Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       22/06.02.           Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                         Наказателно отделение

На двадесет и седми януари             Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 469 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на осъдените М.Б.Б. и З.Б.Б., чрез адв. Е.М., за възобновяване на производството по наказателно дело № 958/2016г. на Силистренски районен съд, по което с определение № 595 от 04.11.2016г. е одобрено споразумение за решаване на делото и производството е прекратено, а също е постановено определение по реда на чл. 383 ал. 2 вр. 306, ал. 1, т. 3 от НПК за решаване на въпроси по чл. 68, ал. 1 от НК.

 В искането са заявени съществени нарушения, допуснати от съда при произнасяне по споразумението и неговото одобряване, довели до нарушаване на закона и на процесуалните правила, засегнали процесуалните права на осъдените лице, което ангажира отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК.

 Претендира се отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 В съдебното заседание пред АС гр. Варна осъдените участват лично и със защитника, който поддържа искането. Осъдените лица искат да бъдат освободени, за да продължат пътя си към Германия.

 Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакуваното определение за одобряване на споразумението.

Съставът на Апелативен съд гр. Варна, като извърши проверка по основанията, посочени в искането и съобрази доводите на страните, установи следното:

 С определението си, постановено на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Силистренски районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на всяка от осъдените за това, че на 30.10.2016 г. в района на село Срацимир, област Силистра при 606 гранична пирамида е излязла през границата на страната от Република България за Румъния без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 279, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. На всяка от вносителите било наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК били освободени от по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

 След одобряване на споразумението съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 24, ал. 3 от НПК.

 Определението е влязло в законна сила в деня на постановяването си на 04.11.2016 г.

 С определение от същата дата и на основание разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК по предходните осъждания на осъдените, като:

 - привел е в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, определеното им по НОХД № 1775/2016г. на Районен съд гр. Русе наказание лишаване от свобода от по шест месеца, за което постановил да бъде изтърпяно изцяло и ефективно. Определението не е обжалвано/протестирано в законовия срок. Срещу произнасянето на съда по чл. 68 ал. 1 от НК не се съдържат възражения и в искането за възобновяване на производството.

 Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от две лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и по отношение на съдебни актове, които подлежат на проверка по извънредния способ за възобновяване на наказателните дела, съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 във вр. чл. 382, ал. 7 от НПК.

Искането за възобновяване на делото съдържа твърдение, че макар и лично да са участвали в производството, осъдените не са били наясно с характера и значението на споразумението, подписано по съвет от служебно назначения им адвокат. Съдът не изпълнил задължението си да провери дали изразеното признаване на вината се подкрепя от събраните по делото доказателства. Според защитника извън самопризнанията на осъдените по делото не са налице други доказателства, установяващи обективните признаци на престъпния състав, което е недопустимо по чл. 116 ал. 1 от НПК. Подчертава се, че осъдената З., Б. е незряща и не би могла да полага подпис с пишещо средство, а е видно, че местата за подпис в протоколите за разпит на двете осъдени са заети с напълно идентични профили и рисунъци, даващо основание да се счита, че са положени от едно и също лице. Следваща група възражения са насочени към липсата на устен превод в проведеното съдебно заседание, осъществен чрез назначения от съда преводач.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

 Претендираните от осъдените отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице.

Доказателствената основа на делото позволява категоричен извод за авторството на всяка от подсъдимите в престъплението, за което е призната за виновна. Конкретните факти за време, място и начин на извършване се установяват от съставените документи от представителите на граничните власти на България и Румъния – констативен протокол, протоколи за предаване – приемане на лица. Движението на осъдените се е осъществявало в група от общо 14 лица, чиито множество оставени следи са били забелязани на 31.10.16г. сутринта от румънските гранични органи, проследени назад до България и фиксирани от експерти на двете държави. Групата е била задържана на същия ден около 23ч. на път между населени места на румънска територия. Независимо, че не са извършени процесуални действия по съпоставка и идентификация на следите от обувки и обувките, носени от осъдените лица, обективно е доказана организираността на групата мигранти и принадлежността на осъдените към нея. Съзнавайки неправомерността на предприетото за втори път в рамките на месеци пресичане на границата на България към Румъния, двете гражданки на Ирак, са били придружавани и от 5г. момиченце, тяхна племенница /чиито документи са били във владение на З.Б./, сами не са познавали територията и са избрали да се движат със  съмишленици – деца, мъже, жени. Всички тези факти са установими с оглед писмените доказателства, показанията на свид. Г. и обясненията на обвиняемите, отразени в протоколите за разпит. Признанията им не са изолирани от другите доказателства, а напротив заедно с тях формират безпротиворечива съвкупност.

Подписите, поставени от всяка от обвиняемите, в протоколите за разпит от досъдебното производство, проведени на 02.11.16г., и тези под текста на споразумението, положени от тях на 04.11.16г. пред съда, са напълно сходни. Видно е, че по някои от процесуалните документи има и подписи с букви, знаци и различни символи, като това се отнася и за двете обвиняеми. Зрението на З.Б. е значително увредено, поради хроничните й заболявания, но се коригира от носените от нея очила и обективно позволява поставяне на подпис. В условията на главната фаза на производството, при пълна публичност и в присъствието на задължителните участници, всяка от двете обвиняеми лично се е подписала по споразумението. Фактът, че подписите им много си приличат, не опровергава личното им полагане от всяка от тях и не влияе на основния извод за максимално спазване на дължимите в производството гаранции на правото на защита.

На тази основа законосъобразна е правната оценка на извършеното, формулирана в съответните обвинения, прецени от съда в производството по споразумението.

При провеждане на досъдебното и съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, засягащи права на осъдените.

На 01.11.2016г. разследващият е назначил като преводач от кюрдски език М. М., който е присъствал на всички процесуално следствени действия с участието на обвиняемите, запознавал ги е със съдържанието на постановления, декларации за семейно и материално положение и т.н. На 03.11.16г. прокурор при СРП е назначил М. М. като преводач при обсъждане и подписване на споразумение за решаване на делото. В декларации по чл. 381 ал. 6 от НПК, подписани на 03.11.16г. от всяка от обвиняемите, те са декларирали, че са им разяснени правата, че текстът на споразумението им е бил прочетен и преведен, нямат искани, спрямо тях не е упражнена принуда, разяснени са последиците от споразумението, съгласни са с тях, съзнавайки, че не могат да обжалват акта за одобряване на споразумението. Преводът по тези декларации е извършен от преводача, удостоверено с неговите подписи.

Съдът от своя страна на 03.11.16г., в 17.05ч., насрочвайки разглеждането на делото е назначил на основание чл. 395 Е от НПК М. М., който да извърши превод в производството от български на кюрдски езици и обратно. В съдебно заседание на 04.11.16г. той е бил отново предупреден за носената отговорност по чл. 290 ал. 2 от НК и е извършвал устен превод, установено от записванията в съдебния протокол на изявления от обвиняемите, които лично не говорят езика на производството. М. и З. Бери изрично са посочили, че правата им са разяснени, че владеят само кюрдски език, нямат претенции срещу извършване само на устен превод.  Депозирали са отговори по въпросите на съда по чл. 382 ал. 4 от НПК, обвързани по съдържание с изискванията на закона. Изявленията на обвиняемите са били в пълно съответствие с процесуалната им позиция и съдържанието на по-рано подписаната декларация по чл. 381 ал. 6 от НПК. Доброволността и пълноценността на съгласието им с признаването им за виновни, определеното наказание и начина на изтърпяването му, са били удостоверени с поставяне на подписи заедно с всички участници в процеса в съдебния протокол след вписване на съдържанието на споразумението.

С осъществяването на описаните процесуални действия, съдът е спазил стриктно процесуалния закон, като е разяснил на осъдените естеството на диференцираната процедура и последиците от нея. От изявленията на осъдените може да се прецени, че са разбрали разясненията, приели са и са осмислили сключването на споразумението и са го подписали доброволно. Всичко това е осъществено в условията на публично проведена съдебна процедура, с участието на защитник и преводач. Личният опит на осъдените, в процедура по споразумение за втори път след такава, проведена по НОХД № 1775/16г. на РС гр. Русе, също следва да се отчете.

Пред настоящата инстанция М.Б. твърди, че е разбирала преводача в гр. Силистра, който ги е запознал със съдържанието на споразумението. Обяснението й, че е подписала, тъй като е разбрала, че в противен случай биха имали по-голяма присъда, е в съответствие с привилегированото приложение на чл. 55 от НК по силата на чл. 381 ал. 4 от НПК. Осъдената З.Б. няма възражения, а изразява желанието си да бъдат свободни, защото искат да вървят напред.

 Изложеното дава основание на АС гр. Варна да приеме, че при изготвяне и одобряване на споразумението за решаване на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на осъдените в процеса. Не намира опора в данните по делото тезата, че те са били лишени от устен превод и не са разбирали характера и значението на споразумението. Напротив, осъдените напълно съзнателно са се ползвали от законовата диференцирана процедура за решаване на делото и в рамките на същата са получили наказание, определено при условията на чл. 55 от НК. Позицията им е израз на информиран избор да сключат споразумение с представителя на обвинителната власт при точно определени и отразени в споразумението клаузи на същото. Основното наказание, лишаване от свобода, е било наложено под  минималния размер на предвиденото за това престъпление, в допустимия минимум за този вид наказание по чл. 39 ал. 1 от НК, а допълнителното, глоба, не е било наложено.

Не е налице нарушение на материалния закон във връзка с определените наказания. Начинът на изтърпяване и привеждането на предходното наказание лишаване от свобода са в резултат на данните за съдимостта на М. и З.Б..

Не се установяват нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-2 от НПК, поради което и искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М.Б.Б. и З.Б.Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 958/2016г. по описа на Силистренски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател:               членове : 1.               2.