Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер   308/18.12.2017година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На четиринадесети декември              две хиляди и седемнадесета година                                                

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор:Светла Курновска

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ                            номер 469                по описа за 2017   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на процесуален представител на осъдения Х.Ш.Х.-адв. Д.Д. -ШАК и има за предмет влязлото в законна сила определение №152/28.08.2017г. по ЧНД№269/17г. на Районен съд-гр.Велики Преслав, потвърдено  по ВЧНД №296/2017г. на Окръжен съд гр.Шумен с Решение №93 от 01.11.2017г.Счита се, че определението и въззивното решение са постановени  при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона с неправилно прилагане на материалния закон.Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и постановяване на Решение, с което съда да  допусне съдебна реабилитация на осъденото лице за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, за което с протоколно определение №66 от НОХД №245/2012г. на РС-гр.Велики Преслав е определено наказание „пробация“, заменена с протоколно определение от 26.06.2013г. по ЧНД №229/2013г. на Окръжен съд –гр.Шумен с „лишаване от свобода“, за срок от един месец и четири дни, като на осн. Чл.66,ал.1 от НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за три години.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице.Сочи се наличието на противоречива съдебна практика на ВКС и се иска възприемане на становището по Решение №93 от 01.11.2017г.на ВКС. Счита, че законът не може да се тълкува разширително  във вреда на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваното определение и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за де се произнесе съобрази следното:

С определение №152/28.08.2017г. по ЧНД№269/17г. на Районен съд-гр.Велики Преслав е оставена без уважение молбата на осъденото лице Х.Ш.Х. за допускане на съдебна реабилитация за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, за което с протоколно определение №66 от НОХД №245/2012г. на РС-гр.Велики Преслав е определено наказание „пробация“, заменена с протоколно определение от 26.06.2013г. по ЧНД №229/2013г. на Окръжен съд –гр.Шумен с „лишаване от свобода“, за срок от един месец и четири дни, като на осн. Чл.66,ал.1 от НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за три години.Съдът е счел, че не е налице една от предвидените в закона кумулативни предпоставки по чл.87,ал. от Нк, а именно не са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното наказание.

Определението е било обжалвано от процесуалния представител на осъденото лице пред въззивната инстанция с оплакване на неправилно приложение на материалния закон. С Решение №93 от 01.11.2017г.по ВЧНД №296/2017г. на Окръжен съд -гр.Шумен определението на Районен съд е било потвърдено изцяло.

Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1, решението е влязло в законна сила на 01.11.2017г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Посоченото от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.1 от НПК при приложението на материалния закон. Сочи се, че съдът не е съобразил задължителна съдебна практика по приложението на чл.87,ал.1 от НК, а именно Решение №555 от 26.01.2009г. на ВКС по н.д.№556/2008г. на трето н.о. и постановил един незаконосъобразен акт.

Настоящия състав намира, че инстанциите не са допуснали посоченото нарушение по следните съображения:

Съгласно чл.87 от НК основните предпоставки за допускане на съдебна реабилитация са: ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъдения не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ или по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и при умишлен престъпление е възстановил причинените вреди.Видно от доказателствата по делото, предмет на съдебната реабилитация е наложеното с протоколно определение №66 от НОХД №245/2012г. на РС-гр.Велики Преслав  наказание „пробация“, заменена с протоколно определение от 26.06.2013г. по ЧНД №229/2013г. на Окръжен съд –гр.Шумен с „лишаване от свобода“, за срок от един месец и четири дни, като на осн. Чл.66,ал.1 от НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за три години, за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. Основният въпрос е кога е изтекъл срока на наложеното наказание. Правилно районния съд и въззивната инстанция са съобразили постоянната съдебна практика на ВКС, която приема, че ако наказанието е определено при условията на чл.66,ал.1 от НК, то срока на наложеното с присъдата наказание е изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок. А това е така, защото наказанието е “изтърпяно, когато не може да бъде изпълнено,т.е. след изтичане на изпитателния срок, в който е възможно да се „активира“ приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл.68,ал.1 от НК“/вж решение №119 от 06.04.2011 на ВКС по н.д.№22/2011г. на първо н.о./.В този смисъл са и посочените от въззивната инстанция многобройни решения в посочения смисъл от ВКС.За наличието на непротиворечива съдебна практика сочи и Решение  №216 от 04.06.2015г. на ВКС по н.д.№647/2015г. на първо н.о.Съгласно същото“законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата на чл.88а,ал.3 от НК и няма никакво основание да се отстъпва от това разрешение.Приложима е аналогията на закона, съгл.чл.46,ал.1 от ЗНА и неяснотата, съществуваща при приложението на чл.87,ал.1 от НК се отстранява именно по този начин, като правоприлагането не е търпяло никаква противоречива практика в този смисъл“.

 Действително, Решението на ВКС, на което процесуалния представител се позовава, съставлява едно изключение от постоянната и непротиворечиви практика на ВКС. Същото дава тълкувание на посочената разпоредба в обратния смисъл, а именно че „след изтичане на срокът на наложеното наказание и и изтичането на още три години след това, осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано“/вж Решение №555 от 26.01.2009г. на ВКС/.Във връзка с изложеното, настоящия състав следва да отбележи следното:

Съгласно РКС №4 от 16.06.2009г. по к.д.№ 4 от 2009г. съдебната практика на ВКС включва:всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим към конкретно дело, множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба/трайна и повтаряща се съдебна практика/ и тълкувателни решение на ВКС/официално съдебно тълкуване на нормативния акт/. Решението на Конституционни съд приема, че първите две групи практика представляват израз на „казуално тълкуване“, а третия- на нормативно тълкуване. В същото време, чрез практиката създавана в изпълнение на правомощията на ВКС по чл.124 от Конституцията, се осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, приемане при констатирана противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона.Тези актове на ВКС по силата на  чл. 130, ал. 2 от ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.Именно Тълкувателните решения и Постановления на ВКС имат задължителност и обвързващата сила съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ за органите на съдебната власт. Според  проф. Сталев, наред с нормативните актове, източник на правото е и трайно установена съдебна практика, която се формира при няколко съдебни решения, съдържащи съвпадащо тълкуване.Трайната практика осигурява еднаквото приложение на закона спрямо всички субекти като значим принцип в правовата държава. Трайното тълкуване на даден нормативен акт мотивира и адресатите на акта, и съда да се съобразяват с него както се съобразяват всички със самия нормативен акт.

Изложеното по-горе дава основание на съда да счете, че е налице трайна съдебна практика за тълкуване разпоредбата на чл.87 от НК в посочения смисъл, поради което правилно двете инстанции са съобразили същата при постановяване на своите съдебни актове.Приложена към конкретния случай, следва да се приеме че срокът по чл.66,ал.1 от НК е изтекъл на 04.07.2016г., а изискуемия от закона тригодишен срок- на 04.07.2019г.

Изложените аргументи сочат на неоснователност на изложените доводи в искането за възобновяване за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 от НПК.Ето защо, направеното искане не следва да бъде уважено.

Водим от горното,Варненския апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Ш.Х., чрез неговия процесуален представител адв.Д.Д.-ШАК за възобновяване на производството по ВЧНД №296/2017г. на Окръжен съд гр.Шумен и ЧНД№269/17г. на Районен съд-гр.Велики Преслав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.