Р Е Ш Е Н И Е

 

109

 

гр.Варна,    15.05.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                                                                        

 

при секретар Петранка Паскалева

и в присъствието на прокурор Ружа Големанова

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №47/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице М.Ю.С. за възобновяване на производството по внохд №438/2016г. на Добрички окръжен съд, и по нохд №145/2016г. на Тервелски районен съд. След подаването му искането е конкретизирано от назначения на осъденото лице служебен защитник /по изрично негово желание/ адв.Г.К. от ВАК.  Навеждат се доводи : - за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви по отношение индивидуализацията на наказанието ; - и за явна несправедливост на наложеното наказание. Формулирани по този начин възраженията на искателя са относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1  и ал.5 НПК. В крайна сметка се иска възобновяване на производството  и  намаляне размера на наложеното на осъденото лице наказание.

В съдебно заседание искането се поддържа от осъденото лице и защитника му като се моли  възобновяване на делото с една единствена цел - намаляне на наказанието.

Представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване, моли да бъде оставено без уважение.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1  и ал.5 НПК Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №37/27.09.2016г. по нохд №145/2016г.  Тервелски районен съд е признал М.Ю.С.  за виновен в това, че на 16.09.2016г.  около 16,10 часа в с.Божан, общ.Тервел, управлявал МПС- „Фиат Палио“ с рег.№ В 6765 КР с концентрация на алкохол 1,77 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, поради което и на основание чл.343б ал.1  НК  и чл.58а НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, както и глоба в размер на 200 лева.

С решение №102/24.11.2016г. по внохд №438/2016г. Добрички окръжен съд е потвърдил изцяло посочената присъда. И тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При така изложеното релевират се пред настоящата инстанция основанията за възобновяване, предвидени в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.2 и 3 вр.ал.3 т.1 и ал.5 НПК. Макар и първото от тях формално да е наречено процесуално нарушение по съществото си то също представлява твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание , и в крайна сметка и с него се преследва единствено намаляне на наказанието, а не връщане за ново разглеждане /видно от уточняващата молба и становищата на страните в съдебно заседание/. Затова и съдът по възобновяването ще ограничи проверката си единствено до размера на наказанието и спазване правилата при неговото индивидуализиране.

Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на чл.371 т.2 НПК – с признаване изцяло от страна на подсъдимия на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По тази именно причина М.С. се е възползвал от императивно предвидената в разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК в тези случаи „бонификация“ – намаляне на определеното наказание с една трета по реда на чл.58а НК. Доколкото това представлява аритметично намаляне на вече установено наказание, то на проверка в случая подлежи първоначалното му определяне при условията на чл.54 НК. А правилата на този законов тест са били спазени. Отчетени са всички имащи значение за индивидуализацията на наказанието факти.  Така като смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид самопризнанията на подсъдимия , добрите характеристични данни, изразената от лицето самокритичност, а като отегчаващи – предходни осъждания, сравнително високото съдържание на алкохол в кръвта. Това е дало основание на първостепенния съд да заключи, че е налице баланс на релевантните за наказанието обстоятелства, поради което и е определил наказание между минимума и средния размер – една година и шест месеца лишаване от свобода. Доколкото проведеното производство по реда на чл.371 т.2 НПК ограничава и рамките на последващата въззивна проверка, то при изготвяне на въззивното решение окръжният съд логично е акцентирал върху размера на наказанието и начина на неговото формиране. Напълно се е солидаризирал с изводите на районния съд в тази насока, отделно от това е взел становище и по направените възражения по отношение размера на наказанието, обусловени от здравословното състояние на С., като правилно ги е неглижирал. Не е пропуснат и фактът, че подсъдимият не притежава свидетелство за правоуправление, за което е наказван и по административен ред. Последното ведно с многократните осъждания на осъденото лице, дават основание на настоящия съд да мисли , че определеното наказание е напълно относимо към обществената опасност на деянието и дееца. Липсват каквито и да било основания за неговото намаляне. За приложението пък на чл.55 НК е абсурдно дори и да се мисли – с оглед доказателствения по делото материал в тази насока.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на защитата на искателя нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице М.Ю.С. за възобновяване на производството по внохд №438/2016г. на Добрички окръжен съд и нохд №145/2016г.  на Тервелски районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :