Р Е Ш Е Н И Е

 

66

 

гр.Варна, 16.04.2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                     РОСИЦА ТОНЧЕВА                                                                      

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №470/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Г.И.М. за възобновяване на производството по внохд №8/2017г. на Силистренски окръжен съд, и по нохд №781/2015г. на Силистренски районен съд.  Навеждат се доводи  за допуснато съществено процесуално нарушение, и за нарушение на материалния закон. Формулирани по този начин възраженията на искателя са относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и ал.3 т.1 НПК. Иска се възобновяване на производството  и връщане делото делото за ново разглеждане, алтернативно – постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание искането се поддържа от осъденото лице и служебно назначения му защитник.

Представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване, моли да бъде оставено без уважение.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1  и ал.5 НПК Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №459/09.09.2016г. по нохд №781/2015г.  Силистренски районен съд е признал Г.И.М.  за виновен в това, че на 12.11.2012г.  в района между 635 и 636 гранични пирамиди , намиращи се извън гр.Силистра и по пътя към гр.Добрич, в съучастие с Р.А.М., Д. М.Г.и А.С.А., като извършител, превел през границата на страната сирийските граждани А.М.А, Н.А.Б.и М.А.Б., без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, поради което и на основание чл.280 ал.2 т.3 НК  и чл.58а НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, както и глоба в размер на 1000 лева.

С решение №40/09.06.2017г. по внохд №8/2017г. Силистренски окръжен съд е изменил посочената присъда в частта по отношение вида на затворническото заведение /поради междувременно настъпилите промени в ЗИНЗС/, като в останалата част присъдата била потвърдена. И тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При приключилото в посочения вид редовно инстанционно производство  в искането за възобновяване както се спомена се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за възобновяване. Макар и обаче оплакванията да са изрично формулирани като нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то изложената в тяхна подкрепа аргументация/вкл. и тази в съдебно заседание пред апелативния съд/ по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации  на съдебните инстанции, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на двете редовни инстанции/които се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на редовните инстанции при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да се приеме, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти – налице ли е престъпление, и участието на Г.М. в него. На тези въпрос решаващите съдилища са дали отговор в своите съдебни актове - авторството на деянието е установено по категоричен начин чрез гласни доказателствени средства, както и чрез извършени в хода на досъдебното производство разпознавания. Именно въз основа на анализ на доказателствата, получени чрез тези способи за доказване районният и окръжния съд са стигнали до положителен отговор на въпроса за участието на искателя във вмененото му във вина престъпление. Това са показанията на свидетелите И.Г., Д. Г., А.А. – разпитани пред първоинстанционния съд. От показанията на Г., който е полицейски служител, се установява как полицията е провела издирване на лекия автомобил, с който сирийските граждани са били превозени от Хасково до Силистра, и каква е връзката между този автомобил и осъденото лице М.. Останалите двама свидетели са съучастниците на М., и те са категорични, че именно М. е довел сирийските граждани с кола, управлявана от друго лице, и че той е бил посочен от организатора на престъплението като лицето, което ще преведе тримата сирийски граждани през границата /и ги е превело/. Разпитани като свидетели в досъдебното производство са и тримата сирийски граждани - А.М.А, Н.А.Б.и М.А.Б., чийто показания са били включени в доказателствения материал по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. В разпитите си посочените свидетели са дали описание на М., посочили са че се е наричал „Жоро“. Извършени са и разпознавания от тримата свидетели, а също и от св.Д. Г.. При тези разпознавания Г.М. категорично е разпознат като един от извършителите на престъплението. В своята съвкупност тези доказателства са напълно достатъчни щото да отговорят на поставените по-напред въпроси по един несъмнен начин – каквото е и изискването на процесуалния закон. В крайна сметка съдът е задължен да събира доказателства в обем, годен да може да обоснове извод в отговор на въпросите по чл.102 НПК, но не и извън него. Затова и логично Силистренският окръжен съд е подминал без внимание исканията за разпит на жителите на с.Студена/където живее и работи М./, както и изискване на разпечатки от мобилните оператори - на фона на събраните вече доказателства това е било абсолютно ненужно, а второто – и практически невъзможно с оглед изминалия период от време.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция се акцентира върху извършените разпознавания – твърди се , че те са извършени в нарушение на чл.171 НПК, тъй като е направено по снимки. Това виждане не може да бъде споделено от Апелативния съд. Процесуалният закон е предвидил два начина за разпознаване на лица – „на живо“ по чл.171 ал.2 НПК, и по снимки – чл.171 ал.4 НПК. При това на водещият разследването е предоставена оперативна самостоятелност – да прецени налице ли е възможност за осигуряване и показване на самото лице, или това да стане по снимки. Ясно е в случая, че такава възможност не е съществувала – деянието е извършено на 12.11.2012г. вечерта. На 20.11.2012г. е било образувано досъдебно производство срещу Румен Милков и Г.М. – след разделяне на вече образувано срещу сирийските граждани наказателно производство. Разпознаванията са проведени на 16.11.2012г. , а обвинение на М. е предявено едва на 23.07.2013г.  Т.е. към момента на разпознаването разследващите органи все още са били в процес на установяване на извършителите на деянието, по отношение на М. не е било образувано наказателно производство, не му е предявено обвинение. Очевидна е невъзможността в рамките на задържането на сирийските граждани да бъде установен и доведен от с.Студена, обл.Хасково, до гр.Силистра. Поради това и водещият разследването като се е възползвал от единствено предоставената му към момента процесуална възможност ни най-малко не е нарушил процесуалния закон. Проведените разпознавания са извършени в съответствие с изискванията на чл.171 НПК, поради което и добитите чрез тях доказателствени разултати са годни.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на защитата на искателя нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Г.И.М. за възобновяване на производството по внохд №8/2017г. на Силистренски окръжен съд, и по нохд №781/2015г. на Силистренски районен съд. 

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател :                                   Членове :