Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    12                22 .01.2018година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На осемнадесети януари                     две хиляди и осемнадесета година                                                

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Геновева Ненчева

Прокурор:Светла Курновска

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ                            номер 471                по описа за 2017   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на процесуален представител на осъдения И.Ф.А., действащ със съгласието на своята майка,като законен представител- Ф.А.А. по НОХД 68/2017г. на Районен съд гр.Кубрат и има за предмет влязлата в законна сила присъда №27/30.05.2017г. Счита се, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1,т.1, 2 и 3 от НПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон,като деянието не е доказано по несъмнен начин, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита на непълнолетни и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановения съдебен акт.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъдения и неговия процесуалния представител.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за основателно.Излага съображения, че материалния закон е приложен правилно, но са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК,което налага възобновяване производството по делото и връщане на същото.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда  съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за де се произнесе съобрази следното:

С присъда №27 ОТ 30.05.2017Г. по НОХД№68/2017г. Районен съд гр.Кубрат е признал подсъдимия И.Ф.А. за виновен в това, че в периода 05.10.2016г. до 16.10.2016г. в гр.Завет, област Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано престъпление-на два пъти сам и в съучастие като съизвършител с непълнолетните Д.Д. и Г.Б. е отнел чужди движими вещи-59кг орехи, на стойност 147,50лв., от владението на С.Х.от гр.Завет, 1бр.мобилен телефон марка „Нокия“ на стойност 20лв. и пари-сумата от 20лв. от владението на Петър Димов от гр.Завет, всички на обща стойност от 187,50лв., без съгласието на собствениците , с намерение противозаконно да ги присвои, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.194,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК, за което и на осн. Чл.54 от НК му налага наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване отлага с изпитателен срок от две години, на осн. Чл.69,ал.1 от НК.Със същата присъда са признати за виновни и подс. Г.Б. и Д.Д..

Решението на Районен съд  гр.Кубрат не е обжалвано. Същото е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.3 , присъдата е влязла в законна сила на 15.06.2017г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348,ал.1,т.2 от НПК.Като такова се сочи обстоятелството, че не са спазени разпоредбите за закона-особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни. В конкретика досъдебното производство  е проведено и приключило по отношение на осъденото лице И.А. без да бъдат уведомени неговите родители/майка/ съгласно правилата на чл.389 от НПК.

Действително нормата на чл.389 от НПК има императивен характер.Неуведомяването на родителите/в случая майката на непълнолетния/ за предявяване на разследването, съставлява съществено процесуално нарушение.Видно от приложените към ДП материали, осъдения А. е настанен във ВУИ“Н.Вапцаров“ гр.Завет с настанителна заповед на МОМН от 25.02.2013г. и е приведен в училището на 19.03.2014г..Към момента на провеждане на ДП, същият е пребивавал във възпитателното училище.Лицето е обявено на общодържавно издирване на 09.02.2017г. до 15.02.2017г, когато се е явил сам пред разследващите органи. По отношение на лицето е допусната правна помощ и му е назначен служебен защитник, който е участвал при привличането му за обвиняем и при проведения разпит/л.52-53 от ДП/.В съдебната фаза осъдения е бил призован на настоящия му адрес в гр.Стара Загора, тъй като видно от върната в цялост призовка с решение на Педагогическия съвет с Протокол №6 от 05.04.2017г. А. е освободен от училище,поради навършен престой.Поради невъзможността да бъде редовно призовано, на лицето е бил назначен служебен защитник.Майката на А. е била редовно призована за всяко едно от съдебните заседания, но не е явила.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила не е ограничило правото на защита на осъдения. В съдебната фаза са положени усилия за редовното му призоваване и производството е протекло задочно по отношение на А., в присъствие на назначеният му служебен защитник. Имайки предвид, че съдебната фаза на процеса, която съгласно чл. 7, ал. 1 НПК заема централно място в производството на осъдения и на неговия законен представител-Ф.А.А.-негова майка е била предоставена възможност да се явят, организират защитата и активно да участват при събирането и анализа на доказателствата, послужили за постановяване на обжалваната присъда. Поради неявяване на същите тази дейност в цялост е била реализирана от служебният му защитник.Сочените в искането обстоятелства, че майката и осъдения А. не живеят заедно и липсата на родителски контрол се явява в подкрепа на направения извод. Съдът е осигурил адекватна защита на осъдения, поради дезинтересиране на неговия родител.В този мисъл неговите права в процеса не са били нарушени.

На второ място в искането е посочено като основание за възобновяване явна несправедливост на наложеното наказание. Видно от мотивите към присъдата, районния съд е обсъдил всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Като смегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени младата му възраст,връщане на част от отнетите вещи и съдействието за разкриване на обективната истина. Сочените от защитата на осъдения -неравностойно социално положение, липса на родителски грижи и среда, в която липсва контрол върху действията и постъпките му не следва да се отчитат като смегчаващи обстоятелства. Видно от характеристиката на осъдения А.,*** при своята баба при добри битови условия. А. е учил в ОУ „Хр.Ботев“ с.Бисер.По отношение на лицето от 2012г.са образувани многобройни възпитателни дела и налагани възпитателни мерки на осн. Чл.13 от ЗБРРМН.Същите не са изиграли своята роля /осъдения има регистрирани около 15 ЗМ в гр.Харманли/ и Стара Загора/, поради което през 2013г. осъдения А. е настанен във ВУИ. По време на пребиваването му в училището, същият има регистрирани три бягства и две извършени престъпления/кражби и грабеж/. Очевидно опитите на държавните институции да дадат необходимото възпитание и да осъществяват контрол върху поведението и постъпките му не е дало резултат. Правилно съдът е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство престъпната упоритост на осъденото лице и е преценил, че не са налице предпоставките на чл.64,ал.1 от НК, тъй като налаганите на лицето нееднократно възпитателни мерки не са дали резултат и не биха постигнали целите на наказанието- да бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен труд.Съдът е приложил и института на условното осъждане, като на осн. Чл.69,ал.1 от НК е отложил реалното изтърпяване на наложеното наказание, за срок от две години-съобразен с обществената опасност на дееца.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че искането за възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

  

Р  Е  Ш  И:

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Ф.А., действащ със съгласието на своята майка Ф.А.А., чрез процесуалния си защитник Н.М. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №27/30.05.2017г по НОХД 68/2017г. на Районен съд гр.Кубрат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

            

  2.