Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 34/19.02.       Година  2016               Град Варна

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На пети февруари              Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 473 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 22/17.11.2015 г. по НОХД № 369/15 г. на Окръжния съд в град Добрич, с която подсъдимият В.Д.Н. е бил признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за дванадесет години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 04.05.2014 г. в с.Пчеларово, община Генерал Тошево, умъртвил умишлено, по особено мъчителен начин, Д.Е.П..

 

На наследниците на пострадалия – синовете му Е. и М. Е., конституирани по делото като частни обвинители и граждански ищци, са били присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 75 000 лева, а исковете им за горницата до 100 000 лева са били отхвърлени.

 

Въззивната проверка е по жалба от адвокат М.К.,***, повереник на частните обвинители и граждански ищци, с която се отправя искане, поддържано в съдебно заседание, за налагане на наказание доживотен затвор без замяна и присъждане на претендираните обезщетения в пълния им размер. Представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че само искането за изменение на присъдата в наказателната част е частично основателно, но счита за справедливо наказанието доживотен затвор. Защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила, в последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли да му бъде даден шанс.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него в съответствие с чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Вечерта на 04.05.2014 г., след като и двамата изпили значително количество алкохол, подсъдимият В.Н. предложил на брат си – свидетелят С. Н., да отидат в двора на съселянина им и пострадал Д.П., за да  откраднат старо желязо за скрап. Н. не се съгласил и си тръгнал, а подсъдимият сам се отправил да осъществи намеренията си. Като прескочил в двора на П., залаяло куче и последният го усетил, включил осветлението и излязъл навън. Подсъдимият взел от двора метална тръба, и когато чул гласа на пострадалия, отишъл до него и му нанесъл удар в областта на главата. Пострадалият се  върнал в къщата си, подсъдимият го последвал, и в стаята го ударил силно още няколко пъти, отново по главата. Когато усетил, че П. не мърда, Н. претърсил  къщата за  пари, не открил такива и си тръгнал. Докато бил в имота на пострадалия, подсъдимият изгубил шапката и едната си ръкавица на двора, както и гумената клавиатура на мобилния си телефон – вътре в къщата, а бързайки да избяга, одрал  гърба  и пръст на ръката си в  метални  жици, придържащи лозови насаждения.

В къщи съпругата му, свидетелката Мая Стоянова, видяла, че дрехите му са в кал и кръв, а самият той бил изплашен, плачел и повтарял „Убих, умря“. На въпроса й кой е умрял, подсъдимият отговорил „М.Е.“, същото той съобщил по телефона и на баща си. 

Подсъдимият Н. изхвърлил металната тръба, с която нанасял ударите, и гумените ботуши, с които бил обут по същото време, извън село, но в хода на последвало разследване посочил точното място и те били приобщени по делото като веществени доказателства. На сутринта подсъдимият напуснал селото, но бил установен и задържан.

Нанесените наранявания по главата на Д.П. - три разкъсно контузни  рани  на  меки  черепни  обвивки със счупване на черепния покрив и черепната основа довели до контузия на главния мозък, която станала причина за смъртта му, тъй като довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти обаче, не позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, тъй като за да е налице квалификация убийство по особено мъчителен начин, и правната доктрина, и непротиворечивата съдебна практика последователно приемат, че в резултат на особени поражения върху пострадалия, преди да умре той трябва да е изживявал извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време, че те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство, и че той се е намирал в състояние на съзнавана агония и ужас от случващото му се. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение на тази част от приложения материален закон не могат да бъдат приети, тъй като се изразяват единствено в преписа на медицинските констатации, че след изпадането в безсъзнателно състояние смъртта на пострадалия е настъпила в период от няколко десетки минути до час, но при получаване на уврежданията той е изпитвал болки и страдания и е осъзнавал какво се извършва с него. Недостатъкът на мотивите в тази част е резултат както от непрецизна аналитична дейност, така и от очевидна липса на безспорни и категорични доказателства за наличието на този елемент от правната квалификация на престъплението.

И с по-старите съдебни решения – Р 532/76, II н.о., Р 7/82 ОСНК, Р 211/85, II н.о., както и с най-актуалната съдебна практика – Р 158/08 г., II н.о., Р 526/11, III н.о., Р 6/13 III н.о., безпротиворечиво се приема, че за обосноваване на квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. В ПП на ВС № 2/1957 г., изм. и доп. с ТП № 7/87 г., са посочени примерни начини на причиняване на смърт по особено мъчителен начин, за да се отграничат тези случаи от обикновените такива на причиняване на смърт, при които безспорно жертвата изпитва страдания, но те не достигат тази степен на интензитет, която е необходима за посочената квалификация, и е изведено тълкуване, съгласно което смисълът на посочения признак задължително изисква и констатацията от съда, че преживените страдания на жертвата носят белези на изключителност, на необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни болки да са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.

В конкретния случай гласни доказателства за състоянието на пострадалия до изпадането му в безсъзнателно състояние, извън обясненията на подсъдимия, не са налице. Чрез тях се установява, че след нанасяне на първи удар по главата, пострадалият е влязъл в къщата и е извършвал активни действия, след което подсъдимият му е нанесъл останалите удари, от които П. е паднал и останал на земята. Тъй като разпит на вещото лице, изготвило съдебномедицинските експертизи, не е извършван, други относими доказателства се откриват единствено в писмените заключения. От тях става ясно, че общия брой на ударите е бил седем, от които един по лявото и един по дясното рамо, предизвикали кръвонасядания, и останалите пет – в областта на главата, от които два, причинили малки рани по кожната и лигавичната повърхност на горната устна. Сериозни наранявания са причинени с останалите три удара – един, нанесен в областта на дясната вежда и втори, в дясната половина на челото, и двата оставили рани, достигащи до костта, както и фаталният удар, причинил рана № 5 – в ляво теменно, с проникване в черепната кухина, и за тях действително следва да се приеме, че са били нанесени със значителна сила. В заключението изрично е записано както, че рана № 5 е довела до изпадане в безсъзнателно състояние и последвала смърт, така и че последователността на нараняванията не може да бъде определена по медицински път, а отбелязването, че „най-вероятно” смъртоносното нараняване е нанесено последно, е само едно предположение, което не може да бъде затвърдено с други доказателства по делото. При така оскъдните факти липсват основания за извод, че пострадалият е изпитвал непрекъснато силни и продължителни болки и страдания, които да са надхвърляли обичайните такива за причиняване на смърт с използваното средство – метална тръба, поради което и материалният закон - чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК е приложен неправилно. Отстраняването на допуснатото нарушение налага оправдаването на подсъдимия Н. по тази правна квалификация, при което деянието му ще съставлява престъпление по основния състав на чл.115 от НК.

 

При горните изводи от служебната проверка по законосъобразността на присъдата, въззивният състав не обсъжда изложеното във въззивната жалба становище за несъответност на наказанието, което е относимо по погрешно приложената правна квалификация.

Санкцията, предвидена за престъплението по чл.115 от НК, е само наказание лишаване от свобода, в границите от десет до двадесет години. Обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия, са единствено чистото му съдебно минало, в резултат на настъпила реабилитация по право, и съдействието, оказано в хода на разследването. На тях противостои от обективна страна едно деяние, което е със значително  по-висока степен на обществена опасност от характерната за този вид престъпления – след като е употребил алкохол, подсъдимият е влязъл в имота на пострадалия през нощта, с намерение да извърши и друго престъпление – кражба; при разбуждането на собственика, без необходимост, веднага се е снабдил със сериозно оръжие, каквото представлява използваната метална тръба със значителни размери и тежест; отново без необходимост и без да е предизвикан, без дори да е бил забелязан все още, сам е нападнал пострадалия, а след нанасянето на един удар на двора, го е последвал съзнателно в къщата му и е продължил да го удря; повечето поражения са в главата - жизнено важна част на тялото, и някои от тях са със значителна сила. Въпреки реабилитацията, подсъдимият не е и личност с ниска степен на обществена опасност, предвид наличните отрицателни характеристични данни в справката от районния инспектор по местоживеене - за това, че употребата на алкохол го превръща в конфликтна, агресивна и отмъстителна личност, че е тормозел физически както жената, с която живее, така и съселяните си; има значение и поведението му непосредствено след извършване на деянието, когато, докато пострадалият е лежал на земята без признаци на живот, Н. е претърсвал къщата му за пари и ценности. При съпоставката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства се отчита значителен превес на последните, който обуславя налагане на наказание над средния, към максималния размер на предвидената санкция, какъвто е бил и определения в първата инстанция, макар и при друга правна квалификация, което не би следвало да има значение, ако при определяне на наказанието се спази изискването за неговата съответност и справедливост, а именно това според настоящия състав на въззивния съд ще е сторено с определянето отново на осемнадесет години лишаване от свобода, което подлежи на редуциране по правилото в чл.58а, ал.1 от НК, предвид специалния ред, по който е протекло производството в първата инстанция, респ. препращащата норма на чл.373, ал.2 от НПК.

 

В гражданската част присъдата не е несправедлива. Окръжният съд е установил, че гражданските ищци, явяващи се синове на пострадалия, са поддържали емоционалната си връзка с него, периодично са контактували и са си помагали, те са го изпратили според обичая и традициите, като внезапната му насилствена смърт е оставила своя негативен отпечатък в съзнанието им. Въз основа на тези изводи и при съобразяване със съдебната практика, съдът им е определил по справедливост обезщетения за претърпените неимуществени вреди, за които липсват както фактически, така и правни основания да бъдат увеличени, тъй като отговарят на обществените критерии за репариране на претърпените от тях вреди от загубата на баща им и не е допуснато нарушение по чл.52 от ЗЗД.    

    

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 22/17.11.2015 г. по НОХД № 369/15 г. на Окръжен съд Добрич, като на основание чл.115, вр.чл.58а, ал.1 от НК налага на подсъдимия В.Д.Н. наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

ОПРАВДАВА подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: