Р Е Ш Е Н И Е

                                                        № 52

                                     Гр.Варна 22.03.2018 г. 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на деветнадесети януари, две хиляди и осемнадесета години в открито заседание в състав:

                                                        

                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                            Светослава Колева

 

 

Секретаря СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

Разгледа НДВ №473/2017 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по молба от осъденото лице В.Х.А. за възобновяване на производство по НОХД №1717/2014 г. по описа на РС-Добрич и Решение на ДОС по ВНОХД №21/2017 г.

В направеното искане се сочи, че двете инстанции са допуснали съществени процесуални нарушения, тъй като не са уважили направени от страна на подс. искания за назначаване на комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа експертиза, както и не са събрали информация за образувани и водени срещу пострадалото лице досъдебни производства. Решаващите състави неправилно са кредитирали и свидетелските показания, отдавайки неправилна значимост на част от тях. Цялостно, счита се, че събраните в съдебното следствие доказателства не подкрепят по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза, поради което се иска възобновяване на ВНОХД №21/2017 г на ОС - Добрич, отмяна на постановеното по него решение, както и оправдаване на осъденото лице по повдигнатото обвинение.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция, тъй като, както първата така и въззивната инстанция са предприели всички мерки за изясняване на обективната истина, респективно не са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановените актове. 

         Защитата на осъденото лице в с.з. при разглеждане на делото пред настоящият съдебен състав, поддържа направеното искане за възобновяване на делото, след което да бъде отменена присъдата на РС – Добрич и решението на ДОС. Моли да бъде оправдан осъдения А., като се съобразят всички доказателства по делото, тъй като те не водят на извод за виновността на искателя.

След анализ на доказателствата по делото и направеното искане за възобновяване на горе посоченото дело, съдът прие за установено следното:

С присъда от 21.11.2016г. по НОХД № 1717/2014г. Районен съд- гр.Добрич, на основание чл.144, ал.3, вр. чл.1 от НК и чл.54 от НК е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 от НК, за срок от три години. С цитираният съдебен акт, решаващият съд се е произнесъл и досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и досежно разноските по делото.

Тази присъда е била изменена  от ОС-Добрич с ВНОХД №21/2017 г., като е прието, че наложеното на подс. наказание следва да бъде заменено с пробация, изразяваща се в пробационни мерки от следния вид: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, безвъзмезден труд в полза на обществото. В останалата й част, присъдата на РС – Добрич е била потвърдена.

         Предвид гореизложеното и след като взе предвид становището на страните при разглеждане на делото в съдебно заседание съдът намира, че направеното искане от осъденото лице-А. и неговия защитник е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

На първо място, следва да се изтъкне, че наказателното законодателство за възобновяване е извънредно по своя характер и съдържа специфични правила.

В разпоредбата на чл.425 от НПК се сочат лимитативно правомощията на съда, тогава когато намери искането за основателно. Измежду посочените такива не е предвидена възможността лицето да бъде оправдано за съответното престъпление, за което е бил осъден, освен в случаите по чл.24, ал.1, т.1 – деянието не е извършено, или не съставлява престъпление. Извън тази хипотеза, допустимите правомощия се свеждат до отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане или изменение на съдебния акт, когато основанията за това са в полза на осъдения. Недопустимо е да се тълкува закона разширително, тъй като нормите в него са императивни и не следва да бъдат разбирани превратно.

От съдържанието на искането в писмена форма и от казаното в с.з. следва да се направи извод, че се пледира за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неуважаване на доказателствени искания от страна на защитата, което от своя страна е довело до неправилно приложен закон, т.е. А. е следвало да бъде оправдан, а не да бъде осъден.

Настоящата инстанция счита, че извода на първоинстанционния Районен съд и въззивния Окръжен съд са правилни, и това е така, защото са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи фактическия и правен извод за наличието на виновно поведение у искателя.

На подс. А. е било повдигнато обвинение за извършеното от него престъпление по см. на чл.144, ал.3, вр. чл.1 от НК. За съставомерността на деянието не е необходимо деецът да има оформено намерение за убийство, или да е пристъпил към реализирането му, а само да е възбудил основателен страх, за неговото осъществяване – по арг. от ТР № 53/1989 г. С извършване на престъплението се цели промяна в поведението на заплашения, затова текстът се намира в раздел V – „Принуда“/ в подкрепа на изложеното са и  Решение № 127/ 2010г. ІІІ н.о на ВКС, Решение № 208/ 2010г./

Видно от приложената в кориците по делото писмена доказателствена маса е, че РС – Добрич е формирал извода за виновността, на база свидетелските показания които подкрепят и взаимно допълват и останалите по делото доказателствени източници.

Основно, следва да се коментира, че свидетелските показание на Божидар Томов в най-пълна и пряка линия подкрепят показанията на пострадалия Нейчев. Не следва да се подминава и факта, че посоченото лице е незаинтересовано от изхода на наказателния спор, при това без каквато и да е роднинска или друга връзка със страните по делото. В този смисъл, показанията на св.Томов са от особено правно значение за съда, доколкото в качеството си на „очевидец”, незаинтересован от изхода на делото пряко е възприел конкретни релевантни обстоятелства, от които следва да се направи извод за противоправното поведение на подсъдимия, обективирано в инкриминираното престъпно деяние. В показанията си пред съда, свидетелят изтъква и единствената причина, поради която случайно се е озовал на място, което се е намирало на недалечно разстояние от провелата се среща между дееца и пострадалия. В този смисъл, твърди,  че е изчаквал свой клиент в  таксито. Същественото в показанията на този свидетел е това, че е чул лично отправените заплахи и закана за убийство към пострадалия: „Ще те убия, ще те затрия тебе и семейството ти..”! 

На следващо място, за обстоятелството, че у пострадалото лице е възбуден основателен страх от осъществяване на отправената към него закана за убийство от подсъдимия, се съди и от даденото експертно заключение на вещите лица по изготвената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. От него е видно, че осв.Пламен Недков Нейчев в резултат на отправените към него заплахи и закани от подсъдимия, е изпитвал и изпитва основателен страх  както за собствения си живот, така и за семейството си. Продължителната психотравменна ситуация, вследствие на отправената към него закана за убийство и други заплахи за неговото и на семейството му здраве, е довела до отключването на физически разстройства - Артериална хипертония  и Захарен диабет. Пострадалото лице е получило  и психически разстройства като „Посттравматично стресово разстройство” и „Смесено депресивно разстройство”. Сочените обстоятелства, категорично обуславят извод, че е консумиран състава на престъплението по чл.144 от НК.

Не могат да бъдат подкрепени доводите на защитата, че събирането и приобщаването на нови доказателства биха пререшили въпроса за вината, и това е така тъй като в процеса на установяване на обективната истина са разкрити достатъчно данни, които по своята степен и характер да доказват противоправно и виновно поведение от страна на осъденото лице. Както правилно са отчели предходните инстанции, наличността на евентуални наказателни производства срещу пострадалия е ирелевантен факт, който е без значение за вината на искателя.

По същия начин следва да се третира и отказа да бъде назначена допълнителна комплексна експертиза, тъй като същата по никакъв начин няма да внесе нова информация, касаеща обективните и субективни признаци, спадащи към състава на даденото престъпление.

От това, следва категоричен извод, че законът е приложен правилно.

Искане, относно справедливостта на наложеното наказание не е отправено, поради което анализ и коментар на същото се явява безпредметно.

 

Предвид гореизложеното, нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. ал.3 от НПК, които да обосновават необходимостта от възобновяване на първоинстанционното дело, както и на въззивното такова, не са налице.

 

         Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна

                                 

                                          Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от осъдения В.Х.А. за възобновяване на НОХД №1717/2014 г. по описа на РС-Добрич,  както и постановеното Решение от ОС-Добрич по ВНОХД №21/2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.      

 

                                            

 

ПРЕДСЕДЕАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: