Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  42/20.03.   Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и седми януари                Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 474 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения по НОХД № 5723/2015г. на Районен съд гр. Варна Д.Б.Г. и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 200 от 19.05.2016 г., изменена по ВНОХД № 871/2016 г. с решение № 263/07.10.16г. на Окръжен съд – Варна. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, изразяващи се в несъбиране на всички възможни доказателства относно огромните парични средства, които частните обвинители твърдят, че са притежавали, и за изясняване твърденията на осъдения, че е бил изнудван и заплашван от частните обвинители и лица, които може да посочи. Претендира се и нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, доколкото наказанието, наложено от въззивния съд е явно несправедливо. Иска се произнасяне по чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК с възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на посочените процесуални нарушения. Алтернативно се иска произнасяне по чл. 425 ал. 1 т. 3 от НПК с изменение на въззивното решение в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда по отношение на наказанието.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитник на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че по същите доводи двете редовни инстанции са взели подробно отношение в мотивите си. Излага становище, че са събрани категорични преки и косвени доказателства в подкрепа на изясняване произхода и размера на паричните суми.

Осъденият Г. заявява, че има желание да възстанови сумата, семейството и болното му дете са в Германия и имат нужда от него. Моли присъдата му да бъде намалена.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 200/19.5.2016г., постановена по НОХД № 5723/15г., Районен съд гр. Варна признал подсъдимия Д. Г. за виновен в това, че в периода 10.11.2012 год. до 14.03.2013 год. в гр. Варна, сам и в съучастие като извършител с неустановено лице, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Г. Г., О.Г.Г. и Г.С.Г. относно това, че е лекар, че С.Г. Г. е болен от рак, че С.Г. Г., О.Г.Г. и Г.С.Г. били заразени с тении и, че за лечението на С.Г. Г. в страната и в чужбина и за лечение на тениите на С.Г. Г., О.Г.Г. и Г.С.Г. е необходимо да му предоставят парични суми, възлизащи общо на 158060,61 лв. и златни накити на стойност 5530,20 лв. обща собственост на пострадалите, с което причинил имотна вреда в размер на 54530,20 лв. на С.Г. Г., имотна вреда в размер на 54530,20 лв. на О.Г.Г., имотна вреда в размер на 54530,20 лв. на Г.С.Г., общо имотна вреда възлизаща на 163590,61 лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. С приложение на чл.54 ал.1 от НК на подс. Г. било наложено наказание лишаване от свобода  за срок от три години, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Г. бил осъден да заплати на С.Г. Г., О.Г.Г. И Г.С.Г. суми от по 54530,20 лв., съставляващи обезщетения за претърпените от всеки от тях в резултат на деянието по чл. 211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2013 год., до окончателното изплащане на сумата. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото, възложил разноските и таксата по гражданските искове на подсъдимия.

Присъдата била обжалвана от повереник на частните обвинители и граждански ищци с искане въззивната инстанция да измени присъдата като увеличи наказанието над минималния размер, което автоматично би довело до ефективното му изтърпяване. Обжалвал и защитникът на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде оправдан, алтернативно – деянието да бъде квалифицирано по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 871/16г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 263/07.10.16г. присъдата била изменена като на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК наказанието на подс. Г. било увеличено от три на пет години, като било постановено изтърпяването му при първоначален общ режим в ЗООТ. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 07.10.16г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 25.10.16г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, изразяващи се в несъбиране на всички възможни доказателства относно паричните суми на пострадалите и обстоятелството, че те са изнудвали лично и чрез други лица осъдения.

Подобни възражения са били многократно предмет на проверка от съдилищата и практиката на ВКС на РБ е служебно известна. В наказателното производство следва да бъдат проверени всички групи факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Не съществува задължение, обаче, за събирането на всички възможни източници, носители на първични и вторични данни за определен факт. Дължима е преценка за необходимост и достатъчност на доказателствените средства, за релевантност и годност. Тази преценка е отговорност на ръководно решаващия в съответната фаза орган при спазване на изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

Не се установява отсъствие на доказателства, значими към предмета на доказване по конкретното производство. Произходът на паричните средства е бил разискван в двете фази, съществуването им е категорично с оглед съвкупността от гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и експертни заключения. Приложените в т. 3 от ДП, и в първоинстанционното съдебно следствие банкови документи установяват наличието и движението по сметките на пострадалите на значителни парични средства. Приложени са преводни документи към осъдения, извлечение от негова сметка в ТБ „Експресбанк“ с отразяване на движение на сумата от 1000лв. предадена от пострадалите на ръка на съпругата му, изготвените от него запис на заповед и договор за заем. Законът не поставя изискване за задължително наличие на писмени източници за точния размер на имуществените потоци. Никое доказателство не може да има предварително определена сила. От значение са надеждността, правдоподобността и обвързаността на показанията на пострадалите с останалия доказателствен материал. В подкрепа на техните показания са и част от писмените доказателства за проведени медицински прегледи, чиято хронология следва обективно доказаното движение по сметки, както и веществените доказателства - очертаващи „терапията“ и „необходимите манипулации“, указани и извършени от осъдения спрямо тях.

По отношение на твърденията на осъдения, че е бил изнудван, по делото са дали показания свидетелите – съпругата му Галина Господинова и приятелят му – Даниел Марев. Тези източници са получили надлежно обсъждане от съдилищата.

При запознаване с материалите по делото се установява, че в хода на производството пред ВРС са били уважени всички искания на подс. Б. и защитника му. В с.з. на 19.05.2016г. адв. А. е заявил, че няма други искания и е поискал от съда да се премине към пренията. Пред въззивната инстанция не са били формулирани доказателствени искания.

С оглед на изложеното се установява, че оплакванията за доказателствена непълнота са напълно неоснователни. Проверката на състава не констатира слабости в процеса на изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по доказателствата. Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като ВРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа.

По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери, че в хода на наказателното производство не допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, поради което и не се установява основание за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и връщане на делото в първоинстанционния съд по чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК.

ІІ. По възраженията за съществени нарушения, довели до явна несправедливост на наложеното наказание.

Претендирано алтернативно е решението на въззивната инстанция да бъде отменено, да се възстанови отлагането на наказанието по чл. 66 от НК. Защитникът намира, че в съдебния акт на ВОС са използвани емоционални изрази, поставящи въпрос за безпристрастността на състава.

По жалба на частните обвинители, въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, увеличил е наказанието лишаване от свобода от три на пет години, под средния размер на предвиденото. С оглед липсата на имущество на осъдения не е било наложено наказание конфискация.

В решението на въззивната инстанция е направен задълбочен анализ на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на осъдения Б.. Разграничени са подлежащите на обсъждане като елемент на квалификацията „особено тежък случай“, от установените допълнително отегчаващи обстоятелства. Не е допуснато смесване на изводи относно правната оценка на извършеното и степента на обществената му опасност. Подробно са разгледани данните за личността на осъдения, за характеристиките на активното му поведение по мотивация и поддържане на заблуждението на пострадалите, за обсега на пренебрегнатите от него морални и социални ценности. Оценени са били адекватно смекчаващите обстоятелства, включително заболяването на сина му.

Въззивният съд е коригирал пропуските на предходната инстанция при индивидуализиране на санкцията и е приложил правилно материалноправните норми, свързани с определяне на наказанието, изключващо необходимостта от преценка по чл. 66 от НК. По този начин е отстранена и допуснатата в мотивите към присъдата на ВРС неточност, коментирана от частното обвинение – първата инстанция е посочила, че е наложила наказание под средния размер, а всъщност е определила минималното възможно. 

Настоящият състав не установи във въззивното производство да е било допуснато процесуално нарушение при разглеждане на въпросите на наказанието. Естеството на използваните осъдения средства за осъществяване на престъпното заблуждение спрямо  пострадалите и настъпилите допълнителни несъставомерни последици са високо укорими. В своя акт, финализиращ правораздавателния процес, воден в името на народа, съдът е длъжен да оцени престъпния резултат, накърнените обществени отношения и човешки категории. Очертавайки съществените за наказателната отговорност обстоятелства, въззивният съд е коментирал единствено доказани по делото положения, изразил е обоснованото от тях вътрешно убеждение и се водил от закона.

Не се установява обективна проява на пристрастност, предубеденост, заинтересованост на съда. Подкрепяйки изводите на първата инстанция за виновността и правната квалификация на извършеното, съдът е оставил без уважение искането за оправдаване на подс. Б., което не означава, че е бил пристрастен при индивидуализацията на наказанието му. По силата на закона съдът е следвало да определи съответно на престъплението наказание – чл. 35 ал. 3 от НК, при спазване на критериите по гл. Пета от НК. Правомощието е било изпълнено, като в разглежданото решение аргументацията е изложена с изразни средства, позволяващи ясно и точно разбиране на волята на съда. Последователният анализ на съда е обосновал отмерването на справедливо наказание.

Не е налице законово основание за намаляване срока на наложеното наказание. Санкцията, след промяната от въззивния съд, е съобразена с изискванията на приложимите принципи и адекватна на потребностите на общата и специална превенции по чл. 36 от НК. При пълната липса на критичност, упоритостта и многообразието на използваните престъпни средства, личността на осъдения разкрива необходимост от задълбочена индивидуална работа по поправяне и превъзпитаване в условията на изолация от обществото през определения от съда период. С така наложеното наказание са гарантирани и интересите на обществото за постигане на предупредително – възпиращото въздействие спрямо членовете му.

Предвид изложеното съставът намери оплакването за съществено нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, довело до явна несправедливост на наказанието за неоснователно.

Съобразеното от съдебните инстанции по фактите и по правото е при спазване на процесуалните изисквания, без да са били допуснати слабости при формиране на вътрешното убеждение и установяването на обективната истина по делото. По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи формата на проведеното наказателно производство, съдържанието на съдебните актове, установяването на правно значимите факти, приложението на материалния закон, индивидуализацията на наказанието. Поради което и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК за възобновяване на производството.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.Б.Г. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда № 200 от 19.05.2016 г. по НОХД № 5723/15г. на Районен съд – Варна, изменена по ВНОХД № 871/2016 г. с решение № 263/07.10.16г. на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

председател :                       членове :1.                          2.