Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

15/23.01.2018 г.

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                Председател:Румяна Панталеева

                                               Членове: Росица Тончева

                                                                     Десислава Сапунджиева

при участието на секретаря  Геновева Ненчева и прокурора Иван Тодоров, разгледа ВНОХД № 474 по описа за 2017 година, докладвано от съдия Росица Тончева, като установи следното:

            Въззивното производство е основано на жалба по чл.318 ал.6 от НПК против присъда №80/30.10.2017 година по наказателно дело №1146/2017 година на Варненския окръжен съд. С нея се оспорва законосъобразността на гражданско-осъдителната част на първоинстанционния акт, като се навеждат доводи за нарушение на закона и съществено процесуално нарушение, произтичащо от липсата на мотиви във връзка с гражданския иск. Към настоящата инстанция са отправени две алтернативни искания, едното касае решаване на спора по същество чрез отмяна на присъдата в атакуваната част и отхвърляне на гражданския иск поради изтекла давност  или частична отмяна на акта в оспорената част и връщане на делото в окръжния съд за ново разглеждане във връзка с иска за обезщетение от деликт.

Подсъдимият участва във въззивното заседание лично и със защитника си. Адв.С. поддържа жалбата и излага доводи в подкрепа на направените искания, а подсъдимият в последната си дума заявява желание за отпадане на гражданския иск. Сочи, че е признал вината си относно подписаните документи с невярна информация.

Прокурорът изразява становище за потвърждаване на присъдата

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд признал подсъдимия Д.Г. за виновен в това, че в периода от 08.10.2007г. до 18.06.2008г. в гр.Варна, като управител на „Имобилиаре" ЕООД, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: СД по ЗДДС с вх.№ 0300-0995855/14.11.2007г. и дневници за покупки и продажби към нея; СД по ЗДДС с вх.№ 0300-1006787/14.12.2007г. и дневник за покупки към нея; СД по ЗДДС с вх.№ 0300-1017274/14.01.2008г. и дневници за покупки и продажби към нея; СД по ЗДДС с вх.№ 0300-1063084/14.05.2008г. и дневник за покупки към нея, неправомерно упражнил право на пълен данъчен кредит и получил от държавния бюджет неследваща се парична сума от 407 242.67лв, представляваща особено големи размери и на основание чл.256 ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.3 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от четири години. Осъдил подсъдимия да заплати на Държавата сумата от 407242.67лв., явяваща се обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 18.06.2008 година до окончателното изплащане. Произнесъл се и по разноските.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК (л.36 от НОХД). Въззивната проверка констатира изпълнение на фактическия състав на процедурата с оглед наличието на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:

През 2007г. подс.Г. работил като разносвач на пици в пицария, стопанисвана от Б.М.(починал). В същата година срещу обещание за заплащане подсъдимият бил убеден от Б.М.да регистрира дружество на свое име. Д.Г. подписал необходимите документи за процедурата в обменното бюро на починалия.

С решение на ВОС по фирмено дело № 5087/2007г. било регистрирано дружеството „Имобилиаре" ЕООД със седалище в гр.Варна, ул."Синчец" №9. Собственик на капитала и управител на ЕООД-то бил подс.Д.С.Г.. Дружеството имало за предмет на дейност занятия, които не изисквали разрешителен или лицензионен режим. Регистрацията по ЗДДС на „Имобилиаре" ЕООД датира от 29.10.2007г..

Като управител на „Имобиларе“ЕООД подс.Г. разписвал фактури за покупки, дневници за покупки и продажби, СД по ЗДДС. Във връзка с ежемесечния режим на деклариране на относимите обстоятелства към косвеното облагане, подсъдимият подавал в ТД НАП – Варна СД по ЗДДС с дневниците към тях. Той бил наясно, че не е осъществявал нито покупките, нито продажбите, описани в отчетните регистри.

   На 14.11.2007г. подс. Д.Г. подал за „Имобиларе”ЕООД в ТД НАП  - Варна справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0300-0995855, придружена с дневник за покупки и продажби за м.10.2007г. В декларацията отразил неосъществени доставки от „Бес" ЕООД по фактура с № 3/08.10.2007г и „Есо Комерс"ООД по фактури с №389/16.10.2007г., № 391/18.10.2007г., № 394/30.10.2007г. и № 395/31.10.2007г.

    За данъчен период месец октомври 2007г. подсъдимият вписал в дневник за продажби на „Имобиларе“ЕООД неосъществена ВОД по инвойс фактура № 1/08.10.2007г. към "Bellini Jullio C.S.A.A", Италия , като не начислил ДДС.

Поради факта, че част от фактурите били с дати преди регистрацията на „Имобиларе“ЕООД,  на 16.11.2007г. подсъдимият подал уведомително писмо до ТД НАП – Варна. Посочил, че счетоводните документи следва да се считат от дата 29.10.2007г. Декларацията засегнала и инвойс фактура №1, според заявлението на подсъдимия, съставена на 31.10.2007г.

По описания начин подс. Г. постигнал неправомерно формиран данъчен кредит в общ размер от 58 695,37лв.

Във връзка със СД по ЗДДС с вх. № 0300-0995855/14.11.2007г., данъчната администрация извършила проверка, приключила с издаването на АПВ № 24790/14.12.2007г. Признало се правото на пълен данъчен кредит на „Имобилиаре" ЕООД за месец 10.2007г. в размер 58 695.37лв. Сумата била преведена по сметка на дружеството на 18.12.2007г.

На 14.12.2007г. подсъдимият подал пред ТД НАП СД по ЗДДС с вх. № 0300-1006787/14.12.2007г., придружена с дневници за покупки и продажби за данъчен период месец ноември 2007г. В дневника за покупки той отразил неосъществени доставки на хранителни продукти от:

- ЕТ „Флорина 90 - Иван Лазаров" по фактури с №19/14.11.2007г., №20/15.11.2007г.,№21/16.11.2007г.,№22/19.11.2007г.,№23/20.11.2007г.,№ 24/22.11.2007г., 25/23.11.2007г.;

-„Джи ЕМ ПИ-Комерсиал" ЕООД по фактури с № 193/21.11.2007г., № 194/23.11.2007г., №195/26.11.2007г.;

-„Си Джи Кампани" ООД по фактури с № 103/15.11.2007г., № 104/19.11.2007r. и № 105/21.11.2007г.

С вписването на тези доставки в отчетния регистър за покупките на „Имобиларе“ЕООД за м.11.2007г. подсъдимият неправомерно формирал данъчен кредит в общ размер на 247 936.00лв., посочен като подлежащ на възстановяване.

Във връзка с посочената СД по ЗДДС, на „Имобиларе“ЕООД била извършена данъчна ревизия, приключила с РА № 03000800316/04.04.2008г. Достигнало се до признаване на пълен данъчен кредит за месец ноември 2007г., платен по сметка на данъчния субект на 14.04.2008г.

 На 14.01.2008г. подсъдимият подал СД по ЗДДС с вх.№0300-1017274/14.01.2008г., придружена с дневници за покупки и продажби. В тази декларация и отчетните регистри се съдържали неверни данни за осъществени от дружеството сделки през м.12.2007г. В дневника за покупки на „Имобилиаре" ЕООД подс.Г.  отразил неосъществени покупки на хранителни продукти по фактури, издадени от:

-„Пролет" ЕООД с №№ 77988/04.12.2007г., 78097/05.12.2007г., 78307/07.12.2007г.,78406/10.12.2007г, 78506/11.12.2007г, 78609/12.12.2007г, 78845/14.12.2007г., 79053/17.12.2007г.,79179/18.12.2007г., 79261/19.12.2007г, 79369/20.12.2007г, 79510/21.12.2007г, 79753/23.12.2007г.,79875/26.12.2007г.;

-„СК Къмпани" ООД с №№ 271/06.12.2007г., 233/14.12.2007г., 327/14.12.2007г., 272/30.12.2007г.;

- „Еко Фууд Продукт " ООД с № 37/14.12.2007г.;

-„Виа Транс " ООД с № 71/22.12.2007г.;

-ЕТ „Димарк-999" с № 1421/24.12.2007г.;

-„Руди" ООД с № 2/28. 12.2007г.

В дневника за продажби на „Имобилиаре" ЕООД за месец декември 2007г. подсъдимият  вписал  неосъществена ВОД по фактура № 2/28.12.2007г. към "GERMAN AUTO GMBH" ФРГ с нулева данъчна ставка.

Във връзка със СД по ЗДДС с вх.№ 0300-1017274/14.01.2008г. било издадено АПВ № 802234/07.02.2008г., довело до признаване правото на пълен данъчен кредит на „Имобилиаре"ЕООД за месец декември на 2007г. в размер 98 574.28лв. Сумата била преведена по сметка на данъчния субект на 12.02.2008г.

За следващите данъчни периоди подс. Г. подавал нулеви данъчни декларации.

На 14.05.2008г. подсъдимият подал пред ТД НАП Варна СД по  ЗДДС с вх.№0300-1063084/14.05.2008г., отнасяща се до данъчен период месец април 2008г. Справката се придружила от дневници за покупки и продажби. В дневника за покупки подсъдимият отразил неосъществени доставки към „Имобилиаре" ЕООД от:

 -„Елма" ООД фактурирани с фактура №65752/29.01.2008г.;

- ЕТ Наташа-Наташа Енчева”  по фактура №535/31.01.2008г.;

- ЕТ „Тони-Антон Савов " по фактура № 526/13.02.2008г.;

-ЕТ„Нели 73-Стоянка Неделчева " по фактура с № 390/23.02.2008г.;

-„Табак Трейдинг Партнър Норд " ООД по фактури с № 0110009684/19.03.2008г.,№0110009693/19.03.2008г.,№0110009698/19.03.2008г.,№0110009787/21.03.2008г.,№0110009792/21.03.2008г.,№110010011/28.03.2008г.,№**********/28.03.2008г.,№0110009779/21.04.2008г.,№0110010004/28.04.2008г.

Чрез извършеното вписване на нереалните доставки в дневника за покупки на „Имобиларе“ЕООД подсъдимият формирал неправомерно данъчен кредит в размер на 2 037.02лв., който посочил като подлежащ на възстановяване.

Във връзка със СД по ЗДДС с вх.№ 0300-1063084/14.05.2008г. била извършена данъчна проверка, приключила с АПВ № 810021/12.06.2008г. С актът отново се признало правото на пълен данъчен кредит  на „Имобиларе“ЕООД, изплатен на дружеството на 18.06.2008г.

 Въз основа на последваща проверка от ЦУ на НАП гр.София се достигнало до констатация за неоснователно упражнено право на пълен данъчен кредит от „Имобилиаре" ЕООД в инкриминирания период.

В резултат на контролни действия на данъчната администрация се изяснило, че  "Bellini Jullio C.S.A.A. не съществува в обективната действителност. Установено било дружество с близко име - „BELCAR SaS di BELLINI Tullio &C", което притежавало идентичен  код за ДДС, посочен в инвойс фактура №1, но това ЮЛ никога не било сключвало сделки с „Имобиларе“ЕООД.

По реда на международната правна помощ станало ясно, че и второто дружество-контрагент "GERMAN AUTO GMBH" от ФРГ не е имало обща сделка с „Имобиларе“ЕООД.

Заключение на ССчЕ констатира пълна липса на счетоводна и платежна документация на „Имобиларе”ЕООД за данъчен период м.12.2007 година, липса на документи за плащания за данъчен период м.11.2007г., наличие на частични документи за плащания за м.12.2007г. По експертен път е установено, че в инкриминирания период данъчният субект е приспадал данъчен кредит общо в размер на 407 242, 67 лв., съответно ефективно платен от държавния бюджет.

Заключение на тройна СГЕ установява авторството на подсъдимия върху инкриминираните СД, протоколи за приемането им, дневници за покупки и продажби. Той е полагал подпис също под изисквани от НАП документи и декларации за дейността на „Имобилиаре" ЕООД. Подсъдимият е разписвал и фактури - издадени от името на „Бес" ЕООД, „Джи Ем Пи Комерсиал" ООД, „Си Джи Кампани" ООД, „Есо Комерс" ООД, както и договор за паричен заем от „Флорина" ЕООД, разписки за получени суми по същия договор и всякакви документи, свързани със счетоводството на „Имобилиаре" ЕООД.

В рамките на цялостната проверка на първоинстанционната присъда въззивният състав констатира, че възприетата фактическа обстановка почива на  правилна преценка за обоснованост на самопризнанието на подсъдимия с оглед еднопосочността на доказателствата, събрани в досъдебното производство посредством показанията на Р.Ф.(т.2, л.15), И.Л.(т.2, л.63), П.Я.(т.2, л.52), Г.А.(т.2, л.46), Г.Б.(т.2, л.66), Я.Я.(т.2, л.160), Д.Д.(т.2, л.155), Г.К.(т.3, л.23), М.Р.(т.3, л.26), И.В.(т.3, л.30), Г.М.(т.3, л.33), С.А.(т.3, л.45), З.В.(т.3, л.53), К.Ч.(т.3, л.58), Н.Е.(т.3, л.43), Д. А.(т.3, л.82), Луиджи Лиота (т.4, л.22), Тулио Белини (т.4, л.42); заключения на ССчЕ (т.5, л.32), СГЕ (т.5, л.12,), тройна СГЕ (т.5, л.21); СД по ЗДДС на „Имобиларе“ЕООД за м.10/2007 година, за м.12/2007 година, за м.04/2008 година, ведно с дневници за покупки и продажби, както и уведомително писмо от подсъдимия (т.1, л.97 и сл., т.9); банкова документация за „Имобиларе“ЕООД (т.8),  АПВ от 14.12.2007 година, от 07.02.2008 година и 12.06.2008 година, РА от 04.04.2008 година (т.17); извлечение от банкова сметка *** „Имобиларе“ЕООД за периода 01.10.2007 година – 31.12.2007 година и 02.01.2008 година-31.12.2008 година във връзка с възстановен данъчен кредит, свидетелство за съдимост.

Въз основа на законосъобразно формираната фактическа основа, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Подсъдимият като управител на ДЗЛ „Имобиларе“ ЕООД  е подал лично четири СД по ЗДДС, в които отразил неверни обстоятелства за реализирани сделки с търговските предприятия„Бес“ЕООД, „Есо Комерс“ООД, ЮЛ „Белини Джулио“, ЕТ“ Флорина-90“, „Джи Ем Пи Комерсиал“ЕООД, „Си Джи Кампъни“ООД, „Пролет“ЕООД, „СК Къмпани“ООД, „Еко Фууд Продукт“ООД, „Виа Транс“ООД, ЕТ „Димарк-999“, „Руди“ООД и ЮЛ „Джърман Ауто“. Въз основа на документите с невярно съдържание той неправомерно е приспаднал данъчен кредит, в следствие на което получил  от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 407 242.67лв, удовлетворяваща обективния критерий по чл.93 т.14 от НК. В инкриминирания непродължителен период от време подсъдимият е осъществил по еднообразен начин и при еднородност на вината четири самостоятелни деяния, всяко от които релевантно към състава на  данъчната измама по чл.256 ал.2 вр. ал.1 от НК.

При налагане на наказанието първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Санкцията на чл.256 ал.2 от НК е кумулативна, включва в себе си наказанията лишаване от свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.т.6 и 7 от НК. Първоинстанционният съд е нарушил закона, като не е наложил наказанието по чл.44 от НК, позовавайки се на обстоятелства от кръга по чл.45 ал.1 от НК. Изводът на ВОС е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Справка от Сектор „Пътна полиция“ (л.28 от НОХД) установява, че подсъдимият е собственик на л.а.“Крайслер Круизер“ с ДК№В 9828НС (л.28 от НОХД), който е годен предмет на наказанието конфискация. Неговата стойност е ирелевантна, доколкото нормата на чл.45 ал.2 от НК не се основава на подобен критерий.  Налагането на наказанието за пръв път в хипотезата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК се оказва невъзможно поради отсъствието на съответен протест от страна на прокуратурата.

Служебната проверка на присъдата относно справедливостта й констатира противоречие с принципа по чл.35 ал.3 от НК. До това положение се е достигнало в резултат на подценяване на подбудите на подсъдимия за извършване на деянията и надценяване на някои смекчаващи вината обстоятелства. Сред признатите от подсъдимия факти попадат и такива, които очертават мотивацията му да реализира процесното престъпление. Касае се до изцяло материални подбуди – срещу обещание за доход от страна на известния в обществото с криминалните си деяния Б. М., подсъдимият е приел да участва в схема за данъчни измами. Неговата роля никак не е била формална, напротив бил е много активен в създаването на невярната документация, дейно е участвал в проверките на данъчната администрация и после в усвояването на възстановения на „Имобиларе“ЕООД данъчен кредит. Интензивността, многообразността и последователността на инкриминираните действия на подсъдимия разкриват дълбоката му противоправна мотивация, която в никой случай не може да се припише само на починалия Борислав Манджуков.

Извън вниманието на първоинстанционния съд е останала причинената щета за фиска. Тя не просто надвишава стойностния критерий на чл.93 т.14 от НК, а го превъзхожда близо  тридесет и четири пъти. Зад тези цифри се крие очертаната лична активност на подсъдимия по формиране на неверни данъчни източници, заблуждение на данъчната администрация в течение на четири проверки по ЗДДС, усвояване на приблизително половин милион по сметки на „Имобиларе”ЕООД и фактическото теглене на парите с последвало разпореждане по  начин, водещ до невъзможност за възстановяването им в полза на бюджета на държавата.

Изложените фактически положения сочат на сравнително висока степен на обществена опасност на подсъдимия. Въззивният състав употребява „сравнително“ единствено заради доказаната роля на Б.М.в създадената престъпна схема. Върху степента на опасност на дееца не оказва съществена роля чистото му съдебно минало. Както вече се отбеляза, престъпната дейност на Д.Г. е много интензивна, добре прикрита и организирана, което свидетелства за установени престъпни маниери. За въззивният състав е налице само възможността да констатира горните фактически положения, тъй като  отразяването им върху индивидуалния размер на наказанието на подсъдимия на практика е бламирано от липсата на съответен протест от страна на прокуратурата.

Съвсем схематично въззивният състав отбелязва несъгласието си с извода на първия съд относно положителната трудова биография на подсъдимия. Подобни обстоятелства се твърдят от страните в пренията по делото, без да са положени някакви усилия за доказателственото им установяване.

В обобщение на изложеното следва да се приеме, че наказанието на подсъдимия е подлежало на индивидуализация при превес на отегчаващите вината обстоятелства, извод за висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление и съобразяване с продължителността на производството. По последното обстоятелство се констатира забавяне в досъдебната фаза, но не по вина на държавата. Разследването е засегнало многоепизодна престъпна дейност, проявила се чрез различни фиктивни данъчни схеми, усложнила се допълнително от някои актове на данъчната администрация. Влияние върху продължителността на досъдебната фаза са оказали също следствените действия извън страната и сложността на извършените по делото експертизи с оглед обхвата на фактическите източници и спецификата на проведените изследвания.

С други думи принципът на справедливостта би се удовлетворил с налагане на наказание към средния размер на санкцията по чл.256 ал.2 от НК от четири години и шест месеца лишаване от свобода, но липсата на съответен протест препятства възможността за изменение на присъдата по реда на чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е определил наказание от три години лишаване от свобода, което е подложил на намаление с една трета. При последното действие ВОС неправилно се е позовал на чл.58а ал.3 от НК. Тази норма има отношение към определяне на заместващото доживотния затвор наказание лишаване от свобода. В случая приложимо е правилото на чл.58а ал.1 от НК (ТР 2-2015-ОСНК), в какъвто аспект проверяваната присъда следва да бъде изменена.

Доколкото санкцията по чл.256 ал.2 от НК е кумулативна, първоинстанционният съд законосъобразно е наложил на подсъдимия наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК „лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от четири години. Индивидуализацията е проведена в съответствие с чл.49 ал.2 вр. ал.1 от НК, задължителната т.6 от ТР 61-1980-ОСНК и с реалната оценка на обществената опасност на деянието и дееца.

С първоинстанционната присъда е приложен чл.66 ал.1 от НК. Освен наличието на общите предпоставки за условното осъждане, първоинстанционният съд правилно е счел, че продължителността на наказателното производство и поведението на дееца в този период доказват възможността Д.Г. да се поправи в условията на обществения контрол.

По жалбата на адв.С.:

Защитникът на подсъдимия фокусира оплакванията си към гражданско-осъдителната част на проверяваната присъда, считайки че вземането на Държавата за вреди от непозволено увреждане е погасено поради изтичане на давността по чл.110 от ЗЗД. Съобразно чл.114 ал.3 от ЗЗД, давността за това вземане тече от откриването на дееца. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, т.е. ако извършването на деянието и откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки конкретен случай  /ТР 5-2005-ОСГК и ОСТК/.

В настоящия казус, деянията на Д.Г. осъществяват състав на едно продължавано престъпление, удовлетворяващо признаците на деликт по чл.45 от ЗЗД. Престъплението е довършено на 18.06.2008 година, от който момент започва да тече срокът на преследвателната давност по НК. Началото на давността по ЗЗД обаче е свързана с момента на узнаване от увредения, че фактическият състав на деликта е реализиран. Наличието на такива сигурни данни  относно авторството на престъплението, осъществяващо и признаците на деликт, могат да бъдат извлечени от постановлението за привличане на Д.Г. като обвиняем по реда на чл.219 от НПК, т.е. от 22.01.2016 година (т.2, л.3 от д.пр.). До тогава ревизионните действия на приходната администрация са били преустановени, следователно липсва съответен акт, който с достатъчна степен на сигурност да установява деликвента. Цялата документация е била предоставена на органите на досъдебното производство, които в резултат на следствените действия са стигнали до основание за извършване на процесуалното действие по чл.219 от НПК. Ето защо привличането на Д.Г. като обвиняем, за пръв път е внесло яснота за извършителя и данъчното престъпление. В съдебната фаза се достига до осъждането му по обвинението за престъпление по чл.256 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, чиято пряка последица е уважаването на гражданския иск (Р 221-2017-1 н.о.). Исковата молба на Държавата чрез Министъра на финансите е депозирана по НОХД №1146/2017година на 12.10.2017 година /НОХД №590, л.88/, в рамките на пет годишния срок по чл.110 от ЗЗД.

Защитникът на подсъдимия се оплаква от недостатъци в мотивната дейност на ВОС във връзка с произнасянето по гражданския иск. Въззивната инстанция не съзира каквито и да е процесуални пропуски, доколкото с ТР 4-2016-ОСНК ясно е указано, че престъпното деяние по чл.256 от НК води до причиняване на вреди на държавата, т.е. осъществява фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел  гражданския иск за сума, за която на подс.Г. е повдигнато обвинение, като го е уважил в същите предели, с което е спазил закона и задължителното ТР 53-1961-ОСНК. Иначе казано, очакването на защитника за някакви по-всеобхватни мотиви в обсъжданата насока се явява напълно  формално и неоснователно. 

Предвид изложеното и на основание чл.334 т.3 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р     Е     Ш     И:

ИЗМЕНЯ присъда №80/30.10.2017 година по НОХД №1146/2017 година по описа на Окръжен съд-Варна в частта относно приложението на чл.58а ал.3 от НК, като вместо него прилага чл.58а ал.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.