Р Е Ш Е Н И Е

 

188/14.07.2017 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и втори юни

Година две хиляди и седемнадесета

В открито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

секретар Петранка Паскалева

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 476/16г. по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 12 по НОХД № 54/16 г. на Окръжен съд – Търговище, постановена на 21.10.2016г., с която подсъдимите В.Й.П. и Т.С.П. са били признати за ВИНОВНИ в извършване на деяния по НК на РБ  както следва:

 

1.   по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 02.11.2015 год. в с. Славяново, общ. Попово, област Търговище, в съучастие като съизвършители, прокарали в обръщение подправени парични знаци – 3 100 евро, с равностойност 6 063,073 лева, при покупко – продажба на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. номер РР 0079 ВВ от А. Кясимов, знаейки, че са подправени. На двамата подсъдими са наложени наказания на основание чл. 54 от НК от по  ДВЕ ГОДИНИ  лишаване от свобода;

2.   по  чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че на 02.11.2015 год. в с. Славяново, общ. Попово, обл. Търговище, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили у А. К.заблуждение и с това му причинили имотна вреда в размер на 6 063,073 лева. На двамата подсъдими са наложени наказания на основание чл. 54 от НК от по  ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода;

На основание чл.23 ал.1 от НК са групирани така наложените наказания и на двамата подсъдими П. и П., като е определено да изтърпят най-тежкото от тях, а именно от по две години лишаване от свобода, което подс. П. да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип, а наказанието на подс. П. е отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години.

В присъдата е налице произнасяне досежно направените по делото разноски и веществените доказателства по делото.

 

Настоящото производство е образувано по протест на Зам-окръжния прокурор при ОП-Търговище и жалби на защитниците на двамата подсъдими.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на така постановената присъда в частта досежно наложените наказания на двамата подсъдими с твърдения за несправедливост на същите и искане за увеличаването им.

В жалбите на защитниците на двамата подсъдими – адв. Б. и адв.П. И. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, намирайки го постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. В допълнителни изложения към жалбите се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на досъд. производство и от прокурора при внасяне на обв. акт в съда, както и от страна на съда при изготвяне на мотивите към присъдата, а също и по отношение направените изводи от първоинст. съд във връзка със събраните по делото доказателства, тяхното интерпретиране и изводи относно съставомерността на деянията, предмет на обвинението. Исканията на защитата са в няколко насоки – за отмяна на първоинст. съдебен акт и признаване на двамата подсъдими за невинни по така възведените им обвинения; за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или съда ; за изменение на присъдата и намаляване на наложените им наказания. 

 

Пред въззивната инстанция представителят на АП-Варна не поддържа протеста; оспорва жалбите и на двамата подсъдими, изразявайки становище за правилност на постановената присъда и моли същата да потвърдена изцяло.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите се явяват лично и се представляват от редовно упълномощени защитници, които поддържат жалбите.

В последната си дума пред състава на въззивния съд двамата подсъдими П. и П. заявяват, че са невинни и молят да бъдат оправдани по възведените им обвинения.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата,  на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият състав на АС-Варна констатира допуснато от страна на ТОС съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.348 ал.3 т. 2 пр. 1  вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция, т. к. мотивите на присъдата не са изготвени в съответствие с чл. 14, 18, 107, ал.2 и на чл. 305, ал.3 от НПК, регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите към съдебния акт.

 

Съгласно чл. 305 ал. 3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.ал.1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.

 

В светлината на горното се констатира, че в настоящия случай ТОС е изготвил едни формални и повърхностни мотиви, като на практика е преповторено крайно пестеливото изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт /от фактическа и правна страна/: приета е безрезервно и безкритично  цялата доказателствена съвкупност, събрана на досъд. производство и подкрепяща обвинителната теза, като дори не са изброени конкретно наличните доказателства, доказателствени средства, и веществени доказателства. Първоинст. съд се е задоволил да посочи, че  “… в общи линии…“ приетата от съда фактическа обстановка“ е установена „…въз основа най-вече на събраните в с. з. гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели…“ ; че за съда е „безспорно“, че двамата подсъдими  са посетили с. Славяново и гр.Кубрат и са разговаряли със свидетелите К.и К., както и че св. И.ги е видял при посещението им в. с. Славяново, а св. К. ги е разпознала. Във връзка с изготвените на досъд. производство експертизи и приобщени в хода на първоинст. съдебно следствие заключения по тях досежно подправените парични знаци и намерената върху една от банкнотите /коя точно!!!/ дактилоскопна следа, ТОС се е задоволил единствено да посочи в мотивите, че „…същата е оставена и съответства напълно на левия палец на подс. П.. От това съдът прави извод, че подс. П. е държал и предал на св. К.неистински банкноти….“ Констатираната от въззивната инстанция липса на анализ на доказателствата, както и тяхното обсъждане, сведено до преразказ или до общата констатация за възприемането им, се приравнят на липса на мотиви.

Без мотивиран отговор са останали многобройните и основателни възражения на защитата на двамата подсъдими във връзка със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а също и изготвените експертизи във връзка с истинността на паричните знаци, реда и начина на изземането им, реда и начина на изземване на дактилоскопната следа и фиксирането й /доколкото изобщо може да става въпрос за годно доказателствено средство/.

Не е направен и цялостен правен анализ, който би дал възможност и по-горните инстанции да проверят съображенията на първоинст. съд във връзка с изводите му за виновност на двамата подсъдими П. и П., предвид обективната и субективна съставомерност на деянията, за които са привлечени да отговарят.

Отделно от това, първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви по отношение на индивидуализацията на наложените наказания на двамата подсъдими, с оглед предпоставките на чл. 54 от НК. Горното е съществено процесуално нарушение, тъй като задължително съдът е следвало да анализира всеки факт от значение за обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, за да мотивира убедително вида и размера на определеното наказание. Ролята на специалната и генералната превенция на наказанието следва да се преценява с оглед личността на осъдения и тежестта на престъплението. Във връзка с индивидуализацията на наказанието личността на дееца също подлежи на изследване и доказване, поради което в мотивите е необходимо да се изложат констатации за неговите характеристични данни, психично състояние, заболявания, семейно положение, предишни осъждания и други, което в случая не е сторено.

Изискването за мотивиране на съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6 от ЕКПЧОС.

 От друга страна, недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния съд да изпълни своята контролна функция.

В чл. 305, ал.3 от НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на присъдата. В тази връзка в мотивите трябва да се разгледат поотделно всички визирани в чл. 301 от НПК въпроси, с разликата, че подробно трябва да се обосноват взетите решения, като се изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото.

Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не техния преразказ. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон, защото не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля, което в случая е налице.

 При протичане на производството по общия ред съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани и проверени доказателствени материали, което в случая също не е налице. В мотивите на съдебния акт следва да се изброят изчерпателно всички онези доказателства, които са оценени като процесуално допустими и относими и са използвани от съдебния състав при решаване на делото.

 Липсата на съществени противоречия в доказателствените материали не означава, че съдът следва да се задоволи с общата констатация, че поради тази причина не се налага обсъждането им. При всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до извод, че те са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти.

 

Поради изложено по-горе въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените в протеста и жалбите въпроси и възражения поради невъзможността да бъде установена волята /доказателствените изводи и правните съображения / на решаващия първоинстанционен съд и т. к. това нарушение  не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 

При новото разглеждане на делото следва да се изяснят и да се даде отговор на всички поставени в жалбите на защитата на двамата подсъдими въпроси, както и възраженията им при първото разглеждане на делото пред ТОС, като се имат предвид събраните до момента доказателства по предвидения от НПК ред.

 

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

      

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 12 по НОХД № 54/16 г. на Окръжен съд - Търговище, постановена на 21.10.2016г. и  ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд – Търговищки  окръжен съд от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.              2.