Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 44/12.03.            Година  2018                 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и шести януари                Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 476 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 64, постановена на 20.09.2017г. по НОХД № 890/17 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият Я.Ч., гражданин на Република Латвия, е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4 пр. 2, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 4 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК, като по чл. 54 и чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначално общ режим, както и глоба в размер на 20 000лв. На основание чл. 253, ал.6 от НК съдът отнел в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението – сумата от 79885,00 лв. Подсъдимият бил оправдан да е извършил деянието повече от два пъти по смисъла на чл. 253, ал.3, т.2 от НК. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият бил задържан, считано от 07.12.2016 год. до влизане на присъдата в сила. С постановения съдебен акт, на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв. К. Д. – ВАК, в качеството му на процесуален представител на подс. Я. Ч., като в същата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника, първоинстанционният съд не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, като чистото съдебно минало, направените пълни самопризнания, съдействие на правозащитните органи, искрено съжаление за стореното. Посочва се, че с оглед тежкото семейно положение на жалбоподателя, както и с оглед постигането на целите на индивидуалната и генерална превенция, наказание в по-нисък размер би било съответно и справедливо. Счита се, че присъдата в останалата й част е правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Постъпило е писмено възражение срещу подадената въззивна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура, в което се отбелязва, че размерът на наложеното наказание е справедлив. Подчертават се наличните отегчаващи обстоятелства: размерът на сумата, която е трябвало да бъде получена от престъплението по чл.253 от НК – 79885лв.; същата е изтеглена от сметката на учебно заведение, чието финансиране се прави от публичния бюджет и чиято цел е да ограмотява подрастващите; първоначално изтеглената сума от 2000лв. не е била достатъчна, поради което е направен опит за теглене и на остатъка; възстановяването на сумата се е дължало не на личните действия на дееца, а на факта, че престъплението е било разкрито; следва да се цени и фактът, че се касае за две отделни деяния, извършени в кратък времеви интервал, в рамките на единно продължавано престъпление, разкриващи по-висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца; към момента на постановяване на присъдата липсват предходни осъждания на територията на страната, но такива са налични в друга държава, от значение за личността на подсъдимия.

В пренията пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна, поради липсата на неотчетени от ВОС смекчаващи вината обстоятелства, напротив, налице са отегчаващи такива: високата стойност на предмета на престъплението; вида на засегнатите обществени отношения, свързани не само с нормалното функциониране на финансовата система, но и факта, че присвоената сума е принадлежала на учреждение, осигуряващо ограмотяване на младото население в РБългария. Преценено е, че подс. не е осъждан на територията на Република България, но неговата предходна съдимост би следвало да бъде щрих към неговите характеристични данни. В този смисъл, наложеното наказание е правилно и законосъобразно.

Защитникът на подс. Ч. поддържа изцяло депозираната жалба и допълва линията на защита, като смята, че наказание в минимума ще съдейства за постигане на поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието.

Аналогична е и възведената лична защита от страна на подс. Ч., който посочва, че семейното му положение е много тежко и моли за намаляване на наказанието.

В последната си дума подс. Ч. съжалява за стореното, надява се, че никога няма да се повтори и че ще се завърне по-скоро в родината си.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Първоинстанционното производство е протекло по реда на  чл. 371 т. 2 от НПК, след като в открито съдебно заседание от 20.09.2017г. подсъдимият се е възползвал от възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират други доказателства за тях. Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подс.Я.Ч.,  гражданин на Република Латвия, пристигнал в Република България на 23.11.2016г., влизайки на територията на страната със самолет, с който кацнал на Летище София, а след това отпътувал  за гр.Варна.  Следващите дни, същият отсядал в различни хотели – „Бест  уестърн“, „Голдън Тюлип“, „Прима“  и др.,  в по-голяма част от които не се регистрирал, тъй като пребивавал там, заедно с Ю.Ц., който заплащал стаите, в които двамата нощували.

Непосредствено след пристигането си в гр.Варна, подс.Я.Ч.  учредил дружество с името „СИА АБОЛИНС“ ЕООД-Варна, като регистрацията била извършена на 28.11.2016г., с посочен адрес на  седалище  - гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл.192, вх.В, ет.2, ап.18, който бил предоставен на подс.Я.Ч. от неустановено лице, назоваващо се „Вася“/“Василис“ като негов, и като необходим за посочване фирмен адрес на новото дружество. С това лице и друго неустановено и неназовано от подс. Я.Ч., същият за периода от 30.11.2016г. до 07.12.2016г. в гр.Варна, започнал да действа съобразно направени между тях уговорки.

Тримата се свързвали помежду си посредством телефонни обаждания, като за целта подс.Я.Ч. си закупил българска СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“ с тел.№ 0894965893. От същата провеждал разговори с „Vasja“ („Вася“) и друго лице, което използвало  телефонен номер 0984063438. Съгласно направената между тях уговорка, подс. Я.Ч. трябвало да разкрие няколко банкови фирмени сметки, по които двете неустановени лица, да преведат парични суми, като по този начин се придаде вид, че тези средства произхождат от законни източници. На подс.Я.Ч. не бил посочена директно природата на  преведените суми, но същият предполагал нелегитимния им начин на придобиване.

След получаването на регистрацията на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД, подсъдимият открил различни банкови сметки на дружеството  в няколко банкови клонове във Варна – „Ти Би Ай банк“, „Токуда банк“, „Уникредит Булбанк“, „Юробанк“ и „Първа инвестиционна банка“, като за разкриването на тези сметки той ползвал парични суми, предоставени му от „Вася“. Банкова сметка *** „Банка ДСК“, а именно сметка с IBAN ***, BIC ***, в която на  30.11.2016 г. подс.Я.Ч. внесъл сумата от 20,00 лв., като в процесния ден, бил сключен и договор за разплащателна сметка F-118-06, между него и представител на банката-Д.И.. След това бил сключен към същата сметка и договор „ДСК онлайн“. Регистрираната от подс.Я.Ч. фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД, нямала никаква реална търговска дейност, като единствената цел за съществуването й била използването на откритите фирмените сметки за превеждане на парични суми.

Основно училище „Любен Каравелов“ – гр.Бургас е общинско училище,  с Директор  -  свидетелката Анета Стоянова Димова. Училището имало открита сметка в „Общинска банка“ АД -  IB AN BG34SOMB 9130 3124 012300,  като в същата към 07.12.2016 г. била налична сума от близо 80 000 лева. Предвид сключен Договор за „интернет банкиране“, със същата можела да оперира единствено директорката – свид.Анета Стоянова Д.и главният счетоводител на училището – свид.К.Д., като  за целта бил използван само един компютър -„Де Лукс“ KX09W042686. Практически това ставало, като свид. Кр.Д.качвала информацията за фактурата, фирмата, нейната сметка и останалите реквизити, а самото плащане се извършвало от директора свид.Д.- с предоставения й електронен подпис.

На 07.12.2016г. около 13:00 часа, достъпът до системата за „интернет банкиране“ на ОУ "Любен Каравелов"-гр.Бургас бил блокиран, а на екрана на компютъра „Де Лукс“ KX09W042686, се появило съобщение: „Профилактика на системата за 2 часа“. Междувременно, на компютъра, използван за „интернет банкиране“ в ОУ "Любен Каравелов"-гр.Бургас, били инсталирани дистанционно няколко компютърни вируса -  ,,MBR:Cidox-С(Rtk)“), „Banker-MMR(Trj)“ и „Cryxos.JS“, с крайна цел осъществяване на паричен превод  от сметка на Основно училище „Любен Каравелов“-гр.Бургас, в сметка на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД.  Посредством промяна на компютърните информационни данни и интернет-банкиране, неизвестно лице наредило от сметката на ОУ „Любен Каравелов“ в „Общинска банка“ АД, сумата от 79 885 лева. с основание в платежното нареждане - „по фактури 58297/29.11.2016r.“, да бъде преведена към сметката на „СИА АБОЛИНС“ ЕООД в банка „ДСК“ с IB AN BG50 STSA 93000024057712, BIC ***.

На същата дата - 07.12.2016г., в 14:15 часа, подс.Я.Ч.. получил текстово съобщение на мобилния си телефон със съдържание „DSK Bank 07/12/2016, 14.00 postapili sa 79885.00 BGN po smetka 0000000024057712 ot OU Luben Karavelov - 14.15 часа“ и непосредствено след това извършил касово теглене от банковата сметка на фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД, на сумата от 2000 лева във Филиал „Одесос“ на РЦ-Варна на „Банка ДСК“. Желанието му да изтегли по-голяма сума било препятствано от съществуващото в банковата институция изискване за подаване на предварителна заявка при тегления на подобни суми, което той отказал. За изтеглената сума в размер на 2000 лева, на подс. Я.Ч. била издадена операционна бележка №68/07.12.2016г., която той подписал. Получените пари подс.Я.Ч.  предал на „Вася“.

 На същия ден, подс.Я.Ч. и „Вася“ посетили чейндж-бюро на фирма „Тавекс“ ЕООД в град Варна, където по указания на съучастника си, подс. Я.Ч.  заявил, че желае да закупи евра за 70 000 лева, чрез интернет разплащане, като за целта служителката му издала нареждане за паричен превод с номер на транзакция TAV25857.

Междувременно в късния следобед на същия ден,  гл.счетоводител на ОУ „Любен Каравелов“ – гр.Бургас, свид.К.Д. се свързала със служител на „Общинска банка“ АД, за да разбере подробности относно извършваната според съобщението профилактика, като установила, че такава няма, както и че от сметката на училището е била изтеглена наличната по нея сума от 79 885 лева - без да е бил употребен електронния подпис лично от свидетелката А.Д.и същата е преведена на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД.

Своевременно свид.Д.оспорила извършената без оторизация  транзакция, в която като наредител било посочено от ОУ „Любен Каравелов“ гр.Бургас. За това бил уведомен и свид.Ангел Гебеджелиев - експерт по сигурността в „Банка ДСК“, който с оглед създадената ситуация, сигнализирал ОД на МВР-Варна.

Предвид направена заявка от подс.Ч. в „Банка ДСК“- Филиал „Черно море“, за издаване на банкова карта, служителите били уведомени да не допускат изтегляне на суми, ако дойде представител на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД. В 16.00 ч. в офиса на банката влязъл подс. Ч., който заявил, че иска да изтегли парична сума. Служителката – свид.С.установила, че същият е представител на наблюдаваната фирма и съгласно дадените й указания да го забави, го помолила да изчака. Около 16:30 часа на 07.12.2016 г., подс.Я.Ч. бил задържан от служители на ОД МВР Варна - свидетелите Л.Т.и Н.Й., при опит да изтегли пари от банковата сметка на дружеството.

Посещенията в офиси на „Банка ДСК“ от подс.Ч. били отразени на записи на охранителните камери на банката, дисковете от които са приложени по надлежния ред по делото.

С протокол за доброволно предаване от 08.12.2016г. подс.Я.Ч. предал ползвания от него мобилен телефон марка „Самсунг Галакси“ , СИМ-карта на „Теленор" с тел.№ 0894965893 и печат на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД.

От извършеният оглед на мобилния телефон на подс.Я.Ч. са установени телефонните номера, с които същият е кореспондирал, като в изисканите справки от мобилните оператори в страната, като ползватели на три от мобилните номера са посочени  свид.Роман Цебан - с две карти, и свид.Ю.Ц. - с една. Телефония номер 0984063438, отразен в телефона на подсъдимия  като „nesaglabatie“ /„He записвай“/, е посочен с абонат свид. Роман Цебан, но видно от събраните по делото от доказателства, същият е бил предоставян за ползване и на други, неустановени лица. 

При последвало претърсване в стаята в хотела, наета на името на свид.Ю.Ц., било установено, че  същият е напуснал без да уведоми хотела, като всички лични вещи на пребивавалите били изнесени.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-техническа експертиза №2017/КСМ-35 на предадения с протокол за доброволно предаване от 08.12.2016г компютър „Де Лукс“ KX09W042686 на ОУ „Л.Каравелов“ – гр.Бургас, на същият е установен инсталиран зловреден софтуер : „MBR:Cidox-C(Rtk)“, „Banker-MMR(Trj)“, „Cryxos.JS“, чрез който са били изменени компютърните информационни данни - „pagefile.sys“ и „hiberfil.sys“ и  са били събирани данни за банкови сметки, номера на кредитни карти и пароли. Според вещите лица изготвили експертизата са налице поне 38 изменения на файлове (компютърните информационни данни) на същия компютър - резултат от заразяването със зловреден софтуер.

По делото е била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД не е регистрирана по реда на ЗДДС, в ТД на НАП Варна няма регистрирани фискални устройства и трудови договори, като дружеството не е декларирало, че извършва търговска дейност, поради което не е възможно да е издало фактура 58297/29.11.2016г., посочена като основание за извършване на плащане в размер на 79 885 лева и съответно направения превод към сметката на дружеството в „Банка ДСК“, не е в резултат на осъществена от същото търговска дейност.

Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че подсъдимият не е осъждан на територията на Република България и няма наложени административни наказания.

В съдебна фаза пред първоинстанционния съд са представени доказателства, изискани чрез молба за правна помощ от прокуратурата на Република Латвия. Чрез тях се установява, че подсъдимият е осъждан осем пъти в своята държава, като на 22.04.2016г. е бил освободен след изтърпяване на поредно наказание лишаване от свобода за срок от четири години и един месец, като спрямо него е бил постановен полицейски надзор за една година, който да бъде упражняван от териториално поделение в Гробинас, община Бартас, кметство Доме, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и седем месеца. Сдобил се е с лична карта на 01.06.2016г. и на 30.08.2016г. е отпътувал от Рига до Прага /Чехска Република/ с автобус. В Латвия той никога не е бил регистриран като търговец и не е участвал в търговски дружества, работил е по време на изтърпяване на последното си наказание до 22.04.2016г.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства по делото, включващи самопризнанието в обясненията на подсъдимия.

Въззивната проверка установи, че доказателствените средства са събрани, обсъдени и ценени от ВОС по правилата на процесуалния закон и при спазване на основните принципи – чл.13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

 

ІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимия за виновен в това,  в периода 30.11.2016 до 07.12.2016г. в гр.Варна, след предварителен сговор с две неустановени лица, чрез откриване и поддържане на сметка с IBAN № BG50STSA93000024057712 в лева, в  „ДСК Банка" ЕАД на името на фирма „СИА АБОЛИНС“ ЕООД с ЕИК204349290, чрез банков трансфер, получил сумата от 79885,00 /седемдесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и пет/ лева, собственост на ОУ „Любен Каравелов“ – гр. Бургас, управлявано от Анета Стоянова Д.и използвал сумата от 2000 /две хиляди/ лева, за което имущество деецът е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Действията на подсъдимия осъществяват обективните и субективно признаци на състава на престъпление по чл. 253, ал. 4 пр. 2 , във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 4 във вр. с ал. 1, пр.1 от НК. Частично оправдателният диспозитив на присъдата по т. 2 на ал. 3 на чл. 253 от НК по изложената в обвинителния акт квалификация, „деянието да е извършено два, или повече пъти“ е обоснован правилно с обстоятелството, че повторяемостта на деянията се поглъща от института на „продължаваното престъпление“ по см. на чл.26 от НК.

Независимо, че правните изводи на решаващия съд не са оспорвани във въззивното производство, съставът счита за необходимо да подчертае, че в изпълнение на правомощията си първоинстанционният съд е обсъдил детайлно признаците на състава на съответното престъпление. Категорично от доказателствата се извежда пряк умисъл у подсъдимия, съзнавайки престъпния характер на придобитото, да прикрие произхода и да го включи в икономическия оборот. Присъствието на подсъдимия в гр. Варна, цялата му активност е била свързана с подготовката на това деяние – създаване на търговско дружество, само с цел откриване на банкови сметки, по които е знаел, че ще премине престъпно придобито имущество. Последвали са активните действия по извеждане на паричната сума от сметките и разпореждане с нея. Подробен и законосъобразен е анализът на ВОС по предикатната престъпна дейност и отделните обективни квалифициращи извършеното от подс. Ч. признаци, в съответствие на приложимите национални и международни актове. Всяко значимо фактическо действие на подсъдимия е намерило оценка от правна страна. При изследване на усложнената конструкция на обвинението и квалификацията не се установява нарушение при прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд.

 

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Основните възражения, включени във въззивната жалба обхващат справедливостта на наложеното наказание, като се смята, че санкция в по-нисък предел би съдействал за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция. Посочва се също, че подсъдимия има две деца, за които следва да полага грижи, баща му е починал скоро, майка му е възрастна и сама, както и, че изолирането му в чужда страна за изтърпяване на наказанието, би повлияло негативно върху семейната среда.  

Проверката на присъдата в тази част налага изследването на правилното приложение принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.  Първоинстанционният съд е изложил своите последователни изводи, досежно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и целите за извършването на престъплението.

Налице са множество обстоятелства, от значение за степента на обществена опасност на деянието, която съдът следва да съобрази при определяне на наказание, съответно на извършеното. Непосредственият обект на престъплението по чл.253 от НК, са обществените отношения, които са свързани с нормалното функциониране на паричния поток и финансовата система, необезпокояваното протичане на дейностите по тяхната конвертируемост, защитата от неправомерен достъп и навлизане на имущество с неправомерен произход в икономическия оборот. Деянието на подсъдимия е засегнало посочения обект с висок интензитет и упоритост - неколкократно извършени действия, целящи трансформиране на цялата получена сума, в размер 190 пъти надвишаващ минималната работна заплата към момента на деянието. Сумата, която е била престъпно отнета от сметката на учебно заведение с предикатното деяние по чл. 212 А от НК, явяваща се предмет на действията на подсъдимия по „изпирането” й, е била предназначена за обществено значими нужди на българските деца. Сумата е била преведена по сметка на дружеството на подсъдимия, изцяло е била в негово правно разпореждане, с което престъпните последици са били реализирани. Разкриването на неправомерния превод и непозволяването на подсъдимия да пристъпи към реално разпореждане с останалата част от предмета на престъплението не намалява изключителната укоримост към действията му.

Настоящият състав установи, че наказанието лишаване от свобода е наложено в размер под средния, като ВОС е отчел като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия в България. Не могат да бъдат споделени доводите отправени от жалбоподателя за съществуване на допълнителни смекчаващи обстоятелства.

Правилно и въз основа на задължителните постановки, дадени в Тълкувателно решение№1/2009г., по т.д. №1/2008г., ОСНК, първата инстанция е приела,че признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.

Наличието на писмените доказателства, събрани чрез активно международно сътрудничество, позволява да се изяснят характеристичните данни за подсъдимия. В решенията по предходните му осъждания, съобразявани от състава на основание чл. 8 ал. 2 от НК, различни съдии от Република Латвия са коментирали негативните данни за подс. Ч. по местоживеене, отчитали са, че той издържа две лица. Независимо от семейното си положение подсъдимият е имал поведение, с което от 2004г. до 2012г. е осъществявал различни престъпни състави. Видно е, че подсъдимият е бил в значителен период от време – 4 години и 1 месец в затвора, като през този период издръжката на семейството му е била понасяна от друг. Излизайки от затвора, подсъдимият не е продължил да работи, като обективно се е лишил от възможност да има легален материален доход, а след 30.08.2016г. – сам е напуснал РЛатвия и се е дистанцирал от семейството си. Поради изложеното съставът намира, че семейното положение на подсъдимия няма характер да обоснове смекчаване на наказателната му отговорност в настоящото производство.

Видно от приложения писмен доказателствен материал е, че подс. Ч. има обременено съдебно минало в собствената си страна. Нещо повече, след 22.04.2016г., когато е бил освободен по изтърпяване на наказание, спрямо него е бил постановен полицейски надзор за срок от една година от съответното териториално поделение. Подс. Ч. се е отклонил от този надзор, напуснал и Латвия, и по-късно е извършил разглежданото по делото деяние. Изложеното налага да се отчете, че изтърпяните от подсъдимия до момента наказания по предходните му осъждания не са имали превъзпитателен ефект, престъпните нагласи на подсъдимия са задълбочавали своя характер, а резултатите от актуалната му престъпна дейност са засегнали по-широк кръг защитени от закона обществени отношения.

При тези данни за личността на подсъдимия индивидуализацията на наказанието, постигната от решаващият съд е обоснована. Спазен е принципът на законоустановеност, тъй като наказанието е определено при условията на чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от шест години, като по чл.58а ал. 1 от НК е намалено с 1/3 – до размер от четири години.

Настоящият въззивен състав приема, че наложеното наказание лишаване от свобода се явява съответно на обществената опасност на деянието и извършителя. Ефективното му изтърпяване се явява обосновано от данните за предходните проявления на личността на подсъдимия и от актуалните му потребности от поправяне и превъзпитаване. Следва да се отчете, че кумулативното наказание глоба е наложено в минимален размер, като по правилото на чл. 57 ал. 2 от НК двете санкции съвкупно допринасят за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК – спрямо дееца и спрямо обществото.

Правилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, както и останалите последици от постановеното осъждане.

 

По реда на служебната проверка съставът установи пропуск, допуснат в първоинстанционната съдебна фаза при прилагане на съдопроизводствените правила, който не може да бъде оценен като съществено процесуално нарушение, но с оглед прецизност следва да бъде коментиран.

Протоколът от съдебно заседание, представлява писмено доказателствено средство за извършените процесуални действия, тяхната законност и пълнота. Видно от л.320 от СП по НОХД №890/2017г. по описа на ВОС е, че в протокола от съдебно заседание не е отбелязан моментът на оттегляне на съдебния състав на тайно съвещание, за да постанови присъдата си, действие по чл.300 от НПК. Не се спори, че такова съвещание е било проведено и са били изпълнени предписанията по чл. 310 ал. 1 и чл. 311 ал. 1 т. 7 от НПК.

Наказателното производство е стриктно регламентирано, като всяка от процедурите е и гаранция за спазване на основните начала. Проследявайки хронологията в края на първоинстанционното производство се установява, че „Последна дума на подсъдимия” е самостоятелен стадий на съдебната фаза, след който именно с действията по чл. 300 от НПК започва стадия „Постановяване на присъдата”. Поради което, оттеглянето на състава има своето процесуално значение и следва да бъде отбелязвано като действие в съдебния протокол.

 

При извършената въззивна проверка съдът не констатира основания за отмяна или изменение на съдебния акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

 

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64, постановена на 20.09.2017г. по НОХД №890/2017 г., по описа на Окръжен съд – Варна.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :