Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100

 

16.05.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  -    Наказателно отделение, на осми април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 477 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъдените Д.М.К. чрез адв. Д.М. – САК, Р.Н.Р. чрез адв. М. Т. – САК и Т.П.Г. са направили искане за възобновяване на НОХД № 914/2013 г. по описа на Районен съд - Разград.

От съдържанието на отправените искания са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият К. се явява лично и се представлява от адв. Д.М. – САК. Осъдените Р. и Г., редовно призовани не се явяват, но се представляват: първият от адв. Т. – САК и вторият от адв. Ж. от  ВАК – упълномощени редовно.

Защитниците на искателите поддържат исканията за възобновяване на наказателното производство по изложените в молбите им основания.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на исканията.

Искателят К. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Твърди, че не е извършил престъпленията, за които е осъден.

 

Варненският Апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, при произнасянето си взе предвид следното: 

С присъда №2 от 08.01.2015г. по НОХД № 914/2013г. по описа на Районен съд – Разград подсъдимите Д.М.К., Р.Н.Р. и Т.П.Г. са признати за виновни и осъдени за престъпления, както следва:

За Д.К.:

-   престъпления по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр, чл.128 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода;

- престъпление по чл.325 ал.2 вр. Ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, наказано с три години и шест месеца лишаване от свобода;

-съвкупността от престъпления е наказана  по реда на чл.23 ал.1 от НК със седем години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

За Т.Г.:

-престъпление по чл.131 ал.1 т.7, т.12 вр. чл.128 ал.1 от вр. чл.20 ал.2 НК, наказано с десет години лишаване от свобода;

-престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което е наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода;

-на основание чл.23 ал.1 от НК съвкупността от престъпления е наказана с десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване;

За Р.Р.:

-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.128 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което е наложено наказание от десет години лишаване от свобода;

-престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,  за което е наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода;

-съвкупността от престъпления е наказана по реда на чл.23 ал.1 от НК с десет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим.

Първоинстанционната присъда е проверена от въззивен съд по протест и жалби на подсъдимите.С Решение №93/21.07.2015г., състав на Окръжен съд-Русе изменил присъдата на РС – гр. Разград  по реда на 337 ал.2 т.1 от НПК в санкционната част, касаеща престъплението по чл.131 от НК и по този начин променяйки наказанието по съвкупностите от престъпления, както следва:

-за Д.К. – наказанието е увеличено на десет години и три месеца „лишаване от свобода”, което се явява наказанието наложено за изтърпяване по реда на чл.23 ал.1 от НК;

-за Т.Г. – увеличено е наказанието на тринадесет години и три месеца „лишаване от свобода”, което се явява и наказанието за изтърпяване, наложено по реда на чл.23 ал.1 от НК;

-за Р.Р. –  наказанието е увеличено на четиринадесет години „лишаване от свобода”, явяващо се и наказание за съвкупността от престъпления по реда на чл.23 ал.1 от НК.

С въззивното решение на тримата осъдени са възложени съдебни разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Съдебният акт  е влязъл в сила на 21.07.2015 година.

Исканията за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването са депозирани от тримата осъдени. Същите са допустими - подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения по чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледани по същество, исканията за възобновяване на наказателното производство са неоснователни, поради следното:

1.Относно касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК:

Искателите релевират еднопосочни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното  наказателното производство спрямо тях.

На първо място се атакува формалната правилност на вътрешно убеждение на инстанционните съдилища. Твърди се, неправилно установяване на фактите по делото чрез подмяна на първични с производни доказателства, дискредитирало процеса на обективната истина и причинило нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.

Подобно оплакване не може да бъде споделено. Доказателствената дейност на съдилищата е в съзвучие с всички процесуални норми, които задължават съда да установи правилно фактите по делото. Допускането, събирането и проверката на доказателствените източници е при спазване на стандарта за всеобхватна оценка на тяхната относимост, допустимост, достоверност и достатъчност.

Инстанционните съдилища са отделили изключително подробно внимание в аналитичната си дейност на достоверността на показанията на свидетелите –очевидци. Сред тях сериозен доказателствен анализ са изисквали показанията на св.Ц.. Това е така, защото очевидецът на деянията  при депозиране на показанията си в различните стадии на съдебното производство е демонстрирал сериозен фактически дисонанс. Първостепенният и въззивният съд са съпоставили показанията на свидетелката помежду си веднъж и втори път, са ги подложили на оценка за достоверност през призмата на останалите елементи от доказателствената съвкупност. Установената фактическа последователност, взаимовръзка и логичност между гласните ДС – показания на св.Ц. от досъдебното производство, депозирани в хипотезата на чл.223 от НПК с показания на св.Ц. и Пенев от една страна, а от друга съзвучието със заключенията на СТЕ, допълнителна СТЕ и КТЕ предпоставят и извода за достоверност на ценените показания на свидетелката /т.1, л.78 от д.пр./, приобщени надлежно към доказателствената съвкупност.

Показанията на св.Р. и С. са получили обоснована оценка за частична недостоверност, поради което същите не могат да бъдат източник на доказателствени факти за конкретния принос на искателите в причинените съставомерни последици. За да достигнат до подобен извод инстанционните съдилища внимателно са съпоставили веднъж фактическите твърдения на двамата свидетели с останалите доказателствени източници и втори път – отчели са приятелството между двамата свидетели и тримата искатели, което очевидно е повлияло отчасти на безпристрастното излагане на фактическите положения в действителното им съдържание от 13.11.2010 година.

Спазен е принципа на формалната логика, обосновал оценката за достоверност на показанията на св.Ц. през призмата на показанията на св.Ц., частично на св.св.С., Р., и П. /в кредитираната достоверна част/, заключенията на СТЕ, допълнителна СТЕ и КТЕ.

Така формираната доказателствена съвкупност е резултат от спазване на основните принципи по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като разкрива интересуващото събитие в онзи негов сегмент, относим към релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК.

В обсъжданите искания за възобновяване на наказателното производство се съдържат оплаквания, относими към необоснованост на съдебните актове, оставащи извън обхвата на  касационния контрол.

Искателите въвеждат като аргумент за възобновяване на наказателното производство нарушение на чл.15 ал.2 от НПК. Оплакването касае първоинстанционния съдебен стадий, в който правата по чл.55 от НПК и в частност процесуалната възможност по чл.371 т.2 от НПК са останали неразяснени. Настоящият състав на ВАпС не съзира подобно флаграндно нарушение, защото:

Тримата искатели са били представлявани от редовно упълномощени защитници по време на цялото наказателно производство. Правата им по чл.55 от НПК са били разяснени надлежно още в досъдебната фаза, като не се констатира лишаването им от процесуалните средства за защита на техните законни права и интереси. 

Оплакването от бездействие на първостепенния съд по чл.3712 т.2 от НПК не почива на фактите. В първоинстанционното съдебно производство не е била налице каквато и да е индикация за възможно приложение на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.372 т.2 от НПК, доколкото само тя би имала за последица по-благоприятно наказателно третиране на дейците. Искателите са отричали съставомерно поведение, теза проверена по правилата на пълното съдебно следствие, в чийто диапазон доказателствения процес се е разгърнал в максимален аспект.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл.84, чл.85, чл.88, чл.271 ал.6 от НПК във връзка с гражданския иск. Налице е особената хипотеза на чл.51 от НПК, т.к. към момента на произнасяне по направеното искане пострадалият Т. търпял тежки физически увреждания, усложнени на по-късен етап предвид изготвената комисионна СМЕ.

Неоснователно е оплакването за предубеденост на прокурора. Страните не са изложили факти, от които да се направи подобно заключение. Обосноваването на предубеденост с искане на държания обвинител по вида на мярка за процесуална принуда далеч надхвърля законоустановения критерий за безпристрастност. Не се споделя изложеното виждане, че и активността на прокурора по гражданския иск изразява неговата предубеденост и заинтересованост, защото това е правомощие на държавния обвинител, предвидено в самия процесуален закон.

Не търпи упрек и мотивната дейност на инстанционните съдилища. Съдебните актове съдържат отговори по въпросите на  чл.301 т.1-3 от НПК, почиващи на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не страда от дефицити логическата дейност на съдилищата, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства.  В тази връзка, търсеното процесуално нарушение в аспекта на чл.13 и чл.14 от НПК, дължимо отчасти на непроведен разпит на пострадалия Т., не се споделя от настоящия състав. Обективната истина за интересуващото наказателното производство събитие е разкрита с доказателствения ресурс по НПК. Обсъждането на показанията на пострадалия като възможен сегмент в доказателствената съвкупност тангентира с  оплакване за необоснованост, което е извън обхвата на касационния контрол, по чиито правила се развива и  настоящето производство по възобновяване.

2.Относно касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК:

Претенцията за нарушение на материалния закон присъства в оплакванията на искателите, макар и развита по различен начин.

Искателят К. отрича авторството на квалифицираната телесна повреда, поставяйки чрез защитника си различни правни характеристики на собственото поведение на инкриминираната дата. Опора в аргументационната дейност се търси в заключението на видео – техническата експертиза. Същата обаче /да се има предвид логическата дейност по доводите за обсъжданото касационно основание/ почива на некоректно позоваване на проведеното видео-техническо изследване. Инстанционните съдилища в своите актове са обсъдили надлежно деятелността на Д.К.. Очертани са съставомерните му действия на съизвършител в реализирането на инкриминираната телесна повреда на Галин Т.. Формата на вина е защитена посредством обективните действия, доказващи обхвата на удовлетворената престъпна мотивация. Деянието на искателя К. е елемент от съвместна и многопосочна престъпна дейност - нанесен шамар и удар в областта на корема на Т. от искателя Г.,  повалянето на пострадалия на земята и ритниците по цялото му тяло от искателя Р., подпомогнати от завличането на жертвата от искателя К.. Координираните действия на извършителите изключват възможността да се дискредитира изводът за съучастието им в условието на чл.20 ал.2 от НК.

Доказателствено отречен е ексцес в умисъла на съизвършителите. Поведението на тримата е съвкупност от синхронни действия по причиняването на телесна повреда на пострадалия с хулигански мотив.

Като неоснователен се преценява и опитът да се компрометира правдивия извод на решаващите съдилища относно съставомерния резултат на престъплението по чл.131 от НК и развилия се причинен процес между него и деянието на съизвършителите. Изготвените няколко СМЕ обосновават  извода, че  нанесеният побой от искателите над пострадалия Т. е сonditio sine qua non  по отношение на причинената тежка телесна повреда  с  отделни медико – биологични признаци. Налице е усложнение в болестния процес, довело до настъпилия хеморагичен мозъчен инсулт, пряка последица от причинената ЧМТ. Няма основание да се обсъжда теренно предразположение на Т. към инсулт, но дори и в този ирелевантен за наказателното производство аспект дебело следва да се подчертае, че без оказаното физическо въздействие върху него довело и до тежък психоемоционален стрес до подобна увреда не би се достигнало.Вещите лица са проследили развитието на болестния процес при пострадалия, като са диференцирали отделните етапи в него, вкл. и настъпилия непосредствено след инцидента „светъл период”, много кратък по времетраенето си. Всички телесни увреждания при пострадалия Т. са в причинно – следствена връзка с претърпения инсулт, а последният е резултат на умишлените действия и на тримата извършители.

Като неоснователни се преценяват оплакванията, поддържани от тримата искатели за несъставомерност на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. В рамките на предмета на доказване, очертан с фактическото обвинение и в унисон с доказателствените източници, решаващите съдилища са диференцирали престъпната деятелност на искателите в два сегмента – по задружно причиняване на телесна повреда на Т.  и съвместни хулигански действия на осъдените, реализирани на публично място. Нахлуването в бензиностанцията, събарянето на стелаж, демонстрацията на физическа доминация са по естество действия, засягащи друг кръг обществени отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. С тези си действия искателите са демонстрирали против установените порядки на взаимоотношения в обществото, изразявайки грубо нахалство и тежко оскърбление, с което са реализирали квалифицирания състав на чл.325 ал.2 от НК. П 2-1974 ПлВС еднозначно постулира възможността за наличие на съвкупност от престъпления ако с деянието, сочещо престъплението „хулиганство”, са осъществени признаците на едно или няколко други престъпления. Когато се осъществява едно изолирано (отделно) деяние на хулиганство по чл.325 НК, а след него поведението прераства в самостоятелно посегателство срещу личността, макар и то да е продиктувано от хулигански мотив, цялата престъпна дейност следва да бъде квалифицирана като съвкупност между хулиганство по чл.325 НК и телесна повреда по хулигански подбуди, което правилно е сторено в настоящия случай.

С оглед на всичко гореизложено настоящия състав на АС – Варна намира, че не е налице твърдяното от защитниците на тримата искатели нарушение на материалния закон, допуснато от инстанционните съдилища.

3.Относно касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК:

Оплакването, релевирано  от  искателите по явната несправедливост на наложените наказания, също не може да бъде споделено. Въззивният съд пълноценно е съобразил всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанията за престъплението по чл.131 от НК.  В рамките на доказателствената съвкупност, решаващият въззивен състав е обсъдил конкретния принос на всеки от съизвършителите в съставомерни резултат и така е постигнал изискуемата индивидуализация на наказанията. За да определи по-снизходителното по размер наказание за искателя  К., РОС е взел предвид личния му принос в реализираното престъпление. В полза на тримата искатели е отчетен изминалия период на разследването, което е било причината да не бъде наложено максимално по размер наказание „Лишаване от свобода“.

Интерпретацията на отегчаващи вината обстоятелства: задружното деяние на подсъдимите по нанесената тежка телесна повреда е с изключителна висока обществена опасност, оставила траен и необратим отпечатък върху живота на един обикновен човек, е пълноценна и всестранна. Тя обосновава съответния извод за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, изискваща изолирането им от обществото за продължителен период от време. Наложените наказания от по десет години и три месеца лишаване от свобода за искателя К., тринадесет години и три месеца лишаване от свобода за искателя Г. и четиринадесет години лишаване от свобода за искателя Р. са справедливи с оглед на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и съответни на престъплението.

При изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Д.М.К., Р.Н.Р. и Т.П.Г. за възобновяване на НОХД № 914/2013 г. по описа на Районен съд - Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.