Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

23/09.02.2017 г., гр.Варна

       

 

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари  две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря П.П. и прокурора ИСКРА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №479/2016г. по  описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №32/03.11.2016 г., постановена по НОХД №160/2016 г. по описа на ОС-Силистра, подсъдимият Б.А.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.277а ал.6 от НК, защото в периода м.март-м.април 2015 година, в гр.Силистра организирал  противозаконна дейност – ремонтни работи по интериора и подова настилка, в защитена територия за опазване на културното наследство – „Куршумлу джамия“, като знаел че тази дейност е в нарушение на чл.71 ал.1 т.т.2, 3, чл.83 ал.1 т.1 вр. чл.84 ал.1, ал.2 и чл.164 от ЗКН.

Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.277а ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и да е извършил деянието в нарушение на чл.71 ал.2 от ЗКН.

Наказанието на подс.Б.С. е индивидуА.зирано в хипотезата на чл.54 от НК чрез налагане на кумулативни санкции – лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години и глоба в размер на пет хиляди лева.

С присъдата е решен въпроса за разноските, чрез възлагането им на подс.С..

 Присъдата е обжалвана по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитниците на подсъдимия. В общата въззивна жалба се твърди неправилност на атакувания съдебен акт, породена от неговата необоснованост и материална незаконосъобразност.  На първо място е обосновано становището на защитата, че приетите за установени фактически положения от СОС не съответстват на доказателствата, събрани и проверени в стадия на съдебното следствие. Оформената доказателствена съвкупност при съдебното дирене се окачествява като опровергаваща доказателствените източници от досъдебната фаза на процеса. Причината за това защитниците отдават на „..натиска по време на досъдебното производство…“ /цитат от въззивната жалба/ и считат фактическото обвинение за неустановено.

Оспорването на материалната законосъобразност на присъдата почива на отречена субективна и обективна съставомерност на деянието по чл.277а ал.6 от НК. Според защитниците, подс.С. е направил дарение за джамията в гр.Силистра – финансово и в натура, като тази му дарителска дейност не влиза в противоречие със ЗКН. В заключението на въззивната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.С. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

В пренията по делото жалбата се поддържа изцяло. Адв.Е. допълва оплакването срещу първоинстанционната присъда, намирайки я за нарушаваща правото на защита на подсъдимия. Дължи се на проследимия през мотивите способ за изграждане на вътрешното убеждение на състава на СОС – чрез едностранчивото кредитиране на доказателствени източници в интерес на обвинението и отричане достоверността на тези, ползващи защитната теза.

Другият защитник –адв.П., акцентира върху обективната несъставомерност на деянието по чл.277а ал.6 от НК. Тезата си защитава с доказателствата по делото, според които подс.С. не е член на мюсюлманско настоятелство, не познава обстановката в джамията, не е от гр.Силистра, т.е. не би могъл  да организира ремонтни дейности в „Куршумлу джамия“. Приравненото в мотивите дарение от негова страна с изпълнителното деяние на чл.277а ал.6 от НК, защитникът намира за необосновано и незаконосъобразно.Сходно е виждането на адв.П. и относно субективната съставомерност на деянието. Липсата на специални обозначения, че джамията е културен паметник и показанията на свидетелите според него, отричат възможността подсъдимият да е знаел, че дарителската му дейност е в нарушение на ЗКН. Целият съдебен процес срещу подс.С. се оценява като поръчково, политическо производство, защото от дейността му няма вреди за джамията. Защитникът поставя на фокус аргументите си във връзка с индивидуА.зация на наказанията, като припомня доброто процесуално поведение на подсъдимия.В заключение поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс.С. по повдигнатото му обвинение.

В лична защита подсъдимият твърди, че доказателствата по делото установяват причастност на мюсюлманското настоятелство към ремонтните дейности.

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Приема същата за обоснована, като цитира показанията на св.св.Рушид, Ю., Т., Г. и заключенията на назначените по делото експертизи. Счита, че фактическите положения са подведени под съответната материалноправна норма от специалната част на НК.

В последната си дума подс.С. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан. 

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

 Въззивната жалба е процесуално допустима поради подаването и в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от легитимни страни. Разгледана по същество тя е неоснователна с оглед на следните аргументи:

С обвинителен акт прокурор от ОП-Силистра е повдигнал обвинение срещу Б.А.С. за престъпление по чл.277а ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода м.март-м.април 2015 година в гр.Силиства, при условията на продължавано престъпление наредил осъществяването на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство – ремонтни дейности по интериора и подовата настилка на „Куршумлу джамия“, декларирана като художествен и архитектурно-строителен паметник на културата, без съответни разрешения по закон в защитена територия за опазване на културното наследство, като е нарушил чл.71 ал.1 т.т.2,3, чл.71 ал.2, чл.83 ал.1 т.1 вр. чл.84 ал.1,2 и чл.164 от ЗКН.

Първоинстанционният съд в рамките на проведено съдебно следствие подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи накратко са установени следните релевантни обстоятелства:

„Куршумлу джамия“ в гр.Силистра е построена през XVII век, а през VІІІ век е изпълнена стенописната й украса. В наши дни тя притежава статут на архитектурно-строителна и художествена културна ценност с предварителна категория „национално значение“. Джамията е собственост на Мюсюлманското настоятелство в гр.Силистра, чийто председател е св.Ю.Ю.. Районен мюфтия е св. М.М..

Районното мюфтийство в гр.Силистра получавало месечна субсидия от 300-400лв. Парите се разходвА. за текущи нужди, като средства за ремонт на „Куршумлу джамия“ нямало.

В началото на 2015г. подс.С. дарил мивка, печка, вентилатори и килими. За поставянето на килимите на пода в джамията се повдигнал въпроса за нуждата от ремонт. На срещи подсъдимият, св.М., св.Ю. и други представители на мюсюлманското настоятелство обсъждА. варианти. Тогава св.М. разяснил нуждата от разрешение на институциите, а на подсъдимия изрично казал, че в джамията не може да се работи, защото е паметник на културата. Подобно предупреждение отправил и св.Ю..

Въпреки това, на 25.03.2015г. подсъдимият в присъствието на св.Г. закупил от гр.Дулово дъски общо за 800лв. Плащането станало в брой. Фактурата  се издала на Мюсюлманско вероизповедание гр.София, а за получател на стоката бил посочен Б.А.. Дървеният материал се транспортирал до джамията с микробус, като подсъдимият проявил съдействие.

На 27.03.2015 година св.Д.О. закупил строителните материА. за шпакловката и боядисването на стените  - гвоздеи, свредло, хартиена лента, шкурка и др.

В инкриминирания период св.Г. провел разговор със св.М. за предстоящия ремонт в джамията. Такъв разговор се разменил и с подс.С..С помощта на св.Г., подсъдимият се свързал с двама братя – шпакловчик и „майстор универсал“. Последните монтирА. дървено дюшеме на пода на джамията, поставили мрежа, извършили шпакловка и боядисване на стените й, на височина около 2м.

За ремонтните дейности в „Куршумлу джамия“ не били искани разрешения, нито се уведомили НИНКН, МК, общинска администрация, РИМ-Силистра.

            На 10.11.2015 година по повод и на други ремонтни дейности по джамията бил извършен оглед. Фиксирало се следното фактическото състояние във вътрешната част на „Куршумлу джамия“:

            -северната стена била прясно измазана и боядисана с бяла боя на височина 3.14м;

            -източната, южната и западната стени били измазани и боядисани, като под бялата боя се намерила шпакловка с мрежа;

            -подът бил покрит с мокетени пътеки, под които се установило дървено дюшеме с размер на летвата 7см, светла на цвят, нелакирана;

            -стените над боядисаната част били изрисувани на височина до купола;

            -куполът бил във  флорални мотиви и арабски надписи;

            -в по-голямата част изрисуваните мотиви не били цели, като на места си личА. измазвания с бял по цвят материал.

На 12.12.2015г. служители към ГД “Инспекторат за опазване на културното наследство“ при МК съставили констативен протокол, в който отразили следните факти:

-през 1990-1991г. бил изготвен проект и изпълнено от НИПК укрепване на земна основа и конструктивно укрепване;

-в периода 2001-2003година бил изработен проект за реставрация и консервация на каменните елементи в интериора и фасадите, конструкция и конструктивно укрепване. Изпълнило се само конструктивното укрепване;

-при оглед на място в джамията на 11-12.12.2015г експертите установили ново измазване и боядисване с бяла боя на интериора, с височина до подпрозоречния парапет на горен ред прозорци. Изцяло били унищожени съществуващите дотогава живописни елементи в описаната зона. Върху цялата площ на пода е поставено дървено дюшеме. Няма данни за състоянието на оригиналната керамична подова настилка.

В хода на досъдебното производство е  изготвена техническа експертиза /т.1, л.157/, която възпроизвежда на хартиен носител сканирани негативи от 1973 година на интериор, екстериор на „Куршумлу джамия“ и сканирано архитектурно заснемане от септември 1990 година, съдържащи се в предоставените от НИНКН дискове.

Заключението на комплексна съдебна историко-археологическа и реставраторска експертиза /т.2, л.38 от д.пр./, установява:

-изграждането на „Куршумлу джамия“ през XVII век и стенописването й с флорални мотиви с висока художествена стойност около 1730г;

-измазване с бяла интериорна боя и поставяне на дървено дюшеме;

-поставяне на мрежа и шпакловка, които вероятно са увредили стенописите. За възстановяване, според вещите лица е необходимо да се отстрани шпакловката, което представлява сложен реставрационен процес;

-възстановяването на пода на джамията би струвало около 2000лв., а на стенописната украса – между 20000-27000лв.

Така изложената от настоящата инстанция и описана в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анА.з на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Подсъдимият отрича авторството на деянието. Твърди, че е направил дарение за джамията, воден от почтени религиозни мотиви.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анА.з на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, установявайки следното:

Относими към очертания предмет на доказване са факти и обстоятелства, установени посредством показания на св.св. Ш.Р., Ю.Ю., М.М., Б.Г., Н. Г.а, Д.О., Ю.Н. и Румен Липчев, писмени доказателства във връзка със статута на „Куршумлу джамия“, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, заключенията на двете експертизи от досъдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на св.св.И., Й., А. и Х. не съдържат релевантни факти, поради което законосъобразно не е концентрирал към съдържанието им своята аналитична дейност .

Относно статута на „Куршумлу джамия“ в гр.Силистра и възможността за извършване на ремонтни работи по нея:

Първоинстанционният съд е събрал и проверил относими писмени доказателства за статута на джамията. Чрез приобщеното по реда на чл.283 от НПК писмо на директора на НИНКН /т.1, л.153 от д.пр./ се установява първоначалното деклариране на сградата, като паметник на културата с предварителна категория „национално значение“. След 1979 година, с писмо от 1983 година на НИПК джамията била определена като архитектурно-строителен паметник на културата.

Във връзка с обсъждания факт еднопосочна доказателствена стойност има писмено доказателство /т.1, л.189 от д.пр./, в което кметът на Община Силистра потвърждава принадлежността на „Куршумлу джамия“ към Мюсюлманското настоятелство в града, както и статута й на недвижима културна ценност на основание §10 и §12 ал.1 от ЗКН.

Смислово аналогичен е и констативен протокол на МК /т.1, л.211 от д.пр./. В неговата т.3 е коментирана строителната история и намеси по джамията. В хронологичен план, последна се явява  реставрацията и конструктивното укрепване, извършени през 2001-2003 година. За тези дейности е било издадено разрешение за строеж №49/16.04.2002 година, съгласуване с НИПК /т.1, л.190 от д.пр./.

В хода на съдебното следствие пред СОС, са били събрани и проверени гласни доказателства, които по същността си са синхронни  с горепосочените писмени доказателства.

В показанията на св.Ю. – председател на Мюсюлманското настоятелство, се разчита следното фактическо твърдение:„..Знам, че самият храм е паметник на културата. Знам, че като такъв има определен ред, за да се прави нещо по джамията. Много пъти сме ходили в музеите да питаме и те ни обясняваха каква е процедурата. В рамките на нашето настоятелство не сме правили процедури за укрепване на храма…“ /л.72 гръб от НОХД/.

Местният имам - св.Ш.Р., твърди: „…Знам, че тази джамия е паметник. Знам, че някой ако иска да прави нещо в джамията трябва да пита някого, разбира се без разрешение не може…“ /л.74 от НОХД/.

Знание за процедурата по извършването на ремонтни дейности в джамията е имал и районният мюфтия М.М.: „…Аз казах на г-н Б. и на трети лица, чрез които говореха, като не мога да се сетя за точни имена, че това е паметник на културата и нищо не може да се направи без необходими разрешителни…“ /л.70 от НОХД/.

На очертаната доказателствена съвкупност не противоречат показанията на св.Ю. във връзка с предприето укрепване по минарето на джамията в по-ранен период от инкриминирания /л.72 гръб, л.73 от НОХД/. Свидетелят оповестява само инициатива на подсъдимия във връзка с тази дейност. За разлика от инкриминираното деяние, св.Ю. писмено е заявил намерението за провеждане на укрепителни работи, като в качеството му на председател на Мюсюлманското настоятелство е поел отговорност за последвалата незаконосъобразна дейност.

Относно извършените ремонтни дейности вътре в „Куршумлу джамия”:

В рамките на инкриминирания период попадат редица действия, довели в крайна сметка до промяна във вътрешния интериор на джамията. Тяхното начало се слага с направено дарение от страна на подсъдимия на килими, вентилатори, мивка, електрическа печка /показания на св.М., л.70 от НОХД/ . Именно по повод поставянето на килимите били проведени срещи между лица от местната мюсюлманска общност. Сред тях се намирал и подсъдимия С.. На тези обсъждания се дискутирало поставянето на дюшеме /показания на св.М. – л.70 и на св.О. – 168 гръб от НОХД/.

Подсъдимият С. е присъствал на обсъжданията, заедно с представители на Мюсюлманското настоятелство. Тогава на него изрично му било разяснено, че за всяка промяна на интериора е необходимо получаването на специално разрешение от компетентни органи /показания на св.св.М. и О./.

По повод на последвА.те събития, първоинстанционният съд изчерпателно е анА.зирал доказателствата, установявайки някои противоречия между показанията на св.св.М. и Ю. с останалите фактически източници. Проверката за достоверност е извършена чрез съпоставяне с показанията на св. св. О. и Г., като тя обосновано е довела до заключението, че отреченото знание от св.св.М. и Ю. за организирания от подсъдимия вътрешен ремонт в джамията  е недостоверно. Правилно СОС е разгледал показанията на двамата свидетели в обсъжданата част  и на плоскостта на чл.121 ал.1 от НПК /л.197 от НОХД/.

Показанията на св.Г. установяват активността на подс.С. във връзка с ремонтните дейности: „…Говорихме с М. и ми каза да се обадим и да намерим майстори. Аз съм говорил с Б. за това, че иска да направи ремонт и да се намерят майстори. Б. говори по телефона с майсторите, с Ертоп. Аз съм говорил за намирането на майстори с Б. и с М.. От моя телефон Б. се обади на майсторите и се уговори с момчетата. Казаха, че ще се върши ремонтна дейност, нямам повече информация. Майсторите бяха двама, единият е шпакловчик, всичко прави, майстор универсал. Майсторите са братя и направили ремонта. Аз ходих да видя ремонта, как няма да отида в джамия. Когато започна ремонта бях там. Сложиха дъските, дюшемето и шпакловаха два метра до прозорците. Материалите за ремонта са закупени от с.Черник. Знам, че половината пари-800лв ги даде Б.…“ /л.75 гръб от НОХД/.

Гласното ДС кореспондира с фактура №79/25.03.2015 година, установяваща факта на закупуване на дъски за 800 лева от подсъдимия, по-късно поставени на пода на джамията /л.163 от НОХД/.

В частта на очертаната причастност на подсъдимия към осигуряване на работна ръка за интериорното обновяване, показанията на св.Г. кореспондират с показанията на св.Ю.: „…Не знам каква сума е дарил Б., той си знае майсторите…“ /л.73 от НОХД/. Св.Ю. дава сведения и за броя на лицата, работили вътре в джамията като по този начин макар и косвено установява знанието си за този факт.

Подобна фактическа връзка е нА.це и с показанията на св.Ш.Р.: „…Вътре с този ремонт се занимаваше Б.…“ /л.74 от НОХД/.

Очертаната доказателствена съвкупност намира своето потвърждение в протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Фотоснимките на л.109-111 /НОХД/ дават визуална представа за фактическото положение вътре в джамията. То кореспондира с установеното чрез заключението на историческата експертиза и писмените доказателства /писма от Община Силистра, Агенция по кадастър, констативен протокол и пр./ от една страна, а от друга с гласните ДС, обсъдени по-горе в настоящето решение.

Въз основа на правилно установените факти по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че подс.Б.С. е извършил престъпление по чл.277а ал.6 от НК.

От обективна страна съдът законосъобразно приел, че в инкриминирания период подсъдимият е организирал ремонтни дейности по интериора и подовата настилка на „Куршумлу джамия“ в гр.Силистра. Изпълнителното деяние в случая е осъществено посредством подготовка на ремонта чрез намиране и осигуряване на неговите физически изпълнители. Доказателствата по делото сочат, че тези лица са шпакловА. и  боядисА. стените на джамията. Подсъдимият е подготвил и другата част от ремонтните дейности – закупил е дъски, има отношение към тяхното транспортиране до джамията в гр.Силистра. Техният монтаж се е осъществил отново чрез осигурената от подс.С. работна ръка.

По отношение на изпълнителното деяние защитата на подсъдимия проявява едно принципно неразбиране. За обективната съставомерност на деянието по чл.277а ал.6 от НК не е необходимо да се установява принадлежност на подсъдимия към местното мюсюлманско настоятелство. Изпълнителното деяние може да се осъществи от всяко наказателноотговорно лице, подготвило противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство. Различно би стоял въпросът с обективната съставомерност при първоначалната квА.фикация на деянието по чл.277а ал.4 от НК. Тогава изпълнителното деяние „наредил“ би изисквало подсъдимият да е част от организационната структура на мюсюлманското настоятелство веднъж и втори път – да разполага с властнически правомощия по отношение на други лица, за да може да задължи последните с издадени разпореждания. Първоинстанционният съд обосновано е отрекъл нА.чието на подобен фактически състав, като подсъдимият законосъобразно е оправдан по първоначалната квалификация на деянието по чл.277а ал.4 от НК. Не е нА.це и хипотезата на чл.26 ал.1 от НК. Очертаните действия на подсъдимия по организация на противозаконната дейност са елементи на едно деяние, а не на отделни такива.

Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, с които е мотивирал оправдаването на подс.С. по обвинението за нарушение на чл.71 ал.2 от ЗКН, като констатира сам неотносимостта на специалната норма към фактическата установеност на деянието.

 Организираните ремонтни дейности са в противоречие с чл.83 ал.1 т.1 б.“в“, чл.84 ал.ал.1,2 и чл.164 от ЗКН. Извършването на текущи и аварийни ремонти в защитена територия за опазване на културното наследство, каквато е „Куршумлу джамия“ се основават на искания и документация, съгласувани от министъра на културата след писмено становище на НИНКН. Право, а и задължение да започне процедурата според чл.71 ал.1 т.т.1 и 2 от ЗКН е имал собственикът на недвижимата културна ценност, в случая Мюсюлманското настоятелство в гр.Силистра. Неговият председател – св.Ю. е уведомил подсъдимия за изискванията в тази връзка, като не е  заявил намерение да започне процедурата. Аналогични разговори се състояли между подсъдимия и св.М.. Самите ремонтни дейности са осъществени и в нарушение на чл.164 от ЗКН, от лица осигурени от подсъдимия, но извън обхвата на чл.165 от ЗКН.

За съставомерността на престъплението по чл.277а ал.6 от НК не е необходимо настъпването на някакви вреди.

Фактическата установеност на деянието позволява на въззивния състав да сподели изцяло доводите на СОС по субективната му съставомерност /л.198 от НОХД/. Изведените интелектуален и волеви елемент на прекия умисъл почиват на обективните действия на подсъдимия. Последният в предварителни разговори е получил изрично разяснение за статута на джамията и необходимостта от спазване на процедура по ЗКН за ремонтните дейности вътре в нея. Въпреки това подсъдимият е предприел поредица от активни действия по организация на противозаконната дейност. В съзнанието му е била изведена представа за липсата на съответно разрешение  за извършване на подобна дейност, предвид краткия срок между направеното от него дарение на килими и последвалото закупуване на дървен материал, шпакловка, боядисване и монтиране на подова настилка в джамията.

С присъдата си първоинстанционният съд е приложил закон за същото наказуемо престъпление, оправдавайки подсъдимия по първоначалното обвинение за престъпление по чл.277а ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК и осъждайки го за престъпление по чл.277а ал.6 от НК. СОС е достигнал до прилагането на материалния закон директно, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. При това положение правото на защита на подсъдимия не е било нарушено, защото приложението на правото е в резултат на факти, срещу които подсъдимият се е бранил ефективно.

Настоящият въззивен състав не установи нарушения в процеса на изграждане на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. При внимателен прочит на мотивите на СОС не се установява преднамерено кредитиране на доказателствени източници в полза на обвинението, изопачаване на тяхното съдържанието или подценяване/надценяване на доказателства. Констатираните противоречия в показанията на св.св.М. и Ю. са внимателно оценени чрез съпоставката им с други доказателствени източници и на плоскостта на чл.121 ал.1 от НПК, като едва след това е формирано заключение по тяхната достоверност. Оплакванията на защитниците от незаконосъобразност на проведените разпити на свидетели в досъдебната фаза също не е доказателствено подкрепено. Това позволява на настоящия въззивен състав да приеме оценката на доказателствата за законосъобразно и изчерпателно проведена.

При индивидуА.зацията на наказанието първоинстанционният съд се е фокусирал върху степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, подценявайки обществената опасност на деянието. Степента на последната е висока като се има предвид обекта на престъплението – обществените отношения, осигуряващи реда на управление в държавата. От своя страна предметът на престъплението е под специална закрила. Това е обусловено от високата историческа и художествена стойност на „Куршумлу джамия“ в гр.Силистра за националната история. Възможно е да се повдигне възражение срещу бездействието на държавата по опазване на това културно наследство, но в случая то би било принципно неоснователно. Джамията е собственост на Мюсюлманското настоятелство в гр.Силистра. В качеството на собственик това настоятелство е оторизирано в редица текстове на ЗКН да претендира укрепване и поддръжка на сградата. Чрез писмените доказателства по делото се установява пълно бездействие в това отношение, дори нещо повече – достъп до джамията имат множество лица, които безконтролно проявяват самоинициатива за укрепването й. Един от тях е подсъдимият С..

Върху степента на обществена опасност на деянието влияят също причинените от деянието вреди на интериора на джамията. Макар и несъставомерни, същите не могат да се отбегнат като факт от обективната действителност. Заключението на историческата експертиза по делото дава представа за прогнозната стойност на разходите за възстановяване на първоначалното състояние на вътрешния интериор. Сумите са високи, изисква се работа на опитни реставратори, т.е. касае се за дълъг и сложен процес. Друг е въпросът за възможността цялостно да се възстанови първоначалното състояние на джамията предвид множеството противозаконни дейности в нея, една от които е реА.зирана от подсъдимия.

Що се касае до личната обществената опасност на подсъдимия, съставът на СОС е извел по-подробни съображения. Намерил е баланс между смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства. Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимия, както и престъпната упоритост при реА.зиране на изпълнителното деяние. Укоримо в случая е поставянето на личния интерес на преден план. Подсъдимият е бил неколкократно предупреден, че няма право да извършва по собствена инициатива дейности в „Куршумлу джамия“. Желанието му за подобряване на състоянието й и превръщането й в комфортно място за молитва е било осъществимо през процедурата, разписана в ЗКН. Подсъдимият обаче е пренебрегнал правилата, като е довел до край престъпното си намерение.

Противозаконна дейност в джамията е развивана и от други лица. Тя обаче е извън обхвата на предмета на делото.

При това положение, индивидуА.зираното наказание под средния размер на санкцията на чл.277а ал.6 вр. ал.4 от НК се явява законосъобразно и справедливо.

Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Освен  общите материално-правни предпоставки –вид и размер на наказанието, липса на съдимост, съставът на СОС е коментирал възможността за постигане на индивидуалната превенция чрез института на условното осъждане. Както вече бе посочено, подсъдимият не е осъждан. Няма данни за интеграция в криминогенна среда, има семейство, работи. При това фактическо положение, изтърпяването на наказанието в условието на обществото е целесъобразно. Поведението на подсъдимия ще се постави под изпитанието на чл.68 от НК, като по този начин е напълно постижимо активирането на самокорекционния механизъм и преосмисляне на престъпните нагласи. Определеният максимален изпитателен срок съответства на проявената противоправна упоритост. Той в най-голяма степен би способствал за постигане на индивидуалната цел на наказанието от една страна,  а от друга ще се яви и средство за осъществяване на генералната превенция на наказателната отговорност.

Първоинстатнционният съд е наложил кумулативното наказание глоба малко под средния размер. При индивидуализацията му от значение са изложените по-горе обстоятелства за степента на обществена опасност на деянието и дееца. В допълнение и с оглед изискването на чл.47 от НК, въззивният състав намира следното:

В делото са налични достатъчно доказателства за семейното и имотно състояние на подс.С. /декларация и лични данни – т.2, л.6 и 7 от д.пр./. Подс.С. е женен, има едно дете под 18 годишна възраст, живее в РТурция, където работи като строител. Макар и да не е декларирал месечен размер на дохода си, от фактите по делото е изводимо нА.чието на регулярен такъв /често пътува до България, прави финансови дарения/. При това положение, определеният размер на глобата от 5000 лева не се явява в разрез с неговото имуществено положение.    

При горните съображения, въззивният състав счита наложените наказания от СОС за законосъобразни, справедливи, постигащи целите по чл.36 от НК.

При цялостната проверка на присъдата не се констатираха съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №32/03.11.2016 г., постановена по НОХД №160/2016 г. по описа на Окръжен съд-Силистра.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.