Р Е Ш Е Н И Е

 

50/22.03.2018 г.

 

Град Варна

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на двадесет и шести януари, година две хиляди и осемнадесета, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар:П. Паскалева

Прокурор: Св. Курновска

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 480 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 19 на Окръжен съд- Добрич, по НОХД № 206/2017г. по описа на същия съд, постановена на 01.11.2017г., с която подс. И.П.Н., с ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 13.02.2016г. направил  опит  да  умъртви  другиго  – С.А.Б., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Наложено е наказание при условията на чл.58 б.”а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК - ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при  първоначален  „строг”  затворнически  режим.

На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.

 

Със същата присъда подсъдимият Н. е осъден да заплати да заплати на С.А.Б. *** с ЕГН: ********** сума в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение  за  нанесените  му  с  деянието  неимуществени  вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 13.02.2016г. до окончателното му изплащане, като в останалата част до 50 000лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

 С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважените гр. искове, направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба/бланкетна/ на подс. Н., чрез неговия процесуален представител – адв. М. Я. /ДАК/. В същата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се счита, че първоинстанционният съд, с оглед приетата фактическа обстановка, правните изводи и квалификацията на деянието е определил размер на наказанието, несъответстващ на обществена опасност на дееца и извършеното от него, поради което го намира за прекомерен, с оглед целите на индивидуалната и генералната превенции. 

 

Пред състава на въззивния съд подс. Н. се явява лично, като чрез защитника си - адв. М.Я. поддържа така депозираната жалба и допълва линията на защита, посочвайки, че ДОС не е отдал необходимото доказателствено значение на признаците, които обуславят смекчена отговорност; твърди се също, че след като деянието е останало във фазата на опита, автоматично следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.

Аналогична е и лична защита на подс. Н..

Гражданският ищец – С.А.Б., редовно призован не се явява, същият се представлява от адв. Д.К. – ДАК,  която изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. и моли първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като решаващият съд е отчел всички налични смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на което правилно е индивидуализирал наказанието.

В последната си дума пред настоящата инстанция, подс. Н. изразява съжаление за стореното и моли за намаляване размера на присъдата.

 

След преценка на изложените от страните доводи, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. Н. е неоснователна по изложените по – долу съображения:

 

Съдебното производство пред ДОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 13.02.2016г. привечер около 17:00ч., в дома на родителите на подсъдимия в гр.Балчик, ул.“Шипка“ № 12 на втория етаж, се събрали подс.И.П.Н. и двама негови приятели — св.Ц.С.С.и Владимир Георгиев Вълков. Изпили по около 150-200мл. ракия и по две - три чаши вино. Около 20:50ч. св.Ц.С.излязъл от дома на подс.Н. за да отиде и прибере съпругата си от магазина, в който работела. След излизането на Стефанов, подс.И.Н. се обадил по телефона, преоблякъл се, взел  си  черната чантичка с надпис „Спорт“ за през рамо и на въпроса на св.В.В. „Къде отиваш?“ отговорил, че излиза и ще се върне след малко, а като се върне Ц.да го изчакат. Подс.Н. отишъл  в  игрална  зала  „Меджик клуб“ в гр.Балчик, която се намирала в базар „Хелиос“ по ул.“Приморска“. В залата по това време на работа били св.А.М.Г.крупие - разпоредител и св.Н.К.Н.-също крупие. По време на играта в казиното  подс. И.Н. се държал нормално, не  бил  агресивен. На св.Н.Н.му направило впечатление единствено, че бил леко почерпен. По същото време през аварийния изход влязъл св.А.А.С., надникнал в залата и излязъл, където го чакал св.М. Р.А.. Преди това двамата свидетели ходили до магазин за хранителни стоки „Людмила“, от където М. А.закупил  пакет  вафли  „Фокус“.

Около 22:20ч. подс.И.Н. приключил играта и излязъл да пуши. По това време пред игралната зала се намирали и двамата свидетели - А.С.и М. А.. Свидетелите видели, че подс.Н. говори по мобилния си телефон, а М.А.чул подс.И.Н. да казва: „Хайде, идвай да ме вземаш!“ Последната  реплика била отправена към св.Д.Й.Д.- таксиметров шофьор в гр.Балчик, който обещал да отиде да го вземе. След като приключил разговора си, към  него се приближил св.А.С.и  поискал една цигара, като му предложил за нея 20 стотинки. Подс.Н. му казал да почака за да провери, дали има и бръкнал в чантичката. От нея извадил нож с калъф. При  вида на ножа двамата свидетели побягнали - св.М. А.към магазин „Людмила“, а св.А.С.по посока на пристанището. При  преминаване  на  последния покрай  „стоянката“ на такситата в района на пл.“Рибарски“ бил забелязан от подс.И.Н., който го подгонил и успял да го настигне около джамията. Започнал да размахва ножа си пред лицето  на  св.Салим и по този начин порязал горната му устна. При опита да се предпази, св.Салим успял да хване ножа, но при изтеглянето му бил порязан по палеца на дясната ръка от подс.Н.. Последвал нов опит за нанасяне на удар с нож от страна на подсъдимия в тялото на св.Салим, но при този опит подсъдимият се спънал и паднал, което дало възможност на свидетеля да избяга в посока на магазин „Людмила“. Като стигнал до магазина, св.Салим видял, че приятелят му св.М.А./по прякор Мечо/ бил вече там. Двамата започнали да викат за помощ: „Лельо Людмила, спаси ни, той ни гони с нож!“ Виковете им били чути от св.Л.В.Б.. През  това време тя и съпругът й се намирали в жилищната част на сградата, в която се намирал и магазина за хранителни стоки /минимаркет/. Заедно със съпруга й - св.С.А.Б., се втурнали в магазина и видели, че на едно от момчетата - св.А.С.лицето му било в кръв. Св.С.Б. отключил вратата на магазина и св.Салим влязъл в магазина, а св.А.се скрил зад паркиран наблизо ЛА, от където наблюдавал случилото се след това. Св. С.Б. излязъл пред входа на магазина за да разбере, какво се е случило. Срещу него с нож в лявата ръка се появил подс.Н.. След кратка размяна на реплики св.Б. спрял с две ръце подс.И.Н., отблъснал го, нанесъл му удар с крак, при което подсъдимият паднал по гръб. Подс.Н. започнал да псува, приближил се до св.Б. и с лявата си ръка, в която държал ножа, нанесъл няколко удара в дясната половина на тялото му. Въпреки нанесените  удари,  св.Б.  успял  да  избута  отново  подс.Н., като при падането си последният успял да увлече и св.Б., който паднал върху него. В това време подс.Н. успял да нанесе още няколко удара в тялото на св.Б.. Така, на два пъти, подс.Н. нанесъл общо шест прободни и порезни рани в дясната част на тялото  на пострадалия С.Б., при една от които острието на ножа проникнало в дясната половина на тялото в гръдната кухина. Подс.Н. успял да се изправи и извикал: „Кой  иска  да  ме  спре?“  и отново тръгнал с нож в ръка към все още неизправилият се С.Б.. Виждайки това, св.Л.Б.взела стояща наблизо дървена маса и използвайки я като щит, застанала в защита на съпруга си. Защитавайки се по този начин, двамата - св.С.Б. и св.Л.Б.влезли в магазина и заключили. В магазина останал и св.Салим, а св.М.А., скрит зад ЛА, междувременно избягал към дома си. Подс.Н. продължил да чука  с  ножа  по  стъклата  на  магазина, хвърлил и камък към магазина, след което си заминал. Отправил се към игралната зала, където го чакало таксито на  св.Д.Д. и се прибрал в дома си на ул.“Шипка“ 12. Междувременно, двамата свидетели - Ц.С.и В.В. не изчакали подс.И.Н. да се върне и се прибрали по домовете си. На следващия ден св.В.В. установил, че последното  повикване на мобилния му телефон от страна на подс.И.  Н. било в 22:56 часа.

Същата вечер - 13/14.02.2016г., св.С.Б. бил приет по спешност в Хирургическо отделение на „МБАЛ - Добрич“ - АД. Съгласно приложената по делото епикриза  е видно, че се за пациент, постъпващ по спешност на 14.02.2016г., който се оплаквал от болка в дясна гръдна половина и кървене, които получил след многократни пробождания с нож. Прободна рана от нож получил и в дясна лумбална област. Съгласно оперативен протокол № 38 от 14.02.2016г. под обща анестезия, на св.С.А.Б. е направен разрез в 6/7 междуребрие задно аксиларно в дясна гръдна половина. Поставен  е  торакален  дренаж, при  което  е  изтекла  около 300 мл кръв. Болният е поставен на трайна аспирация. В областта на порезната рана в лумбалната област е поставен гофриран дренаж. Другите рани в областта на мишницата и гръдния кош са затворени с единични шевове. Изписан на 22.02.2016г. с окончателна диагноза: Вулнус сцизум торацис декстра пенетранс; хемоторакс декстра; вулнус сцизум  регио  лумбалис  декстра.

 

Било е извършено освидетелстване на св.С.А.Б. с ЕГН - **********, обективирано в СМЕ на живо лице № 11/2016г. /том 2, л. 152-154 д.п./. При  прегледа са установени телесни увреждания, а именно: по предна повърхност на дясното рамо рана, със  сравнително  равни гладки ръбове и остри ъгли, с дължина 1,5 см; подобна  рана  е установена и по предно външната повърхност на дясната мишница, в крайна трета /над лакътя/ с дължина 1,5 см; в лява лумбална област - рана с вертикален ход и дължина 2,0 см; в дясна гръбна половина на ниво четвърта ребрена дъга - рана със сравнително равни, гладки ръбове и дължина 2,0 см, вертикално разположена с наложен хирургически шев; под нея друга рана с торакален дренаж; в дясна лумбална област - рана с равни гладки ръбове, с  дължина  2,5 см, кървяща, с поставен дренаж. Т.е., в случая са  установени  общо  6 броя  рани  в  дясната  страна  на  пострадалия. В заключението си вещото лице сочи, че при извършения преглед на пострадалия са установени: прободно порезни наранявания в областта на дясната ръка, дясна гръдна половина и поясната област; наличие на кръв в дясна гръдна половина. Според заключението на тази СМЕ, раната в дясна гръдна половина  на ниво трето четвърто ребро е проникваща в гръдната кухина и по същество представлява проникване в телесна кухина /в случая  гръдната/. Последвалият  кръвоизлив  в  дясна  гръдна половина е наложил поставянето на торакален дрен с цел евакуиране на кръвната колекция и представлява реална опасност за живота на пострадалия, т.е. явява се разстройство на здравето временно опасно за живота. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето  неопасно  за  живота.

Чрез тройната СМЕ № 75/2016г. по писмени данни, вещите лица уточняват, че при проникването в гръдната кухина вредоносният фактор е увредил плевралните листи, без засягане на белия дроб. Приели са, че прободно порезното нараняване на дясна гръдна половина, освен проникване в гръдната кухина е обусловило и разстройство на здравето временно опасно за живота. Съгласно заключението по тройната СМЕ, порезното нараняване в дясна гръдна половина, разположено на ниво четвърта ребрена дъга по предна мишнична линия, би могло да доведе до летален изход, вследствие на нарастващия хемоторакс в дясната гръдна половина. Освен това нараняването е разположено в област на човешкото тяло, където се намира жизнено важен орган - десен бял дроб. Посочено е, че локализацията на нараняванията, получени от С.А.Б., дават основание да се приеме, че същите са причинени от шест отделни удара  с  направление  от  дясно  на  ляво  и  от  към  гърба, т.е. отзад напред за пострадалия. Нараняването в областта на дясното рамо е с направление на удара отпред назад. При това следва да се има предвид, че при нанасянето на ударите, пострадалият и извършителят са извършвали активни движения и подобни на локализация удари могат да се нанесат при различни позиции между нападател и пострадал. Установените прободно порезни наранявания биха могли да се получат при нанасяне на удари с нож и то с еднаква характеристика. С оглед описаните размери на кожните рани, ширината на лезвието /острието/  на  оръжието би следвало да бъде не по-голяма от 2,5 см., като следва да се отбележи, че при разпознаването на ножа, с който е било извършено нападението над св.С.Б., всички свидетели са посочили един и същ нож - с обща дължина 24 см, с дължина на режещата  част 13,5 см в средната част с ширина 2,4 см, а  към дръжката - 2,5 см, в  горния  край  на  дръжката  с  метална  напречна  планка. Вещите лица са посочили, че ударите са нанесени със значителна сила, техният брой е шест, като същите са нанесени в сравнително кратък период и интервал от време. Вещите лица са категорични, че без прилагане на своевременна и в пълен обем високо специализирана медицинска  помощ, уврежданията  са  могли да доведат до настъпване на смъртен изход за пострадалия. Проведеното лечение е било успешно и продължило около един месец, като е нямало медицински или други данни за настъпили усложнения или последици за пострадалия. Проведеното лечение е било правилно и в съответствие със съвременните изисквания на добрата медицинска практика. Наличието на всички наранявания по дясната страна на тялото  на пострадалия С.А.Б. се обясняват с факта, че подс.И.П.Н. е левичар и всички удари са нанесени с намиращия му се в лявата ръка нож.

С оглед изясняване в пълен обем на обстоятелства, важни за разкриване механизма на нанесените на пострадалия Б. от страна на подс. И.Н. удари, както и техния принос за настъпилите телесни увреждания е била назначена и изготвена СМЕ по писмени данни № 30/2017г., като в заключението по нея вещите лица са дали отговори на въпросите относно взаимното разположение на телата на пострадалия и нападателя при нанасяне на ударите, относно дълбочината на нараняванията, както и невъзможността констатираните наранявания да бъдат получени от макетния нож, показан на стр.З в изготвения албум. В подкрепа на този извод е и заключението по СМЕ на веществени доказателства № 8/25.01.2017г., която при изследване на макетния нож не е установила  наличие на кръв по него. По време на разследването е установено и оръжието  на  престъплението - извършено е разпознаване на предмети - нож, при  което всички свидетели са посочили един и същи нож - с обща дължина 24 см., с дължина на режещата част 13,5 см. в средната част с ширина 2,4 см., а към дръжката - 2,5 см., в горния край на дръжката  с  метална  напречна  планка, иззет с протокол за претърсване  и  изземване  от  14.02.2016г.

От заключението на вещите лица по изготвената комплексна СППЕ от 19.08.2016г. и допълнителната  такава  от  04.02.2017г. се  установява, че подс.И.П.Н. не е страдал и не страда от психично заболяване, както и не фигурира в регистъра на ЦПЗ - Добрич; Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека-средна степен /2,05 промила алкохол в кръвта, според заключението на химическата експертиза № 198/16.02.2016г./, но независимо от това, цялостното му поведение е било подредено, последователно, споменът е пълноценен, промените в психичната му сфера са само количествени и извън психотичния регистър, като Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При  отсъствието  на  краткотрайно  или  продължително  разстройство на съзнанието, както и на умствена изостаналост, подсъдимият е в състояние да участва в наказателния  процес и да носи  наказателна  отговорност. Не са констатирани отклонения в интелектуално - паметовата сфера, върху която съществено въздействие не е оказал и употребения преди инцидента алкохол. Не са установени признаци на психична болест, т.е. подс.И.Н. е психично здрав и може да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения по тях. След пълен анализ на данните и медицинската документация, вещите  лица  са  приели, че  не са били на лице клинични критерии за диагностициране на епилептична болест, т.е подсъдимият към момента на деянието не е бил в състояние на „амбулаторен автоматизъм“, както и липсвал епилептичен пристъп преди  и  към  момента  на  извършване  на  деянието.

 

В процедурата по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, първонист.съд правилно е преценил, че  фактическата  обстановка  се  установява  по  безспорен  начин  от  събраните  доказателства по делото, а именно от обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели, заключенията по СМЕ, допълн. СМЕ, компл. СППЕ, фотоалбуми, протокол  за  оглед  на  местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване на лица и предмети  и  други  писмени  доказателства  приложени  към  делото. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

 Изложеното по-горе, дава основание на съставът на въззивната инстанция да сподели направените от първоинст. съд изводи, както от фактическа страна, така и досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. Н.- от обективна и субективна страна същият е направил опит умишлено да умъртви другиго – св. Б., като деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини.

Изложени са подробни съображения в мотивите към присъдата във връзка с обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. деяние, като обстойно са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за правилната правна преценка: подс.Н. е нанесъл шест на брой прободно порезни  наранявания – две в областта на дясна мишница, две в дясна гръдна половина и две в дясна поясна област, като в резултат на тези наранявания е получен и хемоторакс – наличие на 300мл. кръв в дясна гръдна кухина. Прободно порезното нараняване локализирано  по  предна  мишична  линия  на  дясна  гръдна  половина, на ниво четвърта ребрена дъга представлява проникване в гръдната кухина при което проникване са увредени плевралните листи, без засягане  на  белия  дроб. Според категоричното заключение на вещите лица, именно това нараняване е могло да доведе до летален  изход, вследствие  на  нарастващия хемоторакс в дясна гръдна половина, като нараняването е разположено в област от човешкото тяло, където се намира жизнено важен орган – десен бял дроб. Деянието е останало на фазата на опита, въпреки, че с подс. Н., на практика, е извършил всички действия по довършване на деянието, целените от него противоправни последици обаче не са настъпили по независещи от волята му причини – своевременно оказаната медицинска помощ не е довела до настъпване смъртта на св. Б..

 

Към момента на извършване на деянието, подс. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека-средна степен /2,05 промила алкохол в кръвта, според заключението на химическата експертиза № 198/16.02.2016г., но независимо от това, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са констатирани отклонения в интелектуално - паметовата сфера, върху която съществено въздействие не е оказал и употребения преди инцидента  алкохол. Не  са установени признаци на психична болест, т.е. подс.И.Н. е психично здрав и може да носи наказателна отговорност.

По отношение умисъла: настоящата инстанция изцяло се солидализира с изводите на решаващия съд, че извършено деяние е съпроводено от форма на вината пряк умисъл. Съзнаването на общественоопасния характер, предвиждането на последиците се изразява в съответните представи у подс., че като използва нож, като извършва шест удара и то в областта, където се намират жизнено важни органи, чрез тяхната сила и интензитет, може да причини смъртта на нападнатия; в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания на пострадалия, несъвместими с живота. Върховния съд на РБ е акцентирал в Решение № 63 от 28.Х.1988 г. по н. д. № 61/88 г., ОСНК на умисъла на дееца за извършване на умишлено убийство, за който може да се съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си е послужил, насоката и силата на ударите, разстоянието и положението от което са нанесени и върху каква част от тялото са били насочени. В същата насока е и Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I НО/.

 

Основните възражения, изложени във въззивната жалба касаят справедливостта на наложеното наказание, като се твърди, че санкция в по-нисък предел би съдействала за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция. Тези доводи на защитата не могат да бъдат споделени от АС-Варна по следните съображения:

Проверката на присъдата налага изследването на правилното приложение принципите при определяне на индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд е изложил своите логични и правни изводи, досежно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и целите за извършването на деянието. След извършена цялостна проверка, настоящият състав се солидаризира с изцяло изводите на ДОС, а именно че определеното на подс. наказание  се явява справедливо и съответно на извършеното – оттчетено е, че непосредственият обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, които са свързани с най-ценното благо, а именно човешкия живот; причините за извършване на деянието се откриват в данните за личността на подсъдимия – проявената от него агресивност, незачитане на личната неприкосновеност, пълна липса на желание за съобразяване на поведението с обществени норми и порядки; не без значение е обстоятелството, че  подс. Н. сам се е поставил в състояние на леко към средно алкохолно опиване, което само по себе си се явява предпоставка за извършеното инкриминирано деяние; справката за съдимост на същия съдържа данни за предходно осъждане, по отношение на което обаче е настъпила и реабилитация – приема се, че е с чисто съдебно минало, но както правилно е отбелязал и ОС - Добрич, това обстоятелство следва да бъде ценено като част от личностната характеристика на подс.Н.. Въз основа на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2009г., по т.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС, настоящата инстанция приема, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия разглеждан казус извод за такъв факт не може да бъде направен, поради което правилно първоинст. съдът е индивидуализирал наказанието без да цени допълнително направеното самопризнание. Следва да се отчете също, че деянието е останало недовършено, но не поради отказ на подс. от довършването му, а поради независещи от него причини - без своевременната намеса на трето лице и висококвалифицирана медицинска помощ, деянието щеше да бъде довършено, а престъпните последици – неизбежни. Правилно е отбелязал и ДОС като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат ценени чистото съдебно минало /поради настъпилата реабилитация/, полаганите грижи за неговото семейство, проявеното съжаление и разкаяние. 

Преди всичко следва да се отчете, че първоинст. съд е редуцирал наказанието на основание чл. 58а ал. 4 вр. чл.55 ал.1 т. 1 от НК въз основа на препращащата норма на чл. 58 б.”а” от НК,  което обаче не означава, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива в настоящия казус поначало липсват. За пълнота и яснота следва да се отбележи само, че в присъдата /в диспозитива и мотивите/ ДОС не е посочил нормата на чл. 58а ал. 4 от НК, предвид диференцираната процедура, по която е протекло първоинст. съдебно производство.

Настоящата съдебна инстанция не достигна до по-различен извод от изведения от първоинст. съд – ДОС във връзка с вида и размера на наложеното наказание от 5 /пет/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което обуславя и виждането за несъстоятелност на релевираните оплаквания и формиращо заключение за неоснователност на заявената претенция за намаляване на наказанието.

Определеният първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието от ДОС е съобразен с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС.

 

Относно присъденото обезщетение:

Между виновното поведение на подс. Н., предвид неправомерното му поведение  и настъпилите вредоносни последици –телесни увреждания на постр. Б. /прободно порезното нараняване локализирано  по  предна  мишична  линия  на  дясна  гръдна  половина, на ниво четвърта ребрена дъга представлява проникване в гръдната кухина при което проникване са увредени плевралните листи, без засягане  на  белия  дроб, което нараняване е могло да доведе до летален  изход, вследствие  на  нарастващия хемоторакс в дясна гръдна половина, като нараняването е разположено в област от човешкото тяло, където се намира жизнено важен орган – десен бял дроб/ е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и искът е доказан по основание.  

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал подробно и относно размера на присъденото обезщетение - с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е отчел вида и естеството на претърпените болки и страдания от постр. Б., както и възрастта му, определяйки го на 25 000 лева, което подс. дължи ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му изплащане. При преценката на размера на обезщетението, въззивната инстанция отчете и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б.. В този смисъла  правилно ДОС е отхвърлил гр. иск до предявения размер от 50 000 лева като завишени и неоснователен.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното, или в с.з./ които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

От изложеното по-горе се налага категоричния извод за правилност на така постановената от ДОС присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 19 на Окръжен съд -Добрич по НОХД № 206/2017г. по описа на същия съд, постановена на 01.11.2017г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.