Р Е Ш Е Н И Е

 

№  44/21.03.2017 г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и трети февруари 

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА   

 

 

Секретар П.П.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД №  481 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 79 по НОХД № 1072/2016г. по описа на същия съд, постановена на 28.09.2016г. е признал подсъдимия П.С.С. за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 НК, за това, че на 27.11.2015 г. в гр. Варна, м-т „Евксиновград“, ул. „8-ма“ № 158, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1536.21 лева, от владението на П.Т.Г., без нейно съгласие с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. Наложено е наказание при условията на  чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален „строг“ режим в Затвор.

На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК са групирани наказанията на подс. С. по настоящата присъда, по присъда № 455/2015 г. на ВРС, влязла в законна сила на 23.12.2015 г., по НОХД № 5161/2015 г., с която е наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и по присъда № 1/2016 г. на ВРС, влязла в законна сила на 22.01.2016 г., по НОХД № 2705/2015г, с която е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА и ПЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Приспаднато е изтърпяното до момента наказание.

Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати на гр.ищец П.Г. обезщетения за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 1 516 лева, както и за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва считано от 27.11.2015 г. до окончателното им изплащане и по двата иска. Подс. е  осъден да заплати направените по делото разноски, както и д. т. върху уважените гр. искове. Налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С. /собственоръчно изготвена/, в която същият моли за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото на ВОС, за да му се даде възможност да възстанови отнетото имущество на пострадалата, като се приключи наказателното производство спрямо него по реда на глава ХХІХ от НПК чрез сключване на споразумение. В допълнение към жалбата си оспорва и наложеното му наказание по реда на чл. 58а от НК, намирайки го за неправилно редуцирано, т. к. е определено към максимално предвидения в закона размер и като такова - за крайно завишено.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. се явява лично, представлява се от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата, като пледира за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото на ВОС за нова разглеждане поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на подс. С., т. к. не му е дадена възможност да възстанови на пострадалата отнетото имущество и да се възползва от възможността за приключване на наказателното производство по реда на глава ХХІХ от НПК. Подс. С. в своя защита излага идентични доводи.

 Гр. ищец. Паунова, редовно призована пред настоящата инстанция не се явява, не се представлява, не е взела и становище по жалбата на подс. С..

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. С. моли за връщане на делото „…за споразумение или да се отложи…“ за да плати щетите.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимият П.С. е осъждан многократно за различни деяния по НК, най-вече за такива  срещу собствеността. Последните две – по НОХД№ 5161/2015 г. на ВРС и по НОХД№ 2705/2015г на ВРС са за извършени престъпления  по чл.196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 от НК и по чл. 270 ал. 1 от НК и чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НК.

 

Пострадалата св. П.Т.Г. на 68 години, живеела сама в къща, находяща се гр. Варна, в района на м-т „Евксиновград", ул. „8-ма", №158. Вилата представлявала постройка на два етажа - приземен и първи, като достъпа до вътрешността й се осъществявал чрез входна врата откъм терасата и втора метална стъклена врата, намираща се откъм задния двор. Св. Г. обитавала основно първия етаж на вилата, където спяла в една от стаите. И двете входни врати ги заключвала със секретни ключове, които се намирали в патроните от вътрешната страна на ключалките.

На 27.11.2015 г, около 22.00 ч. подсъдимият П.С.С. се намирал в района на м-т „Евксиновград“ и вървял по улицата, на която се намирала вилата на пострадалата. След като я огледал, решил да влезе  и да потърси пари и други ценни вещи.  Влязъл в двора на  къщата и се насочил към вратата откъм задния двор, но след като установил, че тя е заключена, счупил стъклото малко над бравата, промушил си ръката и отключил с ключа, който се намирал в ключалката. През цялото време обвиняемият бил с бели плетени ръкавици на ръцете. Влизайки вътре, той започнал да рови по шкафовете и чекмеджета в търсене на ценни вещи. От шума, който вдигнал, св. Г. се събудила и отишла да провери какво става. Влизайки в голямото антре на приземния етаж, което било обособено като кухня, срещу нея се появил подсъдимия. Казал й да не вика и я заплашил, че ще я заколи. Възрастната жена се стреснала и започнала да го бута. Тогава той й нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето, събаряйки я на земята, като през цялото време я заплашвал, че ще я убие и заколи. Св. Г. продължила да се съпротивлява. Докато двамата се боричкали, подсъдимия успял да свали от ушите й двете й златни обеци с общо тегло 7-8 гр. За да сломи съпротивата й, взел намиращия се до кухненската мивка готварски нож с черна пластмасова дръжка и го опрял във врата й, отново заплашвайки я че ще я заколи, ако не му даде всичките си пари. Свидетелката се уплашила и го завела в една от вътрешните стаи на първия етаж, където била дамската й чанта, като извадила портмонето в нея и му показала всичките си пари, които имала - сумата от 19 лв. в дребни банкноти. С. взел парите, преровил чантата й и взел още 3 бр. златни коронки, още 2 бр. златни коронки с общо тегло 10-12 гр., както и торбичка със сребърни накити. След като св. Г. му казала, че това са всичките й пари, той започнал да рови и в тази стая, събаряйки всичко на земята. След това той се прехвърлил във вътрешната стая на първия етаж (където пострадалата спяла) и продължил да претърсва гардеробите и шкафовете. Там намерил и взел 5 бр. сребристи сечени монети с изображения на князе и форма на глава, 1 бр. жълта монета с изображение на кръст от едната страна, 2 бр. сребърни монети с изображения на глави на хора (1 бр. монета от бял метал с диаметър 3 см. с изображение на човешка,   мъжка  глава  от  едната  страна  и   надпис   пред изображението "ERNST THALMANN 1886-1944", от задната страна монетата е с релефни елементи и 1 бр. монета от бял метал с диаметър 3 см. с изображение от едната страна на мъжка човешка глава с надпис „WILHELM PIEK 1976-1960", от задната страна монетата е с релефни елементи), 1 бр. брошка - птица от жълт метал, 6 бр. жълти звена от верижки на часовници и сребристи звена от верижки на часовници, 2 бр. монети от жълт метал тип пендар, 1 бр. обеца от жълт метал с орнамент в капковидна форма, 2 бр. винтчета за обеци и 1 бр. елемент от жълт метал с пръстеновидна форма(кръгло), лаптоп марка „ASER" и мобилен телефон марка „Самсунг GT-E 1150", златист на цвят. През цялото време, докато претърсвал къщата подсъдимия повтарял на свидетелката да не го гледа, но въпреки това тя успяла добре да го огледа и запомни. Докато отнемал вещите, свидетелката успяла да скрие домашния си телефон.

След като приключил с претърсването на къщата, подсъдимият излязъл през входната врата откъм терасата и заключил пострадалата отвън, като оставил ключа в ключалката и си заминал.

Малко по късно по домашния си телефон, свидетелката позвънила на „112" и сигнализирала за случилото се.

 

От заключението по СМЕ се установява, че в резултат на упражненото спрямо пострадалата насилие тя получила пукване на носните кости, контузия на лявата очна ябълка, кръвонасядане под лигавицата на лявата очна ябълка, околоочен хематом в ляво, отчупване на режещия ръб на първи горен десен зъб, разкъсно контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна, кръвонасядания и травматични отоци по лицето и главата, ожулване по горната устна, контузия на дясната раменна става, контузия и кръвонасядане на четвърта предкитково-фалангеална става на дясната длан. Тези тавматични увреждания са резултат на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени от удари с ръце, крака и събаряне на земята. В своята съвкупност те са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението по изготвените на досъд. производство две СОЕ се установява, че стойността на всички отнети вещи възлиза на 1 536.21 лева.

 

На 03.12.2015 г. е било извършено разпознаване, при което св. Г. разпознала подсъдимия С. като лицето, което е упражнило сила и заплашване спрямо нея и взело без съгласието й посочените по-горе вещи. По-късно същия ден, в дома на  С. било извършено претърсване и изземване при условията на неотложност, на осн. чл.161 ал.2 от НПК, /одобрено в срок от 24 часа от съдия при PC – Варна/, при което били открити и иззети част от вещите, отнети от дома на св. Г. на 27.11.2015 г.

 

В хода на разследването  била назначена и извършена трасологична експертиза, при която били подложени на изследване три броя бели елементи, сребристи на цвят, представляващи звена от верижка, които са били иззети от дома на подсъдимия, и звена от бяла метална верижка на часовник, собственост на пострадалата и предаден от нея за нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване. При изследването е била установена идентичност на сравняваните обекти.

 

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. С.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода за това, че с  деянието си  подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК. Правните изводи на първоинст. съд се споделят от настоящата инстанция.

 

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ВОС е изследвал обремененото съдебно минало на дееца, невлияещо на правната квалификация /показателно за трайните престъпни навици на подс. С., от където прозира единствено нежеланието му да спазва установения правов ред в страната/, отчел е като отегчаващи обстоятелство изключителната дързост и упоритост при извършването на грабежа и телесните увреждания, нанесени на пострадалата, както и продължителния период на упражненото насилие и заплахи спрямо възрастната жена. Първоинст. съд е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние – и двете са изключително високи. Видно е, че у подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК. Определеното наказание от ВОС по реда на чл. 54 от НК, /при превес на отегчаващите обстоятелства/ - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, след редукцията по чл. 58а от НК в размер на ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода при СТРОГ режим е адекватно на извършеното.

Поначало следва да се отбележи, че оплакването на подс. за завишен размер на определеното му наказание по реда на чл. 54 от НК е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи. Погрешно е като цяло виждането му, изложено в допълнението към жалбата, че при разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, наказанието следва да се определя към минималния, предвиден в закона размер, което след редукцията с 1/3 да се сведе под или около  предвидения минимум от 5 години.

Правилно са приложени от първоинст. съд нормите на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, респ. и приспадането на изтърпяното до момента наказание, предвид предходните осъждания на подс. и необходимостта от групиране на наказанията.

 

Колкото до искането на подс. С. и защитника му за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане /за да може да възстанови отнетото имущество/, същото се преценява като абсолютно несъстоятелно и неоснователно. Наличието на института на споразумението, предвиден в глава ХХІХ от НПК, само по себе си предпоставя възможност да се приключи едно наказателно производство по този ред, като изключение от общото правило, но само при наличието на определени предпоставки, визирани в закона. В настоящия случай, в с. з. на 28.09.2016г /л. 43 от НОХД № 1072/16г/, след разясняване на правата му по НПК от страна на ВОС,  подс. С. е направил искане за приключване на делото със споразумение, пояснявайки, че желае да му се наложи наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода и уверявайки съда, че ще възстанови щетите на постр. Паунова. Правилно ВОС е констатирал, че към момента на провеждане на съд. производство – 28.09.2016г. /10 месеца след извършване на деянието/ подс. С. не е възстановил щетите и поради това законосъобразно е отхвърлил искане му. Тук е мястото да се отбележи, че за съда не съществува задължение при внесен обв. акт в съда и насрочено съдебно производство за разглеждане на делото по общия ред, да отлага същото, за да дава възможност на подсъдимо лице да възстановява щетите от деянието. Подс. е получил разпореждане за предаване на съд и насрочване на съд. пр-во пред ВОС на 01.09.2016г, на 14.09.2016г делото е било отложено по негово искане за да упълномощи лично защитник /въпреки че съдът е осигурил служебен такъв/, І инст. производство е приключило на 28.09.2016г, т. е. подс. С. е имал достатъчно време, ако е желаел, да възстанови щетите на пострадалата, за да се ползва евентуално /т. к. условията и параметрите на споразумението се договарят между прокурора и защитника, със съгласието на подс. и се одобрява от съда/ от възможността да се приключи наказателното производство спрямо него със споразумение.

Не може да се позовава подс. на опорочени процесуални права и защото той лично, след отхвърляне от страна на съда на искането за приключване на наказателното производство по реда на глава ХХІХ от НПК, е поискал /л. 43 на гърба от  НОХД № 1072/16г/ делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371 т. 2, респективно да се възползва от възможностите и привилегията, които е предвидил законодателя при разглеждане на делото по този ред.

 Освен изложеното по-горе, следва да се отбележи, че поначало възстановяването на отнето имущество при престъплението „грабеж”, за разлика от кражбата, не обуславя приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление /чл. 197 от НК/, а може да се отчита единствено и само като смекчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл за подс. С. не е налице подобно смекчаващо отговорността обстоятелство, както бе отбелязано по-горе - той е имал достатъчно време да възстанови щетите на постр. , включително и преди провеждане на въззивното производство пред настоящата инстанция, за която също няма задължение да предоставя възможност на подсъдимо лице да репарира вредите от престъпното си поведение.

 

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата: въззивният съд също намира, че гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от пострадалата Паунова са  основателни по основание, т. к. в резултата на извършеното деяние – грабеж /отнето имущество и нанесени телесни увреждания при упражнената принуда/, постр. Паунова е претърпяла материални и морални вреди. Размерът на иска за имуществени вреди е съобразен със стойностния предмет на престъплението, редуциран на  1 516 лева, т. к. част от вещите са били намерени в дома на подс. и възстановени на подтр. , докато този - за неимуществени вреди, в размер на 1000 лева е определен по справедливост, по см. на чл. 52 от ЗЗД. Тези суми, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, следва да овъзмездят претърпените вреди от пострадалата.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че жалбата на подс. С. е неоснователна, а постановената присъда на Окръжен съд – Варна е правилна и законосъобразна. 

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд констатира основание за изменение на присъдата в частта досежно определения от първоинст. съд тип затворническо заведение за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от подс. С.: съгласно последните изменения в нормата на чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК и чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр. 13/17г, в сила от 07.02.2017г/, съдът определя само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието /в случая „строг“/, но не определя типа на затворническото заведение. В този смисъл се налага изменение на присъдата, като се отмени определеното от ВОС затворническото заведение.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не бяха констатирани други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 3 и 6 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 79 на Окръжен съд – Варна, по НОХД № 1072/2016г. по описа на същия съд, постановена на 28.09.2016г. в частта, относно определеното на подс. П.С. наказание, като отменя определеният тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.