Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер     20                   30.01.2018година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На   двадесет и пети януари                две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА Д.

                               ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

Секретар:Соня Дичева

Прокурор:Станислав Андонов

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                             номер  481               по описа за 2017   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на настоящата проверка е Присъда № 102 по НДОХ № 1270/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, постановена на 04.11.2015г, по силата на която е реализирана наказателната отговорност на подсъдимите Г.Н.Г., Й.П.Г. и Н.Д.В.-М., както следва:

На подсъдимият Г. за осъществени в условията на реална съвкупност две престъпления:

1. по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК, вр. чл.26, ал.1,вр. чл.20, ал.4 от НК ,за което ВОС на основание чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА,което по реда чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ; ВОС е наложил и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева; на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия Г. да е приел дар за разликата между 34 000 до 23 500 лева;

2. по чл.210, ал.1, т.1, пр. първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,  за което на основание чл.54 от НК ВОС му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което по реда чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наложените на подсъдимия Г.Г. наказания и е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 4000,00 лева /четири хиляди лева/;

На подсъдимата Г. за осъществено престъпление по чл. 302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК,  за което на основание чл.54 от НК ВОС й е определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 и е наложил на подсъдимата наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/.

На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК ВОС е наложил на подсъдимата Г. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Г. да е приела дар за разликата между 36 300 до 24 300 лева.

На подсъдимата Н.В.-М. за осъществено престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което ВОС й определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал с 1/3 и наложил на подсъдимата ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/ в полза на Държавата; на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК ВОС наложил на подсъдимата В.-М. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Н.В.-М. да е приела дар за разликата между 24 800 лева до  23 300 лева.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по:

Протест на прокурор при СГП, с предложение първоинстанционната Присъда да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното на подсъдимите наказание. В допълнително писмено изложение към протеста се излагат аргументи в тази насока, като се акцентира върху пренебрегването от страна на първата инстанция на налични множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия Г. и за ефективно изтърпяване на наказанията от всички подсъдими, както и за увеличаване размера на кумулативно наложената глоба;

Жалба на подсъдимата Г. чрез процесуалния й представител – адв. Т. – ВАК, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не е обсъдил възможността за приложение на чл.55 от НК, както и че не са съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тази подсъдима. Молбата е за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, както и за намаляване срока на изпитателния срок на отложеното наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК;

Жалба  на подсъдимия Г. чрез процесуалния му представител – адв. Б. – ВАК, с която първоинстанционната присъда се обжалва, като неправилна, необоснована, явно несправедлива, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Молбата е за изменение на присъдата на ВОС и за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред състава на Апелативен съд - Варна, тримата подсъдими редовно призовани се явяват лично и се представляват от редовно упълномощени защитници от преди.

Процесуалният представител на подсъдимата Н.В. – М.  - адв. Ж. – ВАК заявява, че последната не желае да се присъедини към подадените въззивни жалби.

Защитниците на подсъдимите Г. и Г. поддържат аргументите си, изложени в жалбите до въззивния съд с искане за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение на подсъдимата Г. се прилагат писмени доказателства за влошеното й психическо и здравословно състояние.

Защитниците и на тримата подсъдими считат, че протеста е неоснователен, неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в подадения основен протест представителя на обвинението е конкретизирал своето искане в увеличаване на наложеното на подсъдимите наказание. Едва в допълнителните съображения към протеста са посочени и други искания:отмяна приложението на чл.66 от НК по отношение на тримата подсъдими и приложение на чл.24 от НК по отношение на подс.Г..Считат, че последното не е направено в законовия срок по чл.319 и не отговаря на изскванията на чл.320 от НПК.   

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите, поддържа така изготвения протест и намира, че наложените наказания на подсъдимите следва да бъдат завишени и определени около и над средния размер за извършените престъпления, както и да бъдат изтърпени ефективно от подсъдимите. Предлага Решение в този смисъл.

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното :

 Протестът и жалбите на подсъдимите са подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

 По същество жалбите на подсъдимите са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение, а протеста като частично основателен да бъде уважен по следните съображения:

Въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Н.Г. ***, българин български гражданин, неженен, неосъждан.  Работил е в Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" към ДФЗ. Напуснал отдела през месец август 2013г. с молба за освобождаване поради лични причини. В тази връзка нормативната уредба за дейността на инспектората, както и нормативните изисквания към земеделските стопани и предвидените санкции са му били  добре известни.

Подсъдимата Й.П.Г. е родена в гр. Добрич, живее в гр. Варна, с висше образование, омъжена с две деца, неосъждана. Със Заповед № 691 от 31.07.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/ за държавен служител на длъжността „Старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат", същата подписала длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт" с основна цел на длъжността — извършване проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите /ползвателите/, с основно пряко задължение - извършване проверки на място по съответните схеми съгласно Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат", в съответствие с инструкциите.

Подсъдимата Н.Д.В. - М. е  родена в гр. Добрич и живее в гр.Варна. С висше образование, омъжена, неосъждана.Със Заповед № 1615 от 24.10.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" била назначена за държавен служител на длъжността „Старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат". Същата подписала длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт", с основна цел на длъжността - извършване проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите, с основно пряко задължение - извършване проверки на място по съответните схеми съгласно Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат", в съответствие с инструкциите.

Дирекция „Технически инспекторат“ към Държавен фонд „Земеделие“ е дирекция, която извършва проверки на място на кандидати, участващи по различни мерки и схеми за подпомагане на финансирането със средства от ЕС и средства от националния бюджет. Дирекция „Технически инспекторат“ към Държавен Фонд „Земеделие“ е създаден на база регламент на Европейската комисия №885/2006г. и Закон за подпомагане на земеделските производителите - чл.26а. Целта на тази дирекция е проверка на фактите, върху които са основават плащанията към кандидатите.

Една от схемите, по които кандидатстват земеделските производители е схемата „Единица плащане на площ – СЕПП“. Посочената схема е обвързана със спазване на изискванията за прилагане на „Кръстосано съответствие в Република България“ и спазването на „Национален стандарт 2.2 за Кръстосано съответствие“.

Приложимите нормативни актове за спазването на Кръстосано съответствие са: Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на Европа, Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Европейската комисия от 30.11.2009г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 73/2009г. на Съвета относно Кръстосано спазване, модулации и интегрирана система за административен контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители. Други нормативни документи са: Методика за прилагане на Кръстосано съответствие в Република България, изготвена съгласно чл.4, чл.5 и чл.6 и Приложение И, буква А и Буква Б и Приложение III от Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на Европа, утвърдена със Заповед peг. № РД - 09-520/31.07.2014г. на министъра на земеделието и храните; Заповед peг. № РД - 09 - 616/21.07.20 Юг. за одобрени условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние - на министъра на земеделието и храните. Нормативни документи регламентиращи дейността на Дирекция «Технически инспекторат» към ДФЗ са Правилник за дейността на Дирекция «Технически инспекторат», Работни инструкции по Кръстосано съответствие към Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат".

При проверките извършвани от Дирекция „Технически инспекторат" към ДФЗ за спазването на изискванията за Кръстосано съответствие се проверява и за запалване на стърнища, което е изискване на «Национален стандарт 2.2». Този стандарт гласи: „Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне ".

Съгласно Работна инструкция по Кръстосано съответствие към Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат", Раздел I Общи условия, Точка 3. Обхват на проверките по кръстосано съответствие - Проверките на място обхващат цялата декларирана в ИСАК земеделска земя на стопанството и животновъдния обект на кандидата, независимо дали с тях кандидатства за подпомагане. Извършва се проверка по всички изисквания и стандарти, спазването на които може да бъде проверено по време на проверка на място. Ако при проверка на място по схема/ мярка за директни плащания/ се установи, че кандидата не спазва изискване или стандарт, се уведомява директора на Дирекция „ Технически инспекторат" чрез докладна записка, за назначаване на заявка за цялостна проверка на изискванията за стопанството на кандидат.

За да се констатира нарушение, след като вече е уведомен Директора на Дирекция «Технически инспекторат» към ДФЗ в гр. София, трябва да се извърши проверка на място. Тази проверка на място е нормативно уредена в Работна инструкция по Кръстосано съответствие към правилник за дейността на Дирекция «Технически инспекторат» на ДФЗ -Раздел II – „Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние“ в частта си отнасящо се за „Национален стандарт 2.2“ . За целта се пуска заявка от ЦУ на ДФЗ гр. София за проверка на място на въпросния бенефициент. За да се наложи санкция експертът трябва да установи размера на изгорената площ. Тежестта на неспазването се определя от площта на изгореното стърнище. Тя може да бъде ниска - до 10 дка. , средна - от 10 до 50 дка. и висока - когато изгарянето е над 50 дка. Преценката се извършва като се сумират площите на измерените запалени стърнища в цялото земеделско стопанство.

Между тримата подсъдими съществували приятелски взаимоотношения и същите изградили доверие по между си.

Ползвайки натрупания от тях опит в дейността им като държавни служители в Държавен фонд „Земеделие", отдел „Регионален технически инспекторат" Варна същите решили да принуждават земеделски стопани да им предоставят неследващ им се дар, под формата на парични суми, злоупотребявайки със служебното положение на  Г. и  В. - М.. Изработената стратегията била следната:да се използват служебните автомобили на  Г. и В.-Минчева и под предлог изпълнение на служебните им задължения, като служители към отдел „Регионален технически инспекторат" Варна, да извършват проверки на място на земеделски стопани, като при констатирано запалване на полски култури в полето на съответния бенефициент да потърсят личен контакт с него. При личния контакт със земеделския стопанин подсъдимите му разяснявали тежестта на нарушението и предвидените за това санкции, като убеждавали същия, че  Г. и  В.-М. няма да изпълнят служебните си задължения свързани с документиране на нарушението, и изпращане на докладна записка към Дирекция „Технически инспекторат" на Държавен фонд „Земеделие" срещу определена сума пари. В личния си контакт със земеделските стопани и тримата подсъдими акцентирали вниманието на бенефициентите, или техни близки върху сериозността на санкциите, които биха последвали за тях , ако  Г. и  В.-М. изпълнят задълженията си като контролиращ орган. Целта била да мотивират земеделските стопани да им дадат подкуп. Подсъдимите ясно съзнавали, че мотивирането на земеделските стопани за предоставяне на пари, чрез заплахи за последващи сериозни санкции, свързани със значително намаляване или напълно лишаване от субсидии, съставлява злоупотреба със служебното положение на Г. и В.-М.. От своя страна и тримата съзнавали, че  Г. към момента на извършваните от тях проверки, установени нарушения и провеждани лични срещи със земеделски стопани не е държавен служител към Държавен фонд „Земеделие". Въпреки това, те разчитали на неговия опит и знания за активното подпомагане на  Г. и  В.-М. при мотивирането на земеделските стопани.

Дейността на подсъдимите продължила в рамките на периода от началото на месец октомври 2014г. до 18.11.2014г., като била насочена спрямо десет различни лица- земеделски стопани. Девет от случаите били на територията на област Добрич, а един на област Варна.

Деянията тримата подсъдими осъществили както следва:

На 03.11.2014г. подсъдимите Н.Д.В. - М. и Й.П.Г. отишли на планова проверка в стопанството на ЕТ „Давид - Джавит Бейтула" в с.Карапелит, община Добричка. Дъщерята на собственика на едноличния търговец Д.Б.– св. Д.Д.М. работила като мениджър във фирмата на баща си. ЕТ „Давид - Джавит Бейтула" ЕИК 124039347 имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 379 069.80 лева. Св. Д.М. познавала двете подсъдими  по повод извършвани от тях преди това проверки. При срещата на 03.11.2014г. Г. и В. - М. изискали от М. документи, във връзка с извършваната проверка, които им били предоставени от  М., след което подсъдимите си тръгнали. На 10.11.2014г.  подс. Й.  Г. се обадила по телефона на А.С., който работел като агроном в ЕТ „Давид - Джавит Бейтула" и му съобщила, че е установила изгоряло стърнище стопанисвано от фирмата в землището на село Гешаново. В същия момент свидетелката М. се намирала в близост до агроном Стоянов и същия предал телефона си, за да разговарят с подс. Г.. В разговора свидетелката М. отрекла твърдяното от Г. и разговора приключил. В периода от 10.11.2014г. до 14.11.2014г. тримата подсъдими Г., В. - М. и Г. посетили отново стопанството на ЕТ „Давид - Джавит Бейтула" в с. Карапелит, община Добричка под предлог да продължат проверката, която били започнали на 03.11.2014г. Тримата  решили, че на тази си среща със св. М. ще и поискат сума, в размер на 8 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство управлявано от фирмата на баща й, по повод установеното от тях изгоряло стърнище на фирмата. За да мотивират свидетелката да им предостави посочената сума, тримата  подсъдими решили да акцентират пред нея големия размер субсидия, който щял да бъде загубен от баща й, при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез поддаване на съответната докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" към Държавен фонд „Земеделие". В изпълнение на взетото си решение, тримата  отново повдигнали въпроса за запаленото стърнище. За да убеди свидетелката М. в истинността на твърдението си, че действително е изгоряло тяхно стърнище,  Г. поискала да бъде придружена от агронома на фирмата А.С.до мястото на запаленото стърнище. Двамата посетили стърнището и след като се върнали в село Карапелит, Стоянов потвърдил пред М., че действително тяхно стърнище е изгоряло. На тази среща подс.Й.Г. поискала да разговаря насаме със свидетелката Д.М.. В проведения разговор подс. Й.Г. подробно обяснила на свидетелката М. за сериозните санкции, които ще последват за ЕТ „Давид - Джавит Бейтула", ако тя и нейната колежка Н.В.-М. изготвят и пуснат докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" към Държавен фонд „Земеделие", с което да предизвикат цялостна проверка на стопанството на фирмата.  В проведения с М. разговор подс.Г. й заявила, че санкцията за фирмата на баща й ще бъде съкращаване на полагащата им се субсидия с 25% заради изгореното стърнище.  Подс. Г. заявила на свидетелката М., че до посочените по-горе санкции няма да се стигне  и тя заедно с колежката й  В. - М. няма да пуснат докладна записка за иницииране на проверка при положение, че М.  им даде сумата от 8 000 лева, която тримата си разделят.  Притеснена от заплахите на Г. за сериозните санкции, които ще понесе ЕТ „Давид - Джавит Бейтула", св. М. се съгласила да даде поисканата от  Г. сума , за да не се задейства процедурата по иницииране на проверка срещу фирмата. Тогава  подс.Г. заявила на свидетелка М., че нейният колега Г.Г. ще се свърже с нея по телефона, за да се разберат как да им даде парите. На 14.11.2014г. Г. се обадил на св.М. , като се представил, че е колегата на  Й.Г. и поискал да  се уговорят за предаване на парите. Св.Мустафова му отговорила, че все още не е готова с парите и отказала среща с него на 14.11.2014г.. На 17.11.2014г. св. Д.М. се обадила по телефона на  подс.Й.Г., за да се видят, но Г. и отговорила, че е заета. На същата дата 17.11.2014г. около 15.00 часа на св. М. се обадила на  Г., който настоявал да се видят. Двамата се разбрали да се срещнат около 17.00 часа на паркинга на фирма „Еконт експрес", находящ се в гр. Добрич, Промишлена зона. Около 17.00 часа на 17.11.2014г. на входа на паркинга подс. Г. и свидетелката М. се срещнали. Подсъдимият поканил свидетелката в собствения си автомобил и там тя му предала сумата от 8 000 лева, която се намирала в голям плик. Посочената сума била разпределена в три пачки от по сто копюра съответно по 50 лева, по 20 лева и по 10 лева. Предаването на парите станало, като  Г. подал на свидетелката М. разтворена тъмна платнена раница и казал на същата да ги пусне в раницата. След предаването на парите свидетелката М. напуснала автомобила на Г. и двамата се разделили.

През месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В.-М. и Г.Н.Г. отишли на планова проверка в кооперация „ПТК ЖИТНИЦА" с управител св.Стоян Тодоров Н.в село Житница, община Добрич. „ПТК ЖИТНИЦА" ЕИК 834019168 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 600 558.99 лева. На неустановена дата, в средата на месец октомври, тримата подсъдими установили изгорели стърнища на кооперацията. Решили да посетят кооперацията и в среща с нейния председател- св. Н.да поискат от него пари в размер на 9 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на кооперацията по повод установените от тях изгорели стърнища. Тримата  решили  да мотивират председателя да им предостави посочената сума, като представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез поддаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. В изпълнение на взетото си решение, подсъдимите посетили кооперацията в с.Житница, община Добричка и провели среща с председателя Н.. На срещата В.-М. заявила, че тримата са установили изгорели стърнища на кооперацията. Подс.   Г.  обяснила с подробности за голямата сума пари, която ще загуби кооперацията, като намален размер на субсидията и дори показвала на свидетеля Н.нормативната база, на която ще се основава намаляването на субсидията. Г.  изчислила, че субсидията на кооперацията ще бъде намалена с 195 000 лева. Свидетелят Н.се притеснил за голямата сума, която кооперацията ще загуби, заради запалените стърнища и потърсил за съдействие свидетеля В.В.С., който работел като агроном в кооперацията. Свидетелят С.дошъл на разговора с тримата подсъдими и Н., като се опитал да  ги убеди, че посочената санкция ще бъде пагубна за кооперацията и е възможно да доведе до нейното фалиране. Под предлог че бързат тримата подсъдими заявили, че ще си тръгват. На тръгване Г. поискал телефонния номер на свидетеля С.за да се чуят и да се разберат как да помогнат на кооперацията. От проведената среща с подсъдимите и заявеното от същите, че кооперацията ще понесе сериозни финансови загуби свидетелят Н.се притеснил и дал устни пълномощия на свидетеля С.да разговаря с тях и да съдейства за благоприятно развитие по случая със запалените стърнища. От своя страна, свидетелят С.развивал бизнес с торове и препарати използвани в зърно производството. В тази връзка той имал утвърдени с години търговски взаимоотношения с ПТК „ЖИТНИЦА" и също бил притеснен от евентуалното фалиране на кооперацията и загубата й като негов основен клиент. Подсъдимите решили, че следва да проведат разговор със свидетеля Стойков, на който поискат 9 000 лева подкуп. Същите решили подсъдимия Г. да го потърси по телефона и да си уговорят лична среща. В изпълнение на това решение няколко дни след срещата в кооперацията, на неустановена дата през втората половина на месец октомври 2014г.  Г. се обадил по телефона на  С.и поискал лична среща с него, като се уговорили да се срещнат в гр.Добрич, ресторант „Резиденция". На срещата същия ден подсъдимия директно заявил на Стойков, че за да не пуснат с колегите му докладна до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за установените от тях запалени стърнища и да предизвикат цялостна проверка на кооперацията, с която ще и бъдат намалени субсидиите, ще трябва да им се дадат на тримата общо 9 000 лева. Свидетелят С.заявил, че исканата сума е твърде голяма, но Г. му отговорил, че те са трима и ще разпределят по 3 000 лева на човек. Притеснен за бъдещето на кооперацията, С.се съгласил с исканата сума и се разбрали с Г., когато е готов с парите да се чуят и да се разберат къде да се видят, за да му  ги предаде. На неустановена дата в периода  от 20.10.2014г. до 17.11.2014г. С.и Г. се чули отново по телефона, като свидетеля му казал, че е готов с парите и може да се видят, за да му ги предаде. Двамата си уговорили среща същия ден отново в гр. Добрич на паркинга на хотел „Резиденция". На срещата Г. отишъл с една от служебните коли на ДФЗ ползвани от Г. и В. - М.. Св. С.влязъл в колата управлявана от подсъдимия и му предал носените от него 9 000 лева. След предаването на парите свидетелят С.напуснал автомобила  и двамата се разделили.

В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, обл.Добрич, което се обработвало от фирма „Агро Флайт"ООД с управител М.В.В.и съдружник Никола Драганов Колев. „Агро Флайт" ООД с ЕИК 834021112 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 21 457.74 лева. Двамата решили да потърсят контакт с представители на,Агро Флайт" ООД и в среща с тях да поискат от същите пари в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двамата  решили също, че за да мотивират представителите на „Агро Флайт" ООД да им предоставят посочената сума, ще представят пред тях по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от тяхна страна чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. В изпълнение на взетото  решение, подс. Г. и подс.Г. в края на месец септември потърсили контакт с представители на фирма„Агро Флайт" ООД. Подс.Г. се свързала с кметския наместник на село Чернооково- св. В.Н.Н.на когото поръчала  да се обади на представител на фирма „Агро Флайт" ООД, да му даде нейния номер и да го помоли да и се обади. Свидетелката Недялкова, в началото на месец октомври се свързала с Никола Драганов Колев, дала му телефонния номер на Г. и му поръчала да се свържат с нея. Никола К.от своя страна дал телефонния номер на подсъдимата на съдружника си М.В.В., който да разговаря с Г.. Свидетелят В. се обадил по телефона на подсъдимата, която му се представила и му заявила, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, като му поръчала да го проверят и след това да й се обадят. Свидетелят В. посетил стърнището, за което разговаряли с  Г. и се уверил, че действително е изгоряло, след което отново и се обадил. В разговора си с нея св.т В. й обяснил, че те не са запалили стърнището, но тя му отговорила, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискала среща с В., за да се разберат какво да правят. Предложила да се срещнат в гр.Добрич, ж.к.„Балик" в близост до околовръстното шосе. На неустановена дата в началото на месец октомври, свидетелят Митко В. отишъл на уговорената  среща. На срещата с В. дошли подс.Й.Г. и подс. Г.Г. със служебен автомобил на ДФЗ. На срещата те обяснили на свидетеля В., че са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват санкции за фирмата, които са свързани със сериозно намаляване на субсидиите. Подсъдимите заявили на свидетеля В., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 1 500 лева. Г. написала на лист телефонния номер на Г., на когото В. да се обади, когато е готов с парите за да се срещнат и да му ги даде. След предаването на листчето с телефонния номер на  свидетеля В., тримата се разделили. В последствие  В. обсъдил въпроса с поисканите му пари в размер на 1 500 лева, със съдружника си Никола К.и двамата решили да не дават тези пари, а да си понесат отговорността за запаленото стърнище. Няколко дни по-късно Г. се обадила на свидетеля В. и го попитала дали са решили ще дадат ли поисканата им сума, или да пуска докладна записка по случая към Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, а свидетеля В. и отговорил, че няма да дават пари и да пуска докладната записка, където трябва.

През втората половина на месец октомври подс.Й.П.Г. и подс.Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, което се обработвало от фирма „Ролес" АД с Изпълнителен директор В.И.Комитов. Фирмата с ЕИК 103000490 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 168 557.89 лева. Двамата подсъдими решили да потърсят контакт с представители на „Ролес" АД и в среща с тях да поискат от същите пари, в размер на 9 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двамата  решили също, че за да мотивират представителите на „Ролес" АД да им предоставят посочената сум,а ще представят пред тях по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Подсъдимите Г. и Г. в края на месец октомври потърсили контакт с представители на фирма „Ролес" АД, като се свързали със сътрудник на изпълнителния директор В.К.- М.Г.. Подсъдимите му поръчали да предаде на К.да се обади на  Г.. Св. В.И.К.познавал подсъдимата от предишни проверки, които е извършвала Г. на неговата фирма. М.Г. предал на К.телефонния номер на Г.. В края на месец октомври, свидетелят К.се обадил на подсъдимата и тя му заявила, че с колегите й са установили негово запалено стърнище в землището на село Чернооково. Свидетелят К.отрекъл пред нея да са палили стърнище, но се разбрали да го провери. След като проверил и се уверил, че действително в землището на село Чернооково има изгоряло стърнище стопанисвано от фирмата му, свидетелят К.се обадил на подсъдимата. В разговора по между им  Г. заявила на Комитов, че санкциите за запалването на полето са големи и може да се стигне до загуба на голяма част от субсидиите, за които е подадено заявление.  Г. поискала среща със свидетеля Комитов, за да се разберат какво може да се направи. На неустановена дата в периода от 03.11.2014г. до 13.11.2014г. подс. Й.П.Г. и Г.Н.Г. посетили лично свидетеля К.в базата на фирмата му, намираща се в село Кардам. В проведения между тримата разговор, те заявили на свидетеля Комитов, че заради запаленото стърнище, същия ще загуби цялата си субсидия. За потвърждение на думите си, двамата  подсъдими представили на свидетеля нормативни документи, на които се основавали санкциите. Заявили на Комитов, че са дошли в базата на фирмата му за да му помогнат, като го предпазят от последващи санкции. Двамата му казали, че за да не придвижат процедурата, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в която да отразят установеното от тях изгоряло стърнище и да предизвикат цялостна проверка на стопанството му и налагане на санкции, той трябва да им даде  сумата от 9 000 лева. Свидетелят К.от своя страна заявил на двамата, че ще провери какви са санкциите, и евентуално в последствие ще им се обади да се разберат. Поради задържането на подсъдимите на 18.11.2014г. последваща среща между тримата нямало.

В началото на месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили горящо поле, стопанисвано от фирма „Планик-Вълчев" ЕООД с управител Пламен Н. ***, намиращо се в непосредствена близост до пътя Добрич - Козлудуйци. Посочената фирма с ЕИК 201924386 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г., с оторизирана сума в размер на 236 730.30 лева. Забелязвайки запаленото поле двамата подсъдими се приближили и заварили на мястото сина на управителя Пламен Вълчев. Не след дълго при тях дошъл и св. Пламен Вълчев. В проведения разговор по между им,  Г. заявил на свидетеля Вълчев, че не трябва да палят стърнищата и сега те двамата с  Г. ще направят замервания и снимки, които ще изпратят заедно с докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на В.и ще загуби цялата си субсидия, за която е кандидатствал.  Г. заявил на свидетеля Вълчев, че случая може и да не се докладва за проверката, но В.трябва да им даде сумата от 1 000 лева, за да не пускат с Г. докладна по случая. Притеснен от възможността да загуби цялата си субсидия, за която е кандидатствал в кампанията 2014г,. свидетелят В.се съгласил да предаде на  Г. и Г. сумата от 1 000 лева. В.обаче не разполагал в себе си с посочената сума пари и предложил на подсъдимите да го последват с тяхната служебна кола до дома му, от където да вземе парите и да им ги предаде. Последните се съгласили и те двамата със служебния автомобил придружили свидетеля В.до дома му в село Козлодуйци, ул. „Осма" № 1. В.взел от дома си сумата от 1 000 лева и я предал на  Г. през прозореца на служебния автомобил,в който се намирала и подс.  Г..

В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Н.Д.В. - М. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, община Генерал Тошево, което се обработвало от частен земеделски производител /ЧЗП/ Г.Н.Г.. Последният, като частен земеделски производител, имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 21 632.54 лева. Двете  подсъдими решили да потърсят контакт с Г.Н.Г. и в среща с него да поискат от същия сума, в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на лицето по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двете решили също, че за да мотивират Г.Н.Г. да им предостави посочената сума, ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. В края на месец септември, двете подсъдими потърсили контакт с Г.Н.Г..  Г. се свързала с кметския наместник на село Чернооково- св. Веселина Недялкова Недялкова, на която поръчала  да се обади на Г.Н.Г.  и да му даде нейния номер, като го помоли да  и се обади. Св. Недялкова се свързала със съпругата на Г.Н.Г. – св. И.Любенова Г., дала й телефонния номер на  Г. и й поръчала да се свържат с нея. На 01.10.2014г. свидетелката Г. се обадила по телефона на  Г., която й се представила и й заявила, че с колегата й от „Технически инспекторат" Варна - Н.Д.В. - М. са установили тяхно изгоряло стърнище в землището на село Чернооково. Св. Г. й обяснила, че те не са запалили стърнището, но подс.Г. й отговорила, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Подс.Г. поискала среща с Г. в гр.Добрич, за да се разберат какво да правят. Свидетелката Г. заявила на подсъдимата Г., че няма възможност да се срещне с нея и я попитала възможно ли е нейната дъщеря М.Г. Г. - В. да се срещне с нея в гр.Добрич. Подсъдимата се съгласила и определила среща на дъщерята на И.Г. на следващия ден в 12.00 часа в гр. Добрич, заведение „Бакарди". На 02.10.2014г. свидетелката И.Г. преди 12.00 часа се обадила на  Г. за да потвърди за срещата. Последната обаче заявила, че е много заета и отложила срещата за 14.00 часа, като поискала телефонния номер на М.Г. - В., за да се чуят и да се уточнят. Свидетелката Г. - В. и подсъдимата се чули по телефона и се разбрали да се срещнат на паркинга на хотел „Изида" в 14.00 часа. На срещата подсъдимата Г. дошла  заедно с подс. В. - М., като двете пътували със служебен автомобил на ДФЗ. На срещата двете подсъдими обяснили на свидетелката Г. - В., че са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за баща й,  свързани с  намаляване на субсидиите. Двете заявили на свидетелката, че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва да им се плати.  Г. написала на лист сумата от 1 500 лева, която трябва да се даде на трето лице. На друг лист хартия подсъдимата Г. написала името на лицето, на което трябвало Г. - В. да предаде сумата от 1 500 лева, а именно „Дамян", като написала и телефонния номер на това лице, като го предала на свидетелката, след което се разделили. До задържането на подсъдимите парите не била предадени.

На неустановена дата в периода от 01.10.2014г. до 20.10.2014г. подсъдимата Н.Д.В. - М. установила горящо поле стопанисвано от частен земеделски производител М.И.Н.в землището на село Черна, община Добрич. Последната имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 30 473.59 лева. Забелязвайки запаленото поле,  В. - М. се приближила със служебен автомобил на ДФЗ и на място заварила свидетеля М.И.М.. Подсъдимата упрекнала св. М., че е запалил стърнището и му казала, че ще понесат големи санкции, свързани с намаляване на субсидиите. Свидетелят М.позвънил по телефона на баща си И. М.Г., който основно се занимавал със стопанисването на земите на Николова и му обяснил за случилото се. Св. Г. разговарял с подсъдимата В. - М.. В проведения разговор по между им тя заявила на свидетеля Г., че ще направи замервания и снимки на изгорялото стърнищата, които ще изпрати заедно с докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на М.И.Н.и ще загуби част от субсидията, за която е кандидатствала. След като обяснила на свидетеля последиците от запалването на стърнището, подс.  В. - М. си тръгнала със служебния автомобил. Свидетелят Г. се обадил по телефона на подсъдимата Й.П.Г., която му била далечна роднина и потърсил съдействие от нея, тъй като бил наясно, че тя работи в ДФЗ - „Технически инспекторат" Варна. Подс.Г. поела ангажимент към свидетеля Г. да му съдейства пред колегите си. В последствие  подс.Г. споделила с  В. - М. за разговора си със свидетеля Г.. Двете решили да поискат от свидетеля Г. сума, в размер на 800 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на дъщеря му по повод установеното  изгоряло стърнище, с което да предизвикат намаляване на субсидиите им. Двете се разбрали, че подс.Й.Г. ще поиска сумата от 800 лева от роднината си И. М.Г., като заяви на същия, че парите са за колегите й, а тя няма да вземе от тях. В последствие при проведен разговор със свидетеля Г., подсъдимата Г. му казала, че за да се прекрати случая със запаленото му стърнище и колегата и - Н.Д.В. - М. да не пуска докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на М.И.Н.и ще загуби част от субсидията той трябва да и даде сумата от 800 лева, която тя да предаде на колегата си. Във връзка с постигнатата уговорка, на 22.10.2014г. свидетелят И. М.Г. и подсъдимата Й.П.Г. ***, където свидетелят Г.  и предал  сумата от 800 лева.

През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимата Н.Д.В. - М. установила запалено стърнище в землището на село Черна, което се обработвало от Частен земеделски производител И. К.И.. Последният имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. , с оторизирана сума в размер на 134 303.49 лева. Пристигайки на запаленото стърнище, подс.  В. - М. заварила  свидетеля И. К.И.. В разговор между двамата, тя упрекнала И., че е запалил стърнището като му обяснила, че това е забранено и че подлежи на санкции. Ядосан от ситуацията, св. И.казал на подсъдимата, че той не  е запалил  стърнището и дори се притеснявал, че може да изгори и неожънатата му нива в съседство. Подсъдимата В.-М. не се съгласила с твърдението на И.и двамата се скарали, като последния я попитал каква е тя, за да му прави забележка.  Подс. В.- М. му казала, че е държавен служител от ДФЗ, като му показала емблемата на служебния си автомобил, с който била дошла. След разговора с И., подсъдимата направила необходимите замервания за идентификация на имота, както и нужните снимки за установяване на запалването и си тръгнала. В последствие тримата подсъдими: Н.Д.В. - М., Й.П.Г. и Г.Н.Г. решили в последваща среща с И. К.И.да му поискат  пари, в размер на 3 000 лева, за да не инициират проверка на цялото му стопанство по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Подсъдимите  решили да потърсят отново контакт с И., за да организират среща с него, на която да му поискат сума в размер на 3 000 лева. Решили също така контакта с И.по телефона да бъде осъществен от  Г., а срещата с И.да се проведе от  подс.Г.. В изпълнение на решенията си, няколко дни след установяване на запаленото стърнище от  В. – М., свидетеля И. К.И.бил потърсен от  Г. по телефона. В проведения разговор Г. се представила, че е от ДФЗ и поискала среща с И.във връзка с запаленото стърнище. Г. продиктувала номера на телефона на  Г., като поръчала на И.да се свърже с този номер и да се разберат какво ще правят във връзка със запаленото стърнище и полагащите се санкции за това. Свидетелят И.позвънил на продиктувания му от Г. телефон и се свързал с подсъдимия Г.. В разговора Г. поискал среща с И., за да се разберат за запаленото стърнище. Двамата се разбрали да се срещнат в заведение намиращо се в гр.Добрич, кв.Рилци. На неустановена дата в периода от 23.10.2014г. до 31.10.2014г.,  Г. и свидетелят И.се срещнали на посоченото заведение. В разговора  Г. обяснил с подробности високите санкции, които грозят И.и сериозното намаляване на субсидиите му заради запаленото стърнище. В разговора  свидетелят И.му обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите. Накрая на водения разговор Г. заявил на свидетеля, че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 3 000 лева общо на тримата колеги, които работели по неговия случай. Свидетелят И.притеснен от възможността да загуби част от субсидиите си извадил една пачка - 1 000 лева и ги хвърлил на масата пред подсъдимия, като му казал, че и 1 000 лева са им много и излязъл от заведението.

През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г. установили запалено стърнище в землището на село Камен, община Добричка, което се обработвало от кооперация ЗКПУ „Камен" село Камен с председател Михал В. Й.. Кооперацията с ЕИК 834019175 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г.,  с оторизирана сума в размер на 174 236.28 лева. Тримата  подсъдими решили в среща с председателя на кооперацията да поискат от същия  пари,  в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище.  Тримата подсъдими посетили изгорялото стърнище на ЗКПУ „Камен" и там заварили свидетеля Селями Сали Мехмедов, който бил на полето. Г. предал на свидетеля М.листче с номер, който да предаде на председателя на кооперацията, за да се свърже с тях. Св. М.предал на председателя на кооперацията М.Й.листчето с номера. Свидетелят Й. се обадил на номера, който бил предаден от св.я М.и разговарял с  подс.Г.. Последния му се представил и  заявил, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище, като му обяснил, че не трябва да се палят стърнища и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискал среща с Й., за да се разберат какво да правят. Двамата се разбрали да се срещнат на неустановена дата края на месец октомври в гр. Добрич, заведение „Приказките". На срещата, подсъдимия обяснил на свидетеля Й., че с колегите му -Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите в рамките около 27 000 лева, като е възможно наказание и лишаване от субсидии през следващите три години.

Подсъдимият Г. заявил на свидетеля Й., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде 10 % от 27 000 лева, като тези пари според  Г. щели да се разделят на тримата колеги, които работят по случая. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че исканата от него и колегите му сума е твърде сериозна и той няма как да я осигури. Притеснен обаче от възможността да загуби субсидиите се за три години напред и да постави кооперацията под угроза от фалит, св. Й. се съгласил да даде  сумата от 1 500 лева.  Г. му казал, че те са трима и тази сума от 1 500 лева е твърде малка, но се съгласил и двамата се разделили. На 04.11.2014г. Г. се обадил на свидетеля Й. и го попитал готов ли е с парите, защото с колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Двамата се разбрали да се срещнат на бензиностанция на „Петрол", намираща се в гр.Добрич, на ул.„Калиакра". На 04.11.2014г. свидетелят М.Й.и подсъдимият Г.Г. се срещнали на посочената бензиностанция в гр. Добрич. При срещата им  Г. влязъл в автомобила на свидетеля Й.. След като поговорили известно време, той подал отворената си раница на свидетеля Й., който пуснал в нея носените от него пари - 1 500 лева в копюри от по 50 лева.  Г. си прибрал и закопчал раницата и си тръгнал.

На 04.11.2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Генерал Киселово, обл. Варна, което се обработвало от Всестранна кооперация „Надежда" с.Генерал Киселово с председател И.Атанасов Д.. Кооперацията с ЕИК 813113130 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 464 050.29 лева. Тримата  решили в среща с председателя на кооперацията да поискат от същия  пари, в размер на 4 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Подсъдимите решили също, че за да мотивират председателя на кооперацията да им предостави посочената сума, ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Тримата посетили изгорялото стърнище на ВК „Надежда" и там заварили свидетеля Е.С.. Подс. Г. предал на С.листче с номер, който да предаде на председателя на кооперацията, за да се свърже с тях. Свидетелят С.веднага се обадил на председателя на кооперацията И.Д.и му продиктувал номера. Свидетелят И.Д.се обадил на номера, който бил предаден на свидетеля С.и разговарял с  Г.. Последния му се представил и му заявил, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище. В разговора си с подсъдимия, св. Д.му обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискал среща с Д., за да се разберат какво да правят. За това, че е изнудван, св.И.Д.подал сигнал в полицията. След разрешение на и.ф. председател на Окръжен съд – Добрич били приложени специални разузнавателни средства и изготвено веществено доказателствено средство “звукозапис”. В последствие в проведен телефонен разговор между Г. и свидетелят Д.двамата се разбрали да се срещнат на 10.11.2014г. в гр.Добрич, заведение „Бакарди". На срещата  Г. обяснил на Д., че с колегите му - Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите в рамките от 5 до 15% в зависимост от размера на запаленото. Подсъдимият заявил на свидетеля Д., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 4 000 лева - по 1 000 лева на човек, тъй като при проверката са били четирима души – тримата подсъдими и колега от гр.София. Свидетелят Д.казал на подсъдимия, че исканата от него и колегите му сума е твърде сериозна и той няма как веднага да я осигури.  Г. му отговорил, че може да изчака известен период от време, докато Д.има готовност с парите. Седмица по късно- на 17.11.2014г., подс. Г. се обадил на св. Д.и го попитал готов ли е с парите, защото с колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Двамата се разбрали на следващия ден 18.11.2014г. след обяд  Г. да се обади на Д., за да му каже къде да се срещнат и последния да му предаде парите. Междувременно било приложено специално разузнавателно средство “Белязване на предмети” като били обработени 60 бр. банкноти от по 50 лева – общо 3 000 лева. На 18.11.2014г. подсъдимият Г. се обадил на свидетеля Д.и се разбрали да се видят в заведение „Авангард" в гр. Варна в 18.00 часа. Били приложени специални разузнавателни средства “звукозапис” и видеозапис” . В проведения разговор, св. Д.настоял на срещата да присъства поне още един негов колега, който е присъствал при извършването на проверката. Това настояване на свидетеля Д.било обсъдено между тримата и решили на уговорената вече среща да отиде и  Й.Г., за да успее да мотивира Д.да им предостави поисканите му вече пари. За по-голяма убедителност,  Г. поискала от  В. - М. да й изпрати снимки от проверката, за да ги покаже на Д.. На 18.11.2014г. в 18.00 часа свидетелят И.Д.и  Г.Г. се срещнали в заведение „Авангард" в гр. Варна. При срещата им, св. Д.отново попитал защо няма поне още един от колегите на  Г., който е присъствал при извършването на проверката. Тогава  Г. се обадил по телефона на  Г., която дошла на срещата им и  разговаряла със свидетеля Д.. След като поговорили и Г. успяла да мотивира с присъствието си свидетеля Д., същата си тръгнала. След като останали двамата на масата,  Г. подал отворената си раница към свидетеля Д., който пуснал вътре плика с носените от него пари - 3 000 лева в копюри от по 50 лева. Г. си прибрал и закопчал раницата, а свидетеля Д.си тръгнал. Съдържанието на разговора между двамата подсъдими и свидетеля Д.се установява от изготвените веществени доказателствени средства “звукозапис” и “видеозапис”. След излизане от заведението Г. бил задържан. При извършения обиск и изземване,  в подсъдимия бил намерен хартиен плик със 60 бр. банкноти в копюри по 50 лева. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебна физико – химична експертиза, ценена от съда като обективна и компетентна се установява, че по представените за изследване 60 бр. банкноти с номинал от 50 лева се констатира наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав  с веществото от сравнителната проба –приложение №1 към протокол от 19.11.2014г. Банкнотите са истински парични знаци – заключение на СТЕ – т.6 л.203.

Подсъдимият Г.Н.Г. възползвайки се от натрупания си опит, като бивш служител на Държавен фонд „Земеделие", както и от съвместната си дейност с  Й.П.Г. и Н.Д.В. - М., свързана с ежедневните посещения на запалени  полета, стопанисвани от земеделски стопани, решил независимо от описаната си по-горе задружна престъпна дейност да набави за себе си имотна облага -парична сума в различен размер. Това, щяло да се осъществи, като подсъдимия възбужда и поддържа заблуждение у земеделски стопани, представяйки се за длъжностно лице - държавен служител в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и убеждавайки земеделските стопани, че от него зависи налагането на санкции на същите за запалени от тях стърнища и е в състояние да предотврати намаляването на полагащата им се субсидия в следствие на констатираното от него изгаряне на стърнища срещу определена сума пари, която следвало да му се предаде, като с това причинил на земеделските стопани имотна вреда в размер на предадената му сума пари. Общият размер на получените от Г.Н.Г. суми е 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ лева.

На 16.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Победа, община Добричка, стопанисвано от ЗК „Победа" село Победа с председател Г. Маринов Г..Кооперацията с ЕЖ 834051486 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г., с оторизирана сума в размер на 540 675.61 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от ЗК „Победа" , подсъдимия решил да изкара пари, представяйки се за длъжностно лице. На място на самото стърнище той разговарял със служител от кооперацията, на когото предал номера на мобилния си телефон и поръчал председателя на кооперацията да му се обади задължително. На същия ден, председателя на кооперацията свидетелят Г. Маринов Г. се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе кооперацията. В проведения разговор, двамата се разбрали да се видят на следващия ден в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" в 10.00 часа. На 17.10.2014г.  Г. и свидетелят Г. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и подсъдимият обяснил на Г., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствала кооперацията с 33 000 лева, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им, подсъдимият Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции, или не. Подс. Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Г. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Г. му казал, че сумата от 3 000 лева е солидна сума и в случая се касае за кооперация, която следва да отпусне парите, за да му бъдат предадени на него и ще трябва време за това. С тази уговорка двамата се разделили. След срещата свидетелят Г. отнесъл въпроса до управителния съвет на кооперацията и с решение на управителния съвет била отпусната сумата от 3 000 лева от касата на кооперацията. След като получил сумата от касата на кооперацията, свидетелят Г. се обадил на Г. на 20.10.2014г. да се срещнат, за да му предостави сумата от 3 000 лева. Същия ден двамата се срещнали на паркинга на бензиностанция „МТТ", намираща се на околовръстен път гр. Добрич. На срещата  Г. влязъл в служебния автомобил на свидетеля Г. казал, че много бърза и поискал последният да му даде парите, за които са се събрали. Г. извадил плика, в който бил сложил сумата от 3 000 лева и ги дал на  Г., който ги взел, отворил носеният от него голям черен сак, сложил ги там и си тръгнал.

На неустановена дата в периода 01.10.2014г. до 21.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Генерал Колево, община Добричка, стопанисвано от И.М.Й.. Последният имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума, в размер на 104 344.54 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от И.М.Й., Г. решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като възбуди заблуждение у И.М.Й., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на Й. във връзка със запалените стърнища. В изпълнение на взетото си решение за набавяне на имотна облага,  подс.Г. потърсил контакт с Й., чрез кметицата на село Генерал Колево като оставил на същата лист с написани на него телефонният му номер и името Г.. Той обяснил на кметицата, че трябва спешно Й. да му се обади във връзка с установени от него изгорели стърнища. Свидетелят Й. се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе Й.. В проведения разговор, двамата се разбрали да се видят в гр. Добрич, заведение „Марко Поло". На неустановена дата в периода от 01.10.2014г. до 21.10.2014г. подсъдимият Г. и свидетелят Й. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и той обяснил на Й., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им,  Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и  изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Й. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е голяма сума, която той нямал в себе си и ще му е необходимо време да я набави. С тази уговорка двамата се разделили и се уговорили да се видят на 21.10.2014г. в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" за да му предостави сумата от 3 000 лева. На 21.10.2014г. около 07.00 часа  Г. и свидетелят Й. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло". На срещата Г. бил пристигнал преди свидетеля Й.. Й. влязъл в заведението седнал до подсъдимия, който подал към него малка платнена раница с отворени джобове и посочил на Й. да сложи парите там Свидетелят Й. сложил в раницата сумата от 3 000 лева в банкноти от по 50 лева, завързани с ластик и си тръгнал.

В периода от 30.10.2014г. до 11.11.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището между селата Чернооково и Кардам, община Добричка, стопанисвано от И.Г. И.като частен земеделски производител. Последният имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г.,  с оторизирана сума в размер на 68 008.53 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от И.Г. И., подс.  Г. решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като създаде представа у И., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова, от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на И.във връзка със запалените стърнища. Същевременно  подс.Г. съзнавал, че в конкретния случай той самият не е длъжностно лице и действал самостоятелно, без участието на длъжностни лица от ДФЗ и реално при тези обстоятелства той не е в състояние по никакъв начин да повлияе положително или отрицателно на очакваните от И.субсидии. Г. потърсил контакт с И.чрез кмета на село Кардам. Обяснил на кмета, че трябва спешно И.да му се обади във връзка с установени от него изгорели стърнища. Свидетелят И.се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция -Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе И.. Свидетелят И.и подсъдимият провели няколко телефонни разговора по между си, като при първия разговор  се представил като И., а при следващите разговори се представял като Г.. На един от разговорите, двамата се разбрали да се видят в гр. Генерал Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището. На неустановена дата в периода от 11.11.2014г. до 17.11.2014г.  Г. и свидетелят И.се срещнали в гр. Генерал Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището и подсъдимия обяснил на И., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение.  Г. дори сметнал размера на санкцията, която евентуално щяла да бъде наложена на И., като според него същата възлизала на около 17 000- 18 000 лева. В разговора по между им,  подс.Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Подс. Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но И.трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е голяма сума, която той нямал в себе си и ще му е необходимо време за да помисли и евентуално да я набави. С тази уговорка двамата се разделили. Свидетелят И.и  Г. продължили да подържат връзка по телефона, като при разговорите последния продължавал да подържа заблуждението на И., че е държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция, водеща до намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали да се видят на 17.11.2014г. в гр. Добрич, на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в близост до автогарата, за да може свидетеля И.да предостави сумата от 3 000 лева на подсъдимия Г.. На 17.11.2014г. около 18.30 часа  Г. и свидетелят И.се срещнали в гр. Добрич, на паркинга на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в близост до автогарата. На срещата  Г. влязъл в автомобила на свидетеля И.. Подсъдимият подал към свидетеля носената от него чанта, която била отворена и посочил на И.да сложи парите там. Свидетелят И.сложил в чантата на  Г. сумата от 3 000 лева и си тръгнал.

В периода от 19.10.2014г. до 10.11.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Равнец, община Генерал Тошево, стопанисвано от фирма „Агро Тодоров 50" ЕООД с управител Х.Т.Х.. Фирмата с ЕИК 202663932  имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г.,  с оторизирана сума в размер на 20 292.73 лева. Установявайки запаленото стърнище, стопанисвано от Х.Т.Х., подс.Г.  решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като заблуди Х., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на Х.във връзка със запалените стърнища. Г. посетил лично запаленото стърнище, на което бил дошъл и свидетеля Х.. Подсъдимият Г. дошъл на стърнището с личния си автомобил марка „Фолксваген" син на цвят с добричка регистрация. В проведения личен разговор със свидетеля Х.той му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и го попитал защо е запалил стърнището, като му заявил, че това е сериозно нарушение. Г. поискал телефонния номер на свидетеля Х., за да се чуят и разговарят допълнително и след като го подучил си тръгнал с автомобила. В последствие  Г. се обадил по телефона на  Х.и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе Х.. Свидетелят Х.и подсъдимият Г. се разбрали да се видят в гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае", собственост на П.П., намираща се на изхода за гр. Добрич. На 10.11.2014г. около 15.00 часа Г. и свидетелят Х.се срещнали в гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае" и подсъдимият обяснил на Х., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствала неговата фирма, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им, подс. Г. подчертал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Подсъдимият Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Х.трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Х.казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е солидна сума, която той нямал в себе си и трудно би ги събрал. В крайна сметка двамата се разбрали свидетелят Х.да му предостави сумата от 2 500 лева. Свидетелят Х.и  Г. продължили да подържат връзка по телефона, като при разговорите подс. Г. продължавал да подържа заблуждението на Х., че е държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция на фирмата му, водеща до намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали да се видят на 11.11.2014г. около 10.30 часа на автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич- Кардам,   за да може свидетеля Х.да предостави сумата от 2 500 лева на подсъдимият. На 11.11.2014г. около 10.30 часа  Г. и свидетелят Х.се срещнали на автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич - Кардам. На срещата  Г. влязъл в автомобила на свидетеля Х., подал към свидетеля носената от него чанта, която била отворена и посочил на Х.да пусне парите там. Свидетелят Х.пуснал в чантата на подсъдимия сумата от 2 500 лева, заедно с платежното нареждане от банката, от която ги изтеглил и си тръгнал.

Въззивната инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се подкрепя от самопризнанията на подсъдимите и събраните на досъдебното производство доказателства. Спор по същата  няма.От правна страна по описания начин, подсъдимите осъществили състава на престъпления както следва:

Подсъдимият Г. по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК, вр. чл.26, ал.1,вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.210, ал.1, т.1, пр. първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата Г. престъпление по чл. 302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Подсъдимата В.-М.- престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане само по отношение на наложените на подсъдимите наказания.

Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за установяване на тези факти. Направените от същите самопризнания, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, са били одобрени от съда с определение по чл.372,ал.4 от НПК, след като са им били разяснение правата по ал.1.В резултат на горното, съдът е индивидуализирал наказанията на тримата подсъдими по реда на чл.54 от НК и на осн. Чл.58а,ал.1 от НПК е редуцирал техния размер както следва:

На подс. Г. е определено наказание по реда на чл.23 от НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ; кумулативни наказания ГЛОБА в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева; Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ;

На подс.Г. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и кумулативни наказания ГЛОБА в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/, Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ;

На подс.В.-М. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и кумулативните наказания ГЛОБА в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/ в полза на Държавата, Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът е определил наказанията на тримата подсъдими при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства. Извода на съда, че същите не са многобройни, нито е налице изключително по своя характер обстоятелство, при които най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко е законосъобразен.Въззивната инстанция намира, че при индивидуализиране размера на наказанието, първоинстанционния съд не е съобразил всички обстоятелства,имащи значение за определяне размера на наказанието, поради което  е нарушил материалния закон.

Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за определяне размера на наказанието, въззивния съд следва да се занимае с първото възражение на защитниците на подсъдимите досежно липса на изрично искане в протеста за отмяна приложението на чл.66 от НК, а само по отношение на подс.Г. и приложение на чл.24 от НК.

Действително в подадения пред въззивната инстанция протест, прокурор от Софийска градска прокуратура е направил искане единствено за увеличаване размера на наложените на подсъдимите наказания. Едва в допълнението към протеста, са изложените съображения за отмяна приложението на чл.66 от НК и за приложение нормата на чл.24 от НК и увеличаване на определено общо наказание на подс.Г..

В чл.320 от НПК, се определя формата и съдържанието на въззивната жалба и протест.Видно от разпоредбата,  жалбата и протеста следва да съдържа „какво искане се прави“. Същото следва да е изрично, ясно и недвусмислено.Това изискване следва от принцип reformation in pejus-забрана за влошаване на положението на обжалвал подсъдим. Принципа се извежда от разпоредбите на чл.335,ал.4,чл.336,ал.2 и чл.337,ал.2 от НПК. В този смисъл е и решение №153 от 03.04.1992г. по н.д.№63/92г. на първо н.о. на ВС. Разпоредбата на чл.320,ал.3 от НПК предвижда възможността за депозиране на допълнителен протест, в който могат да бъдат допълнени доводите, отразени в основния протест. В допълнителните съображения не могат да бъдат правени нови оплаквания, като бъде разширен обхвата на въззивната проверка. Имайки предвид, че допълнителните съображения към протеста са подадени извън срока за обжалване, въззивния съд счита, че същите не могат да допълнят направените с основния протест искания. Явната несправедливост на наложеното наказание може да се изрази от една страна в нарушение разпоредбата на чл.54 от НК при неговото определяне, от друга страна когато неправилно е приложеното или отказано приложението на чл.66 от НК и чл.24 от НК.Основанията за тяхното приложение са различни, поради което прокурорът е следвало изрично да ги посочи в своя протест. Същите не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената му част.Съобразявайки изложеното, въззивния съд намира, че предмет на направеното с протеста искане е само и единствено  увеличаване размера на наложените на подсъдимите наказания.Доколкото трите определени наказания-лишаване от свобода, глоба и лишаване от права са кумулативни, то въззивната инстанция извърши проверка за тяхното законосъобразно  определяне.

 

При определяне на наказанието на подс.Г., съдът е отчел като смегчаващи обстоятелства: чистото му съдебно минало, разкаяние за извършеното, добрите характеристични данни и здравословни проблеми следствие на психическо заболяване – “Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите. Протрахирана депресивна реакция на дезадаптация” получено при задържането му в следствените арести.

Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство  ВОС е отчел интензивността на осъществената престъпна дейност и проявената упоритост при постигане на целите.

Настоящата инстанция намира, че от вниманието на съда са убягнали отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието и биха рефлектирали върху крайната оценка на съда за вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание:

Като отгечваващи отговорността обстоятелство на първо място следва да бъдат отчетени броя на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност на подсъдимия- ОСЕМ ОТ ОБЩО ДЕСЕТ за извършеното престъпление по чл.302,т.2 и т.4 от НК.За да бъде съставомерно деянието по чл.26,ал.1 от НК е необходимо ДВЕ или повече деяния да осъществяват заедно или поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, една и същата обстановка и еднородност на вината. Броят на извършените от подсъдимия Г. са ОСЕМ, което следва да се отмете като отегчаващо обстоятелство.На следващо място следва да се посочи размера на получените в дар суми-34 000лв. Действително този размер обуславя квалификацията на деянието „големи размери“ по чл.302,т.4,б.“а“ от НК. Имайки предвид обаче критерият за определяне на размерите като големи- ТР№1 от 30.10.1998г. на ОСНК, а именно същият „да надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата“, в конкретния случай същото съставлява минимална стойност 23 800лв.Разликата между двете сума е значителна, което също следва да се отчете в тежест на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелство следва да се отчете интензитета на извършваната престъпна дейност-в продължение на 1м.-1,5 месеца–един изключително кратък период, подсъдимият е организирал и осъществил осем деяния. Своеобразен е и начина на извършване на престъплението по чл.302 от НК- задружна престъпна дейност заедно с още две лица, разпределение на ролите по откриване на изгорели земеделски земи, проучване на лицата, които ги стопанисват, тяхното участие в европейски програми за подпомагане и начина на мотивиране на лицата да дадат в дар неследваща се облага, което също следва да отчете като отегчаващо обстоятелство. Подс.Г. се е представял с различни имена и като колега на подс.Г. и М., сам е издирвал терени със запалени стърнища, установявал е техните собственици и ги е убеждавал, че на същите ще бъдат наложени значителни санкции, свързани с намаляване на субсидиите при изготвяне на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“, като по този начин ги е мотивирал да му дадат неследващ се дар. Показателен е и специфичния  начин, по който подс.Г. е мотивирал пострадалите лица да дадат дар-представяйки се за служител на Техническия инспекторат, като и ползвал служебния автомобил на подс.Георгива и М., за да затвърди това убеждение и в повечето случаи е финализирал изнудването, като е събирал парите от пострадалите лица. На следващо място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и броя на квалифициращите признаци на престъплението по чл.302 от НК- ДВА по т.2-злоупотреба със служебно положение и по т.4- големи размери. При индивидуализацията на наказанието за извършено престъпление по чл.302 от НК следва да се има предвид и користната цел, с която са извършени деянията, доколкото същата не е елемент от престъпния състав.

Съобразявайки изложеното до тук, настоящия състав намира, че както деянието, така и дееца се характеризира със завишена обществена опасност. За последното съдим и от обстоятелството, че подсъдимия се е възползвал от натрупания си опит като бивш служител на Държавен фонд „Земеделие и съвместната си дейност с останалите две подсъдими, свързани с ежедневни посещения на запалени полета , представяйки се за длъжностно лице-служител в Държавен фонд „Земеделие“Специализирана администрация в Областна дирекция Варна, отдел „Регионален технически инспекторат, като по този начин убеждавал земеделските стопани, че от него зависи налагане на санкции и е в състояние да предотврати намаляване на полагащата им се субсидия.Съдът отчита и високата степен на засягане на обществените отношения, свързани със засягане на защитения обект по глава VIII, раздел  IV от НК, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат,като начина на извършване на деянието подронва авторитета на контролните органи и доверието на гражданите в  тях. Множеството извършени деяния за един кратък период от време, предварителната подготовка, специфичния начин на извършването им и направената организация води до извода, че подсъдимият следва да се преценява като личност със завишена степен на обществена опасност.

Настоящия състав намира, че наказанието за извършено престъпление по чл.302,т.2 и т.4,б.“а“ във вр. с чл.301,ал.1 пр.първо и второ от НК във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 от НК следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над средния предвиден в закона размер НА ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  „лишаване от свобода“, което се редуцира по чл.58а,ал.1 от НК с 1/3 на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Неоснователно е направеното с жалбата искане за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Видно от изложените по-горе съображения, изложените смегчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова, които да доведат на несъразмерност на наказанието.

Не следва да се отчете и като смегчаващо обстоятелство изминалия „дълъг период от време“, в какъвто смисъл са и направените от защитниците искания. Видно от ДП, подсъдимите са привлечени като обвиняеми с Постановление от 19.11.2014г. От този момент са изминали малко над три години.Този период не покрива критериите на неразумна продължителност на наказателното производство, което от своя страна да налага прилагането на компенсаторни средства, като определяне на условно наказание, приложението на чл.55 от НК и др. Показателно е, че от внасяне на обвинителния акт-15.07.2015г.до този момент, делото е разгледано на три инстанции. Това по никакъв начин не говори за бездействие на компетентните съдебни органи, имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, независимо от проведеното съкратено съдебно следствие.

Изложеното важи и при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“.Съдът съобрази и разпоредбата на чл.47 от НК, като отчете имотното състояние на лицето, доходите и семейните му задължения, като определи наказание към средния предвиден в закона размер на 10000ЛВ.

Голяма част от изложените по-горе отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени и при индивидуализацията на наказанието за извършено престъпление по чл.201,ал.1,т.1,пр.1 от НК. Такива са броя на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност-ЧЕТИРИ,високият размер на причинената вреда-11500лв., начина и периода на извършеното, респ.неговия интензитет. За извършеното престъпление следва да се определи наказание, при известен баланс  между смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,  в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода“.След редуциране на същото с 1/3 наказанието следва да се определи на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На осн. чл.23 от НК следва да се определи най-тежкото между така определените наказания, а именно ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Същото подсъдимия следва да търпи при първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

С оглед изложените по-горе съображения, съдът не следва да се произнася по приложението на чл.24 от НК, доколкото няма направено валидно искане от представителя на обвинението.

Изложените съображения важат и за определеното кумулативно наказание „лишаване от права“ по чл.37,ал.1, т.6 и 7 от НК. Доколкото наложените от първата инстанция наказания са определени в максималния законов размер, то съдът не следва да ги коментира.

 

По отношение на наложеното наказание на подс.Г..

Първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието е отчел като смегчаващи отговорността обстоятелства чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното, недобро здравословно състояние – налично психично заболяване установено със СПЕ – т.3 от д.п., обстоятелството че се грижи за двете си  деца – Косара Красимирова Г. и Божидар Красимиров Г., като първото от тях има зравословни проблеми/епилепсия/. По отношение на  Божидар е представено психологично изследване от 19.12.2014г., което не сочи за наличието на здравословни проблеми, а на съпътстващи израстването психологични проблеми. Към настоящия момент подсъдимата Г. работи/представена в с.з.характеристика и трудов договор/,  учи магистърска програма на Икономически университет – Варна.

Представените в с.з. медицински амбулаторни листи не сочат на тежки или хронични заболявания, които имат отношение към определяне размера на наказанието.

Като отегчаващо наказателната й отговорност обстоятелство съдебния състав е отчел водещата роля, която Г. е имала в задружната престъпна дейност, тъй като тя единствена е участвала и в десетте установени случая на искани подкупи.

Настоящият състав намира, че съдът не е съобразил отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при индивидуализиране на наказанието на подс.Г. и от там е допуснал нарушение на материалния закон.

Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено броя на деянията, обхванати от продължаваната  престъпна дейност-ДЕСЕТ, броят на квалифициращите обстоятелства-ДВЕ по чл.302,ал.1,т.2 и 4,б.“а“ от НК.Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид и интензитета на извършваната престъпна дейност-в продължение на 1м.-1,5 месеца –един изключително кратък период,подсъдимата е участвала в организацията и осъществяването на всичките десет деяния. Своеобразен е и начина на извършване на престъплението по чл.302 от НК- задружна престъпна дейност заедно с още две лица, разпределение на ролите по откриване на изгорели земеделски земи, ползване на служебна кола с цел мотивиране на земеделските стопани, проучване на лицата, които ги стопанисват, тяхното участие в европейски програми за подпомагане и начина на мотивиране на лицата да дадат в дар неследваща се облага. Следва да се отчете и високия размер на поисканата сума в дар, а именно 35300лв., при необходими за квалификацията „големи размери“ 23 800лв. Спрямо подс.Г. следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство и качеството и`  на длъжностно лице, доколкото същото не е елемент от квалификацията на деянието.Изложените съображения досежно завишената обществена опасност на дееца при подс.Г., следва да се отнесат и към подс.Г., която се е възползвала от служебното си положение и възможността на ползва служебен автомобил за да мотивира пострадалите лица да им предоставят неследваща се облага. Съдът отчита и високата степен на засягане на обществените отношения, свързани със засягане на защитения обект по глава VIII, раздел  IV от НК, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат,с осъществяване на правата и задълженията като длъжностно лице и конкретно възложените и` служебни задачи, като начина на извършване на деянието подронва авторитета на контролните органи и доверието на гражданите в  тях. При индивидуализацията на наказанието за извършено престъпление по чл.302 от НК следва да се има предвид и користната цел, с която са извършени деянията, доколкото същата не е елемент от престъпния състав.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че наказанието на под.Г. следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства около средния предвиден в закона размер.В този смисъл размер от ПЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, редуциран по реда на чл.58а,ал.1 от НК с 1/3 на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ ще изпълни целите на наказанието за я превъзпита в спазване на законите на страната и въздейства предупредително към останалите членове на обществото.

Същото подсъдимата следва да търпи при първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

Изложеното по-горе важи и при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“.Съдът съобрази и разпоредбата на чл.47 от НК, като отчете имотното състояние на лицето, доходите и семейните му задължения, като определи наказание към средния предвиден в закона размер на 10000ЛВ.

По отношение на определеното наказания „лишаване от права, важи изложеното по-горе.

 

По отношение наложеното на подс.В.-М. наказание.

Правилно съдът е посочил като смегчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, депозирани пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство и  оказаното съдействие на разследването, изразеното съжаление и разкаяние за стореното. Безспорен е факта, че подсъдимата В.-М. има и най-малка степен на участие в задружната престъпна дейност.Като отегчаващи обстоятелства съдът е  съобразил броя на деянията СЕДЕМ в продължаваната престъпна дейност и интензитета на осъществяването им-в рамките на 1-1,5месеца.

Настоящият състав намира, че посочените при индивидуализацията на наказанията на другите двама подсъдимите отегчаващи обстоятелства следва да намерят приложение и по отношения на тази подсъдима, с изключение на високата стойност на предмета на подкупа/24800лв.,при необходими за големи размери 23300лв./ Такива са начина на осъществяване на дейността по мотивиране на бенефициентите за даване на подкуп,броят на квалифициращите дейността по чл.302,ал.1,т.2 и 4 от НК признаци.Следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство и длъжностното и` качество, доколкото същото не е елемент от престъпния състав. Съдът отчита и високата степен на засягане на обществените отношения, свързани със засягане на защитения обект по глава VIII, раздел  IV от НК, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат,с осъществяване на правата и задълженията като длъжностно лице и конкретно възложените и` служебни задачи, като начина на извършване на деянието подронва авторитета на контролните органи и доверието на гражданите в  тях. При индивидуализацията на наказанието за извършено престъпление по чл.302 от НК следва да се има предвид и користната цел, с която са извършени деянията, доколкото същата не е елемент от престъпния състав.

По изложените съображения, въззивния състав намира, че наказанието следва да бъде определено при относителен баланс на смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, който след редуциране по чл.58а,ал.1 от НК се определя на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.

Доколкото съдът не е сезиран по надлежен ред, не следва да обсъжда отмяна на приложението на чл.66 от НК по изложените по-горе съображения и същото следва да бъде оставено в сила.

По отношение на определеното наказания „лишаване от права, важи изложеното по-горе.

Така определените размери на наказанията и начина на изтърпяването им съдът намира за съответни на извършеното.Същите покриват изцяло критериите на чл.54 от НК и целта на наказанието по чл.36 от НК както по отношение на индивидуалната превенция: да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме възможността да върши други престъпления, така и на генералната –да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото по отношение на създадената обществена нетърпимост към подобен вид престъпления. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите, че определяне на по-високо наказание и промяна на режима на неговото изтърпяване ще причини само „физическо страдания и унижаване на човешкото достойнство“.Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.Това е залегнало в правилата за определяне и целта на наказанието по чл.36,ал.2 от НК. „За да е справедливо, наказанието трябва да съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. В тази връзка са от значение характера на засегнатите с престъплението обществени отношения и степента на засягането им. Първото обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне на наказанието за престъплението в особената част на НК, а второто следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай“./Решение № 410 от 20.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 392/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева/.Изложените от въззивната инстанция съображения за завишената обществена опасност на деянията и дееца,почиващи изцяло на събрание по делото доказателства, обосновава съответност и справедливост на определения размер на наказанията, а ефективното изтърпяване на наложените на подс.Г. и подс.Г. наказания следва от императивна разпоредба на закона-чл.66 от НК.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена, като се увеличи размера на наложените на подсъдимите наказания.

Водим от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 от НПК, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ИЗМЕНЯ  Присъда № 102 по НОХД № 1270/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, постановена на 04.11.2015г,в частта досежно наложените наказания, както следва:

На подс. Г.Н.Г.:

-За  извършено престъпление по чл.302,т.2 и т.4,б.“а“ във вр. с чл.301,ал.1 пр.първо и второ от НК във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 от НК  УВЕЛИЧАВА наложеното наказание НА ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което се редуцира по чл.58а,ал.1 от НК  на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

-За извършено престъпление по чл.201,ал.1, т.1,пр.1 от НК УВЕЛИЧАВА наложеното наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, като след редуциране на същото с 1/3 наказанието  се определи на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

На осн. чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ най-тежкото между така определените наказания, а именно ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „глоба“на 10000ЛВ.

 

На подсъдимата Й.П.Г. за извършено престъпление по чл. 302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание на ПЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, редуциран по реда на чл.58а,ал.1 от НК- на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване “ОБШ“, на осн.57,ал.1,т.3 от ЗСНЗС.

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „глоба“ на 10000ЛВ.

 

На подсъдимата Н.Д.В. – М. за извършено престъпление по престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, който след редуциране по чл.58а,ал.1 от НК се определя на ДВЕ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                  2.