Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 184/13.07.    Година  2017                      Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На петнадесети юни          Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Иван Т.

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 486 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 23/24.09.2015 г. по НОХД № 135/15 г. на Окръжен съд Силистра, в частта, с която М.Т.В. е бил признат за невинен и оправдан по чл.278, ал.6, пр.3 от НК. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за обективно несъставомерно обвинението му, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в гр.Силистра, е държал 85 археологически обекта, неидентифицирани и нерегистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. на министъра на културата.

 

Въззивното производство е второ по ред, след частично отменително решение във ВКС на предходен акт на апелативния съд, след което пределите на настоящата проверка се очертават единствено от иницииращия въззивен протест на прокурора в първоинстанционната прокуратура, и то само по отношение на възраженията срещу оправдателната част на присъдата, респ. съответстващото им искане подсъдимият В. да бъде осъден и по обвинението по чл.278, ал.6 от НК, защото наличните доказателства го подкрепят. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, а адвокат Г.Г., АК Стара Загора, защитник на подсъдимия, счита, че той е неоснователен и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

 

Противно на становището по протеста и изложението на представителя на въззивната прокуратура, настоящият състав на съда счита, че събраните в окръжния съд доказателства не са тълкувани превратно, а взетото решение по чл.304 от НПК се подкрепя от съвкупния обем на доказателствения материал, включително приобщеното в хода на въззивното съдебно следствие, съответно че не е възможно да бъде направен несъмнен и безспорен извод по отношение на един от елементите на престъпния състав от обективна страна – дали времето на придобиване на инкриминираните обекти надхвърля охраняващия интересите на подсъдимия седемдневен срок съгласно чл.93, ал.1 от ЗКН.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни най-общо следните факти:

Непосредствено преди Новата 1915 г. в ГПУ Силистра постъпил сигнал, че подсъдимият В. е намерил и съхранява конкретни археологически обекти, представляващи културно исторически ценности. На 09.01.2015 г. било извършено претърсване в дома на подсъдимия, в автомобила му и в апартамента на сестра му, до който той имал достъп, но търсените предмети не били намерени.

При това процесуално следствено действие подсъдимият В. предал доброволно две пластмасови чашки, намиращи се в кухнята му, в които били разпределени общо 80 предмета – предимно старинни монети – 66 бр., един запазен и два счупени старинни пръстени, но и съвременни предмети – 11 бр. В спалнята на жилището му бил намерен металотърсач. От мазата били иззети 6 овални камъка и счупена тухла. В багажника на колата му били намерени две лопати, найлонова торбичка с 31 различни по форма и големина предмети със засъхнала почва и зеленясали, а в купето до скоростния лост – 10 подобни предмети. Всички иззети предмети визуално били преценени от органа по разследването като наподобяващи културно-исторически ценности, но в последствие по експертен път било установено, че както споменатите 11 броя от жилището, така и общо 31 от всички 41 предмета в багажника и купето на автомобила не могат да бъдат определени като културни ценности и археологически обект. Съответно на даденото заключение, в предмета на инкриминация останали 65 монети и три парчета от пръстени от двете чашки в апартамента, счупената тухла и шестте каменни топки от мазата, както и три монети, 1 деформирано копче, част от гривна, две части от камбанки, 1 нит, 1 пластина от ризница и едни пинцети от МПС. 

Свидетелят В.П., полицейски служител, участвал в оперативната група, сформирана с оглед подадения сигнал, разговарял веднага след претърсванията с подсъдимия, който му казал, че иззетите предмети са в него отдавна.

Разпитан в качеството на обвиняем на 07.05.2015 г. подсъдимият заявил, че в деня преди претърсването бил на сметище „8-ми пост“, където, с помощта на металотърсача намерил предметите и тъй като е запознат със законовото задължение при намиране на археологически обекти в седемдневен срок да уведоми най-близкия държавен или общински музей, смятал в следващите дни да ги предаде. За предметите, намерени в мазето, обяснил, че не са му правили впечатление и не е мислил, че са историческа ценност. Пред първоинстанционния съд заявил, че е бил на сметището в двата предхождащи претърсванията дни, че там се е стоварвала пръст от изкопна канализационна работа и в нея е намерил предметите, като ги е разпределил по свое усмотрение в двете чашки и пликовете в колата – едните да ги покаже в музея, а другите да предаде като вторични суровини. По отношение на шестте камъка уточнил, че са са се намирали и са извадени от саксия с фикус.

В предходното въззивно производство била изискана метеорологична справка за климатичните условия на 07 и 08.01.2015 г., от която се установява, че температурите са били ниски – дневните в размер -7.4 градуса, като на първия ден е било ветровито, а през втория не е имало вятър.     

Спор по така изложените до тук факти между страните няма и това е обяснимо, защото те се установяват безпротиворечиво чрез посочения доказателствен материал. Стои въпросът за правилното им отнасяне към материалния закон, и конкретно за обективната съставомерност на деянието с оглед позоваването на подсъдимия на чл.93, ал.1 от ЗКН.

Преки доказателства, обосноваващи правен извод, че подсъдимият държи 79 от инкриминираните общо 85 предмета /без шестте овални камъка/ от дата, предхождаща 02.01.2015 г., респ. такива, убедително противопоставими на защитната теза, че са намерени на 07 и 08.01.2015 г., по делото не са събрани. Налични са – показанията на свидетеля В.П., полицейски служител, съдържащи доказателствени факти с производен характер, според които подсъдимият му е казал, че притежава предметите отдавна, и косвеното доказателство – лошите метеорологични условия във въпросните два дни. Отразеното от подсъдимия саморъчно в протоколите за претърсване, на което се позовава прокурорът в протеста, съгласно актуалната, трайна и безпротиворечива практика на ВКС, няма характер на обяснения по смисъла на чл.221, вр.чл.138 от НПК, поради което не следва да се включва в доказателствената маса. Неубедително е и твърдението  в протеста, че съхранението на предметите на различни места – в дома на подсъдимия и автомобила, също сочи някаква селекция, противоречаща на тезата, че намирането и придобиването им е в предходните ден-два, по скоро може да се твърди обратното, предвид факта, че предметите в колата са намерени заедно с две лопати и със следи от засъхнала пръст, а всички останали, представляващи основно нумизматичен материал, са намерени на едно място, поставени в две пластмасови чашки.

За нуждите на правния анализ в отменителното решение на ВКС е било указано, чрез попълване на делото с нови доказателства, да се извърши проверка на обясненията на подсъдимия, и конкретно възможността да е намерил инкриминираните предмети в посоченото от него време и място, като се провери дали в края на 2014 г. и началото на м.януари 2015 г. е била провеждана изкопна дейност на територията на Силистра, от кои райони, на каква дълбочина, къде се е извозвала пръстта и дали е била обработвана от историци и археолози преди извозването. От събраните чрез Община Силистра писмени доказателства се установява, че от лятото на 2014 г. са отпочнати строителни дейности за доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа в града, продължили и през 2015 г., в хода на които е извършвана археологическа проучвателна работа поради преминаване на строежа в близост до Национален археологически резерват, документирана чрез изготвен научен доклад, както и че изкопаваните земни маси са били извозвани и депонирани в регионалното депо за битови отпадъци „Осми пост“, което има пропускателен режим, но за прилежащата част на имота, частна общинска собственост, където също са били изсипвани строителни отпадъци, не е била осигурена охрана. Научният доклад, приложен по делото, е бил изготвен от проф. д.и.н. Г.А., в качеството му на научен ръководител на теренно археологическото наблюдение по време на изкопните работи. Същият е назначен и като вещо лице по делото, за изготвяне на нова съдебно археологическа експертиза във въззивното съдебно следствие, от чието заключение се установява, че инкриминираните предмети могат да са намерени както чрез директно проучване на общо 34-те стационарни археологически обекта, открити в хода на изграждането на канализационното трасе, така и от културните пластове, изгребвани и превозвани до лицензираното депо за отпадъци, наричано също „8-ми пост“. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи, че въпреки откриването на редица архитектурни обекти, проучване е било извършвано единствено на архитектурните такива, след което, по решение на висшестоящ компетентен орган, дори и там е предприемано разрушаване, а по-малките обекти като землянки и други, оказващи се на пътя на водния цикъл, изобщо не са били проучвани, за да продължат изкопните работи. С приемането на това заключение и налагащите се от него изводи, както и другите писмени доказателства, събрани във въззивното производство, се явява необосновано и твърдението от протеста, че многобройността на предметите, различният им историко-географски произход и дълбочината, на която те се намират, са обстоятелства, от които може да се съди, че откриването им е станало в продължителен период от време и на различни места. Позоваването в протеста на предходната експертиза, критикувана с решението на ВКС именно поради даването на заключение извън обхвата на поставените й задачи и отговорите от името на други лица, които са се занимавали с теренните проучвания, че и теоретически, и практически е било невъзможно намирането на инкриминираните предмети в един и същи ден и на едно и също място, следва да се отхвърли поради обоснованото научно становище на прекия ръководител на археологическите проучвания.

След критичен анализ на доказателствените източници от проведеното съдебно следствие и в първоинстанционния, и във въззивния съд, разгледани в тяхната взаимовръзка и съвкупност, настоящият състав счита, че те не съставляват достатъчно убедителна основа, на която да се гради извод относно включеното в предмета на доказване обстоятелство относно времето, от когато подсъдимият е държал 79 от инкриминираните предмети - 68 монети, 1 цял и 2 счупени пръстена, 1 счупена тухла, 1 деформирано копче, 1 част от гривна, 2 части от камбанки, 1 нит, 1 пластина от ризница и 1 пинцети, и в частност, че това време предхожда седемдневния срок, отчетен преди 09.01.2015 г., поради което и правилно подсъдимият е бил оправдан в окръжния съд в тази част на обвинението.

Отделно следва да бъде разгледано същото обвинение по отношение само на шест от предметите, представляващи шест камъка, видно от втората снимка на л.61 от досъдебното производство. Експертизата ги е определила като каменни топки с различно предназначение – чукалки, подложки и гладилки от периода VII – III хил.пр.Хр. – неолит, ранен и късен халколит. Подсъдимият не отрича, че те са се намирали в дома му от години, но твърди, че не ги е считал за археологически обекти.           

От обективна страна подсъдимият несъмнено е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, тъй като на инкриминираното място – в дома си, е държал повече от три, а именно шест археологически обекта, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, и не може да се позове на изключващия инкриминацията седемдневен срок по чл.93, ал.1 от ЗКН. В подкрепа на субективната страна обаче не може да бъде изведено убедително, че това деяние е извършено умишлено, тъй като единствено по вида и характера на шестте предмета, не може да се съди, че същите имат съответната научна и културна стойност, обвързваща подсъдимия със задължение за тяхното заявяване.

Според прокурора  във въззивната инстанция, достатъчен за да обоснове извод за наличието на субективна страна е проявеният от подсъдимия в продължение на много години интерес към археологически разкопки и извършената от него дейност в тази насока, както и свидетелството на полицейския служител, че В. е бил известен с иманярската си дейност. Действително, според свидетеля В.П., подсъдимият е бил известен с това, че се занимава с иманярска дейност, има металотърсач и ходи да търси археологически обекти, но извън това заявление, други конкретни доказателства за провеждани от него „иманярски операции“, не са налице, а обратно - постъпилата в ГПУ устна информация, че съхранява конкретни предмети, представляващи културно-историческа ценност, се е оказала невярна. Самият подсъдим не отрича, че с металотърсача си, притежаван в качеството му на член на Българската национална федерация по металдетектинг, и преди е търсил и намирал метални предмети, но не и такива с историческа стойност, при уточнението, че е подписал и спазва етичния кодекс на федерацията, ограничаващ извършването на дейността в рамките на законите на страната, респ. изрично забраняващ търсенето в археологически обекти. Фактът на търсенето на метални предмети и дори прибирането на намерения нумизматичен материал и другите старинни дребни битови предмети обаче не са достатъчни за да обосноват наличие на съзнание у подсъдимия, по отношение на намерените в дома му шест камъка – че са с произход от времето на неолита, ранния или късен халколит, че са имали предназначението на чукалки, подложки и гладилки, съответно че притежават историческа и археологическа значимост. А престъплението по чл.278, ал.6 от НК е формално престъпление, което не изисква настъпването на определени общественоопасни последици и съответно може да бъде извършено единствено при пряк, но не и при евентуален умисъл, като в този умисъл се включва и съзнанието на дееца, че бездейства престъпно по отношение не просто на предмети със старинен характер, а именно на такива, представляващи археологически обекти. При конкретните характеристики на инкриминираните шест обекта, без данни за мястото им на намиране, за да могат да бъдат свързани с определена историческа среда и нейния контекст, единствено на база съждения за „иманярските нагласи“ на подсъдимия, не могат да се правят обосновани изводи за наличието на вина при осъществяване на това деяние. Със значение в тази връзка е и поведението на подсъдимия при извършеното в дома му претърсване, когато той е предал доброволно всички намиращи се там предмети, които в последствие са били преценени и от експертизата като археологически обекти, дори други 11, на вид старинни, но допълнително установени като неотговарящи на законовите критерии, при което се явява лишено от логика и разум непредаването само на въпросните шест камъка, ако подсъдимият би знаел за тяхната значимост.

 

След съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, съгласно дадените му указания, вещото лице проф. д.и.н. Г.А. е представил доказателства за разходите по изготвяне на експертизата и явяването си пред апелативния съд във Варна, въз основа на които следва да му се присъди възнаграждение общо в размер на 200 лева. Тези разноски, направени във въззивната инстанция, с оглед обоснованото до тук становище за потвърждаване на присъдата в оправдателната част, съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1, пр.1 от НПК, не могат да се възлагат на подсъдимия, а следва да останат за сметка на държавата.

 

По изложените съображения и поради липса на други, служебно констатирани основания за отмяна на присъдата в проверяваната част, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/24.09.2015 г. по НОХД № 135/15 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която подсъдимият М.Т.В. е бил признат за невинен по чл.278, ал.6, пр.3 от НК.

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 200 лева на Г.Г.А. като вещо лице по делото.

 

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България по жалба и протест, допустими в петнадесет дневен срок от съобщенията до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: