П Р И С Ъ Д А

3

 

10.02.2017 година, град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

секретар Г.Н.

прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

ВНОХД № 487 по описа за 2016 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 99 от 10.11.2016 година по НОХД № 1118/2015 година на Окръжен съд - Варна, в частта с която подсъдимите са били признати за НЕВИНОВНИ и на основание чл.304 от НПК са били ОПРАВДАНИ по повдигнатото им обвинение по чл.213а, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК по отношение на П.З.Б. и престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, вр.ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Я.К.К., като вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимите П.З.Б.: - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** и

                                     Я.К.К. - роден на *** ***, българин, с български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНИ В ТОВА, ЧЕ на неустановени дати през месец юни 2015 година, в град Варна, в КК „Златни пясъци" и местност „Побити камъни", в землището на с.Слънчево, община Аксаково, област Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Д.Ж.Д. и Б.Е.М. да поемат имуществено задължение ги заплашили с насилие, като деянието е извършено от две лица - П.З.Б. и Я.К.К., поради което и:

По отношение подсъдимия П.З.Б. на основание чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ и ГЛОБА в размер на 3000 лева.

По отношение на подсъдимия Я.К.К. на основание чл. 213а, ал.З, т.7, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което наказание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

 

На основание чл.23, ал.ал.1 и 3 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимите за изтърпяване по-тежките от така наложените им наказания, а именно:

- на подсъдимия П.З.Б. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и ГЛОБА в размер на
30 000 лева и глоба в размер на 3000 лева и

- на подсъдимия Я.К.К. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, както и ГЛОБА в размер на 30 000 лева и глоба в размер на 5000 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                      2.

 

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 487 по описа за 2016 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1118/ 2015 г. на Окръжен съд гр. Варна, № 99, постановена на 10.11.2016г., с която подсъдимите по делото били признати за виновни както следва: подс. П.З.Б. в престъпление по чл.354а, ал.2 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и подс. Я.К.К. по чл.354а, ал.2 т.4 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като им били наложени наказания лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за срок от пет години за подс. Б. и от седем години за подс. К., както и глоба в размер от по 30 000 лева. С присъдата съдът признал подсъдимите за невинни по обвиненията - за престъпление по чл. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение на подс. Б.  и за престъпление по чл. 213а, ал. З, т. 7, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на подс. К., и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал. На основание чл. 70 ал. 7 от НК по отношение на подс. К. била приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 402/2013г. по описа на ВОС, в размер на една година и двадесет и два дни, при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.2 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите. Съдът се разпоредил с веществените доказателства на основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК и чл. 354а, ал. 6 от НК като постановил отнемане в полза на Държавата. На подсъдимите били възложените направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП и жалби от защитниците на подсъдимите.

В протеста прокурорът счита, че оправдателната част присъдата е постановена при нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила и иска да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за виновни и да им се наложат конкретно посочени наказания. Определените по обвинението по чл. 354 А от НК наказания, според прокурора, са несъразмерно ниски с оглед високата степен на обществена опасност на деянията и на извършителите, като се претендира тяхното увеличение до конкретизираните в протеста размери. Срещу протеста е постъпил отговор от подс. К., чрез служебния му защитник с искане да бъде оставен без уважение. В допълнително изложение прокурорът развива аргументите си, насочени срещу анализа на съда по събраните гласни доказателства, относими към обвинението по чл. 213 А от НК. Поставя акцент на обстоятелства, останали извън вниманието на съда, отегчаващи отговорността на подсъдимите по отношение на извършеното престъпление по чл. 354 А от НК и налагащи увеличаване на определените им наказания. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАпП. Изразява се становище, че съдът не е извършил дължимата преценка на показанията на свидетелите, като е отхвърлил годността им с оглед обстоятелства, които нямат значение за достоверността на показанията. Към приобщените показания от досъдебното производство, потвърдени частично от свидетелите и пред съда, следва да бъдат съобразени и други доказателства, които макар и производни, могат да бъдат в основата на законосъобразни изводи. Обобщава се, че изводът на съда за недоказаност на обвинението по чл. 213 А от НК е неправилен и в противоречие със съвкупността, която в достатъчна степен обосновава такова виновно поведение. По отношение на искането за увеличаване на наложените от съда наказания, прокурорът коментира и новите доказателства, приобщени в с.з. на въззивната инстанция, разкриващи отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

В жалбата на служебния защитник на подс. К. се иска отмяна на присъдата в осъдителната й част и признаване на подсъдимия за невинен, при условията на алтернативност – намаляване на наложените наказания. Защитникът счита, че присъдата в останалата й част е законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Защитникът поддържа жалбата в хода на пренията пред въззивния съд, като счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, че всички процесуално следствени действия на органите на досъдебното производство са опорочени, не е водено обективно, всестранно и пълно разследване. Според защитника липсват категорични и неоспорими доказателства, че деянието е извършено от подс. К. – в него не са намерени наркотични вещества, няма негови отпечатъци по опаковките, към момента на задържането се е намирал далеч от мястото, на което са открити веществата, никой от свидетелите не го разпознава категорично, като даденото от тях описание не съответства на вида на подсъдимия към онзи момент. Кредитираните от съда показания на служителите на полицията защитникът оценява като показания на лица, действали предубедено, тъй като са знаели за предишните присъда на подс. К. и случайната му поява в комплекса ги е провокирала. Поддържа се и алтернативното искане по въззивната жалба. Оправдателната част на присъдата се оценява като обоснована, правилна и законосъобразна.

В жалбата на адв. Бр. Б., защитник на подс. Б., е посочено, че присъдата е необоснована, при неправилно приложение на материалния закон. Иска се да бъде отменена в осъдителната й част, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

В жалбата на адв. О. А., защитник на подс. Б., е посочено, че присъдата в осъдителната й част е необоснована, като приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. В с.з. пред настоящата инстанция адв. А. поддържа въззивните жалби. Подкрепя оценката на ВОС по доказателствата, свързани с обвинението по чл. 213 А от НК. По обвинението по чл. 354 А от НК намира, че спрямо подс. Б. по делото не е налице нито едно пряко доказателство, което да не буди никакво съмнение. Подробно разглежда свидетелските показания, разпознаванията, противоречия между доказателствените източници и обобщава, че вината на подс. Б. не е доказана категорично и той следва да бъде оправдан. Допълнително намира, че не са налице основания за увеличаване на наказанието на подс. Б..

В качеството на защитник на подс. Б. пред настоящата инстанция участва и адв. Р. Ж.. Счита, че присъдата е основана на показанията на зависими свидетели – полицейски служители, обвързани от субординация, и лица, зависими от наркотични вещества. Подчертава, че по делото няма иззети дактилоскопни следи, ДНК, разпечатки на телефони, в противоречие с постъпването на оперативна информация в службите и възможността акцията да бъде планирана, като се подсигури обезпечаването на доказателствен материал, позволяващ обективност на преценката досежно деянията на подсъдимите, в частност на подс. Б.. Моли за отмяна на присъдата, като счита, че не са налице доказателства, пряко ангажиращи отговорността на подс. Б. по двете обвинения.

В хода на пренията подс. К. оценява обвиненията като скалъпени от полицейски служители. В последната си дума иска присъдата да бъде отменена, да бъде оправдан и освободен.

Подс. Б. заявява, че е сериозен мъж и няма как да застане на главната алея и да бъде „викач“. В последната си дума моли да бъде оправдан и по двете обвинения.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

 

От фактическа страна.

 

Подсъдимият Б. е осъждан с влязла на 17.05.2010г. в сила присъда по НОХД № 1934/10г. по описа на ВРС, за извършено на 09.04.2009г., престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.1 от НК, с която му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години; с влязла на 30.05.2012г. в сила присъда по НОХД № 7214/12г. по описа на ВРС, за извършено през месец януари 2011г., престъпление по чл. 206, ал.6, вр. ал.1 от НК, с която му било наложено наказание пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал.2 т.1 и т.2 за срок от 1 г. и по т.6 -150часа за срок от една година, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г.; с влязла в сила на 11.05.2016г. присъда по НОХД № 403/15г. на ВРС за деяние по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 22.10.2014г., за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим – приведено в изпълнение в рамките на съдебната фаза на настоящото наказателно производство.

Подсъдимият Я.К.К. бил многократно осъждан за различни по вид престъпления- причиняване на телесна повреда, измама, грабеж, квалифицирано хулиганство, закана с убийство, разпространение на наркотични вещества и др., за които му били налагани наказания лишаване от свобода. С влязла на 05.05.2010г. в законна сила присъда по НОХД № 1246/2010г. на ВРС му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при строг режим. При групиране с наказанието, наложено по НОХД № 1246/10г. по описа на ВРС, му било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с четири месеца. Определеното общо наказание от 1г. следвало да бъде изтърпяно при строг режим в Затвор. С влязла на 01.05 2013г. присъда по НОХД № 402/13 г. по описа на ОС Варна, подс. К. бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, за извършено на 22.07.2012г. , в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци" престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С протоколно определение № 727/30.10.2014г., постановено по ЧНД № 1313/14г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 07.11.2014г. подсъдимият бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието - 1година и 22 дни, установена като изпитателен, в рамките на който била постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Подсъдимият П.З.Б. ***. Подсъдимият Я.К. ***. Двамата се познавали, движили се заедно и през лятото на 2015г. решили да се сдобият с парични средства по неправомерен начин – чрез събиране на „такси“ от проституиращи лица и разпространение на наркотици.

За дейността на подсъдимите постъпила оперативна информация в полицията:

През месец юни 2015г., в група 01, сектор 02 ППВОО на отдел „Криминална престъпност" при ОД на МВР Варна бил подаден сигнал, че подс. П.З.Б. съвместно с други лица се опитват да наложат контрол спрямо лицата, предоставящи платени секс услуги в района на бул. „Владислав Варненчик" в гр. Варна и в к.к. „Златни пясъци, като проститутките и сводниците следвало да им дават „седмични такси" за осъществяваната незаконна дейност.

В началото на летния сезон на 2015г., в полицията била получена поредната информация, че подс. Б. разпространявал наркотици на територията на к.к. „Златни пясъци“. За подобна дейност от подсъдимия били налице данни от 2013г.

 

В периода м.06-29.07.2015г. подсъдимите извършили следните деяния:

 

1. Свид. Д. Д. ***. Имала малко дете и за да го издържа от около 2 години извършвала секс услуги срещу заплащане. Работила самостоятелно на алея, под т.н. „Айфелова кула" в к.к. „Златни пясъци", гр. Варна. На неустановена дата през месец юни 2015г. за пръв път излязла да работи. Още след втория ден, около 22.00ч., докато се намирала на алеята в курортния комплекс, под т.н. „Айфелова кула", при нея дошли подсъдимите, които познавала визуално. Подс. Б. - „Пешо Р.“, била срещала като приятел на бащата на детето й, а с него винаги се движел и подс. К. – „Я. Лудия“. Свидетелката знаела от своя близък, че подс. Б. се занимавал с наркотици, побоища, палежи и заплашвания, имала и лични впечатления на какво е способен. Възприемала подсъдимите като много опасни хора.

Подсъдимите я попитали защо е там и тя отговорила, че на това място работила. Тогава подс. Б. й казал, че щом работи там, за да не я притесняват, трябва да им плаща всяка седмица по 200 лева, защото „те били хората там". Докато подс. Б. й казвал тези думи, подс. К. я хванал за ръката и започнал да я разтърсва, като й казал, че трябва да си плаща, като отправял заплахи, че ще я смажат, ще я пребият, ако не им плаща тези 200 лева седмично. В продължение на около половин час, двамата я заплашвали, викали й „курва" и й казвали, че си искат парите, иначе нямала работа там. Свид. Д. се уплашила и веднага си тръгнала. Повече не ходила в к.к. „Златни пясъци" да работи, тъй като се страхувала от двамата подсъдими, не желаела да им дава пари и се опасявала, че могат да пратят някой да я пребие и да направят нещо на детето й, тъй знаят къде живее с детето и болната си майка.

Свид. Д. узнала, че и други момичета, които познава само с псевдонимите им, също са изнудвани от подсъдимите и им плащат, за да работят спокойно. Когато отишла на свиждане на приятеля си, който бил задържан в ареста, споделила с него за отправените й заплахи и исканите пари. Той я посъветвал да отиде в полицията и да се оплаче. Обсъдила какво да прави и с други момичета, които обаче отказали да я придружат в полицията.

Свидетелката се притеснявала известно време, защото изпитвала огромен страх от подсъдимите, но споделила със свид. Х.Х., служител на ОД на МВР и на 13.07.2015г. в 13.50ч. се явила в ОД на МВР и разказала на свид. Б.Ю., полицейски инспектор, за случилото се. Свид. Ю. записал обясненията й, които били заведени във входящия регистър на ОД на МВР с № 365-22185/14.07.15г. Проверката по тях била възложена на свид. Г. М. на 14.07.2015г.

 

2. Свид. А.К.П. от около 6 години живеела на съпружески начала със свид. Б.Е.М., в жилище, находящо се в гр. Варна. Имали и дете. От около 4-5 години, свид. П. започнала да предоставя секс услуги срещу заплащане, с дохода от която дейност се издържало семейството. Била осъждана за проституцията, като й било наложено наказание „Пробация". Почти постоянно осъществявала тази дейност в района на местност „Побити камъни", в землището на с. Слънчево, Община Аксаково, обл. Варна. Свид. М. й носил вода и храна, и я пазил, за да не й направят нещо лошо през времето, когато е в този район.

Свид. М. до месец октомври 2013г. бил в Затвора Варна, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода". Там се запознал с подс. К., тъй като били в един отряд за около 5 месеца. Познавал и подс. Б., като П., по прякор „Р." като дилър на наркотици.

Малко след като свид. М. излязъл от затвора, подс. К. също изтърпял наказанието си и му се обаждал на няколко пъти да се срещнат. След като разбрал, че подс. К. се сближил с подс. Б., свид. М. решил да се отдръпне. Започнал да не отговаря на телефонните обаждания на подс. К.. Подс. К. го търсел и на мобилния телефон на свид. П., която му казвала, че Б.. го няма. Подс. К. изпратил на свид. М. и съобщение с текст „Що не вдигаш ве травестит, ще ти разбия мутрата като те пипна". Свид. М. се притеснил, сменил телефонния си номер и автомобила, който управлявал.

Няколко дни, след получаването на съобщението, на неустановена дата през месец юни 2015г., около 15.00ч., свид. М. се намирал в близост до местността „Побити камъни", в отбивката за намиращото се в района поделение. От други проститутки и техни познати, които стоят там, свид. М. разбрал, че подсъдимите няколко пъти са ходили там да го търсят. Свид. П. седяла в автомобила, а свид. М. и неговия познат свид. П.С.Г. били извън колата и си говорили.

Движейки се от към главния път, към тях се приближили л.а. марка „БМВ" и един джип. В джипа имало двама непознати за него мъже. В л.а. „БМВ" имало трима мъже: шофьор, когото не познавал, до него седял подс. К., а на задната седалка бил подс. Б.. Двата автомобила спрели до тях и пътуващите в тях лица слезли колите. Подс. К. видял свид. М. се обърнал към него с думите „ А, тука ли си Be?“, попитал го къде му е колата. Свид. М. отговорил, че е сменил автомобила си, при което подс. К. казал „Много бързо си се дегизирал.“. Подс. К. го попитал защо не му вдигал телефона, като свид. М. заявил, че си има своите притеснения и за това не искал да му отговаря на обажданията. Тогава подс. К. му казал да се отдалечат от другите и свидетелят го последвал. Спрели на около 4-5 метра и подс. К. го попитал „Какво искаш, да те бия и да те излагам ли?", а свидетелят отвърнал „Има ли за какво?“. Тогава се намесил и подс. Б., приближил до тях и казал с насмешка на свид. М. „Къде ще се скриеш, ве аверче“. Свид. М. отговорил, че не се е крил. След тези думи, подс. Б. ядосан му казал „ Не ми обяснявай, ве!" и се изпюл в лицето му, след което го блъснал с ръце в областта на гърдите. Виждайки случващото се с приятеля му, свид. П.Г. дошъл при тях, дръпнал подс. Б. и му казал, че свид. М. му е приятел и да не го закачат. Тогава подс. К. посегнал да блъсне свид. Г.. Свид. М. помолил подс. К. да се успокои и го попитал „ С какво го заслужих това, бе Я.?". Подс. К. спрял и се обърнал към подс. Б. с думите „Не ве, не му посягай, аз ако искам, аз ще го бия“. Ситуацията се успокоила и свид. М. тръгнал към автомобила си, но бил последван от двамата подсъдими. Подс. Б. му казал „Твоите работи няма да станат така, да знаеш. На Побити камъни ще се плаща по 100 лева на седмица, ако искате да работите тука, а пък на Владислав е 200лв., чуваш ли какво ти говоря“. На свидетелят М. му станало ясно, че тези пари се искат от него, за да може да проституира свид. П. на „Побити камъни". Свид. М. отговорил „Няма как да стане това“, качил се в автомобила и тръгнали към дома си.

Свид. П. видяла пристигането на подсъдимите и непознатите мъже. Проследила действията на подс. К. и Б., блъскането на свид. М. от подс. Б., намесата на свид. Г., последвалия разговор с мъжа й. Докато пътували, тя го попитала за какво са се карали и свид. М. обяснил, че искат рекет по 100 лв. на седмица, за да работи тя на „Побити камъни“, а за бул. „Владислав“ сумата е 200лв. Случилото се много притеснило свидетелите, поради което взели решение известно време тя да не излиза да работи, но да не им дават тези пари. През следващите 10 дена свидетелката работела по час два, тъй като се страхували, подсъдимите да не й направят нещо. След този случай, свид. М. виждал няколко пъти същите два автомобила в района на местност „Побити камъни", но ги избягвал.

Във връзка с проверката по сигнала на свид. Д. Д. и след задържането на подсъдимите, свид. Х.Х. провел оперативна беседа със свид. М., от който разбрал за случилото се, потвърдено и от свид. П.. 

 

3. На 28.07.2015г., полските граждани - 17 годишният свид. М. М., 16 годишният С.А.К. и 21 годишният свид. И.В.М. пристигнали на почивка в гр. Варна, като част от организирана младежка група и отседнали в хотел „Рива" в к.к. „Златни пясъци“. Ръководител на полската група младежи била Н.У..

Вечерта на 28.07.2015г., свид. М. и М., К. и техни приятелки, решили да се поразходят из курортния комплекс. Излезли от хотела и се отправили към алея 2. Стигайки до кръстовището, намиращо се до хотел „Владислав“ /в района на кръстовището се намирал и магазин „Нектар“/, момчетата се спрели и започнали да разговарят.

По същото време подсъдимите били в района. В предварително подготвен тайник на алея 2 до Фууудбар „Иванс плейс“ /FOOD BAR „Ivans place“/ имали наркотично вещество, което да разпространят. Уговорили се единият да търси клиенти и при изразен интерес да ги насочва към другият, който бил непосредствено до тайника, за да вземе необходимото вещество и го предаде на желаещите. 

Подс. Б. забелязал младежите, приближил до тях и им казал думата „Уийд“, на английски език – „трева“, на жаргон означаващо „марихуана“. Свид. М. разбрал значението й, тъй като владеел английски език и обърнал поглед към него. Подс. Б. му направил жестове с ръка като че държи цигара. Свид. М. разбрал, че му се предлага марихуана. Срещайки погледа на свид. М., подс. Б. с жест му показал подс. К., който се намирал също на алеята, в близост до масичките на „Кока кола", до Фууудбар „Иванс плейс". Свид. М. приближил до подс. К., който отишъл до намиращия се отзад, под единия от уличните телефони, предмет, наподобяващ кошче за смет и се навел. От торбичка, поставена в тайника, подс. К. извадил едно пакетче с марихуана и го показал на свид. М.. Казал му, че пакетчето струвало 20 лева. Количеството на съдържащата се в пакетчето марихуана, било колкото за една цигара и половина. Докато изваждал пакетчето от торбичката, свид. М. видял на светлината на крушките „лъщенето" и на други пакетчета. Свид. М. решил да не купува тази вечер марихуана и понечил да си тръгва. Тогава подс. К. извадил малко полиетиленово пликче, на дъното на което имало малко количество марихуана и го дал на свид. М. да я пробва, като за това количество наркотик не му взел пари. Приятелите на свид. М. през това време го изчаквали на известно разстояние от него. Младежите изпушили марихуаната смесена с тютюн от цигара.

 

4. През деня на 29.07.2015г. в полицията постъпила информация, че подс. Б. разпространявал наркотични вещества в близост до хотел „Владислав", в к.к. „Златни пясъци" - гр. Варна, в съучастие с подс. Я.К., като наркотичните вещества укривали в тайник, намиращ се в тревните площи около алея №2. С цел проверка на сигнала Директорът на ОД на МВР Варна издал заповед  при съобразяване с Инструкция I-197/29.12.2002г., МЗ № Iз-485/16.03.2010г. и МЗ № Iз-1405/30.05.2011г. за провеждане на специализирана полицейска операция. Бил изготвен оперативен план, класифициран по чл. 28 ал. 1 т. 4 от ЗЗКИ. В изпълнение на планираните действия полицейските служители при отдел „Криминална престъпност" при ОД на МВР Варна - свидетелят Е.П.А. от група „Наркотици" и свидетелят Г.К.М., предприели оперативно наблюдение на посочения район. В операцията взел участие и полицейски служител от СДВР - свид. Д.

В 19.45ч. на същия ден - 29.07.2015г. на алеята, намираща се срещу хотел „Владислав", непосредствено до Фуудбар „Иванс плейс“, подсъдимите дошли почти едновременно. Веднага след пристигането си, подс. К. започнал да заговаря движещите се по алеята граждани. Подс. Б. застанал до тайника в близост до рекламна масичка на „Кока кола", намираща се пред Фуудбара, като наблюдавал подс. К. и преминаващите покрай него самия туристи. Подс. К. приближил до подс. Б., провели разговор, след което отново се отдалечил и се спрял на алеята, на разстояние от около 3-4 метра. Подс. К. продължил да заговаря преминаващите покрай него туристи.

Вечерта на 29.07.2015г., полските младежи свидетелите свид. М. и М., и приятелят им К. отново излезли на разходка. Около 20.15ч. те стигнали до мястото, където предната вечер срещнали двамата подсъдими. Свидетелят приближил до подс. Б., който махнал с ръка на подс. К.. Той дошъл при тях, минал зад подс. Б. и на разстояние от около 1 метър от него клекнал. Започнал да рови в торбичка, намираща се между синя на цвят тръба, наподобяваща кош за смет и дървена ограда. От там подс. К. извадил едно полиетиленово пликче с марихуана и го подал на свид. М., а той от своя страна му платил цената, която му била съобщена предната вечер, като му дал 20 лева. След като взел марихуаната, свид. М. отишъл при изчакващите го на известно разстояние негови приятели и тримата тръгнали в посока на дискотека „Бонкърс". След около 10 минути, тримата свидетели се върнали по същия път и минавайки през пресечка, намираща се на самото кръстовище до хотел „Владислав" се отправили към хотела „Рива“. На един от балконите на хотела, изпушили марихуаната, от която направили една цигара само от марихуана и една цигара смесена от марихуана и тютюн. По-късно същата вечер тримата полски граждани били установени от полицията и били поканени, заедно с ръководителя на групата за разпит в Пето Районно управление на ОД на МВР-Варна. Действията на подсъдимите по продажбата на пакетчето с марихуана на свид. М. били възприети от свидетелите Д., М. и А..

 

5. Вечерта, на 29.07.2015г., свидетелят А.Д. - живущ в Германия италиански гражданин и приятелят му свидетелят Ш.Л. - германски гражданин, заедно с още трима приятели- също като тях туристи се разхождали из курортния комплекс „Златни пясъци", гр. Варна. Свид. Д.. и свид. Л. се движили на известно разстояние след другите.

Около 20.50ч, свид. Д.. и свид. Л., движейки се по алея № 2, приближили до кръстовището, намиращо се до хотел „Владислав". Докато вървели в района на кръстовището, към тях се приближил подс. К., който направил жест с ръце, с два пръста, все едно, че пуши цигара и казал думата „Уийд". Свид. Д.. знаел, че това означавала марихуана и му казал, че желае да си купи едно пакетче. След като бил уведомен за цената от подс. К., свид. Д.. му дал 20 лева. Подс. К. взел парите и помолил да го изчакат. Свид. Д.. и Л. застанали встрани на намиращото се пред хотел „Владислав" обменно бюро, а останалите трима техни приятели продължили напред в посока на хотел „Адмирал". Подс. К. отишъл до мястото, където бил подс. Б., минал зад него, навел се до дървената ограда и от тайника взел едно пакетче с марихуана. След това, отишъл при свид. Д.. и му подал пакетчето в ръката. Двамата туристи тръгнали в посоката, в която тръгнали малко преди това другите трима техни приятели.

Действията, свързани с продажбата били възприети от свидетелите М. и А., които незабавно уведомили колегите си, дали описание на туристите и посочили посоката, в която те вървели. Свид. Д. последвал отдалечаващите се туристи на известно разстояние и ги посочил на определените за проверката им полицейски служители. В хода на проверката свид. Д.. обяснил, че току що си е купил едно пакетче марихуана и го показал на полицейските служители. Двамата със свид. Л. били отведени в Пето РУ на ОД на МВР Варна. С протокол да доброволно предаване свид. Д.. предал закупеното от подсъдимите пакетче с марихуана.

Полицейските служители пристъпили към задържане на подсъдимите. Подс. Б. бил задържан на мястото, където се намирал през цялата вечер - до масичките на „Кока кола", намиращи се до Фуудбар „Иванс плейс", а подс. К. - на разстояние около 15 м на отсрещния тротоар на алеята. Свид. М. взел необходимите мерки за обезпечаване на мястото, където се намирал предполагаемия тайник, в който двамата подсъдими държат наркотичните вещества.

След пристигане на разследващия екип, бил извършен оглед на местопроизшествието - пространството, заключено между рекламна табела на Фуудбар „Иванс плейс" /отдясно/, два броя стационарни телефонни апарата /отляво/ намиращи се на 2 метра от рекламната табела и 2 броя рекламни, цилиндрични маси с надпис „Кока кола". На разстояние 1.70 м от рекламната табела и под единия телефонен апарат бил намерен циментиран отвън цилиндричен метален предмет с отвор в средата, разположен на 15 см от дървената ограда. Между цилиндричния предмет и оградата бил намерен камък, с неправилна форма и с размери 30х20 см. След отместване на камъка, на земята под него, били намерени и иззети: самозалепващ се полиетиленов плик, с размери 9х12 см, с поставени в него 10 броя самозалепващи се пликчета с размери 5х4 см, всяко от тях съдържащо тъмнозелена тревиста маса /обозначени като обект 1/ и 6 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета с размери 5 х4 см, всяко от тях съдържащо бяло твърдо вещество /обект 2/.

При извършения обиск на подс. Б. били намерени и иззети: 1брой мобилен телефон, марка „Самсунг 55" със СИМ карта и сумата от 65 лева, в банкноти както следва: 3 броя с номинал от по 20 лева и 1бр с поминал от 5 лева.

При извършения обиск на подс. К. били намерени и иззети: 1бр. мобилен телефон „Нокия" със СИМ карта и сумата от 242 лева, в банкноти както следва: 12бр. с номинал от по 20 лева и 1бр. с номинал от 2 лева.

При извършеното претърсване в дома на подс. Б. били намерени и иззети: 1бр. цветна снимка, 1бр. лист, формат А4 с изписан от двете страни текст, както и 2бр. банкноти с номинал от по 20 лева, 1бр. банкнота с номинал от 20 евро, 1бр. банкнота с номинал от 50 евро и 1бр. банкнота с номинал 100 евро.

При извършеното претърсване в дома на подс. К. били намерени и иззети: 1бр. СИМ-карта, с картодържач, празно найлоново пликче с изписани цифри, картодържач без СИМ-карта, лист от тефтер.

 

От заключението на назначената и извършена по делото съдебно-физикохимическа експертиза, прочетено в с.з. от първоинстанционния съд, се установило следното: 1. В изследвания обект № 1 - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет за веществено доказателство и подписан от поемните лица, се съдържа суха зелена тревиста маса, съдържаща се в десет броя полиетиленови пликчета със самозалепващата се лента и приблизителни размери 4/5см., поставени в един брой самозалепващ се плик със самозалепваща се лента и приблизителни размери 9/13см., иззети при извършения на 29.07.2015г. оглед на местопроизшествие в к.к. „Златни пясъци"- алея 2, до рекламна табела на FOOD BAR „Ivans place“

1.1    Растителната маса, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като Марихуана /индийски коноп, канабис/.

1.2    Общото нетно тегло на растителната маса от десетте броя пликчета е 4.78 грама, разпределено в тях както следва: 1брой х 0.41 грама, 1брой х 0.50грама, 2 броя х 0.48 грама, 3броя х 0.51 грама и 3 броя х 0.46 грама.

1.3 Съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в марихуаната във всяко едно от десетте броя пликчета е 9.45 %.

2. В обект № 2- прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет „веществено доказателство“ и подписан от поемните лица, се съдържа бяло, твърдо вещество, съдържащо се в шест броя прозрачни полиетиленови пликчета със самозалепваща се лента и приблизителни размери 4/5 см., иззети при извършения на 29.07.2015г. оглед на местопроизшествие в к.к. „Златни пясъци"- алея 2, до рекламна табела на FOOD BAR .,Ivans place", като:

2.1. Бялото твърдо вещество, представлява кокаин с примеси.

2.2. Общото нетно тегло на изследваното вещество от шестте броя пликчета е 1.96 грама, разпределено в тях , както следва: 1 брой х 0.31 грама, 1 брой х 0.33 грама, 2 броя х 0.32 грама и 2броя х 0.34 грама.

2.3. Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент кокаин във всяко едно от шестте броя пликчета е 71.9 %.

3. В обект № 3 - прозрачно пликче със самозалепваща се лента и приблизителни размери 4/5 см. се съдържа суха зелена тревиста маса, предадена на 29.07.2015г.с протокол за доброволно предаване от лицето А.Д..

3.1.Растителната маса, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като Марихуана /индийски коноп, канабис/.

3.2. Нетното тегло на растителната маса от пликчето е 0.25 грама.

3.3. Съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в марихуаната е 8.65 %.

Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал.2-„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, кокаинът е включен в Приложение № 2 към чл. 3, ал.2-„Вещества с висока степен на риск, с приложение в хуманната и ветеринарна медицина". Освен, че намира приложение в медицината, кокаинът е също обект на широка нелегална употреба и разпространение, поради наркотичното си действие. Видът на представения обект, съставът и начинът на опаковане го идентифицират като обект за нелегална употреба и разпространение.

 

Оценката на наркотични вещества е обобщена съобразно Приложение 2 Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

1. При цена от 6лв. на грам, без значение от процентното съдържание на активно действащия компонент, стойността на марихуаната с нетно тегло 4.78 грама е 28.68лева, а стойността на марихуаната с нетно тегло 0.25 грама е 1.50 лева. Съответно общата стойност на марихуаната /5. 03г/ е 30. 18 лева.

2. Стойността на кокаина с нетно тегло 1.96 грама, с процентно съдържание на активно вещество 71.9 % /и цена 220лв. за грам/ е 431.20 лева.

Общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 461, 38лв.

 

В хода на съдебното производство здравословното състояние на подс. К. се влошило. На 25.05.16г. бил приет по спешност за лечение по повод остър долно-латерарен миокарден инфаркт. Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична, психологична и медицинска експертиза се установява, че подсъдимият Я.К. страда от Разстройство на личността и поведението, в частност Диссоциално личностово разстройство, което не е психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и не довежда до качествено нарушение на годността за разбиране и ръководене на постъпките. Липсват данни за зависимост към алкохол или ПАВ, както и за наличие на психотични състояния при К., което му дава възможност да разбира свойството и значението на постъпките си. Заболяването на сърдечно съдовата система при К. през м. май 2016г. дава основание на вещите лица да приемат че в следващите месеци е необходимо ежемесечно проследяване на сърдечно-съдовия му статус, от специалист кардиолог.

 

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от съвкупност от събрани по делото взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства, формирана след проверка на източниците поотделно и в съпоставка с останалите. Анализът на настоящата инстанция ще бъде изложен по съответните пунктове от 1 до 5, ведно с проверка на съображенията на първоинстанционния съд и обсъждане на депозираните от страните възражения. Съставът прецени следното:

 

По пункт 1.

 

Фактическите изводи на състава са в съответствие с показанията на свид. Д. Д. – депозирани пред съда и от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им в с.з. на 18.02.2016г., показанията на свид. Г. Г., депозирани в с.з. на 02.10.15г., показанията на полицейските служители Ю. и Х., документът „обяснения“  № 365-22185/14.07.15г., протоколът за доброволно предаване от 31.07.2015г. от свид. Г. М. на протоколи за полицейско предупреждение спрямо свид. Д. за отговорността по чл. 329 ал. 1 от НК.

Свид. Д. е посочила пред съда пет пъти, че се е притеснила от случилото се с подсъдимите, двукратно – че се страхува. Твърди, че се е стреснала от това. Съобщава, че от приятеля си знае, че те са „опасни и да се пазя от тях“. В показанията си в с.з., за да опише случилото се използва думите – „започна да ме дърпа, въпросния Я.К.… Сдърпахме се, не помня в подробности какво се случи. Спречкахме се физически. Поводът беше, че П. каза, че той е там човека и иска пари от момичетата. Чувала съм, че и от други момичета е искал. Спречкахме се с Я., а П. беше там. Не помня за какво. Това беше в общи линии и аз после след това повече не съм слизала на „Златни пясъци“. Беше ме страх да ходя. П. ми го каза въпросната вечер, като се спречкахме с Я., че той е там човека вече и той взема парите, също така и други приятелки мои са ми казвали, че са вземали пари от тях… От мен специално бяха някакви заплахи, спречкване някакво, аз се притесних и уплаших и повече не съм ходила там.“.  Установените липса на спомен и частични противоречия са мотивирали съда да прочете показанията на свид. Д. от ДП, след което тя е потвърдила „Имаше такъв инцидент.“, заявила е че показанията и подписите са нейни. Чрез показанията на свидетелката, депозирани на 30.07.2015г. са попълнени детайлите от разказа й за случилото се, включително и за размера на исканата от нея сума – „…П.„Р. ми каза, че щом работя там трябва да им плащам всяка седмица по 200лева, защото те били хората там.“, за отправените конкретни заплахи – „Докато П. говореше Я. ме хвана за дясната ръка и започна да ме разтърсва и да ми вика, че трябва да си плащам, едновременно отправяше заплахи, че ще ме смажат, ще ме пребият, ако не им плащам въпросните 200 лева. Двамата останаха при мен около половин час като през цялото време ме заплашваха, обиждаха като ме наричаха „курва“ и викаха, че си искат парите, иначе нямам работа там.“, за известността на подсъдимите като опасни хора.

Поставена лице в лице с подсъдимите в с.з. свид. Д. е заявила „И от двамата се притеснявам и за здравето си, притеснявам се…. Да, притеснявам се и ме е страх.“. Отговорила е на близо 90 въпроса, зададени от страните и съда, като в част от твърденията си е променила първоначалната си категоричност, че са й искани точно определени парични суми и е била заплашвана. Логично е показанията й в с.з. да са били повлияни от изпитваните от нея чувства на притеснение и страх от подсъдимите, което не може да бъде формална причина да не бъдат кредитирани депозираните в ДП. Факторът време също е допринесъл за намаляване на интензитета на спомените й за случилото се, като е видно, че след прочитане на протокола от 30.07.2015г. тя е потвърдила записаното.

Показанията на свидетелката са подкрепени и от другите гласни източници.

Особеното положение на свид. Г. – от една страна близък и баща на детето на свид. Д., а от друга – към момента на с.з. в един затвор с подсъдимите, защитаван по своите дела от адвокат, който в настоящото производство представлява подс. Б., без съмнение влияе върху обективността на твърденията му. Независимо от това, свид. Г. сочи, че е посъветвал свид. Д. да се оплаче в полицията.

Полицейският служител Б. Ю. е имал непосредствени впечатления от състоянието на свидетелката към момента, в който тя е поискала среща с него, за да сподели за проблема, който има с две лица, които я притеснявали във връзка с работата й като компаньонка. В обясненията си пред него тя посочила подсъдимите, като лицата, които й искали по 200лв. седмично ако ще работи на „Златни пясъци“. Била „наистина доста притеснена“, че може да се случи нещо с нея. Свидетелят Ю. спазил установения ред, входирал обясненията, които след това били разпределени на други полицейски служители да работят по него. Свидетелят е извън кръга на лицата, осъществили действия по разследването в хода на конкретното наказателно производство и показанията му могат да бъдат счетени като годно събрани доказателствени средства.

Приложено по делото е и снетото от свид. Ю. обяснение от свидетелката. Макар и без стойност като източник на гласни доказателства, документът е подписан от две лица, с поставен печат от регистъра и дата – 14.07.2015г., повече от две седмици преди подсъдимите да бъдат задържани във връзка с извършени други по характер престъпни деяния. Търсенето на помощ от страна на полицията от свидетелката е факт, който разкрива собствената й мотивация да съобщи за случилото се с подсъдимите и подкрепя твърденията й от ДП изцяло.

Възраженията на защитата и на подсъдимите по този пункт не са обосновани от стабилни доказателства.

Инициираното търсене на записи от камери в района на „Айфеловата кула“ е установило, че МВР няма камери в района, а поставените от „Златни пясъци“ АД – 7 броя не позволяват съхраняване на записите за повече от 14 дни. При неустановената дата на м. 06.2015г. на извършеното от подсъдимите, към момента на постъпване на информацията – м. 10.15г. събирането на подобни записи е било обективно невъзможно. Отсъствието на записи, обаче, не опровергава провеждането на „срещата“ със свид. Д., нито подкрепя твърденията на подс. Б., че е бил в Гърция продължително време през м. 06.2015г.

В обясненията си подс. Б. твърди, че познава Г. Г., от когото знаел, че полицейският служител  Х.Х. бил заплашил Д. и А. да дадат показания срещу него „иначе по същия начин ще постъпят и с нея.“. В същото с.з., на въпроси на защитника си подсъдимият е дал друга версия  – „Г. Г. е звъннал по телефона от следствения арест и е казал на жена си, на Д., накарал я да даде показания и по телефона е казал, че е вземал някакви 1000лв.“, а хора които са били встрани и са чули разговора са казали на подс. Б.. По този начин е проявено съществено разминаване в обясненията на подсъдимия относно средствата за манипулиране на свидетелката, разколебаващо постигането на целения от него общ резултат – да обоснове целенасочена външна мотивация на свидетелката да даде показания срещу него. Съдът не кредитира тези обяснения, доколкото счете, че е доказано безспорно, че свид. Д., самостоятелно и доброволно е потърсила съдействие от полицията, като е подала първият сигнал за осъществявана от подсъдимите неправомерна дейност.

Изцяло необосновано от събраните доказателства е съображението на защитника на подс. Б. в с.з. пред въззивната инстанция - че свидетелят Г. пред съда признал, че са с влошени отношения с подсъдимия Б. и имат наистина сериозен повод за конфликт, както и че е казал „да, аз съм говорил с нея да натопи Б.“. Показанията на свид. Г. Г. са на л. 275 от т. 1 по НОХД № 1118/15г. на ВОС – и в тях няма подобни твърдения.

 

 

По пункт 2.

 

         Изложената фактическа обстановка се формира с оглед приетите от състава като достоверни показания на свид. М. в с.з. от 02.10.2015г. и от ДП, свид. П. – депозирани в с.з. от 28.08.2015г. и в хода на ДП, прочетени в с.з., и на свид. П.Г.. И тримата свидетели, заставайки пред съда, описват идването на подсъдимите до мястото, караницата между подс. К. и свид. М., заплюването на свидетеля от подс. Б., намесата на свид. П. Г., който ги помолил да не стават разправии. За тази среща сочи и подс. К. – бил там, дръпнал на страна свид. М., подс. Б. каза на свид. М. нещо с насмешка, самият подс. К. се намесил и казал на подс. Б. да не се занимава със свидетеля – обяснения, които покриват частично с кредитираните от съда доказателства.

         В свободния си разказ пред съда свид. П. описва основните елементи на случилото се – „Тогава спряха две коли, джип и БМВ, знам го като „Р.“ от БМВ-то слязоха и тръгнаха да се разправят с Б.., не знам за какво, аз бях в нашето БМВ, черно, стоях вътре. Б.. беше излезнал отвънка и говореха нещо с Я.… Говореше първо Я. с Б.., после и другото момче – Р.. Тогава П. бутна Б.. в гърдите, тогава Я. тръгна към Б.. и към другото момче, тогава и П. тръгна, сбутаха се лекичко. П.Г. тръгна да ги разтървава… Я. дръпна Б.. настрани, нещо си казаха, вдигнаха си ръцете и Б.. се качи при мен в колата и си тръгнахме. Попитах за какво са се карали… Каза наши си работи, спомена за някакви пари…“. На уточняващ въпрос от прокурора е допълнила „Каза, че за някакви пари са се разправяли.“. След прочитане на част от показанията й от ДП, свидетелката е заявила – „Подписите са мои. Чела съм го. Като съм говорила после с него ми е обяснил това са мои думи.“ Въпреки смущаването на реда в съдебната зала, свид. П. е продължила – „Като се качи в колата каза, че става въпрос за пари. Питах го защо. Каза, че става въпрос за 100-200лв. Питах за какво. Каза, не те интересува.“. Видно е, че свидетелката е отрекла казаното от нея на ДП, че парите са били поискани за рекет, но не е посочила нито една логична причина да е заявила неистина пред разследващите и е потвърдила още веднъж, че са били поискани 100-200лв. Когато се качил в колата Б.. бил малко ядосан, а тя била по-притеснена – „Нормално е, както изглеждаха приятели изведнъж скочиха, от Я.К. не ме е страх, притеснявам се като го видя, като е нервен и ядосан.“.

         Свид. М. се е явил пред съда след обстойна проверка на медицинските документи за здравословното му състояние – причина да не се яви в предходно заседание, и експертиза, която е установила действителната му невъзможност. В свободния си разказ е възпроизвел почти изцяло и с цитати от репликите на подсъдимите депозираните от него показания на ДП, впоследствие прочетени. Свид. М. назовава случилото се „инцидент“, свързан с „някакъв седмичен рекет, който или аз или някой друг трябва да плаща. Реших, че става въпрос за мен, защото към мен се обръщаха. Рекет за някаква дейност, не искам да уточнявам“. В досъдебното производство обаче е казал точно и ясно - за да проституира А. на това място. В показанията пред съдебния състав той уточнява – „Самата дума /рекет/ никой не я е споменавал… Така го възприемам, ако дойдат двама трима и скочат, аз заявих какво мисля, така възприех.“. Свидетелят се възползвал от правото си да не дава показания относно факти и обстоятелства, които биха го уличили него в сводничество, а приятелката му в проституция, не иска да уточни дейността, за която са искани пари, не желае да отговори на въпроса какво е правил на Побити камъни. Потвърждава казаното пред разследващия орган „ ставаше въпрос за пари... ставаше въпрос,че на Побити камъни се случват някакви неща и за това трябва да се плаща... седмичен рекет, който трябва да се плаща... тя много се притесни и даже говорихме след това с нея /А./, че известно време тя няма да излиза, но няма да им даваме пари, впоследствие така и правихме…“. Разпитът на свидетеля е бил прекъснат от почивка в рамките на 15 минути, след която той е заявил, че показанията му с репликата на подс. Б. за сумите по 100 и 200лв. са неточно записани и такава реплика е нямало.

         Видно е обаче, че е потвърдил „скачането“ на двама трима срещу него, блъскане, изплюване, и искане на сума като рекет. Цифрите са били съобщени на свид. П., според показанията й и от с.з., както и на водещия разследването, отразил неговите показания на 05.08.15г. Именно поради това и съдът счете, че възникналите колебания в показанията на свидетеля са незначителни с оглед общия обем потвърдени пред съда и в присъствието на подсъдимите факти и обстоятелства за възприятията му от случилото се. „Спестяването“ на конкретната реплика на подс. Б. и твърдението на свидетеля, че е нямало такава, единствено изразява субективното му повлияване в хода на съдебното заседание и то след като вече е бил потвърдил вцялост казаното от него и записано в протокола на ДП. Отправената претенция към свид. М. да плаща по 100лв. седмично, за да упражнява свид. П. своята дейност, както и средствата за въздействие спрямо свидетеля са установими и чрез съпоставката с казаното от свид. П. - че са били поискани именно 100-200лв., в зависимост от мястото, че е видяла действията срещу мъжа й, както и с показанията на свид. П. Г. за неговото участие в ситуацията.

         Съдът отчете и протокола за доброволно предаване от 07.08.2015г. от свид. Г. М. на протоколите за полицейско предупреждение и обясненията спрямо свид. П. за отговорността по чл. 329 ал. 1 от НК.

 

         Като възражения, общи по пункт 1 и 2, съдът прецени аргументите на защитата за негодност и недостоверност на показанията на свид. Д. и М. и за манипулация от страна на полицейските служители Х., М. и Ю.. В тази насока съставът прие следното:

         Двата епизода са свързани само чрез активното поведение на подсъдимите в рамките на неустановени дати на м. 06.2015г. Случили са се на различни места край гр. Варна, като свид. Д., от една страна, и М. и П., от друга страна, не се познават. Независимо една от други, те съобщават един и същ повод за претенции и средства на въздействие на подсъдимите спрямо тях. Явявайки се пред съответните свидетели, и при двата случая, подсъдимите са били предварително известни с принадлежност към престъпните среди. Описана от различните свидетели е и съобщената от подсъдимите новина – че хората, на които следва да плащат, вече са именно те и е добре да го правят, за да си нямат проблеми. Налице е еднакъв подход към лица, за които не се очаква да сигнализират – освен поради естеството на упражняваната дейност, и поради другите връзки с тях - мъжа на свид. Д. познава подс. Б., свид. М. е лежал в затвора и са били в близки отношения с подс. К.. Свид. Д. е знаела и за други случаи с момичета, изнудвани от подсъдимите, но те не са поискали да се явят в полицията. До свид. М. и П. полицейските служители са достигнали работейки по сигнала на свид. Д., свързан със задържаните по друг повод подсъдими. Видно е, че свид. Г. М. е предал документите, свързани с предходни проверки на дейността на свид. Д. и П. и съставените им протоколи за предупреждение, съответно на 31.07. и 07.08.2015г.

Конкретизацията на престъпното деяние изисква посочване на времето на извършването му - необходим реквизит, включващ максимално възможна и точна установеност на момента на престъплението по дни, месец, година. В случаите по настоящото производство, обаче, точните моменти не могат да се установи прецизно, поради което времето на деянието са неустановени дати през м.06.2015г., включено в пунктовете 1 и 2 от фактическа страна. „За законосъобразното гарантиране на правото на защита на обвиняемия е необходимо да не се допускат недопустимо широки времеви рамки на обвинението, които не предоставят никаква конкретна и точна информация за времето на деянието и блокират възможностите за адекватна защита“, прието в Решение № 408 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1288/2014 г., II н. о.

         Не се установява манипулиране, подготовка на свидетели, неубедителни и изолирани са обясненията на подсъдимите в тази насока. Свид. Д. и М. не отричат, че са установили контакт с полицията, без да са в други отношения с разследващите.

Не се извличат аргументи в полза на твърденията за предубеденост в полицейските служители от факта, че са познавали подсъдимите от преди. Свид. Ю. сочи – „аз съм полицейски служител, а П. е контингент, познавам го като Пешо Р., нямам лични отношения с него“.

Принадлежността на подсъдимите към т. нар. „контингент“, а на свид. Х., М. и Ю. към служителите на реда, логично обосновава взаимната им разпознаваемост. Не сочи на тенденциозност спрямо личността на подс. Б. и фактът, че свид. Х. и М. са били участници в наказателното производство по НОХД № 403/2015г. на ВРС. Видно от мотивите на съда /т. 3, л. 885 от НОХД № 1118/15г. на ВОС/ именно на тези служители на сектор „криминална полиция“ при ОД на МВР е било възложено да установят самоличността на лицата, участвали в инцидента на 22.10.2014г. Едно от тези лица е бил подс. Б. и те са го установили. От приложените по настоящото дело справки се установява, че всеки от подсъдимите има своите криминални регистрации, по които са работили тези и други полицейски служители.

Свид. Ю., Х. и М. дават показания, обвързани с личните си впечатления за разказаното и проученото в хода на предхождащите производството полицейски действия. Тези показания ведно с кредитираните на свид. Д., Г. Г., М., П. и П. Г. формират безпротиворечива съвкупност от взаимнодопълващи се доказателства. Показанията на свидетелите полицейски служители не разкриват каквото и да е лично отношение към подсъдимите, при отчитане на свръхзадълбочената проверка в търсенето на съмнение за такова в хода на събирането на доказателства пред първоинстанционния съд.

 

Не се споделят мотивите на първоинстанционния съд по тези пунктове на обвинението. Отразяването на посочената в обвинителния акт фактическа обстановка внася объркване в приетите от съда фактически положения. След излагане на приетите от прокурора факти, съдът обаче е заявил, че действията на подсъдимите са били насочени срещу личността на свидетелите, а не срещу имуществото им – без да се ангажира изобщо кои действия има предвид. Съдът е посочил, че липсва възможност да приеме показанията им от ДП, тъй като „следва да се стори преценка за годността на свидетелските им показания“ и позовавайки се на противозаконната дейност, която извършват, работейки като проститутки, и на трудностите с призоваването на свид. Д., е оценил свидетелите като ненадеждни източници – „криминално проявени лица с меко казано съмнителен начин на препитание“. От друга страна обаче, съдът е ценил показанията на същите „ненадежни“ източници, депозирани в с.з., без да е изложил съображенията си за това. Тези изводи не могат да бъдат подкрепени, тъй като:

За здравословното състояние на свид. Д. са събрани множество медицински документи и за разлика от приетото от съда – заболяване е установено. Била е назначена и експертиза, която е прецизирала, че спукването на тъпанчето и възпалението на ухото не са я възпрепятствали да се яви пред съда, но по делото са налице докладни записки от ОЗ „СО“ и молби на свидетелката, че й е насрочен преглед в гр. София и тя е отишла на него. Здравословното състояние и на свид. М. е било влошено. Установените заболявания на свидетелите нямат влияние върху анализа на показанията им, тъй като не променят годността им да възприемат и пресъздават възприетите от тях факти и обстоятелства.

Трудностите в призоваването на един свидетел - участник в наказателното производство, не биха могли да повлияят върху стойността на неговите показания. Видно е по делото, че много повече усилия съдът е положил за провеждането на няколко видеоконферентни връзки с различни държави, като е ценил събраните чрез тези разпити доказателства.

Не се установяват обстоятелства, разкриващи ненадежност на източниците. Излишно е да се сочат конкретни примери, множество в актуалната съдебна практика, за пострадали от престъпления, които не упражняват общественополезен труд и получават доходи по непозволен или неморален начин. Криминалната проявеност на едно лице не изключва или осуетява настъпването на престъпен резултат спрямо него.

Свид. Д. и свид. М. не са предявили имуществени претенции към подсъдимите, не се познават помежду си, нямат следващи контакти с подсъдимите, с което заинтересуваността им от изхода на наказателното производство не може да се предполага. Не са имали повод да се срещнат и в хода на наказателното производство – разпитани са в различни с.з. В състояние на притеснение и изпитван от подсъдимите страх, свидетелките Д. и П. възпроизвеждат добросъвестно спомените си за претърпяното и заедно със свид. М. изпълняват задълженията си на участници в производството. Като обща характеристика на показанията им от с.з. се отчита загубата на ясен спомен за детайлите от случилото се и повлияването им от присъствието на подсъдимите редом с тях в съдебната зала. Промяната в съдържанието на свидетелските показания в двете фази на процеса и дори декларация от свидетеля, че поддържа дадените пред съда изявления, не заличават автоматично доказателственото значение на показанията му от досъдебното производство, щом те са законосъобразно приобщени към доказателствения материал. В такива случаи за съда възниква задължението внимателно да анализира и провери както непосредствено депозираните пред него свидетелски показания, така и тези от досъдебното производство, да установи кои от тях са истинни и да изясни причините за противоречията. Именно този подход, приложен от настоящата инстанция, обоснова кредитирането на показанията на свидетелите от ДП. Притежавайки различна степен на интелектуални възможности и според личностните си особености свидетелите изясняват оценката си за действията на подсъдимите, подбудите си, за да свидетелстват и отражението на извършеното спрямо тях.

Оценката за надеждност на източника включва и проверката за достоверност на казаното. Общият преглед на показанията на тримата свидетели не поражда каквото и да е съмнение за предварителна обработка, манипулация, тенденциозност, заговор помежду им и с полицията по посока на злепоставянето на подсъдимите – в каквато насока е защитната теза. Свидетелите описват два отделни – по време, място и последици, епизода от действията на подсъдимите, като случилото се с едната е обвързано с преживяното от другите само чрез описаното от тях еднотипно поведение на подсъдимите. За да потърси съдействие от полицията свид. Д. е нямала друг мотив, освен изпитвания от нея страх от подсъдимите по повод на поставените й условия и не се е облагодетелствала. Свид. М. и П. са били установени по-късно и са дали показания за случилото се с тях – също без да имат някакви лични ползи. За верността на твърденията на свидетелите сочи описаното за появата на подсъдимите, претенциите и средствата им за „убеждение“ спрямо свидетелите. Изцяло извън вниманието на първоинстанционния съд са останали значението на данните, изнесени от свид. П. Г. – очевидец на случилото се, както и частта от показанията на свид. П. – в която тя споделя непосредствените си впечатления от видяното от позицията й в автомобила. Показанията им са обвързани и с информацията, разкрита от свид. Х. за желанието на подс. Б. да осъществи влияние над определени проституиращи лица в част от освободените от разбита престъпна групировка територии.

        

         По изложените съображения съдът не прие като основателни възраженията на защитата и аргументацията на първоинстанционния съд за липса на доказателства за извършено от подсъдимите деяние спрямо свид. Д. и свид. М.. След собствената преценка на въззивната инстанция по събраните по делото доказателства бе формирана изложената в пункт 1 и 2 на настоящите мотиви фактическа обстановка.

 

 Пункт 3.

Фактическата обстановка в тази част съставът изгради въз основа на показанията на свид. М. и М. – от с.з. и от ДП /в рамките на приобщените в с.з. показания/, извършените разпознавания от свид. М. на подсъдимите.

При този епизод подс. Б. е предложил на младежите марихуана, а подс. К. им е подарил известно неустановено количество.

Свид. М. е потвърдил изцяло отразеното в протокола за разпит от 30.07.2015г. по време на с.з. на 16.12.2015г., като е казал, че това е истината. В резултат на естествените особености, свързани с възрастта на свидетеля – 16г. към момента на престоя в КК „Златни пясъци“ и 17г. към момента на с.з., и изтеклия период от време от около пет месеца до разпита пред съда, част от спомените му са били заличени. Видно е обаче, че непосредствено след събитията свидетелят разказва за това, че още предната вечер е видял двама мъже, които свързва с марихуаната, закупена от приятеля му М. на 29.07.15г. Посочва и, че вторият мъж предната вечер им е посочил към този, който продал тревата на М.. Свидетелят описва и двамата подсъдими – и подс. Б. като посочилия предната вечер подс. К., и подс. К. като продалия на свид. М. тревата.

Свид. М. също подробно, последователно и безпротиворечиво е възпроизвел спомените си за случилото се в хода на две с.з. на 19.01 и 18.02.2016г. Още в свободния разказ свид. М. – 17г., е съобщил обстоятелствата по срещата си първата вечер, на 28.07.15г., с подсъдимите, дал е конкретно и пълно описание на всеки от тях. Този факт има изключително значение, тъй като при видеоконферентния разпит свид. М. не е могъл визуално да възприеме личността на всеки от подсъдимите /отказано от съда в хода на разпита му/, но синтетично и точно е посочил ключови черти от облика им. При втория му видеоконферентен разпит свидетелят е посочил характерни белези на подс. Б., като не си е спомнил тениската, с която е бил облечен във всяка от двете вечери, за подс. К. е казал, че е по-дебел и по-възрастен от първия. Свид. М. е свързал всеки от тях с конкретни действия. След прочитане е потвърдил, че записаното в протокола от 29.07.15г. е вярно.

По време на двете разпознавания свид. М. е бил категоричен. Пред съда е обяснил, че е разпознал и двете лица, които тогава си е спомнял, а вече не е сигурен дали би разпознал.

Този епизод от дейността на подсъдимите е в основата на случилото се на 29.07.2015г. Свид. М. вече бил взел решение да закупи от тях марихуана, отишъл е именно при тях, успял да закупи и то за уточнената предната вечер цена. Действията на младежа са били възприети и от служителите на полицията. Показанията на свид. М., М., А., М., Д. в този хронологичен ред формират логическа и неутрална съвкупност, спрямо която твърденията на подс. К., че на 28.07.15г. е бил в дома си остават напълно изолирани. Това е невъзможно, тъй като и в двете вечери свид. М. е контактувал с него в КК „Златни пясъци“ по повод снабдяване с марихуана, като минути след продажбата на 29.07.15г. подсъдимият е бил задържан. Споделя се виждането на първоистанционния съд за пристрастност и неубедителност на показанията на майката на подс. К..

 

 

Пункт 4.

 

Изложената и от ВОС фактическа обстановка по този пункт е в съответствие с изобилно количество доказателства – от показанията на свид. М., М., полицейските служители, наблюдавали района, служителите на хотел „Рива“, поемни лица, съпоставени при разпознаването с подсъдимите лица, писмени доказателствени средства, веществени доказателства – дискове от камери на хотела, и т.н.

Количеството марихуана, закупено от свид. М. за 20лв. не е установено и иззето, тъй като е било изпушено от младежите. Показанията на свид. М. са последователни, безпротиворечиви – независимо от младата му възраст и факта, че, при двукратното участие в съдебно заседание той е отговорил на множество конкретни въпроси. Подкрепени са от показанията на свид. М. – в рамките на неговите лични впечатления от случилото се.

Доколкото се възразява, че незабавно след закупуването на наркотично вещество свид. М. е следвало да бъде спрян, и че полицейските служители не са реагирали при извършване на престъплението, за да го преустановят, съдът намери, че свид. М. и М. са напуснали района на подсъдимите и са били установени едва по-късно вечерта с помощта на рецепционистката от хотела им, тъй като едно от момчетата имало специфичен външен вид – чернокож с изрусена коса. Не се установяват доказателства, сочещи на т. нар. „полицейска провокация“ спрямо подсъдимите, тъй като включените в оперативния план полицейски служители, част от които свидетели по делото, са имали пасивно поведение, без да въздействат/склоняват по какъвто и да е начин подсъдимите да извършат престъпление, което те не биха извършили, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение. /Решение № 189/03.02.2015г. на ВКС, Второ н.о., включените в него решения на ЕСПЧ, както и Toran and Schymik v. Romania, 43873/10/14.04.2015; Scholer v. Germany, 14242/10/18.03.2015 и др./. Видно от последвалите действия на подсъдимите и установеното в тайника им количество наркотични вещества, те са имали своята готовност и решеност да продължат с престъпното си поведение. Полицейските служители са възприели тази престъпна дейност без да я инициират. 

 

Пункт 5.

 

Доколкото този пункт е последен и веднага след извършването на продажбата на свид. Д.. подсъдимите са били задържани, към ценените с висока доказателствена стойност източници съставът включва – показанията на свид. Д.. /възприел само подс. К., който му предложил и продал марихуаната/ и Линеани, свид. А., М., Д., Х., протоколите за оглед, доброволно предаване, разпознаване, фотоалбума от местопроизшествието /при отчитане на грешката на изготвилия го експерт да посочи, че е от обиск и изземване/, веществените доказателства, експертното им изследване.

Правилно извън съвкупността съдът е поставил показанията в нарушение на процедурата по чл. 223 ал. 2 от НПК, протокола за следствен експеримент от 30.07.2015г. Не подпомагат разкриването на обективната истина показанията на майката и брата на подс. Б. - свид. К. и Б. Б., те касаят факти след извършване на деянията. По отношение на тениската, с която е бил облечен подс. Б. – са налице разнообразни твърдения – червена, розова, светла, според свид. А. и Д. - шарена. Показанията на свид. М. от ДП в тази част не са прочетени, поради което и съставът не може да ги обсъжда. Видно е обаче, че подс. Б. не е бил разпознаван от свид. М. по цвета и вида на дрехата си. Напротив, и в с.з. свид. М. сочи особената форма на главата, брада, лице, а по време на разпознаването се е водел от брадата и другите черти на лицето, записано в протокола от разпознаването. Само за подс. К. дрехите, с които е бил облечен вечерта, са били сред белезите, по които е бил разпознат от свид. Д...

Показанията на свид. М. не биха могли да се кредитират поради пристрастността на свидетеля, а и поради противоречието между тях и обясненията на подс. Б. за факти, непосредствено преди задържането на подсъдимия. Според свидетеля - подсъдимият се е спрял да разговаря около 5 минути с други две момчета, а самият той подминал, гледайки по магазините, и след като се върнал подсъдимият вече бил задържан. За тази част подс. Б. сочи – че е бил задържан от спораджии докато се е разхождал пред х-л „Владислав“.

Обясненията на подсъдимите са, че не са извършили престъпни действия. Подс. Б. се разхождал. Подс. К. сочи, че на 29.07. в 20.20ч. отишъл в КК „Златни пясъци“ да се разхожда, слязъл на Хавана и продължил, чакал за среща с приятели, междувременно си търсил работа и говорил с хора за това. Бил задържан на 30м, а след това в 20.45ч. го сложили до преграда на пътя за Хавана и седял час и половина. И двамата твърдят, че са били първи на мястото, на което е извършен огледа, а другият е бил доведен по-късно. Според тях са били държани с белезници пред сградата на Пето РУ, пред която по това време имало много хора, включително и чужденци – в подкрепа на тезата, че именно там са били видени от свидетелите чужди граждани, които после са ги описали и свид. Д.. и М. и разпознали. /Прецизността налага да се посочи, че към момента на излагане на обясненията в с.з. е бил ползван фотоалбум, изготвен от бащата на подс. Б. – без да бъде приобщен към доказателствата, а в края на заседанието бил върнат на защитата. Допуснато е неотстранимо нарушение на процеса на събиране и проверка на доказателства по делото, което не е засегнало съществено процесуалната правилност на цялото съдебното следствие./.

Защитата на подс. Б. счита, че нито едно от доказателствата по делото не свързва подсъдимия Б. с това престъпление, т.к. на практика у подсъдимия Б. не са били намирани наркотични вещества. По отношение на инкриминираните вещи, отнети от някакъв тайник не са установени никакви обективни следи било дактилоскопни, било ДНК. Съставът прецени това становище като необосновано, предвид обективния факт, че позовавайки се на контакта именно с подс. Б. от 28.07.15г. свид. М. е отишъл директно при него на масата, на която е бил. Това е възприето от осъществяващите наблюдение полицейски служители. Придържайки се към своите собствени правила подс. Б. не е пипал поставените в тайника наркотични вещества, установено от свидетелските показания, поради което търсенето на негови дактилоскопни или ДНК следи се явява безпредметно. Съгласно уговорката между подсъдимите предаването на наркотика и получаването на цената за пакета е било ангажимент на подс. К.. Подс. Б. е имал различно участие в двете вечери – на 28.07.15г. е привлякъл като клиент свид. М., а на 29.07.15г. просто е пазил и наблюдавал в непосредствена близост мястото, в което наркотичните вещества са били съхранени и от които подс. К. на два пъти е взел съответно количество. Между двамата подсъдими е имало непрекъснат контакт – визуален, на няколко пъти словесен, с жестове. Това е установено от кредитираните от съда свидетелски показания на свид. М., А., М., Д., от мястото, на което подс. Б. е бил задържан и установените при огледа и иззети вещества.

Възразява се, че неизпълнявайки изискванията на НПК, органите на досъдебното производство стремейки се на всяка цена да докажат престъплението, са опорочили следствено действие разпознаване. Проверката на възраженията на защитата и на двамата подсъдими е била в основата на решението на първоинстанционния съд да призове и разпита всички поемни лица и всички съпоставени с подсъдимите лица, да приобщи и изготвените фотоалбуми – л. 587-593 от т. 2 на НОХД № 1118/15г. на ВОС. В резултат на запознаване с протоколите, свидетелските показания, фотоалбумите, съставът на настоящата инстанция не установи нарушения на процесуалните правила, които да подронят ПСД с участието на свид. М. и Д... Наведените аргументи за неизпълнение на изискването на чл. 171 ал. 2 от НПК за съпоставяне с лица, които имат сходна външност е неоснователно. Не би могло да се търси идентичност на съпоставените лица /по арг. на Решение 30/10.07.2014г. на ВКС, Трето н.о./. Видно е по снимковия материал, че лицата не са били с несходни индивидуализиращи белези. Възрастта е относителен външен белег на едно лице, в зависимост от множество фактори и не винаги в съответствие с очакванията за календарната възраст. Не се установява всеки от подсъдимите да е бил съпоставен с лица от различаваща се от неговата житейска група.

Изтъква се, че по отношение на свид. М. и Д.. не е била потърсена наказателна отговорност, независимо, че са осъществили престъпление закупувайки си наркотично вещество. Посочва се като  общоизвестна полицейската практика в такива моменти да се направи  компромис по отношение на такива лица с оглед доказването на други неща. Прегледът на съдебната практика, напр. Решение № 27 от 12.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2252/2012 г., II н. о., Решение № 137 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 510/2016 г., I н. о., установява, че лица, закупили наркотични вещества участват в производствата като свидетели. С оглед чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице условията по НПК, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. В чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е предвидено, че производството не се образува, когато деянието не съставлява престъпление, чиито характеристики по чл. 9 ал. 1 от НК имат своите изключения в чл. 9 ал. 2 от НК. В този смисъл са били становищата на представителите на прокуратурата – ръководно-решаващ орган на досъдебната фаза, изразени в хода на съдебното производство за проявите на свид. М. и Д... Липсата на изрично произнасяне за отказ спрямо тях да се образува наказателно производство по отношение на придобиването и държането на наркотични вещества, категорично не влияе върху оценката на извършеното от подсъдимите. Подобно постановление на прокурора не би довело до промяна в статута на лицата като свидетели в производството /по арг. на обратното от чл. 281 ал. 2 от НПК/, обвързано и с наказателната отговорност за дадените от тях показания, следователно няма правно значение при преценката на стойността на тези гласни доказателствени средства.

Възражението на защитника на подс. К. за необходимост в производството чуждестранните граждани да бъдат разпитани с лицензиран преводач е несъответно на нормите на НПК – които не изискват подобна официална регистрация. Разпитът на свид. М. и М. е бил с двоен превод, което е обосновано с оглед условията и времето, в което свидетелите са били разпитани в полицията. Разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от НПК дава възможност на лицето да се ползва и от неродния си език. В случая свидетелите са говорили на родния си полски език, като преводът до български е достигал през английски език с участието на лица, за които не са налице отрицателните предпоставки по чл. 395 е вр. чл. 148 ал. 1 т. 1-3 от НПК.

Не са налице съмнения в годността на свидетелите М. и М. с оглед въздействието на марихуаната, алкохол. Видно от показанията на свид. А., М., свид. М. А.а – рецепционистка в хотела към момента на установяване на свид. М. и М. от полицията, в поведението им не е било налице нищо необичайно, което да налага по-задълбочено изследване на психологическото им състояние. От друга страна свид. Д.. не е бил повлиян от наркотика, тъй като е бил спрян на известно разстояние след закупуването му.

Според защитника на подс. К. липсват категорични и неоспорими доказателства, че деянието за което е осъден Я.К. е извършено именно от него - в него при обиска не са намерени наркотични вещества, няма негови отпечатъци по опаковките намерени в тайник, когато е бил задържан се е намирал далеч от местото където са открити тези наркотични вещества. Първоинстанционният съд е разгледал отправените и към него възражения, като е дал убедителен отговор, обоснован от изслушаното заключение на ФХЕ с разясненията на вещото лице в с.з. Безспорно наркотичните вещества не са били в джобовете на подс. К., но на мястото, от което той ги е вземал, установено по данните от осъществяващите наблюдение полицейски служители – са били намерени и иззети високорискови наркотични вещества. Към момента на огледа, извършен от 22 до 22. 35ч., полските младежи не са били установени. Техните разпити са след 23.15ч., а същото място е било описано от свид. М., като онова, от което двукратно му е била дадена марихуана. Подс. К. е бил разпознат от свид. М. и свид. Д.. в хода на ДП, като съдът кредитира съставените за това протоколи. В хода на видеоконферентните разпити съдът е показал на свид. Д.. всеки от двамата подсъдими, като той отново е посочил, че разпознава подс. К., като лицето, което е било зад огледалото, като твърди, че не е 100 процента сигурен. Действително в протокола за разпознаване е отразено, че „това лице ми прилича, на този който ми продаде марихуана. Разпознах го по косата, телосложението, както и по дрехите, с които беше облечен снощи.“. С оглед на изложеното, съставът прие, че белезите, отразени от свид. Д.. към момента на разпознаването на подс. К., са особено характерни – косата, и трайни – телосложението, дрехите от вечерта, като в резултат на етични съображения са направени съжденията „това лице ми прилича“ и в с.з. „това лице много прилича на същия човек, но не съм 100 процента сигурен“. /сходни съображения са отразени в Решение № 131/23.03.2012г. на ВКС, Трето н.о./. Характерната прическа, физиономията и телосложението са белезите, по които свид. М. е разпознал подс. К.. Твърденията на тези свидетели, напълно неутрални, чужди граждани, са категорично обвързани с показанията на свидетелите полицейски служители, които познават подс. К. отпреди и излагат подробно същите фактически действия, които той е осъществил по продажбата на наркотичните вещества.

Безспорно е, че марихуаната, открита в тайника, се различава по активно вещество от същото наркотично вещество, предадено доброволно от свид. Д... Но следва да се отчете, че разликата е незначителна - 0, 8 %, както и фактът, че пакетът, закупен от свид. Д.. е приблизително два пъти по-малък по грамаж от намерените в тайника. Не може да се предполага каква би била цената, на която биха били продадени по-големите пакети марихуана, но за уговорената със свид. Д.. подс. К. му е дал това количество от 0, 25г. Веществата, които са били разпространени на свид. М. в двата поредни дни не са установени като активнодействащ компонент и количество. Отсъствието на продажба на кокаин не налага извод, че присъствието му в тайника е имало друга цел – мястото на съхранение и начинът на опаковането му сочат на предварителната му подготовка за разпространение. Подсъдимите са били единствените лица упражняващи владение върху този тайник, ясно съзнаващи какво съдържа.

Необходимо е да се отбележи, че свид. Д.. е предал на разследващ полицай закупеното от него вещество, за което е бил съставен протокол за доброволно предаване. Съставът намери, че това е извършено по реда на чл. 159 ал. 1 от НПК, за което е бил съставен протокол по чл. 128 от НПК, в присъствие на преводач от немски език. Приобщеното по този ред веществено доказателство е годно. /по арг. от Решение 362/21.01.2011г. на ВКС, Трето н.о./.

Не следва да се пренебрегва като общо възражение по всички обвинения по делото становището на защитата за натиск на свидетели, полицейска и прокурорска манипулация на доказателства, за съзнателно опорочаване на процесуални действия. Към вече изложените съображения за неоснователност на подобни аргументи, съставът счете за необходимо да посочи и:

Свид. М. е бил поискан от защитата на подс. Б., доколкото се твърди, че през деня и непосредствено преди задържането е бил с него. Свидетелят е описал облеклото на подсъдимия, какво са правили заедно, как се е отдалечил от подс. Б., който разговарял с други момчета, как го е видял задържан след това, че познава бегло подс. К.. Заявил е и - „Да дам тези сведения по принцип се притеснявам, защото полицаи и прокурори оказват натиск върху свидетели и затова“. Видно е, че спрямо този свидетел не е бил осъществен какъвто и да е натиск, защото той не сочи за такъв. От факта, че не е бил разпитан по-рано не могат да се правят значими обобщения, тъй като към момента на задържането на подсъдимите до периметъра, охраняван от полицейски служители, е имало десетки наблюдатели. Недопускането на този свидетел до мястото, на което е бил задържан подс. Б. само може да подкрепи извод за осъществяване на необходимите гаранции за опазване на местопроизшествието.

Явил се е и свид. Г. А. – журналист, който по време на съдебното производство получил една „прелюбопитна снимка, която от части разбива тезата на държавното обвинение“, след като той я изтеглил „от едно място“ проверил дали не е монтаж. На снимката – която не е сред доказателствата по делото, свидетелят описва какво според него е важно да се види, вчастност присъствието на свид. Х. на местопроизшествието. Свид. А. декларирал пред съда „органите на ДП си позволяват да употребяват груби лъжи, за да ушият едно обвинение“.

Всъщност, свид. Х. не е отричал, че е бил на местопрестъплението, но е  подчертал, че е станало веднага след задържането на подс. Б.. И самият подсъдим сочи, че е задържан от „спораджии“ – специална полицейска група по задържане на лица. Свид. Х. е полицейски служител, каквито на това място и по това време е имало много – униформени, цивилни, обосновано от планираната и успешно реализирана полицейска акция.

„Твърденията за оказван натиск от страна на полицейските служители, както всяко друго твърдение в наказателния процес, подлежат на установяване с всички възможни и допустими доказателствени средства по делото.“/Решение № 137 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 510/2016 г., I н. о., НК/. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са били извършени десетки действия по проверка на възраженията на защитата в тази насока. Многократно редът в съдебната зала е бил нарушаван, а някои разменени и протоколирани реплики на част от страните и към съда са преминали границата на дължимите процесуални и етични стандарти. Видно е, че заявленията на свид. М., А., обясненията на подсъдимите не издържат на проверката за достоверност при съпоставка с останалите източници, поради които и не могат да бъдат опорни в аналитичната дейност. Други доказателства, насочени срещу стабилността, годността и истинността на кредитираната от състава по отделните пунктове съвкупност, не са налице. В главната фаза на производството материалите по ДП са били проверени изключително подробно, но твърдените нарушения и злонамерени действия не са били доказани.

 

Съставът не установи други фактически положения, които да пораждат спорове относно конкретните действия на подсъдимите и да налагат допълнителен анализ на доказателствения материал.

 

От правна страна и по въпросите на наказанието.

 

І. По отношение на обвинението по чл. 213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК- за подс. Б. и по чл. 213а, ал.З, т.7, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК- за подс. К..

 

С оглед кредитираните от състава на въззивния съд доказателства от правна страна бе прието, че подсъдимите са виновни в това че на неустановени дати през месец юни 2015 година, в град Варна, в КК „Златни пясъци" и местност „Побити камъни", в землището на с.Слънчево, община Аксаково, област Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Д.Ж. Д. и Б.Е.М. да поемат имуществено задължение ги заплашили с насилие, като деянието е извършено от две лица, като подс. К. е действал при условията на опасен рецидив. Поради което проверяваната присъда бе отменена в оправдателната й част и бе постановена нова. Всеки от подсъдимите е осъществил обективните и субективни признаци на състава по повдигнатото му обвинение, а именно: П.З.Б. на престъпление по чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и Я.К.К. на престъпление по чл. 213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В отсъствието на възражения от правна страна по това обвинение, съставът намира за необходимо да посочи следното:

С действията си по п. 1 и 2 от настоящите мотиви, подсъдимите са осъществили при условията на чл. 26 ал. 1 от НК две отделни деяния по чл. 213 А от НК през непродължителен период от време на неустановени дати през м. 06.2015г.:

По отношение на свид. Д., докато подс. Б. й казвал, че те са хората в района, подс. К. я хванал за ръката и започнал да я разтърсва, като й казал, че трябва да си плаща, като отправял заплахи, че ще я смажат, ще я пребият, ако не им плаща тези 200 лева седмично. Заплашвали, викали й „курва" и й казвали, че си искат парите, иначе нямала работа там.

По отношение на свид. М. – подс. Б. се изпюл в лицето му, блъснал го с ръце в областта на гърдите, настъпило спречкване, при успокояването на което подс. К. се обърнал към подс. Б. с думите „Не ве, не му посягай, аз ако искам, аз ще го бия“ отнесено към свид. М.. Свидетелят си тръгнал, последван от двамата подсъдими, като подс. Б. му казал „Твоите работи няма да станат така, да знаеш. На Побити камъни ще се плаща по 100 лева на седмица, ако искате да работите тука, а пък на Владислав е 200лв., чуваш ли какво ти говоря“.

С оглед на фактическите положения съставът счете, че подсъдимите са заплашили с насилие свид. Д. и свид. М. с цел да ги принудят да поемат съответно имуществено задължение – свид. Д. в размер на 200лв., а свид. М. – в размер на 100лв.

Деянието е извършено от повече от две лица, действали при пряк умисъл и специалната користна цел. При съучастие под формата на съизвършителство, при което е налице задружна дейност и общност на умисъла, дейците отговарят едновременно за извършеното деяние, независимо от отделния и различен принос на всеки от тях, независимо от конструкцията на конкретното престъпление. Всеки от подсъдимите е съзнавал участието на другия в общата престъпна дейност и съвместния им принос във фактическото изпълнение на заплахите спрямо свидетелите, подчинени общо на една цел - да принудят пострадалите да се поемат имуществено задължение към тях в размер на поисканите съответно  парични суми. В съзнанието на всеки от двамата подсъдими била формирана представата за елементите на деянието, включваща връзката между използването на формите на принудата и субективния им стремеж чрез нея да мотивират свидетелите да се разпоредят с определената им сума. С оглед трайната съдебна практика без правно значение за отговорността при общата умишлена престъпна дейност е кой от съизвършителите в коя от формите на принуда /физическа, психическа/ и съпътстващите я действия участва. В първият епизод подс. К. е упражнил физическото насилие над свид. Д., при втория – подс. Б. спрямо свид. М., като и в двата случая и двамата подсъдими са взели участие в психическия натиск над свидетелите.

С обективирането на заплахата на подсъдимите спрямо свидетелите и формулиране на претенциите по размера на вмененото имуществено задължение престъплението е довършено, без да е необходимо да е било осъществено разпореждане от свид. Д. и М. с исканите суми.

Значение за преценката на престъплението по чл. 213 А от НК има съдържанието на волята на пострадалия, а именно нежеланието му да поеме имущественото задължение, независимо от мотивите му. Независимо от естеството на дейността, за упражняването на която подсъдимите са поискали отчитане на седмични такси, свид. Д. и М. не се били съгласни с претенциите на подсъдимите. /сходни факти са били в обсега на обсъждане по Решение № 575 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 589/2009 г., I н. о./.

Подс. К. е осъществил деянието и по още един квалифициращ признак по ал. 3 т. 7 на чл. 213 А от НК, с оглед наличието на опасен рецидив, обоснован с оглед предходните му осъждания по НОХД № 1246/10г. по описа на ВРС и НОХД № 402/13 г. по описа на ОС Варна.

 

При индивидуализацията на следващото се на подсъдимите наказание съдът обсъди обстоятелствата по чл. 54 от НК.

Извършеното от подсъдимите деяние има своето място в хронологията на обществено известните прояви от този вид, зачестили в последните години, търпи и морална укоримост, тъй като е насочено към личностната и имуществена сфера на пострадалите.

Степента на обществена опасност на конкретното деяние е сравнително висока, с оглед броя на отделните престъпни действия, насочването към лица, които не упражняват официално трудова заетост и желанието да ги обвържат със седмична такса, формирана по критериите на подсъдимите с оглед мястото на предоставените услуги. От друга страна, заплахата с насилие спрямо свид. Д. и М., макар и интензивна към момента на упражняването й, не е провокирала настъпване на други общественоопасни последици.

Съдът счете, че преценявайки възрастта на подс. Б. и здравословно състояние на подс. К. като смекчаващи отговорността им, едновременно със степента на личното им участие в двете престъпни деяния, справедливо би било определянето на основното наказание незначително над минималния размер за подс. Б., и в минимален размер за подс. К.. С оглед съдимостта на подсъдимите съдът определи и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията. На всеки от тях съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в съответните минимални размери. С оглед чл. 57 ал. 2 от НК съдът счете, че определени в този размер, двете кумулативно предвидени наказания са в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК. С комплексът от санкции според състава се постига поправително-превъзпитателното въздействие спрямо подсъдимите, както предупредително-възпиращото отражение на наказанието спрямо обществото.

 

ІІ. По отношение на обвинението за престъпление по чл.354а, ал.2 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК за подс. Б. и по чл.354а, ал.2 т.4 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК за подс. К..

С присъдата подсъдимите са признати за виновни в това че в периода от 28.07.2015 г. до 29.07.2015 г. в град Варна, в КК "Златни пясъци", при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители двамата подсъдими, а подс. К. и в условията на опасен рецидив, на публично място, без надлежно разрешително, държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 5.03 гр. марихуана, както следва: 4,78 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,45%, 0,25 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 8,65 % и 1.96 гр. кокаин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент кокаин - 71,9 %,, всичко на обща стойност 461.38 лева, и разпространили на полския гражданин М. М. неустановено количество високорисково наркотично вещество – марихуана, на неустановена стойност и на италианския гражданин А.Д. 0,25 гр. високорисково наркотично вещество - марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 8,65 % на стойност 1.50 лева.

Съдът счел, че подс. Б. е осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.2 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, и по чл. 54 от НК му определил основното наказание лишаване от свобода в минимален размер за срок от пет години, както и кумулативно наказание глоба в размер над минималния, а именно от 30 000 лева.

Съдът счел, че подс. К. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.354а, ал.2 т.4 вр. чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, и по чл.54 от НК му определил основното наказание лишаване от свобода над минималния размер за срок от  седем години, както и кумулативното глоба в размер над минималния, а именно от 30 000 лева.

Срещу тази част на разглежданата присъда са налице протест с искане за увеличаване на наложените на подсъдимите наказания и жалби от защитниците с искане за постановяване на оправдаването на подсъдимите. Служебният защитник на подс. К. формулира и алтернативно искане за намаляване на наказанието.

Правните изводи на ВОС в тази част на присъдата са в съответствие с материалния закон, с оглед на което въззивните жалби са неоснователни.

Всички възражения на защитата са насочени към оценката на събраните по делото доказателства, подробно коментирани от настоящия състав от фактическа страна. С действията си по п.3-5 от приетата в настоящите мотиви обстановка подсъдимите са осъществили при условията на продължавано престъпление три акта на разпространение на наркотични вещества, като са държали в готовност да бъдат разпространени други такива. Налице са отделни престъпни прояви, обхванати в продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК, на публично място, извършени при пряк умисъл.

Независимо от различните фактически действия по упражняването на владение върху наркотичните вещества и тяхното разпространение, подсъдимите били съизвършители, водени от общност на умисъла. Всеки е извършвал такава част от общата дейност, че същата като цяло да причини последиците от престъплението, а от субективна страна всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така и другият деец участва в изпълнителното деяние, чиято престъпна цел заедно преследват.

Известни примери от съдебната практика, макар и относно други видове престъпления, тълкуват сходни връзки между съучастниците и подкрепят приетото от настоящия състав. Например, в Решение № 119 от 25.05.2000 г. по н. д. № 14/2000 г., I НО, ВКС: "За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното деяние…”; в Решение № 126 от 14.VI.1985 г. по н. д. № 103/85 г., I н. о. на ВС, “Съизвършителство може да има и когато престъпната дейност на съизвършителите, с която се осъществява съставът на едно престъпление, се извършва последователно, а в определени случаи и с известни интервали. В тези случаи не е необходимо съизвършителите да извършват заедно и едновременно тази престъпна дейност, а само да имат конкретен общ умисъл като обединяващ момент на съизвършителството.”; в Решение № 268 от 18.V.1995 г. по н. д. № 131/95 г., II н. о. “Съизвършителство по чл. 20 НК има не само когато всеки от съучастниците участвува в извършването на дейности, очертаващи всички елементи на престъплението, но и когато той осъществява само отделни елементи на престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението.”. Установеното за разпределението на ролите между подс. Б. и подс. К., за непрекъснатите контакти помежду им и за съвместно фактическо владение върху наркотичните вещества, обективно отразява техните субективни решения да извършат престъплението.

Не се установяват обстоятелства от решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимите, които да са останали извън вниманието на ВОС.

Като обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на личността на подсъдимите, следва да се преценява насочването им към младежи, туристи в комплекса, както и факта, че подс. К. вече е търпял ефективно наказание да такова по вид престъпление. Безспорно личността и на двамата подсъдими разкрива завишена степен на обществена опасност – един от подлежащите на оценка по чл. 54 от НК критерии при определяне на наказанието. Видно е обаче, че подс. Б. не е навлязъл в зряла възраст, има съхранени връзки в семейната и приятелска среда. Подс. К. страда от личностово разстройство, което осуетява положително повлияване от наложено му наказание, сериозно е влошено здравословното му състояние – не само поради сърдечно съдовия инцидент, но и поради наличието на съпътстващи хронични заболявания. Допълнително пред настоящата инстанция се представят писмени доказателства, за други наказателни производства в съдебна фаза, водени срещу подсъдимите, но те не следва да се обсъждат с оглед презумпцията за невиновност и не биха могли да отежнят отговорността за конкретно извършените по делото деяния.

В този смисъл съответен на степента на обществена опасност на извършеното по настоящото наказателно производство и на потребностите на личността на всеки от подсъдимите се явява комплексът от санкции, определени от ВОС с присъдата. Не се установяват основания облекчаване на отговорността чрез намаляване на наказанията. Отсъствието на каквато и да е критичност към извършените пет отделни епизода на общата престъпна дейност, обхваната в две отделни престъпления по чл. 26 ал. 1 от НК, трайната престъпна нагласа на подсъдимите – са фактори, върху които на този етап следва да бъде поставен акцент на поправителното и превъзпитателното въздействие в условията на периодите на изолация от обществото.

С оглед на изложеното в тази част проверяваната присъда е правилна и законосъобразна и съставът я потвърди.

 

Като намери, че подсъдимите са осъществили в реална съвкупност две деяния, за които са им наложени наказания, по правилата на чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК, в присъдата си съставът определи като общо за изтърпяване на всеки от тях по-тежкото, а именно за деянието по чл. 354 А ал. 2 от НК, към което присъедини наказанията глоба. Съдът определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът не приложи чл. 24 от НК отдавайки значение на възрастта на подс. Б. и ресурсите за поправяне, които личността му има, а по отношение на подс. К. – доказаното сериозно влошено здравословно състояние и факта, че спрямо него е приведено в изпълнение и лишаване от свобода по чл. 70 ал. 7 от НК. По размер наложеното по чл. 23 от НК общо наказание се явява както в справедливо съответствие с престъпната дейност на подсъдимите, така и с потребностите на личностите им от поправяне и превъзпитаване. От друга страна, така формиран комплексът от санкции има своето важно значение спрямо членовете на обществото, за реализиране на генералната превенция – чрез узнаването за наложеното наказание и повлияването към въздържане от други подобни прояви.

 

Служебната проверка на присъдата установи, че първоинстанционният съд неточно се е позовал на ал. 2 вместо на ал. 1 на чл. 59 от НК, пропуснал е да зачете периода на мярка за неотклонение „домашен арест“, произнесъл се е по веществените доказателства по делото позовавайки се на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК – норма, която регламентира произнасянето на определение в закрито с.з., но тези неточности не засягат съществено правата на страните в наказателното производство и не са осуетили узнаването на волята на съда, а чл. 417 от НПК позволява чл. 59 от НК да бъде приложен от прокурора след влизане на присъдата в сила.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: