Р Е Ш Е Н И Е

 

12

 

Гр.Варна ,      18.01.2017 година

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в публично съдебно  заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета  година в състав :

 

                                                Председател : ЯНКО ЯНКОВ

       Членове : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

              ЖИВКА ДЕНЕВА

 

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурора Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков   вчнд №488/2016г. на ВОС,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.452 ал.1 НПК.

          Постъпила е жалба от адв.С.А. в качеството му на служебен защитник на осъденото лице И.Е.Р. срещу определение №1057/29.11.2016г. по чнд №1366/16г. на Варненски окръжен съд, с което наказанието „Пробация” , наложено на жалбоподателя с присъда №438/2015г. по нохд №3883/2014г. на ВРС, и изразяващо се в задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК с определен срок от шест месеца /първата от тях – с периодичност два пъти седмично/, е било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет дни  при първоначален строг режим в затвор. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна – твърди се липса на виновно поведение за неизпълнението на наказанието „Пробация”.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.

          Същото становище изразява и Председателят на Пробационен съвет-Варна.

          Въззивният съд на основание чл.452 ал.1 вр. чл.313 и чл.314 НПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание, констатира :

Жалбата e неоснователна.

И.Р. е осъден с присъда №438/2015г. по нохд №3883/2014г. на ВРС, като му е наложено наказание „Пробация“,  изразяващо се в задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с първоначална периодичност два пъти седмично“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца“. Изпълнението на това наказание започнало на 27.04.2016г. В периода от 23.05.2016г. до 29.05.2016г. Р. не се явил на една регистрация по настоящ адрес, а в периода от 17.08.2016 до 26.10.2016г. не се явил на среща и с пробационния служител. Това разбира се са еднократни нарушения и едва ли биха довели до замяна на наложеното наказание ако не бе последвалото напълно неправомерно поведение от страна на осъденото лице. Видно от доказателствата по делото с постановление на окръжния прокурор е било прекъснато изпълнението на наказанието на И.Р. от 27.09.2016 до 26.10.2016г., като причините за това са влошено здравословно състояние, за което са представени  и медицински документи. Още по време на прекъсването окръжният прокурор с постановление от 20.10.2016г. е разпоредил на Началника на ОС“Изпълнение на наказанията“ извършването на проверка за спазване на режима на домашно лечение от страна на осъдения Р.. Проверката е извършена същия ден и при нея било установено, че осъденото лице не се намира в дома си, и по данни на дъщеря му е в Германия като предстояло да се върне. Последвали нови проверки – на 28.10 , на 01.11 и на 02.11.2016г., при които било установено, че лицето не отговаря на телефонните повиквания /телефоните ми били изключени/, а по сведения на съседи – намира се в чужбина. Лицето не е открито и впоследствие – в рамките на образуваните първоинстанционно и въззивно съдебни производства. Очевидно е от изложеното, че след прекъсване на наказанието осъденото лице не е предприело домашно лечение съобразно указанията на лекуващия лекар, а е напуснало страната. С което пък е напълно пренебрегнало и задълженията си по изпълнение на пробационните мерки след 26.10.2016г. – докогато е било прекъснато изпълнението. След тази дата е налице тотално неизпълнение. Поради това и жалбата на Р. е неоснователна – в нейна подкрепа не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че са налице уважителни причини за пропуските му при изпълнение на пробационните мерки след 26.10.2016г., а се изразяват само предположения – че Р. смятал, че изпълнението на наказанието му е приключило. Това виждане на защитата не може да бъде споделено, тъй като са налице доказателства в противоположна насока – на 17.10.2016г. бащата на осъденото лице/поради невъзможност да се установи контакт лично с него/  е бил уведомен за прекъсването на наказанието, както и за това, че на 27.10.2016г. Р. следва да се яви за провеждане на извънредна среща. Както се спомена това не е било сторено. При това положение в крайна сметка правилно първостепенният съд е заменил неизтърпяната част от наказанието пробация с наказание  лишаване от свобода, като това е станало при спазване изискванията на разпоредбата на чл.43а т.2 НК. Няма съмнение, че така определеното наказание  лишаване от свобода в размер на шестнадесет дни следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 НК – деянието по нохд №3883/2014г. /настоящото/ е извършено на 16.08.2014г. , т.е. в изпитателния срок , определен на лицето с присъда от 17.12.2013г. по нохд №277/2013г. на РС-Омуртаг, която пък е влязла в сила на 02.01.2014г.   По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта по отношение на режима за изтърпяване на наказанието.

Предвид изложеното,  и на основание чл.452 ал.1 изр. второ НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение  №1057/29.11.2016г. по чнд №1366/2016г. на Варненски окръжен съд .

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                        Членове :