П Р И С Ъ Д А

 

№  2 /05.04.2018г.                     гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На пети април                                  Две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар П. Паскалева

Прокурор Илия Николов

Като разгледа докладвано от Председателя

ВНОХД № 488 по описа за 2017 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК,  ОТМЕНЯ присъда № 23 от 24.09.2015 година, постановена по НОХД № 135/2015 година от Окръжен съд град Силистра в частта, с която подс. М.В. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК, и вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.В. роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално  образование, женен, неосъждан, пенсионер по болест, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в гр. Силистра държал повече от три – 85 бр. археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 10/2010 г., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. „трето" от НК, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 3000 лв.

 

 На основание чл. 278 ал. 7 от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА предмета на престъплението – 85 бр. археологически обекта - 28 бр. бронзови и медни антични монети, бронзов пръстен с отчупена част от халката и плочката, с врязано изображение на плочката - Х-ХІІ в.; 4 бр. средновековни монети, от които Анонимен византийски фолис клас А2 (976-1030/35) - 2 бр., 1 бр. Анонимен византийски фолис клас В (1035-1042) и 1 бр. Латинска имитативна монета - първа половина на XIII в.; 9 бр. римски бронзови монети, предимно от император Константин I Велики (306-337) и неговите наследници от Константиновата династия-IV в.; 6 бр. римски бронзови монети, четивни са имената на императорите Каракала(198-217) и Гета (209-212); 18 броя напълно неопределими бронзови монети, повечето от римската епоха - III-IV в.;  Бронзова халка от пръстен-ключ - II-IV в.; Плочка и част от халката от бронзов пръстен с гема, с врязано изображение на бягащ елен или сърна - II-IV в.; 1 бр. тухла с отчупен ъгъл - Х-ХІІв., 6 броя каменни топки с различно предназначение - чукалки, подложки и гладилки от периода VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - ІІ-ІІІ в.; Силно фрагментирано и смачкано копче - XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. М.Т.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от 300,00 лв., представляваща направени във въззивното  производство разноски за възнаграждения на вещо лице.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.

 

 

                                                          

 

 


 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №2/05.04.2018г. по внохд №488/17г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

 

 

С присъда №23/24.09.2015г. по нохд №135/2015г. Силистренски окръжен съд е признал подсъдимия М.Т.В. :

1. ЗА НЕВИНЕН в  това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в дома си в гр. Силистра -апартамент № 11, находящ се на ул. „Симеон Велики" № 12, ет.З и в прилежащото избено помещение, както и в лек автомобил „Фиат Панда", с рег.№ СС 9131 РВ е държал повече от три археологически обекта, както следва: 28 бр. бронзови и медни антични монети (предимно римски - II-IV в.); Бронзов пръстен с отчупена част от халката и плочката, с врязано изображение на плочката - Х-ХИ в.; 4 бр. средновековни монети, от които Анонимен византийски фолис клас А2 (976-1030/35) - 2 бр., 1 бр. Анонимен византийски фолис клас В (1035-1042) и 1 бр. Латинска имитативна монета - първа половина на XIII в.; 9 бр. римски бронзови монети, предимно от император Константин I Велики (306-337) и неговите наследници от Константиновата династия-IV в.; 6 бр. римски бронзови монети, четивни са имената на императорите Каракала(198-217) и Гета (209-212); 18 броя напълно неопределими бронзови монети, повечето от римската епоха - III-IV в.; Бронзова халка от пръстен-ключ - II-IV в.; Плочка и част от халката от бронзов пръстен с гема, с врязано изображение на бягащ елен или сърна - II-IV в.; 1 бр. тухла с отчупен ъгъл - Х-ХП в. и 6 броя каменни топки с различно предназначение - чукалки, подложки и гладилки от периода VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - П-Ш в.; Силно фрагментирано и смачкано копче - XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета - с датировка II-IV в., 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - П-Ш в.; Силно фрагментирано и смачкано копче -XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета - с датировка II-IV в. или общо 85 /осемдесет и пет/ бр. обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 10/2010 г. поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 278, ал. 6, предл. „трето" от НК.

2.ЗА ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в същото жилище в гр. Силистра противозаконно е държал 1 бр. окомплектован металдетектор „GOLDEN MASK finder 3+" и 1 бр. допълнителна сонда детектираща глава, търсеща бобина -представляващи оръдия, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти - 1 бр. окомплектован металдетектор „GOLDEN MASK finder 3+" и 1 бр. допълнителна сонда (детектираща глава, търсеща бобина) поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК,.чл. 36 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки :

1.     Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година

2.     задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година

3.     Безвъзмезден труд в полза на обществото  в размер на 150 часа за срок от една година.

 

В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото.

 

Това е трето поред въззивно разглеждане на делото. С присъда №10/31.03.2016г. по внохд №429/2015г. Варненски апелативен съд е признал за виновен подс.М. Енчев за престъплението по чл.278 ал.6 НК и му наложил наказание осем месеца лишаване от свобода /в хипотезата на чл.66 ал.1 НК/, а също така увеличил наказанието за престъплението по чл.277а ал.7 НК като му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване също било отложено на основание чл.66 НК за срок от три години. С решение №265/02.12.2016г. по нд №780/2016г. ВКС на РБ отменил постановената въззивна присъда в частта по отношение престъплението по чл.278 ал.6 НК и върнал делото за ново разглеждане в тази му част. В останалата си част – по отношение престъплението по чл.277 а ал.7 НК присъдата била оставена в сила. При второто въззивно разглеждане на делото с решение №184/13.07.2017г. по внохд №486/2016г. Варненски апелативен съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта, в която подс.М.В. бил оправдан за престъплението по чл.278 ал.6 НК. С решение №229/05.12.2017г. по нд №934/2017г. ВКС на РБ отменил посоченото решение и върнал делото на Апелативен съд-Варна за ново разглеждане.

Това е процесуалната история на делото и тя разбира се предопределя и предмета на настоящата въззивна проверка – той следва да се ограничи  единствено до п.1. от присъдата на Силистренски окръжен съд, където подс.Енчев е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.278 ал.6 НК. В останалата си част присъдата е влязла в сила още при постановяване на първото касационно решение.

Срещу постановената от Силистренски окръжен съд присъда в законовия срок за обжалване са постъпили както протест от Силистренска окръжна прокуратура, така и въззивна жалба от подс.М.В., които също следва да бъдат разгледани частично – доколкото касаят само невлязлата към този момент част от атакуваната присъда.

В протеста се изразява недоволство от оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.278 ал.6 НК, твърди се в тази връзка необоснованост на съдебния акт и се отправя искане към въззивната инстанция за неговата отмяна в тази част и постановяване на нова присъда, с която подс.Енчев да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.278 ал.6 НК.

Въззивната жалба е насочена естествено единствено срещу осъдителната част на присъдата, където тя понастоящем е влязла в сила, поради което и развитите в тази връзка доводи не представляват интерес в настоящото производство.

В съдебно заседание протестът се поддържат изцяло.

Защитата на подсъдимия намира подадения протест за неоснователен, а присъдата на Силистренски окръжен съд - за правилна и законосъобразна в нейната оправдателна част, поради което и настоява за потвърждаването й.

В рамките на въззивното производство Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията направени в протеста, както и становищата на страните, а също и събраните по делото доказателства /включително и тези в хода на въззивното съдебно следствие/ установи следното: 

 

В периода 2014 - 2016 година в гр.Силистра се извършвали доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа, които дейности бил съпроводени естествено с масирани изкопни работи. Изкопаните земни маси се извозвали и депонирали на имот, който бил частна общинска собственост и се намирал в непосредствена близост до Регионалното депо за битови отпадъци  в землището на общ.Силистра /т.нар. сметище „Осми пост“/. Частта, в която се депонирали земните маси, не била охранявана.

Подс.М.В. е пенсионер по болест. Член бил на Българската асоциация по металдетектинг, притежавал и металдетектор. На 07 и 08.01.2015 година В. с помощта на притежавания от него металдетектор, в района на посочения „Осми пост“ където се извозвали земните маси от изкопите в Силистра, търсил и намерил различни предмети. Намерените вещи взел със себе си.

В последните дни на 2014 година в ГПУ-Силистра постъпил сигнал, че подс.В. съхранява археологически обекти. Била създадена организация по извършване на претърсване и изземване на тези вещи от жилища и автомобила, собственост на подсъдимия. В екипа участвал и св.В.П. ***.

На 09.01.2015 година били извършени претърсвания в домовете на подсъдимия и сестра му, и в автомобила на подсъдимия. Конкретните вещи, за които била постъпила оперативната информация, не били открити. Били намерени обаче други вещи. От дома на подсъдимия били иззети /предадени от него/ две пластмасови чашки от кухнята му, в които били разпределени общо 80 предмета, от които 66 старинни монети, три старинни пръстена, и 11 съвременни предмета. От спалнята в жилището бил иззет металотърсач, както и допълнително оборудване – 320мм  „О“ сонда/детектираща глава, търсеща бобина или антена/, както и носач и екранирани проводници. От мазата към апартамента му били иззети 6 овални камъка и една тухла. В багажника на колата били открити две лопати, найлонова торбичка с 31 различни по форма и големина предмети със засъхнала почва и зеленясали, в купето до скоростния лост – още 10 подобни предмета. На св.В.П. непосредствено след изземването на вещите подсъдимият заявил, че някои от тях е намерил на „Осми пост“ , а други имал отдавна/без да уточнява кои/. Впоследствие била назначена експертиза, и от заключенията на вещите лица става ясно , че : 28 бр. бронзови и медни антични монети (предимно римски - II-IV в.); Бронзов пръстен с отчупена част от халката и плочката, с врязано изображение на плочката - Х-ХИ в.; 4 бр. средновековни монети, от които Анонимен византийски фолис клас А2 (976-1030/35) - 2 бр., 1 бр. Анонимен византийски фолис клас В (1035-1042) и 1 бр. Латинска имитативна монета - първа половина на XIII в.; 9 бр. римски бронзови монети, предимно от император Константин I Велики (306-337) и неговите наследници от Константиновата династия-IV в.; 6 бр. римски бронзови монети, четивни са имената на императорите Каракала(198-217) и Гета (209-212); 18 броя напълно неопределими бронзови монети, повечето от римската епоха - III-IV в.; Бронзова халка от пръстен-ключ - II-IV в.; Плочка и част от халката от бронзов пръстен с гема, с врязано изображение на бягащ елен или сърна - II-IV в.; 1 бр. тухла с отчупен ъгъл - Х-ХП в. и 6 броя каменни топки с различно предназначение - чукалки, подложки и гладилки от периода VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - П-Ш в.; Силно фрагментирано и смачкано копче - XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета - с датировка II-IV в., 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - П-Ш в.; Силно фрагментирано и смачкано копче -XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета - с датировка II-IV в.    или общо 85 /осемдесет и пет/ броя обекти представляват културна ценност по смисъла на чл. 7, ал.1 и 3 от ЗКН и археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН. Те не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 10/2010 г.

         Това са фактите по делото, които и първостепенният съд е приел за установени /с малки изключения/, и по тях спор от страните пред настоящата инстанция не се повдига. При изложената фактология окръжният съд е приел, че началото на седемдневния срок по чл.93 ал.1 ЗКН /в хипотезата му по чл.91 ЗС-относима към настоящия случай според съда/ не може да бъде установено във времето, че липсват доказателства, които да оборват твърденията на подсъдимия, че вещите /или част от тях/ са намерени от него на 07 и 08.01.2015г. , а при това положение въпросният срок не е изтекъл. Тези изводи му дали основание да оправдае подсъдимия по обвинението по чл.278 ал.6 НК. Съображенията на съда не държат сметка обаче за проведената законова диференциация между културни ценности и археологически обекти. Понятието културни ценности е по-широко от понятието археологически обекти – съобразно разпоредбата на чл.53 ЗКН движимите културни ценности според научната и културната област, към която се отнасят, са общо девет вида, като на първо място като такива са посочени археологическите обекти – това са движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Макар и част от културните ценности, археологическите обекти са получили от законодателя защита с по-висок интензитет от другите културни ценности. И това е изводимо от различните режими на опазване, регистрация и идентификация под която са поставени културните ценности – от една страна, и археологическите обекти – от друга : отношенията , свързани с първите са намерили уредба в Глава шеста от ЗКН „Опазване на движимото културно наследство“/където систематично се намира и разпоредбата на чл.93/ , а вторите - в Глава седма от ЗКН „Археологическо културно наследство“. Същото разграничение е проведено и в наказателния закон – текстът на чл.278 ал.1 НК инкриминира деятелност с предмет културни ценности, а този на чл.278 ал.6 НК – такава с предмет археологически обекти. Очевидно е при това положение /при възприетата както от ЗКН, така и от НК диференциация в режимите на културните ценности и археологическите обекти/, че срокът по чл.93 ал.1 ЗКН е относим единствено към културните ценности, но не и към археологическите. Поради което пък съдът не е следвало да се занимава с въпроса кога и как е започнал подсъдимият да упражнява фактическа власт върху инкриминираните предмети, и какъв е придобивният им способ. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.278 ал.6 НК се изразява в държане на археологически обекти, които не са регистрирани и идентифицирани по съответния ред. А в рамките на настоящото производство това е категорично установено /и не се спори и от подсъдимия/. Вещите лица в рамките на изготвената експертиза са установили, че общо 85 броя предмети от всички иззети и изследвани /посочени по-горе/ отговарят на критериите на чл.7 ал.1 и 3 ЗКН и чл.146 ал.1 ЗКН, поради което и се явяват културни ценности и археологически обекти. Като такива подлежат на регистрация по съответния ред, определен в ЗКН и в Наредба №Н-3/2009г. на Министъра на културата. В какво се изразява той няма да бъде обсъждано, тъй като видно от писмото на РИМ-Силистра /л.78 от д.п./ М.В. не е подавал заявления за идентификация и регистрация на културни ценности, нито са постъпвали такива от когото и да било за вещите, предмет на престъплението. Т.е. подсъдимият е държал /упражнявал фактическа власт/ върху вещи, които представляват археологически обекти, и за които липсва регистрация и идентификация по реда на ЗКН и  Наредба №Н-3/2009г. на Министъра на културата – деянието очевидно е обективно съставомерно. А при констатираната обективна съставомерност е без значение кога са придобити археологическите обекти - в срока по чл.93 ал.1 ЗКН или извън него. Все в тази насока са и становищата, възприети в различни решения на ВКС на РБ – решение №360/28.10.2014г. по нд №1104/2014г. ІІ но, решение №111/28.05.2015г. по нд №1938/2014г. на І но, решение №200/28.12.2017г. по нд №877/2017г. ІІІ но, както и указанията дадени във второто отменително по настоящото дело решение -  №229/05.12.2017г. по нд №934/2017г. на І но.

Освен обективно, деянието е и субективно съставомерно. Престъплението по чл.278 ал.1 НК се извършва при пряк умисъл, т.е. с ясното съзнание за същността на археологическите обекти и за липса на тяхната регистрация и идентификация по съответния ред. Без съмнение /поне за настоящия състав/ такова знание е съществувало у подсъдимия. Според въззивната инстанция по отношение историческата стойност на намерените и иззети от него предмети В. разполага с елементарни познания, но пък достатъчни щото един възрастен вменяем средно интелигентен индивид да е в състояние да направи разлика  : - първо – между предмети с произход човешка дейност и такива, които са естествено природно образувани; - и второ - между съвременни и стари предмети/с определена значимост за историята и културата на човешката цивилизация/. Че това е така, се потвърждава от факта, че монетите са били отделени в две пластмасови чашки, и са били обработени. В тази насока неправдоподобни са обясненията на подсъдимия, че в чашките случайно имало остатъци от мазнина, и ефектът върху тях бил породен от това. В обстоятелствената част на експертизата и в т.6 от заключението вещите лица са посочили, че нумизматичният материал – монетите, са първично обработени с неизвестна субстанция, която е захабила повърхността им  и на пипане са лепкави. Това затруднява тяхната идентификация и създава предпоставки за физическото им увреждане, тъй като са обработени от неквалифицирано лице. Т.е. налице е опит за първична обработка на намерените археологически обекти/само на монетите/. Подс.В. притежава металдетектор, умее да борави с него. В автомобила му на две различни места са намерени също предмети с историческо значение /някои от които археологически обекти/ и лопати, седем археологически обекта са иззети от мазето на жилището му/шест каменни топки и тухла/. Св.П. заявява, че разполага с информация, че подсъдимият осъществява „иманярска“ дейност. Изложените факти настоящият съд намира за достатъчни в тяхната съвкупност да обосноват извода, че подсъдимият са занимава с издирване на археологически обекти/и културни ценности като цяло/. А това вече предполага едно ниво /или повече/ над елементарните познания за древни предмети. Което пък означава, че е бил наясно с историческия произход и на каменните топки и тухлата, намерени в мазето му. Обясненията му, че камъните стояли в саксията на фикуса и след като го хвърлил ги прибрал, звучат меко казано несериозно.

Именно поради изложеното до момента, и след като прецени, че действията на подсъдимия В. осъществяват както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на чл.278 ал.6 НК, настоящият съдебен състав отмени присъдата на Силистренски окръжен съд в тази й част, и постанови нова, с която призна подсъдимият за виновен. Както и бе споменато по-напред за изпълнителното деяние по чл.278 ал.6 НК е без значение както придобивния способ, така и времето и периода на осъществяване на фактическата власт върху археологическите обекти. Обясненията на подсъдимото лице, че е намерил голяма част от иззетите от него вещи на сметището в Силистра на 07 и 08.01.2015г. не се опровергават от останалите по делото доказателства, дори напротив – потвърждават се от показанията на св.П., и  разясненията на вещото лице А. пред въззивния съд, както и от писмената кореспонденция с Община-Силистра. Това обаче не оказва никакво влияние върху обективната съставомерност на деянието. Тук се изтъква дотолкова, доколкото да бъде изяснено обстоятелството защо в диспозитива на присъдата въззивният съд е приел като начало на държането неустановена дата – защото за част от предметите началото на осъществяването на фактическа власт остава неизяснена, и това са като минимум шестте топки и тухлата, иззети от мазето на В.. За тях сам той признава, че ги има отдавна, без обаче да е в състояние да конкретизира откога.  

         Изтъква се от защитата в съдебно заседание непрецизност на обвинителния акт, изразяваща се в непосочване на конкретни разпоредби от Наредба №Н-3/2009г. на Министъра на културата, като в тази връзка се прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото на Силистренска окръжна прокуратура за изготвяне на „качествен“ обвинителен акт. Прави се паралел с бланкетни норми – като тази на чл.343 НК. Цялото заглавие на посочената наредба е  НАРЕДБА № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Дори и само то е достатъчно да стане ясно, че този акт урежда съвсем конкретни обществени отношения. Съобразно текста на чл.7 ал.2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен/поради това аналогията тук с чл.343 и нормите на ЗДП е неуместна/. От изложеното е повече от очевидно, че тази наредба урежда единствено и само реда за извършване на идентификация и като последица от това – регистрация и водене на регистър, и всичко това – единствено и само по отношение на движимите културни ценности. Поради което /и тъй като заявление за идентификация и регистрация на инкриминираните вещи въобще липсва/ посочването на целия нормативен акт, уреждащ този съвсем тесен кръг от обществени отношения, не може да ограничи по никакъв начин правото на защита на подсъдимото лице. Което пък следва да се отбележи, че още пред първата инстанция след прочитане на обвинителния акт е заявило : „Разбирам смисъла и съдържанието на обвинението“. Затова и е доста пресилено две години и половина след това заявление, в хода на трето поред въззивно производство, да се твърди, че същият този подсъдим не знае в какво е бил обвинен. В този смисъл и не е допуснато от прокурора съществено нарушение при изготвяне на обвинителния акт.

         Предвидените от текста на чл.278 ал.6 пр.3 НК /държане на повече от три археологически обекта/ наказания са лишаване от свобода до шест години и глоба от три до петнадесет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанията при посочените параметри въззивният съд съобрази : - смекчаващите вината обстоятелства – липсата на предходна съдимост на подс.В., влошеното му здравословно състояние, изминалия период от над три години от момента на извършване на деянието /при дело непредставляващо правна или фактическа сложност, и без подсъдимият да е допринесъл за това/; - отегчаващи – големия брой археологически обекти, държани от подсъдимия – 85 броя; - високата обществената опасност на деянието. С оглед изложеното съдът определи на подс.В. наказание лишаване от свобода към минимума – шест месеца , и глоба в минималния предвиден размер – три хиляди лева. Не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, щото да намери приложение хипотезата на чл.55 НК. Очевидно са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 НК, а и с оглед личността и възрастта на подсъдимия съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на В. не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради това и то бе отложено за срок от три години.

Налагане на алтернативно предвиденото наказание конфискация би било прекомерно – предвид характеристиките и предмета на престъплението.

В съответствие с императивната разпоредба на чл.278 ал.7 НК предметът на престъплението по чл.278 ал.6 НК – 85 броя археологически обекти  /подробно описани в диспозитива на присъдата/ бяха отнети в полза на Даржавата.

В тежест на подсъдимия бяха възложени и сторените пред настоящата  инстанция разноски – 300 /триста/ лева за възнаграждение на вещото лице.

 

 

 

При тези съображения съдът постанови въззивната присъда.

 

 

 

 

Председател :                                       Членове :