Р Е Ш Е Н И Е

 

55

 

гр.Варна,  03.04.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  втори февруари  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                              СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                                                                                                                   

 

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Иван Тодоров

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №489/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото  лице А.А.А. за възобновяване на производството по нохд №856/2015г. на Търговищки районен съд. Доколкото едното от сочените от искателя основания за възобновяване е по чл.423 ал.1 НПК, то искането е било изпратено за произнасяне на ВКС на РБ. С решение №261/05.12.2016г. по нд №1093/2016г. състав на ВКС на РБ е оставил без уважение искането на осъдения А.А., като е изпратил делото на Апелативен съд-Варна за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 НПК. В тази връзка в първоначално изготвеното лично от осъдения искане се твърди, че не той е извършил деянието и се изразява недоволство от размера на наказанието. Впоследствие , в съдебно заседание, възраженията са конкретизирани от назначения служебен защитник на осъдения А., и се свеждат до допуснато процесуално нарушение – изразяващо се в това, че съдът е изградил своите изводи само въз основа на прочетените по реда на чл.279 ал.2 НПК обяснения на А.. По съществото си това твърдение е такова за необоснованост на съдебния акт - доколкото необосноваността предполага разминаване между приетите от съда факти и доказателствата по делото/а точно това се твърди с липсата на доказателства/. Второто възражение направено от осъденото лице в саморъчно изготвеното искане следва да се отнесе  към основанието по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл.348 ал.5 НПК, т.е. явна несправедливост на наложеното наказание. В крайна сметка се иска отмяна на посочения съдебен акт и оправдаване на осъденото лице.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му излагат становища в смисъла на посочените по-напред, и искат оправдаване.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК. Същото е направено от задочно осъдено лице в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №59/12.10.2015г. по нохд №856/2015г. Търговищки районен съд е признал А.А.А.  за виновен в това, че на неустановена дата в периода 11.01.2015г. – 21.02.2015г. в с.Твърдинци, общ.Търговище,, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел от владението на Д. и С.А. без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои различни движими вещи на обща стойност 307,05 лева, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.3 и 4 НК вр. чл.26 НК му наложил наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг режим.

          Основното възражение, което се прави както в искането, така и доразвито в съдебно заседание от служебно назначения защитник, е за липса на достатъчно доказателства , установяващи авторството на деянието. Очевидно аргументите на защитата са насочени срещу правилността на фактическите констатации на решаващия съд, въз основа на които той е формирал своите изводи за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице. Макар и да се твърди наличие на съществено процесуално нарушение, то като се сочи липса на доказателства за авторството на деянието по същество се оспорват като необосновани приетите факти по отношение именно изпълнителното деяние на престъплението и неговото авторство. Фактическата необоснованост обаче не представлява касационно основание. В тази връзка следва да се отбележи , че инстанцията по възобновяването не разполага с правомощия да контролира вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, нито има процесуалната възможност за самостоятелна оценка на доказателствените материали. Затова и с оглед изложеното възраженията на защитата за липса на доказателства следва да бъдат обсъдени единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В настоящия случай в процесуален план не са допуснати нарушения, които да доведат до възобновяване и оттам и до отмяна на проверявания съдебен акт. Вярно е, че на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 НПК обясненията на подсъдимия са били включени в доказателствения материал, и съдът е изградил вътрешното си убеждение и на тях. И на тях, но не само върху тях. В тази връзка са взети предвид и показанията на двамата пострадали свидетели – Д. и С.А., които поддробно са разказали не само какви вещи са откраднати от дома им, а и по какъв начин е проникнато в жилището – на първия, и на втория етаж. На втория етаж бил прерязан катинара на вратата, а на първия – през разбит прозорец. Показанията им за вида на отнетите вещи, и на начина на проникване в къщата им напълно съвпадат с тези , описани и от подсъдимия. Именно това пълно сходство между отделните доказателствени средства е дало възможност на съда да заключи в крайна сметка /макар и твърде пестеливо/, че различните доказателства напълно кореспондират помежду си, както и да даде категоричен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване – че е налице престъпление, и че негов автор е именно А.. Затова и настоящият съд не счита, че в основата на фактическите констатации на районния съд са поставени единствено и само обясненията на осъденото лице. Което пък означава, че липсват нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането на делото.

Второто възражение е направено в саморъчното искане на А. и е насочено към размера на наказанието. Т.е. следва да се прецени като такова по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. И то обаче не е налице. Действията на искателя правилно са били преценени като осъществяващи състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 НК – квалифицирана кражба, осъществена при условията и на опасен рецидив. Предвиденото в този случай наказание е от три до петнадесет години лишаване от свобода. Като единствено отегчаващо вината обстоятелство е приета престъпната упоритост на извършителя – доколкото в рамките на едно продължавано престъпление са извършени две деяния. От друга страна , отчитайки смекчаващите вината обстоятелства, съдът е приел, че те са многобройни. Поради това  е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК и е определил наказанието под най-ниския предвиден от закона предел – в рамките на една година и осем месеца лишаване от свобода. С оглед обществената опасност на деянието и дееца така определеното наказание не може да бъде възприето като явно несправедливо. Напротив – съдът в значителна степен е смекчил наложената на А. санкция. Липсват каквито и да било основания за нейното повторно редуциране в посока намаляне - във вида , в който е определено, наказанието е напълно в състояние да изпълни целите на закона поставени пред него.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на искателя и защитата му нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото  лице А.А.А. за възобновяване на производството по нохд №856/2015г. на Търговищки районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :