Р Е Ш Е Н И Е

 

 

207/20.11.2018 г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На тринадесети септември

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНДОХ № 490 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 73 по НОХД № 1611/2016г. по описа на същия съд, постановена на 18.10.2017г. е признал подсъдимите:

 

Н.А.Ш. за ВИНОВЕН  в това, че:

 

-              на 11.08.2014г. в гр.Варна, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 от ЗКН - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал. 1 ал. 2, ал. 3 чл. 98, ал. 1, ал. 2 ал. З, чл. 107, ал. 1, ал. 2 по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата: чл. 8, ал. 1 и 3, т.З, б."б", чл. 10, ал. З, чл. 11, ал.1, 2, 3, чл. 12, ал.1,2, З,4,5,6, чл.13, ал.1,.2 и З, чл.14, ал.1, 2, 3, 4, чл. 15, ал.1, 2  и З, чл. 16, ал. 1, 2, З и ал. 4, чл. 17, ал.1, 2, 4, 6, 7 и 8, чл.18, ал.1, 2, З, 4, 5  по реда на Раздел II „Регистър на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности: чл. 20, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл. 21, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл.22, ал.1,2,3, чл.23, ал.1, 2 и З и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 1-З от същата Наредба във връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКР, във връзка с § 6, ал.1, ал.2, ал.З  и във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, ал.2, ал.З, 4, 5, 6, а именно:

 

1. фрагмент от пандатив от медна ламарина, с луновидна форма, покрит със светлозелена патина и варовикови отлаги, датиран към V-II век;

2. декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с геометрична украса и частично запазени шипове за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II-V век/;

3. декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с украса във формата на концентрични кръгове, покрита с тъмно-зелена патина и варовикови отлаги, с два отвора за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II -V век/;

4. фрагмент от бронзова апликация - две сдвоени части с кръгла форма, с фрагменти и украси, с варовикови отлаги, датиран към късноантична или ранносредновековна епоха /VI-XI век/;

5. декоративен бронзов кабър с украса, покрит с тъмнозелена патина и варовикови отлаги, датиран към римска /късноримска епоха /II-Vвек/;

6. фрагмент от бронзова гривна със стилизирана змийска глава, датиран към римска /късноримска епоха /II -IV век/;

7. монета от медна сплав, неясна монетарница и година на отсичане, Македония. Филип 11/359-336/;

8. монета от медна сплав, автономна, Одесос, III пр.Хр.;

9. монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, император Септимий Север, Никополис ад Иструм /193-211 г./;

10.    монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, неясен император и монетарница, III в.;

11. монета от медна сплав - фолис, Римска империя, император Константин I, Хераклея, 313-314г.;

12.  монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, Сисция, 318-319г.;

13.  монета от медна сплав, фракция на фолис. Римска империя, император Лициний II. Хераклея, 321-324г.;

14. монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Лициний I, неясна монетарница, 321-324г.;

15.  монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 324-330г.;

16.  монета от медна сплав, Римска империя, възпоменателна, неясна  монетарница, 330-335г.;

17. монета от медна сплав, постумна, Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 337-341 г.;

18.  монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 337-341г.;

19.  монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, неясна монетарница, 351-361г.;

20.  монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II Тесалоника, 355-361г.;

21. монета от медна сплав, Римска империя, император Евдоксия, неясна монетарница, 400г.;

22. монета от медна сплав, Римска империя, император Теодосий II, Кизик, 425-450г.;

23.  монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в.;

24.  монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в.;

25.    монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в.;

26.    монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в./непочистена/;

27.  монета от медна сплав,Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в. /непочистена/

28.  фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний. произхождаш вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, II-III в.;

29.  фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис /издуване в средната част/, датиран към Римската епоха, II-III в.;

30. римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохристиянските паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност 1005 лв., поради което и на основание  чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, както и наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

        - на 11.08.2014г. в гр.Варна, противозаконно държал оръдие - ръчно произведен детектор, предназначен за търсене на метали, представляващ „специално техническо средство" по смисъла на §4, т. 2 от ДР на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и Глава VI "Регистрация на специалните технически средства" чл.30-чл.38 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от  три месец, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила;

         

На основание чл.23 ал.1  НК е определено  общо най - тежко наказание измежду наложените такива, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

Подс. Ш. е признат и за НЕВИНЕН по първоначалното обвинение да е държал археологически обекти, представляващи национално богатство по смисъла на чл.54, ал.2, чл.146, ал.3 и чл.102, ал.3 и ал.5  от ЗКН, както и че е извършил деянието като съизвършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК с М.В.Ш..

 

М.В.Ш. за НЕВИННА в това, че на 11.08.2014г. в гр.Варна, като съизвършител с Н.А.Ш. ***  държала три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7, ал. 1, чл.10, чл. 54, ал. 2, и чл.146, ал.З от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI Раздел и „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал.1, 2 и З, чл.98, ал.1, 2 и З, чл.102, ал.З и 5,  чл.107, ал. 1, 2 по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата: чл. 8, ал. 1 и З, т.З, б."б",  чл.10, ал.З, чл.11, ал.1, 2 и З,  чл.12, ал.1, 2, З, 4, 5 и 6, чл. 13, ал. 1, .2 и З,  чл. 14, ал.1, 2, З и 4, чл.15, ал.1, 2 и З; чл.16, ал.1, 2З  и 4,  чл.17, ал.1, 2, З, 4, 5, 6, 7  и 8; чл.18, ал.1, 2, З, 4 и 5  по реда на Раздел II „Регистър на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата: чл. 20, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл. 21, ал.1, 2, З, 4 и ал. 5 , чл. 22, ал. 1,.2 и ал. З,  чл. 23, ал.1, 2 и ал.З и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал.1-ал.З от същата Наредба, във връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКН, а именно:

 

1.  фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний, произхождащ вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, ІІ-ІІІ в.;

2.  фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис /издуване в средната част/, датиран към Римската епоха, ІІ-ІІІ в.;

3.  римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохристиянските паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност 950 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК е призната за невинна и оправдана по възведеното й  обвинение по чл. 278, ал. 6, пр. 2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 

С присъдата, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил предмета на престъплението по чл. 277а ал. 7 от НК и по чл.278 ал.6 НК, на основание чл.53 ал.1 б.”а“ и „б” НК да се отнеме в полза на държавата, като предмета на престъплението по чл.278 ал.6 НК да се предаде на Варненския археологически музей.

Със същата присъда подсъдимият Ш. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 

Настоящото въззивно производство е образувано по протест на прокурор при ОП-Русе и жалба от подс. Ш. чрез процесуалните му представители – адв. Е.К. и адв О.А.,***/.

 

С определение от 08.02.2018г състав на Апелативен съд- Варна е прекратил въззивното производство по делото в частта, по отношение на подадения срещу така постановената присъда протест от прокурор при ОП-Русе поради недопустимост на същия, с оглед липса на надлежно сезиране на въззивния съд с валиден протест. С решение № 76/19.07.2018г, постановено по НД № 256/18г, ВКС на РБ, ІІІ НО е оставил в сила така постановеното от АС-Варна определение. Съгласно т. 3 пр. 2 от ТР № 5/21.05.2018г на ОСНК на ВКС на РБ, постановената от ОС-Варна присъда, предмет на настоящата въззивна проверка, е влязла в сила в оправдателната си част след изтичане на срока за обжалването й, поради което въззивното производство по делото продължава само по жалбата на подсъдимия Ш..

 

В нея на защитниците на подс. Ш. правят оплакване за неправилност на същата в осъдителните й части в две насоки – за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения и за нарушение на материалния закон, с искане за отмяната и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат изцяло за невинен по предявените му обвинения – за деянието по чл. 277а ал. 7 от НПК поради обективна и субективна несъставомерност на деянието, а за това по чл.278 ал. 6 пр. 3 от НК, на основание чл. 9 ал. 2 от НК поради неговата малозначителност.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Ш. се явява лично, представлява се от упълномощения си защитник - адв. Е.К. ***/, която поддържа жалбата и доразвива доводите си, като акцентира на заключението по СИАЕ относно приетата стойност на инкриминираните обекти по чл. 278 ал. 6 пр. 3 от НК и заявеното в хода на първоинст. съдебно следствие от свидетелите–специалисти в областта на археологията, че намерените обекти нямат абсолютно никаква стойност; отново заявява липса на обективна и субективна съставомерност в действията и поведението на подс. Ш., с твърдения, че намереният в дома му ръчно произведен детектор е даден от друго лице в залог, гарантиращ връщането на предоставен от подс. заем.     

 

Пред състава на въззивната инстанция представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки аргументи в насока на правилност на първоинст. съдебен акт.

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Ш. моли за справедливост.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира допустимост на въззивната жалба като подадена в срок и от надлежна страна , а по същество я преценява като неоснователна по изложените по долу съображения.

 

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Н.Ш. е руски гражданин, със статут на временно пребиваващ в РБ, като от години живее в гр. Варна и работи като художник на свободна практика. С подсъдимата по делото - М.Ш. са съпрузи и живеят в гр. Варна, в имот, който те закупили през 2000 година и представляващ къща с двор, на адрес Южна промишлена зона № 58. В двора на имота им, освен къщата, се намирали гараж и други помощни постройки, които се ползвали от подс. Ш. като работилница и място за съхранение на предмети от неговата колекция -старинно хладно оръжие и други подобни вещи. Подс. Ш. имал интерес към старинни и антични предмети от всякакъв вид, тъй като обичал историята и имал познания в тази област. Поради възникнала през 2002 год. авария– спукан тръбопровод, /който минавал до границата на имота/ се образувала огромна котловина /кратер/ с диаметър около 20 метра, което наложило да се запълва с пръст, за да се нивелира. Подсъдимият решил да се възползва от създалата се възможност, при която товарни автомобили „Камаз“ минавали покрай имота и изсипвали земни маси на острова, в Западна промишлена зона, под моста, намиращ се в близост до него. След като постигнал уговорка с водачите на товарните автомобили, те започнали да изсипват земната маса в дворното място. Същата била товарена в резултат на изкопи от извършващо се строителство в така нар. „Гръцка махала“ в гр. Варна, за който район е всеизвестно, че представлява археологически резерват. В тази земна маса, разтоварена от камионите, подс. Ш. намерил три археологически обекта /предмет на обвинението/ - фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна украса и с фронтално изображение на букраний /бича глава/, с плитък релеф, произхождащ вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха,П1в.; фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест мрамор,без орнаменти, с ентазис/издуване в средната част датиран към Римската епоха II-IIIв. и римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, с разположени на гъсто аканти /орнаменти с формата на листа/ с отчупвания във всички краища, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до ранно християнските паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-античната епоха, V-VIb. След като заравнил дворното си място, той ги поставил в зелената площ за украса.

 

При извършени проверка в дома и гаража на семейство Шатохини и претърсване и изземване от органите на ДАНС на 11.08.2014г. били открити:

 

- описаните по-горе три броя археологически обекта от дребнозърнест мрамор;

 

- изправен ръчно произведен детектор за метал, съхраняван в гаража, който бил предназначен за търсене на археологически обекти, състоящ се от чупещо се на две в централната част стебло, изработено от дърво, ръкохватка, налакътник, кутия с електрони компоненти, батерия, "мъжки" и „женски" жакове, кабели и „пита";

 

 - 27-те броя археологически обекти, съхранявани в гаража в  кутия: фрагмент от пандатив от медна ламарина, с луновидна форма, покрит със светлозелена патина и варовикови отлаги, датиран към V-11 век; декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с геометрична украса и частично запазени шипове за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II-V век/; декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с украса във формата на концентрични кръгове, покрита с тъмно - зелена патина и варовикови отлаги, с два отвора за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II - V век/; фрагмент от бронзова апликация - две сдвоени части с кръгла форма, с фрагменти и украси, с варовикови отлаги, датиран към късноантична или ранносредновековна епоха /VI-XI век/; декоративен бронзов кабър с украса, покрит с тъмнозелена патина и варовикови отлаги, датиран към римска /късноримска епоха /II-Vвек/; фрагмент от бронзова гривна със стилизирана змийска глава, датиран към римска /късноримска епоха /II-IV век/; монета от медна сплав, неясна монетарница и година на отсичане, Македония, Филип II/359-336/; монета от медна сплав, автономна, Одесос, III пр. Хр.; монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, император Септимий Север, Никополис ад Иструм /193-211г./; монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, неясен император и монетарница, III в.; монета от медна сплав - фолис, Римска империя, император Константин I, Хераклея, 313-314г.; монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, Сисция, 318-319г.; монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Лициний II, Хераклея, 321-324г.; монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Лициний I, неясна монетарница, 321-324г.;монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 324-ЗЗ0г.; монета от медна сплав, Римска империя, възпоменателна, неясна монетарница, 330-335г.; монета от медна сплав, постумнаq Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 337-341 г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 337-341 г.;монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, неясна монетарница, 351 -361 г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 355-361 г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Евдоксия, неясна монетарница, 400г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Теодосий II, Кизик, 425-450г.; монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vв.; монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb.; монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb.; монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb. /непочистена/; монета от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница,IV-Vв./непочистена/;

 

От заключенията по назначените на досъдебното производство  съдебна историко-археологическа експертиза и допълнителна такава се установява, че:

 

-               трите археологически обекта от дребнозърнест мрамор  - фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний, произхождащ вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, IIIIIв., фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис, датиран към Римската епоха II - IIIl. и римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохриянските паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-античната епоха, V-VIb.,независимо от своето моментно състояние, имат научна стойност, както и притежават художествена и експозиционна такава; същите притежават всички белези на оригинално изработени за съответната епоха предмети, част от архитектурната декорация на сгради. И трите обекта са претърпели изменения в течение на времето, фрагментирани са, носят белезите от продължителен престой под земята и не се отличават с висока степен на съхраненост; общата им стойност възлиза на 950 лв. , като същата се базира на практиката на откупки на българските музеи на сходни по своята хронология и атрибуция предмети и обекти;

-              27 броя археологически предмети, съхранявани от подс.Ш. в кутия, в гаража му, са автентични, оригинално изработени за съответната епоха и независимо от своето моментно физическо състояние, притежават научна, художествена и експозиционна стойност; претърпяли са изменения в течение на времето, като част от тях са патинирани и/или покрити с твърди варовикови отлаги, при други - монетата от медна сплав, неясна монетарница и година на отсичане, Македония, Филип 11/359-336/ и монетата от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, Сисция, 318-319г. се наблюдава съвременна намеса, изразяваща се в химическо изчистване и премахване на механичните налепи; общата стойност на тези обекти възлиза на 55 лева, като са съобразени на първо място, тяхното физическо състояние и степен на съхраненост, на следващо - стойността, определяна от български музеи при извършването на откупки на сходни по своята хронология и атрибуция предмети, както и цените, определени от световни аукционни къщи за подобни по хронология предмети, от които са приспаднати разходите за експертни оценки, комисионни, за изготвянето и публикуването на каталози и др. Определянето на стойността по този начин се предпоставя от липсата на действащи легални аукциони в Република България, съгласно чл.119 от ЗКН.

В хода на първоинст. съдебно следствие вещото лице  Д.Д.изрично е пояснило, че 30 броя археологически обекта не притежават качеството да бъдат обявени за национално богатство, т. е. да бъдат обявени за паметници с национална значимост, но представляват културна ценност.

 

От заключението на назначената на досъдебното производство СТЕ се установява, че представеното за изследване техническо средство, състоящо се от „чупещо“ се на две в централната част стебло изработено от дърво, ръкохватка, налакътник, кутия с електронни компоненти, батерия, мъжки и женски жакове, кабели и пита, представлява ръчно произведен детектор, предназначен за търсене на метали. Саморъчно изработеният метал детектор с дървено стебло е изправен и годен да се използва по предназначение; същият се захранвал от акумулаторна батерия и се включвал посредством ЦК - ключето, намиращо се в дясната част на командния панел, при което издава звук от зумера, намиращ се под кутията и стрелката се отклонява по дисплея на контролния индикатор. При поднасяне на парчета черен или цветен метал към търсещата бобина, металотърсачът издавал звук и стрелката се отклонявала по дисплея на контролния индикатор, а при отстраняване на метала звуковият сигнал спирал и стрелката се връщала в нулево положение;

 

От приложените по делото писма /на Министерството на културата, Регионален исторически музей гр. Варна, Съюз на нумизматичните дружества в Р България – гр. В. Търново, Нумизматично дружество „Филипопол“, гр. Пловдив, Варненско нумизматично дружество, Министерство на културата – Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“/ е видно, че подс. Ш. не е подавал заявления и на негово име не е регистрирано специално техническо средства по наредба Н-00-0001/14.02.2011г., не притежават и разрешение за провеждане на теренни археологически проучвания, както и че 30 броя археологически обекти не били идентифицирани и регистрирани, съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.

 

Тази фактическа обстановка, ВОС е приел за установена на база събраните по делото и проверени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателства и доказателствени средства – обясненията на двамата подсъдими; показанията на разпитаните свидетели Ю.Я., М.Б., Н.Б., Д.Й., И. Л.; на заключенията по назначените на досъдебното производство съдебна историко-археологическа експертиза и допълнителна такава, както и на СТЕ; на приобщените по реда на чл.283 писмени доказателства по делото; веществените доказателства.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една точна и правилна фактическа обстановка, а за да достигне до тези фактически изводи, е направил съответен анализ на събраната доказателствена съвкупност, съпоставяйки най-вече гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подсъдимия и съпругата му с отразеното в протоколите за претърсване и изземване от 11.08.2014г.

Правилно окръжният съд е преценил, че следва да се кредитират изцяло обясненията на двамата подсъдими Ш. и Ш. -същите се подкрепят напълно от показанията на разпитаните свидетели за начина на придобиване на 30 броя археологически обекти /доказателства в обратната насока липсват/, както и относно собствеността на саморъчно изработеният метал- детектор и причината, поради която той се е намирал във фактическата власт на подс. Ш..

Спор между страните досежно установеното от фактическа страна няма – самият подс. в обясненията си не отрича, намерените в кутия в гаража му 27 броя обекти, че са негова собственост, като пояснява, че не е знаел за наличието на задължение по Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. относно необходимостта за извършване на идентификацията им с оглед водения регистъра на движими културни ценности. Видът и количеството на откритите предмети и начина на съхраняването им /в отделна кутия/ обаче опровергава защитната му теза, че е възприемал същите като „боклуци“. Подс. Ш. не оспорва и че оставения му в залог от свидетеля Ю. Я.уред е саморъчно изработен метал- детектор и той е наясно за неговото предназначение.    

 

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин от ВОС и изводите му са аргументирани и точни. Не са допуснати нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, ВОС /макар и лаконично/ се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

 

По възражението на защитата за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения: същите са посочени в жалбата бланкетно /нарушение на разпоредбите на чл. 13 и на чл. 15 ал. 2 от НПК/, като оплакването е мотивирано с отказа на първоинст. съд да назначи допълнителна или повторна  съдебна историко-археологическа експертиза с вещи лица от гр. Варна. Тези доводи не могат да бъдат споделени: въпреки, че първоинст. съд се е занимал с този въпрос в съдебно заседание от 18.10.2017г, мотивирайки отказа си да назначи допълнителна или повторна експертиза, настоящата инстанция /също е сторила това с нарочно определение от 18.01.2018г по реда на чл. 327 от НПК/ намира за необходимо да отбележи, че нито съдът, нито страните /въпреки демонстрираното познание от подс. Ш.  и част от свидетелите/ притежават специални знания в тази насока и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни случаи. Вещото лице е дало компетентни заключения и по двете експертизи, защитило ги е в с.з., включително е направило пояснения във връзка с наличието на критерия „национално богатство“, поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната правилност.

Колкото до възраженията във връзка с определената стойност на 30 броя археологически обекти, следва да се подчертае, че поначало стойността им не е елемент от фактическия състава на деянието по чл. 278 ал. 6 пр. 3 от НК и въззивната инстанция счита, че подобен въпрос изначално погрешно е бил поставен на вещото лице при назначаването на експертизите, а впоследствие е бил разискван в обв. акт и от защитата при разглеждане на делото пред първоинст. съд, включително и от окръжния съд в мотивите към присъдата и индивидуализиране на наказанието.

 

Поради изложено по-горе и възоснова на правилно установената фактология по делото от ОС-Варна, същият е достигнал и до законосъобразни правни изводи. С действията си подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на деяния по НК, както следва:

 

- по чл. 277а, ал. 7 от НК, т. к. на 11.08.2014г. в гр.Варна, противозаконно държал оръдие - ръчно произведен детектор, предназначен за търсене на метали, представляващ „специално техническо средство" по смисъла на §4, т. 2 от ДР на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и Глава VI "Регистрация на специалните технически средства" чл.30-чл.38 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти;

 

-              - по чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК, т. к. на 11.08.2014г. в гр.Варна, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 от ЗКН - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал. 1 ал. 2, ал. 3 чл. 98, ал. 1, ал. 2 ал. З, чл. 107, ал. 1, ал. 2 по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата: чл. 8, ал. 1 и 3, т.З, б."б", чл. 10, ал. З, чл. 11, ал.1, 2, 3, чл. 12, ал.1,2, З,4,5,6, чл.13, ал.1,.2 и З, чл.14, ал.1, 2, 3, 4, чл. 15, ал.1, 2  и З, чл. 16, ал. 1, 2, З и ал. 4, чл. 17, ал.1, 2, 4, 6, 7 и 8, чл.18, ал.1, 2, З, 4, 5  по реда на Раздел II „Регистър на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности: чл. 20, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл. 21, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл.22, ал.1,2,3, чл.23, ал.1, 2 и З и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 1-З от същата Наредба във връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКР, във връзка с § 6, ал.1, ал.2, ал.З  и във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, ал.2, ал.З, 4, 5, 6, а именно 30 броя археологически обекта, подробно посочени в диспозитива на присъдата и мотивите.

 

Споделят се изцяло от въззивната инстанция съображенията, изложени от  ВОС, по отношение на съставомерните признаци на деянията, осъществени от подсъдимия Ш., поради което не следва да се преповтарят, т. к. пред окръжния съд защитата е направила идентични възражения, с тези пред състава на АС-Варна и на тях е даден отговор в мотивите към присъда.

Законосъобразен е и извода във връзка със несъставомерността на деянието по пр. 2 на чл. 278 ал. 6 от НК, археологическите обекти да представляват и „национално богатство“, с оглед изявлението на вещото лице, направено допълнително при разпита му пред първоинст. съд.

 

Поначало, следва да се отбележи, че основният спор между страните се свежда до приложението на материалния закон и в частност – до колко действията на подсъдимия изпълват съдържанието на вменените му разпоредби по НК.

Като неоснователни се възприемат и от настоящата инстанция възраженията на защитата за това, че: подс. не е собственик на самоделния детектор-металотърсач, а само е упражнявал факт. власт върху него, а на второ, че държаните от него в дома му археологически обекти нямат никаква културно-историческа стойност и поради това той не е имал умисъл, че държи подобни предмети, които е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани. Събраната по делото доказателствена съвкупност опровергава тези твърдения: – по безспорен и категоричен начин е установено, че на инкриминирата дата в дома на подсъдимия Ш., в резулат на извършена проверка и  претърсване на /в гаража му/ е намерен и иззет подобен уред, приемането на който в залог, /както той твърди/ недвусмислено свидетелства, че е бил наясно за естеството и предназначението му; - обстоятелството, че не е изхвърлил намерените в земната маса 30 обекта, а напротив- проявил е интерес и ги е запазил, това, че поначало е бил колекционер на старинно хладно оръжие, имал е заявен интерес към старинни и антични предмети от всякакъв вид със съответните познания в тази област, косвено сочи за наличие на яснота и знание за вида и естеството на тези предмети, което налага извода, че подс. добре е съзнавал, че те представляват археологически обекти.

Правилно е отчетено от окръжния съд относно субективната съставомерност на деянието и последвалата законодателна промяна чрез ЗКН /в сила на 10.04.2009 год./ и произтичащите от него задължения за физическите лица за задължителна идентификация и регистрация на движими археологически обекти, върху които е установило фактическа власт до влизане в сила на закона.

 

Неприложима е и хипотезата на чл.9 ал.2 НК:

 

- по отношение деянието по чл. 278 ал. 6 пр. 3 от НК, т. к. не са налични такива основания, възоснова на които да се прецени, че в настоящия случай е налице по-леко засягане на обществените отношения, които нормата на чл.278 ал.6 от НК защитава или да се прецени, че същите изобщо не са засегнати. А колкото до това, дали тези вещи имат културно-историческа стойност, отговор е даден в заключенията по историко-археологическа експертиза и допълнителната такава, съгласно която всичките 30 обекта, независимо от своето моментно физическо състояние, притежават научна, художествена и експозиционна стойност и представляват културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗКН и археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН;

- по отношеное деянието по чл. 277а ал. 7 от НК, предвид на това, че деянието е от категорията на формалните престъпления и „държането“ е предвидено като елемент от фактическия състав. В този смисъл възражението на защитата, че металотърсача е бил собственост на друго лице, дало го в залог на подс. Ш., а последният само е упражнявал фактическа власт върху него е несъстоятелно. 

 

Доколкото подс. Ш. е била призната за невинна, а по делото са събрани доказателства за това, че 30 броя археологически обекта не притежават качеството да бъдат обявени за национално богатство, обосновано и законосъобразно окръжния съд е признал подс. Ш. за невинен по първоначалното обвинение да е държал археологически обекти, представляващи национално богатство по смисъла на чл.54, ал.2, чл.146, ал.3 и чл.102, ал.3 и ал.5  от ЗКН, както и че е извършил деянието като съизвършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК с М.В.Ш..

 

Всичко изложено по-горе като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите на защитата на подсъдимия Ш., присъдата на първоинст. съд не е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати процесуални нарушения.

 

Относно наложените наказания:

 

Първоинст. съд е изложил мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанията на подс. Ш., които въззивната инстанция не споделя изцяло.

От една страна, окръжния съд е приел, че и двете деяния се отличават с висока степен на обществена опасност. Събраните по делото доказателства за начина на придобиване на предметите на престъплението и по двете деяния, според настоящата инстанция, не разкриват обичайната за иманярската дейност обществена опасност и най-вече вложения от законодателя смисъл в тези разпоредби /на НК и ЗКН/ да брани този вид обществени отношения, а по скоро се касае за проява на форма на недооценяване на житейските факти и произтичащите от съответните нормативни актове задължения.

От друга страна, ВОС недопустимо е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянията, при условие, че последната поначало е предвидена в нормата на чл. 54 от НК като обстоятелство, различно от смекчаващите и отегчаващите такива.

На трето място, първоинст. съд е отчел отново като отегчаващо обстоятелство „предишните осъждания на подсъдимия, за които не е налице съдебна реабилитация“, при условие, че подс. Ш. към момента на извършване на деянията, предмет на обвиненията не е осъждан /т. 1 стр. 64 от досъд. производство/, след което е отчел чистото му съдебно минало като смекчаващо отговорността обстоятелство!

 

Отчитайки всички обстоятелства по чл. 54 от НК, съставът на АС-Варна не намери отегчаващи такива. Като смекчаващи обстоятелства отчита чистото съдебно минало на подсъдимия Ш., съдействието на разследването в досъдебното производство, както при първоначалните, така и при последващите действия, съдействие за разкриване на истината по делото и в хода на съдебното производство, начина, по който държаните нерегистрирани предмети по обвинението по чл.278 ал.6 НК са се оказали в негово притежание.

Тези смекчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция обаче не намира за многобройни или изключителни такива, налагащи приложението на чл.55 от НК.

 

Като краен резултат обаче дейността на ВОС по индивидуализиране на двете наказания по реда на чл. 54 от НК се явява правилна и законосъобразна, така определени по вид и размер /включително и досежно приложенето на чл. 66 от НК/ наказанията са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

 

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна не е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и същата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 73 на Окръжен съд – Варна по НОХД № 1611/16г, постановена на 18.10.2017г в частта, по отношение на подсъдимия Н.А.Ш..

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

                                                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ:  1:                 2.