Р Е Ш Е Н И Е

 

178/07.07.2017

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На осми юни 

Година две хиляди и седемнадесета

В открито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

секретар Петранка Паскалева

прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 493 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 54, постановена на 01.11.2016г. от Окръжен съд – Разград по НОХД № 222/2016г., с която:

 

- подсъдимият Р.В.П. е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255, ал.3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т.1  във вр. с чл. 26, ал. 1 НК това, че през периода от 07.08.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството на упълномощено лице за „СИБАХ“ ЕООД – гр. Разград по търговско пълномощно рег. №  3776/05.08.2014г. на нотариус № 215 в района на Районен съд – гр. Русе избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за месните данъци и такси (ЗМДТ) в особено големи размери – 12830.08 лева, дължими на основание чл.  52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ и определени на основание Наредба № 18 на Общински съвет – Разград, като в 2-месечен срок от първоначалната им регистрация в България не подал данъчни декларации, изискуеми по чл. 54 ЗМДТ за придобитите през 2014 година в собственост от „СИБАХ“ ЕООД – гр. Разград и регистрирани лично от него общо 311 МПС, надлежно изброени и индивидуализирани в присъдата. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подс. П. е признат за НЕВИНЕН по първоначалното обвинение да е извършил престъплението в съучастие с А.Т.Х. *** и в качеството на помагач, поради което и на основание чл.304 НПК подс. П. е бил оправдан по обвинението по чл. 20, ал. 4 НК.

 

- подсъдимият А.Т.Х., е признат за НЕВИНЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255, ал. 3 във вр. с  ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода от 07.08.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството на собственик и управител на „СИБАХ” ЕООД - гр. Разград, сам и в съучастие като извършител с Р.В.П. ***, който  е действал като помагач и в качеството на упълномощено лице за „СИБАХ“ ЕООД – гр. Разград по търговско пълномощно рег. №  3776/05.08.2014г. с нотариална заверка на нотариус № 215 на НК в района на Районен съд – гр. Русе, е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в особено големи размери – 12845.81 лева, дължими на основание чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ и определени на основание Наредба № 18 на Общински съвет – Разград, като в 2-месечен срок от първоначалната им регистрация не е подал пред Община Разград данъчни декларации, изискуеми по чл. 54 от ЗМДТ, за придобитите в собственост през 2014г. от „СИБАХ“ ЕООД – гр. Разград, 312 МПС, надлежно изброени и индивидуализирани в присъдата, като  на основание чл.304 НПК го оправдан по така предявеното му обвинение.

 

Налице е произнасяне относно направените по делото разноски, възложени в тежест на подс. П..            

 

 Недоволни от присъдата са останали : подсъдимият П., който чрез процесуалния си представител -  адв. Д. ***/ я обжалва пред Варненския апелативен съд, позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на същата с молба за отмяна и постановяване на оправдателна такава; Зам. окръжния прокурор при ОП-Разград също оспорва правните изводите на първоинст. съд във връзка с действията, правомощията и задълженията на двамата подсъдими с молба за цялостна отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която да бъдат признати за виновни по първоначално внесените с обв. акт в първоинст. съд обвинения.

 

Представителят на АП-Варна поддържа частично пред въззивната инстанция така депозирания протест – само в частта, в която се иска отмяна на  първоинст. присъда и признаване на подс. Х. за виновен по предявеното му обвинение; навежда доводи за неоснователност на жалбата на подс. П. и моли в тази част присъдата на РОС да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция жалб. П. се явява лично, представлява се и от редовно упълномощен защитник – адв. Д. ***/, които подържа жалбата, доразвивайки доводи си.

Сл. защитник на подс. Х. оспорва протеста и навежда доводи за правилност и обоснованост на присъдата на ОС-Разград с молба за потвърждаването й в частта, в която подзащитният му е признат за невинен и оправдан по възведеното обвинение.

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подс.П. заявява, че не се счита за виновен и моли да бъде оправдан; подс. Х. отправя молба за потвърждаване на присъдата на ОС-Разград.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав на АС-Варна констатира допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху законосъобразността на постановената присъда, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова пред първоинстанционния съд, които най-общо се свеждат до следното:

 

 

 

 

 

При постановяване на атакуваната присъда, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е дал ход на съдебното следствие за събиране на доказателства по обвинение, повдигнато с обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК: налице е съществен изначален порок при съставянето на обв. акт, респ. допуснато е съществено процесуално нарушение от прокурора при внасянето му, което въпреки положените усилия от страна на първоинст. съд не е могло да бъде изправено.

 

Срещу двамата подсъдими Ат. Х. и Р. П. в ОС-Разград е бил внесен обв. акт за деяния по чл.255, ал. 3 вр. ал.1 пр. 1 и 2 т.1 , вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК – за първия подс. и по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 пр. 1 и 2 , т.1  вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК- за втория подс.  В обстоятелствената му част е изложена фактология във връзка с отделните действия на двамата подсъдими Х. и П., свързани с реализиране на печалба чрез регистрация на МПС в КАТ-Разград. При така формулираното фактическото обвинение срещу двамата подсъдими в обвинителния акт се констатират непълноти, неясноти, несъответствия, включително и противоречия, които не позволяват недвусмислени изводи за неговата рамка и предмет на доказване. На л. 16 от НОХД № 222/16г на РОС /л. 12 на обв. акт/ се прави правен анализ на съставомерните действия на двамата подсъдими, с оглед правата и задълженията им - на подс. Х. в качеството му на едноличен собственик и управител на „СИБАХ“ ЕООД-гр.Разград и на подс. П. – като упълномощено лице от подс. Х. с права да придобива за сметка на търговското дружество автомобили, да сключва договори за тях, да ги регистрира, да ги декларира и плаща данъци за тях, с представителни функции пред КАТ и данъчните органи. С оглед естеството на представителната власт на подс. П., предоставена му от подс. Х., държавното обвинение е направило извод, че „…изрично задължение за обв. П. да реализира тези права не е установено, поради което той не би могъл да бъде извършител на престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 от НК…“ Последващите изводи за съставомерност на действията на двамата подсъдими / форма на съучастие и последици/ по посочения по горе текст от НК от субективна страна, прокурорът гради върху общото задължението на подс. Х. в качеството му на едноличен собственик и управител на „СИБАХ“ ЕООД-гр.Разград по деклариране на регистрираните МПС по ЗМДТ,  квалифицирайки ги като съучастници по смисъла на чл. 20 от НК – П., действащ като помагач на извършителя Х., който от своя страна „…не е контролирал умишлено извършената от пълномощника /П./ дейност, обективно съгласявайки се с целия обем и обществено-опасния резултат на същата“…!!! Налице е допуснато непреодолимо вътрешно противоречие между посочените факти и обстоятелства и юридическата им интерпретация. Съгласно чл. 55 от НПК първостепенно и неотменимо право на обвиняемия е да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен. Затова обвинителният акт следва да съдържа пълна, ясна и точна фактическа и юридическа формулировка на обвинението, трябва конкретно и без вътрешни противоречия да уточнява и индивидуализира престъплението, за което на дееца се търси наказателна отговорност, по време, място, начин на извършване, фактически състав, правна квалификация. Само след изпълнение на това изискване привлеченото към наказателна отговорност лице може да реализира пълноценно правото си на защита и да участва ефективно в наказателния процес. Тези непълноти в съдържанието на обвинителния акт, възпрепятстват установяването на елементи от състава на престъплението за което подсъдимият е обвинен и са в отклонение от задължителните указания дадени в ТР на ОСНК при ВКС № 2/2002 година и винаги съставляват съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита, защото задължение на прокурора е при изготвянето на обвинителния акт е да формулира и конкретизира твърдяното от него обвинение в съответствие с текста на чл. 246 от НПК по начин, даващ възможност на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, като обвинителната теза следва да е ясно и конкретно формулирана.

Описаните съществени процесуални пропуски не са били отстранени от съдията-докладчик по реда на чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, въпреки че безспорно рефлектират върху възможността на подсъдимите да разберат точно обвинението и накърнява правото им на защита. С разглеждането на делото в съдебно заседание по внесения изначално непълноценен обвинителен акт, допуснатите при изготвянето му процесуални нарушения, съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, автоматически са рефлектирали и върху правилността на присъдата, както в осъдителната, така и в оправдателната й част.

 

 

 

 

Рамките на обвинението обаче са определени от прокурорския акт, като съдът с присъдата си е задължен да се произнесе само по релевираните в обвинителния акт от прокурора факти. Съдът няма неограничена компетентност да се произнася по факти, извън обхвата на обвинителния акт. Въпреки това, контролираната инстанция е направила опит да санира допуснатите от представителя на обвинителната власт съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, като е положила усилия да очертае фактическата обстановка на инкриминираното престъпление въз основа на събраните доказателствени материали, да запълни с разсъждения констатираната непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт и чрез излагане на правни съображения да преодолее неяснотите при прилагане на материалния закон, вкл-но и досежно  субективната съставомерност на действията и на двамата подсъдими /приемайки, че подс. П. не би могъл да извърши деянието като „помагач“ на извършителя -подс. Х., действащ при условията на евентуален умисъл!/. Подобен подход не може да бъде възприет, тъй като пренебрегва последователно проведения в процесуалния закон основен принцип, че наказателната отговорност на обвиняемите, респ. подсъдимите, може да бъде законосъобразно реализирана само единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на органа, ръководещ досъдебната фаза. Съдебният акт не може да бъде базиран на предположения и тълкуване по отношение на рамките и съдържанието на обвинителния акт, изначалната неяснотата на който безусловно опорочава присъдата и накърнява процесуалните права на подсъдимите. Когато прокурорският акт не съдържа обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, той не може да изпълни процесуалната си роля не само защото е изготвен в разрез с предписанията на чл. 246 от НПК, но и защото всяка друга констатация на съда ще съставлява нарушение за забраната за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Такова всякога е налице, когато на подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, извън конкретно описаните в обвинителния акт. Те не са му били известни като включени в обхвата на неговото обвинение и затова той не се е защитавал по тях. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на съдилищата, че е недопустимо с оглед реалната и ефективна защита правата на подсъдимия за първи път в мотивите към съдебния акт да му се вменяват факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние. Тъкмо това незаконосъобразно е сторил първоинстанционния съд в разглеждания случай, като е заместил липсващите в обвинителния акт релевантни факти и обстоятелства със собствени напълно самостоятелни фактически констатации, извън обхвата на посочените в рамките на обвинителния акт.

 

Изтъкнатите процесуални нарушения обосновават извод за необходимостта от отмяна на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, в хода на което са допуснати процесуалните нарушения, тъй като правото на подсъдимия да научи по надлежния ред в какво точно е обвинен следва да бъде осигурено във всички фази и стадии на наказателното производство. От друга страна, съществените процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, не позволяват на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите.

 

 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК, настоящият състав на Варненския Апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 54, постановена на 01.11.2016г. от Окръжен съд – Разград по НОХД № 222/2016г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.                                                                                                                                                     

     

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.