Р Е Ш Е Н И Е

 

 

159/21.08.2018г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и пети юни 

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар П. П.

Прокурор Ст. А.

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова  ВНОХД № 493 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Въззивно производство пред АС - Варна за проверка на постановен първоинстанционен съдебен акт от ОС-Варна по внесен от ОП-Варна обвинителен акт срещу А.Ж. за извършени престъпления по чл.122, ал.1 от НК и по чл.304а от НК, се провежда за втори път: с решение № 88/27.04.2017г по ВНОХД № 58/17г, състав на АС-Варна е отменил постановена по реда на чл. 371 т. 2 от НПК присъда по НОХД 1490/2016г. по описа на ВОС поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на съдебното производство, връщайки го на съда за ново разглеждане. Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 76 от 23.10.2017г., постановена по НОХД № 515/17 г. от Варненски окръжен съд, с която подсъдимата А.Н.Ж. е била призната за ВИНОВНА в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл. 122, ал. 1 от НК, за това, че 14.08.2016 год. в гр.Варна, в апартамент на бул. „Княз Борис I" №265, ет.4, ап.10, причинила другиму – на Н. Славов Д. смърт по непредпазливост. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ затворнически режим;

- по чл. 304а  от НК, за това, че на 14.08.2016 год. в сградата на ОД на МВР - Варна, ет.4, стая 406, находяща се на адрес в гр.Варна, ул.“Цар Калоян“ №2, предложила подкуп - сумата от 30 000 евро, на полицейски орган - В.Р.Р., „Разузнавач" IV степен в група 01 „Противодействие на престъпления против личността" на сектор 01 „Противодействие на общата престъпност" към отдел „Криминална полиция" при ОД на МВР Варна, за да не извърши действие по служба, а именно да не изпълни законно регламентираните си задължения в чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР - да не я задържи по ЗМВР при налични данни за извършено престъпление от НК. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ затворнически режим и ГЛОБА в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода на подс. подсъдимата Ж., най-тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ затворнически режим, като е ПРИСЪЕДИНЕНО и наказанието ГЛОБА в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от 14.08.2016г.

 

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. Ж. е осъдена да заплати на гр. ищец П.Н.Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 122, ал. 1 от НК в размер на  150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2016 г. до окончателното му изплащане, като до предявения размер от 300 000 лева искът е отхвърлен като недоказан по размер.

 Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения гр. иск.

С определение № 1181/09.11.2017г, постановено по реда на чл.306 ал. 1 т. 4 от НПК, ВОС се е произнесъл по веществените доказателства по делото; осъдил е и подс. Ж. да заплати в полза на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на подсъдимата Ж. /няколко собственоръчно изготвени/ и чрез процесуалните й представители – адвокати П. Ч. и К. А.,***/; и на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. чрез повереника й – адв. И.Т. ***/.

 

В жалбата на повереника на ч. обвинител и гр. ищец П. Д.–***/ се оспорва изцяло правилността на така постановената присъда; в допълнението към нея се уточнява, че претенциите са по отношение частта на присъдата, касаеща деянието по чл. 122 ал. 1 от НК и в тази връзка се навеждат доводи в няколко насоки: - за неправилност на действията на прокурора при провеждане на разследването и като последица от това - предявяване на обвинение и внасяне на обв. акт в съда за непредпазливо деяние, с което са били нарушени правата на пострадалото лице – вместо да се предяви обвинение по чл. 116 от НК, е било повдигнато и предявено такова по чл.124 от НК, което впоследствие е било преквалифицирано в по-леко - по чл. 122 ал. 1 от НК, без обаче прокурора да прекрати частично производството по първоначалното обвинение, лишавайки постр. от възможност да обжалва постановлението; - за това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК поради наличие на явно несъответствие между обстоятелствената и заключителната му части и събраните в хода на досъдебното производство доказателства за обстоятелства и факти от съставомерен характер; - за липса на мотиви към съдебния акт по отношение релевирани оплаквания по събрания доказателствен материал и отговор на направените възражения в насока на по-тежка правна квалификация по чл. 116 от НК, /по отношение наличието на данни за противоречие в тълкуване на травмите по постр. лице/; - по отношение справедливостта на наложеното наказание и размера на уважената гр. претенция. Прави се алтернативно искане пред въззивната инстанция - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или за изменението й и увеличаване размерите на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за деянието по чл. 122 от НК и на претендираното обезщетение до предявения размер от 300 000 лева.

 

В собственоръчно изготвените няколко на брой жалби от подс. Ж. /подобни жалби и възражения са депозирани в хода на провеждане на цялото въззивно производство/ се изразява несъгласие с изводите на съда, че е причинила смъртта на любимия си човек; твърди, че дадените от нея обяснения на досъд. производство и пред първоинст. съд са били в резултат на подвеждане и заплашване от страна на органите на разследването; че изнесеното от нея при проведените разпити в хода на досъд. производство не е правилно отразено; оспорва обвинението по чл. 304а от НК, като твърди, че е предложила парична сума от 50 лева на разследващите полицаи за да се почерпят с кафе и вода, т. к. през целия ден се занимавали с нейния проблем. Моли съда да бъде оправдана, т. к. не е извършител на вменените й деяния. Защитниците й – адвокати П. Ч. ***/ поддържат, че присъдата е неправилна с твърдения, че е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а определените наказания явно несправедливи, оспорвайки фактическите и правни изводи на първоинст. съд с молба подзащитната им да бъде оправдана по възведените й обвинения поради липса на категорични доказателства да ги е извършила; алтернативно се предлага на въззивния съд да намали наказанието за деянието по чл. 122 ал. 1 от НК, с приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и размера на присъденото обезщетение. В допълнение към депозираната от защитниците жалба се излагат подробни съображения във връзка с твърденията за неправилност на постановения първоинст. съдебен акт, включително и поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда в няколко насоки: - проява на пристрастност и предубеденост, т. к. при описване на фактическата обстановка по делото съдът е възприел изцяло изложената такава от прокурора в обв. акт,  илюстрирайки по този начин обвинителния си уклон, като е коментирал само някои отделни фрагменти от доказателства, които подкрепят обвинителната теза, демонстрирайки предубедеността си към нея, включително използвайки идентични словесни изрази, и като краен резултат - делото не е решено от независим, обективен и безпристрастен съд; - предвид проведения разпит на свидетеля  Д., за който съдът е приел, че не следва да се разпитва, с оглед изразеното желание на страните и проведената процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; - нарушение на принципа reformacio in pejus по отношение на наказанието, наложено за деянието по чл.304а от НК, респ. и общото такова по чл. 23 от НК; -  поради липса на мотиви.

 

Пред състава на АС-Варна се проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което подс. Ж. даде нови обяснения по възведените й обвинения; допусна се 1. СМЕ във връзка със здравословното състояние на подс., 2. допълнителна СМЕ с конкретно поставени въпроси към вещите лица, изготвили тройната такава, предвид новите обяснения на подс. Ж., 3. комплексна трасологична и СМЕ поради изявлението на вещите лица пред състава на АС-Варна в с. з. на 29.03.2018г, че не са се запознали с всички материали от досъд. производство при изготвяне на първоначалната тройна СМЕ от досъд. производство  и допълнителната такава; извърши се и разпит на свидетеля В.Р.; приобщиха се надлежно заверени преписи от собственоръчно съставените протоколи за извършени процесуално-следствени действия на досъд. производство от разследващия полицай В. Я., както и представени от защитата на подсъдимата писмени материали, имащи отношение към здравословното й състояние и качеството на характеристични данни.

В пледоарията си по същество пред въззивния съд, представителят на АП-Варна излага доводи за правилност на фактическите и правни изводи на първоинст. съд, допълнително анализирайки събраната доказателствена съвкупност, като акцентира на действията на подс. Ж. и дадените от нея обяснения на досъд. производство в началната фаза на разследването, съпоставяйки ги с останалите доказателства и изложената от нея нова теза в хода на провеждане на съдебното производство. Моли съда да като цяло потвърди първоинст.  съдебен акт, при отчитане на изключително позитивните данни за личността на подс., и евентуална корекция на размера на наложените й наказания.

Поверениците на гр. ищец ч. обвинител П. Д. – адвокати Ив. Томав, Ст Л. и Юл. Г.,***, оспорват жалбата на подс. Ж., като доразвиват доводите, изложени в жалбата срещу присъдата преди всичко в насока на неправилност на правните изводи, изведени от прокурора в обв. акт, респ. възприети и от съда, базиращи се на неправилна интерпретация на доказателствата и най-вече - на заключенията на вещите лица относно констатираните аутопсионни находки и изводимите от това изводи, с твърдения за наличие на користен и ревностен мотив у подс. за извършване на умишлено убийство. С оглед повдигнатото обвинение пледират за увеличаване размера на наложените наказания на подс. Ж., както и на гражданския иск до предявения размер.

Защитата на подс. Ж. – адвокати П. Ч. ***/ и А. А. ***/, поддържат изцяло така депозираната жалба с допълнението към нея, развивайки доводите си. В своя защита подс. Ж. заявява, че съжалява за нелепата смърт на съпруга си – постр. Д. като представя писмени бележки в своя защита.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс.Ж. изразява съжаление във връзка с нелепата смърт на съпруга си и моли да бъде освободена.

 

Варненският апелативен съд, след като прецени доводите и становищата на страните, изложени в жалбите /и допълненията към тях/  и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание  чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. Ж. е частично основателна, респ. тази на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. - неоснователна.

 

Преди да пристъпи към обсъждане на жалбите по същество, съставът на АС-Варна счита, че следва да даде отговор на поставените в жалбите и в хода на въззивното производство въпроси във връзка с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора или съда: 1. допуснати от прокурора, доколкото обв. акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК поради наличие на явно несъответствие между обстоятелствената и заключителната му части и събраните в хода на досъдебното производство доказателства за обстоятелства и факти от съставомерен характер за извършено деяние по чл. 116 от НК от обв. лице Ж.; досежно липсата на постановление за частично прекратяване на наказат. производство по първоначалното обвинение по чл. 124 от НК; 2. допуснати от първоинст. съд, състоящо се в: - проява на пристрастност и предубеденост, т. к. при анализа на доказателствата съдът е възприел изцяло обвинит. теза, /включително използвайки идентични словесни изрази/  илюстрирайки обвинителния си уклон, като е коментирал само някои отделни фрагменти от доказателства, които подкрепят обвинителната теза, демонстрирайки предубедеността си към нея и като краен резултат - делото не е решено от независим, обективен и безпристрастен съд; - предвид проведения разпит на свидетеля  Д., за който съдът е приел, че не следва да се разпитва, с оглед изразеното желание на страните и проведената процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; - липса на мотиви, т. к. не ставало ясно, как е било формирано вътрешното убеждение на съда /на кои фактически изводи на съда на кои доказателствени източници са основани; съображения защо не споделя доводите и възраженията на защитата срещу доказаността на обвиненията/; съображения и аргументи относно субективната страна на деянието по чл. 304а от НК; липса на правни изводи, както и на противоречиви мотиви, от които не може да бъде установена действителната воля на съда.

 

Настоящата въззивна инстанция не споделя тези възражения по следните съображения:

- от страна на прокурора: няма нарушение на разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като описаната фактическа обстановка в обв. акт е ясно и детайлно изложена, включително и досежно действията на подс. Ж. преди, по време и след извършване на деянията, предмет а обвинението. Това е относимо и по отношение наличието на доказателствен и правен анализ, направен през призмата на задължението на прокурора по смисъла на чл. 107 ал. 3 от НПК. Не се констатира и твърдяното явно несъответствие между обстоятелствената и заключителната части на обв. акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства за обстоятелства и факти от съставомерен характер за извършено деяние по чл. 116 от НК. Съдържанието на внесения обв. акт, преценено в светлината на указанията на ТР 2-2002-ОСНК, дава възможност в процесуално изискуемата степен и на подс. Ж., и на наследниците на постр. лице /в случая ч. обвинител П. Д./ да научат причините за обвинението, които според прокуратурата, обосновават съставомерността на деянията и начина на извършването им; В контекста на по-горе изложеното следва да се разглеждат и възраженията на защитата на ч. обвинител във връзка с твърденията за непълнота на разследването в досъд. пр-во, /вкл-но и на дейността на първоинст. съд/ по установяване на обективната истина за извършено от обв. Ж. умишлено убийство по чл. 116 от НК: преценката на прокурора за обсега на разследването и привлечените към наказателна отговорност лица за съответните съставомерни деяния по НК е автономна и напълно независима /чл. 126 от Конституцията на РБ/, поради което и становището на ч. обвинение, че неизследването на всички обстоятелства и версии по делото е довело до засягане на правата му, не може да бъде споделена. Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в рамките на настоящото производство предмет на проверка е обвинение срещу подс. Ж. по внесен обв. акт за деяние по чл.122 ал. 1 от НК /за което и е била призната за виновна от първостепенния съд, а не обратното – да е било внесено обвинение за по-тежко наказуемо престъпление – умишлено убийство, по което да е оправдана и призната за виновна за непредпазливо такова/, поради което всички възражения на ч. обвинение са безпредметни и лишени от правна стойност в настоящия случай; С оглед нормата на чл. 243 ал. 9 от НПК, доводите за нарушение на правата на ч. обвинение поради липсата на постановление за частично прекратяване на наказат. производство по първоначалното обвинение по чл. 124 от НК се явяват неоснователни.   

 

- от страна на първоинст. съд:

1. не е налице допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинст. съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата, изразяващо се в проява на пристрастност и предубеденост на съдебния състав, респ. делото да не е било решено от независим, обективен и безпристрастен съд: ВОС не може да бъде упрекван за това, че при формиране на своите фактически, а от там и правни изводи, се е съобразил с внесеното обвинение, рамкиращо предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, респ. със събраните на досъд. пр-во и по делото заключения по експертизи, гласни, писмени, веществени доказателства и доказат. средства. Разглеждането на делото по диференцираната процедура по чл.371 т.1 от НПК обаче, не освобождава съда от задължението му да събира и проверява доказателства по предвидения в НПК за разкриване на обективната истина /чл. 107 ал. 2 пр. 2 от НПК/, няма и предвидена забрана за това в разпоредбите на глава ХХ от НПК. Напротив, съдът е длъжен да прецени, дали съответното процесуално-следствено действие /в случая проведения на досъд. производство разпит на св. Д./ е извършен при условията и по реда на НПК и тази му преценка не може да се разглежда на плоскостта на изразяване на предварително становище по годността и законосъобразността на съответното доказателствено средство /и доколко събраното чрез него може да се ползва като доказателство за определен факт от обект. действителност/, респ., че съдът е предубеден. Въпреки, че ВОС първоначално е одобрил искането на защитата на подс. да не се извършва непосредствен разпит на този свидетел /л. 55 от НОХД № 515/16г/, впоследствие, констатирайки пропуск в протокола за проведен разпит на досъд. производство-липса на подпис на разследващия полицай /т.2 л.191 от ДП/, е извършил такъв в хода на проведеното съдебно следствие /188-190 от НОХД № 515/16г/ при активното участие на страните чрез задаване на  въпроси; Между другото, идентичен е бил подхода и на настоящата въззивна инстанция - с оглед разкриване на обективната истина по делото е преценено, че следва да бъде разпитан непосредствено пред съда св. В. Р. /л.199 от ВНОХД №493/17г/, чиито показания първоинст. съд е приобщил по същия ред в хода на първоинст. съдебно производство; колкото до начина на структуриране на мотивите към присъдата, както и на вида и естеството на използваните в мотивите изразни средства, квалификации и оценка на действията на подсъдимата и постр., принципното виждане на настоящия въззивен състав е в насока на това, че е изцяло в правомощията на първостепенния съд преценката относно начина на излагане и обективиране на волята му, като в конкретния случай нито е налице надхвърляне на приетите и допустими стандарти за това, нито е допуснато пълното „copy-paste“ от обв. акт при описание на фактическата обстановка в мотивите на съда, което да обосновава извод за предубеденост;

2. не е налице липса на мотиви или наличие на противоречиви такива, от които не може да бъде установена действителната воля на съда: принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв - в мотивите на присъдата ВОС е изложил съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК, т. к. е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянията, като е обективиран и процесът на индивидуализация на наказанията. Лишено от основание е твърдението за липса на доказателствен анализ, както и за формален подход към извършването му, защото в мотивите е налична преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране; направен е достатъчно подробен доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между обясненията на подс. /от досъд. производство и съд. фаза/, свидетелските показания с писмените доказателства и доказат. средства, както и заключенията по изготвените експертизи, са изведени фактите, значими за съставомерността на деянията. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че мотивите на първоинстанционната присъда са в необходимата степен аналитични и задълбочени /с оглед направените възражения в пледоариите по същество/, отговарят на изискванията, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК и константната съдебна практика, т. к. дават възможност да се разбере, какво е възприел решаващият съд, изложени са съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Доколкото въззивният съд е втора инстанция по фактите, не съществува пречка в настоящото решение да се даде отговор на тези възражения, които поначало се поставят на вниманието й.

 

След като отхвърли искането на страните за отмяна на присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъд. производство и от страна на първоинст. съд, въззивната инстанция пристъпи към разглеждането на казуса по същество.

Във връзка с релевираните в жалбите на страните доводи и застъпената нова версия на подс. Ж. относно обвинението по чл. 122 от НК, в хода на проведено въззивно съдебно следствие се допусна извършването на нови експертизи /СМЕ във връзка със здравословното състояние на подс., допълнителна СМЕ с конкретно поставени въпроси към вещите лица, изготвили тройната такава и комплексна трасологична и СМЕ поради изявлението на вещите лица пред състава на АС-Варна в с. з. на 29.03.2018г, че не са се запознали с всички материали от досъд. производство при изготвяне на първоначалната тройна СМЕ от досъд. производство и допълнителната такава/; извърши се и разпит на свидетеля В.Р.; приобщиха се надлежно заверени преписи от собственоръчно съставените протоколи за извършени процесуално-следствени действия на досъд. производство от разследващия полицай В. Я., както и представени от защитата на подсъдимата писмени материали, имащи отношение към здравословното й състояние и качеството на характеристични данни.

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, /т.к. подсъдимата и нейните защитници са направили искане да не се провежда разпит на свидетелите В. Р., Б. П., Др. Д., Д. Д. и Б. К., както и на вещите лица, изготвили заключенията по назначените на ДП експертизи /дактилоскопна от в-л Ангел А.; СППЕ от доц. д-р П.М., д-р А.П., д-р А.Д., Г.К.  и П.П.; фоноскопска от в-л М. Р. Н.; СХЕ И.Н.Х.; СМЕ от проф. д-р Д.Р.; криминалистични от А.Г., И.А., Д.Ю. – ЦЕКИ-НИКК-МВР- София, В.Р.Г. и Н.К.Л./, респ., че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите, тъй като същите са извършени при условията и реда, предвидени в НПК.

Изложеното по-горе и извършеният собствен анализ на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно следствие, относими към предмета на доказване, дават основание на въззивната инстанция да приеме идентична с възприетата от Варненския окръжен съд фактическа обстановка, а именно:

Подс. А.Ж. е с българско и американско гражданство, родена е на ***г***. Последните години живеела предимно в гр. Лас Вегас, САЩ. В България имала закупено жилище в  гр. Варна, на бул. „Княз Борис I“ №265, ап.10, където отсядала при завръщането си. През месец март 2010г., тя се запознала с пострадалия Н. Д. чрез социалната мрежа Facebook/. Пострадалият живеел в гр. Варна, тренирал културизъм и имал поддържано и мускулесто тяло, бил и значително по-млад от нея /роден през 1976г/. По време на общуването им постр. Д. споделил, че има желание да живее и работи в САЩ. Подс. Ж. била силно впечатлена от него, поради което му помогнала да се сдобие с виза и да замине за САЩ. Там двамата заживели заедно в Лас Вегас, като Ж. му помогнала и да се устрои на работа. Двамата се сближили много и на 01.01.2011г. сключили брак на Хавайските острови, който обаче не бил легализиран в Р.България. Подс. и пострадалият активно се занимавали със спорт и тренирали, като Д. се занимавал и с бойни спортове. По време на престоя си в САЩ, пострадалият поддържал редовно връзка с дома, и най-вече със сестра си-св.М.Д., с която споделял обстоятелства от личния и професионалния си живот. През декември 2015г. двамата с подсъдимата отишли в Република Коста Рика, /където инвестирали в бизнес с АТВ-та под наем/ за да  празнуват Коледа и Нова година. Тогава постр. споделил с Ж., че е осъществил контакт с хора от Република Панама и Република Колумбия, които му предложили да влезе в някаква „схема“, от която може да изкара много пари. Същото той споделил през месец май 2016г. в телефонен разговор със сестра си, пояснявайки, че ако тази му планове се осъществят, няма да могат да се видят 6-7 години.

След като се завърнал в САЩ през януари 2016г., постр. Д. продължил да работи като шофьор. Подсъдимата се върнала през март 2016г за кратко в САЩ, след което през месец април се прибрала в Р.България, отсядайки в апартамента си в гр.Варна. По време на престоя си в гр. Варна подс. Ж. ползвала автомобила си марка „Линкълн", модел „Навигатор", с регистрационен номер на САЩ „А. 1", който управлявала лично. На 29.07.2016г. постр. Д. също се завърнал в България и още същата вечер двамата с подсъдимата гостували на майка му и сестра му в дома им, находящ се в гр.Варна, в кв.„Аспарухово“. Отношенията им добри и без напрежение помежду им. През следващите няколко дни в различни заведения в гр. Варна и в дома им, те се срещали със свои познати и роднини. В разговорите помежду им, постр. продължил да обяснява на подс. за „хората от Панама и Колумбия“, които той много искал да впечатли със силата си и да ги убеди, че на каквото и да бъде подложен, няма да ги подведе.

През този период подсъдимата закупила от магазин, находящ се между гр.Бургас и гр.Несебър, найлонов пакет със 100 бр. кабелни стяжки /“свински опашки“/, бели на цвят, с размери 450x8мм., с намерение да ги използва за монтаж на шатра пред жилището си в гр.Варна. Именно тях постр. Д. решил да използва в стремежа си да демонстрира силовите си умения - затягал с тях ръцете си и след напъване на мускулите си, ги късал. Свидетел на тези му действия била подс. Ж.. След няколко подобни демонстрации на сила, постр. Д. й казал, че желае тя да завърже със „свинските опашки" краката, ръцете и врата му, след което да заснеме с мобилен телефон клип, в който се вижда как той ги къса. Според него, това силно би впечатлило и заинтригувало „хората от Колумбия“.

На 13.08.2016г., около 14.00 часа, подс.Ж. и постр. Д. посетили студио за татуировки „Луцифер", находящо се в КК „Златни пясъци“, в което работел св.С.. По желание на постр. Д., свидетелят татуирал на дясната му ръка избраната от него татуировка, представляваща изображение на Исус Христос и стълби към него, по които се изкачва дете. Постр. обяснил на подс. Ж., че всяка от тези стълби символизира изкачването му към величието. Татуирането продължило около 5 часа, през което време подсъдимата изчаквала пострадалия. След като подс. заплатила на св.С. за извършената услуга, двамата с постр. Д. се отправили към кв.„Галата“ в гр.Варна, където около 19.00 часа се срещнали със сестрата на постр. - св.М. Д.. Заедно с нея те извършили оглед на имоти в района на кв.„Галата“, след което около 20.30 часа се отправили към дома на Д.и, където всички заедно вечеряли. Тогава постр. Д. показал на майка си и сестра си новата си татуировка. Към 23.30ч те си тръгнали с автомобила на подс. Ж., която след като пристигнали пред дома им, го паркирала на обичайното място - пред блока. Двамата се качили до апартамента с асансьор, чието ползване ставало с индивидуален чип. Постр. влязъл да си вземе душ, след което започнал да подсушава новата си татуировка. Казал на подсъдимата, че се чувства силен след направата й и има усещането, че Исус Христос се е вселил в него и именно сега е момента да направи клипа със „свинските опашки“. Поради напредналото време, подс. Ж. се опитала да го разубеди, предлагайки му да направят това на следващия ден, но пострадалият бил категоричен, че иска това да се случи именно тази нощ. Обещал й, след като приключат, да я завърже и да правят секс. В изпълнение на замисленото, постр. облякъл тъмни шорти, блуза с дълъг ръкав и качулка и легнал по корем на масажната маса, която била поставена във външната част на дневната около прозорците, на подиум висок около 10см. Казал на подсъдимата да вземе от „свинските опашки", находящи се върху стъклената маса във вътрешната част на дневната и да му ги сложи, заявявайки, че е „по-добър даже от Дейвид Копърфийлд“, като изрично й пояснил, че трябва да заснеме с неговия телефон, как той къса „свинските опашки“, както и че трябва да започне да снима по негов сигнал. Предложил на Ж. първо да сложи стяжки на глезените на краката му, при което тя се съгласила, считайки, че ако нещо се „обърка“, може да ги среже. Подсъдимата сложила мобилния телефон на Д. наблизо, взела няколко броя стяжки от пакета и се опитала първо да завърже краката му, но не успяла да ги затегне добре. Тогава пострадалият й казал да сложи ръкавиците, с които тренира на велоергометъра във фитнеса и Ж. отишла до спалнята, взела ръкавиците, сложила си ги на ръцете и се върнала отново до масажната маса. Направила опит да върже краката му така, както били прибрани един до друг, но не успяла като му казала, че стяжката не е достатъчно дълга. Тогава Д. си кръстосал краката, слагайки десния крак върху левия, при което подс. успяла да постави първата стяжка. Опитвайки се да отпусне десния си крак, постр. й казал, че стяжката ще се скъса само от тези му действия, затова било необходимо да сложи втора такава. След като го завързала и с втората стяжка на краката, постр. Д. си сложил ръцете отзад на гърба. Тогава казал на подс.Ж. да му върже и ръцете, но само с една стяжка, тъй като има травми и по лесно и бързо може да се освободи като е с една. След като Ж. изпълнила желанието му и затегнала една стяжка на китките на ръцете му, постр. Д. й казал да сложи следващата на шията му. Ж. я поставила, дръпвайки я съвсем леко, колкото да захване края в заключващата глава, но Д. й казал да сложи и втора. Разчитайки, че Д. ще успее да скъса стяжките, подсъдимата поставила по същия начин и втората стяжка на шията му. Попитала го, дали той е ОК, при което пострадалият й казал да дръпне здраво, за да може да ги скъса. Разчитайки на способностите му да се справи със ситуацията и най-вече- за да изпълни желанието му, подс.  дръпнала по-силно края на двете стяжките на врата на Д., при което те притиснали венозните съдове в областта на шията му като възпрепятствали венозния отток от главата. Пострадалия започнал да се задушава и с последни усилия успял да скъса кабелната стяжка, затегната около китките му. От препълването на съдовете с кръв в областта на врата, повишаването на съдовото налягане и последвалия оток, примката допълнително се затегнала и в този момент Д. загубил съзнание, отпускайки се на масажната маса. През това време вниманието на подсъдимата било насочено към телефона, в стремежа й да нагласи функцията за запис. Всичко станало изключително бързо -  когато тя си вдигнала поогледа от телефона, видяла постр. Д. да лежи отпуснат, при което отново го попитала, дали е ОК, но той не й отговорил. Тогава Ж. оставила телефона и започнала да се суети около него - опитала да откопчае кабелните стяжки от врата му, но не успяла, започнала трескаво да мисли, как да ги среже с нож или ножица, тъй като били много плътно впити във врата му и се опасявала да не го нарани. Изтичала до кухнята, взела „веро“ и пробвала да намаже първо „свинските опашки“ на краката му, за да се опита да ги разхлаби, но след като не успяла, се отказала да пробва и на врата му. Тогава подсъдимата видяла, че под отвора за лицето на масажната маса върху теракотените плочки има капки кръв и разбрала, че Д. е мъртъв. В този момент, осъзнавайки последиците от случилото се и нелепостта на цялата ситуация, подс. Ж. много се притеснила. От една страна, била силно се уплашена, т. к. разбирала добре, че именно тя ще бъде заподозряна за смъртта му - само тя разполагала с чип за асансьора, който бил единствения начин за достъп до апартамента й, а освен нея, с такъв чип разполагали Д. и дъщеря й - Ж. Ж., която в момента била на почивка в Гърция. От друга, била и много ядосана на постр. Д., че се оставила той да я убеди да участва в неговия „експеримент”. Взела решение да изнесе трупа му от апартамента и да измисли версия, при която да насочи подозренията за смъртта му към някой друг. За целта решила да ползва сак на колелца, който бил приготвен за предстоящо пътуване на двамата, като го сложила до масажната маса. Избутала тялото на Д. и то паднало върху сака по гръб, след което започнала да дърпа сака по посока към входната врата. В момента, в който колелцата достигнали до подиума, върху който се намирала масажната маса, тялото на Д. се преобърнало и останало с лице към пода. Тогава Ж. видяла, че около главата му започнала да се разтича кръв и изпаднала в паника. Излязла на терасата на апартамента, чудейки се какво да направи, като включително обмисляла и самоубийство. В този момент погледнала към апартамента на дъщеря си и си помислила, че има дъщеря и трябва да живее заради нея, върнала се обратно в апартамента и за да дойде на себе си, влязла под душа и се обляла със студена вода. Плачела и се чудела, какво да предприеме. Взела решение да състави нова версия, в която други хора са причинили смъртта на Н.Д., като същевременно се заела да прикрие всички следи, които според нея сочели на нейното участие в случилото се. /Решила да каже, че непознати лица са ги чакали пред дома и Д. я изпратил да купи яйца за закуска, кухненска хартия и цигари за „момчетата“, с които трябвало да се види. Съответно при завръщането й с покупките, намерила Д. мъртъв в жилището след срещата му с тези момчета./ Преоблякла се, като поставила мокрите дрехи в пералнята и я пуснала; забърсала капките кръв под масажната маса с тоалетна хартия, която изхвърлила в тоалетната. Решила да си създаде алиби като отиде до магазин за хранителни стоки, в който знаела, че има видео заснемане. Била и наясно, че камерите на сградата, в която живее, отдавна не работели. На излизане от апартамента, взела пакета с останалите кабелни стяжки, включително и тази от китките на ръцете на постр. Д., която той скъсал, с намерение да ги   изхвърли по пътя. С автомобила си отишла до денонощния магазин за хранителни стоки на ул.„14-та“, но когато пристигнала, установила, че е затворено, затова решила да слезе до бензиностанция „Еко“, находяща се на бул.„Княз Борис I“. От там в 00.42 часа закупила слънчогледови семки, сок и кутия цигари „Марлборо лайт“, след което отишла и до магазин „Чинарите“, находящ се на спирка „Марек“ и закупила яйца и кухненска хартия. Продължила движението си с автомобила, завивайки от бул.„Княз Борис I“ по улиците над кооперацията, в която живеела и след като се спуснала по „8-ма“ улица и наближила до контейнер за смет, изхвърлила през прозореца на автомобила пакета с кабелните стяжки  заедно със скъсаната от китките на ръцете на Д.. Т. к. надолу по улицата имало спукана тръба и било много кално, подс. се върнала обратно към м-ст. „Траката“ и така се прибрала до дома си. Качила се до апартамента, но не влязла, а отишла до апартамента на дъщеря си, продължавайки да обмисля версията си. Обадила се по телефона последователно на двама свои познати, за които считала, че работят в полицията, но те не отговорили на обаждането. Около 03.00 часа, подс. Ж. слязла до апартамента, находящ се на долния етаж, в който живеели свидетелите К.В.и Л.М.-С. с малкото им дете. Последните били приятели на подсъдимата, като познавали и Д.. След като позвънила на входната врата й отворил св.В., след което излязла и св.С.. Подсъдимата им казала, че е се е случило нещо страшно - намерила мъжа си в къщи убит и вързан с въжета, приканвайки ги да се качат и да видят, но св. В.я посъветвал да се обади веднага в полицията и на „Спешна помощ“. Тогава подсъдимата го попитала, дали познава някой полицай, който да дойде бързо и да оправи нещата, като изразила и притесненията си по отразяване на случая в медийното пространство. В 03.25 часа подс.Ж. *** и изразила желание да разговаря с Началника на управлението. Дежурният полицай - св.Д.Д. й казал, че в момента началникът му не е на работа и тогава подсъдимата му казала, че трябва да дойдат в дома й, защото е станало най-страшното, че мъжът й е мъртъв. На два пъти помолила историята да не става достояние на медиите, предлагайки, ако е необходимо, да плати за това. Полицейският служител й казал, че ще изпрати екип, а подсъдимата предупредила да й се обадят като пристигнат, за да ги „издърпа“ с чипа на асансьора до апартамента си. След проведения разговор, Ж. разказала на свидетелите В.и С. версията, която измислила, че когато се прибрали вечерта с Д., пред кооперацията ги чакали някакви момчета, Д. им казал, че ще се качи да си вземе душ и после ще слезе при тях и когато двамата се качили горе, Д. я изпратил до магазина да му купи яйца за закуска и цигари „за момчетата“. При завръщането й от магазина, го намерила „мъртъв, завързан с въжета на масажната маса“. След като пристигнал полицейският екип от Пето РУ - Варна, свидетелите В.и С. се качили заедно с тях до апартамента на подсъдимата и тогава св.В., виждайки още от коридора трупа на постр. Д., му прилошало и излязъл. Св. С. влязла в дневната и възприела постр. легнал по корем, като очите му сочели към прозореца; видяла впитите дълбоко във врата му стяжки и кръвта до главата му и разбрала, че е късно да му се помогне. Полицейските служители уведомили дежурния на Пето РУ - Варна - св.Д., а той от своя страна предал сигнала в ОДЧ на ОД МВР – Варна и докладвал, че полицейският екип от Пето РУ е останали на място за да запази местопрестъплението. В резултат на сигнала в ОДЧ на ОД МВР - Варна бил сформиран екип от служители на ОД МВР – Варна и поради неотложността на случая и в извънработно време, бил сформиран екип с устна заповед на ръководен служител на ОД МВР - Варна. На св.В.Р., работещ на длъжност „разузнавач" IV степен, в група 01, на сектор 01, към отдел „Криминална полиция" при ОД МВР - Варна по мобилния телефон в 04.16 часа било разпоредено да се яви незабавно на работа. Така сформираният екип от оперативни работници, разследващи полицаи, експерти и други служители предприел действия по разследването и разкриване на извършителя.

От изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие от 14.08.2014г. / започнал в 06.30ч/ и фотоалбум към него /т.1, л.55-75 ДП и препис от протокола - л. 291-294 от ВНОХД № 493-17 на АС-Варна/ се установява, че обект на огледа в 06.30ч на същата дата е 4-етажна сграда на адрес в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 265; входната врата на сградата е от задната спрямо булеварда страна, дървена, масивна, със секретна брава с 3-степенно заключване; намерена е била отключена, без следи от взлом; сградата разполага с асансьор с работещ чип; по стълби се стига до 3-ти етаж, като  подхода към който се осъществява през желязна врата с решетки, която е намерена отключена; на стълбите между 3-ти и 4-ти етаж е намерена още една желязна, решетъчна врата - също отворена, отключена, без следи от взлом; трупът на постр. Д. е открит на пода (теракот), полегнал по корем, с глава и тяло до коленете на долното нИ.в основното помещение, главата на трупа на 2 м. от масажната маса, долният край на краката на 70 см.; трупът е полегнал с крака към морето и глава към спалня, находяща се в крайно ляво спрямо входа; бил е облечен с къси трикотажни черни гащи и горница на анцуг с качулка; под главата се виждала локва кръв; около шията се вижда 2 броя „свински опашки" затегнати отзад; два броя „свински опашки" са установени и около глезените, обхващащи двата крака, като десният е върху левия; по шията отпред и в горната част на гръдния кош са установени множество вътрекожни, сливащи се кръвоизливи.

По време на извършения оглед подс. Ж. изложила на разследващите версията, която преди това пресъздала и на свидетелите В.и С.. Поради констатирани противоречия между разказаното от нея и установеното в хода разследването, на 14.08.2016г., около обяд, тя била приведена в сградата на ОД МВР - Варна за провеждане на оперативна беседа със св. В. Р., която се състояла се в стая 406 на етаж 4, в сградата на ОД МВР -Варна. Подсъдимата постоянно променяла разказа си за случилото се през нощта, добавяйки и видоизменяйки елементите в него, поради което беседата продължила няколко часа /до към 20.30ч./ В хода на провеждането й, Ж. осъзнала, че версията й не издържа и разказала какво се случило в действителност, описвайки подробно разговорите им с постр. , причините и действията, довели до смъртта му, както и поредицата от последващи действия по създаване на алиби и прикриване на следите. След последвалото разкаяние, подс. разбрала, че ще бъде обвинена и задържана и за да избегне подобно развитие на събитията, решила да предложи пари на св.Р.. Първоначално изкарала от дамската си чанта свита банкнота, която свидетелят разпознал като щатски долари и понечила да му ги даде „да се почерпи“, тъй като цял ден се е занимавал с нея. Р. категорично отказал да приеме банкнотата, при което Ж. я прибрала. Междувременно в кабинета при тях влязъл св. Б. П., също служител на полицията, на когото подс. Ж. предложила две банкноти от по 50 лева за да закупи за всички храна и вода от магазина, но св. П. отказал. Междувременно в кабинета се върнал св. Р., а св. П. тръгнал да излиза и тогава видял, че подс. оставя двете банкноти на бюрото. След като продължили беседата, Ж. предложила на Р. „да я измъкне и да оправи нещата“, като в замяна щяла да му даде сумата от 10 000 евро, увеличавайки я веднага на 20 000 евро. След второто предложение, подс. попитала свидетеля, дали в стаята има записващи устройства, на което той отговорил отрицателно, след което Ж. предложила сумата от 30 000 евро. Полицейският служител ясно разбрал, че Ж. му предлага тези пари за да не изпълни задължението си по закон - при наличните данни за извършено от нея престъпление, да не я задържа. След като категорично отказал, св. Р. попълнил заповедта за задържането й по ЗМВР и изготвил докладна за предложения му подкуп до Началника на ОД МВР -Варна.

Вследствие на изнесената от Ж. информация при проведената оперативна беседа, същият ден – на 14.08.2018г, между 21.45ч и 22.00ч бил извършен следствен експеримент и изготвен фотоалбум към него /т.1, л.128-135 ДП и препис от протокола – л.295-296 от ВНОХД № 493-17 на АС-Варна/, при който подс. Ж. показала мястото, къде е изхвърлила найлоновия плик със стяжките. Непосредствено след това процесуално-следствено действие, чрез протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него /т.1, л.90-95 ДП и препис от протокола - л. 291-294 от ВНОХД № 300 на АС-Варна/ бил обективиран и извършен в 22.02ч оглед на пространството около казан за смет, разположен на ул.„8-ма“, преди №32 в м-ст.„Траката“, гр.Варна, при който в храстите е намерен и иззет найлонов плик с размери 50/20 см., разкъсан в единия край, съдържащ множество пластмасови стяжки.

С протоколи за доброволно предаване от 14.08.2016г. и 15.08.2016г. /т.2 л.160-161 от ДП/ било обективирано предаването от подсъдимата на: бяла трикотажна горница с цип и къс ръкав и качулка с цветен мотив на гърба; бяло трикотажно долнище /анцуг/ с надпис в червено на левия крачол и  чифт кожени ръкавици с лепки на китките, за които същата дала пояснения, че „…с белия екип е била облечена преди случая, а ръкавиците сложила „по нареждане на Д.“, когато му казала  за  неудобството да прави каквото трябва…“ и видеорекордер TD - 2316МЕ с дистанционно управление. След дадени разрешения на съдия при ВОС по реда на чл. 161 от НПК, с протоколи за претърсване и изземване от 16. и 19.08. 2016г. /т. 1 л.98-99 и 120 от ДП и преписи от протоколите – л.286-288 от ВНОХД № 493-17 на АС-Варна/ за извършване на процесуално-следственото действие/ били иззети множество предмети и книжа от дома и автомобила на подс. Ж., приложени като ВД към делото.

С протокол за доброволно предаване /т.2, л.159 от ДП/ по делото е приобщен предаден от служител на бензиностанция „ЕКО“ Евксиноград касов бон, издаден на 14.08.2016 год. в 00.42 часа на подс.Ж..

На 22.08.2016г  бил извършен следствен експеримент, обективиран в протокол от същата дата и изготвени фотоалбум и видеозапис към него /т.1 л. 136-157 от ДП/, при който подс.Ж. показала поредицата от действия, които е извършила преди и след настъпването на смъртта на постр. Д..

 

 Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъд. производство, първоинст. и въззивно съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: частичните обясненията на подс. Ж. /дадени в хода на съдебното производство пред ВОС по НОХД 515/17г досежно обвинението по чл.122, ал.1 от НК, както и тези от ДП, депозирани на 01.12.2016г. /л.53 т.1 от ДП/, 28.10.2016г. /л.47 т.1 от ДП/ и на 15.08.2016г. /л.40-42 т.1 от ДП/, приобщени по реда на 279 ал. 1 т. 3 от НПК; показанията на свидетелите В. Р., Б. П., Др. Д., Д. Д. и Б. К., К.В., С., М., Д., М.Д., П.Д., В.Ж. В.К., Р.С., Д.И.; заключенията по назначените експертизи - медицински и допълнителни такива, комплексни медицински, трасологически и комплексни медико-трасологически, химически и ДНК, СТЕ и СХЕ, фоносокопска, психиатрични, както и комплексни психиатрични и психологически експертизи; писмените доказателства - протоколи за огледи на местопроизшествие, за доброволно предаване, за претърсване и изземване, за следствени експерименти, фотоалбуми, справка съдимост, надлежно заверени преписи от собственоръчно съставените протоколи за извършени процесуално-следствени действия на досъд. производство от разследващия полицай В. Я., както и представени от защитата на подсъдимата писмени материали, имащи отношение към здравословното й състояние и качеството на характеристични данни; веществените доказателства, които с оглед на съвкупната им преценка, са кредитирани изцяло.

Чрез заключението по назначената фоноскопна експертиза /т.3 л.334-336 от ДП/ е бил възпроизведен на хартиен носител разговора на подс.Ж., проведен с полицейския служител от Пето РУ – Варна – св. Д.  на 14.08.2016г. в 03.25 часа.

От заключението по назначената на досъд. производство СТЕ /т.3 л.346-347 от ДП / се установява, че охранителните камери, монтирани на жилищната сграда на подс. Ж.,***, не са работещи, респ. не са  записвали.

От заключението по СТЕ /т.3 л.363-379 и л.356-359 от ДП/, назначена на досъд. производство се установява, че в паметта на иззетите и предадени за изследване ВД - мобилни апарати и в  паметта на предадените за изследване ВД - лаптоп, външни хард дискове и 9 бр. флашки, не са открити записи, относими към предмета на доказване по настоящото производство; не са установени и следи от манипулация, изтриване и др.

Чрез заключението по извършена по метода на ДНК-профилиране експертиза /т.3 л.300-303 от ДП/ се установява, че по всички изследвани обекти /“свински опашки“ от трупа, обтривки от кръв от дясната ръка на трупа, косъм от тилната част на трупа върху двете „свински опашки“/ са установени единствено ДНК профили на подс. А.Ж. и на постр. Н.Д..

Съгласно заключението по назначената дактилоскопна експертиза /т.3, л.307-311 от ДП / се установява, че иззетата дактилоскопната следа, оставена от външната страна на найлонов плик, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие на 14.08.2016г., е оставена от палеца на дясната ръка на подсъдимата  А.Ж..

От заключението по назначената СТЕ /т.3 л.315-318 от ДП / се установява, че представените за изследване „свински опашки“ в найлонов плик, иззети при оглед на местопроизшествие на 14.08.2016г. на ул.„8-ма“, преди №32 в м-ст.„Траката“, гр.Варна са идентични на двата броя „свински опашки“, свалени от глезените и шията на Н.Д..

Чрез заключение на назначената СТЕ и фотоалбум към нея /т.3 л.322-332 от ДП/ се установява, че разрушаването на връзката в заключващата „глава“ на процесната полиамидна превръзка /“свинска опашка“/ е технически възможно при условия, кореспондиращи с обстоятелствата съгласно изходните данни.

От заключението по назначената СХЕ /т.2 л.237-238 от ДП/ се установява, че в изследваните тъкани и течности от трупа на Д. не са установени веществата, за които са изследвани биологичните проби (алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни, дибензодиазепинови производни, хероин, морфин, кодеин, метадон, кокаин, амфетамин, метамфетамин, фенциклидин, трициклични антидепресанти, марихуана); в кръвта на пострадалия не се установени летливи редуциращи вещества, включително и етилов алкохол; в урината е установено количество от 0,3%  т.е.  постр. Д. не е бил алкохолно повлиян.

В хода на първоинст. разглеждане на делото, ВОС е допуснал извършване по писмени данни на КППЕ по отношение на постр. лице Д.. Установеното е отразено в заключението от вещите лица д-р Костадинка Димитрова Крумова-психиатър и клиничния психолог Румяна Стоянова Георгиева, съгласно което посмъртно освидетелстваният Н. Д. е бил в т.нар. зряла възраст; неговата личност се е откроявала с черти и особености, поместващи се в рамките на т.нар. акцентуацирана личност, която е крайна форма на стандартната норма/горна граница /; направената татуировка доказва повишената самооценка, която е имал към него момент; когато е предприел т.нар. „ експеримент“ със „свинските опашки, е обсъждана и възможността да е бил, с т.нар. свръхценностово мислене /надценяване на собствените физически възможности и умения, непредвиждане на последиците от реалните опасности и недооценка на реалната ситуация към момента / - желаейки да постигне свръх -Аз образ, е загубил връзка с реалния такъв.

Чрез заключението по СМЕ за освидетелстване на жИ.лице /т.2 л.246 от ДП/ се установява, че при освидетелстването на подс. А.Ж. не са установени травматични увреждания и видими следи от насилие по нея.

На ДП е била изготвената на 17.08.2016г. от вещите лица съдебни-медици проф. д-р Р. и доц. д-р Б. експертна справка по СМЕ за аутопсия на труп № 1-153/16г. /л.202 т.2 от ДП/, при която върху трупа на Н.Д.е установено:

-      Загърляне - двойна странгулационна бразда на шията, гребенчета кръвонаседнала кожа между двата улея на браздата, наличие на две завързани в дясно тилно на шията "свински опашки", кръвонасядане в залавното място на левия гръдно-ключично-сисовиден мускул за ключицата, кръвонасядания в корена на езика, мускулатурата на пода на устната кухина и дясната подезична слюнчена жлеза, ограничено кръвонасядане в дълбочина отзад на шията;

-      Данни и за притискане на снагата - дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на долната част на гърба и кръста, множество сливащи се подкожни кръвоизливи в областта на гръдния кош, долната част на шията и лицето, кръвонасядания на устните и върховата част на езика;

-      Картина на бързо настъпила смърт - точковидни и по-големи кръвоизливи под плеврите, под епикарда, обилни послесмъртните петна, тъмна течна кръв, изстискана слезка и др.;

-       Ограничено кръвонасядане в централно-лявата теменна област на главата;

-      Счупване на носните кости с кръвоизлив от носа, кръвонасядане на носа и на горните клепачи, линейни охлузвания по носа и левия горен клепач;

-      Отпечатъци от „свински опашки" по краката и ръцете - линейно ожулване и кръвонасядане на лявата гривнена става и ожулване на дясната гривнена става с подлежащо кръвонасядане;

-      ограничено кръвонасядане над дясното коляно;

Като причина за смъртта на Д. е посочена механична асфиксия от загърляне, което се доказва от наличието на две стегнати "свински опашки" на шията и данните от аутопсията - външен и вътрешен оглед. В генезата на смъртта участие има и притискането на торса (снагата) в предно-задно направление. Описаните механични увреждания са причинени прижизнено. Впоследствие, на 31.08.2016г е било изготвено заключението по тази СМЕ за аутопсия на труп № 1-153/16г. /т. 2 л.204-209 от ДП/, в което същите вещи лица пространно коментират и обсъждат находките по трупа на постр., като уточняват, че: смъртта е настъпила около 00.00ч. на 14.8.16г., а с 95% доверителност, това е станало в интервала 21.12ч. на 13.8. и 02.48ч. на 14.08.16г.; същата може да настъпи в рамките на 4-6 минути, но е възможно още първото плътно стягане на шията да доведе до бърза загуба на съзнанието, този времеви интервал може да бъде удължен при трениран здрав индивид; капките от кръв под масажната маса, /за които е съобщила Ж./, най-вероятно са резултат от спукани носни капиляри по време на развитие на механичната асфиксия, в резултат на повишеното венозно налягане в главата; установената кръв на местопроизшествието („локва“ на пода под главата на трупа) и по предната повърхност на блузата на Д. са резултат на послесмъртно натичане на кръв от спукани кръвоносни съдове на носа в условията на повишено кръвонапълване на главата и в резултат на травмирането му при съобщеното „захлупване“ натрупа по очи на пода. За да бъде безспорно установена причината за смъртта на постр., предвид констатираните увреждания по трупа, генезиса и механизма на тяхното получаване, а също и описанието, дадено от обв. Ж. /към него момент/, на ДП е била назначена тройна СМЕ, която е следвало да се извърши по писмени данни. По същата са последвали отводи на вещите лица съдебни-медици - проф. д-р Р., доц. д-р Б. /участвали в експертна справка по СМЕ и самата СМЕ за аутопсия на труп, цитирана по-горе/, д-р Г.  и д-р В. Д.. Като причина за това последните трима са посочили различия в интерпретацията на установените травми. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че така направените отводи по никакъв начин не рефлектират /в насока на неправилност или негодност/ върху констатираните от вещите лица проф. д-р Р., доц. д-р Б. обективни находки по трупа на постр. и отразени в експертна справка по СМЕ и самата СМЕ за аутопсия на труп.

Поради невъзможността да се сформира екип в Клиниката по съдебна медицина в УМБАЛ "Св. Марина" гр. Варна, изготвянето на тройната СМЕ по писмени данни е било възложено на вещите лица от Катедрата по „Съдебна медицина и деонтология“ при МУ - Плевен - доц. д-р П.Л., д-р П.Д. и д-р С.К.. Тези вещи лица са извършили СМЕ, изготвяйки заключение /т. 2 л.219-234 от ДП/ и след изслушването им от ВОС, са го защитили, пояснявайки и отговаряйки подробно на поставените им от страните допълнителни въпроси. Техните констатации във връзка с установените травматични увреждания и интерпретацията им досежно механизма на получаване и настъпване на смъртта на постр. /включително и с оглед обясненията на обв. Ж./, се припокриват с отразеното в заключението по СМЕ за аутопсия на труп № 1-153/16г. /л.202 т.2 от ДП/. Доколкото при извършване на експертизата трите вещи лица са използвали и компютърно-томографско изследване на трупа, те не са установили травматични увреждания на скелета, /с изключение на причинените при аутопсията му -отделяне на черепния покрив и на гръден капак/, включително и счупване на носните кости, в какъвто смисъл е било заключението на в. л. проф. д-р Р. и доц. д-р Б., т. е. единствено досежно този факт е налице разлика във двете заключения. Вещите лица по тройната СМЕ приемат, че:

- механизмът на получаване на уврежданията може да бъде обяснен с положението на постр. лице - „по очи“ върху масажната маса в гърчовата фаза на асфиксията и/или с падане на тялото на пода; /каквото са били обясненията на пос. Ж. на ДП/; кръвонасядане в дълбоките мускули на гърба от двете страни на гръбначния стълб в поясната област може да са получени при развитието на асфиксията (по-вероятно) по механизма на възникване на характерните кожни, подлигавични и подсерозни кръвоизливи (в резултат на гърчовете, повишеното венозно налягане и хипоксичното увреждане на съдовата стена), но също и при съобщеното избутване на трупа на Д. от масажната маса и падането му по гръб върху подложеният до масажната маса сак; с механизмите на асфиксия и механична травма (от удар на лицето върху масажната фаза в гърчовата фаза на асфиксията или при падане на трупа на пода) може да се свържат и установените кръвонасядания по вътрешната повърхност на черепните обвивки теменно, лигавицата на устните, върха на езика; установените мускулни кръвонасядания по гърба и крайниците, в.л. приемат, че най-вероятно същите са резултат от автолиза и имбибиция (послесмъртно пропиване на тъканите със сукървица -хемолизирала кръв). Не намират в описанието травматични увреждания, които да свидетелстват за прилагане на натиск върху тялото (гърдите) на Д.. По трупа на Д. липсват увреждания или други следи, които могат да бъдат преценени като свидетелства за борба и самоотбрана (нападение, защита) и причиняването на които не може да бъде обяснено с описаните по-горе механизми. Заключващите механизми на снетите от шията кабелни стяжки са локализирани на врата вдясно, а свободните им краища стърчат към тила вдясно - при това разположение стяжките са затегнати на врата (задната повърхност на шията) с дърпане на свободния край отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия. При изследване на трупа е установено, че горната (към главата) стяжка е впита в меките тъкани и неподвижна спрямо кожната повърхност на шията, докато долната (към гръдния кош) е леко подвижна. Тези данни не позволяват отговор на въпроса, дали стяжките са били натегнати с еднаква/различна сила, тъй като поради блокиране на венозния отток от главата, кръвонапълването и обема на тъканите над горната стяжка са се увеличили, което е довело до относително (спрямо долната) по-плътно обхващане на шията от горната стяжка; особеностите на примките около шията (два броя кабелни стяжки) и начина на затягането им, не изключва възможността при свободни ръце, пострадалият сам да си ги постави и затегне, включително при положението му „по корем" върху масажната маса, което при възприетия начин на затягане на стяжките (посока на дърпане), би трябвало да се извърши с дясната ръка на Д.. Вещите лица посочват, че съобщеното от подс. Ж. за начина на осъществяване на загърлянето, се потвърждава от останалите обективни находки (връзване на краката, следи от връзване на ръцете). При наличието на кабелни стяжки, фиксиращи ръцете и краката на Д., не е възможно той сам да си постави „свинските опашки" на шията. Малко вероятен е и друг вариант - самият пострадал да си стегне стяжките на шията отзад, а след това да постави такива около китките и ходилата. Травмите по трупа - охлузвания и кръвонасядания, имат характеристика на прижизнени, което не изключва да са получени в агоналния период или наскоро след смъртта, като се има предвид особеностите на кръвта (течна) при смърт от асфиксия.

- капките от кръв под масажната маса, вещите лица приемат, че най-вероятно са резултат от спукани носни капиляри по време на развитие на механичната асфиксия, в резултат на повишеното венозно налягане в главата; установената кръв на местопроизшествието („локва“ на пода под главата на трупа) и по предната повърхност на блузата на Д. са резултат на послесмъртно натичане на кръв от спукани кръвоносни съдове на носа в условията на повишено кръвонапълване на главата и в резултат на травмирането му при съобщеното „захлупване“ натрупа по очи на пода;

- смъртта на постр. е настъпила в резултат на механична асфиксия, причинена по механизма на загърлянето, като с оглед установената патоморфология, водещ е бил механизмът на притискане на венозните съдове в областта на шията, възпрепятстване на венозния отток от главата, застой на кръвта в областта на главата и шията над стяжката, препълване на съдовете с кръв, повишаване на съдовото налягане, оток на меките тъкани в областта на шията, което допълнително е довело до пристягане на примката, кръвен застой в областта на главата и прекратяване на мозъчното кръвообръщение. Това води до помрачаване и загуба на съзнание в границите на сравнително кратък период от време (което може да осуети опитите за самопомощ) и настъпване на смърт в границите на минути, като в конкретния случай е била по-бавна, което обяснява тежката цианоза (посиняване) на лицето и обилието от точковидни и по-големи кръвоизливи по кожата на шията и гръдния кош.

Заключението по назначената на ДП комплексна СППЕ /т.2 л.250-285 от ДП/ установява, че подсъдимата  А.Ж. не страда от психично разстройство, което да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието"; не се регистрират прояви на душевна болест в тесния смисъл на думата /чл.33 от НК/ както актуална, така и за минало време или следи от понесена такава болест понастоящем; към момента на извършване на деянието е била със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

ВОС е подложил на внимателна и обстойна преценка събраните и проверени доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. Анализирайки доказателствената съвкупност, както и възражения на страните /преди всичко на частното обвинение във връзка с обвинението по чл. 122 ал.  от НК/, първоинст. съд е изследвал отношенията на постр. Д. и подс. Ж. хронологично във времето, конкретните действия на последната по време на извършване на деянието по чл. 122 от НК, непосредствено след това по заличаване на следите, установяващи авторството и начина на извършването му, както и създаването на алиби, а впоследствие -и отправеното предложение за подкуп спрямо св. Р., за да избегне негативните последици от задържане поради провеждане на наказателно производство и разгласяването му от медиите. Въззивната инстанция намира, че доказателствената дейност на първостепенния съд, касателно действията на подс.Ж. във връзка с инкриминираните събития, не страда от недостатъци, макар и накратко /с оглед проведената диференцирана процедура по реда на чл. 371 т. 1 от НПК / в мотивите към присъдата са обсъдени групи от доказателствени източници, очертани с оглед характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на доказване за всяко от деянията, предмет на обвинението.

Събраните от настоящия въззивен състав доказателства /гласни такива-чрез обясненията на подс Ж. и разпита на св. В. Р., писмени такива, имащи естеството на характеристични данни за подс. и заключенията по СМЕ относно здравословното състояние на подс., допълнителна СМЕ с конкретно поставени въпроси към вещите лица, изготвили тройната такава и комплексна трасологична и СМЕ /, не налагат корекции в така установената фактология от първостепенния съд, но същите следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност с цялата доказателствена маса.

 Доколкото в настоящото наказателно производство обясненията на подс. Ж. са единствения източник на преки доказателства за конкретните обстоятелства на инцидента, съставът на въззивната инстанция, както впрочем и първоинст.  съд, ги подложи на внимателен анализ, преценявайки ги поотделно и в съвкупност с останалата доказателствена маса, на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, като отчете и техният двойнствен характер – имащи естеството на средство за защита на права и законни интереси и като доказателствено средство по НПК. На досъд. производство и пред първоинст. съд /в с. з. на на 21.07.2017г/ подс. Ж. е дала много подробни обяснения по възведеното обвинение по чл. 122 от НК, описвайки действията си спрямо постр. Д. в нощта на инцидента /последователно е описала поставянето на стяжките по тялото-крака, ръце и шия, външните прояви на последвалата асфиксия и агония при постр., собствените си действия в желанието си да го освободи и последващите такива по свалянето му от масата и т. н. /; искренно и чистосърдечно се е разкаяла за неправилната си преценка в стремежа си да изпълни желанието на съпруга си по заснемане на силовите му възможности. Пред настоящата инстанция подс. Ж. застъпва нова защитна теза, твърдейки, че постр. се е самозадушил /на практика, отричайки се от дадените до момента обяснения/, като заявява, че го е оставила на масажната маса жив, със свободни ръце, но със завързани по негово настояване със стяжки  глезени, и се е отправила до магазина да закупи яйца и кухненска домакинска хартия, забавила се е около 2 часа, защото като се прибрала, отишла първо в апартамента на дъщеря си, след което се е занимавала с котката си и когато е влязла в хола на жилището, заварила постр.Д. мъртъв, с две стяжки на врата, паднал на земята по гръб, с капки кръв по носа. За проверка достоверността на обясненията й, както и с оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на въззивно съдебно производство са събрани допълнителни доказателства чрез приобщаване по реда на чл. 279 ал. 1 т. 3 от НПК /л. 196 по наст. ВНОХД/ на обясненията й, дадени на досъд. пр-во и пред първоинст. съд, в присъствието на защитници; чрез разпита на св. Р. и назначаването на нови експертизи.

 Съпоставяйки всички събрани по делото доказателства с двете различни тези, застъпени от подсъдимата в обясненията й, дадени в хода на проведеното наказателно производство в различните му етапи, съставът на въззивният съд прецени, че с кредит на доверие следва да се ползват тези, които е дала пред първонист. съд /в с. з. на 21.07.2017г по НОХД № 515/17г на ВОС/ и на ДП на 01.12.2016г. /л.53 т.1 от ДП/, на 28.10.2016г. /л.47 т.1 от ДП/ и на 15.08.2016г, респ. отхвърля депозираните такива във въззивното производство от 23.02.2018г като вътрешно противоречиви и недостоверни по следните съображения:

В цитираните по-горе протоколи от ДП, обективиращи обясненията на подс. Ж. от момента на привличането й като обвиняема, /първоначално за деяние по чл. 124 от НК, а впоследствие – по чл. 122 от НК/ и този в с. з. пред ВОС, е видно, че подсъдимата детайлно и подробно разказва за естеството на отношенията им с постр. въпросната вечер, изразеното от него желание за демонстрация на сила и указанията, които й е дал по заснемането на клип и поставянето на стяжките, както и собствените й действия по време на инцидента и след това, включително и по заличаване на уликите, водещи към нея. Цялата тази информация е еднопосочна и непротиворечива. Всички тези обяснения подсъдимата е дала в присъствие на упълномощени лично от нея защитници, прочела е и е подписала протоколите за разпит на ДП, поради което и възраженията й за оказван натиск от водещите разследването да даде подобни обяснения се възприемат от настоящата инстанция като абсолютно несъстоятелни и неподкрепени с обективни данни. Напротив - твърденията й, че постр. се е самозадушил, а тя през това време е била извън дома за покупки, е в противоречие с изначално заявеното и поддържано от нея по време на провеждане на цялото наказ. производство - че постр. е искал докато демонстрира физическа сила чрез скъсване на стяжките, тя да прави запис с телефона. Защо той би си ги сложил сам, ако подс. не присъства за да заснеме тяхното разкъсване?! Налично е и друго противоречие на тези й твърдения: в протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2016г и приложения към него фотоалбум ясно се вижда значителното разстояние и местоположението на стъклената холна масичка, /на която по думите на подс. е било поставено пликчето със стяжките/  спрямо масажната маса, на която подс. Ж. е оставила постр. да лежи жив, с вързани крака, когато е излязла от жилището за да напазари: чисто физически той не би могъл да достигне до стяжките, находящи се на тази холна масичка нито с ръце, нито с вързани крака! 

В подкрепа на извода за достоверност на цитираните по-горе обяснения е  установеното чрез извършения на 22.08.2016г следствен експеримент, обективиран в протокол от същата дата и изготвени фотоалбум и видеозапис към него /т.1 л. 136-157 от ДП/, при който подс.Ж. сама е показала поредицата от действия, които е извършила преди и след настъпването на смъртта на постр. Д.. При извършване на това процесуално-следствено действие е присъствал упълномощения от подс. защитник – адв. О.А. ***/, което е достатъчна гаранция за спазването на правата й, вкл-но и от неправомерен натиск на разследващите, каквито са твърденията й.

От особено важност в настоящия процес са безпристрастните и подробни показанията на св. В. Р.– в същите се съдържат доказателствени факти с производен характер, т. к. той преразказва информация, съобщена му от подс. Ж. при проведената с нея оперативна беседа в първия ден след инцидента. Правната теория и съдебната практика са категорични, че е недопустима подмяната на първични доказателства  с производни, без обаче да съществува забрана за тяхното използване в три случая: 1. когато те се явяват средство за разкриване на първични доказателства; 2. когато служат за проверка на първични доказателства и 3. когато заменят първичните доказателства, ако последните се окажат недостъпни. В настоящия случай производните доказателства служат за проверка на първични – обясненията на подс. Ж., поради което няма забрана за тяхното ползване и кредитиране. Именно възоснова на получената от Ж. информация при проведената оперативна беседа, същият ден – на 14.08.2018г, между 21.45ч и 22.00ч е бил извършен следствен експеримент и изготвен фотоалбум към него /т.1, л.128-135 ДП и препис от протокола – л.295-296 от ВНОХД № 493-17 на АС-Варна/, при който подс. Ж. показала мястото, къде е изхвърлила найлоновия плик със стяжките. Непосредствено след това процесуално-следствено действие, чрез протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него /т.1, л.90-95 ДП и препис от протокола - л. 291-294 от ВНОХД № 300 на АС-Варна/ е бил извършен и обективиран в 22.02ч оглед на пространството около казан за смет, разположен на ул.„8-ма“, преди №32 в м-ст.„Траката“, гр.Варна, при който в храстите е намерен и иззет найлонов плик с размери 50/20 см., разкъсан в единия край, съдържащ множество пластмасови стяжки. От заключението по назначената СТЕ /т.3 л.315-318 от ДП / се установява, че представените за изследване „свински опашки“ в найлонов плик, иззети при този оглед са идентични на двата броя „свински опашки“, свалени от глезените и шията на Н.Д..

 Съществена индиция за правдивостта на обясненията й в началния етап на разследването е и информацията, която подс. Ж. е дала относно маршрута на движение, който е предприела, за да си осигури алиби, посещавайки бензиностанция „ЕКО“ –Евксиноград, от където е закупила определени стоки. С протокол за доброволно предаване /т.2, л.159 от ДП/ по делото е бил приобщен предаден от служител на бензиностанцията „касов бон, издаден на 14.08.2016 год. в 00.42 часа на подс.Ж..

В същите тези обяснения, подс. Ж. е направила пояснения за целта на използваното веро, зелено на цвят /зацапването от него е установено под масажната маса и по стяжките на шията и краката на постр. при извършения оглед на местопроизшествие на 14.08.2016г/. В този смисъл извода за тяхната достоверност се затвърждава.

В същата насока следва да се разглежда информацията, дадена от подс. за наличие и на стяжка, поставена от нея и по китките на постр. /отново по негово желание/, но липсваща при извършения оглед на местопрестъплението и заснемане на трупа: подс. Ж. е обяснила, че след като е затегнала двете стяжки на шията на постр. , той е започнал да си движи рязко ръцете, в стремежа си да се освободи и така я е скъсал, а тя е възприела това като демонстрация на силовите му възможности. Тази скъсана стяжка, оставила линейно прижизнено ожулване и кръвонасядане по китките му /констатирани и отразени в заключенията по СМЕ от в. л. /, подс. впоследствие е изхвърлила, но е разказала сама за в обясненията си след повдигане на обвинението.

 

Чрез показанията на разпитаните свидетели в настоящото производство /на досъд.,  пред първоинст. и въззивен съд/ е събрана информация относно обстоятелства,  предхождащи деня на инцидента, за отношенията между подс. и постр. непосредствено преди него и впоследствие, след извършеното по непредпазливост убийство, за страха на подс. от последиците при евентуално обвинение и опасенията й от медийно разгласяване и опозоряване. Анализирайки ги, въззивният съд, както и първостепенният, достигна до извода, че те са подробни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, като подкрепят обясненията на подс., дадени на ДП. Въпреки, че свидетелите М. Д. /сестра на постр./ и ч. обвинителка П. Д. /негова майка/ са в някаква степен предубедени и заинтересовани, с оглед естеството на повдигнатото и поддържано спрямо подс. Ж. обвинение по чл. 122 ал. 1 от НК, доколкото имат отношение към предмета на доказване, техните показания също следва да се ползват с кредит на доверие.

 

Новолансирана версия на подс. Ж. пред състава на въззивната инстанция за самозадушаване на постр. Д. наложи назначаването на допълнителна СМЕ, а впоследствие /поради изявлението на вещите лица съдебни медици доц. д-р П.Л., д-р П.Д. и д-р С.К., че са изготвили допълнит. експертизи без цялостно запознаване с материалите от ДП/ - и  на нова комплексна СМЕ, с участието на в. л. трасолог с конкретно поставени въпроси. Заключението по тази комплексна трасологична и СМЕ, включително и след поясненията, които вещите лица дават пред съда, се преценява като компетентно, изчерпателно и мотивирано- същото кореспондира и с останалата доказателствена съвкупност –  гласни и писмени доказателства и поради това се кредитира от настоящата инстанция. За пълнота на изложението обаче е необходимо да се отбележи, че, на практика, не се констатира разлика със заключенията на същите вещи лица по първоначалната СМЕ от ДП и допълнит. такава, допусната от АС-Варна, включително и с това по СМЕ за аутопсия на труп от ДП на проф. д-р Р. и доц. д-р Б., което обосновава за пореден път правилността на изводите на първоинст.  съд. По безспорен и категоричен начин е установено, че:

-                    смъртта на постр. Д. е настъпила от механична асфиксия, чрез загърляне, осъществено със снетите от шията два броя кабелни стяжки; загърлянето е прижизнено, т. к. са налични странгулационни бразди на шията - наличие на кръвонаседнали гребенчета, кръвонасяданията в залавното място на левия гръдно-ключично-сисовиден мускул за ключицата, в корена на езика, в мускулатурата на пода на устната кухина и дясната подезична слюнчена жлеза, ограничено кръвонасядане в дълбочина отзад на шията, общата картина - оток на лицето и шията, обилните точковидни кръвоизливи по лицето, тялото, вътрешните органи, течната тъмна кръв; особеностите на релефа на странгулационните бразди, съгласно приложения снимков материал отговаря на този на кабелните стяжки; водещ механизъм за настъпване на смъртта е притискане на венозните съдове в областта на шията и възпрепятстване на венозния отток от главата, което води до кръвен застой, препятстване на артериалния приток и спиране на мозъчното кръвообращение, което води до помрачаване и загуба на съзнание в границите на сравнително кратък период от време (което може да осуети опитите за самопомощ) и настъпване на смърт в границите на минути, като в конкретния случай е била по-бавна, което обяснява тежката цианоза (посиняване) на лицето и обилието от точковидни и по-големи кръвоизливи по кожата на шията и гръдния кош;

-                    - смъртта му настъпила в 00,20 часа на 14.08.2016 г. и с доверителност 95% в интервала 21,12 часа на 13.08.2016 г. - 02,48 часа на 14.08.2016 год;

-                    - при огледа и аутопсията на трупа са установени следните травматични увреждания: две странгулационни бразди по шията, причинени от притискането на двете кабелни стяжки; охлузвания в областта на гривнените стави, напречно разположени и кръвонасядания в тъканите под тях; увреждания по лявата предна повърхност на лицето: две охлузвания в областта на носа вляво и по горния ляв клепач, кръвонасядане по носа вляво, малка кожна рана по лявата повърхност на носа на границата костно/хрущялна част, рагада по лигавицата на левия устен ъгъл; кръвонасядане над дясното коляно, предно-вътрешна повърхност; кръвонасядане в дълбоките мускули на гърба от двете страни на гръбначния стълб в поясната област; кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни обвивки по теменната област на главата, с кръгловата форма и размери около 8/5 см, без външно охлузване; не са установени счупвания на кости, увреждания на вътрешни органи и мозък, кръвоизливи в телесните кухини; Уврежданията нямат особености (морфологични характеристики), които да позволяват идентификация на увреждащия (увреждащите) агент/ти; механизмът на тяхното причиняване може да се свърже с положението на Д. „по очи“ върху масажната маса и удари върху нея в гърчовата фаза на асфиксията и/или с падане на тялото на пода, за каквото се съобщава в свидетелските показания; кръвонасядането по тилната област на главата е резултат на действието на тъп предмет без ръбове или ъгли (няма описано външно увреждане с подобни характеристики); може да се получи при удар на пода при падане на тялото от масажната маса; кръвонасядането може да е причинено преди, по време или известно време (минути, дори часове) след смъртта; кръвонасядане в дълбоките мускули на гърба от двете страни на гръбначния стълб в поясната област може да са получени при развитието на асфиксията (по-вероятно) по механизма на възникване на характерните кожни, подлигавични и подсерозни кръвоизливи (в резултат на гърчовете, повишеното венозно налягане и хипоксичното увреждане на съдовата стена), но също и при съобщеното избутване на трупа на постр. от масажната маса и падането му по гръб на пода или върху подложеният до масажната маса сак; вещите лица не са намерили травматични увреждания, които да свидетелстват за прилагане на натиск върху тялото (гърдите) на постр.;

-                    - по трупа на постр. липсват увреждания или други следи, които могат да бъдат преценени като свидетелства за борба и самоотбрана (нападение, защита), и причиняването на които не може да бъде обяснено с описаните по-горе механизми; Изложеното по-горе, както и атлетичното телосложение на постр. , предполагащо значителна физическа сила, предполагат, че при оказване на съпротива от негова страна срещу физическо въздействие (насилие) върху него, или привеждането му в безпомощно състояние, би следвало то да бъде преодоляно с причиняване на сериозни външни (и вътрешни) увреждания; вещите лица изрично са пояснили, че кръвонасядането в меките тъкани по теменната област на главата е причинено от предмет с широка повърхност (т.е., в него не е отразено действие на ръбове или ъгли), което предполага травма с неголяма интензивност от една страна, от друга - възможно (и най-вероятно) е това кръвонасядане да е причинено в агоналния период или наскоро след смъртта, при падане на пострадалия (трупа) върху пода; при оказване на съпротива и за нейното преодоляване са характерни множество и пръснати външни увреждания по крайници, лице, глава, тяло, зависими от възможностите на лицето за съпротива. Такива не се установени при огледа и аутопсията на трупа — описаните могат да бъдат свързани с причината за смъртта, особеностите на асфиктичната смърт, протичането на инцидента;

-                     - съгласно данните по делото и снимките от аутопсията и от огледа, заключващите механизми на стяжките са на шията/врата вдясно, като свободните им краища стърчат към тила вдясно; същите са поставени по един и същ начин, затегнати по задната повърхност на шията с прекарване на свободния край през заключващия механизъм отдясно-наляво и последващо дърпане на свободния край отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия; горната (към главата) стяжка е впита в меките тъкани и неподвижна спрямо кожната повърхност на шията, докато долната (към гръдния кош) е леко подвижна, поради което не може да се даде отговор на въпроса, дали стяжките са били натегнати с еднаква/различна сила, тъй като поради блокиране на венозния отток от главата, кръвонапълването и обема на тъканите над горната стяжка са се увеличили, което е довело до относително (спрямо долната) по- плътно обхващане на шията от горната стяжка; и двете „свински опашки“ участват в генезата на смъртта;

-                     - особеностите на примките около шията (два броя стяжки) и начина на затягането им не изключва възможността при свободни ръце, пострадалият сам да си ги постави и затегне, което при възприетия начин на затягане на стяжките (посока на дърпане) би трябвало да се извърши с дясната ръка; вещите лица правят уговорки: 1.при наличието на кабелни стяжки, фиксиращи ръцете на постр., не е възможно той сам да си постави „свинските опашки” на шията; 2.малко вероятен е и друг вариант — самият пострадал да си стегне стяжките на шията отзад, а след това да постави такива около китките и ходилата; макар обаче да е възможно самопоставянето им, то е твърде неудобно, както във връзка с позата („по очи“ върху масажната маса), така и във връзка с разположението на затягащите механизми — на врата, а не по предната повърхност на шията; стяжките не могат да бъдат поставени едновременно, а една след друга, което предполага известно време между поставянето на първата и втората, настъпването на асфиксията не е рязко, при конкретния механизъм тя настъпва постепенно в резултат на кръвния застой и отока на тъканите и се предхожда от симптоми, които, ако лицето възприеме като заплашващи, може да извърши действия за самопомощ макар и за кратък период от време, следи за което (напр. одрасквания) не са установени при аутопсията;

-                     - обясненията на подс. Ж., дадени на ДП позволяват извод, че травмите по главата могат да бъдат получени по описания от нея начин;

-                     - капките от кръв под масажната маса, за които съобщава подс. в обясненията си, вещите лица приемат, че най- вероятно, са резултат от спукани носни капиляри по време на развитие на механичната асфиксия, в резултат на повишеното венозно налягане в главата;

-                     предвид обясненията на подс. Ж., дадени в с.з. на 23.02.2018 г. пред АС - Варна, че след завръщането в дома си е намерила постр. мъртъв, паднал по гръб до масажната маса,вещите лица са пояснили, че механизмът и времето на настъпване на смъртта (танатогенезата) при загърляне не изключва тази възможност;

Установените от вещите лица обективни находки по трупа и най-вече, дадената от тях интерпретация досежно общия механизъм на получаването им, довело до настъпване смъртта на постр., на практика, не противоречи и на двете тези, развити от подсъдимата Ж. в обясненията й в хода на наказ. производство: на ДП и пред ВОС от 21.07.201г, в която прави самопризнания, че именно тя е натегнала двете стяжки около врата на постр. и впоследствие, пред въззивната инстанция - за самозадушаване на постр. в нейно отсъствие. Доколкото обаче вещите лица правят редица уговорки /подробно пояснявайки, защо не приемат като вероятна потенциалната възможност постр. сам да си е поставил двете стяжките на шията, след което и да ги натегне, с оглед положението му “по очи“на масажната маса и последователността на поставянето и стягането им, наличието на линейно ожулване и кръвонасядане на лявата гривнена става и ожулване на дясната гривнена става на китките на ръцете с подлежащо кръвонасядане/, следва да се приеме, че този механизъм е само хипотетично възможен. Цялостната налична по делото безпротиворечива съвкупност от доказателства и доказателствени средства /обсъдени по-горе/, вкл-но и заключения по СМЕ, по категоричен начин налага извод за пряко участие на подс. Ж. в поставянето и натягането на двете стяжки около врата на постр, респ. причиняване на смъртта му.

Първоинст. съд в мотивите към присъдата е изложил съображения, защо отхвърля наведените от поверениците на ч. обвинител възражения за причинена насилствена смърт, в насока на наличие на доказателства за умишлено убийство на постр. Д.. Същите се споделят изцяло и от състава на въззивния съд, поради което не следва отново да се преповтарят. По този въпрос въззивната инстанция е изложила своите съображения още в началото на съдебния акт във връзка с рамката на обвинението и предмета на доказване в настоящото наказателно производство.   

Не се споделя и възражението, че с отказа си да уважи доказателствените искания на поверениците на ч. обвинение, първоинст. съд е ограничил проц. им права, лишавайки ги от възможността да подкрепят тезата си с доказателства и аргументи, респ. това да е станало причина делото да остане неизяснено от фактическа, а от там и от правна страна. Между впрочем, подобно искане защитата е направила и пред въззивния съд, който също не го е уважил. Следва да се отбележи, че нито за първоинст. съд, нито за въззивния съд съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка, дали те са, на първо място относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи. Както първоинст. съд, така и въззивният, са в правомощията си да преценяват, доколко едно заключение по изготвена експертиза е обосновано и компетентно, респ. дали се налага назначаване на повторна експертиза, която да се извършва от други вещи лица.

 

По отношение деянието по чл. 304а от НК: на първо място, следва да се подчертае, че и по този пункт на обвинението, въззивната инстанция възприема изцяло изложените съображения в мотивите към присъдата от страна на първоинст. съд във връзка с наличието на доказателствена основа за осъществен престъпен състав. Обсъдените по-горе показания на св. Р., разпитан и от въззивната инстанция, се кредитират в цялост – както досежно информацията, изнесена от подс. при проведената оперативна беседа, така и в частта, относно предложения подкуп - резултат от направените самопризнания. Св. Р. не може да бъде упрекнат в заинтересованост или пристрастност. Придобитата чрез разпита му информация съответства на обясненията на подс. дадени на ДП на 01.12.2016г /л.53 т.1 от ДП/ и  приобщени по реда на чл. 279 ал. 1 т. 3 от НПК, поради което преценката за тяхната актуалност и правдивост и за тези обстоятелства се явява правилна. В цитираните по-горе обяснения на подс. Ж., дадени в присъствието на упълномощени защитник тя е заявила „…По второто обвинение искам само да уточня, че тогава бях много уплашена да не бъда задържана, силно стресирана и е възможно да съм казала тези неща, които полицаите твърдят…“. Подс. Ж., а към него момент обвиняема, е прочела и подписала собственоръчно този протокол. В този смисъл възраженията й са неоснователни. 

Настоящата инстанция отчете и друго обстоятелство, имащо значение във връзка с извършването на цялостна преценка за достоверност на обясненията на подс. Ж. по този пункт от обвинението /с оглед възраженията на защитата й/  и показанията на св. Р.: естеството и начина на извършване на това деяние, предполага наличието на създали се специфични за момента отношения на предлагащия подкупа със съотв.  дл. лице, в случая, подс. Ж. /към него момент заподозряна в извършване на престъпление по чл. 124 от НК/ и св. Р. - полицейски орган „Разузнавач" IV степен в група 01 „Противодействие на престъпления против личността" на сектор 01 „Противодействие на общата престъпност" към отдел „Криминална полиция" при ОД на МВР Варна, провеждащ с нея непосредствено след първоначалните следствени действия в дома й, оперативна беседа. Последната е продължила дълго във времето на 14.08.2016г -  между 11.20ч до към 20.30ч., подс. и св. Р. са били насаме в кабинета. Резултат от тази беседа са направените от подс. чистосърдечни самопризнания /за съда е безспорно, че тя е изпитвала силни чувства на обич и привързаност към постр. и не е желаела настъпването на смъртта му, поради което е била силно разстроена и стресирана/, в процеса на които тя е осъзнала, че разказвайки пред полицейския служител за действия си спрямо постр., вследствие на които е настъпила смъртта му, ще бъде задържана като извършител на престъпление. Уплашена от развоя на събитията и предстоящата медийната гласност, подс. се възползвала, че е насаме със св. Р. в кабинета, като му предложила пари, за да не я задържи в ареста, предлагайки му различни суми в евро, пояснявайки, че му ги предлага „за да я измъкне и да оправи нещата“.  От своя страна свид. Р. разбрал, че подс. му предлага тези пари за да не изпълни задължението си по закон – да не я задържи при наличните данни за извършено от нея престъпление и категорично отказал. Изготвената докладна за предложения му подкуп до Началника на ОД МВР – Варна е индиция за достоверността на показанията му, респ. чрез тях се опровергава последващата защитната теза на подс. Ж., че не е предлагала подкуп. Безспорно е, че паричната сума само е била предложена, без да бъде афиширана физически, поради което и не фигурира като ВД по делото.

 

В заключение следва да се посочи, че съставът на АС-Варна споделя съображенията на ВОС, с които се обосновава приетата фактология. Опитът на защитата да се лансира оправдателна версия за настъпилите събития е категорично опроверган по делото.

 

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от въззивната инстанция като установени фактически положения, се налага правния извод, до който е достигнал и първостепенният съд, че подсъдимата Ж. е осъществила съставите на деянията по чл. 122 ал. 1 от НК и по чл. 304а от НК.

Изложените мотиви от първоинст. съд относно обективната и субективна съставомерност на деянията се споделят изцяло от въззивната инстанция и с оглед становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд счита, че не необходимо да преповтаря вече обсъденото, т. к. нови доводи и възражения по приложението на материалния закон не се направиха.

 

По отношение на наложените наказания и тяхната справедливост:

 

Защитата на подс. Ж. прави възражение за нарушение на принципа „reformacio in pejus“. Същото е основателно досежно наложеното наказание за деянието по чл. 304а от НК: при първото разглеждане на делото пред ВОС / НОХД 1490/2016г./ производството е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, респ. наказанията са били наложени след редукцията по чл. 58а от НК. След отмяна на присъдата по жалба на ч. обвинител П. Д. и връщане на делото за ново разглеждане, забраната за влошаване положението на подс. лице е относима само за деянието по чл. 304а от НК. Първоинст. съд е наложил наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, идентично с индивидуализираното такова по реда на чл. 54 от НК от първия състав на ВОС преди намаляването му с 1/3. Този подход е неправилен, т. к. забраната за нарушение на принципа „reformacio in pejus“ е относима като цяло за крайния размер на налаганото на подсъдимото лице наказание, без значение дали то се редуцира. В този смисъл най-тежкото наказание лишаване от свобода, което е могъл да наложи ВОС по ревизираната присъда за деянието по чл. 304а от НК е до 3 години лишаване от свобода и глоба до 7 000 лева.

 

Първоинст. съд не е изложил особено убедителни мотиви, които да обосновават размерите на така определените наказания: сторил е това при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства за деянието по чл. 122 ал. 1 от НК в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за деянието по чл. 304а от НК в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 8 000 лева. Правилно са били възприети като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Ж. и направените самопризнания на ДП и по двете обвинения, а пред ВОС и на 21.07.2017г за деянието по чл. 122 от НК. Следва обаче да се отчете като такова обстоятелство и това, че благодарение на оказаното съдействие на разследващите, въпреки първоначалните й опити да отклони вниманието от себе си, създавайки си алиби, подс. е разказала подробно за прякото си участието в нелепата смърт на постр., като е насочила разследващите и към мястото, където е изхвърлила пликчето със стяжки. В същия смисъл следва да се разглеждат представените от защитата пред настоящата инстанция писмени доказателства, имащи качеството на добри характеристични данни - подс. нееднократно е участвала в благотворителни каузи в подкрепа на деца, както и в различни сфери на обществения живот и шоу-бизнес. Като отегчаващи обстоятелства правилно са отчетени от страна на ВОС възрастта на постр. Д. /мъж в разцвета на силите си/ и сравнително високият размер на предлагания подкуп. Не се възприема обаче като такова обстоятелство опитът на подс. да въведе в заблуждение съседите си и близките на пострадалия, респ. да построи защитна версия, която да отклони вниманието от нея. Изградените с постр. хармонични отношения през съвместния им живот, силната обич и привързаност от нейна страна и бъдещите неблагоприятни последици за нея и дъщеря й, могат до някаква степен да послужат като обяснение за стореното от нея в пристъп на паника непосредствено след деянието.

Предвид изискванията на чл. 54 от НК, следва да бъде отчетена и степен на обществена опасност на деянията, която настоящата инстанция намира за висока по отношение и на двете, въпреки, че едното от тях е непредпазлИ.- натрупаният с годините житейски опит от подс. е следвало да надделее над неправилната й преценка на всяка цена да изпълни желанието на постр.; с оглед чистото съдебно минало на подс. и данните за личността й, степента на обществена опасност на същата се преценява като ниска.

Безспорно е, че при определяне вида и размера на наказанието следва да се отчита, доколко то ще реализира целите, предвидени от законодателя в нормата на чл. 36 от НК, но преди всичко то следва да бъде съобразявано с целите на специалната превенция.

Всичко изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да индивидуализира наказанията на подс. Ж. при превес на смекчаващите обстоятелства, в насока на намаляване и за двете деяния, а именно:

-                     в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода за деянието по чл. 122 ал. 1 от НК;

-                     в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода за деянието по чл.304а от НК, както и ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/лева.

Следва да се коригира и общото наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл. 23 ал. 1 от НК на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, при определения от ВОС първоначален ОБЩ затворнически режим, като ПРИСЪЕДИНЕНОТО към така определеното общо най-тежко наказание ГЛОБА се редуцира на 4 000 /четири хиляди/ лева.

 

Общо определеното наказание по реда на чл. 23 от НК в размер на три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно от подс. Ж.: въпросът за условното осъждане не се решава въобще за определена група или вид престъпления, а с оглед особеностите на конкретния случай. Такова виждане отговаря на разума на Закона и на основното начало, заложено в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата и на начина на неговото изтърпяване са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и на тези по чл. 66 от НК, като решаващи фактори при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление /в случая те са две/ и постигане на изискването за справедливост, визирано в чл. 35, ал. 3 от НК. Именно поради това се изключва в конкретния случай възможността за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

С оглед на изложените съображения, съставът на АС-Варна намира, че за поправянето на подсъдимата е наложително тя да изтърпи така определеното й по реда на чл. 23 от НК общо наказание лишаване от свобода ефективно.

 

По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата:

 

Повереникът на гр. ищец – адв. И. Т. ***/ оспорва наличието на жалба от страна на подс. Ж. и нейните защитници срещу присъдата в гражданската й част, с твърдения, че такова оплакване изрично в жалбата не е направено, поради което следва да се приеме, че присъдата в тази част е влязла в сила. Подобно виждане не може да бъде споделено: в разпоредбата на чл.313 от НПК, регламентираща въззивната проверка на първоинст. съдебен акт, законодателят е използвал термина „правилност на невлязлата в сила присъдата“, без обаче да прави разграничение за наказателна или гражданска части. В този смисъл при обжалване на присъда /особено ако липсва конкретизиране/ следва да се приема, че жалбата касае присъдата в цялост, в какъвто смисъл е тази на адв. Ч. /САК/- защитник на подс. Ж.. Освен изложеното, следва да се подчертае и че в допълнението към жалбата, защитниците са изложили аргументи и по отношение на уважената гражданска претенция.

 

ВОС се е обосновал подробно досежно основанието на дължимото от подс. Ж. обезщетение в резултат на виновното й поведение спрямо постр. Д. в полза на неговата майка П. Д. и тези доводи съставът на АС-Варна намира за правилни и законосъобразни. Подс. е причинила смъртта на постр. Д. /макар и по непредпазливост/ и нейното виновно поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поради това и възраженията на защитата й не могат да бъдат споделени.

 С определения от ВОС размер на дължимата гражданска претенция от 150 000 лева обаче са завишени критериите на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52  ЗЗД според ревизиращата инстанция: не e направена цялостна преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – съпричиняването на вредоносния резултат от страна на постр. Д. чрез настояването му да бъде овързан от подс. със стяжките. В този смисъл разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД урежда възможността за редуциране размера на присъденото обезщетение в посока намаляване на размера му от 150 000 лева на 100 000 /сто хиляди/ лева. Същото се дължи от подс. Ж. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 14.08.2016г до окончателното му изплащане, като до уважения от ВОС размер от 150 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.    

        Пред настоящата инстанция не се представиха доказателства от гр. ищец, въз основа на които да се приеме наличие на една изключителна по естеството си тясна родителска връзка /последните 6 години постр. е живеел с подс. в дома й в САЩ, където тя му е съдействала да отиде и работи/, които да дават основание за увеличаване на присъденото от ВОС обезщетение. В този смисъл жалбата на гр. ищец се явява неоснователна.

 

Предвид на всичко изложено, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна не страда от пороците, наведени в жалбата на ч. обвинение и частично в жалбата на подсъдимата, същата следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част по отношение размера на наложените наказания, респ. и по реда на чл. 23 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част досежно размера на присъденото обезщетение в посока на намаляването му, същото е относимо и по отношение на присъдената д. т. върху уважения гр. иск. В останалата й част присъдата следва  да бъде потвърдена.

 

 Съобразно изискванията на закона, ВОС е приспаднал предварителното задържане на подсъдимата; разпоредил се с веществените доказателства, като правилно е възложил и направените по делото разноски.

 

С оглед разпоредбата на чл.189 от НПК, подс. Ж. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски пред настоящата инстанция /във връзка с допуснатите експертизи/, възлизащи общо в размер на 2435, 74 лева.

Поверениците на гр. ищец и ч. обвинител не са направили искане пред въззивната инстанция за присъждане на разноски.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения или такива, допуснати на досъдебното производство или в с. з., които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и ал. 3 пр. последно и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 76/23.10.2017 година, постановена по НОХД № 515/2017 година по описа на Окръжен съд - Варна

1.   в наказателно-осъдителната й част, като намалява наложените на подс. А.Ж. наказания:

 

- на 3 /три/ години/  лишаване от свобода за деянието по чл. 122 ал. 1 от НК ;

 - на 2 /две/ години/ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за деянието по чл. 304а  от НК;

 

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК  ГРУПИРА така наложените наказания лишаване от свобода, като НАЛАГА най-тежкото от тях в размер на 3 /ТРИ ГОДИНИ/, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален ОБЩ затворнически режим, като ПРИСЪЕДИНЯВА и наказанието ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

 

2. в гражданско-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА

- размера на присъденото обезщетение в полза на гр. ищец П.Н.Д., ЕГН ********** от 150 000 / сто и петдесет  хиляди/ лева на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.08.2016 г., до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до уважения от ВОС размер от 150 000 лева;

- размера на дължимата д. т. върху уважения гр. иск от 6 000 лева /шест хиляди лева/  на 4 000 лева /четири хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА подсъдимата А.Н.Ж. ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на Апелативен съд-Варна направените по делото разноски в размер на 2 435,74 лева. 

       

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.