Р Е Ш Е Н И Е

                   № 33

 

07.03.2017г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седми март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

секретар П.П.

прокурора Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №496 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.422 ал.1 т.5 НПК. Същото е образувано по искане на  Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 106/16г. по описа на Окръжен съд Разград и  отмяна на постановеното по него решение от 14.05.2016г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

                В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при постановяване на въззивното решение  е допуснато нарушение на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл.60 и 61 от ЗИНЗС, като неправилно е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

                В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВАП поддържа искането на Главния прокурор и моли за  уважаването му по съображенията изложени в него. Счита, че при определяне режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът не се е съобразил, че не са били налице условия за  настъпване на реабилитация по чл.88а НК по отношение на предходно осъждания по нохд №107/2007г. и нохд №16/2003г. на РС Кубрат, тъй като не са събрани данни за събирането на наложените с присъдите по тези дела наказания глоба.

                Адвокат Ф., назначена в качеството на служебен защитник моли искането да не бъде уважено, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.

                Осъденият М.З. моли да не се променя режима, освен това съобщава, че предстои освобождаването му от затвора.

                Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

                Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Въззивното решение на РОС не е било проверявано по касационен ред и искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.

                С Решение от 14.05.2016г., Разградския окръжен съд е изменил присъдата на Кубратския районен съд в частта относно мястото и начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода като е постановил същото да бъде изтърпяно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

                От справката за съдимост се установява, че от отношение на осъденото лице М.З. са налице пет предходни осъждания. С влязло в сила определение по чнд468/08г. на РС Кубрат е извършено групиране на наложените наказания като му е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, отделно изтърпяване на наказание от пет месеца лишаване от свобода по нохд №343/2007г. та РС Кубрат и глоба в размер на 100лв. както и наказание пробация по нохд №107/2007г.

                В искането за възобновяване се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон във връзка с първоначално определения режим на изтърпяване на наложеното на осъдения З. наказание и типа пенитенциарно заведение.

                Съгласно разпоредбите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС, осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват в затворнически  общежития от открит тип и се поставят при първоначален общ режим. Всички останали лишени от свобода, включително и рецидивистите по смисъла на §3, ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС се настаняват в затвор или затворнически общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване.

                Излагат се съображения, че към момента на извършване на престъплението по нохд № 286/15г. не е настъпила реабилитация и съответно не е изтекъл срокът по чл.88аНК, тъй като няма данни за събиране на сумите по двете наложени наказания „глоба“. Това е изисквало определянето на първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 286/15г., в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както правилно е постановил районният съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 171. (1) „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“ и на (2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

                При гореизложеното, сочещо на допуснати от Разградски окръжен съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, в принципен аспект са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на решението, с което е изменена присъдата на РС Кубрат по отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, но настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай това не се налага.

                Възобновяването на наказателни дела е единственият извънреден способ за проверка на влезлите в сила присъди, решения и определения. На него при наличието на обстоятелствата, визирани в самите основания за възобновяване, които внасят съмнение за законосъобрзността, правилността и справедливостта на влезлите в сила съдебни актове, се възлага да възстанови производство, за да се възтържествува закоността и справедливостта. Редом с това следва да се държи сметка за стабилността на съдебния акт и непререшимостта на въпросите, решени с него. Едно от основанията за възобновяване, визирано в разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК е  при допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Особеното тук е, че законодателят е обвързал нарушенията, обуславящи и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с изискването за тяхната същественост и това е в унисон с особеностите, характеризиращи производството и разграничаващи го от редовния касационен контрол. В теорията и практиката се приема, че като „съществено” може да се определи  това нарушение, което ако не е било допуснато съдът по всяка вероятност би достигнал до други изводи, резултатът от разглеждането на делото би бил друг  и то се е отразило върху правилността на съдебния акт. Независимо от това, преценката за установяване степента на същественост е конкретна, с оглед особеностите на отделния казус. В настоящия случай при констатираните по-горе нарушения, допуснати във връзка с постановеното въззивно решение, възобновяването на производството би довело до възстановяване на висящността му и нарушаване стабилитета на съдебния акт, но без да може да са постигне реална промяна, с тяхното отстраняване. Това е така, тъй като практически след възобновяването на производството, то ще се проведе-по общия ред, на подсъдимия не може да се наложи по-тежко наказание от определеното му, а именно лишаване от свобода за срок от  една година, тъй като ще се наруши принципа- reformatio in pejus. Това наказание, видно от  справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, затвора-гр.Варна, осъденият З. ще изтърпи на 16.03.2017г.т.е  - в срока на произнасяне на настоящото решение.

                При ново разглеждане на делото, определянето на законосъобразен първоначален режим на изтърпяване де факт няма да постигне реален резултат, тъй като наказанието вече ще е изтърпяно. Евентуалното възобновяване би довело само до една продължителност на процеса, без да могат да се постигнат целите, които се преследват с възможността за възобновяване на наказателното производство в хипотезата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

                Предвид изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение.         

                Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Варненският Апелативен съд,

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш  И   :

 

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по внохд № 106/16г., по описа на Разградския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.