Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  51/22.03.2018 г.

град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и шести януари, през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

      АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Светла Курновска

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 498 по описа за 2017година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Шуменският окръжен съд, с присъда № 25 по НДОХ № 299/17г. по описа на същия съд, постановена на 08.11.2017г. е признал подсъдимия К.П.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2017 г. в гр. Шумен умишлено умъртвил С.А. Щ., ЕГН ********** от гр. Шумен и деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 от НК, вр. чл. 115 вр. чл. 58а ал. 2 и ал.  3 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 21/двадесет и една/години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането на гр. ищци С.В.Щ., действаща като майка и законен представител на малолетния  Б.С.А., ЕГН ********** сумата от 120 000 лв.; на С.В.Щ. ЕГН ********** сумата от 50 000 лв. и на  Мариана М.Р., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., като е отхвърлил исковете на последните две ищци  до предявените  размери като недоказани.

Подсъдимият Д. е осъден да заплати държавна такса върху уважените гр. иск, направените по делото разноски в полза на гр. ищци и ч. обвинители и на Държавата; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на:

-на подс. Д. чрез служебния му защитник от досъд. производство и първоинст. съд - адв. М. П. /ШАК/ с оплакване за неправилност на присъдата в наказателната и гражданската й части - във връзка с приложението на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание, както и по отношение размера на уважените гр. искове по отношение на сина и съпругата на постр., като този по отношение на майка му счита за недопустим. Молбата е за преквалифициране на деянието, в такова по чл. 118 или 124 от НК или намаляване на редуцираното наказание, намаляване размера на присъденото обезщетение в полза на гр. ищци А. и Щ. и отхвърляне изцяло на иска, предявен от гр. ищец Р. /майка на постр. / като недопустим/;

 

- на гр. ищец и ч. обвинител М. Р. чрез процесуалния й представител – адв. И. Й. /ШАК/, в която се навеждат оплаквания за несправедливост на наложеното наказание на подс.  с искане за налагане на „Доживотен затвор“ и увеличаване на присъденото обезщетение до предявения размер от 200 000 лева.

 

Пред състава на въззивната инстанция процесуалният представител на гр. ищец и ч.обвинител М. Р. – адв. Й. /ШАК/ поддържа жалбата, като акцентира на неправилност в подхода на първонист. съд при редукцията по чл. 58а ал. 2 и 3 от НК на определеното наказание „Доживотен затвор“, както и досежно определения размер на дължимото обезщетение в полза на ищцата, намирайки го за крайно занижено. Оспорва се изцяло жалбата на подс. Д..

Повереникът на гр. ищци А. и Щ. оспорва жалбата на подс., намира за основателна тази на гр. ищца Р. досежно правото й на справедливо обезщетение  и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт. 

Представителят на Варненската Апелативна Прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете жалби, развивайки основно доводи във връзка с доказаността на възведеното обвинение.

Подсъдимият Д. се явява лично и се представлява от служебния си защитник. Последният поддържа така депозираната жалба и акцентира на събраната доказателствена съвкупност, обосноваваща според него извод за извършено деяние по чл. 118 от НК /поради нанесената обида/ или по чл. 124 от НК /с оглед нанесените на постр. удари/,  както и причината за извършване на деянието; поддържа се и жалбата в частта досежно неправилност на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Подс. Д. в своя защита заявява, че поддържа изложеното от служебния му защитник. В последната си дума пред настоящата инстанция изразява съжаление.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните  жалби са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

 Съдебното производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В съответствие с направеното изявление съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното  производство. Впоследствие е провел първоинст. съдебно производство по диференцираната процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, приемайки фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подс. К.Д. и пострадалият С.Щ. били приятели, като Щ. често гостувал на подсъдимия във вилата му, намираща се в гр. Шумен, местността „Смесе”, като оставал там и да нощува. Двамата работели като шофьори във „Ваком МП” Шумен. Подс. Д. живеел на съпружески начала със св. Мария Пунчова, която знаела за близките отношения между подсъдимия и пострадалия. По време на съжителството си със св. Пунчова, подс. Д. употребявал алкохол в домашна обстановка и като се напиел ставал агресивен и я биел /събарял я на земята, ритал я със сила по ребрата, по хълбоците и по други части на тялото/. Така след нанесен й пореден побой от подсъдимия, на 24.06.2017г. тя напуснала вилата.

На следващия ден - 25.06.2017г, към 16-16.30 ч. подсъдимият и пострадалият напуснали работното си място, като решили да се почерпят в питейно заведение. С автомобила на пострадалия се придвижили до въпросното заведение и т. к. то било затворено, подс. Д. предложил да отидат във вилата му и там да се почерпят. Пострадалият се съгласил и оставил автомобила си, след което двамата тръгнали пеша към вилата на подсъдимия. По пътя закупили 4 бутилки бира „Каменица” в опаковки от по 2 литра. Във вилата, докато подсъдимият правел салатата, пострадалият пиел ракия. По-късно и подс. започнал да пие ракия, като двамата си говорели, правили планове да изкарат курсове за водачи на товарни автомобили извън страната и да работят на такива, за да печелят повече пари. Заедно изпили една бутилка ракия, след което подс. Д. започнал да пържи картофи, като и двамата преминали на бира. От употребения алкохол, пострадалия се напил по-бързо от подсъдимия и започнал да отправя закачки за етническия произход на съпругата на подсъдимия – Надежда Антонова Димитрова /същата била от турски произход/, с която той имал три пълнолетни деца и все още сключен граждански брак. Тя от много години не живеела с подсъдимия, тъй като работела в чужбина. Подс. Д. не обърнал внимание на думите на пострадалия и двамата продължили да се черпят. Около 19.30 ч. във вилата пристигнали дъщерята на подс. Д. – св. Д.Й., съпругът й – св. А.Г.Й. и детето им, за да вземе пари от баща си – подс. Д., които и били необходими за закупуване на лек автомобил. Подсъдимият и пострадалият били доста почерпени и пред Й.и семейството й пострадалият нарекъл подсъдимия „педераст”, но последният не реагирал на тези думи. Тъй като и двамата били доста почерпени и говорели глупости, св. Й.като взела парите от баща си, си тръгнала заедно със семейството си 10 минути след пристигането им на вилата. След като Й.и нейното семейство напуснали вилата, под въздействието на алкохола, подсъдимият забравил, че дъщеря му е идвала и той е дал пари, като започнал да търси парите си.  Не ги намерил, при което постр., също силно повлиян от изпития алкохол, го попитал, какво търси. Подс. му отговорил, че си търси парите, на което пострадалият му казал, че знаел къде са, но нямало да му каже. Тогава подсъдимият се ядосал и му нанесъл няколко юмручни удара, от които дясното око на постр. оттекло, посиняло и се затворило. След ударите постр. Щ. станал и тръгнал да излиза от стаята, при което подс. го настигнал и му нанесъл още няколко удара с юмруци по главата, тялото и крайниците, след което го изхвърлил навън. Тогава пострадалият Щ., стоейки до вратата, отново заявил на подс. Д., че знае къде са му парите, но няма да му каже. След тези му думи, подсъдимият му казал, че ще го пребие и го подгонил извън вилата. Настигнал го на около 50 метра северно от вилата, в близост до черен път /мястото било обрасло с висока трева/ и продължил да му нанася удари по главата, тялото и крайниците с юмрука на дясната си ръка. Успял да го събори на земята и продължил да го рита с крака по главата, тялото и крайниците. След като пострадалият спрял да мърда, подс. Д. се уплашил и отишъл да извика съседката си - св. В.Й., като й казал, че пострадалият му е откраднал 500 лв. Двамата се върнали на мястото, където лежал пострадалият – той лежал на едната си страна и не мърдал. Тогава подсъдимият казал на св. Й., че преди да я извика, го е пребил. Казал и също, че бил забравил за това, че е дал парите същата вечер на дъщеря си. Въпреки, че пострадалият не реагирал на връщането на подсъдимия и св. В.Й., подсъдимият продължил да му нанася удари с крака по главата, тялото и крайниците му - по корема, гърдите и гърба. Нанасял ударите със сила и продължително време, като постоянно повтарял, че ще го убие. Св. В.Й.се прибрала в дома си, а подс. Д. в 22.42 ч. се обадил на тел. 112 от мобилния си телефон с № 0892 72 91 83 и заявил на оператора, че се е сбил с познато лице и сигурно е убил това лице – Щ., който не дишал. Няколко минути по късно, подс. Д. отново телефонирал на тел. 112. На мястото пристигнали св. Д.Д. и Д.Д.- служители на МВР. Пристигнала и линейка от ЦСМП Шумен, като медицинския екип констатирал смъртта на  постр. Щ.. Подс. Д. бил отведен от РУ МВР Шумен, но разследващите пропуснали да му вземат кръв за изследване.

 

Въззивният съд установи, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал на делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че местото, където е намерен трупа на пострадалия Щ. е на около 50 метра от вилата на подс. Д.; от протокол за оглед на местопроизшествие, извършен във вилата на подс. Д. на 26.06.2017 г. от 10. 30 до 11.20 ч. се установява, че на масата в холно помещение са намерени: пластмасова бутилка от 1 литър, съдържаща жълта течност с аромат на ракия, като въпросната течност е на дъното на бутилката и е с височина 2 см.; две стъклени чаши с аромат на ракия, две празни бирени чаши и двулитрова бирена бутилка от бира „Каменица” пълна наполовина.

 

 

От заключението по изготвената СМЕ № 40/2017 г за оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Щ. се установяват множество травматични увреждания:

            І. По главата: множествени кръвонасядания и травматичен отток в областта на лицето: Кръвонасядания по клепачите на двете очи и на двете подочия; подлигавични кръвонасядания по двете очни ябълки. Кръвонасядане на дясна скула. Една цепковидна рана върху долния ръб на дясната очница. Две плитки лацерации /напуквания на епидермиса/ на кожата на дясната скула с неправилна линейна форма. Кръвонасядане на носния корен. Счупване на носните кости. Кръвонасядания и оток на горната и долната устни външно и дифузно кръвонасядане - подлигавично. Една плитка разкъсноконтузна рана на горната устна дясно. Пет разкъсноконтузни рани с неправилна форма на долната устна лигавично. Една цепковидна рана на лявата ушна мида в средната й трета. Обилни кръвонасядания на меките черепни обвивки в двете слепоочни области, по – изразени в ляво. Петнисто кръвонасядане на меките черепни обвивки в теменната област на главата срединно. Малък субарахноидален кръвоизлив на лявата мозъчна хемисфера теменно. Силно изразен мозъчен оток;

           ІІ. Гръден кош: Множество кръвонасядания на предната гръдна стена подключично в ляво и подключично в дясно, множество петнисти сливащи се кръвонасядания на предната гръдна стена – около гръдната кост двустранно. Множество петнисти сливащи се кръвонасядания на предната гръдна и коремна стена в дясно от ребрената дъга до хълбока. Кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош в ляво. Обилни подкожни кръвонасядания на меките тъкани на предната гръдна стена срединно и в дясно. Фрактура на десет леви ребра по три анатомични линии, с размествания и разкъсване на плеврите. Две малки контузионни огнища на горния лоб на левия бял дроб. Хемоторакс в ляво. Фрактура на единадесет десни ребра по три анатомични линии с размествания и разкъсвания на плеврите. Пневмоторакс в дясно. Малко контузионно огнище на долния лоб на десния бял дроб до диафрагмата;

           ІІІ. Корем: Множество сливащи се едно в друго кръвонасядания с окръглена форма на предната коремна стена под пъпа и на левия хълбок и дясната поясна област. Два субкапсуларни хематома по долната повърхност на черния дроб. Множествени кръвонасядания на опорака на тънки и дебело черво. Травматично разкъсване на опорака на тънкото черво. Необилно количество кръв в свободната коремна кухина (хемаскос). Умерено кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек. Обилно кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек;

           ІV. Крайниците: Четири синкави кръвонасядания по предната страна на лявото рамо. Едно кръвонасядане по външната и по вътрешната страна на лявата мишница – средна трета и четири кръвонасядания по вътрешната страна на мишницата – над описаните. Едно кръвонасядане по задната страна на левия лакът и над него. Едно ивицовидно вертикално разположено кръвонасядане по външната страна на лявата гривнена става. Едно кръвонасядане по гърба на лявата ръка в основата на втори пръст и в основата на палеца. Четири бледи кръвонасядания по предната страна на дясното рамо. Множество сливащи се едно в друго кръвонасядания по вътрешната страна на дясната мишница – горна средна трета. Три кръвонасядания в същата област – зад описаните. Шест сливащи се едно в друго кръвонасядания по задната страна на десния лакът, сливащи се едно в друго и обхващащи и част от предмишницата. Едно кръвонасядане по задната страна на дясната предмишница – средна трета. Едно кръвонасядане противоположно - по предната страна на дясната предмишница; едно кръвонасядане върху капачката на дясното коляно.

Непосредствена причина за смъртта на пострадалия е остра дихателна недостатъчност, обусловена от тежката гръдна травма. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

От заключението на СМЕ № 132/2017г., изготвена възоснова на писмените данни се установява, че от медицинска гледна точка се касае за нанасяне на множествени удари с ръце и с крака в областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците на пострадалия, които са причинили силно, многократно повтарящо се и мъчително усещане за болка, особено силно в областта на счупените ребра, травмите в скулните области и корема. Счупването на десет леви ребра по три анатомични линии и на единадесет десни ребра по три анатомични линии с размествания и разкъсвания на плеврите двустранно, на практика са формирали т.нар. „гръден капак“, който води до парадоксална механика на дишането, усещане за тежък дискомфорт, трудност или невъзможност за дишане и особено силна болка. Гръдният капак се счита за една от най - болезнените травми в гръдната област. Това състояние носи значителен риск за живота на пострадалия, а чувството за прогресиращо задушаване се усеща особено мъчително от пострадалия.

 

Чрез заключението по СМЕ № 131/2017г., изготвено възоснова на писмените данни относно освидетелстването на подс. К.П.Д. се установяват следните травматични увреждания: Едно ивицовидно вертикално разположено кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл. Леко изразена палпаторна болезненост в същата област. Една дълбока червеникава кожна драскотина в лявата поясна област – косо хоризонтално разположена. Едно охлузване на кожата по предната страна на лявата подбедрица над левия глезен. Множество кръгловати плитки охлузвания на кожата по предната страна на двете подбедрици. Леко изразен оток и зачервяване на кожата в основата на ІІ, ІІІ и ІV пръст на дясната ръка. Леко изразен оток и зачервяване на кожата по горните фаланги на ІІ, ІІІ и ІV пръст на дясна ръка - най-добре изразени на ІІІ пръст. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене (за охлузванията). Установените лек оток и зачервяване на кожата в основата на ІІ, ІІІ и ІV пръст на дясната ръка, по горните фаланги на ІІ, ІІІ и ІV пръст, най - добре откроени в основата на ІІІ пръст могат да бъдат получени по начин съобщен от Д. – при нанасяне на удари с ръце върху тялото на пострадалия Щ..

 

От заключението по СМЕ на веществени доказателства № 41/11.08.2017 г. се установява, че двамата – подсъдимият и пострадалият са с една и съща кръвногрупова принадлежност - А (бета).

Заключението по СХЕ установява, че в кръвта на пострадалия Щ. е констатиран 2,35 % промила алкохол, а в урината  - 1,60 % промила.

 

Чрез гласни доказателства – показаният на свидетелите Д. Й., Ат. Й., В. Й., Д.и Д., както и обясненията на подс. Д. е установено, че по време на извършване на деянието подс. е бил алкохолно повлиян.

    

Чрез заключението по комплексната СППЕ на подс. Д. се установява, че той не страда от умствена недоразвитост или от психично заболяване - към момента на  деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, което не променя базисните му психични годности, т. е. той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При обикновеното алкохолно опиване се наблюдава снижена критичност, емоционална лабилност, волева улесненост с отпадане на нравствените задръжки и разтормозване на низши инстинкти и влечения. В механизма на деянието не са открити психопатологични феномени, а характеристики на битовите алкохолни ексцесии на Д., при които се открояват асоциалните тенденции в поведението му. Не е налице някакъв тип особено емоционално състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен афект. Към момента на деянието Д. е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства с свързани с него, както и може да ги възпроизвежда в обясненията си, естествено ако желае и през призмата на защитните си механизми. Д. е годен да бъде следствен, да участва в съдебни заседания и да изтърпява наказание.

 

От заключението по СПЕ за освидетелстване и определяне на психическата годност на св. В.Е.Й.се установява, че Й.страда от Синдром на алкохолна зависимост; дифузен психоорганичен синдром в лека към умерена степен на изразеност. Й.е била със запазени психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Към момента на деянието тя е могла да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги възпроизвежда в показанията си, както и да участва в наказателния процес като свидетел. При Й.е налице типична болестна зависимост от алкохол с дифузен психоорганичен синдром (промяна на личността – изразена, но не дълбока, свързана с маркантен интелектуален упадък до степен на тежък психоорганичен синдром). Тези диагностични оценки не са клинични основания да се обсъжда загуба на годностите на Й.да участва в наказателния процес като свидетел. Описаната налична патология и в частност алкохолната характеропатия биха могли да влошават качеството на възпроизвеждането на случилото се, най – вече що се касае за подробностите и особено отдалечаване във времето.  

 

От писмо с рег. № 10582р-1684/04.08.2017 г. на Дирекция „Национална система 112 – МВР”, районен център Варна се установява, че в 22. 42 ч. е прието обаждане от мобилен телефон с № 0892 72 91 83. От същия телефон е прието обаждане и в 22. 50ч.

Крайният извод на първоинст. съд, за това, че направеното от подсъдимия Д. самопризнание на фактите от обвинителния акт се потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство доказателства /гласни, писмени и веществени, вкл-но и заключенията по изготвените съдебни експертизи/ е обоснован и правилен.

 

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани направените правни изводи във връзка с възведения престъпен състав по НК: по описания начин подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК, като на 25.06.2017 г. в гр. Шумен умишлено умъртвил С.А. *** и деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Изложени са подробни съображения в мотивите към присъдата във връзка с обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. деяние, като обстойно са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за правилната правна преценка – същите се споделят изцяло от въззивната инстанция : подс. Д. е умъртвил приятеля си – постр. Щ., нанасяйки му множество наранявания приживе /установени със СМЕ/ чрез изключително голям брой удари с ръце и крака по главата, тялото и крайниците, които са причинили силно, многократно повтарящо се и мъчително усещане за болка, особено силно в областта на счупените ребра, травмите в скулните области и корема. Съгласно изразеното становище в заключението по СМЕ от в. л., счупването на десет леви ребра по три анатомични линии и на единадесет десни ребра по три анатомични линии с размествания и разкъсвания на плеврите двустранно, на практика са формирали т.нар. „гръден капак“, който води до парадоксална механика на дишането, усещане за тежък дискомфорт, трудност или невъзможност за дишане и особено силна болка; гръдният капак се счита за една от най-болезнените травми в гръдната област и това състояние носи значителен риск за живота на пострадалия, а чувството за прогресиращо задушаване се усеща особено мъчително. Проявата на изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност чрез нанесените голям брой удари върху пострадалия, обуславят деянието на подс. Д. като извършено с особена жестокост.

Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.

Заключението по комплексната СППЕ относно психическата годност и състояние на подс. Д. установява, че подсъдимият към момента на  деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, което не променя базисните му психични годности, т. е. той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата и може да носи наказателна отговорност.

 

Пред състава на въззивния съд, както впрочем и пред първоинст. съд, сл. защитник на подс. Д. оспорва правната квалификация на извършеното от него, като твърди, че са налице хипотезите на чл. 118 или 124 от НК. Тези доводи са били обект на преценка на ШОС и същите обосновано и мотивирано са били отхвърлени като неоснователни и противоречащи на доказателствената съвкупност. В подкрепа на изложените мотиви от ШОС настоящата инстанция намира за необходимо да изложи и следното: за да бъде квалифицирано деянието по чл. 118 от НК, не е достатъчно наличие на предшестващо и вече преустановено агресивно и провокативно поведение на пострадалия, притежаващо характеристиките на насилие, тежка обида или клевета или на друго тежко противозаконно действие, засягащо или застрашаващо интересите на подсъдимия или негови ближни. Необходимо е да бъде установено, че деецът се е намирал в особеното психическо състояние, визирано в коментираната правна норма. В настоящия казус, макар да е безспорно доказана употребата на сила, отсъства второто условие, изискуемо за приложението на чл. 118 от НК. Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза към момента на деянието психичното състояние на подс. Д. не се отличава с някакъв тип особено емоционално състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен афект и не е свързано със стесняване на разсъдъчната дейност и с отслабване на волевата способност на да ръководи постъпките си.

Възражението на защитника на подс. Д., изтъкнато пред въззивиния съд,  досежно истинността на показанията на св. В. Й., не може да бъде възприето като основателно, респ. да доведе до промяна на възприетите фактически положения, както и до установяване на нови такива от страна на въззивната инстанция по следните съображения: на първо място, заключението по СППЕ установява, че св. Й., макар и страдаща от Синдром на алкохолна зависимост е била със запазени психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и , че към момента на деянието тя е могла да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с него и да ги възпроизвежда в показанията си, както и да участва в наказателния процес като свидетел. На второ място, следва да се отчете, че първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, чиято специфика е обвързаността на инстанциите по фактите от признатата от подсъдимия фактология, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Част от правно значимите обстоятелства в настоящия казус безспорно е изявлението, направено от подс.  Д. пред св. В.Й., че пострадалият му е откраднал 500 лв; че преди да я извика, го е пребил; че бил забравил за това, че е дал парите същата вечер на дъщеря си, а също и възприятията на свидетелката за мястото, където лежал пострадалият и състоянието му – той лежал на едната си страна и не мърдал. Признанието на подсъдимият се отнася до приетата от представителя на държавното обвинение хронология на събитията, поради което същата последователност е отразена в проверявания съдебен акт и именно тя предопределя невъзможността да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление.

Искането за преквалифициране на деянието в такова по чл. 124 от НК, следва да се разглежда в същата насока – като неоснователно: отчитайки броя и силата на ударите, които подсъдимият е нанесъл на жертвата, местата на наранявания, причинените множество увреждания и продължителността на насилието, обосновано се налага правния извод за пряк умисъл за убийство, респ. за отхвърляне хипотезата за умишлена телесна повреда, довела до причиняване на смърт по непредпазливост. Фактическата обстановка по делото разкрива, че подсъдимият е причинил на пострадалия множество наранявания приживе- по главата, гръдния кош, корема, крайниците,  които са нанесени с множество удари с ръце и с крака, причинили силно, многократно повтарящо се и мъчително усещане за болка, особено силно в областта на счупените ребра, травмите в скулните области и корема; счупването на десет леви ребра по три анатомични линии и на единадесет десни ребра по три анатомични линии с размествания и разкъсвания на плеврите двустранно, на практика са формирали т.нар. „гръден капак“, който води до парадоксална механика на дишането, усещане за тежък дискомфорт, трудност или невъзможност за дишане и особено силна болка, предвид на това, че гръдният капак се счита за една от най - болезнените травми в гръдната област. Преценени на плоскостта на умисъла тези данни обосновано са довели първоинст. съд до извода, че подсъдимият е целял да умъртви постр. Щ., а не да му причини болка чрез телесни повреди, в резултат на които да е настъпила смъртта. Интензивността на насилието, обусловена от многобройните и силни юмручни удари и ритници, ориентирани към уязвими части на тялото, изключва тезата на защитата, че подзащитният му е действал непредпазливо по отношение на смъртта на пострадалия.

По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определеното наказание за подсъдимия е справедливо и не следва да бъдат ревизирано в насока на намаляване или увеличаване. Първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения във връзка с индивидуализацията на същото при втората алтернатива /”доживотен затвор”/, определено при сравнителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при отчитане степента на обществена опасност на деянието и дееца като високи. От една страна, е отчетено, че подс. Д. към момента на инкриминираното деяние е бил с чисто съдебно минало /реабилитиран/, както и че самопризнанията му на д.п. са допринесли за изясняването на обективната истина по делото, от друга страна, е съобразено, че деянието е извършено след употреба на алкохол. При отчитане степента на обществена опасност на дееца правилно ШОС е акцентирал на характера на причиняване на самата увреда с многобройни и жестоки удари по различни части на тялото и главата на постр. В тази насока съставът на въззивния съд намира, че следва да се отчете и агресия на подс., продължила доста дълго във времето /първоначално в стаята с юмручен удар по дясното око, впоследствие с юмруци и ритници по главата и тялото, продължило и извън вилата, след като постр. е побягнал/ и най-вече - след идването на св. Й., възприела лежащия на земята без признаци на живот постр. Щ. – подс. Д. продължил да нанася удари с крака по главата, тялото и крайниците му, въпреки, че вече е бил с ясен спомен, че е дал парите на дъщеря си. Предвид проведената диференцирана процедура, на основание. чл.58а ал.2 и ал. 3 от НК, законосъобразно наказанието на подс. Д.е било редуцирано на ДВАДЕСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ лишаване от свобода. Липсват основания, които да обуславят налагане на наказание, по-различно от индивидуализираното такова по реда на чл. 54 от НК – „доживотен затвор”, както и определяне на по-занижено или по- високо такова от определеното вече след редукцията му по чл. 58а от НК, поради което жалбите на подс. и ч. обвинител досежно явна несправедливост в този смисъл се явяват неоснователни.

Възраженията на повереника на ч. обвинител за това, че първоинст. съд неправилно е извършил редукцията на определеното наказание „доживотен затвор“ по реда на чл. 58а от НК е неоснователно и намира своят израз в Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС.

Определеният първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието от ШОС е съобразен с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б” от ЗИНЗС.

 

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените от наследниците на постр. Щ. /майка, съпруга и малолетно дете/ гр. искове са допустими, респ. ги е допуснал за съвместно разглеждане в наказа. процес, конституирайки ги като гр. ищци. Съгласно константната съдебна практика, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица, попадащи  в кръга на тези посочени в Постановление №№4/61г., 5/69г. и 2/84г на Пленума на ВС, а именно – възходящи, низходящи и съпрузи. Гражданският ищец – М. Р. е майка на постр. Щ. и в това си качество може да претендира подобни вреди, поради което възражението на повереника на гр. ищец Р. – адв. Й. се преценява като неоснователно.

Между виновното поведение на подс. Д., предвид неправомерното му поведение /причинените на постр. Щ. увреждания/ и настъпилите вредоносни последици –смъртта на Щ. е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и исковете се явяват доказани по основание.  

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал подробно досежно размера на дължимото от подс. обезщетение в полза на неговите майка, съпругата и малолетно дете: с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, ШОС е съобразил, че с деянието си подс. е  причинил смъртта на постр. Щ., лишавайки го от най-ценното човешко благо. Неговите най-близки хора - майка, съпруга и дете са претърпели морални болки и страдания, малолетното дете ще бъде лишено занапред от бащинска обич и подкрепа; пострадалият е бил млад човек, жизнен и в работоспособна възраст. Гореизложеното е дало основание на първоинстанционния съд да определи по справедливост размера на дължимите обезщетения на гр. ищци в размер от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за гр. ищци Р. и Щ., а за малолетното дете – в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му изплащане. Над предявените размери от гр. ищци Р. /до 200 000лв/ и Щ. /до 80 000лв/ исковете са били правилно отхвърлен като завишени и недоказани. В тази връзка следва да се отбележи, че се преценява като несъстоятелно твърдението на повереника на гр. ищец Р. – адв. Й. за липса на отхвърлителен диспозитив до предявения размер на гр. претенция – такъв е налице, без да е конкретизиран само размера му от 200 000 лв.

Въззивният съд приема, че така уважените гр. искове по размер са правилни и обосновани и не следва да  бъдат увеличавани над този размер, нито пък намалявани, каквито са претенциите на подс. При преценката на размера се отчете и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Щ..

 

Предвид на всичко изложено по - горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че жалбите са неоснователни, респективно присъдата на първоинстанционния съд - ВОС, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира допусната техническа грешка в диспозитива на присъдата при цифровото изписване на квалиф. обстоятелства по смисъла на т. 6 пр. 4 и 5 вместо 3 и 4, същата обаче не е от категорията на съществените такива – правилно са изписани словом тези квалифициращи елементи, а и в мотивите към присъдата те са посочени правилно. Други нарушения и пропуски, /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора не се констатираха.

 

Водим горното и на основание чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 25 на ОКРЪЖЕН СЪД – Шумен, постановена на 08.11.2017г. по НДОХ № 299/2017 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.      

 

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ:  1:                    2.