П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 1/08.02.2018 г., град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД         НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На осми февруари                          Две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар  П.ПАСКАЛЕВА

Прокурор АННА ПОМАКОВА

Като разгледа докладвано от съдия Панталеева,

ВНОХД № 499 по описа за 2017 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 36 от 22.11.2017 година, постановена по НОХД № 325/2017 година от Окръжен съд – град Силистра и вместо това

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г. /ANDRIY GUSHCHYN/, роден на ***г. в Руска Федерация - гр.Кемерово, обл.Кировска, украински гражданин, женен, средно образование, грамотен, неосъждан, живее в Р.Украйна, с.Велика Знаменка, обл.Запорожска, ул.“Ленин“№459, адрес в Р.България - гр. Карнобат, обл.Бургас, ул.“Руси Деянков“№41А

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че:  На 09.11.2017 г. на територията на общ.Тутракан, обл.Силистра, по път II-21 км. 55 и 600 м. е дал подкуп - две  банкноти от по пет евро на полицейски орган от състава на РУ МВР – Тутракан - младши автоконтрольор - Ивелин Димитров Лазаров, за да не извърши действия по служба - да не бъде извършена проверка за нарушения по ЗДвП, поради което и на основание чл.304а, във връзка с чл.304, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК  ОТЛАГА с изпитателен срок  ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 300 лв.

 

ОТНЕМА  в полза на Държавата веществените доказателства – две банкноти от по пет евро - сериен № UF9120542992 и cepиен № YA0630896516, емисия 2013 год.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

      

                   2.

 


 

М  О  Т  И  В  И   към присъдата по ВНОХД № 499 по описа на Варненския апелативен съд за 2017 г., наказателно отделение.

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 36/22.11.2017 г., постановена по НОХД № 325/17 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимият А.Г., украински гражданин, е оправдан по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК. За да вземе това решение, окръжният съд е приел, че обвинението е несъставомерно от обективна и субективна страна.

 

Въззивното производство е инициирано с протест на прокурора в първата инстанция, поддържан изцяло от представителя на въззивната прокуратура, с който, поради нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда, се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен съгласно внесеното обвинение, тъй като в хода на производството са събрани безспорни доказателства, водещи до мотивиран и непротиворечив извод за виновността на подсъдимия Г.. Протестът е допълнен с подробни доводи, срещу него не са постъпвали писмени възраженията, а в съдебно заседание защитата и подсъдимият лично молят той да не бъде уважаван, а да се потвържди първоинстанционната присъдата.

 

Относимите към поведението, респ. отговорността, на подсъдимия Г. факти, накратко са:

На 09.11.2017 г. подсъдимият управлявал товарен автомобил ДАФ /а не ЯВА/, с регистрационен № А 7721 ММ, от гр.Силистра към гр.Русе, осъществявайки първия си курс във фирма за товарни превози, собственост на свидетеля Желко Узунов. По същото време свидетелите г. и Л., служители в РУ МВР Тутракан, осъществявали пътен контрол на територията на съответната община. Към 14.00 часа те спрели за проверка три движещи се един след друг товарни автомобилa, от които вторият бил управляваният от подсъдимия. Свидетелят г. се насочил към първия камион, а свидетелят Л. предприел проверка на подсъдимия. Първоначално заговорил на български език, но след като установил, че водачът е чужд гражданин, поискал СУМПС на руски, употребявайки израза „права“, както и на английски, чрез израза „драйвинг лесънс“. Г. подал от прозореца на автомобила  международния си паспорт в затворено положение, но не представил СУМПС. Свидетелят Л. отворил паспорта и видял в него две сгънати банкноти от по пет евро, затворил го и го подал обратно на подсъдимия, заедно с парите, като наново поискал да му бъде представено СУМПС, повтаряйки руската дума „права“. На това подсъдимият отговорил „нет права“ и отново настоятелно му подал паспорта, сочейки последния, в който били парите, недвусмислено с ръка.

Това създало убеждението у свидетеля Л., че му се предлага подкуп, за да преустанови проверката, затова повикал колегата си Г., показал му паспорта и парите в него, а след това ги показал и на единия от водачите на другите спрени автомобил – свидетелят И., когото повикали.

Извикана била СОГ, респ. били извършени съответните процесуално-следствени действия, при което на подсъдимият бил осигурен преводач на руски език. Установило се, че в действителност Г. притежава валидно СУМПС, издадено в Република Украина, което обаче не било преведено и легализирано.

С възразения акт, подсъдимият бил оправдан, тъй като съдът приел, че от събраните доказателства по делото не са налице обективните и субективните признаци, субсумиращи се под състава на престъпление по чл.304а от НК.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя последния извод на първостепенния съд и намира протеста за основателен.

Неправилните изводи във връзка с несъставомерността на извършените от подсъдимия действия, първостепенният съд е формирал въз основа на:

- убеждението си, че за да е доказано по несъмен начин предметното престъпление, е необходимо наличието и на безспорни доказателства за извършени от подсъдимия административни нарушения, обуславящи според същия съд мотивите му да предложи подкуп,

- обясненията на подсъдимия в частта, от която е направен извод, че поставянето на парите в паспорта не е нарочен акт с определена цел, а обичайно поведение,

- становището, че подсъдимият нито директно, нито завоалирано, е изтъквал пред контролния орган, че десетте евро са за него, и то за да не изпълни служебните си задължения,

- съмнението, че контролният орган „с неговите познания по руски език“, не е успял да разясни на подсъдимия какви документи да представи.

От събраните и приети доказателствени средства - писмени, гласни и веществени, безспорно е установено, че подсъдимият е обективирал своето намерение за предлагане, и тези факти се съдържат в самите мотиви на кръжния съд – представянето от подсъдимия на паспорта с двете банкноти, връщането му от страна на свидетеля, след възприемането им, и повтолното настоятелно подаване с насочване на вниманието, придружено от израза „нет права“.

Неправилно е разбирането, че е било необходимо към момента на предлагането, подсъдимият да е имал като мотив за извършване на деянието, допуснати административни нарушения, още по-малко конкретно обсъжданите от окръжния съд, с което последният е излязал и от рамката на предмета на обвинението. Независимо дали Г. е притежавал или не необходимите документи, независимо дали същият е извършил, или не е извършил други нарушения, свързани с превоза на стоки и товари, независимо дали е разбрал точно какъв вид документи са поискани за проверка от страна на автоконтролъор Л., обективно извършените от него действия се субсумират под нормата на чл.304а, вр. чл.301 от НК, а тяхната повторяемост категорично изключва извод досежно липсата на съставомерност.

Както правната теория, така и съдебната практика – ППВС 8/1981г., приемат, че за изпълнителното деяние на активния подкуп е достатъчно, както е в настоящия казус, ясно и недвусмислено, вкл. с конклудентни действия /с оглед двукратното предлагане на паспорта, в който се съдържат съответните банкноти/, да е заявено предлагането на облагата във връзка с длъжностното качество на лицето, респ. във връзка с изпълняваните от него служебни задължения, и тази оферта да е доведена до неговото знание - всеки един от изброените елементи е наличен според събраните доказателства.

        Подсъдимият е действал с умисъл, което е безспорно предвид двукратността на предлагането – той не се е отказал дори след връщането на парите с паспорта, който е подал повторно, и същевременно е несъмнено, че те са предложени именно и единствено с оглед служебните задължения на контрлния орган – последният изисква представянето на конкретен документ, който определено не е паспорт, наричайки го „права“, Г. отговаря „нет права“ и в същия момент повторно дава пак паспорта, с парите в него. 

         

Ирелевантни за настоящето производство са изводите за наличието или липсата на проявена от страна на подсъдимия настоятелност при връчването на изисканите документи за проверка. И това е така, защото единственият важен факт е свързан с наличието на повторност при предлагането, а не дали то се е осъществило настоятелно, или не. Без значение за изхода на делото са и посочванията, усмивките и други жестове от страна на подсъдимия, в чийто механизъм на изясняване първостепенният съд се е ангажирал, без да установи причинно-следствената връзка с обективно извършеното.

Настоящият състав не споделя защитната теза за неразбирането на факта, какви документи са били поискани при проверката. Безспорно установено по делото е, че А.Г. живее отдавна на територията на РБългария, и отдавна управлява МПС, по-точно товарни автомобили. Работил е по трудови правоотношения с плевенска фирма, притежавал е в България превозно средство, поради което всички разсъждения за това, че не е разбирал какво точно следва да представи на компетентните органи, са изолирани и нелогични, без връзка с фактите по делото.

Не могат да намерят подкрепа в доказателствения материал и отрицателните щрихи, по отношение на правилно възприетото от страна на полицейски орган. И това е така, поради две причини: на първо място, от целия набор доказателства по делото не би могъл да бъде изведен извод, чрез който да се приеме, че показанията на св. Л. са компрометирани, непоследователни, нелогични, необективни, или по някакъв начин да навеждат извод за тяхната неистинност.

На второ място, следва да бъде отбелязано, че извършените действия са били възприети и от други двама свидетели, чиято безпротиворечивост настоящият състав няма основание да подлага на преценка.

Не могат да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд, досежно допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателствата, и по-конкретно на протокола за оглед на местопроизшествие от дата 09.11.2017г.

Визираното процесуално-следствено действие е обективирано в писмен документ, с изискуемата форма и нужните реквизити – време и място на осъществената процесуална дейност; имената, личните данни и подписите на участващите; подробно описание на изследваните обекти и на установените веществени доказателства, в съответствие с предписанията на чл.129 от НПК.

Участието на поемните лица при извършването на огледа, е удостоверено чрез подписите им върху съставения нарочен протокол, а по този начин и за годността и законосъобразността на извършените действия.

Неправилно, най-вече в противоречие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че не следва да кредитира протоколът за оглед на местопроизшествие, тъй като е приел, че неговата формална удостоверителна сила е била опорочена. Компетентните органи са извършили огледа, според предписаните в чл.155, ал.1 от НПК правила – с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

Не могат да бъдат споделени и доводите на СОС за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Видно от писмената доказателствена маса е, че в съдебно заседание от 22.11.2017 г., лично обвиняемият е заявил, че за изясняване на обстоятелствата по задържането е бил осигурен преводач, като в последствие както при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, така и при провеждането на разпит на същия са присъствали, защитник и преводач. Коментираният от Окръжен съд Силистра анализ на факта, че постановлението за привличане и последвалият разпит са извършени преди постановленията за  назначаване на преводач и защитник, не биха могли да компрометират извършените процесуално-следствени действия, нито доказателствена сила на съставените писмени средства, каквито съобразно своята природа са протоколите. При проверка на същите се установява, че те съдържат необходимите реквизити, както и, че са подписани, от разследващия орган, обвиняемият, назначеният защитник, и от осигурения преводач. По този начин не би могло да се приеме, че същите не отговарят на изискванията на процесуалния закон, още по-малко, че те са били опорочени.

Въз основа на изложеното и в съответствие с доказателствата  по делото, не могат да се направят изводи,  които да свидетелстват за ограничаването на правата и законните интереси на подс. Г., поради което извода на СОС се явява неправилен и незаконосъобразен.

При така възприетото се налага извод, че в инкриминирания случай е била налице, както обективната, така и субективната страна на деянието по чл.304 от НК, а предвид заеманата длъжност на съответния орган – и квалифициращият признак по чл.304а от НК, за което и следва да носи наказателна отговорност. За да е осъществен състава на това престъпление чрез формите на изпълнителното деяние предложил и дал, не е необходимо подсъдимият да е подал банкнотата „от ръка в ръка”, а използваният от него начин – да я постави и подаде между други свои лични документи, е изцяло в духа на многократно констатирания модел по други дела с аналогичен предмет и сходна фактическа обстановка.

 

Искането на прокурора в първата инстанция по отношение на наказанието, поддържано с протеста, е за определяне на наказание лишаване от свобода в размер на една година, с отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1000 лева. В процеса на индивидуализация на наказанието се констатира наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, при които настоящият състав на въззивният съд приема, че чистото съдебно минало, възрастта на подсъдимия, както и ниската стойност на предмета на престъплението, обуславят налагане на наказание в самия минимален размер от три месеца, предвиден в санкцията на специалната норма, което се явява справедливо и съответно на извършеното, като не се налага отлагането му за срок, по-дълъг от също минимално предвидения в чл.66, ал.1 от НК. При вземане на решението си за налагане на акцесорното наказание глоба, съдът прие, че справедлив и съответен на извършеното се явява размерът от 300 лева, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца.

По отношение на веществените доказателства – двете банкноти от по пет евро, съдът се произнесе в съответствие с изискването на чл.307а от НК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: