Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 63

 

гр.Варна,   07.04.2017г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 02 март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 5 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на Прокурор при ОП Варна и въззивни жалби на частните обвинители Н.П.Х. и Р.П.Б. против присъда № 72 от 07.09.2016г. по НОХД № 889/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание. Иска се увеличаване размера на наказанието «Лишаване от свобода» и отмяна на приложението на чл.66 от НК.

С атакувания съдебен акт подсъдимият Е.А.И., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че в следствие на умишлено нанесена на 10.08.2014 г. в с. Белоградец, обл. Варна тежка телесна повреда на Б.П. Б., изразяваща се в разкъсване на слезката, последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и счупване на 8-9 леви ребра, излив на кръв /около 500 мл/ в лявата плеврална кухина, довели до общо разстройство на здравето опасно за живота, причинил по непредпазливост смъртта му на 30.08.2014 г., поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.1 и чл.58а ал.1 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ВОС е ангажирал и гражданската отговорност на подс.И. като го е осъдил да заплати на всеки от гражданските ищци Р.П.Б. с ЕГН ********** и Н.П.Х. с ЕГН ********** (сестри на пострадалия), обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – в размер на по 5000,00 лева /пет хиляди/ за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Исковете са били отхвърлени до първоначално претендирания размер 150 000,00 лева.

Подс.И. е бил осъден да заплати и направените от гражданските ищци разноски за адвокатско възнаграждение - 6000,00 /шест хиляди/ лева на Р.Б. и 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева на Н.Х..

Съдът е възложил на подсъдимия И. направените по делото разноски в полза на Държавата в размер на 750,80 лева /седемстотин и петдесет лева и 80 ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 400,00 лева /четиристотин/ по сметка на Варненски окръжен съд.

В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, отмерените от първата инстанция наказания за несправедливи в смисъл на занижени, като излага аргументи в тази насока..

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци на свои ред поддържат оплакването за заниженост както на наложеното наказание, така и на размера на присъдените обезщетения.

Защитата на подс.И. изразява становище за неоснователност на оплакванията на представителите на обвинението. Намира, че в резултат на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция са възникнали основания за промяна на квалификацията на деянието, тъй като е било установено, че смъртта на Б.П. Б. е настъпила не в резултат на нанесените му травми от подсъдимия, а от хроничното му заболяване – цироза.

В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за случилото се.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като частично основателна единствено досежно изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, но на основания различни от поддържаните.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

 Подсъдимият и пострадалият се познавали от доста години, живеели в село Белоградец, Варненска област, където в двора на някога съществувалото ТКЗС подсъдимият отглеждал крави. Пострадалият нямал доходи, живеел без ток и вода, ежедневно злоупотребявал с употребата на алкохол. Около седмица преди 10.08.2014 година, помолил подсъдимия да му даде пари, като в замяна се уговорили да започне работа като пастир на кравите. Няколко дни след това започнал да работи като пастир, но продължил със злоупотребата с алкохол, често заспивал по нивите, постоянно губел животни, които сами се прибирали в обора, но създавали проблеми на други стопани, тъй като по пътя навлизали в посевите.

На 10.08.2014г, около 16 часа, подсъдимият бил уведомен, че отново едно животно се движи само и се е отделило от стадото. Подсъдимият отишъл със св. К., намерил животното и го оставил на друг пастир да го прибере.

Малко по-късно пострадалият Б., заедно със стадото също се прибрал в краварника, вкарали животните в заградено пространство и започнали да ги броят. Там били подсъдимият, св. М.И., св. Р.Ш. и св. С.Ш.. След като преброили животните, подсъдимият за пореден път започнал да се кара на пострадалия, че не се грижи за животните, че често ги губи, ударил му няколко шамара, при което слабичкият и употребил алкохол Б. паднал на земята, подсъдимият му нанесъл няколко удара с крака в областта на корема и гърдите, ударил го и с чобанската сопа.

След като подсъдимият преустановил ударите, пострадалият станал и отишъл в обора, за да връзва кравите. Още докато връзвал първата му прилошало и паднал по гръб. Свидетелят К. бил наблизо, видял, че е паднал и го подпрял на стената, но малко по-късно пострадалият отново паднал, като този път си ударил главата в железа, потекла кръв от раната и от устата му. Свидетелят Ш. го полял с вода и повикал подсъдимия. Тримата заедно го занесли до чешмата, където започнали да го мокрят с вода и да разтриват лицето, китките и краката му.

По молба на св. Ш.а, св. М.И. се обадила в Бърза помощ и съобщила за изпаднал в безсъзнание човек.

Докато пристегне линейката в 20 часа и 10 минути, пострадалият се съвзел, на св. М. Н., дежурен лекар в ЦСМП, обяснил, че не се е хранил цял ден и не е пил течности, причерняло му и паднал на земята, отказал да му бъде оказвана медицинска помощ. Заедно с дежурния лекар отишли до линейката, където св. Н. го прегледал. Установил, че кръвното му налягане е ниско. Предвид състоянието му, заедно с мед.сестра Л. го откарали до помещението, в което живеел, където Л. превързала раната на главата.

В следващите няколко дни, до 14.08.2014г , пострадалият не станал от леглото, болките по гърба, кръста и корема не преставали, не се хранел. В съседно помещение живеели св. Р.Р. и приятелката му Д., която сутринта на 14.08.2014г се уплашила от състоянието на пострадалия и се обърнала за помощ към св. Е.С., който извикал св.Росен Венков - общо практикуващ лекар в село Белоградец. Той установил остър хирургичен корем и тежко общо здравословно състояние, обадил в Бърза помощ и пострадалият бил откаран в МБАЛ Св. Анна-Варна АД, където бил опериран по спешност. При извършената операция били установени руптура на слезката на много места и тя била отстранена, евакуирани били около три литра течна и на сгъстаци стара кръв от корема. На 15.08.2014г бил установен и евакуиран около 500 мл хеморагичен плеврален излив, било установено, че пострадалият има чернодробна цироза.

На 20.08.2014г пострадалият Б. бил изписан, но на 26.08.2014г отново постъпил в болничното заведение, тъй като състоянието му се влошило. Била поставена диагноза „вентрална херния, чревна непроходимост”. На 27.08.2014г било проведено комплексно консервативно и хирургично лечение - отваряне на коремна стена, ревизия, пластика на коремна стена, метална синтеза.

Въпреки проведеното лечение настъпили усложнения, състоянието му продължило да се влошава и в 17 часа на 30.08.2014г . починал.

При извършената аутопсия били установени-

 жълтеникаво-червеникаво кръвонасядане с диаметър около 5,5 см. по вътрешната страна на дясната мишница; хоризонтално разположено ивичесто жълтеникаво-червеникаво кръвонасядане с блед център и размери 7-8/2 см. в областта на дясната предмишница в долна трета по вътрешната повърхност; друго такова кръвонасядане с размери 5/2-2,5см по вътрешно-страничната повърхност на дясната гривнена става; жълтеникаво-мораво петнисто кръвонасядане с диаметър 6 см. по вътрешната повърхност на лявата мишница в долна трета; петнисто жълтеникаво-синкаво кръвонасядане с диаметър 7 см. по страничната повърхност на дясната подбедрица в горна трета; жълтеникаво-синкаво кръвонасядане с блед център и размери 7/2-2,5 см по лявата седалищна област в долна трета; дифузни отоци с тестовата консистенция в областта на двата долни крайника. 

Причината за смъртта на пострадалия Б. била чернодробно-бъбречна недостатъчност, макронодуларна цироза на церен дроб, асцит.

Според заключението на назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза № 163/2014г

В резултат на нанесен побой на 10.08.2014г, пострадалият Б.П. Б. е получил контузия на корема, контузия на гръден кош, счупване на 8-9-то леви ребра, кръвонасядания по дясната мишница, кръвонасядания по дясна предмишница, дясна гривнена става, кръвонасядане по лява мишница, кръвонасядане по дясна подбедрица и лява седалищна област.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на корема, лявата половина на гръдния кош, десния горен крайник, лявата мишница, лява седалищна област, дясна подбедрица. Същите биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници, "дървена сопа", каквито са и данните по досъдебното производство.

Тези в областта на корема са реализирани в посока отпред назад в горния етаж на корема. При проведеното лечение е установено наличие на кръв в коремната кухина около 3 литра с кървене от съдовете на слезката. Тези травматични увреждания не биха могли да бъдат преодолени без хирургично лечение, респ.без такова несъмнено биха довели до смъртен изход. В този смисъл тези травматичните увреждания в областта на слезката са обусловили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. От друга страна това състояние налага по жизнени показатели отстраняване на далака и в този смисъл определя загуба на слезка. Травматичните  увреждания в областта на корема са били съпроводени с значително кървене, развитие на остра кръвоизливи анемия, създали са реална опасност за живота на пострадалия и в този смисъл са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.

Травмата на гръдния кош е била съпроводена с излив на кръв в лявата плеврална кухина в порядък около 500 мл и развитие на левостранен хемоторакс. Това травматично увреждане определя разстройство на здравето временно опасно за живота.

В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Причината за смъртта е на Б.П. Б. е тежката декомпенсирана чернодробна цироза, довела до развитието на комплексен синдром на чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Облагоприятстващо значение са имали и останалите хронични заболявания хроничен бронхит, хронична сърдечна недостатъчност, алкохолна миокардиопатия, както и двукратно проведена оперативна интервенция във връзка с отстраняване на слезка, стабилизация на коремната стена, довели до неблагоприятно развитие на болестните процеси.

Проведеното лечение в МБАЛ "Св. Анна - Варна " е било правилно и в пълен обем.

Установените травматични увреждания в областта на десния горен крайник, лявата мишница, дясната подбедрица, лявата седалищна област са резултата на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в описаните области и по своя вид отговарят да бъдат получени в порядъка на 2-3-седмици.

Пострадалият Б.П. Б. е страдал от декомпенсирана чернодробна цироза с изразен асцит, алкохолна кардиомиопатия, миокардиосклероза, хроничен бронхит.

Хронични заболявания от този вид са могли, както да облагоприятстват, така и да определят смъртния изход. В конкретния случай причината за смъртта на Б. Б. е тежката декомпенсирана чернодробна цироза с развитието на чернодробна и бъбречна недостатъчност, респективно тези хронични заболявания определят причината за смъртния изход.

Причината за смъртта на Б.П. Б. е тежката декомпенсирана чернодробна цироза, довела до развитието на комплексен синдром на чернодробна и бъбречна недостатъчност и в този смисъл не е налице причинно следствена връзка между получените наранявания и настъпилата смърт на 30.08.2014г.

Установени са данни по време на операцията за декомпенсирана чернодробна цироза с асцит, които от своя страна водят до дистрофични процеси, слабост на коремната стена, вкл. определят развитието на чернодробна и бъбречна недостатъчност, която е и основна причина за настъпилия смъртния изход.

Според заключението на назначената и приета от съда тройна съдебно-медицинска експертиза № 85/2015г

-При пострадалия Б. Б. са били установени следните увреждания: жълтеникавочервеникаво кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница; подобни по цвят кръвонасядания по вътрешната повърхност на долна трета на дясната предмишница, по вътрешностраничната повърхност на дясната гривнена става, по вътрешната повърхност на лявата мишница в долна трета, по страничната повърхност на дясната подбедрица в горна трета, по лява седалищна област; счупване на 8-9-то леви ребра, излив на кръв в лявата плеврална кухина около 500 мл.

Диагнозата на разкъсването на далака е поставена на 14.08.2014 год., след постъпване в болницата.

На Б. са причинени:

- травматична загуба на слезка;

-  масивният кръвоизлив в коремната кухина (около 3 000 мл) води до разстройство на здравето - опасно за живота, която е била постоянна от момента на причиняване на увреждането до оперативната интервенция и неминуемо е щяла да доведе до смъртен изход без навременна медицинска намеса;

-  изливът на кръв в лявата плеврална кухина в порядък около 500 мл представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

-  другите увреждания водят до разстройство на здравето - временно и неопасно за живота.

Установените травматични увреждания са резултат на тъпи механични травми - удари с или върху твърди тъпи предмети.

Разкъсването на далака е резултат на силен удар по лявата странична повърхност на тялото, с крак (ритане, „тъпчене"), каквито са свидетелските показания.

-Според резултатите от обдукцията причината за смъртта на Б. Б. е многоорганна недостатъчност (сърдечна, чернодробна и бъбречна) с водеща обострената декомпенсирана чернодробна недостатъчност, развили се на усложнен здравен фон - травма, кръвозагуба и двукратни оперативни интервенции.

-Видно от представената медицинска документация - историите на заболяване и аутопсионен протокол, Б.П. Б. е страдал от декомпенсирана чернодробна цироза с асцит, дилатативна кардиомиопатия, която според анамнезата за хронична алкохолна употреба и при липсата на изразена коронаросклероза би могла да бъде определена като „алкохолна кардиомиопатия"; страдал е и от ХОББ. Всички тези състояния са хронични.

-Пострадалият е починал именно от изострянето и задълбочаването на наличните преди инцидента заболявания.

-Водеща причина за смъртта на Б.П. Б. е тежката декомпенсирана чернодробна цироза.

Това заболяване не е в резултат от понесените травми и последствията от тях, предхождало ги е. Най-честите причини за развитието на цироза са системната и продължителна употреба на алкохол, прекаран хепатит, сърдечно заболяване, токсично въздействие. В конкретния случай може да се допусне, че заболяването се дължи на хроничния алкохолизъм, за който съобщават свидетелите (и евентуално прекаран хепатит, но за такъв няма данни в делото).

Цирозата на черния дроб е нелечимо заболяване, при което продължителността на живота е няколко години. Най-често смъртта настъпва вследствие на кръвоизливи от варици на хранопровода, чернодробна кома, инфекции, електролитни нарушения. Чернодробната цироза протича на тласъци, с обостряния, като в конкретния случай е възможно травмата и нейните усложнения да са способствали за задълбочаване и изостряне на чернодробната недостатъчност.

Следователно, причинна връзка, макар и непряка, може да се посочи във възможността травмата и усложненията й да са дали тласък на вече съществуващо тежко и нелечимо заболяване с неизбежен фатален изход.

Разкъсването на далака е резултат на силен удар по лявата странична повърхност на тялото, с крак (ритане, „тъпчене"), каквито са свидетелските показания.

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия  в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по съдебно-медицинските експертизи, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ВОС относно това, че подс.И. е нанесъл на травматични увреждания, които по своите медико-биологични белези отговарят на критериите за тежка телесна повреда.

За да бъде ангажирана обаче наказателната отговорност на подсъдимия по чл.124 от НК е необходимо не само да се установи, че е настъпила смъртта на пострадалия, но и че тя се намира в пряка причинна връзка с нея. Практиката сочи, че при престъплението по чл.124 от НК причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е по-далечна, косвена, опосредствувана от едно междинно състояние. Виж Решение № 621 от 23.VIII.1991 г. по н. д. № 456/91 г., I н. о. В конкретния случай в резултат на поведението на подсъдимият, който директно е въздействал върху телесната неприкосновеност на пострадалия са били нанесени конкретни травматични увреждания - контузия на корема, контузия на гръден кош, счупване на 8-9-то леви ребра, кръвонасядания по дясната мишница, кръвонасядания по дясна предмишница, дясна гривнена става, кръвонасядане по лява мишница, кръвонасядане по дясна подбедрица и лява седалищна област. Те от своя страна са поставили началото на една верига от процеси и причинно-следствени връзки - тези в областта на корема са водели до излив на около 3 литра кръв в коремната кухина, загуба на слезка и остра кръвоизливна анемия; травмата на гръдния кош е била съпроводена с излив на кръв в лявата плеврална кухина в порядък около 500 мл и развитие на левостранен хемоторакс. Това са уврежданията на здравето на пострадалия, които стоят в пряка причинно следствена връзка с нанесения му на 10.08.2014г. побой. Те обаче в резултат на проведеното оперативно лечение са били овладени и пострадалият е бил изписан от болничното заведение с добри жизнени показатели на 20.08.2014 г. , т.е. причинно-следствения процес е бил прекъснат и не е настъпил по-тежък резултат.

Едва 6 дни по-късно той постъпва отново в болничното заведение, където въпреки проведеното лечение умира на 30.08.2014 г. като причина за смъртта му е чернодробна цироза, чернодробно-бъбречна недостатъчност; асцит.

Горното сочи, че причината за смъртта на Б. Б. няма травматичен характер, а е резултат на тежко хронично негово заболяване, предхождащо нанасянето на травмите. В съдебно заседание вещите лица пред въззивната инстанция подробно изясниха генезиса на настъпване на смъртта на пострадалия, като също потвърдиха, че водещата причина за смъртта е не травматичното увреждане на слезката, а тежката цироза

В с.з. вещото лице д-р Лисаеев изрично подчерта: „За да има пряка причинна връзка между смъртта му и с нанесената му травма, той можеше да почине първо от кръвозагуба, тъй като е разкъсана слезката и далака, второ има възпаление на коремната кухина – перитонит, и третата причина, от която можеше макар и хипотетична е от хемоторакс, т.е. излива на кръв в лявата плеврална кухина. Ако беше починал от тези причини, или от някакви усложнения, непосредствено свързани с тях, можеше да се намери пряка причинна връзка, но на пациента е овладян кръвоизлива овладян е перитонита, след което той почива вече и основната причина както е възприето при аутопсията, а и ние я възприемаме, водеща причина е чернодробното заболяване - тежката цироза».

Тук следва изрично да се посочи, че в диспозитива на обвинението, възведено срещу подс.И. изрично му е вменено, че настъпилата на 30.08.2014 г. смърт на Б.П. Б. е последица на умишлено нанесена на 10.08.2014 г. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката, последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и счупване на 8-9 леви ребра, излив на кръв /около 500 мл/ в лявата плеврална кухина, довели до общо разстройство на здравето опасно за живота. Никъде в генезиса на смъртта не е посочена основната медицинска причина – приета единодушно от всички експерти по делото – тежка чернодробна цироза.

Изложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че не е налице едни от обективните признаци на престъплението по чл.124 от НК – липсва пряка причинно следствена връзка между нанесените травматични увреждания от подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалия. Това води на извод, че подсъдимият не може да отговаря за крайния резултат (смъртта) и неговата наказателна отговорност следва да се ограничи до общественоопасните последици, които са пряко и непосредствено причинени от деянието – травматичните увреждания, нанесени на пострадалия на 10.08.2014 г.

Горното налага въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.128 от НК.

Това от своя страна налага въззивната инстанция да извърши на свои ред преценка за справедливото наказание, което следва да бъде наложено на подс.И.. Санкцията на нормата на чл.128 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” в диапазона от 3 до 10 години. Личността на подсъдимия разкрива ниска степен на обществена опасност – с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, полага обществено полезен труд, оказал съдействие на органите на разследването. Като отегчаващо отговорността обстоятелства въззивната инстанция отчита несъразмерността на употребената сила по отношение на едно физически слабо и беззащитно лице.

Гореизложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че наложеното от първостепенния съд наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ е справедливо и съответно на личността на дееца и стореното от него. Това наказание подлежи на задължителна редукция по реда на чл. 58а ал. 1 от НК с една трета, като на подсъдимия следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Искането на обвинение (публичното и частното такова) за отмяна на приложението на чл.66 от НК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Затова и в крайна сметка въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на подсъдимия Е.И. – касае се за неосъждано лице, с добри характеристични данни, със средно образование, работи, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ВОС е отмерил, при коригираната от въззивната инстанция мотивировка за това.

По отношение на гражданските искове.

На първо място следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд при конституирането на гражданските ищци и частни обвинители е допуснал незаконосъобразно процесуално действие, игнорирайки обвързващите разпоредби на постановленията на ВС /ППВС № 4 от 1961 г., ППВС № 5 от 1969 г., ППВС № 2 от 1984 г/ и базираната върху тях непротиворечива съдебна практика относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия.

Както е добре известно, обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, се определя от принципа на справедливостта и в случаите на причинена смърт е насочено да възмезди душевните страдания на най-близките на пострадалия лица - неговите родители, деца и съпруг /а/, както и лицата, установили същите отношения - фактически съжители или отглеждано, но още неосиновено дете. Задължителната съдебна практика ограничава кръга на правоимащите и не включва в него братята и сестрите, независимо от претърпените от тях неимуществени вреди поради загубата на близък роднина. Аргументът, че жалбоподателите са единствени наследници, е неотносим към преценката дали те са носители на правото на обезщетение за неимуществени вреди. Така заявената претенция черпи основание от института на непозволеното увреждане и не е свързана с правото на наследяване. Ето защо първоинстанционният съд незаконосъобразно е конституирал сестрите на починалия като граждански ищци, поради което присъдата на първата инстанция подлежи на отмяна в гражданско-осъдителната й част, а производството относно предявените граждански искове, следва да бъде прекратено.

След извършената преквалификация на деянието в такова по чл.128 от НК сестрите на пострадалия още по-малко са легитимирани да претендират обезщетение за претърпените от него приживе болки и страдания в резултат на нанесените му телесни увреждания.

Недопустимостта на уважените от първата инстанция граждански искове влече след себе си като правна последица и неправилност на осъждането на подсъдимия да заплати държавната такса за неговото предявяване, както и възлагането на направените от гражданските ищци разноски за възнаграждение на техните повереници.

На базата на направените разноски по делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените разходи пред тази инстанция в размер на 648.36 лева.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани други пропуски или нарушения, водещи до нейната отмяна.

 

Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т.2 и ал. 3 и чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 72 от 07.09.2016г. постановена по НОХД № 889/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна като:

1. прилага закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.128, ал.1 от НК, като приема че подсъдимият Е.А.И., ЕГН ********** *** е причинил тежка телесна повреда на Б.П. Б., изразяваща се в разкъсване на слезката, последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и счупване на 8-9 леви ребра, излив на кръв /около 500 мл/ в лявата плеврална кухина.

2. ОТМЕНЯ присъдата в нейната гражданско-осъдителна част, с която подс.И. е осъден да заплати на Р.П.Б. с ЕГН ********** и Н.П.Х. с ЕГН **********, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – в размер на по 5000,00 лева /пет хиляди/ за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

3. ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подс.И. е бил осъден да заплати и държавна такса върху размера на уважените искове – 400 лева.

4. ОТМЕНЯ присъдата в частта на разноските, с която подс.И. е бил осъден да заплати и направените от гражданските ищци разноски за адвокатско възнаграждение - 6000,00 /шест хиляди/ лева на Р.Б. и 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева на Н.Х..

 

ПРЕКРАТЯВА производството в гражданско-осъдителната му част.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Е.А.И., ЕГН ********** да заплати сторените във въззивното производство разноски за изплатени възнаграждения на вещи лица в размер на 648.36 лева в полза на съдебната власт по сметка на ВАпС.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на касационна проверка от ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Копие от решението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.