Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  60/05.04.    Година  2017                 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На девети март                                   Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 50 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 32, постановена на 21.12.2016 г. по НОХД № 284/16 на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимият М.А.М. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 1 и 4, б.“Б“ вр. алт. 1 ал.1 б. „В“ вр. чл.342 ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343Г от НК подс. М. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест  години. По чл. 58 от НК били приспаднати периодите с взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, както и времето през което подсъдимият бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

         Въззивното производство е образувано по протест на прокурора и жалби на повереника на частния обвинител и на защитник на подс. М., всички насочени срещу определеното от съда наказание и съдържащи искане за изменение на присъдата в тази част.

Прокурорът от ОП гр. Шумен намира, че наказанията, наложени на подсъдимия са неоснователно занижени и не съответстват на извършеното престъпление. Предлага се наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено до срок от 6 години и шест месеца, а лишаването от право – от 7 години. Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста. Преценява, че справедливо би било наказание към и малко под средния размер, съобразявайки възрастта на подсъдимия, фактът, че пострадалият има вина за случилото се, отчитайки и употребата на алкохол, неразрешена и висока скорост в населено място, бягството на извършителя и връщането му, за да заличи следите.

Повереникът навежда аргументи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като моли да бъде увеличено до размер над средния на предвиденото в закона. Счита се, че деянието е с висока степен на обществена опасност и извън законовите квалифициращи признаци, като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат високата скорост, с която е управлявал подсъдимия по време на предходната част от пътуването, продължителната употреба на алкохол, напълно заетия от хора автомобил – значително увеличаващо риска, несъобразяването на подсъдимия с отправените към него от пътуващите упреци за високата скорост. Поддържа се тезата, че пострадалият не е извършвал движения по пътното платно, а бил в безпомощно състояние към момента на удара, следователно не е съпричинил резултата и не е налице смекчаващо отговорността на подс. М. обстоятелство. В допълнителните си съображения в хода на пренията повереникът счита, че съдът неправилно е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Оценява като отегчаващи - насочването на разследването от страна на подсъдимия в грешна посока, употребата на различни видове алкохол през цялата вечер,  а от друга страна подчертава, че пострадалият не е нарушил съзнателно и волево установените правила за движение. Моли наказанието да бъде увеличено.

В жалбата си защитникът на подсъдимия – адв. И. Й., счита, че присъдата е в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е отчел многобройните и изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не е приложил чл. 55 от НК и не е отложил наказанието по чл. 66 от НК. Позовава се на разпоредбата на чл. 56 от НК, според която не са отегчаващи обстоятелствата, отчетени при определяне на съответното престъпление, каквито в случая са извършването на деянието в пияно състояние и бягството от произшествието. Изброени са обстоятелства, които според защитника смекчават отговорността и се подчертава като изключително съпричиняването от пострадалия. Според защитника, с отлагането на наказанието по чл. 66 от НК с максимален изпитателен срок биха били постигнати целите на превенцията. Иска се изменението на присъдата с прилагане на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. В с.з. поддържа жалбата си и в допълнение сочи, че подсъдимият е признал вината си още при първия си разпит, но в досъдебното производство линията на защита е била свързана със съмнения относно причиняване на смъртта на пострадалия от друг. Подчертава, че позицията на пострадалия на пътното платно изключително смекчава отговорността на подсъдимия, тъй като иначе не би настъпило произшествие. Счита, че неправилно съдът е ценил като отегчаващи обстоятелство действията, които подсъдимият е предприел след произшествието, тъй като поведението му е било житейски обяснимо предвид липсата на опит, силния стрес, шока и паниката му. Моли жалбата да бъде уважена.

В последната си дума подс. М. иска условна присъда.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК и към предвидения общ ред. Събрани са били доказателства чрез различна процесуална техника – с приобщаване по чл. 372 ал. 3 от НПК на пет заключения на вещите лица Владов, Куманова и Вангелов, с непосредствено изслушване на свидетелски показания, заключения, обяснения на подсъдимия, прочетени са били писмените източници. Отразената в мотивите на съдебния акт фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните значими фактически положения:

На 26.04.2014 г. в с.Ясенково, обл. Шумен имало сватба, на която присъствали и подсъдимият М.А.М., свид. М.И.А. и свид. Ш.С.Ш.. Всеки от тях изпил по около 200-300 мл. джин и бира по време на празненството. Около 01,00 часа на 27.04.14г. към тях се присъединил и техен познат на име Г.. Четиримата решили да отидат до с. Борци с автомобила на подсъдимия „Опел Зафира” с рег.№ Н 39-26 ВВ, като на отиване карал свид.М.А.. Около 01,30 ч. пристигнали в заведение в с.Борци, но собственичката им казала, че затваря. Върнали се в с.Ясенково, като автомобила управлявал подсъдимият М.. Подсъдимият и свид. М.А. и свид.Ш.Ш. отишли в заведение, намиращо се в центъра на селото. Поръчали си бира и седнали до свидетелите М.Ф.И., Я.Н.М. и М.К.М.. В заведението бил и пострадалият М.Д., заедно със свид.А.Р.И.. Пострадалият Д. също бил употребил алкохол, говорел на висок глас с присъстващите в заведението и ги почерпил по една бира.

 Малко след четири часа заведението затворило. Пострадалият Д. се качил в автомобила на свид. И. и го помолил да отидат до гр.Шумен, за да си изтегли пари от банкомат, тъй като не успял по-рано вечерта. Свид. И.  бил много изморен и му казал, че ще се прибира, като подканил пострадалия също да се прибере. Д. отговорил, че не иска да се прибира, а че ще си повика такси. Между 04.30 – 05.00 часа пред дома на свид.И., намиращ се на ул.”Надежда” №9, двамата слезли от автомобила и се разделили. Свидетелят се прибрал в дома си, а пострадалият пресякъл пътното платно и преминал на отсрещната страна до намиращата се крайпътна чешма, за да се освежи. Покрай чешмата го забелязал и свид. И.Н., който към 05,13 часа минал по ул. „Надежда” с лек автомобил „ Опел Корса” /Комбо/ с рег. № РР 6522 АР, тъй като зареждал магазините в с.Ясенково и съседните села с хляб. В резултат на приетия алкохол, пострадалият не успявал да пази добро равновесие докато върви и залитал.   

 Компанията на подсъдимия решила да отиде до бензиностанцията на с.Тимарево, за да си купят цигари. Качили се в автомобила на подсъдимия. На шофьорското място седнал подс.М., отпред до него на предна дясна седалка седял свид.М.И.А., зад него на задната седалка седял свид.Ш.Ш., а до него свид. Я.М.. В багажното отделение седнали свид.М.К.М. и М.Ф.И.. По пътя за с.Тимарево, подсъдимият управлявал автомобила със скорост около и над 120 км/ч. Стигнали до бензиностанцията в с.Тимарево, където подсъдимият заредил гориво, купил цигари и пет кафета, които изпили и решили да се връщат в с.Ясенково. Седнали в автомобила на същите места. На връщане подсъдимият М. управлявал автомобила с висока скорост около и малко над 120 км/ч. Свид. Я.М. му направил забележка да кара по-бавно. Спрели на бензиностанцията в с. Венец и решили да си купят бира. Закупили си бира „Каменица” в кутийки и шишета. На връщане към с. Ясенково, подсъдимият отново управлявал автомобила с висока скорост около 120 км/ч., поради което свид. Я.М. му направил за втори път забележка да кара по-бавно.

Около 05,30 часа автомобила, управляван от подс.М. *** и се движел в средата на платното на ул.”Надежда” със скорост около 99, 18 км/ч, първоначално на дълги, а след това на къси светлини. Предвид високата скорост и недостатъчната осветеност подсъдимият М. възприел късно, че на платното има човек и не успял да предотврати удара. Пострадалият Д., бил ниско приведен, на колене, с опряно дясно коляно, таз на височината на предния регистрационен номер и глава на височината на халогенния фар на автомобила. При удара пострадалият бил блъснат от дясно в областта на таз - гръден кош - дясно рамо - глава. В процеса на спиране тялото на пешеходеца било влачено напред от автомобила, по посока на движението на разстояние от 33 метра от мястото на удара. Преди да спре автомобилът преминал с предното и задно десни колелета през левия крак на пострадалия. Оставяйки 43м спирачни следи, л.а. преустановил движението си на 52,40 м. от мястото на удара в средата на пътното платно.

Подс. М. и пътниците слезли от автомобила. Свид. М.А. приближил тялото на пострадалия и видял, че едната част от лицето на пострадалия липсва. Всички се притеснили и решили да се махнат от произшествието. Качили се обратно в автомобила, като изхвърлили встрани на пътя кутийките и  шишето с бира. Подсъдимият задвижил автомобила по инерция с изключен двигател и без светлини, записано от камера на фасадата на пощенската станция, до дома на свид. Я.М., който казал, че се прибира и слязъл. Останалите свидетели и подсъдимият отишли до дома му, където прибрали автомобила и започнали да го оглеждат. Подсъдимият излял върху предната част на автомобила кофа с вода.  Свид. М.М. предложил да се върнат да приберат изхвърлените кутийки и бутилка с бира, което и направили, но когато приближили видели, че на мястото са се събрали хора. Хукнали обратно да бягат, като свид. М.М. се прибрал, а останалите четирима излезли извън селото. Постояли известно време извън населеното място, след което се прибрали по домовете си. Същия ден подсъдимият и свидетелите, които са пътували с него в автомобила, били задържани от органите на МВР за изясняване на случая.

В хода на разследването били извършени следните действия, за които са съставени протоколи:

- оглед на местопроизшествие, при който са огледани и описани тялото на пострадалия Д., намерените и фиксирани следи, иззети и веществени доказателства, сред които мъжка черна кожена обувка, множество пластмасови елементи, 4 метални кутии  и 2 стъклени бутилки от бира „Каменица” и др.

- оглед на местопроизшествие от 27.04.2014 г. на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № Н 3926 ВВ, при който са иззети като веществени доказателства самият автомобил, косми от предна броня на лекия автомобил и натривки от волана на автомобила, както и допълнителен от 29.04.2014 г.

- оглед на лек автомобил „Опел Корса /Комбо/” с рег. № РР 6522 АР, за което е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2014г.

- с протокол за доброволно предаване от 10.06.2014 г. от свид.А.Р.Р. е предаден 1 бр. диск, съдържащ видеофайл от 27.04.2014 г., технически негоден. На 22.07.2014 г. свид. Р. предал още един диск, съдържащ видеофайлове със записи от камери, поставени на пощата и на пункта за изкупуване на материали в с.Ясенково.

- оглед на трупа на пострадалия в ОСМ при МБАЛ – гр.Шумен.

В хода на досъдебното производство били назначени и извършени множество експертизи, чиито заключения са приобщени към материалите от първоинстанционния съд:

-съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 33/2014 г. на пострадалия М. И. Д., установяваща травматичните увреждания по пострадалия, причината за смъртта - множеството несъвместими с живота травми – разкъсване на сърцето, белите дробове, черния дроб, пълно отстраняване на главния мозък от черепа и др. Всички увреждания са получени по механизма на удар, натиск и притискане с или върху твърди тъпи и ръбести предмети и са причинени прижизнено, могат да настъпят при ПТП, като съществува пряка причинно-следствена връзка между получените травми и настъпването на смъртта.

-съдебна автотехническа експертиза, която е установила мястото на удара между автомобила и пострадалия - петното с неправилна форма с размери 30/25, обект №1 с координати: - спрямо пътното платно: на 300 м. след входна табела с.Ясенково, на 0,7 м. на дясно на осевата линия по посока на движението и на разстояние 33 метра преди тялото на пострадалия; - спрямо ориентира ОР1: на 22 м. надлъжно и на 5,7 м. напречно на пътното платно преди ОР1 по посока на движението. Съобразени са били находките по тялото на пострадалия и по л.а. и е установена мястото и позата му в момента на удара - в средата на пътното платно, напречно на пътя, с крака около осевата линия, ниско приведено, на колене с опорно дясно коляно, таз на височината на предния регистрационен номер и глава на височината на халогенния фар, с които и части на л.а. пострадалият е ударен от дясната си страна в областта на таз- гръден кош- дясно рамо- глава. Разкъсно- контузните рани отпред на гърдите и на гърба на лявата ръка е възможно да се дължат на подкартерната ламарина, която в резултат на удара е провиснала на 10 см. от нивото на пътя. Уврежданията по автомобила в по-високата и твърда част на предната броня, регистрационният номер, маската и декоративната решетка от дясната страна между регистрационния номер и десният халогенен фар, както и масивните увреждания от дясната страна на тялото между таза и главата на пострадалия е възможно да са в резултат на удара при ПТП. Пръските кръв и протриванията в долната дясна част на задния мост и планката на резервната гума, напуквания в ниската долна пластмасова част на предната престилка и травмите на долните крайници на пострадалия е възможно да се дължат на последващото след удара влачене на тялото по пътното платно пред автомобила и преминаване през него. Разгледана и отхвърлена била версията за легнало положение на тялото, тъй като в този случай не биха се получили увреждания по предната част на автомобила на ниво над 20 см. Установена била скоростта на движение на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № Н 3926 ВВ преди ПТП - не по-малка от 99,18 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение 99,18 км/час - 115,56 метра, позволявала безопасно спиране преди удара при дълги светлини. Опасната зона за спиране при движение с 50 км/час - 46,18 метра. Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП и в случай, че навлизайки в населено място е съобразил скоростта на движение с максимално разрешената 50 км/час. В този случай, при възникване на опасност автомобилът би спрял в рамките на опасната зона – 46,18 метра.

-комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза потвърждава приетите констатации на предходната, като в допълнение установява, че зоната на осветяване на късите светлини е 50 метра  пред автомобила. При движение на къси светлини със скорост от 99,18 км/час зоната на видимост, осветявана от фаровете е по-малка от опасната зона и водача на л.а. „Опел Зафира” с рег.№ Н 3926 ВВ е нямал техническа възможност да предотврати удара, дори и да е реагирал  със спиране  още в момента на осветяване  на лежащото тяло на пътя. При движение на къси светлини произшествието би могло да бъде избегнато, само в случай, че  скоростта на автомобила е била под 50,83 км/час.  Произшествието би могло да бъде избегнато и в случай, че водача е управлявал с включени дълги светлини, съответстващи на скоростта на движение на автомобила. В този случай той би имал техническа възможност да забележи  от 150 метра лежащото на пътя тяло и да спре в опасната зона от 115,56 метра.”

- допълнителна съдебно-автотехническа експертиза установява, че няма техническа възможност уврежданията по маската и предната броня на л.а.”Опел Зафира” с рег.№ Н 3926 ВВ да се получат при сътресението, след като автомобилът вече е прегазил пострадалия.  Възможно е счупени елементи от предната решетка при първоначалния удар с тялото, да изпаднат на пътя в резултат на сътресението, след като автомобилът е прегазил пострадалия.

- съдебно- автотехническа експертиза по отношение на лек автомобил „Опел Корса /Комбо/” с рег.№ РР 6522 АР. Видно от заключението й при извършения оглед на автомобил „Опел Комбо” с рег.№ РР 6522 АР не са установени подменени части или детайли по купето и ходовата част на автомобила, както и огъвания, подбивания и пребоядисване на детайли на автомобила, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

-видеотехническа и идентификационна експертиза с обект на изследване 2 бр. дискове – обект № 1 – увреден или с неправилно записана информация, и обект № 2 - един брой диск CD-R с надпис „maxell„  с големина 700 MB – 80 min, без ръкописен текст, съдържа 3 бр. видеофайлове от две камери, без звук. При предварителния преглед на видеофайлът с № 1_01_М140427050000 се установил запис, направен през тъмната част от денонощието, като в обхвата на камерата е част от пътното платно и тротоарна площ. По време на записа преминават три броя леки автомобили – първият, бял на цвят лекотоварен – фургон, в 05 часа, 13 минути и 40 секунди по тайм кода, се движи се по пътното платно от ляво на дясно, с включени фарове - вероятно е заснет леко товарен автомобил /пикап/ „Опел Комбо”; вторият, светъл на цвят тип „хеч бек”, в 05 часа, 24 минути и 56 секунди, се движи се по пътното платно от дясно на ляво, с включени фарове; третият автомобил, тъмен на цвят, вероятно сив, се появява в обхвата на камерата в 05 часа, 37 минути и 13 секунди по тайм кода от самия запис и напуска обхвата в 05 часа, 37 минути и 16 секунди, движи се по пътното платно от ляво на дясно, с изгасени фарове, резултатът от проведения сравнителен анализ и посочените общи идентификационни признаци позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия най-вероятно е заснет лек автомобил /ван/ „Опел Зафира”. Резултатът от изследването позволява да се направи извод, че извлечените снимки от видеозаписите са негодни за провеждане на сравнително идентификационно изследване, защото идентификацията по изображения, извлечени от предоставен видеозапис или фотоснимка изисква позволяващо визуализация на индивидуални белези. Позицията на камерата спрямо осветен участък от пътното платно, ракурса, резолюция, както и високото ниво на компресия не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на автомобила. Резултатът от изследването на видеофайловете с № 5_01_М_140427052948.h264 и с № 9_01_М_140427052033.h264, съдържа изображения необхващащи пътя, а фиксирали само светлина от фарове на два автомобила, позволява да се направи извод, че извлечените снимки от видеозаписите са негодни за провеждане на сравнително идентификационно изследване. Към заключението на видеотехническата и идентификационна експертиза е изготвено и приложение със снимки от изследваните видеофайлове.

-химическа експертиза № 94/2014 г. на пробата кръв на лицето М. И. Д., в която е установено наличие на алкохол в размер на 3,13 ‰.

-химическа експертиза № 83/2014 г. на пробата кръв на подс. М., в която е установено наличие на алкохол в размер на 0,64 ‰.

- съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 77/2015г. установява, че вземайки предвид установеното с химическа експертиза № 83/2014 г. – 0,64 ‰ и отчитайки времето, изтекло от произшествието до вземането на кръвна проба на подсъдимия, алкохолната концентрация в кръвта на лицето към 05,00- 05,20 часа на 27.04.2014 г. се изчислява между 1,49 и 1,55 ‰ - в границите на средната степен на алкохолно опиване, която се проявява със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, отслабване на концентрацията и вниманието, сърдечно съдови разстройства, забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци на потискане на централната нервна система, значителни координационни нарушения, възможни вегетативни смущения и др.

- съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 181 /2015 г. установява, че отчитайки параметрите заложени в задачата на експертизата, както и показанията на свидетелите по делото, обясненията на подс. М., относно вида и количеството на приетия от него алкохол на 26/27.04.2015 г. и декларираното тегло на лицето към датата на ПТП-то, алкохолната концентрация в кръвта му към 05,00- 05,20 часа се изчислява между 1,94 и 1,99 ‰. Разликите при двата метода на изчисляване алкохолна концентрация, вариращи в рамките на 0,44 - 0,45 ‰, могат да се дължат на неточности в свидетелските показания, в декларираното тегло, в алкохолния градус на консумирания джин и др.  От медицинска гледна точка по-точни и достоверни са изчисленията, направени на базата на взетата кръвна проба. И при двата метода на изчисление, алкохолната концентрация попада в средната степен на алкохолно опиване, която обикновено се проявява със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, ориентировката, отслабване на  концентрацията и вниманието и съобразителността, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно съдови разстройства, признаци на потискане на ЦНС, значителни координационни нарушения, възможни са вегетативни смущения и други.

- съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №14 / 2014 г. на нишковидни обекти, иззети при оглед на л.а.”Опел Зафира” с рег. № Н 3926ВВ, установява, че снопчето нишковидни обекти представлява кичур от човешки косми от глава. Преобладаващото количество от космите са отскубнати, притежават жизнеспособни луковици и могат да бъдат подложени на идентификация по метода на ДНК профилирането.

- съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането установява, че при изследването на обект №1 /косми/ се е определил ДНК профил на лице от мъжки пол, който показва пълно съвпадение в генотипизираните локуси с ДНК профила на М. И. Д..

- трасологическа експертиза установява, че част от предоставените пластмасови парчета с неправилна форма, иззети  с Протокол за оглед на местопроизшествие от 27.04.2014 г. в с.Ясенково, обл. Шумен, са били едно цяло с детайли и елементи  от предната част на лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ Н 3926 ВВ, съхраняван в двора на сектор „ПП”  при ОД на МВР гр.Шумен.

- графическа експертиза № 108/2015 г. установява, че почеркът, с който е положен подписът над името М. в ксерокопие на Обяснение от М.А.М., на лист 116, том 2 и този, с който са положени подписите, представени, като сравнителен материал принадлежи на едно и също лице. Почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст в ксерокопие на Обяснение, на лист 116, т.2,  и този, с който е изпълнен ръкописният текст, представен, като сравнителен материал принадлежи на едно и също лице.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14 – 0869-000267 / 28.04.201 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” Шумен на подсъдимия е наложена санкция по чл.171, т.1 , б.б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството на за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. На досъдебното производство е изискана справка от ОД на МВР гр.Шумен, от която се установява, че подс. М. е правоспособен водач на МПС от 30.04.2010 г. и до момента на произшествието не е бил наказван за нарушения на правилата на ЗДвП.

От изисканата и приложена справка за съдимост на подс. М. се  установява, че същия не е осъждан. В хода на съдебното производство е приета и характеристика на подс. М. ***.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупност от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства, събрани чрез свидетелските показания на свид.  М.Ф.И., Я.Н.М., Ш.К. М., М.И.А., М.К.М., Ю.Р.А., Х. М. О., Н.М.И., А.Р.Р., дадени в хода на съдебното производство и частично от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.1 и т.2 от НПК, на свид. А.Р.И., дадени в хода на съдебното производство, на свид. И. И.Н., дадени на досъдебното производство пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 предл.1 от НПК; интерпретираните от заключенията  на множеството експертизи, както и от  приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

При отчитане на двойнствената природа на обясненията на подсъдимия, съдът не е кредитирал части от тях, като е изложил съображенията си. Упражняването на личната защита на подсъдимия чрез обясненията му се установява и чрез съпоставката на двете му взаимноизключващи се твърдения на въпроса дали е видял пострадалия преди удара. Първо, подс. М. сочи, че не го е видял преди удара: "...там намалих скоростта, намалих даже и музиката и влязохме в село. По едно време колата прескочи от нещо. Спряхме и аз казах „Какво направихме“ и слязохме от колата и видяхме човека.“. Второ, същият заявява : “В последния момент видях аз, точно пред колата, на метър да е, ни наляво, ни надясно, иначе как ще ударя човек аз…Аз видях, но точно не мога да кажа. Последния момент ми заприлича на човек… Беше легнал на дясната страна, подпрял се на дясната си ръка“. Това противоречие е инкорпорирано в обясненията на подсъдимия от самото начало на производството. Фактите по делото сочат, че същият е реагирал преди удара, тъй като е задействал спирачната система и е изнесъл вляво л.а. След сработване на спирачната система, на разстояние 9, 40м от удара е започнало оставянето на спирачни следи. Не би могло да се предполага каква е причината пострадалият да не бъде забелязан от подсъдимия в рамките на 50м осветеност на фаровете в по-ранен момент. С оглед на възможното пълно изясняване на пътната обстановка, правилна е била оценката на ШОС, отразена и от фактическа страна, че подсъдимият е видял пострадалия преди удара. Споделят се съображенията на съда за изключване на обясненията за позата, в която е бил пострадалия на пътя. Към изводите на съда, основани на множеството експертни отговори, може да бъде допълнено и, че разположение на тялото по начина, описан от подсъдимия – легнал на дясната си страна, не би позволило инициален удар в десните области на тялото му със съответстващите повърхности на автомобила. Обективно травмите по тялото на пострадалия, от дясната му страна, в областта на таз - гръден кош - дясно рамо – глава, изключват обясненото от подсъдимия.

Подходът при оценката на свидетелските показания, депозирани пред съда и в хода на досъдебното производство, е съобразен с установените в съдебната практика критерии. Безспорно по делото от съществено значение са заключенията на експертизите, интерпретиращи преките, обективно установени доказателства при огледа на местопроизшествието, на проверяваните автомобили, находките по тялото на пострадалия. Версията на обвиняемия, че е преминал през вече блъснат човек, е категорично оборена от комплексните СМ и АТ експертизи, ВИЕ по данните от записите на близката камера, трасологичната експертиза, изследването на автомобила, разнасял хляб, придвижил се в същата посока по-рано от л.а. на подсъдимия.

На тази основа първоинстанционният съд е формулирал неоспорените пред въззивния съд съображения относно значението и стойността на отделните източници и изяснил фактическата обстановка по делото. Независимо от отсъствието на възражения, служебната проверка на настоящия състав установи, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон при спазване основните принципи по чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

 

ІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 27.04.2014 г., в с.Ясенково, общ. Венец, обл.Шумен, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ Н 3926 ВВ, е нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който: „При избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство,  е забранено да превишава скорост от 50 км/ч., при управление на превозно средство категория „В” в населено място”, като управляваният от него автомобил, се е движил със скорост 99,18 км/ч, в резултат на което причинил смъртта на М. И. Д., с ЕГН  **********,***, деянието е извършено в пияно състояние – деецът е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация 0,64 на хиляда, установена по надлежния ред, и водачът е избягал от местопроизшествието, а действията му са при условията на независимо съпричинителство от страна на М. И. Д., с ЕГН **********,***, който по същото време и място, като пешеходец, по смисъла на чл.107, ал.1 от ЗДвП – участник в движението, който се намира на пътя, извън пътното превозно средство и не е извършвал работа на пътя, е нарушил правилата за движение - чл.108, ал.1 от ЗДвП, според който „Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно”, и в нарушение на тази разпоредба на закона, се намирал в средата на пътното платно, напречно на пътя, ниско приведен, на колене, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343, ал.3, предл. първо и четвърто, б.”б” алтернатива 1-ва от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В подкрепа на този извод, съдът е обсъдил обективните и субективни признаци на състава. Разгледано е допуснатото от водача конкретно нарушение на правилата за движение на режима на скоростта в населено място, стоящо в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Преценени са доказателствата за съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, за бягството от местопроизшествието – съставляващи квалифициращи деянието обстоятелства. Въпреки положените от разследващите усилия действителното съдържание на алкохол в кръвта на дееца към момента на извършване на деянието не е прецизно установено. Предвид обстойните фактически изводи, приемането на заключенията на СМЕ, реконструиращи процентното съдържание на алкохол в кръвта в относителни параметри, би довело до включване в обвинението на недопустими в производството предположения. Спецификата на събитията и хронологията на установените факти позволява да се приеме като категорично наличието на алкохол по химическата експертиза, кръвната проба за която е взета часове след престъплението. Доказателствата не поставят под съмнение тази концентрация и с оглед липсата на употреба на алкохол от подсъдимия след извършване на деянието.

Изложени са били съображения в дължим обем и по възражението на повереника, че пострадалият не е съпричинил резултата. Пред настоящата инстанция повереникът подчертава, че предвид високото съдържание на алкохол в кръвта, пострадалият е бил в безпомощно състояние, не е извършвал движение, не е пресичал, не се е движел, лежал и се опитвал да стане бавно и мъчително, често падал, не можел да се контролира. С оглед на изложеното не би могло да се приеме, че е нарушавал правилата за движение, защото действията му не са били извършени под контрол на съзнанието, волево и в състояние да разбира свойството и значението им. Съставът отхвърли това възражение, съобразявайки следното:

В обстоятелствената част на обвинителния акт и на самото обвинение срещу подс. М. обосновано са включени допуснати от пострадалия нарушения на ЗДвП. В пар. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, т. 28 е налице легална дефиниция за - "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя”. Изрично чл. 107 от ЗДвП регламентира, че “Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя”.

С оглед на изложеното пострадалият Д. има статут на пешеходец и участник в движението, независимо от позата си. Той се е намирал извън превозно средство, на пътя и е оказал влияние на движението. Известни от практиката на съдилищата са случаи със сходни фактически положения, напр. по Решение № 344/01.10.2009г. на ВКС, ІІІ н.о., по арг. и от Решение № 400/08.10.2009г. на ВКС, ІІІ н.о. Изрично в Решение № 321/12.09.2011г. на ВКС е формулирано: “Наличието на лежащ на пътя човек винаги е препятствие, с което водачите са длъжни да се съобразяват, както изисква чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Няма значение по каква именно причина човекът лежи: легнал по собствено желание, паднал, защото е бил пиян, защото му е прилошало, защото е бил ударен.”.

Алкохолната концентрация, установена в кръвта на пострадалия, в резултат от неговите собствени предходни решения, не е била в степен да изключи извършването на движения по преминаване на пътното платно. Такива е извършил след като са се разделили с неговия приятел – свид. Айдън И.. Минути по-късно е бил забелязан край чешмата от свид. И.Н.. Към момента на удара пострадалият се е намирал на платното за движение, а не на тротоара или банкета, и е следвало да съобрази поведението си с изискванията към пешеходците, в частност по чл. 113 ал. 2 – „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Конкретните правила по чл. 113 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗДвП задължават пешеходците преди да навлязат на платното за движение, /т. 1./ да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; /и т.2/ да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

С оглед задължителните указания на ТР 2/2016г. на ОСНК на ВКС на РБ: „Правото на преминаване на пешеходеца е твърде всеобхватно понятие, като за нуждите на решението и с оглед спецификата на въпроса, същото трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на пресичане е вид субективно право. Според теорията то се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение- да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси…. По VI, б. г): Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. т. 1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.“.

С оглед на изложеното, доколкото пострадалият не е изпълнил задълженията си като пешеходец по чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 108 ал. 1 от ЗДвП е имал конкретен принос за настъпване на престъпния резултат.

Правилни са изводите на ШОС относно субективната страна на деянието, извършено от подс. М.. Подробно е обсъдена формата на вината, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тежки престъпни последици в причинна връзка с неправомерното му поведение, макар и да не го е сторил.

Съставът не констатира необходимост от излагане на допълнителни правни съображения.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Основните възражения по протеста и жалбите на частния обвинител Д. и защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Всички считат, че са налице основния за изменението на присъдата в тази част. Прокурорът в протеста претендира увеличаване на двете наказания, основното до размер на средния шест години и шест месеца, а кумулативното за срок от седем години; частното обвинение претендира за увеличаване на наказанието лишаване от свобода над средния размер /с неточно посочване на максималната граница/, а защитата на подс. М. моли за прилагане на чл. 55 от НК с приложението на чл. 66 от НК. И пред двете инстанции в последната си дума подсъдимият иска условна присъда.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Рамките на наказанието лишаване от свобода, по действалия към момента на деянието закон, задължителен по чл. 2 от НК, са в съответствие със специалната норма на чл. 343 ал. 3 б. “Б” от НК – за срок от три до десет години.

Първоинстанционният съд е изложил съображения по изясняване на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изрично е откроил смекчаващи – неосъждан, в младежка възраст, изразено съжаление за извършеното, не възпрепятствал приключването на воденото спрямо него наказателно производство, липса на нарушения на ЗДвП, добри характеристични данни и съпричиняване от страна на пострадалия. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства е оценил – че подсъдимият е управлявал  МПС след употреба на алкохол в населено място с висока скорост, с което е поставил в риск живота на пътуващите в автомобила лица; опитал се да прикрие следите от престъплението – като прибрал в дома си автомобила, с който е причинил пътнотранспортното произшествие и се е върнал на местопроизшествието, за да вземе изхвърлените улики.

Според страните във въззивното производство в тази част оценъчната дейност на първоинстанционния съд разкрива двойно отчитане на отделни обстоятелства – като значими и за наказателната отговорност при забраната на чл. 56 от НК, противоречия и непълно изясняване на всички елементи по индивидуализацията на наказанието. Проверката на състава по тези възражения установи следното:

Степента на обществена опасност на деянието действително е висока. Произшествието е от вида на най-укоримите от обществото престъпления по транспорта. Едновременно с това, подобни деяния са често разпространени, генерирани от множество социални и лични фактори в пренебрежение на установения законов ред. Особен отпечатък върху оценката за обществената опасност има употребата на алкохол от подсъдимия, различен вид и количества, приеман през цялата вечер, разкриващо пренебрежението на подсъдимия към завишаващия се риск от засягане на способностите му като водач на МПС и за безопасността на пътуващите с него свидетели. На следващо място са действията в нарушение на задълженията за участник в ПТП да остане на място до пристигането на компетентните органи, придвижването с автомобила без звук на двигателя и без светлини на достатъчно разстояние, укриването на л.а., измиването на следите по него, желанието да се заличат и други следи, които биха довели до разкриване на авторството. С тези си характеристики деянието се откроява спрямо съответни по квалификация други престъпления.

Степента на обществена опасност на подс. М. е сравнително ниска – неосъждан, работи и е известен като тих и скромен човек, няма допуснати нарушения на правилата за движение в периода на общо 4 години след придобиване на правоспособността си. Изразил е съжаление за случилото се.

Като смекчаващи обстоятелства според състава следва да се считат – чистото съдебно минало, липса на предходни нарушения на правилата за движение,възрастта, добрите характеристични данни по местоживеене, съзнанието за вина за случилото се, съпричиняването на резултата от поведението на пострадалия.

Не следва да бъде оценявано като смекчаващо обстоятелство процесуалното поведение на подсъдимия - да не възпрепятства приключването на воденото наказателно производство. Това обстоятелство би било значимо при обсъждане на въпросите по чл. 56 и следв. от НПК. Видно е, че в определението си по чл. 309 ал. 1 от НПК, след постановяване на присъдата ШОС е съобразил именно, че с процесуалното си поведение подсъдимият по никакъв начин не е възпрепятствал разглеждането на производството, поради което и не е взел спрямо него мярка за неотклонение.

Поведението на обвиняемия и подсъдимия в хода на наказателното производство е свързано с предоставен от процесуалния закон комплекс от права и задължения, произтичащи от особения му статут. Участието му във воденото производство не може да повлияе върху оценката за проявлението на личността към момента на престъплението и не засяга извода за съответност на наказанието спрямо извършеното, респ. не смекчава или отегчава отговорността.

Поради това е неоснователно и становището на повереника, че отегчава отговорността на подсъдимия фактът, че чрез обясненията си по делото подс. М. е дал грешна посока на разследването. По силата на закона обвиняемият и подсъдимият могат изобщо да не дават обяснения, което на основание чл. 103 ал. 3 от НПК не може да бъде интерпретирано в негова вреда. Задълженията за обективност и всеобхватност на разследването и за събиране на оправдаващи подсъдимия доказателства са в компетентността на разследващите и съда, като спазването им в конкретното производство е довело да обсъждане и отхвърляне на различни версии чрез надлежен доказателствен материал.

От друга страна, към обстоятелствата, които отегчават отговорността на подс. М., съставът включва – тежестта на допуснатото, макар и едно на брой, но много грубо нарушение на важно правило за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, наличието на две квалифициращи по-тежко деянието обстоятелства, съзнателния последователен прием на различни алкохолни питиета през вечерта и рисковото поведение на подсъдимия като водач, застрашил живота на неговите приятели. Такъв характер имат и действията по заличаване на улики, извън относимите към квалификацията „избягал от произшествието“. Само като защитна позиция съставът преценява твърденията, че тези действия са били израз на шок, паника, липса на житейски опит и били нелепи и неадекватни. Видно е, че поведението на подсъдимия след произшествието е съзнателно – тръгва без звук и светлини; подредено – оставя приятеля си и прибира л.а. в дома си, хвърля кофа вода върху него, за да измие кръвта; и трайно целенасочено - връщат се обратно за да вземат и бутилките бира. Подс. М. е предприел серия от обмислени и последователни действия за укриване на следите от престъплението и на себе си като негов автор. Като отегчаващи са били счетени подобни обстоятелства, напр. и в Решение № 344 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г., I н. о., Решение № 28 от 12.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2333/2013 г., III н. о.

При оценката на обстоятелствата, значими за отговорността на подс. М., съставът съобрази и приеманото в трайната съдебна практика, например в Решение № 253 от 2.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 443/2015 г., I н. о., Решение № 57 от 4.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 128/2016 г., I н. о. Решение № 92 от 5.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 2031/2014 г., II н. о. Решение № 143 от 5.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 528/2016 г., I н. о., Решение № 480 от 23.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1484/2015 г., I н. о. и др.

 

Преценката на изложеното обосновава:

Отсъствие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното и да бъде приложим чл. 55 от НК, водещо до оставянето на исканията на защитата без уважение.

Частичната основателност на исканията за увеличаване на наложеното на подс. М. наказания. В тази насока съставът намери, че:

Съобразяването на всички значими за индивидуализацията по чл. 54 от НК елементи, налага наказанието лишаване от свобода да бъде завишено до размер от четири години, при превес на относителната тежест на смекчаващите обстоятелства. Промяната не налага ревизиране на решението на първоинстанционния съд за режима на изтърпяване, но налага преуреждане доколкото приложеният от съда чл. 61 т. 3 вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС е отменен към момента на въззивното производство. Първоначалният общ режим следва да бъде постановен в съответствие с новия чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС. От друга страна, след промените и в чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК, съдът не следва да определя типа на мястото на изтърпяване на наказанието и в тази част разглежданата присъда следва да бъде отменена.

Съставът счете, че високата укоримост на проявлението на подс. М. като водач на МПС вечерта и сутринта на 27.04.14г., независимо от отсъствие на предходни нарушения на правилата за движение, налага увеличаване на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343 Г от НК до максималния размер от седем години. Видно от присъдата и първоинстанционният съд е достигнал до такова решение по чл. 49 ал. 2 от НК и го е определил в размер максимално надхвърлящ наказанието лишаване от свобода. По тежест и интензитет нарушението на подс. М., стоящо в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат, е сериозно, но редом с това той е пренебрегнал забраните за управление след употреба на алкохол, не е спазил основните задължения на водач, участвал в ПТП по чл. 123 ал. 1 от ЗДвП – виждайки, че има пострадал на пътя човек – да уведоми компетентните органи, да ги изчака, да окаже – без опасност за себе си, помощ и т.н. Характеристиките на личността му, разкрити в хронологията на събитията довели до тежкия престъпен резултат, включително несъобразяването на подсъдимия със забележките на приятелите си да намали скоростта, предполагат именно максимална тежест на специалната санкция. Определено в този размер наказанието се явява справедливо отражение на конкретно извършеното от водача подсъдим, гарантира продължителното му въздържане от управление на МПС с цел трайното му осъзнаване на дължимото поведение и охраняване на обществения интерес.

Този вид и размер на следващите се санкции е в резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Осъществява се изискването на чл. 57 ал. 2 от НК съвкупността от наказания да отговори на целите по чл. 36 от НК. Чрез едновременното въздействие на така увеличените наказания, според състава, се постига справедлив баланс между ключовите елементи по прилагане на материалния закон по определяне на справедливо наказание и очакваните цели на превенцията.

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Шумен присъда следва да бъде изменена в частта на определените като размер спрямо подс. М. наказания.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 32 на Окръжен съд гр. Шумен, по НОХД № 284/2016 г., постановена на 21.12.2016 г., като УВЕЛИЧАВА наложените на подс. М.А.М. наказания за извършеното от него престъпление по чл.343 ал. 3 предл. първо и четвърто б.“Б“ алт. първа вр. ал.1 б. „В“ от НК, както следва:

-                            ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим;

-                            ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от шест на СЕДЕМ ГОДИНИ.

ОТМЕНЯ присъдата в частта на определения тип затворническо заведение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :