Р Е Ш Е Н И Е

 

65/16.04.2018

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 50 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по чл.419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения С.Г.С. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №219/06.07.2017 година по НОХД №4143/2016 година по описа на Варненския районен съд.

В искането са релевирани основанията на чл.422 ал.1 т.5  вр. чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от защитника. Търсените последици са алтернативни - възобновяване на наказателното дело, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение или връщане на делото в първата инстанция за провеждане на допълнително разследване.  

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №219/06.07.2017 година по НОХД №4143/2016 година по описа на Варненския районен съд, С.Г.С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, защото на 23.09.2016 година в гр.Варна причинил лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК на СТ.Й.в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му.

Наложеното наказание е при приложението на чл.54 от НК, в размер на една година лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Със същата присъда С. е оправдан по обвинение да е извършил престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Постановената присъда е била обект на въззивен контрол за правилност, иницииран с протест и жалба по чл.318 ал.6 от НПК. С решение №257/23.11.2017 година по ВНОХД №1063/2017 година атакуваният акт е бил потвърден изцяло.

Присъдата е влязла в сила на 23.11.2017 година.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, поради неговата срочност,  авторство е на легитимна страна, а съдебните актове подлежат на преглед по реда на глава тридесет и трета на НПК.

За отправна точка на произнасянето по депозирането искане се прие проверката на влезлите в сила съдебни актове за допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които съдът по възобновяването следи служебно.

С приоритет се извърши преценка на мотивираността на съдебните актове на инстанционните съдилища, доколкото през съображенията им може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение. Мотивите към присъдата на ВРС се оценяват като изчерпателни от формална и съдържателна страна. Приетата фактическа установеност на деянието на осъдения е в резултат на цялостен и обективен анализ на доказателствените източници. Убедително първостепенният съд е провел диференциация на гласните доказателствени средства според съдържателните им особености. Формираните две основни групи (стр.3 и стр.4 от мотивите на ВРС) са въвели противоречиви доказателства по отношение на обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК. Оценката им чрез взаимно съпоставяне и отнасяне на установените положения към заключението на СМЕ е задълбочена и законосъобразна. Преки доказателства за деянието на искателя са въведени посредством разпита на св.св.Й., М., Г. Първите двама са полицейски служители, отзовали се на сигнал по повод нарушение на обществения ред от група футболни фенове. Принадлежността им към състава на МВР е била манифестирана много категорично, като преди опитът за задържане на осъдения С., длъжностните лица са поставили белезници и извели от заведението други двама членове на буйстващата компания. Последното сочи, че издадените разпореждания са били ясни, а и задължителни за присъствалите в клуба в гр.Варна, ул.“Цар Калоян“.  На тях се е противопоставил осъденият чрез ръкомахане, дърпане и удар с юмрук в областта на китката на св.Йорданов.

Поведението на дееца е проследимо и  през заключението на СМЕ по делото, отхвърлило като несъстоятелна версията за самонараняване на пострадалия. В стадия на съдебното следствие в първата инстанция, вещото лице С. подробно е разяснил механизма на причиняване на травматичното увреждане по полицейския служител. Позовал се е на изследваните доказателствени материали, които не позволяват разновариантност на заключението.

Първоинстанционният съд е провел необходимата оценка за обоснованост на СМЕ. Извеждайки положителна констатация я е причислил към доказателствената основа, послужила за разрешение на въпросите по чл.301  ал.1 т.т.1 и 2 от НПК.

Оплакването на защитника адв.Т. от избирателна оценка на доказатествените източници не почива на обективното положение по делото. ВРС много детайлно е обсъдил фактическото съдържание на показанията на свидетелите-неочевидци, констатирайки съвсем правилно бедността им на преки доказателства, за разлика от показанията на свидетелите-очевидци. Сред последните попада  и разпита на св.Г. След надлежна и обективна проверка гласното ДС е оценено като недостоверно във връзка с версията на искателя.

Проведената въззивна ревизия на постановената присъда е пълноценна относно нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост. Упрек към качеството на решението не може да се отправи, доколкото същото е всеобхватно, както по оплакванията въведени по реда на чл.318 ал.2 и ал.6 от НПК, така и с оглед дължимия служебен контрол по чл.314 от НПК.

В обобщение съдът по възобновяването не констатира абсолютно процесуално нарушение от категорията на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Останалите хипотези на чл.348 ал.3 т.2-т.4 от НПК са лишени от фактическа основа, поради което и не се обсъждат изрично.

При правилно очертаните фактически предели на деянието на осъдения, инстанционните съдилища са приложили съответния материален закон по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК. Спор по характера на причинената телесна повреда и особеностите на обекта на престъплението не може да има. Отнапред трябва да се подчертае, че принадлежността на пострадалия към състава на МВР изключва приложението на чл.78а от НК.

Искането за възобновяване е съсредоточено към оспорване субективната съставомерност на деянието на осъдения С.. Преценено по същество, същото е неоснователно. На инкриминираната дата искателят не се е подчинил на полицейско разпореждане, оказвайки съпротива чрез дърпане, ръкомахане, удари. Поведението на С. е било насочено към избягване поставянето на белезници. Употребената от него физическа сила е проява на отразената в интелектуалните му представи възможност да причини телесно увреждане на задържащия го полицейски служител СТ.Й.. Съзнаването на подобна хипотеза, макар и встрани от целеното отбягване на поставянето на белезници, не е изиграло ефект по отношение на волевото въздържание, като деецът е продължил с противоправното си поведение, завършило със съставомерна последица. С категоричност е установено развитието на причинния процес между нанесения удар от осъдения със свит юмрук в областта на китката на лявата ръка на пострадалия и последвалата травма, като медико-биологичните й характеристики правилно са били отнесени към хипотезата на чл.130 ал.1 от НК.

Категоричността на фактическата основа изключва обсъждането на непредпазлива форма на вина.

Констатираната законосъобразност на влезлите в сила съдебни актове по отношение на искателя С.Г.С. окачествяват искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, поради което Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.Г.С. за възобновяване наказателно дело по НОХД №4143/2016 година по описа на Районен съд-Варна и ВНОХД №1063/2017 година по описа на Окръжен съд-Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.