Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

17/27.01.2017 г.    гр.Варна

       

 

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари  две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря П.П. и прокурора АННА ПОМАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №500/2016г. по  описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №103/22.11.2016 г., постановена по НОХД №1266/2016 г. по описа на ВОС, подсъдимият М.А.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 от НК, защото на 07.04.2016 година в гр.Варна без надлежно разрешително разпространил на К.Г. високорискови наркотични вещества – хероин 0.02гр. с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 31.70% на стойност 1.80лв. и метаамфетамин 0.02гр на стойност 0.50лв.

Наложено е наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК – една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнимо при строг режим в затвор.Съдът се е произнесъл и във връзка с разноските по делото, възложени на основание чл. 189 ал.3 от НПК на подсъдимия.

 Присъдата е обжалвана от адв.В. – защитник на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез намаляването му по размер.

  В пренията по делото жалбата се поддържа и обосновава допълнително с крайно ниската стойност на разпространените от подсъдимия наркотични вещества. Защитникът пледира за прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК и намаляване на наказанието на подсъдимия под санкционния минимум на чл.354а ал.1 от НК.

   Подсъдимият в лично право на защита поддържа аргументите на адв.В..

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

 Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е процесуално допустима поради подаването и в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от легитимна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.

   Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият А. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

На базата на това самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства - писмените доказателства, протокол за доброволно предаване, показанията на свидетелите А.К., С.Е., К.Г., протокол за химическа експертиза №455, ФХЕ №16/НАР-405, оценителна експертиза, СПЕ,  първоинстанционният съд обосновано е приел за несъмнено установени следните фактически положения:

На 07.04.2016 година около 07.30ч. наркотично зависимият св.К.Г. се насочил към ул.”Петко Напетов” в гр.Варна, с намерение да купи хероин и кристали.  Срещнал подс.А., който познавал по физиономия отпреди. Казал му какво търси. Подсъдимият се отдалечил в една пресечка и след две минути се върнал. Предал на св.Г. пакетче хероин и пакетче кристали срещу сумата от 6лв.

Полицейски служители – св.св.Е. и К. възприели поведението на двете лица. Те разпознали подс.А., известен им по криминална линия и тръгнали към него. Подсъдимият избягал. На место бил задържан св.Г., който доброволно предал двете пакетчета – хероин и кристали. По-късно подс.А. бил установен и задържан.

Вида на предадените вещества се установил чрез две ФХЕ - хероин 0.02гр. с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 31.70% и метаамфетамин 0.02гр.

Заключение на СОЕ остойностява наркотичните вещества – общо на 2.30лв.

Заключение на СПЕ изключила невменяемост на подс.Атанасов и установила наличие на вредна употреба на марихуана.

Въз основа на правилно установените факти по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подс.М.А. е извършил престъпление по чл.354а ал.1 от НК, защото на 07.04.2016 година в гр.Варна без надлежно разрешително разпространил на К.Г. високорискови наркотични вещества – хероин 0.02гр. и активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 31.70% на стойност 1.80лв. и метаамфетамин 0.02гр на стойност 0.50лв.

От обективна страна съдът законосъобразно приел, че на инкриминираната дата подсъдимият извършил активни действия по разпространение на наркотични вещества. Хероинът и метаамфетаминът имат наркотично действие, поради което не разполагат с легална употреба, пазар и производство. Тези наркотични вещества са поставени под национална и международна забрана. Хероинът и метаамфетаминът са фиксирани като наркотични вещества в Списък №1 в издадената на основание чл.3 ал.2 от ЗКНВП Наредба за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични.  Подсъдимият не е разполагал с разрешение за търговия с такива вещества по ЗКНВП.

Първоинстанционният съд е извел обоснован извод по формата на вина. Действията на подсъдимия сочат на знание на фактическия състав на престъплението от една страна, а от друга – тяхната последователност при извършването им налага заключение за наличие на волевия момент на прекия умисъл.    

По делото не се спори за фактическата установеност на деянието. Подсъдимият е неудовлетворен от процеса по индивидуализация на наказанието, довел според защитника до дискредитиране на принципа на справедливост.

За преценка основателността на аргументите, настоящият въззивен състав счита за удачно да проследи и съпостави доводите на защитата във връзка с индивидуализация на наказанието:

В пренията в съдебното заседание пред ВОС, адв.В. се е позовал на  ниското количество и стойност на разпространените наркотични вещества, ниска образованост и възможност подзащитният му да работи само извън страната. Поставил е въпроса за малозначителност на деянието и то във връзка с правната възможност по чл.55 ал.3 от НК. По този начин се е обосновало искането за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Както бе посочено по-горе в решението, първоинстанционният съд се е съгласил с аргументите на защитата, приложил е чл.55 ал.1 т.1 от НК като по-благоприятен закон за дееца.

В пренията пред настоящата въззивна инстанция защитникът пледира за приложение на чл.58 ал.4 от НК, индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК поради незначителното количество и стойност на разпространеното от подсъдимия наркотично вещество на инкриминираната дата.

Изложеното илюстрира липсата на принципни различия между атакуваната първоинстанционна присъда и релевираната защитна позиция по вида и размера на наказанието.

Все пак, аргументите на защитника, отнесени към извършената от първоинстанционния съд индивидуализация на наказанието се оценяват като неоснователни. ВОС е приел за относими към оценката на обществената опасност на личността на подсъдимия оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изключително малкото количество разпространени наркотични вещества, тежкото семейно положение на А. и липсата на осъждания за сходни престъпления. Обществената опасност на деянието е окачествена като висока /стр.5 от мотивите/. При наличието на многобройни, според ВОС, смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието на подс.А. е индивидуализирано при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, приложен е и чл.55 ал.3 от НК.

Прочитът на доказателствата във връзка с индивидуализация на наказанието за настоящата инстанция е по-различен:

1.Показанията на св.Г. /л.43 от д.пр./ установяват визуално познанство с подсъдимия: „..Малко преди да стигна тенекиите, до един магазин ме спря познато за мен лице, но не му знам името. Той ме попита какво ми трябва. Аз му казах, че си търся малко кристали и хероин. Като му казах, че търся да си купя наркотици, този човек тръгна по една улица и след около 1-2 минути се върна. Даде ми едно пакетче кристали и едно пакетче хероин…”.

От гласното ДС може да се съди също за отработена реакция на подсъдимия по укриване на следите от престъплението: „…в момента, в който ми връща рестото, този човек ми каза да глътна пакетчето, з него глътнах, а се обърнах назад и видях, че идва полицейска кола….”.

2.Показанията на св.св.Е. и К. /л.41-42 от д.пр./ сочат на познанство с подсъдимия А. във връзка с полицейската им длъжност. Двамата го окачествяват като лице от криминалния контингент. Освен по обективната и субективна съставомерност, възприетите факти от свидетелите на инкриминираната дата внасят яснота и за времето на извършване на деянието – сутринта около 08.20 часа. Установяват също и опита на подсъдимия по осуетяване на задържането чрез бягство от местопроизшествието.

3.Характеристика за подс.А. /л.23 от д.пр./ - движи се в компания на криминално проявени лица, не работи, живее в едно домакинство с родителите си, трима братя и една сестра, фигурира в регистрационните масиви на МВР от 1997 година.

Тези фактически положения първо очертават инициатива от страна на подсъдимия по предлагането и продажбата на хероин и меаамфетамин. От обективните му действия – отишъл на неустановено място и след 2 минути се върнал с наркотичните вещества може да се съди за предварително отработена престъпна схема, както и за механизъм по укриване на престъплението. Визуалното познанство между св.Г. и подс.А., както и часа на осъществяване на деянието – рано сутринта обосновават извод за трайна установеност на противоправното поведение на подсъдимия.

Изложеното сочи на висока лична степен на обществена опасност на подс.А..

Направеното позоваване от ВОС на тежко семейно положение, като смекчаващо вината обстоятелство не се подкрепя доказателствено.

Надценени са и направените от А. самопризнания. Същите се заключават само в изявлението му по чл.371 т.2 от НПК. Във фазата на досъдебното производство подсъдимият е отричал авторството на деянието. В подобен случай са приложими указанията в т.7 от ТР 1-2009-ОСНК, т.е. настоящият състав няма основание да сподели конкретния извод на ВОС.

Вярно е, че количеството на разпространеното наркотично вещество от подсъдимия е малко и цената му е ниска. Доказано е обаче, че изпълнителното деяние е пряка последица на предварителна подготовка, т.е. степента му на обществена опасност е висока, поради което придаването на сериозна тежест на количествения измерител не бива да се допуска.

Изложеното до тук обосновава заключението на настоящия въззивен състав за отсъствие на многобройни смекчаващи вината на подс.А. обстоятелства, които да доведат до законосъобразно прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Липсата на протест срещу първоинстанционната присъда прави невъзможна ревизия по чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

Правилно и законосъобразно е определен режимът за изтърпяване на наказанието, съобразно чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Подсъдимият е изтърпял ефективно наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №3244/2008 година на ВРС. Освободен поради изтърпяване на 01.07.2009 година /л.32 от д.пр./, като осъждането не е реабилитирано.

Съдът се е произнесъл по направените разноски, като на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия за тяхното заплащане.

 При цялостната проверка на присъдата, настоящият възизвен състав не констатира съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, включително при провеждане на съкратеното съдебно следствие, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №103/22.11.2016 г., постановена по НОХД №1266/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.