Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 15/25.06.    Година  2018 Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На четиринадесети май        Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Румяна Панталеева  

                            ЧЛЕНОВЕ:          Росица Лолова 

Росица Тончева

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 500 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на проверката е присъда № 18/20.11.2017 г. по НОХД № 141/17 г. на окръжния съд в град Търговище, с която подсъдимият В.П. е бил осъден по чл.чл.244, ал.1 и 209, ал.1 от НК на лишаване от свобода в размери съответно две години и една година, групирани по реда на чл.23 от НК, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното общо наказание от две години е било отложено с три годишен изпитателен срок.

С присъдата другият подсъдим - Т.П., е бил оправдан за съучастие в същите престъпления, а за П. са отпаднали съответните квалификации на съвместната престъпна дейност /вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.210, ал.1, т.2 от НК/.

 

Въззивното производство е образувано по:

- протест на прокурора в първата инстанция, с който се иска осъждане и на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, както и увеличаване на наказанието на подсъдимия П., и

- жалба с допълнение от защитника на осъдения подсъдим – адвокат Б.З.,***, с която се иска неговото оправдаване.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа частично протеста, като счита, че вторият подсъдим следва да бъде осъден при форма на вина – съучастие като помагач, а наказанието на П. намира за справедливо. Адвокат З. поддържа жалбата на посочените в допълнението й основания. Адвокат П., защитник на оправдания подсъдим, счита присъдата за правилна, както и че няма доказателства подзащитният му да е подпомогнал П. в извършване на престъпленията.  

 

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел, в частично съответствие с внесеното обвинение, че:

- на 02.11.2015 г. в с.Славяново, област Търговище, при покупко-продажба на лек автомобил, подсъдимият П. съзнателно е прокарал в обръщение подправени парични знаци – 3100 евро, както и

- по същото време и място, с цел да си набави имотна облага, е възбудил заблуждение у А.К., с което му е причинил имотна вреда в размер на 6063.073 лева.

Относимите по обвинението, респ. отговорността на двамата подсъдими, факти, накратко са:

 Подсъдимите В.П. *** се познавали помежду си, както и със свидетеля Ц. К..

Свидетелят А.К. от село Славяново търгувал с автомобили, при което поддържал отношения със свидетеля Ц. К.. Във връзка с поредна сделка, последният бил при него на 01.11.2015 г., придружаван от подсъдимия Т.П.. Свидетелят К. се явил с автомобил „Мерцедес“, който също предлагал за продан, макар негов собственик по документи да била свидетелката В.К.. След връщането им в гр.Велико Търново за този Мерцедес узнал и подсъдимият П..

На 02.11.2015 г. вечерта свидетелят К. се обадил на К. и му казал, че негов познат иска да закупи лекия автомобил. Въпреки късния час уговорили веднага среща, на която отишли само двамата подсъдими, а К. се явил със свидетеля Е.И., негов работник. След пробно шофиране подсъдимият П. пожелал да купи колата и се договорили за цена, платима в евро, тъй като заявил, че с такава валута разполага. Той извадил пари и започнал да ги брои, след което ги предал на свидетеля К. – общо 27 банкноти в различни купюри. Това станало при лошо осветление в купето на автомобила, в който подсъдимият П. и продавачът седели на предните седалки, подсъдимият П. бил на задната, а свидетелят Исмаилов стоял отвън до колата. След плащането подсъдимите веднага си тръгнали, а свидетелят К. огледал по-внимателно банкнотите и се усъмнил в редовността им. Свидетелката Х. му дала една банкнота от 50 евро за сравнение и разликата била очевидна. Тогава свидетелят К. съобщил на свидетеля К. по телефона, че си иска колата обратно, или ще отиде в полицията, като настоял тя да му бъде върната веднага, на мястото, от където била взета. В очакване това да стане, пострадалият отишъл там заедно с брат си и свидетеля Исмаилов, но след като чакали известно време напразно, сигнализирали полицията, където пострадалият предал с протокол банкнотите на дежурния полицай.

В следващите дни свидетелката К., на чието име бил регистриран автомобилът, била посетена от двамата подсъдими и свидетеля К., и заведена пред нотариус, където подписала пълномощно, предоставящо права на свидетеля да се разпорежда с МПС, след което същото било прехвърлено с договор на трето лице.

При разследването било установено, че банкнотите са изработени чрез преснимане или сканиране, респ. разпечатване, на истински банкноти - по една за всеки номинал, съответно със съвпадащи серийни номера. От тях били снети дактилоскопски следи, една от които била идентифицирана като оставена от левия палец на подсъдимия П..

 

При така установените в първоинстанционния съд факти, взетото там решение не е необосновано, нито незаконосъобразно, както и не са допуснати такива съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата.

Въз основа на тези факти и съгласно рамката, поставена с обвинителния акт, убедително се налага извод, че чрез своите действия подсъдимият П. е извършил престъпления, субсумиращи се под нормите на чл.244, ал.1 и чл.209, ал.1 от НК. Формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.244 е осъществена чрез прокарване в обръщение на подправените 3100 евро – общо двадесет и седем банкноти, с които е осъществил плащане по сделката, сключена със свидетеля К.. Безспорно е също, че по този начин е заблудил пострадалия, че получава очакваната и договорена продажна цена - равностойността й в евро, и така същият е претърпял вреда в посочения размер. Каква е правно валидната форма на договора за покупко-продажба на МПС, и изобщо какъв е правният ефект за гражданския оборот от случилото се, е изцяло ирелевантно за фактическия състав на което и да е от двете престъпления. 

Възведените обвинения срещу другия подсъдим П., респ. фактите на обвинението, касаещи неговото поведение,  са останали недоказани, а това е обусловило и оправдателната присъда в тази част и срещу този деец.

Правните изводи по делото се основават на свидетелските показания, извършените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи - съдебно-криминалистическа и съдебно-дактилоскопни, вкл. изготвената за въззивното производство, приобщените по съответния ред веществени доказателства, писмените доказателства.  Цялата доказателствена съвкупност сочи на обоснован извод за обективната и субективна страна на деянията. Подсъдимият П., със знанието за неистинността на евро банкнотите, е платил с тях на пострадалия К.. Този факт не може да бъде обезличен нито от обстоятелството, че това е станало без да е спазена формата на договора за покупко–продажба на лек автомобил, нито от конкретно наведените от защитата твърдения във връзка с нейната валидност, и в частност възражението, че пострадалият не е притежавал правото на собственост върху автомобила. За съставомерността на деянието по чл.244, ал.1 от НК е без значение дали причината за прокарването в обръщение на подправените пари е вид сключен договор, или това се е случило на някакво друго основание. Този факт е без значение и за наличието на умисъл и за довършването на изпълнителното деяние, което е изпълнено чрез прокарването в обръщение на неистинските парични знаци. Същото разбиране важи в еднаква степен и за признаците на престъпния състав на измамата. Пострадалият К. действително е претърпял имуществена вреда от измамливите действия на подсъдимия П., защото макар и към момента, в който сам се е сдобил с предметния Мерцедес, да не е била спазена съответната форма за придобиването му, обуславяща съответно и невъзможнстта му да го регистрира на свое име, той му е бил предаден от близък на формалния собственик К., на когото е платил уговорена продажна цена, съответно се е отнасял към него и го е имал за своя собствена вещ, за това и го е предлагал за продажба.

Фактическите и правни изводи са подкрепени от свидетелските показания на А.К., В. К., Е.И., К.К., Н. Х., М. К. и частично от казаното от свидетеля Ц. К., а също така и от изготвените в хода на развилото се  наказателно производство четири на брой експертизи. Криминалистическото изследване е установило, че представените за изследване банкноти са неистински, а като находки са били фиксирани и четири броя дактилоскопни следи. Първоинстанционният съд е назначил експертиза, която е установила наличието на пет дактилоскопни следи, както и пълно съвпадение и идентичност между следа номер №1 и отпечатъкът на левия палец на подсъдимия В.П.. Представен е категоричен извод, че следите, иззети от банкнотите, са оставени при пряк контакт на човешка ръка и не могат да бъдат пренесени от друг обект върху тях. С мотивите, изложени в определение № 68/15.02.18 г. на настоящия съд, в хода на въззивното производство е възложено повторно дактилоскопно изследване на веществените доказателства – 27 броя евробанкноти. Според експертите от НИК София, годната за идентификация следа /обект №1/, съдържа повече от 20 на брой частни, индивидуални признаци, които са напълно достатъчни за извършването на идентификационно изследване. Невъзможно е откритата следа да е била пренесена от друга повърхност, същата е и напълно идентична с отпечатъка от палеца на лявата ръка на В.Й.П.. Вещите лица са посочили 15 броя съвпадащи признаци, което прави заключението за идентичност абсолютно и без никаква степен на вероятност. Представените фактически изводи категорично отричат възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и напълно кореспондират с останалите ценени в окръжния съд доказателства по делото.  

Защитата претендира и допусната порочност при изготвянето на дактилоскопното изследване, във фазата на досъдебното производство, и по-конкретно при начина на съхраняване и предаване на веществените доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е изложил обоснованото си становище защо не кредитира заключението на вещото лице Г.. Фактите във връзка с неговата компетентност да даде специализирано становище обаче не са във връзка и не могат да опорочат самата процедура. Както правилно е отбелязал и съставът на Окръжен съд Търговище, за съхранението на веществените доказателства не е  било необходимо същите да бъдат предадени в търговска банка или БНБ, тъй като не са истински и не представляват пари или други ценности. Това правило е създадено за гарантиране на сигурността на веществените доказателства с валутна стойност, а не за осигуряване на тяхната достоверност. Първоначално подправените парични знаци са били приобщени към доказателствения материал чрез протокол за доброволно предаване. Последващо, същите са били обект на криминалистическа експертиза, извършена от експерт от НТЛ при ОДМВР Търговище – вещото лице Я., който ги е получил от разследващия полицай, описал ги е във входящия дневник, съхранявал е същите в служебната си каса и след извършване на експертизата ги е опаковал, подпечатал и подписал и върнал във вида, в който се намират приложени по делото. При извършената след това дактилоскопна експертиза, обект на проучване е била само банкнотата, върху която е открита следа. Това е напълно логично, след като върху останалите знаци не са намерени годни обекти. Извършилият изследването служител Г., макар и младши експерт в същата НТЛ, с нищо не е нарушил нормативните правила за съхранението и обработката на доказателствата, поради което не може да се приема, че заключенията се основават на негоден материал.

Наведените от защитата твърдения за порочност на проверявания съдебен акт, касаят и липсата на индивидуализация на веществените доказателства, приобщени чрез протокол за доброволно предаване, но те не могат да бъдат споделени, съобразно изискванията на процесуалния закон и актуалната съдебна практика. НПК не предвижда лимитативни изисквания за изготвянето на този вид протокол, което предполага относимост на общите правила в чл.127–131. Когато посредством това доказателствено средство се събират предмети, които имат отношение към кръга факти по чл.109 НПК – в конкретния случай веществени доказателства, задължителни са и общите правила на чл. 110, ал.1 и 2 НПК – да бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат по делото и се вземат мерки те да не се повредят, или изменят. А тъй като протоколът за предаване само попълва доказателствената съвкупност, не може да се отрече неговата принадлежност към действията по разследването, когато то е извършено в рамките на наказателното производство. Тези доводи причисляват протокола  към писмените доказателствени средства. В тази насока е и практиката на ВКС - Р 92/12 г., ІІ н.о., Р 454/10 г., І н.о., Р 358/09 г., І н.о., Р 358/09 г., I н.о.

Протоколът, с който са приобщени паричните знаци - л.34 от ДП, съдържа в достатъчна степен индивидуализация на предадените банкноти – вид валута, номинал, брой, като изрично е отбелязана и еднаквостта на серийните номера, а тази еднаквост се дължи на факта, че за подправката е използвана по една истинска банкнота от всеки номинал. Вярно е, че платежните инструменти не са били фотографирани, а само описани в протокола. Езиковото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.110 от НПК обаче, води до извод, че това изискване е само препоръчително, а не задължително -„…и по възможност фотографирани“.

Защитата оспорва изводите на първата инстанция и относно паричния номинал на предадените банкноти. Освен отразени в протокола за доброволно предаване, цитиране на конкретния вид и брой банкноти се съдържа и в показанията на свидетелите – Е.И., А.К.. Впоследствие същите са били обект и на изследване по извършените експертизи. Свидетелят Ц. К., подсъдимият П. и подсъдимият П. в различни свои разпити са твърдяли, че за заплащането на Мерцедеса са събирали заедно пари, като всички банкноти са били от по 50 евро и са били редовни. Истинността, или опровергаването на подобно твърдение е без значение за предмета на доказване, тъй като независимо от това кой какви пари е събирал и давал на подсъдимия П., който в крайна сметка еднолично се е разплащал с пострадалия, безспорен съобразно всики останали доказателства по делото е фактът, че той е дал на К. именно инкриминираните по делото 27 банкноти с различен номинал – тези, с които в полунощ на 02/03.11.2015 г. Последният се е явил пред дежурния полицай и е подал сигнал за извършена спрямо него измама. До този момент К. е бил в добри търговски отношения със свидетеля К., и изобщо не е познавал подсъдимите, поради което и липсва каквото и да е основание да бъде упрекван в някакъв хипотетичен опит да ги „натопи“ за станалото /посредством обявяването му в становището от защитата за „най-вероятния фалшификатор“/. Свидетелските показания по делото, потвърждаващи вида и броя на подправената валутата, също са дадени от лица, без никакви отношения с подсъдимите, т.е. напълно безпристрастни. По този начин, без налични други конкретни данни, се изключва съмнението в тяхната достоверност.

Искането на адвокат З. се ограничава до отмяна на постановения съдебен акт и цялостно оправдаване на подсъдимия П. и по двете повдигнати му обвинения, но изложените фактически и правни изводи, основани на съвкупния доказателствен анализ, водят до заключение за липсата на предпоставките по чл.334, т.2 от НПК. Обвинението се явява безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна. Доколкото, от една страна, с протеста, макар и не поддържан в тази част, се твърди несправедливост на наказанието на подсъдимия П. поради несъответното му занижаване, а от друга - предвид служебните задължения на настоящия съд, независещи от исканията на страните, въззивната проверка констатира, че в процеса на индивидуализация не са допуснати нарушения, налагащи нито увеличаване, нито намаляване на наложените две отделни наказания, както и във връзка с правилата за определяне на общо такова при наличната престъпна съвкупност. Въз основа на данните за степента на обществена опасност на всяко от деянията, както и тези за личността на подсъдимия П., първоинстанционният съд правилно е преценил, че наказанията в размер на две години за деянието по чл.244, ал.1 от НК, съответно една година за това по чл.209, ал.1 от НК, се явяват съответни и съразмерни на извършеното, както и достатъчи за постигане целите на наказателната репресия. От протеста не става ясно кое от двете наказания следва да се завиши, и двете ли, или пък да се постигне завишаване чрез приложение на нормата на чл.24 от НК, при това не се сочи дори и един аргумент в подкрепа на така неконкретизираното искане за завишаване. 

За степента на наказателната отговорност са важни от една страна действителната парична равностойност на прокараните в обращение неистински парични знаци, която е значителна, и фактът, че имуществените вреди не са възстановени, а от друга – чистото съдебно минало на П.. При относителния баланс на значимите обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е съобразил тежестта на извършените деяния и обществената опасност на самия деец, така че всяка от санкциите, отмерена в съответния размер, е определена при спазване на изискването в чл.35, ал.3 от НК, а всяка следваща промяна би била в противоречие със законовото изискване за справедливост.  

 

Искането за осъждане и на подсъдимия Т.П. в подадения въззивен протест се аргументира с твърдения, че същият е имал водеща роля, тъй като е познавал обстановката от предния ден и единствено той е можел да предложи механизъм на извършване на престъпление, че според обясненията и показанията на свидетеля К. е участвал в събиране на предадената на пострадалия парична сума, че въпреки привидната му пасивност, свидетелят К. е останал с впечатление, „че престъпните действия са извършени и от двамата“, че противоречието в обясненията на двамата подсъдими относно мотивите за придобиване на автомобила потвърждават престъпния умисъл, и в обобщение – че действията на двамата подсъдими са абсолютно идентични.

Никое от горните твърдения не може да бъде споделено. Така нареченият механизъм на извършване на инкриминираните престъпления не се отличава с някаква сложност, а замислянето им, както и успешното им осъществяване, определено не са изисквали познаването на обстановката, която подсъдимият П. е възприел предния ден, при това дори няма данни /а и не се и твърди/ той да е посетил предварително точното място, където са били извършени. Според обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетеля К., те тримата са събрали заедно не инкриминираните 27, а други 50 банкноти, всяка от по 50 евро, при това истински, така че няма как въз основа именно на тези техни твърдения да се претендира подкрепа на обвинителната теза. Обратно, те не трябва да се кредитират, защото се опровергават от всички останали доказателства. За това кое лице извършва престъпни действия, не може да се съди по нечии впечатления, а по конкретните прояви и поведението му, които в протеста не са изрично назовани, а просто са определени като „привидна пасивност“. Как, защо и кое противоречие в обясненията на двамата подсъдими относно мотивите за придобиване на автомобила потвърждават престъпния умисъл, също не става ясно от протеста. И определено действията на двамата подсъдими, изводими от доказателствата по делото, не са били идентични.

Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани доводи, свързани с недоказаността на двете обвинения срещу Т.П.. По делото не са събрани достатъчно доказателства, които в своята цялост и съвкупност да обосновават престъпен характер на поведението му, респ. участие в съвместна престъпна дейност. Свидетелските показания по делото, включително тези на пострадалия, оприличават единствено подсъдимия П. като лицето, изявило желание да закупи автомобила, съответно разплатило се съгласно постигнатата с продавача уговорка. В този смисъл, при постановяване на присъдата, съставът на Окръжен съд Търговище е спазил изискванията на чл.303 и чл.304 от НПК.

Лишена от убедителна и достатъчна доказателствена основа е и тезата, застъпена от представителя на въззивната прокуратура, че подсъдимият Т.П. следва да отговаря при условията на просто съучастие, при това такова по чл.20, ал.4 от НК - като помагач. Но най-вече пречка тази теза да бъде обслужена се явява изложението на обвинителните факти в обвинителния акт, срещу които се защитава подсъдимият Т.П., и с които не се твърди той да е давал разяснения, или по друг начин да е улеснил умишлено извършването на престъплението. Конкретно за него в обвинителния акт е отбелязано, че заедно с П. и К. е разполагал с подправени парични знаци в евро, както и че заедно тримата са решили да ги прокарат в обръщение, като измамят К. и закупят с тях лекия автомобил – две твърдения, за които не са налице достатъчно доказателства по делото. Твърди се също с обвинителния акт, че двамата подсъдими са огледали автомобила, че двамата са го изпробвали, и че двамата са се съгласили да го купят, но нищо от това не е било доказано по отношение на подсъдимия П. - само П. е бил този, който е огледал автомобила, изпробвал го е и се е съгласил да го купи, без да е от значение за приложението на материалния закон, че при това е бил придружаван от другия подсъдим. Няма доказателства подсъдимият П. да е казвал на свидетеля К., че разполагат с евро банкноти, нито да се е спазарявал за цената – отново факти от обвинението срещу него, останали без доказателствена подкрепа, както и твърдението, че е участвал по някакъв начин във фактическото предаване на банкнотите на К.. С това обвинителните факти срещу подсъдимия П., изложени в обвинителния акт, се изчерпват, при което осъждане за фактически действия, с които умишлено да е улеснил извършването на което и да е от двете вменени му във вина престъпления, без своевременно изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, каквото липсва, би било недопустимо.

  

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/20.11.2017 г. по НОХД № 141/17 г. на Окръжен съд Търговище.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: