Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                   № 111/15.05.2017 г.    гр.Варна

       

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря С.Д.и прокурора АННА ПОМАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №502/2016г. по  описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №27/11.11.2016 г., постановена по НОХД №472/2015 г. по описа на ОС-Шумен, подсъдимият И.С.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.3 б.а и б.б вр.чл.342  ал.1 от НК, защото на 22.06.2014г. извън гр. Шумен, на път І-2 км 122+017 при управлението на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н 4925 АХ, нарушил чл.50 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на А.П.Д., настъпила на 26.06.2014 година и средна телесна повреда на М.А.В., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник.

На основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение относно съпричиняването на пострадалия А.Д. и нарушенията по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП.

Наказанието на подс. И.Х. е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, кумулативно - три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.

С присъдата е решен въпроса за разноските, чрез възлагането им по реда на чл.189 ал.3 от НПК на   И.Х..

 Присъдата е обжалвана по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитник на подсъдимия. Във въззивната жалба се съдържа бланкетно оплакване от неправилността на първоинстанционния акт. Формулираното искане към въззивната инстанция е в аспекта на чл.336 ал.1 т.3 от НПК.

В изложение по чл.320 ал.3 от НПК общите доводи на въззивната жалба са допълнени с аргументи за съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон в първата инстанция. Страната е недоволна от аналитичната дейност на ШОС, окачествена като еднопосочна само на плоскостта на една от експертизите по делото. Липсата на аргументи по доводите на защитата, формулирани в пренията пред ШОС, включително и относно разнопосочните заключения на автотехническите експертизи е развито като оплакване в аспекта на основанието по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.т.1 и 2 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обсъдено на базата на чл.343 ал.2 от НК, като според защитника ШОС е следвало да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК. Обсъдено е нарушение на материалния закон в аспекта на чл.49 ал.1 от НК.

В пренията по делото въззивният прокурор обосновава становище в полза на материалната и процесуална законосъобразност на проверяваната присъда. Искането за оправдаване на подсъдимия изцяло по повдигнатото обвинение намира за неоснователно. Счита, че материалният закон е приложен правилно, като за прецизност диспозитива на присъдата в цифровата част следва да бъде коригиран. Въззивният прокурор не намира допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които да са от категорията на съществените и да доведат до връщане на делото в тази инстанция на основание чл.335 ал.2 от НПК. По отношение на различието в автотехническите експертизи прокурорът счита, че те нямат отношение към вината на подсъдимия поради нарушаване от негова страна на специалното правило за предимство. Наложените наказания според прокурора са законосъобразни и справедливи.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и направеното към нея допълнение. В тяхна подкрепа адв.Л. припомня мястото на знак Б2 на пътното платно, доказаното спиране на подзащитния му според изискването на пътния знак, ограничението във видимостта към главния път, с което  твърди несъставомерно поведение на Х.. Отделя внимание на вината на пострадалия за ПТП-то, като в тази насока се осланя на аргументите от допълнението на въззивната жалба. Поддържа се оплакването за нарушение на общата норма на чл.49 ал.1 от НК. В заключение защитникът пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, алтернативно  връщане на делото в първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В лична защита подсъдимият сочи, че е изпълнил задължението си да спре на знак „Стоп“, като при навлизане в кръстовището пострадалият не се е намирал в обозримото зрително поле.

В последната си дума подс.Х. желае да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обвинителен акт прокурор от ОП-Шумен е повдигнал обвинение срещу И. Христова за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.3 б.“а“ и“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК, защото на 22.06.2014г. извън гр. Шумен, на път І-2 км 122+017 при управлението на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н 4925 АХ, нарушил чл.20 ал.ал.1, 2 и чл.50 ал.1 от ЗДП и при условията на съпричиняване с пострадалия А.Д. по непредпазливост причинил смъртта на А.П.Д. и средна телесна повреда на М.А.В., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок от 3- месеца.

В рамките на проведено съдебно следствие, първоинстанционният съд е  подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам е попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи накратко са установени следните релевантни обстоятелства:

На 22.06.2014г. подсъдимият И.Х.  бил на работа в завод „Хан Омуртаг“ край гр.Шумен. Около  21.10ч. на инкриминираната дата той тръгнал сам в  посока към гр.Шумен с т.а.„Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н 4925 АХ. Видимостта била добра, пътната настилка - суха, без видими неравности.

Подсъдимият трябвало да премине през Т-образно кръстовище, разположено на главен път І-2 км.122+017. Самото кръстовище се оформяло от изходната отсечка на завода към главния път с разклонения в две посоки -наляво за  гр.Шумен и надясно за кв.“ Мътница“ и гр. Каспичан. Подсъдимият имал  намерение да завие наляво в посока към гр.Шумен. Водачът спрял на знак «Б2», разположен в кръстовището и после с ниска скорост се придвижил до границата на главния път Шумен – Каспичан. Подсъдимият забелязал, че от гр.Шумен приближава мотоциклет. Въпреки това навлязъл в кръстовището. Движил се с около 13 км/ч.

Мотоциклет „Асприлия Пегасо 650“ с ДК№Н 1607 В се управлявал от пострадалия А.Д.. Водачът възприел на около 49 метра от себе си навлизането на т.а.“Фолксваген Транспортер“ в кръстовището. Това наложило аварийно спиране на мотоциклета, като А.Д. направил опит да заобиколи товарния автомобил от лявата страна. Последвал страничен кос удар между предната част на мотоциклета, в областта на предната гума, спойлер и кормило, с предната лява страна на автомобила в областта на предния ляв калник. Ударът предизвикал завъртане на двете МПС-та, като те се отместили.

В резултат на сблъсъка  пострадалият А.Д. се ударил с дясната страна на тялото си в т.а. и паднал. Св. М.В. – пътник на мотоциклета, прелетял над предната част на автомобила и паднал на пътното платно.

 Сигнал за ПТП-то бил подаден на телефон 112 от пътуващ в автомобил с русенска регистрация. Подсъдимият занесъл вода на  пострадалия Д., за да се измие. С линейка Д. и В. били транспортирани в МБАЛ-Шумен. На 26.06.2014г. А.Д. починал.

Заключение на  СМЕ (л.67, т.1 от д.пр.) установява причините за смъртта на А.П.Д., а именно съчетана травма на гръден кош, таз и крайници. Заключението детайлизира контузиите:

-на гръдния кош - счупване на трето ребро в дясно странично;

-на таза -  множество охлузвания между пъпа и окосмената полова област, кръвонасядания на дясната страна на таза и по предно-вътрешната страна на дясното бедро, многофрагментарно счупване на кости на таза, счупване на двете рамена на дясната  пубисна кост, счупване на главулечната ямка вдясно, счупване на лявата хълбочна кост, раздалечение на двете срамни кости в областта на лонното съчленение на таза, с частично разкъсване на симфизата;

-на крайниците - кръвонасядане и оток на лявата предмишница, счупване на двете кости на лявата предмишница, охлузвания и множество разкъсноконтузни рани на дясна предмишница, разкъсно контузна рана на десния лакът, охлузване в гривнената област на дясната предмишница, охлузван по вътрешно-предната страна на лявото бедро, в горната трета, охлузване на лявата подбедрица под коляното и по гърба на лявото ходило.

            Посочените травматични увреждания са довели до усложнения – травматичен шок (шоков бял дроб и шокови бъбреци), тромбоза на дясна вътрешна сънна артерия, мозъчно размекчение на дясната мозъчна хемисфера, некроза на хипофизата, нетравматичен мозъчен оток с компресия на вентрикулите, частично размекчение на лявата хемисфера, състояние след краниотомия.

Експертизата приема като непосредствена причина за смъртта на пострадалия Д. прогресиращата остра сърдечна и дихателна недостатъчност, развила се на базата на мозъчните усложнения. Установена е медико-биологичната връзка между травматичните увреждания, последвалите усложнения и настъпилия летален изход.

Друга СМЕ(л.81, т.1 от д.пр.) установява характера на травматичните увреждания на св.М.В. - охлузвания в областта на десен лакът, закрито съчетано счупване на телата на лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница, охлузвания в областта на корема.В резултат на описаното се е достигнало до трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период около 3-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Проведени химически изследвания не са установили наличие на алкохол в кръвта на двамата водачи (л.95, л.96, т.1 от д.пр.).

По делото са изготвени АТЕ-зи със следните заключения:

-единична АТЕ (л.51, т.1 от д.пр.), определила скоростта на мотоциклета в момента на удара на 138.96 км/ч (преди удара 143.82 км/ч), а на т.а.-2.16 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета при движение със скорост от 143.44 км/ч е с дължина 149.44м. В случай на спазване на ограничението на скоростта за пътния участък от 60 км/ч, опасната зона за спиране би била 37.2м.

Според заключението, в момента на възприемане на опасността водачът на мотоциклета се е намирал на 52.84м от мястото на удара и е попадал в опасната зона за спиране от 149.44м. В момента на възприемане на опасността, т.а. се е намирал на 0.8м от мястото на удара, като фактически е изминал 3.7м от изходното си положение.

Вещото лице сочи, че в момента на пресичане на дясната граница на лентата за движение на мотоциклета,  последният се е намирал на 299.63м от мястото на удара., т.е. имал е техническа възможност да спре и да предотврати удара.

В обратна посока е заключението за водача на т.а. – в момента на възприемане на опасността, мотоциклетът се е намирал на 52.84м от мястото на удара, т.е. т.а. е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклета и пострадалият Д. не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране.

Експертизата установява, че мотоциклетът навлиза в зоната на видимост на подсъдимия на 344м от мястото на удара, когато т.а. е на 0.67м преди границата на дясната лента за движение

В частта на изследвания механизъм на ПТП-то, експертизата твърди страничен  кос удар под ъгъл 81 градуса между предната част на мотоциклета в областта на предната гума, спойлер и кормило с предната лява страна на автомобила в областта на предния ляв калник. Вещото лице счита, че в резултат на удара т.а. се е завъртял на около 10 градуса в посока на часовниковата стрелка и се е отместил на около 0.6м Мотоциклетът също се е завъртял на около 20 градуса по посока на часовниковата стрелка и се е отместил на 1 м. Водачът на мотоциклета е останал на мястото на удара, а св.В. е прелетял над т.а. и е паднал от неговата дясна страна.

Мястото на удара е фиксирано спрямо ориентирите при огледа на местопроизшествието на 0.2м след ОР1 и на 7.2м вдясно от базовата линия в посока на движението от гр.Шумен за гр.Каспичан, на 3.8м от десния край на дясната лента за движение в посока от гр.Шумен към гр.Каспичан и в полосата за движение за завиващите наляво в посока за гр.Шумен;

-повторна единична АТЕ (л.112 от НОХД), която установява мястото на удара на около 0.8м от ОР1 и на около 7.9м вдясно от базова линия, съответно на 3.1м вляво от дясната граница на пътната лента за движение на МПС-та в посока към гр.Каспичан. Скоростта на т.а.“Фолксваген Транспортер“ преди удара е около 16.16 км/ч, а на мотоциклета – 70-80км/ч (отново преди удара). В момента на удара мотоциклетът се е движил с около 63.4-74.2 км/ч.

Опасната зона за спиране на мотоциклета е 68.46 м при скорост от 80 км/ч, 55м при скорост от 70 км/ч и 43.3м при скорост от 60 км/ч.

В момента, в който подсъдимият е бил възприет като опасност за движението от водача на мотоциклета, първият се е намирал в района на кръстовището, като няма фактори от техническо естество, които да пречат на възприемането на мотоциклетиста.

Повторната експертиза представя следния механизъм на ПТП:

Подсъдимият е навлязъл в района на кръстовището и е предприел маневра завой наляво в посока към гр.Шумен. При тези действия същият преминал през коридора за движение на мотоциклета. Пострадалият е възприел опасността на разстояние 26-31м, като въпреки опитите той не е имал техническа възможност да спре. Ударът между двете МПС-та е фиксиран в техните предни части. Като негова последица мотоциклетът се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка, телата на пострадалия и св.В. се удрят в левия борд на т.а. и падат на земята. Предната част на т.а. от соя страна, изминава около 1.5м до окончателното си установяване в покой.

По отношение на видимостта от знак Б2 към гр.Шумен, вещото лице е посочил параметър от 32м.

-повторна тройна АТЕ (л.166 от НОХД).  Приносът на експертизата към предмета на доказване обхваща разгледаните факти от предходните две противоречиви АТЕ, като обосновава следните заключения:

Скоростта на движение на мотоциклета преди удара е около 81 км/ч, а към момента на удара около 75 км/ч. Скоростта на движение на т.а. в момента на удара е около 13 км/ч.

Опасната зона за спиране на мотоциклета при горепосочената скорост  е около 95 м. Първоначалният контакт между двете МПС-та е между челната част на мотоциклета и лявата предна част на автомобила. В момента на удара т.а. се е намирал в лентата за движение на мотоциклета- на 0,2 м преди напречната мерна линия и на 2,9 м от дясната граница на платното за движение /в ляво от нея/. Той е бил разположен почти напречно на оста на пътя с предимство под ъгъл около 115 градуса спрямо оста, а мотоциклетът е бил разположен леко косо спрямо оста на платното под ъгъл около 1 – 3 градуса. В момента на пресичане на дясната граница от автомобила, мотоциклетът е бил на около 49 м. от мястото на удара. Пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара при параметрите на движение и опасна зона. Той е възприел опасността своевременно непосредствено при потегляне на т.а. от дясната граница на платното за движение. Автомобилът управляван от подсъдимия навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета. Опасната зона за спиране на мотоциклета при разрешената скорост от 60 км/ч би била около 61 м. При тази скорост и аналогично взаимно разположение на двете МПС към момента на потегляне на автомобила, експертизата приема че отново би възникнало ПТП като ударът би бил в задната лява странична част на т.а. с челната част на мотоциклета, със скорост на мотоциклета 38 км/ч.

Така изложената от настоящата инстанция и описана в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Подсъдимият отричат авторството на деянието. Твърди, че след потеглянето на първа предавка от знак „Стоп” е видял отляво мотоциклета, но е преценил че може да завърши маневрата си в посока гр.Шумен. Според обясненията на Х., пострадалият Д. заявил, че се движил със скорост около 147 км/ч. Личните възприятия на подсъдимия са, че мотоциклетът не е пътувал в неговата пътна лента.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, установявайки следното:

Доказателствената съвкупност съчетава в себе си преки и косвени доказателства, достатъчни да доведат по безпротиворечивост фактическата обстановка на пътния инцидент.

Чрез обясненията на подсъдимия, показанията на св.В. и фиксираното в протокол за оглед на ПТП се установява посоката на движение на т.а.”Фолксваген Транспортер” и мотоциклет „Априля”. Протоколът за оглед има принос в очертаване на конкретната пътна обстановка, включително  състоянието на пътното платно на инкриминираната дата. Въз основа на тези доказателствени източници мястото и участниците в пътното произшествие се установяват категорично.

Протоколът за оглед изчерпателно установява повредите по двете МПС-та в резултат на ПТП-то: деформациите по т.а. са в неговата лява част (преден ляв калник, лява колонка, предна лява врата), а мотоциклетът е увреден предимно в предната си част (счупен преден калник и спойлер, счупен скоростомер и уреди за измерване, изкривена предна гума, деформиран резервоар за гориво).

Констатирани са неточности и непълноти в съдържанието на протокола за оглед, засягащи:

-координати на предна лява и дясна гума на товарен автомобил;

-липса на фиксирана ширина и край на следата от черна диря;

-местоположение на спойлер и от мотор и маратонка;

-липса на данни за отстояние и координати на двете гуми на мотоциклета спрямо избрания ориентир на огледа. 

С оглед конкретната характеристика на ПТП-то, установяването на  специфични особености на Т-образното кръстовище е станало предмет на следствен експеримент (л.35, т.1 от д.пр.).  Приносът на процесуално-следственото действие е в следната насока:

-разстоянието между знак „Стоп” и началото на дясната лента за движение е 20.50м;

-точката, от която има видимост към пътното платно е на 5.60м;

-зоната на видимост от кръстовището в посока гр.Шумен е фиксирана на 344м;

-наклонът на пътното платно се фиксирал на 2%.

В доказателствената съвкупност присъстват изобилни гласни доказателства за положението на двете МПС-та и на телата на пострадалите след пътния инцидент.  Условно в една група могат да се обособят показанията на пътните полицаи, обслужили ПТП-то – св.св.С., Терзиев, В., като първият от тях е направил снимки със служебен фотоапарат на КАТ-Шумен. Със самостоятелно доказателствено значение са показанията на св.П.П., разпитан и в съдебното следствие пред настоящата инстанция. Гласното ДС (не се разделя на части с оглед отделните съдебни стадии, в които е събрано и проверено) има следния фактически принос:

-мотоциклетът бил „забит” встрани в калник на т.а.;

-пострадалите лежали на земята – първият в предната част на камиончето, вторият – в задната част;

-т.а. се намирал на островче на пътното платно, обособено със защрихована линия, предницата му била ориентирана в посока гр.Шумен;

-скоростомерът на  мотоциклета показвал скорост от 140км/ч;

-шенкелът на колелото на т.а. бил изкривен.

Към доказателствената съвкупност следва да се причислят и 13 броя снимки (НОХД, л.76-82), направени по време на огледа на местопроизшествието от св.Светлин С. – младши автоконтрольор, както и ВДС-и от датата на ПТП-то (т.1, л.25-29 от д.пр.).

Експертното разчитане на фактическите обстоятелства е противоречиво. Единичната АТЕ от досъдебното производство стига до извод за наличие на техническа възможност за двамата водачи да предотвратят ПТП-то. Скоростта на движение на мотоциклет „Априля” е фиксирана на 143.82 км/ч преди удара и на 138.96 км/ч в момента на удара.

Прави впечатление, че заключението на единичната АТЕ кореспондира с обясненията на подсъдимия и показанията на св.П., дадени пред настоящата инстанция досежно скоростта на мотоциклета. Експертизата е работила с изходните данни по протокол за оглед на местопроизшествие, към които се е отнесла безкритично, без да отчете заложените чрез тях невъзможни обективни положения. Част от причините е обстоятелството, че към момента на изготвянето й доказателствената съвкупност не е била попълнена с веществените доказателства, събрани по-късно в първоинстанционното съдебно следствие. Заложен е и модел на изследване, който се явява неподходящ за конкретните параметри на ПТП-то, като фактически е довел до изкривяване на резултатите.

Повторната единична и след това повторната тройна АТЕ много стриктно са фиксирали недостатъците на данните в протокола за оглед на ПТП. Последните не са довели до невъзможност за провеждане на изследване и обосноваване на изводи, като за целта експертите в двете повторни експертизи са се осланяли на безспорните фактически положения по делото.

Двете единични експертизите имат различие по основни въпроси – скорост на движение на мотоциклета, дължина на опасните зони, място на удар. Причината се дължи на различието в използваните научни методи, поради което за първоинстанционния съд е съществувала единствено възможността по чл.153 от НПК чрез повторна експертиза да отстрани сериозните противоречия.

Заключението на тройната АТЕ правилно е възприето от ШОС за обосновано и компетентно дадено. Експертизата верифицира методите и базата на изследването, обосновали и съответните отговори на поставените въпроси. Дадените разяснения на вещите лица по реда на чл.282 от НПК в съдебното следствие пред ШОС не оставят съмнение в категоричността на изводите.

Защитата оспорва приложимостта на метода „Теория на удара” при конкретните параметри на процесното ПТП, като съзира и недостоверност на показанията на св.В. относно скоростта на движение на мотоциклета във времето преди удара.

В разясненията на вещите лица пред настоящата инстанция (л.65 от ВНОХД) се съдържа отговор относно приложимостта на оспорения от защитата метод. Той се основава на енергията на МПС-та след удара и държи сметка за сериозната разлика в масите на участващите в ПТП-то превозни средства (в аналогичен апект е и разяснението на в.л.проф.К. л.188 гръб от НОХД). Прилагането на метода „Теория на удара” е обосновано с безспорния край на спирачната следа, фиксирана в протокола за оглед и деформациите по товарния автомобил и мотоциклета, които извеждат заключението за тяхното преместване в резултат на сблъсъка. Въз основа на посочените параметри е изчислена скоростта на движение. Получените цифрови показатели са проверени на база на динамичните качества и на товарния автомобил. Посоченото изключва влияние на експертизата от показанията на св.В.. По-скоро се налага обратния извод, заключението на тройната АТЕ потвърждава достоверността на гласното ДС.

Точността на използвания метод от тройната АТЕ е потвърдена с характеристиката на травмите на пострадалия Д. – прижизнени, които при сочената скорост на движение от единичната АТЕ от д.пр. не биха били възможни. В допълнение пред настоящата инстанция се посочи, че при скорост от 140 км/ч ударът би бил с много по-голяма кинетична енергия, което щеше да доведе до значително по-сериозно изместване на  двете превозни средства от установеното по делото.

За изчерпване на всички възможни фактически положения със значение за отговорите на съдебните експертизи, настоящият въззивен състав проведе повторен разпит на св.П.. Същият посочи, че е видял показание на скоростомера на мотоциклета от 140км/ч,  което в общ план кореспондира със заключението на единичната АТЕ от д.пр. От разпита на вещите лица по тройната АТЕ се установи, че показанието на стрелката на мотоциклета няма практическо значение. То не би могло да бъде количествена мярка за скоростта в момента на удара поради блокирането на скоростомера след  силните деформации. Ирелевантността на факта е защитен и с малкото изместване на товарния автомобил след удара, което при скорост от 140 км/ч се явява невъзможно.

Защитата оспорва заключението на тройната АТЕ и по отношение на  мястото на удара. Основава се изцяло на скицата към протокол за оглед на ПТП и схемата към протокол за ПТП, сочещи че съприкосновението е станало в момент, когато т.а. е бил разположен перпендикулярно на маркировката М15, а неговата предна част съответно била навлязла в лявата пътна лента. Това фактическо положение защитата разчита за логически потвърдено от показанията на св.св.П. и Терзиев, както и от фотоснимките направени от св.С. (последният е автор на протокол за ПТП и схемата към него).

Наличните по делото ВД и гласни докадателствени средства не установяват заявеното фактическо положение. Тяхното съдържание подлежи на оценка, като се отчете значението на т.нар.»ударен импулс». Същият е подробно разяснен в заключението на тройната АТЕ и съпоставен с обективните находки в зоната на удара (л.170-171 от НОХД). Този ударен импулс е довел до продължение на движението на товарния автомобил напред и надясно спрямо собствената си посока, а на мотоциклета напред и наляво – състояние, в което МПС-та са били възприети от свидетелите и съответно заснети.

Заключението на кредитираната тройна АТЕ установява мястото на удара в дясната пътна лента, предназначена за движение на мотоциклет «Априля». При това положение позоваването на дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета се явява напълно безпредметно.

Прочитът на доказателствените източници, сторен от настоящата инстанция е еднопосочен с дадената им оценка за достоверност и достатъчност от първоинстанционния съд. При спазване на правилата на доказване и на формалната логика, ШОС е достигнал до обективната истина.

От обективна страна съдът законосъобразно приел, че на инкриминираната дата подсъдимият при управлението на МПС е нарушил чл.50 ал.1 от ЗДП, като е отнел предимството на правомерно движещия се по главен път I-2 мотоциклет „Априля”. Именно това нарушение на специално правило за движение е в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици – смъртта на А.Д. и средна телесна повреда на М.В. – съчетано счупване на телата на лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница, довели до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за период от три до пет месеца. Съставомерният резултат не се дължи на нарушения на правилата за движение, допуснати от пострадалия Д.. Причинният процес не би се развил  по описания по-горе начин, ако макар и с движение със скорост над ограничението в конкретния пътен участък, правото на предимство на Д. не беше отнето от подсъдимия Х.. Няма и причинна връзка между удостоверената неправоспособност на пострадалия, включително многократните санкции по ЗДП с общественоопасните последици от деянието. Поведението на подсъдимия е единствената причина, довела до пътния инцидент, поради което и законосъобразно се е достигнало до ангажирането на наказателната му отговорност (Р 509-1989-3н.о.).

Първоинстанционният съд  е приел, че подсъдимият е действал при форма на вина самонадеяност. Настоящият съдебен състав счита, че деянието е осъществено при небрежност, т.к. в съзнанието на подсъдимия не са присъствали  представи относно общественоопасните последици на деянието му, но той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като участник в движението по пътищата за него е съществувало задължението  по чл.50 ал.1 от ЗДП, при пресичане на път предимство в кръстовище, да пропусне движещите се по този път. При наличие на видимост към момента на потегляне от дясната граница на платното за движение (л.176-177 от НОХД), подсъдимият е възприел приближаващият се мотоциклет. Вместо да го пропусне, подсъдимият е навлязъл неправомерно по пътя с предимство. Опитът на Х. като водач на МПС, конкретното разположение на двете превозни средства преди момента на удара, техническите показатели на товарния автомобил, познавани от водача в надеждна степен позволяват извод, че конкретната пътна обстатовка е намерила съответното отражение в психичните процеси на подсъдимия, т.е. същият е могъл да предвиди последиците при нарушение на специалното правило за поведение.

В стадия на пренията пред първата инстанция, прокурорът от ШОП е поддържал обвинението срещу подсъдимия, както е формулирано с обвинителния акт – да е извършил при условията на независимо съпричиняване с А.Д. квалифицираното транспортно престъпление. Право на прокурора е да повдига и поддържа обвинение, основано на  вътрешното му убеждение. Съдът не би могъл да има упрек към начина на осъществяване на обвинителната функция, стига тя да се основава и развива в рамките на закона. Съдът обаче е длъжен да установи обективната истина и при наличие на надлежно обвинение да се произнесе по вината и авторството. Настоящият случай представя различна доказателствена база от възприетата с обвинителния акт относно наличието на съпричиняване на резултата. Заключението на повторната АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбумът, събраните и проверени за достоверност ВД в съдебното следствие на ШОС, очертават недоказаност на обвинението относно независимото съпричиняване от страна на А.Д., поради което ШОС законосъобразно се е ползвал от правомощието си по чл.304 от НПК. Съществен обаче е въпросът дали правото на защита на подсъдимия е било ограничено в посочената хипотеза на правоприлагане. Настоящият въззивен състав дава отрицателен отговор на този въпрос, при следните аргументационни бежежки:

Фактическото обвинение по отношение на подс.Х. е съвупност от обстоятелства, имащи отношение към обективната и субективна съставомерност на деянието му.  Той се е защитавал срещу факти относно: пътна обстановка и нейното развитие, посока на движение на товарен автомобил и мотоциклет, съставомерни последици. Трябва да се посочи, че прокурорът е допуснал относително двусмислие при излагането на релевантните фактически положения, като е посочил първо, че  подсъдимият не спрял на знак Б2 и второ, че пресякъл пътното платно, отнемайки предимството на другия участник в движението. Доколкото И.Х. е обвинен в нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДП първото обстоятелство остава ирелевантно. При тези факти, въззивният състав счита, че процесуалното положение на подсъдимия е останало непроменено в развилите се дотук стадии от съдебното производство, т.е. за първоинстанционния съд не е съществувавала пречка да приложи закон за същото наказуемо престъпление с присъдата си.

ШОС законосъобразно е оправдал подсъдимия по обвинението относно нарушения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП, което е пряка последица от доказателствено отреченото съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.

Не е имало основание за квалифициране на престъплението по по-леко наказуемия състав на чл.343 ал.1 б.в от НК. Изявлението на пострадалия В. би имало значение само при съставомерно поведение на подсъдимия по чл.343 ал.1 б.а или б.б от НК. В случая общественоопасните последици са много по-тежки, наказуеми по квалифицирания състав на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.а и б.б от НК.

При въззивната проверка на присъдата настоящият състав не установи допуснати процесуални нарушения, изискващи нейната отмяна и връщане на делото в първата инстанция или в досъдебната фаза. Мотивите на ШОС отговарят на процесуалния критерий на чл.305 ал.3 от НПК, позволяват да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на състава.

Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при наличие само на смекчаващи вината му обстоятелства. Същите са изчерпателно посочени от първоинстанционния съд, като засягат най-общо социалната и трудова биография на И.Х.. Към тях трябва да се добави и поведението на подсъдимия непосредствено след пътното произшествие (донесъл вода за пострадалия Д.), което макар да не е достатъчно за приложение на привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.г от НК, следва да се отчете като положителна характеристика. ШОС не е взел отношение по обществената опасност на деянието, която безспорно е висока. Настъпилият тежък съставомерен резултат е последица на много сериозно нарушение на специалните правила за безопасно движение по пътищата, правилото относно предимството.

При очертаните обстоятелства от значение за индивидуализиция на наказанието, отмерването му в санкционния минимум е законосъобразно. ШОС е приложил  чл.66 ал.1 от НК, отлагайки наказанието от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години. В тази част присъдата също се приема за законосъобразна. Наличните данни за личността на подсъдимия не дават основание да се счита, че индивидуалната превенция не би била постижима чрез института на условното осъждане.

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК за срок от три години и шест месеца. Същото е занижено. От особено значение за неговата индивидуализация е допуснатото нарушение от страна на И.Х. на правилото по чл.50 ал.1 от ЗДП, което е основополагащо за сигурността на движение по пътищата. Отделно от това досието на подсъдимия като водач на МПС (л.116, т.1 от д.пр.) не му дава много добра характеристика. Само пет месеца преди процесното деяние са му били възстановени контролни точки, поради спазване на правилата за движение по пътищата в двугодишен срок от отнемането им. Фактът сам по себе си сочи за недоизграена професионална критичност. Липсата на протест не позволява на настоящата инстанция да увеличи наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

Защитата се оплаква от материална незаконосъобразност на присъдата в частта на кумулативното наказание, поради надвишаване на максималния му наказанието по чл.49 ал.1 от НК. Оплакването е неоснователно. Срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от свобода, когато се налагат заедно – чл.49 ал.2 от НК. В тази насока са задължителните за съдилищата ППлВС  1-1983 и ТР 61-1980-ОСНК. Без значение в случая е, че изпълнението на основното наказание - лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66 от НК, а не се изтърпява ефективно, т.к. законът не разграничава тези хипотези.

Съдът се е произнесъл по направените разноски, като на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия за тяхното заплащане. Пред настоящата инстанция се направиха нови разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 646.84 лева, които на същото основание следва да се възложат на подсъдимия Х..

Поради гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №27/11.11.2016 г., постановена по НОХД №472/2015 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.

ОСЪЖДА И.С.Х. да заплати сумата от 646.84 лв /шестотин четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ по сметка на Апелативен съд Варна.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.