Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 69/20.04.         Година  2018                      Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На петнадесети февруари    Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ:    Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Илия Н.

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 503 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 70/04.10.2017 г. по НОХД № 1040/16 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият К.Е.И., гражданин на Руската Федерация, е бил признат за виновен и осъден за две престъпления, наказуеми съответно по чл.354а, ал.1 и по чл.339, ал.1 от НК, за които, вр.чл.54 и чл.36 от НК са му били определени две наказания лишаване от свобода, съответно от три и две години, а на основание чл.23 от НК е било наложено по-тежкото от тях, с приложение на института на условното осъждане при изпитателен срок три години. С проверявания съдебен акт подсъдимият е бил оправдан частично по първото обвинение - за държането на три таблетки с общо тегло 0.72 г.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел, в частично съответствие с първото обвинение и изцяло по второто, че подсъдимият И.:

- на 25.11.2015 г., в гр.Варна, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 18.73 г метамфетамин със съдържание на активен компонент 63,1% и 0.10 г метамфетамин със съдържание на активен компонент 59.2% - всичко на обща стойност 470.75 лева, като на същата дата, без надлежно разрешително, разпространил на Даниел Димчев Денев 18.73 г метамфетамин на стойност 468.25 лева, и

- на  25.11.2015 г., в гр.Варна, държал огнестрелно оръжие - преправен газов пистолет с пълнител и пет броя боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение.

Въззивното производство се инициира с:

- протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, с искане за отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната й част, увеличаване размера на наложеното наказание, ефективно изтърпяване на същото, както и налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба към средния размер.

- въззивна жалба чрез защитника на подсъдимия – адвокат  К.К.,***,  с искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия и по двете обвинения.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител поддържат направените писмено оплаквания, прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, и че първоинстанционната присъда е неправилна в оправдателната й част, а в последната си дума подсъдимият моли за оправдаване поради невиновност.  

 

Възраженията по обосноваността и справедливостта на присъдата, съдържими в жалбата, не следва да се разглеждат по същество, тъй като едно от множеството оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения е основателно и обуславя връщане на делото за ново разглеждане.

Преди разглеждането му обаче следва да се изясни, че на досъдебното производство, включително и при изготвяне на обвинителния акт, не са допуснати нарушения от вида на предвидените в чл.335 от НПК, обуславящи отменително основание. От страна на подсъдимия И. неоснователно се твърди, че представеният обвинителен акт не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК и същият страда от съществени пороци, с оглед на което му пречи да разбере конкретния обем от факти във връзка с обвиненията по чл.354а и чл.339 от НК. Въззивната проверка не констатира отклонение от изискванията към прокурорския акт, с който са повдигнати обвиненията срещу подсъдимия К.И., тъй като той е съдържал пълно описание на всички факти, които обуславят съставомерността на вменените му във вина престъпления, респ. му е позволявал да научи в какво точно се обвинява, пълноценно да подготви защитата си и ефективно да я осъществява. Преценен с оглед задължителните указания от ТР 2/2002 г. ОСНК ВКС, обвинителният акт не е изготвен по начин, от който да произтичат някакви неблагоприятни последици за която й да е от страните, а изложеното в него е било достатъчно да определи предмета на доказване от гледна точка на отделните престъпления и участието на подсъдимия в тях.Това важи еднакво и за фактите във връзка с двете повдигнати обвинения, като изложените в обвинителния акт такива са били достатъчни да се поставят основните рамки на процеса на доказване, ето защо липсва основание да се приеме, че защитата е била затруднена от непълно и неясно формулирано обвинение, довело до ограничаване на това законодателно гарантирано право.

Горното е относимо и по конкретното оплакване за процесуално нарушение поради неуведомяване на Министерството на външните работи за задържането на лицето, съгласно изискването на чл.17, ал.4 от НПК. Неизвестяването на Посолството на Руската федерация, че срещу неин гражданин е започнало и се води наказателно производство, не представлява твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение, доколкото неизпълнението на това задължение няма отношение към процесуалната законосъобразност на наказателния процес. Макар да е гражданин на Руската федерация, подсъдимият К.И. е роден в гр.Разград, живее в гр.Варна, владее писмено и говоримо български език и преимуществено пребивава на територията на Република България. Липсват конкретни основания да се твърди, че неуведомяването на посолството на чуждата държава по какъвто и да е начин е довело до ограничаването на неговите процесуални права.

 

Съществено процесуално нарушение е допуснато в съдебната фаза на процеса, в разрез с изискванията на процесуалния закон за гарантиране на основните права на подсъдимия.

В хода на съдебно-следствените действия и видно от материалите по делото е, че в съдебно заседание от 17.05.2017 г., след изслушване на докладвания от прокурора обвинителен акт, подсъдимият И. е заявил, че разбира обвинението, че не се признава за виновен, и че ще даде обяснения на по-късен етап, след разпита на свидетелите и вещите лица.

Това не е станало до края на първото проведено съдебно заседание, нито в рамките на второто или третото, последното проведено на 04.10.2017 г., когато първоинстанционният съд, без да предостави възможност на подсъдимия да даде своите обяснения по реда на чл.277 от НПК, е приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения, като при това, в определението си в този смисъл е посочил, че намира да са извършени всички необходими за изясняване на обективната истина допустими следствени действия, и същевременно изрично се е позовал на отказ на подсъдимия да дава обяснения – какъвто отказ не е правен, видно от съдебните протоколи. Обратно, единственото изявление на подсъдимия в тази връзка, установимо от доказателствените източници в кориците на делото е, че И. желае да дава обяснения, като само моли това да стане след събиране на останалите гласни доказателства. С факта, че първостепенният съд не му е предоставил процесуалната възможност да стори това, същият е допуснал грубо и съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия да представя гласни доказателства за фактите по делото и евентуално, въз основа на тях да отправя нови доказателствени искания.

Безспорно е, че сред законодателно гарантираните права на подсъдимия, правото да дава обяснения по обвинението, за което е привлечен да отговаря, съставлява важна и съществена част от общия обем на правото му на защита, за това и процесуалното нарушение в тези случаи е особено съществено, защото неминуемо води до ограничаване на неговите процесуални права, и безпротиворечиво са приема от практиката като отменително основание. По всяко дело съдът трябва да осигури възможност на подсъдимия да даде обяснения, защото те са както едно от доказателствените средства за установяване на истината, така и способ за излагане на защитната му теза, по която решаващият съд дължи отговор.

Допуснатото нарушение не е отстранимо във въззивния съд, предвид разпоредбата на чл.115, ал.3 от НПК и с оглед мястото на първоинстанционното производство като централно в целия наказателен процес. Събирането на обяснения от подсъдим за първи път във въззивното производство е допустимо единствено в случаите, когато пред пъроинстанционния съд той се е възползвал от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и изрично е заявил това, каквото изявление по проверяваното дело не е правено, видно от съдържанието и на трите съдебни протокола от проведени заседания в окръжния съд. В противен случай, щом подсъдимият има право да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие, съдът е длъжен да му осигури реализирането на това право.

Наред с така допуснатото нарушение – ограничаване на правото на защита поради лишаване на подсъдимия от възможността да даде обяснения, при което да реализира защитната си теза, респ. въз основа и във връзка с нея да представя доказателства, да предявява искания, доводи и възражения, чрез процесуалното си поведение първоинстанционният съд е допуснал едновмеренно и нарушение на задълженията си да събере всички относими доказателства и да изчерпи всички доказателствени средства, доколкото обясненията на подсъдимия са източник на информация за правнорелевантните факти, за да може да ги обсъди и анализира в съпоставка с цялата доказателствена маса.

Правото на защита в наказателния процес е гарантирано със съответните норми на Наказателно-процесуалния кодекс, и тяхното неизпълнение винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Съобразно чл.15 от НПК, съдът е задължен да осигури възможност на страните да упражнят своите права. Правото на подсъдимия да дава обяснения по обвинението е неотменима част от тези по чл.55, ал.1 НПК, и то задължава съдът да вземе всички необходими мерки, които в максимална степен да позволят участието му в процеса, за да се гарантира по този начин ефективност на неговата защита. Като се държи сметка за това, че обясненията на обвиняемия са едновременно и гласно доказателствено средство и средство за защита, законът гарантира на всеки обвиняем, че ще има възможност своевременно да изрази отношението си към обвинението. Процесуалното поведение на проверявания съдебен състав е било в разрез със закона, тъй като с действията си съдът е игнорирал правото на К.И. да дава обяснения по обвинителния акт, въпреки изразеното желание да се ползва от това свое право, видно от недвусмисленото му изявление, отразено в съдебния протокол от 17.05.2017 г. и при липсата на последващо деклариран отказ.

 

При така изложените обстоятелства е налице неотстранимо при въззивната проверка съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, обуславящо необходимост от повторно разглеждане на делото в първоинстанционния съд, при съблюдаване правата на всички страни в съдебното производство, в частност на подсъдимия И., поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 70/04.10.2017 г. по НОХД № 1040/16 г. на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първата инстанция ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: