Р Е Ш Е Н И Е

 

   №   39/15.03.2017 г.

 

Град Варна

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и трети февруари, година две хиляди и седемнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря П. П. и прокурора Илия Николов, разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНАХД № 506  по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.

 

Разградският Oкръжен съд, по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН, с Решение № 59 по НАХД № 308/2016г. по описа на същия съд, постановено на 23.11.2016г., е наложил на „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК 127575364 със седалище и адрес на управление на дейност гр. Разград, ул. „Александър Стамболийски” № 28, представлявано от Б.Р.Б. ***, ЕГН **********, имуществена санкция в размер на 12 539.93 лева за това, че е дружеството е получило имуществена облага в размер на 12 539.93 лева, представляваща приспаднат неследващ се данъчен кредит, като установяването и плащането на данъчното задължение е било осуетено чрез престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 2 във вр. с чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 1 и  пр. 2, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено от Б.Р.Б., за което е бил осъден с влязла в сила на 27.09.2016г присъда № 41/09.09.2016 г., постановена по НОХД № 212/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба от адв. Г.Г. ***/ в качеството му на пълномощник на „Б.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Р. Б., в която се навеждат доводи за неправилност на така постановеното решение, като се оспорват фактическите и правни изводи на първоинст. съд в две насоки: на първо място, за недопустимост на самото административно-наказателно производство по чл. 83а и следващите от ЗАНН /в частност по чл. 83г/ като противоречащо на основни принципи на реализиране на всяка наказателна отговорност с налагане на адм. санкция на дружеството; на второ място се навеждат доводи за наличието на условията на чл. 28 от ЗАНН вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 93 т. 9 от НК. Искането е за отмяна на така постановеното решение.

В с.з. управителят на дружеството Б. Р. Б. редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощения си защитник адв. Г. Г. /ШАК/.

Представителят на АП – Варна намира жалбата за неоснователна и предлага на АС-Варна да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на пълномощника на „Б.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Р. Б. е неоснователна.

 

В съответствие със събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружество „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК 127575364 било вписано в Търговския регистър на Разградски окръжен съд по ф.д. № 75/2004 г. със седалище и адрес на управление на дейност гр. Разград, ул. „Александър Стамболийски” № 28.  Едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител бил Б.Р.Б..

Въз основа на внесен обвинителен акт в ОС-Разград срещу Б.Р.Б., ЕГН ********** за деяние по чл. чл. 255, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1  НК, с присъда № 41/09.09.2016 г., постановена по НОХД № 212/2016 г., влязла в сила на 27.09.2016, подс. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по НК, описано по-горе, за това, че за периода от 28.11.2011 г. до 11.04.2012 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството  си на собственик и управител на „Б.Б.“ЕООД - гр. Разград с ЕИК 127575364 и в условията на посредствено извършителство с Мария Радославова Димитрова от гр. Шумен, и като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения  в размер на 12 539.93 лева – особено големи  размери, като потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки в подадени на основание  чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗДДС  месечни справки  - декларации по ЗДДС на „Б.Б.”ЕООД - гр.Разград, както и в приложените към тях дневници за покупки, като е приспаднал в нарушение на чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС неследващ  се данъчен кредит в размер общо на 12 539.93 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите. На основание чл.78а НК е освободил от наказателна отговорност подс. Б., като му е наложил административно наказание -  глоба в размер на 1000 лева. Първоинст. съд е приел, че подс. Б. в качеството си на собственик и управител на „Б.Б.“ЕООД - гр. Разград в условията на посредствено извършителство с Мария Радославова Димитрова от гр. Шумен, и като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС /чл.3, ал.1 от ЗДДС - Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея/, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения  в размер на 12 539.93 лева – особено големи  размери,  като е потвърдил неистина  относно наличието на реални облагаеми доставки  по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС: /чл.12, ал.1 от ЗДДС - Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго/, в подадени на основание  чл.125, ал.1 във вр. с чл.87, ал.2 от ЗДДС  /чл.125, ал.1 от ЗДДС - За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 , с изключение на случаите по чл. 157/ , /чл.87, ал.2 от ЗДДС - Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец/ месечни справки  - декларации по ЗДДС на "Б.Б.»ЕООД, гр.Разград, както следва:

СД по ДДС с вх. № 1700-1003385/13.01.2012г. относно извършени доставки - фактура № 0000000013/28.11.2011г. с данъчна основа 4680.00 лв. и ДДС 936.00 лв., фактура № 0000000014/30.11.2011г. с данъчна основа 3660.00 лв. и ДДС 732.00 лв., фактура № 0000000015/06.12.2011г. с данъчна основа 3240.00 лв. и ДДС 648.00 лв., фактура № 0000000016/15.12.2011г. с данъчна основа 5100.00 лв. и ДДС 1020.00 лв., фактура № 0000000020/ 15.12.2011г. с данъчна основа 4680.00 лв. и ДДС 936 лв., фактура № 0000000021/19.12.2011г.  с данъчна основа 4344.00 лв. и ДДС 868.80 лв., фактура №0000000022/21.12.2011г. с данъчна основа 3564.00 лв. и ДДС 712.80 лв. с доставчик „Апи Тренд“ ООД- с.Енево;

СД по ДДС с вх.№ 1700-1004710/13.02.2012г. относно извършени доставки - фактура № 0000000032/24.01.2012г. с данъчна основа 4440.00 лв. и ДДС 888.00 лв.,  фактура № 0000000033/30.01.2012г. с данъчна основа 9000.00 лв. и ДДС 1800.00 лв. с доставчик „Апи Тренд“ ООД - с.Енево;

СД по ДДС с вх.№ 1700-1006512/09.03.2012г. относно извършени доставки - фактура № 0000000038/29.02.2012г. с данъчна основа 8640.00 лв. и ДДС 1728.00 лв., фактура № 0000000039/29.02.2012г. с данъчна основа 4500.00лв и ДДС 900.00лв.,фактура № 0000000040/29.02.2012г. с данъчна основа 3120.00 лв. и ДДС 624.00 лв. с доставчик „Апи Тренд“ ООД-с.Енево;

СД по ДДС с вх.№ 1700-1008990/11.04.2012г. - относно извършени доставки - фактура № 0000000058/30.03.2012г. с данъчна основа 12375.00 лв. и ДДС 2475.00 лв., фактура № 0000000059/30.03.2012г. с данъчна основа 12416.65 лв. и ДДС 2483.33 лв. с доставчик „Апи Тренд“ ООД - с.Енево, както и приложените към тях дневници за покупки, като е приспаднал в нарушение на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /Чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:  1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;  (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем/, /Чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС - Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:  1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави/,    /Чл.70, ал.5 от ЗДДС - Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно/, неследващ  се данъчен кредит в размер общо на 12 539.93 лева. По делото е установено, че през инкриминирания период Б.Б. е получил 14 фактури за доставки, извършени от „Апи Тренд“ ООД, които са били включени в дневниците за покупки на „Б.Б.“ ЕООД, но доставките не са били реални и приспаднатият данъчен кредит е бил неследващ се.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на цялата доказателствена съвкупност по делото, включително и на материалите по НОХД № 212/16г по описа на РОС.

Настоящата инстанция изцяло възприема фактическите и правни изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд: юридическото лице „Б.Б.“ ЕООД - Разград е получило неправомерна облага, изразяваща се в приспадане на неследващ се данъчен кредит през периода 28.11.2011 г. – 11.04.2012 г. и извършител на престъпното деяние е представляващият дружеството „Б.Б.“ ЕООД – Б.Р.Б.. Между престъпното деяние и облагата, настъпила за  юридическото лице е налице пряка връзка - облагата е резултат от извършеното престъпление, установено с влязла в сила присъда. Тази облага представлява благоприятно изменение в правната сфера на дружеството, настъпило като непосредствена последица от престъплението /§ 1, т.2 от ДР на ЗАНН/ и съставлява пряка облага. Същата има имуществен характер и възлиза на 12 539.93 лева. След като юридическото лице „Б.Б.“ ЕООД се е обогатило в резултат на извършеното престъплението по чл. 255 НК, за което е осъден неговия управител Б.Б., то съгласно чл. 83а, ал. 1, т. 2 ЗАНН на дружеството следва да се наложи имуществена санкция в размер не по-малък от равностойността на имуществената облага. В този смисъл възраженията на защитата за недопустимост на самото административно-наказателно производство по чл. 83а и следващите от ЗАНН /в частност по чл. 83г/ като противоречащо на основни принципи на реализиране на всяка наказателна отговорност с налагане на адм. санкция на дружеството се явяват неоснователни. Както правилно е отбелязал в мотивите към решението първоинст. съд при обсъждане и отхвърляне на наведените пред него възражения от защитата за наличие на основание за прекратяване на производството поради неспазване на 3-месечния срок от откриване на нарушителя /чл. 34, ал. 1 ЗАНН/, възможността да се реализира подобна отговорност по чл. 83г от ЗАНН възниква с предвиденото в разпоредбата на чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН правомощие на прокурора да сезира съда за налагане на имуществена санкция след внасянето на обвинителния акт, /т. е. и след приключване на наказат. производство с влязла в сила присъда/, но не е ограничено със срок.

 

Не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция и доводите на защитата за приложение на чл. 28 ЗАНН: първоинст. съд е дал изчерпателен отговор и на това възражение, приемайки, че предмет на това административно-наказателно производство не е допуснато от подс. или дружеството административно нарушение, т. е. предвидените материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице не представляват състав на административно нарушение. При кумулативната им даденост се санкционира юридическо лице, което се е облагодетелствало от изброените в чл. 83а, ал. 1 ЗАНН престъпления.

 

По отношение на наложеното наказание: съставът на АС-Варна намира, че определеният размер на глобата, се явява справедливсъщият е определен в минималния размер предвиден в закона.

 

При служебната проверка на решението, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 338 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна, 

    

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 59 на Окръжен съд - Разград по НАХД № 308/2016г. по описа на същия съд, постановено на 23.11.2016г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.