Р Е Ш Е Н И Е

                   № 10

18.01.2018 г., Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Светослава Колева

секретар П.Паскалева

прокурора В.Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №509 по описа за 2017 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба  на С.В.А., чрез защитника й адв. Сн.Т., подсъдима по нохд №308/17г. по описа на Шуменския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 15.11.2017г. с която подсъдимата е  призната за виновна по обвинението й по чл.255 ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр.чл.58а ал.1НК като й е наложено наказание от една година е четири месеца лишаване от свобода и глоба от 500лв., както и по чл.313 ал.1 и чл.58а НК като й е определено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК й е определено общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години, както и глоба от 500лв. Оправдана е по обвинението по чл.212 ал.1 пр.1 вр.чл.26 ал.1 НК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон и алтелнативно явна несправедливост на наложеното наказание. Счита се, че обвиненията не са доказани. В с.з. жалбата се поддържа само по отношение явната несправедливост на наложените наказания като се прави искане те да бъдат намалени до предвидения законов минимум и не се налага комулативното наказание глоба.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата във вида, в който се поддържа.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.11.17г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимата С.В.А. за виновна в това, че за периода 01.01.2013г.-02.05.2016г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на ДЗФЛ, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-11 076,91лв. като не подала  декларации изискуеми по чл.50 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДДФЛза облагаеми доходи от източници в чужбина като на основание чл.255 ал. 1 вр.чл.26 ал.1 и чл.58а НК й е определил наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 500лв. Признал е подсъдимата А. за виновна и в това, че за периода 25.09.2012-30.11.2015 в гр.Нови Пазар, Шум. Обл. При условията на продължавано престъпление потвърдила неистина в молба декларация, която по силата на ЗСПД се представя пред Дирекция „Социално подпомагане“ да установяване истинността на тези обстоятелства като на основание чл.313 ал.1 и чл.58а НК й е определил наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК й е определил едно общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 500лв. Оправдал е подсъдимата по първоначалното й обвинение по чл.212 ал.1 пр.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Осъдил е подсъдимата А. направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК като подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства по обв. акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти.

Разяснени са й били правата както и, че направените от нея самопризнания и събраните на ДП доказателства, които ги подкрепят ще се ползват при постановяване на присъдата.

Спор по фактическата обстановка няма.

Жалбата се поддържа само по отношение размера на наложеното наказание.

По отношение на първото деяние се излагат съображения, че подсъдимата А. е подала през 2016г. нужната декларация и е внесла дължимия данък, което указвало на успешна превенция и осъзнаване на противоправното поведение. По отношение на второто деяние също се твърди, че подсъдимата е разбрала вината си , съдействала е максимално на разследващите органи, изплатила е задълженията си. Прави се искане и да не се присъединява наказанието глоба, тъй като подсъдимата е безработна.

Подсъдимата А., в продължение на няколко години е получавала чрез системата за разплащане „Western Union“ значителни парични суми от различни лица, с местоживеене извън страната. Така за периода 2012-2015г. е получила общо 110 769,06лв., като дължимият данък съответно е в размер на 11 076,91лв. Като местно физическо лице е била длъжна да декларира така получените суми. Вместо това същата е подавала през тези години молби декларации за получаване месечни помощи за деца, поради липса на доходи.

Дори да се предположи, че не е имала знание, че следва да декларира получените от чужбина доходи, то по никакъв начин не би могла да извини последващото си поведение да подава молби декларации поради затруднено материално състояние за получаване на помощи, при положение,че сама е получила над 100 000лв., за които суми е подписала и съответни документи. В резултат на така подадените молби-декларации, подсъдимата е получила 2460лв., които не й се следвали.

При определяне на наказанията съдът е отчел смекчаващите обстоятелства – младата възраст и чистото съдебно минало. До колко следва възрастта й да се отчита като смекчаващо обстоятелство, при положение, че на една такава възраст би следвало да е придобила значителен житейски опит, е отделен въпрос. Съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство престъпната упоритост. Продължителният период на престъпна дейност обаче е предвиден в разпоредбата на чл.26 ал.1 НК. Размерът на непратените данъци далече надвишава критерия „големи размери“ и се доближава до този на „особено големи размери“, Не е отчетена и обществената опасност на този род деяния, която за района на североизточна България е особено висока. Регистрирани са множество случаи на получавани средства по точно този начин, без същите да се декларират, както и на подаване на молби –декларации с невярно съдържание, въз основа на които се получават помощи от лица, нямащи право на тях. Поради това и не са налице основания за намаляване на така определения размер на наложените наказания. Определеният изпитателен срок ще възпрепятства подсъдимата да извършва други престъпления.

Въззивната инстанция счита, че така определените наказания, както и определеното общо най-тежко наказание на подсъдимата А. са законосъобразни и справедливи и биха осъществили целите на генералната и лична превенция. В този смисъл и жалбата се явява неоснователна.

При цялостната проверка на присъдата обаче беше констатирана неправилност по отношение на второто обвинение по чл.212 ал.1 НК. Поради липса на протест обаче това не може да бъде поправено.

Съдът е приел, че се касае до деяние по чл.313 ал.1НК. Това деяние е формално и изисква просто потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Деянието, извършено от подс. А. не се вписва в този фактически състав. Нейното намерение не е да удостоверява истинността на обстоятелства, а да получи без правно основание имущество, използвайки документа с невярно съдържание. Конкретиката по настоящото дело не очертава обективните и субективни признаци на визираното документно престъпление. Инкриминираните молби-декларации при съпоставяне с предмета на престъпление по чл. 313 НК / писмен или електронен документ, с удостоверително предназначение, императивно изискуем от изчерпателно изброените законови и подзаконови нормативни актове, и представен пред съответния държавен орган/, не покриват лимитираните белези. Използването им категорично сочи и на преследвана, съответно реализирана друга цел- получаване на чуждо имущество без правно основание. Това обуславя засягане на обществените отношения, охраняващи правото на собственост, при което свързаното с него посегателство спрямо обекта на неправомерното документиране губи самостоятелното си значение и предпоставя поглъщане на документното престъпление от престъпното деяние - документна измама.  Когато посредством документ с невярно съдържание едно лице получи без правно основание чуждо имущество с намерението да го присвои, то върши престъпление по  чл. 212, ал. 1 НК Престъплението документна измама по  чл. 212, ал. 1 НК изисква чрез използване на неистински или преправени документи, или на такива с невярно съдържание, деецът да мотивира други лица да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на което той да се облагодетелства, получавайки без правно основание чуждо имущество, което не му се следва. Когато съставените или използвани неистински документи и документи с невярно съдържание са послужили на дееца за получаване по измамлив начин на чуждо имущество, или са създали възможност на други физически и юридически лица да се облагодетелстват материално, документното престъпление е елемент от състава на чл. 212 от НК.

При очертаните хипотези, когато съставените или използвани неистински документи и документи с невярно съдържание са послужили на дееца за получаване по измамлив начин на чуждо имущество, или са създали възможност на други физически и юридически лица да се облагодетелстват материално, документното престъпление е елемент от състава на чл. 212 от НК. В този смисъл, освен практиката на ВАС, такава  е и константната съдебна практика. /П8/28.12.1978 г. на Пленума на ВС, изменено с П7/06.07.89 г. на Пленума на ВС, Р466/11.08.71 г. на 2 н. о. на ВС, Р96/23.02.84 г. на 1 н. о. на ВС  Р498/18.05.2007 г. на 3 н. о. на ВКС на РБ., Р № 206 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 112/2010 г., III н. о.,  /.

В този смисъл присъдата следва да бъде потвърдена, въпреки констатираното нарушение на материалния закон.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.11.17г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №308/17г.по отношение на подсъдимата С.В.А. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            

 

 

                                                                                2.