Р Е Ш Е Н И Е

 

77/6.6.2014г

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и трети май, Година две хиляди и четиринадесета,  в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.ЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 51/14г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от  НПК.

 

Разградският Oкръжен съд, с  присъда № 3 по НОХД № 18/13г. по описа на същия съд, постановена на 16.01.2014г. е признал подсъдимия Д.М.Д.  ЗА НЕВИНЕН в това, че в периода 02.12.2008г. – 14.01.2009г. в гр. Кубрат и гр. Разград, в съучастие, като съизвършител с М. Д. С., в качеството на управители и съсобственици на «Д.М.Груп» ООД,  избегнали плащането на данъчни задължения в големи размери 35 126 лева, като в СД по ЗДДС потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по възведеното обвинение по чл. 255 ал. 3 във вр. ал.1 и чл.20 ал.2 от НК.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест  на Окръжен прокурор при РОП, в който се оспорва изцяло правилността, обосноваността и законосъобразността на така постановената присъда, като се предлага на въззивния съд същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

 

В с.з. пред състав на Варненския Апелативен съд подс. Д. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник отпреди – адв. С.С. – ШАК. 

Представителят на АП – Варна не поддържа протеста на РОП, излага мотиви в тази насока и предлага на ВАС да остави без уважение протеста, като потвърди първ. съдебен акт.

Защитникът на подс. се придържа изцяло към становището на прокурора и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Д. твърди, че няма отношение към инкриминираните сделки и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира следното:

Протестът на Окръжния прокурор при РОП е неоснователен по следните съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:  „Д.М.Груп" ООД било учредено от М. Д. С. и Д.М.Д. и вписано с решение №1/17.01.2007 г. по ф.д. № 40/2007 г. на ОС Разград, със седалище гр. Кубрат. Според дружествения договор дружеството се управлявало и представлявало и  от двамата съдружници заедно и поотделно. На 05.01.2007г. и на 17.01.2007г. С. и Д. упълномощили счетоводна къща ЕТ„Г.М.", представлявана от М.М., И.Д. и С.Г. да подписва и подава по електронен път СД по ЗДДС. Подсъдимите предоставяли фактурите за извършените от „Д.М.Груп" ООД сделки лично или по обществен транспорт. Двамата се занимавали с различна дейност - М. със CMP, а Д. с търговия със зърно и всеки отделно представял фактурите за сделките, които е осъществил. Предоставените фактури счетоводителките включвали в съответните дневници и в месечните справки-декларации по ЗДДС.

На 05.01.2009 г. били вписани нови обстоятелства по партидата на „Д.М.Груп" ООД и управлението и собствеността на дружествените дялове били прехвърлени на Ф.А.Р. и И.С.М., а С. и Д. били заличени като управители и собственици. На 13.01.2009г. св. Ф.Р. и св. И.М. упълномощили св. Н.К. да ги представлява при дейността на „Д.М.Груп"ООД гр.Шумен.

През 2009г. била извършена данъчна ревизия на „Д.М.Груп"ООД, с обхват периода от 01.11.2008 г. - 30.04.2009г. по ЗДДС и за периода от 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. по ЗКПО. За ревизирания период основно били отразени сделки на „Д.М.Груп" ООД с доставчици „Р. 92" ЕООД, „Пауър Трейд" ЕООД и „Вики груп инвест 88" ЕООД. Налице били данъчни фактури, издадени от гореописаните дружества и включени в Дневниците за покупки на процесното дружество и в СД по ЗДДС, с което дружеството декларирало право на пълен данъчен кредит в размер на 35 150, 51 лв. Др. счетоводни документи не били представени от „Д.М.Груп" ООД.

Декларираната от „Д.М.Груп" ООД фактура с № 194/10.12.2008г. била с издател „Р. 92" ЕООД за извършени СМР. След извършен анализ на Дневника за продажба на „Р. 92" ЕООД е установено, че процесната фактура била включена в него и в Справката декларация по ЗДДС.

Управител на „Р. 92" ЕООД, към 10.12.2008г., бил св. Р.С. Петков. Последният  не бил извършвал каквито и да е сделки от името на „Р. 92" ЕООД, не разполагал с печат, фактури и други документи на фирмата. Не му било известно името на „Д.М.Груп" ООД и не познавал управителите на дружеството; не бил издавал горепосочената фактура. Впоследствие това дружество било прехвърлено на К.П.Л..

Декларираната от „Д.М.Груп" ООД фактура с № 577/02.12.2008г. била с издател „Дауър Трейд" ЕООД. В Дневника за продажба на доставчика последната не била осчетоводена и не била съставена от св. А.Д. - управител на дружеството, както и от св. Т. С. - упълномощен да представлява фирмата пред НАП. След това дружеството било прехвърлено на К.П.Л..

Фактури с №№ 136/16.12.2008г., 137/17.12.2008г. 138/29.12.2008г., с издател „Вики груп инвест 88" ЕООД - Варна били отразени от „Д.М.Груп" ООД в Дневника за покупки с основание извършени услуги. Същите били включени в Дневника за продажба на „Вики груп инвест 88" ЕООД, както и в Справката декларация по ЗДДС.

Управител на „Вики груп инвест 88" ЕООД към декември 2008г. бил св. Николай Т.ов Николов, но той не бил извършвал каквито и да е сделки от името на дружеството. Последният не разполагал с печат, фактури и документи на фирмата.

Всички гореописани фактури били включени в Дневника за покупки на „Д.М.Груп" ООД за данъчен период декември 2008г. и отразени в СД по ЗДДС с вх. № 17000936085/14.01.2009 г. и ДДС 35 150, 51 лв., съгласно чл. 102, ал. 2 ДОПК. СД била съставена от М.М. - упълномощено лице, подадена по електронен път и подписана с електронен подпис 08386552 на М.М..

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една точна и правилна фактическа обстановка. На база на събраните доказателства – най-вече гласни такива - обяснения и свидетелски показания /вкл. и приобщените по реда на чл.373 НПК/, съпоставяйки ги със заключенията по СГЕ и СЧЕ е установил, че не подс. Д., а  съдружникът в „Д.М.Груп" ООД - М. С., е представил за осчетоводяване на служителите в ЕТ „Г.М.” описаните по-горе фактури. Обстоятелството, че фактурите са представени именно от С. е установено въз основа на показанията на св. Георгиева, св. Манева, обясненията на подсъдимия Д. и споразумението, сключено от подсъдимия С., с признание, че е виновен за това деяние. На практика липсват доказателства, за това, че именно подс. Д. е отговорен за невярното фактуриране. Като цяло следва да се отбележи, че още в ОА липсва конкретика и описание на инкриминираната деятелност на подс. Д., а за да запълни тази празнота РОС е изградил своя съдебен акт въз основа на постъпилата информация по делото от предходния обв. акт срещу същите лица.

Извън вниманието на РОС обаче е останал друг много важен факт, а именно, че инкриминираната СД по ЗДДС с вх. № 17000936085 е датирана от 14.01.09г., а дяловете във въпросното ООД са били продадени и седалището прехвърлено още през месец декември 2008г. Т.е. от 05.01.09г. физическите лица, които представляват „Д.М.Груп" ООД са други, респективно лицето упълномощено от тях е друго - свид. К., а счетоводната къща, обслужвала преди това дружеството и лицата, които по електронен път са подавали справките-декларации са без пълномощия от новите собственици на капитала, респективно от техния пълномощник. На практика не е отговорено на въпроса дали СД по ЗДДС всъщност изобщо е била подадена от оторизирано да стори това лице, за да се обоснове и деятелност по чл. 255 ал. 3 във вр. ал.1 от НК, респ. тази на подс. Д..

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на РОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 18/13г. по описа на същия съд, постановена на 16.01.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.