Р Е Ш Е Н И Е

 

69

 

10.04.201.,

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На девети март 

Година две хиляди и седемнадесета

В открито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

секретар Г.Н.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД № 510 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 25, постановена на 26.10.2016г. от Окръжен съд – Шумен по НОХД № 193/2015г., с която подсъдимата Д.Д.В. е била призната за НЕВИННА в извършване на деяние по чл. 123 ал. 1 от НК, за това, че на 15.08.2012 г. в гр. Шумен причинила смъртта на Е.Г. Х. на 75 години, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /медицинска професия/, осъществена на 12.08.2012 г. в „МБАЛ-Шумен” АД гр. Шумен, изразяващо се в недиагностициране счупване на таза в областта на срамната кост вдясно, в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и т. 2.5.2. от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България от 2005 г., като престъплението е извършено в условията на независимо съпричиняване с И.М.С., който на 12.08.2012 г. на територията на община Шумен в близост до разклона за с. Градище, при управление на лек автомобил „Рено 5” с ДК № В 00-48 СР, нарушил правилата за движение – чл. 38, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Й.А. и смърт на Е.Г. Х., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по така възведеното й обвинение.

С присъдата са отхвърлени изцяло предявените срещу подс.В. гр. искове за претърпени неимуществени вреди от гр. ищци Ц.Х.Б. и А.Х.А. в размер от по 200 000 лева.

 

Налице е произнасяне по веществените доказателства по делото.

 

С протоколно определение от 28.09.2016г ШОС, на основание чл.24 ал. 1 т. 4 от НПК е прекратил наказателното производство срещу подс. И.С. и същото е влязло в сила. Пак протоколно определение, но от 26.10.2016г /последното по делото с. з. преди приключване с присъда/, ШОС е прекратил производството по делото по отношение на солидарно предявените срещу подс. С. гр. искове от наследниците на пострадалата Е. Х.  гр. ищци Ц.Х.Б. и А.Х.А. в размер от по 200 000 лева, както и досежно предявения срещу подс. С. гр. иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева от постр. Т.А..

       

 Недоволни от присъдата са останали: прокурор при ОП-Шумен и  повереникът на гр. ищци и ч. обвинители Б. и А., които се позовават на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на същата. Молбата е алтернативна - за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. В. бъде призната за виновна, като бъдат уважени и предявените искове в цялост или връщане на делото за ново разглеждане на съда поради липса на мотиви.

Недоволен от постановеното определение, с което е прекратено наказателното производство срещу подс. И.С., вкл-но и по отношение на предявената гр. претенция от постр. И.А., получил средна телесна повреда в резултат на деянието. Навеждат се доводи за неправилност на същото с молба за отмяна и произнасяне по същество, като бъде уважен предявения пред първоинст. съд гр. иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието.

 

Пред състава на АС-Варна, представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като изразява становище за липса на мотиви към присъдата и моли за връщане на делото на първоинст. съд за ново разглеждане.

Жалбоподателите чрез процесуалните си представители подържат жалбите на посочените основания, излагайки подробни аргументи в насока най-вече на допуснати съществени процесуални нарушения както в хода на първонист. разглеждане на делото, така и на досъд. пр-во, довели до ограничаване правата на пострадалите. За първи път пред настоящата инстанция се явява нов повереник на гр. ищци и ч. обвинители Б. и А. – адв. Ш. /АК-Врана/, който развива пространна и аргументирана теза за допуснати нарушения на досъд. пр-во още при предявяване на обвинението на подс. В., респ. и внасяне на обв. акт в съда, с оглед бланкетния характер на нормата на чл. 123 от НК и конкретно нарушените от подс.В. подзаконови нормативни актове, нарушението на които е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на постр. Е. Х..

 

Подс. В. чрез защитника си – адв. В. Д. /ШАК/ оспорва протеста и жалбите, като намира присъдата  на ШОС за правилна и законосъобразна. 

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. В. моли да се потвърди присъдата на първоинст. съд.

 

 След преценка на доводите на страните, изложени в писмена форма и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав на АС-Варна констатира следното:

 

Срещу подсъдимите И.С. и Д.В. е бил внесен в ШОС обв. акт за деяния по НК както следва:

 

1.   Срещу подс.С. по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 1, б. „в”, въ в вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 129, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗДП за това, че на 12.08.2012г. на територията на Община Шумен, на главен път І-4, в района на километър 255+320, в близост до разклона за с. Градище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено-5“ с ДК№В0048СР, нарушил правилата за движение – чл.38, ал.ІІ от ЗДвП /чл.38, ал.ІІ: При завиване в обратна посока, водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Й.А. с ЕГН:**********, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата причинено от счупване на VІ-то ребро в дясно и V и VІ – то ребро в ляво на гръдния кош и смърт на Е.Г. Х. с ЕГН:**********, настъпила на 15.08.2012г. в МБАЛ Шумен, като смъртта на Х. е причинена в условията на независимо съпричиняване с Д.Д.В., която на 12.08.2012г., като лекар в „МБАЛ Шумен“ АД поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /медицинска професия/ не изпълнила задължението си за компетентно диагностициране, вменено и в разпоредбите на т.2.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България от 2005г;

2.   Срещу подс. В. 123, ал. 1 от НК за това, че на 15.08.2012г. в гр. Шумен причинила смърт на Е.Г. Х. с ЕГН:********** поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /медицинска професия/ осъществено на 12.08.2012г. в „МБАЛ Шумен“ АД гр. Шумен, изразяващо се в недиагностициране счупване на таза в областта на срамната кост в дясно на Е.Г. Х. в нарушение на чл.46, ал.ІІ от Закона за здравното осигуряване /чл.46, ал.ІІ: Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика/ и т.2.5.2 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България от 2005г. /т.2.5.2: В практиката си лекарят трябва да: Компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение/, като престъплението е извършено в условията на независимо съпричиняване с И.М.С., който на  12.08.2012г. на територията на Община Шумен, на главен път І-4, в района на километър 255+320, в близост до разклона за с.Градище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено-5“ с ДК№В0048СР, нарушил правилата за движение – чл.38, ал.ІІ от ЗДвП  и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Й.А. и смърт на Е.Г. Х. с ЕГН:**********, настъпила на 15.08.2012г. в МБАЛ Шумен.

 

По делото са били допуснати за съвместено разглеждане гр. искове за претърпени от пострадалите неимуществени вреди: - от постр. Т.А. за средна телесна повреда в резултат на деянието срещу подс. Ив. С.; - от наследниците на пострадалата Е. Х.- Ц.Х.Б. и А.Х.А. солидарно срещу двамата подсъдими А. и В.. Постр. А. , както и наследниците на пострадалата Е. Х.- Ц.Х.Б. и А.Х.А. са конституирани като гр. ищци и ч. обвинители.

 

Ревизирайки така постановения от ОС-Шумен съдебен акт, съставът на въззивния съд констатира допуснато съществено нарушение на процесуални правила от страна на ШОС, а именно:

С така внесения обвинителен акт, респ. проведеното досъдебно производство, а също и по време на първоинстационното производство, не са били установени всички фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, предмет на обвинението по чл. 123 от НК спрямо подс. Д. В. ./поради настъпилата смърт на подс. С. и влязлото в сила определение за прекратяване на наказ. производство спрямо него, обект на коментар ще бъде само втората подс. –Д. В./. Въззивната инстанция констатира частично несъответствие на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоиинст. съдебно производство с минималните изисквания, залегнали в императивната разпоредба на чл.246 ал.2 от НПК и задължителните указания, дадени в тази връзка в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, които обаче не се явяват съществени и не налагат връщане на делото на прокурора. В обстоятелствената част на обвинителния акт е изложена неясна и непълна аргументация относно обективната и субективна съставомерност на действията на подс. В., субсумиращи състава на чл. 123 от НК, както по отношение на специалните разпоредби на нормативната база, регламентиращи задълженията й в качеството на дежурен рентгенолог, така и относно особеното й качество, с оглед на длъжностната й характеристика. Като се има предвид, че нормата на чл.123 ал.1 от НК е бланкетна, то нейното съдържание следва да бъде запълнено с конкретни правила и норми от съответен нормативен или подзаконов нормативен акт, които да конкретизират дължимото поведение на виновното лице. Следователно, за да е налице осъществен престъпен състав по този текст от закона е необходимо да се установи, че е нарушено определено правило или норма и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. В светлината на изложеното, ревизиращата инстанция констатира, че още към момента на повдигане на обвинението, а впоследствие и при внасяне на обв. акт в съда, неправилно, неточно и непълно са били посочени специалните норми, регламентиращи задълженията на подс. В. в качеството й на дежурен лекар-рентгенолог, като обвинението се е позовало само на общата разпоредба на чл. 46 от Закона за здравното осигуряване и Правилата /т.2.5.2/ за добрата медицинска практика на лекарите в РБ. За да се установят конкретно виновно допуснатите нарушения от страна на подс. В., е било абсолютно необходимо да се изясни нейната длъжностна характеристика, вкл-но и статута на здравното заведение, където е работела, респ. е била дежурна  – ЦСМП или „Отделение по спешна медицина“, за да може да се разграничи съответната дейност, имайки предвид специалните изисквания на Наредба №45/2010 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ и на Наредба № 27/30.06.2010г за утвърждаване на мед. стандарт „образна диагностика“. Неправилното изясняване и конкретизиране на специално нарушените норми на бланкетната разпоредба на чл. 123 ал. 1 от НК е довело до неправилно установяване предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, което е било мултиплицирано в обв. акт и впоследствие- от съда. Освен, изложеното по-горе, настоящата инстанция констатира и несъответствие в изложеното в обстоятелствената част на обв. акт и диспозитива: на л. 3 и 4 от обв. акт – л. 5 и 6 от НОХД е посочено, че с неправилното разчитане на рентгенографията, обв. В. е осъществила състава на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК вр. чл. 46 ал. 2 от Закона за здравето…, докато в диспозитива е посочен като виновно нарушен текст на Закона за здравното осигуряване.

 

Изложените по-горе нарушения, свързани с обосноваността на обв. акт обаче не са били от категорията на съществените такива и са били отстраними от първонист. съд преди и по време на съд. следствие, вкл-но и чрез допълване или замяна на специалните норми, запълващи бланкетния характер на тази по чл. 123 ал 1 от НК. Поради това и не се налага връщане на делото на прокурора за ново разглеждане.

 

Извън посочената по-горе частична необоснованост на обв. акт, която е можело и следвало да бъде изправена от първоинст. съд, е налице друго и допуснато нарушение, което е съществено и само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на съд. акт и връщане на  делото за ново разглеждане: Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и процесуалните права на страните, и в частност – на ч. обвинители и гр. ищци Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. В светлината на горното се констатира, че по конкретното дело, ШОС е коментирал пространно и е приповторил фактологията изложена в ОА, както и заключенията по назначените на ДП и в хода на първоинст. съдебно следствие експертизи. Въпреки положените усилия обаче, ШОС не е успял да направи пълен, задълбочен и всеобхватен анализ на цялата доказателствена съвкупност, от една страна, а от друга – да прецени всички факти и обстоятелства, имащи значение за установяване обект. и субективна съставомерност на деянието, предмет на обвинението, елиминирал е заключението на в-л д-р Д., като основно се е съсредоточил върху действията на подс. В. и тяхното техническо отразяване в софтуерния продукт на мед. заведение. Извън вниманието на съда са останали преди всичко задълженията на подс. като лекар, специалист-рентгенолог, като не е направено ясно и точно разграничение на вменените задължения на подс., с оглед особеното качество на субекта при престъплението по по чл. 123 ал.1 от НК. Първоинст. много подробно е разисквал като цяло, какви доказателства са събрани, но не е дал отговор на по-голямата част от многократно направените възраженията на повереника на ч. обвинители - наследници на постр. Х.. Липсата на мотиви /означаваща също така и противоречиви, и несъдържащи задължителните законови реквизити мотиви/ е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно чл.354, ал.3, т. 2  от НПК.

 

В стадия на въззивното производство обаче посочените нарушения, вкл-но и тези вързани с обосноваността на обв. акт са неотстраними, въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените в жалбите въпроси и възражения, поради което и единствената възможност за настоящата инстанция е да отмени присъдата и да върне делото на първоинст. съд – ШОС за ново разглеждане от друг съдебен състав, на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят всички поставени от страните въпроси, като се имат предвид събраните до момента доказателства.

 

По жалбите на гр. ищци Б., А. във връзка с прекратеното производство от ШОС по отношение на исковите им претенции спрямо починалия подсъдим С.: същите са основателни. С настъпване смъртта на подс. С. в хода на първоинст. наказателно производство, довело до прекратяване на наказателната му отговорност,   първоинстанционният съд неправилно е приел, че е десезиран и с приетите за разглеждане искови претенции за причинени вреди в резултат на деянието. Това му задължение произтича, на първо място, от разпоредбата на чл. 88 ал. 1 от НПК, поради което не може пострадалият да бъде задължаван да предявява претенцията си повторно, но вече пред гражд. съд, а на второ, с оглед указанията тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. на ОСНК на ВКС, по силата на което съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл.79. ал.1 НК, и наказателното производство бъде прекратено.

 

Изложеното обуславя отмяна на протоколно определение от 26.10.2016г постановено по НОХД № 193/15г в частта, в която е прекратено наказателното производство срещу подс. И.С. досежно предявенаите гр. претенции от гр. ищец, Т.А., получил средна телесна повреда в резултат на деянието и гр. ищци Б., А..

 

При повторното разглеждане на делото първоинст. съд следва да разгледа исковите претенции на гр. ищци Б., А. и А. срещу подс. С. /починал в хода на процеса/, като конституира като правоприемници в процеса неговите наследници.

 

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т. т.1 и 2 от НПК, настоящият състав на Варненският Апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 25, постановена на 26.10.2016г. от Окръжен съд – Шумен по НОХД № 193/2015г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд - Окръжен съд –Шумен.

 

ОТМЕНЯ   протоколно определение от 26.10.2016г на ОС-Шумен, постановено по НОХД № 193/15г в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на солидарно предявените срещу подс. С. и подс. В. гр. искове от наследниците на пострадалата Е. Х.  гр. ищци Ц.Х.Б. и А.Х.А. в размер от по 200 000 лева, както и досежно предявения срещу подс. С. гр. иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева от постр. Т.А..                                                         

     

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.