Р Е Ш Е Н И Е

 

21/01.02.2017 г.    гр.Варна

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори наказателен състав, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

при участието  на съдебния секретар П.П. и в присъствието на прокурора Анна Помакова, след като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ  №511 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г.П.Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №88/2016  г. по описа на ОС Търговище. В искането, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се излагат доводи за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна на постановеното по въззивното дело решение и потвърдената с него присъда по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС Попово. Съдържанието на аргументите по отношение на търсения процесуален резултат би могло да се окачестви като искане на осъденото лице да бъде признат за невинен и оправдан по  повдигнатото му обвинение и алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящия състав осъденият и служебният му защитник – адв.К. поддържат искането. Развива се подробна аргументация за нарушена процедура по връчване на наказателно постановление №150321000092/1505.2015 година, която би следвало да се изясни доказателствено. Обосновава се явна несправедливост на наложеното наказание чрез изрично възражение относно възможността да се приложи чл.66 ал.1 от НК.

Прокурорът от ВАпП обосновава становището си за правилно приложение на материалния закон, липса на съществени процесуални нарушения и налагане на справедливо наказание, като счита искането за възобновяване за неоснователно.

Варненският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото и становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.

С присъда №65/13.04.2016 г., постановена по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС Попово, Г.П.Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на петстотин лева.

Със същата присъда е разрешен въпроса по разноските, възложени в тежест на Г..

По жалба на защитника на Г., постановената присъда е станала обект на въззивна проверка по ВНОХД № 88/2016 г. по описа на ОС Търговище. С Решение № 64/01.07.2016 година първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението на въззивната инстанция не подлежи на касационна проверка, т.е. влязло е в сила на датата на постановяването му.

При проверка на процесуалната дейност на двете редовни инстанции, както и правоприлагането чрез постановените от тях актове, настоящият съдебен състав не констатира да са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело.

Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се мотивира с осъждането на Г.Г. по обвинение при липса на безспорни доказателства за авторството, субективната съставомерност и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и съдебното производство по делото.

Основното оплакване на осъдения е от нарушение на чл.13 и чл.15 ал.1 от НПК.

За преценка основателността на доводите, настоящият състав счита за нужно излагането на някои принципни бележки. Наказателното производство срещу Г.Г. е проведено с оглед престъпление по чл.343В ал.2 от НК, защото на 29.02.2016 година в гр.Попово в едногодишния срок от наказването с НП №15-0321-000092/08.06.2015 година, вл.с. на 16.06.2015 година управлявал л.а.”Форд Фиеста”.

Относимата доказателствена съвкупност по делото се очертава от горепосоченото наказателно постановление, показания на св.св.Божинов и Йорданов относно факта на управление на МПС на инкриминираната дата, показания на св.Илиев – връчил НП на осъдения и заключение на графическа експертиза №32, установяваща авторството на Г. за положен подпис в разписка за връчване на НП.

Първоинстанционният съд е подложил гласните и писмени доказателства на проверка за относимост, допустимост, достоверност и достатъчност. Във връзка с отричаното от Г. знание за наказването му с НП №15-0321-000092/08.06.2015 година са ангажирани подробни и безпротиворечиви изводи /л.37 гръб от НОХД/. Позоваването на показанията на св.Илиев относно датата, мястото, факта на лично връчване и предоставянето на препис от процесното НП и подкрепящото го заключение на СГЕ по авторството на подписа на осъдения е в обхвата на чл.102 т.1 от НПК. На приетите за установени факти са били противопоставени единствено обясненията на обвиняемия. Същите като доказателствено средство са били подложени на проверка за достоверност, последната категорично отречена посредством въведените факти чрез писмените и гласни доказателствени средства.

Доказателствената съвкупност се е очертала като пълноценна по установяване белезите на деянието, като не са били нарушени изискванията на НПК относно нейното формиране.

Вътрешното убеждение на първостепенния съд е изградено обективно, без да е допуснато подценяване/надценяване на доказателствените съставни или тяхното превратно тълкуване.

Сходни въпроси са били поставени пред въззивния съд и са получили своето доказателствено разрешение. При разглеждане на делото въззивният състав е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, като е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Констатирал е, че са събрани всички относими и допустими доказателства, като при преценката на надеждността и достатъчността им решаващият съд не е пренебрегнал задължението си по чл.339 ал.2 от НПК. Съгласил се е с констатираната от районния съд  еднопосочност на доказателствените източници относно факта на връчване, включително и на препис по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН на НП, респективно факта на узнаване от осъдения за наказването му по административен ред за нарушение по чл.150 от ЗДП. Въззивният съд също не е намерил противоречие в доказателствените източници относно спазването на процедурата по чл.58 ал.1 от ЗАНН, като по вътрешно убеждение е мотивирал тяхното кредитиране.

Подаденото от осъдения Г. искане до ВАпС а възобновяване на наказателното дело съдържа повторение на доводите пред инстанционните съдилища. Последните са дали подробен и законосъобразен отговор на всички поставени въпроси, основан изцяло на доказателствената съвкупност по делото. Настоящият състав не би могъл да добави нещо ново, тъй като изложените аргументи от инстанционите съдилища са законосъобразни, изчерпателни, респективно напълно споделени.

В искането за възобновяване се съдържа оплакване от нарушаване правото на защита в досъдебното производство. Според осъденият, то произлиза от бездействието на решаващия орган по осигуряване на квалифицирана адвокатска защита. Според чл.131 от НПК протоколите, съставени по реда на кодекса са доказателствено средство за извършените процесуални действия. В тази връзка, при привличането на осъдения като обвиняем му е било разяснено правото на служебна защита в случай на липса на средства за упълномощаване на адвокат /л.16 от д.пр., последен абзац/. Идентичен факт се установява и от съдържанието на протокол за проведен разпит на обвиняем /л.17 от д.пр./, като осъденият с подписа си е декларирал запознаване с разяснените му права по чл.55 и чл.94 от НПК. Нито при действието по чл.219 ал.1 от НПК, нито при последвалия го разпит по чл.221 от НПК, осъденият е сезирал разследващия орган с искане за защита. При тази процесуална хронология, оплакването от нарушение на правото на защита в наказателното производство се явява неоснователно.

В рамките на правилно установените факти от подлежащите по чл. 102 НПК материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата осъденият Г. е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Връчването на наказателното постановление е станало присъствено, по реда на чл.58 ал.1 от НК. Този факт обосновава знанието на осъдения относно реализираната админстративнонаказателна отговорност за нарушение по чл.150 от ЗДП. Приложението на материалния закон кореспондира изцяло и със задължителните указания на ТР 1-2016-ОСНК, т.е.не е налице посоченото в искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

По отношение на приложението на чл.66 от НК:

Г.Г. е многократно осъждан за престъпления, извършени преди и след пълнолетието му. На 12.12.2011 година е бил освободен поради изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода”, наложено с определение по ЧНД №146/2011 година на ОС-Търговище. За приложението на чл.66 ал.1 от НК е необходимо деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ. Досието на осъдения Г. отрича подобен факт. Първо, той е многократно осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер -  по НОХД №134/2010 година на РС Попово, за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при строг режим на изпълнение; с присъда по НОХД №267/2009 година за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 5, 5 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при строг режим на изпълнение и пр. Второ, заявената от служебния защитник реабилитация за него не е настъпвала, нито по реда на чл.87 ал.1 от НК, нито по чл.88а от НК. При горните положения, обсъждането на останалите материалноправни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК е безпредметно.

В искането за възобновяване не е направено конкретно възражение относно явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание като размер, поради което и настоящият състав не дължи произнасяне в тази насока.

С оглед на изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното производство, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г.П.Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 88/2016 г. по описа на Окръжен съд -Търговище и по НОХД № 52/2016 г. по описа на Районен съд -Попово.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     1.     

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                          

2.