Р Е Ш Е Н И Е

 

67

 

07.04.2017 година град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав :

                                                               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ЛОЛОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар  Г.Н.

Прокурор  Станислав Андонов

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 516 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Търговищкият окръжен съд, с присъда № 15 по НДОХ № 211/16 година по описа на същия съд, постановена на 28.11.2016 година е признал подсъдимия Ж.Н.К. за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2016г. в гр.Търговище направил опит умишлено да умъртви Ю.И. К. ЕГН ********** от гр.Търговище, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради кето и на основание чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подс. К. е признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 116,ал.1, т.9 вр. чл. 18 ал 1 от НК.

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. К. е осъден да заплати на гр. ищец Ю.И.И. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди лева/, като до предявения размер от 40 000 лева искът е отхвърлен.

 Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, в полза на гр. ищец и ч. обвинител и държавна такса върху уважения гр. иск; зачетено е предварителното му задържане на основание чл.59 ал.1 от НК; налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалба на подсъдимия К. чрез защитника му – адв. Д. П. ***/, с оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради несправедливост на наложеното наказание, намирайки го за завишено. Молбата е за намаляване на наказанието чрез приложение на разпоредбите на чл.55 от НК или на чл. 58 б “а“ от НК.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна подсъдимият се явява лично и се представлява от адв. Д. П.. Последният поддържа изцяло депозираната жалба.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата в насока на несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи за липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, не споделя и становището на защитата за необходимост от определяне на наказание при условията на чл. 58 б“а“ от НК, като предлага на съда, с оглед на специалната превенция, да намали наказанието до възможния минимум, предвиден в закона.

Гр. ищец и ч. обвинител Ю.И. не се явява и не се представлява пред настоящата инстанция; не е изразено и становище по жалбата на подс. К..

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. К. изразява искрено съжаление за извършеното, признавайки вината си и уверявайки съда, че винаги е обичал жена си - постр. И.; моли за намаляване на наложеното наказание.

 

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимия К. е  неоснователна по изложените по-долу съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Търговище е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, т.к. подсъдимият и неговият защитник са направили искане да не се провежда разпит на посочените в обв. акт свидетели, с изключение на свидетелката М.Н., както и на вещите лица д-р В.Г. и д-р М.Т. във връзка със заключенията им по единичната и комплексната СМЕ, които също да бъдат изслушани непосредствено пред съда. Повереникът на гр. ищец и ч.обвинител е изразил съгласие с провеждане на първоинстанционното съдебно следствие по този ред. При констатиране на това искане, с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК, първоинст. съд е  одобрил изразеното съгласие, респ. че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и на заключенията на в. л. по изготвените експертизи, тъй като същите са извършени при условията и реда, предвидени в НПК.

След преценка на всички доказателствени източници – гласни /свид. показания и частичните обяснения на подсъдимия от с.з., писмени, заключения по изготвените експертизи и веществени, събрани по делото и относими към предмета на доказване, Търговищкият  окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ж.Н.К. и пострадалата Ю.И. К. били съпрузи от 29.11.1987 година, като от брака си имали две деца – син Д. Н., роден през 1988 г. и  дъщеря – М.Н., родена през 1990 г. През 1999г семейството им преживяло криза в отношенията, вследствие на извънбрачна връзка на подс., но по настояване на майка му – св. Марийка Рашева и заради децата, подсъдимия заживял отново заедно със съпругата си – постр. Ю.И.. Поради зачестила употреба на алкохол обаче подс. ставал избухлив и агресивен спрямо съпругата си, като я изгонвал от семейното им жилище, находящо се в гр. Търговище, ул. „Александър Стамболийски“ № 15А заедно със сина им. В последствие по настояване на подс. К. те се сдобрявали и продължавали да живеят в къщата.

Пострадалата Ю.И. от много години работела като продавач-консултант в магазин за парфюмерия и козметика „Оазис“, намиращ се на бул. „Сюрен“ – срещу входа на МБАЛ-Търговище, който бил собственост на ЕТ „ЕКРА-Е.А.“ гр. Търговище. Семействата на подсъдимия и постр.  и на св.Х.Х.  и св.Р. Х. поддържали приятелски отношения. Същите  се познавали от ученици, когато били в една компания, а като семейства често си гостували, ходили заедно на почивка, празнували общо празници. В края на 2015 г. св. Х. често ставал свидетел на  влошените отношенията между подс. и пострадалата, присъствайки на словесните им конфликти. В този период пострадалата Ю.И. споделяла с Х.Х., че се страхува да се раздели с Ж.К., тъй като той е способен да я убие, както и да се самоубие, тъй като бил ревнив и избухлив и зачестявали злоупотребите му с алкохол.

На 03.02.2016г.около обяд, семейството на подс. и пострадалата, инициирало среща със свидетелите Р. Х. и Х.Х., като се уговорили да се срещнат около 14.30 часа в жилището на подсъдимия. Тогава пострадалата Ю.И. изразила желанието си да се раздели с подс. К., като потърсила и получила подкрепа от свидетеля Х.Х.. Това довело до конфликт в семейството на свидетелите, при което пострадалата Ю.И. пояснила, че няма интимни отношения със св. Х., а разчита единствено на него като приятел, който познава през целия им живот. Тогава подс. К. заявил, че няма да позволи съпругата му Ю. да го напусне и започнал да употребява алкохол. Уплашена поради опасения от агресивното му поведение, постр. И. потърсила сина им – свидетеля Д. Н., който я откарал в квартирата си, където тя пренощувала. Вечерта няколкократно  подс. Ж.К. разговарял по мобилния си телефон с постр., като настоявал тя да се върне в жилището им.

На следващият ден - 04.02.2016г. още сутринта, подс. К. във видимо пияно състояние отишъл в жилището на семейство Х.и, където в момента била само св. Р. Х.. Тогава той упрекнал съпругата си Ю.И., пояснявайки, че я ревнува и че тя е причина за раздялата им; заканил се да убие и св. Х.Х. и извадил нож, но го изтървал, т. к. бил пиян. Св. Р. Х. успяла да го успокои като междувременно се обадила на съпруга си Х.Х.. След като се прибрал в дома си и разбирайки за отправените спрямо него закани за убийство /вкл-но и че носел нож в себе си/, св. Х. подал тъжба в полицията.

Същият ден подс. К. се обадил по телефона на дъщеря си – св.М.Н., която живеела и работела в гр. Варна. Тогава й разказал за случката в дома на семейство Х.и, заявявайки, че ще убие както св. Х. така и майка й, при което свидетелката веднага прекъснала разговора и се обадила на спешен тел. 112, като съобщила за отправените закани за убийство от баща й. Във връзка с подаденият сигнал от св.М.Н., същият ден след 16.00 часа, полицейските служители св.Г.И. и св.Й.Й. посетили жилището на подс. Ж.К., който бил във видимо нетрезво състояние. Полицейските служители го отвели в РУ-Търговище при ОД на МВР – Търговище, където му бил съставен предупредителен протокол. След като постр. И. разбрала за действията на подс., тя продължила да живее в квартирата на сина си –св. Д. Н. в кв. „Запад“, гр. Търговище. В този период подс. периодично й се обаждал с настояване да се върне в семейното жилище. След 09.02.2016 г. всяка сутрин той я чакал с таксито си пред входа на блока, откарвайки я до работното й място в магазин „Оазис“и настоявайки тя да се върне отново при него. На 10.02.2016 г. коментирали възможността да се разведат по взаимно съгласие. Същата вечер се уговорили на следващия ден окончателно да се изяснят по въпроса за развода им.

На 11.02.2016 г. сутринта Ж.К. отново превозил с таксито си пострадалата до работата й, при което той настоял в 12 часа да отиде при нея в магазина, за да получи окончателен отговор. Преди обяд постр. И. провела разговор по телефона с дъщеря си– св. М.Ж., която я предупредила да бъде предпазлива и да не се качва сама в таксито с баща й. Същият ден, около 9:30 часа св.Х.Х. посетил постр. в магазина, провеждайки разговор с за случилото се през последните дни. През това време покрай магазина с таксито минал подс. Ж.К. и видял, че постр. разговаря със свидетеля Х.. Веднага се отправил към магазина и с влизането си запитал постр., какво е решението й. Пострадалата му отговорила, че няма промяна в решението й, като му пояснила и че няма да се възползва повече от таксиметровите му услуги. Казала му също, че се е уговорила със сина им в 14 часа да отидат да подготвят документи за развода, като го уведомила, че и дъщеря им е наясно. Подс. К. не казал нищо и излязъл от магазина. Малко след това  /в 10.36ч часа/ той се върнал отново, като междувременно свидетелят Х.Х. си бил тръгнал. Още като влязъл в магазина, подс. К. се насочил към постр., минал зад първия щанд с думите „Юле недей така!“, извадил нож и внезапно й нанесъл три силни удара в областта корема. Постр. И. се свлякла на пода, след което подс. се навел над нея и й нанесъл още два удара в областта на лявата гръдна половина и един по дясната ръка. От виковете за помощ на постр., пред входа на магазина дошли работещите в съседната аптека и търговски обект. В този момент подс. Ж.К. се изправил и с ножа се самонаранил, нанасяйки си четири удара в областта на корема и два удара в областта на лявата гръдна половина, след което също паднал на пода.

Бил подаден сигнал до „ЦСМЛ“ – Търговище, постр. и подс. били преведени в МБАЛ – Търговище АД, където им извършени животоспасяващи операции.

При извършения оглед на местопроизшествието бил намерен нож с дървена дръжка и метално острие с дължина 15 сантиметра. Впоследствие свидетелят Е.А. предал на електронен носител записите от охранителната камера, намираща се в магазин „Оазис“ от 11.02.2016 година.

 

От заключението по изготвената комплексна СМЕ се установява, че пострадалата Ю.И.И. е получила следните наранявания: - Три прободно-порезни рани в областта на коремната кухина по предната коремна стена в областта на епигастриума, едната от които със срязване на десния лоб на черния дроб, срязване на хепатодуоденалната връзка и главата на панкреаса, довела до масивен кръвоизлив в коремната кухина и две прободно-порезни проникващи рани в същата област без наранявания на вътрекоремни органи;- Проникващо     прободно-порезно нараняване на лявата гръдна кухина с повърхностно срязване на върха на лявото белодробно крило и кръвоизлив в лявата гръдна кухина;- Непроникващо       нараняване на лявата гръдна половина под лявата ключица;- Прободно-порезна рана по вътрешната повърхност на дясната раменница. При ударите с ножа с дължина на острието 15 см и ширина 2,5 см, са били засегнати жизнено-важни органи  - бял дроб, черен дроб и задстомашната жлеза /панкреаса/, което е довело до масивни кръвоизливи в гръдната и коремна кухина и без спешната оперативна интервенция би настъпил смъртен изход. Ударите с ножа проникващи в коремната и гръдна кухина; Освен тези увреждания постр. тя е получила и порезни рани по двете длани на ръцете, в областта между първи и втори пръсти на лявата ръка и по пети пръст на дясната ръка , които могат да са получени от острието на ножа при опита й да се предпази от ударите.

От заключението по изготвената СМЕ се установява, че при самонараняването си подс. Ж.К. е получил: Две прободно-порезни рани в областта на лявата половина на гръдния кош, в близост до гръдната кост, като раната разположена вляво е проникваща в лявата гръдна кухина, довела до кръвоизлив, а другата прободно-порезна рана достига до гръдната кост, без проникване в гръдната кухина. Установени са и четири прободно-порезни  рани по предната коремна стена над и около пъпа с дължина на външните отвори от 2,5 см, като всичките проникват в коремната кухина. Две от тях: най-горната рана и тази вдясно от пъпа проникват в коремната кухина и срязват черния дроб през цялата му дебелина, едната достига до тялото на панкреаса и го срязва с дължина на среза около 1 см, като при операцията от корема е извадено около 1500 мл свободно излята кръв. Нанесените удари по предната гръдна стена и по предната коремна стена са с посока отпред назад и леко отгоре надолу, като тези в коремната област са били със значителна сила. Прободно-порезните наранявания на коремната кухина със срязване на черния дроб и задстомашната жлеза /панкреаса/ без оперативна интервенция биха довели до летален изход.

От заключенията по изготвените първоначална и допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че подс. К. е с нормален интелект и не страда от психично заболяване; в личностовата структура се установява дисхармония по типа на личностово разстройство-смесен тип.

Чрез заключението по видео-техническата експертиза, изследвала видеофайлове от камерата за видеонаблюдение на магазин „Оазис“ Търговище от 11.02.2016г се установява, : на първо място, че видеофайлове не са манипулирани, а  са оригинални и на второ място, че са регистрирали случващото се в магазина преди и по време на инцидента в промеждутъка между 10.17.14ч и 10.36.37ч – първоначалното влизане на подс. К. в магазина и присъствието там на постр. и св. Х., напускането и последващото му влизане, вече само в присъствие на постр. и нападението над нея с нож, както и последвалото самонараняване. 

 

Закономерно и обосновано първоинст. съдът е кредитирал частично обясненията на подсъдимия К., отхвърляйки ги в частта  досежно броят нанесени върху пострадалата удари с ножа, приемайки ги като защитна теза, която се опровергава от една страна, от показанията на самата пострадала И., а от друга – от заключението по  изготвената комплексна СМЕ.

 

Установената фактология по делото от първоинст. съд се базира изцяло на събраните по делото доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които са анализирани и съпоставени поотделно и в съвкупност. Тези фактически изводи и направения коментар на доказателствата по делото се споделят от въззивната инстанция.

 

По отношение правната квалификация на извършеното от подс. К. деяние: Първонист. съд е преценил, че липсват доказателства, деянието да е извършено от подсъдимия след предварителен умисъл по смисъла на чл. 116 ал. 1 т. 9 вр. чл. 18 ал. 1 от НК , приемайки, че е налице внезапен умисъл, което е обусловило извода му за осъществен престъпен състав по смисъла на чл. 115 от НК, поради което и е признал подс. К., за виновен  в това, че на 11.02.2016г. в гр.Търговище направил опит умишлено да умъртви Ю.И. К. ЕГН ********** от гр.Търговище, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

 

Преценката на  въззивната инстанция по въпроса относно наличието, респ. липсата на предумисъл у подс. за извършване на деянието обаче е по –различна. Наличието на изброените по-долу факти и обстоятелства, налага извода за това, че подс К. е извършил деянието след предварително взето решение: продължителния период от време /повече от седмица/, през който постр. не е живеела в сем. жилище и подс. е бил уведомен, че тя желае да се разделят; проява на прекомерна настойчивост постр. на всяка цена да промени своето решение; отправените заплахи, че ще я убие в разговора по телефона с дъщеря си – св. М. Н. и най-вече повторното му връщане в магазина при пострадалата, но вече въоръжен с нож,   след като тя при първоначалното му отиване – минути по-рано, в присъствието на св. Х. е потвърдила отново желанието си да се разведат. В същата насока следва да се разглеждат и параметрите на ножа - дължина на острието 15 см и ширина 2,5 см. Всички действия на подс. нееднозначно сочат на формиращо се във времето решение да убие съпругата си. Промените в личностен план у подс. и като цяло констатациите на в. л. по СПЕ за личностовата структура на подсъдимия, характеризираща се с някои особености, не следва да се преекспонира в насока на възникнало внезапно решение у подс. да умъртви съпругата си.

Поради липсата обаче на протест и жалба от ч. обвинител И., настоящият коментар въззивната инстанция дължи, с оглед  служебната проверка на присъдата, на основание  на чл. 314 от НПК.

 

Правният анализ на първоинст. съд по отношение на това, че деянието е останало недовършено- на фазата на довършен опит по смисъла на чл. 18 ал. 1 от НК се споделя изцяло от ревизиращата инстанция.

 

По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определено в размер на четиринадесет години „лишаване от свобода” е справедливо и не следва да бъде ревизирано. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотивирани съображения във връзка с индивидуализацията му, преценявайки всички обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК: високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на дееца /налично е осъждане, за което подс. е реабилитиран, характеристичните данни за личността му са двупосочни- от една страна е злоупотребявал често с алкохол, вследствие на което е ставал агресивен, което от своя страна е станало причина за съставяне на протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР,от друга страна са налице доказателства за това, че подс. е бил отзивчив човек и грижовен баща; броят на нанесените удари и вида на уврежданията, както и последното му осъждане за деяние по чл. 343б от НК са разгледани на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства; съобразени са като смекчаващи отговорността обстоятелства направените частични самопризнания от страна на подс. К., изразеното в съдебно заседание съжаление за извършеното /идентично с това и пред настоящата инстанция/, а също получените травми от самонараняването. Психотравмата на подс., получена от желанието на пострадалата да го напусне, констатирана от в.л. в СПЕ и коментирана от първоинст. съд в насока на смекчаващо отговорността обстоятелство, не се споделя от състава на АС-Варна: нежеланието на подс. К. да се съобразява с личността на съпругата си след изразеното й явно несъгласие да продължи съвместният им семеен живот, при наличие на доказателства за негово неуважително отношение към нея като жена и съпруга /наличие на извънбрачна връзка през 1999г/, не следва да се разглежда като такава психотравма, която да обуслови смекчаване на наказателно-правното му положение.

 

Изложеното по-горе по отношение наличието на предумисъл в действията на подс. следва да са отчете също като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието, след като първоинст. съд е приел наличие на извършено деяние, квалифицирано по основния състав на чл. 115 от НК. 

 

Не могат да се споделят доводите на защитата за определяне на наказанието по реда на чл. 58 б“а“ от НК: както правилно е изтъкнал ТОС в мотивите към присъдата, налице е довършен опит, който обаче поради независещи от волята на дееца причини не е довел до фаталния и целен от него резултат – смъртта на пострадалата И.. Единствено и само благодарение на това, че местопрестъплението – магазина се е намирало срещу входа на болницата, което е довело до извършване на своевременна спешната намеса от медицинските екипи, не се е стигнало до настъпване смъртта на пострадалата.

 

Не са налични нито изключителни, нито и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дават основание да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

 

Наказанието на подс. К. следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства /при лек превес на отегчаващите такива/ под средния предвиден в закона размер и в този смисъл определеното от ТОС  наказание от четиринадесет години „лишаване от свобода”  се явява справедливо. По–леко наказание от определеното би било необоснована проява на прекалено снизхождение, предвид извършеното от подс. спрямо майката на двете му деца, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложеното наказание на подсъдимия е съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

Всичко изложено по- горе обосновава извода за неоснователност на жалбата на подс. К..

 

По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата:

За да определи размера на дължимата искова претенеция ТОС е отчел наличието на пряка причинна връзка между виновното поведение на подс. и настъпилия вредоносен резултат – множество получени от постр. И. увреждания – различни и по вид и дълбочина порезни рани, проникващи в коремната и гръдна кухина, а също и такива по двете й длани на ръцете. Пострадалата е претърпяла морални болки и страдания, преживяла е целия ужас от случващото се нея с мисълта за настъпване на смъртта й. Поради което и подс. дължи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, а размерът определен от първоинст. съд по справедливост, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, въззивната инстанция намира за правилен.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд констатира:

1. пропуск в гражданско-осъдителната част на присъдата – липса на произнасяне от страна на ТОС във връзка с  дължимата лихва върху така присъденото обезщетение. Гр. претенция е била предявена /л. 62 от НОХД № 211/16г на ТОС/ с искане за присъждане на дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането – 11.02.2016г, но първоинст. съд не се е произнесъл в присъдата /в диспозитива и мотивите/ по този въпрос. Горното налага настоящата инстанция да осъди подс. К.  да заплати законна лихва, считано от деня на увреждането до окончателното му изплащане върху присъденото обезщетение от 35 000 лева.

 

2. че определения от първоинст. съд тип затворническо заведение за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от подс. К. следва да се отмени: съгласно последните изменения в нормата на чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК и чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр. 13/17г, в сила от 07.02.2017г/, съдът определя само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието /в случая „строг“/, но не определя типа на затворническото заведение. В този смисъл се налага изменение на присъдата, като се отмени определеното от ТОС затворническото заведение.

 

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани други нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 334 т. 3 вр. чл. 337 ал.3 и чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 15/28.11.2016г., постановена по НОХД № 211/2016 г. от ОС-Търговище:

 

- като я ОТМЕНЯ в частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което подс.Ж.Н.К. следва да изтърпи наложеното му наказание;

 

- в гражданско-осъдителната й част, като осъжда подс. К. да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение в полза на гр. ищец Ю.И.И.,  считано от 11.02.2016г до окончателното му изплащане;

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.