П Р И С Ъ Д А

8

 

19.05.2017 година, град Варна

 

В ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ МАЙ  ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

секретар Геновева Ненчева

прокурор АННА ПОМАКОВА

като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВ

ВНОХД № 518 по описа за 2016 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 105 от 10.11.2015 година по НОХД № 1350/2014 година на Окръжен съд - Варна, в частта, в която подсъдимия А.Г.Р. е признат за виновен и осъден да е избегнал плащането на данъчни задължения за данъчен период месец февруари 2001 година – месец септември 2001 година, месец май и месец юли 2002 година, както и частично за месец октомври 2001 година по отношение фактура № 854/15.10.2001 година, издадена от ЕТ „Валко – В.В.“, като

 

ПРИСЪДИ:

 

I. ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.Р. - роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, управител на „Гради-инвест" ЕООД – Силистра, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН:

1. За данъчен период по ЗДДС м. февруари 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 02/13.03.2001г. фактура с №36/06.02.2001г. издадена от ЕТ "Дани - Й. Г." на стойност 16 200.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 3 240.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

2. За данъчен период по ЗДДС м. април 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 04/15.05.2001г. фактура с №46/24.04.2001г. издадена от ЕТ ”Дани - Й. Г." на стойност 8000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 1 600.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

3. За данъчен период по ЗДДС м. май 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 05/13.06.2001г. фактура с №367/09.05.2001г. издадена от ЕТ”Дани - Й. Г." на стойност 8500.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 1700.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

4. 3а данъчен период по ЗДДС м. юни 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 06/13.07.2001г. фактура с №409/18.06.2001г. издадена от ЕТ "Дани -Й. Г." на стойност 18000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 3 600.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

5. За данъчен период по ЗДДС м. юли 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 07/13.08.2001г. фактура с № 412/03.07.2001г. и №1351/30.07.2001г. издадени от ЕТ”Дани - Й. Г." на обща стойност 14 500.00 лева, с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 2 900.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

6. За данъчен период по ЗДДС м. септември 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 5177/15.10.2001г. фактура с №850/26.09.2001г. издадена от ЕТ ”Валко - В.В." на стойност 3300.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 660.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета,

7. За данъчен период по ЗДДС м. май 2002г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 3035- 05/12.06.2002г. фактура с №356/27.05.2002г. издадена от ЕООД"Тотал инженеринг" на стойност 3500.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 700.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

 

8. 3а данъчен период по ЗДДС м. юли 2002 г. е избегнал плащането данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 406 07/08.08.2002г. фактура с №2326/05.07.2002г. и №2327/23.07.2002г. издадени от ЕТ "Валко - В.В." на стойност 20 000.00лв. фактура с №362/08.07.2002г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 17100.00лв., с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 7 420.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

Както и да е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2970 лева за месец октомври 2001 година по фактура № 854/15.10.2001 година на стойност 16850 лева, издадена от ЕТ „Валко – В.В., като общия размер на укритите данъчни задължения за посочените периоди е на стойност
25 790 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част и за разликата над 32 820.00 лева до 57 472.00 лева.

 

II. ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която е приложен чл.54 от НК, като вместо това прилага чл.55, ал.1, т.1 от НК и НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

III. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.Р. да заплати сумата от 250 лева, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция, по сметка на Апелативен съд – Варна.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                      2.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №8/19.05.2017г. по внохд №518/16г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

С присъда №105/10.11.2015г. по нохд №1350/2014г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимия А.Г.Р. за виновен в това, че през периода 01.12.2000 г. - 31.08.2003 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на ЕТ "Стрелец - А.Р." с БУЛСТАТ 828024997 е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в дневниците за покупките за съответните отчетни периоди при подаване на справки-декларации по ЗДДС по данъчно облагателни сделки, както следва:

1. За данъчен период по ЗДДС м. декември 2000г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 12/12.01.2001 г. фактура с №203/29.12.2000г. издадена от ЕООД "Миса комерс" на стойност 24 290.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 4 858.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

2. За данъчен период по ЗДДС м. февруари 2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 02/13.03.2001 г. фактура с №36/06.02.2001г. издадена от ЕТ"Дани -Й. Г." на стойност 16 200.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 3 240.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

3. За данъчен период по ЗДДС м. април 2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 04/15.05.2001 г. фактура с №46/24.04.2001г. издадена от ЕТ „Дани - Й. Г." на стойност 8000.00лв. е което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 1 600.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

4. За данъчен период по ЗДДС м. май 2001г. е избегнат плащането на данъчни задължения, като е вписа! в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 05/13.06.2001 г. фактура с №367/09.05.2001г. издадена от ЕТ „Дани - Й. Г." на стойност 8500.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 1700.00лв.. като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

5. 3а данъчен период по ЗДДС м. юни 2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 06/13.07.2001г. фактура с №409/18.06.2001г. издадена от ЕТ"Дани -Й. Г." на стойност 18 000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 3 600.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

6. За данъчен период по ЗДДС м. юли 2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС е вх. № 07/13.08.2001 г. фактура с №412/03.07.2001г. и №1351/30.07.2001 г. издадени от ЕТ „Дани - Й. Г." на обща стойност 14 500.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 2 900.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

7. За данъчен период по ЗДДС м. септември 2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 5177/15.10.2001 г. фактура с №850/26.09.2001 г. издадена от ЕТ „Валко - В.В." на стойност 3 300.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 660.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

8. За данъчен период по ЗДДС м. октомври 2001г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка - декларация по ЗДДС с вх. № 5590-10/12.11.2001г. фактура с №854/15.10.2001 г. издадена от ЕТ „Валко - В.В." на стойност 16 850.00лв. и фактури с №315/24.10.201г., №316/26.10.2001г., №319/29.10.2001г. и №323/30.10.2001г. , издадени от ЕТ"М.Д.Г.“ на обща стойност 14 850 лв. , с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 6340.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

9. За данъчен период по ЗДДС м. май 2002г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 3035- 05/12.06.2002г. фактура с №356/27.05.2002г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 3500.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 700.00лв.. като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

10. За данъчен период по ЗДДС м. юни 2002г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с в.ч. № 3748- 06/12.07.2002г. фактура с №358/06.06.2002г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 5000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 1000.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

11. 3а данъчен период по ЗДДС м. юли 2002г. е избегнал плащането данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 406 07/08.08.2002г. фактура с №2326/05.07.2002г. и №2327/23.07.2002 издадени от ЕТ "Валко - В.В." на стойност 20 000.00лв. фактура с №362/08.07.2002]. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" н стойност 17 100.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото н данъчен кредит в общ размер на 7420.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

12. 3а данъчен период по ЗДДС м. септември 2002г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 5300-09/11.10.2002г. фактура с №337/13.09.2002г.издадена от ЕТ „Денди - М.М." на стойност 13 600.00лв. и фактура с №1195/24.09.2002г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 7 000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 4120.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

13. 3а данъчен период но ЗДДС м. декември 2002г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 208-12/14.01.2003 г. фактура с №1206/10.12.2002г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 18 000.00лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в размер на 3600.00лв.. като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

14. 3а данъчен период по ЗДДС м. януари 2003г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 868-01/13.02.2003г. фактури с №345/02.01.2003г., №346/06.01.2003г., №347/08.02.2003г., №348/09.01.2003г. и №349/13.01.2003г. издадени от ЕТ „Денди - М.М." на стойност 22 570.00лв. и фактури с №1211/02.01.2003г. и №1212/08.01.2003г. издадена от ЕООД "Тотал инженеринг" на стойност 7800лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 6014.00лв., като сумата подлежи ла внасяне в приход на бюджета;

15. 3а данъчен период по ЗДДС м. февруари 2003г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 1576-02/13.03.2003г. фактура с №351/10.02.2003г. издадена от ЕТ"Денди - М.М." па стойност 3000.00лв. и фактура с №1219/18.02.2003г. издадена от ЕООД"Тотал инженеринг" на стойност 4000лв. с което неоснователно се е ползвал от правото и в общ размер на 1400.00лв;

16. За данъчен период по ЗДДС м. май 2003г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 3305/10.06.2003г. фактури с №2395/07.05.2003г., №2396/12.05.2003г.. №2397'14.05.2003г. и 2398/19.05.2003г. издадени от ЕООД „Тотал инженеринг" на стойност 17000лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 3400.00лв.. като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

17. 3а данъчен период но ЗДДС м. юли 2003г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация ир ЗДДС с вх. № 4884/13.08.2003г. фактура с №2886/03.07.2003г. издадена от ЕООД „Тотал инженеринг" на стойност 4900лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 980.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета;

18. 3а данъчен период по ЗДДС м. август 2003г. е избегнал плащането на данъчни задължения, като е вписал в дневника за покупките на търговеца при подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 5452/11.09.2003г. фактури с №2889/20.08.2003г., №2890/22.08.2003г.,  №2891/25.08.2003г. и 2393/27.08.2003г. , издадени от ЕООД „Тотал инженеринг" на стойност 19400лв. с което неоснователно се е ползвал от правото на данъчен кредит в общ размер на 3880.00лв., като сумата подлежи на внасяне в приход на бюджета,

като общия размер неплатен данък по ЗДДС е 57 472.00лв. , поР.което и на основание чл.257 ал.1 НК /отм./ вр. чл.255 ал.1 /отм./ от НК и чл.54 НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от три години, както и глоба в размер на 5000 лева. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Настоящото производство е второ поред въззивно, и е образувано след като с решение №279/21.12.2016г. по н.д. №1139/2016г. на ВКС на РБ е било отменено предходното въззивно решение №185/10.08.2016г. по внохд №472/2015г. на Варненски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане.

Първото въззивно производство пък е било образувано по повод постъпила въззивна жалба от подс.А.Р. чрез адв.Ради Н. в която се навеждат доводи за необоснованост на присъдата, нарушение на материалния закон/незаконосъобразност/ и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за връщане делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли потвърждаване на присъдата – като правилна и законосъобразна.

В рамките на въззивното производство Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията направени в жалбата, както и становищата на страните, а също и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното : 

 

С Решение №1146/20.05.1992г. на ОС - Силистра по фирмено дело №955 от същата година е бил регистриран едноличен търговец с фирма „Стрелец-А.Р.“***. Предметът на дейност на търговеца бил зърнодобив и търговия с дървен материал, производство и търговия със селскостопанска продукции и хранителни стоки, ресторантьорство и др. Собственик на фирмата бил подсъдимият А.Г.Р.  ЕГН**********. Търговецът  бил регистриран в Данъчна служба - Силистра на 08.10.1993г. с № от НДР 1191009483 и ЕИК по БУЛСТАД 828024997. Регистрацията на ЕТ „Стрелец- А.Р." по ЗДДС била извършена на основание Заявление вх.№2062 от 22.02.1995г., считано от датата на подаване на същото с едномесечен данъчен период.

С Акт за възлагане на данъчна ревизия №310/02.10.2003г. на „Стрелец- А.Р." е била извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.12.1999г.-31.08.2003г. Същата е приключила с издаването на данъчен Ревизионен акт №310/27.11.2003г. , който бил обжалван и потвърден с Решение № 1073/2005г. на ОС - Варна и Решение №9221/2006г. на ВАС-София. Въз основа на влезлия в сила данъчен акт било образувано и изпълнително производство, в рамките на което са събрани определени суми. Към момента това производство е прекратено , поради частично погасяване по давност /справка НАП – л.60 нохд/.

С оглед регистрацията по ДДС и в съответствие с разпоредбите на чл.100, ал.1 и 3 от ЗДДС Р. бил длъжен ежемесечно да подава справки-декларации пред данъчната администрация за възникналите данъчни разчети по ЗДДС, като резултат от осъществяваната търговска дейност на фирмата. Подсъдимият осъществявал различни сделки на територията на цялата страна. Счетоводството му се водело в гр.Силистра от счетоводителя Димитър Ангелов, който през 2011 год. починал. Всеки месец през инкриминирания период – от 01.12.2000 г. до 31.08.2003 год., подс. Р. предавал изготвените, подписани и с поставен от него печат на фирмата справки – декларации по ЗДДС за съответния отчетен период на Ангелов, а той ги подавал в ТД НАП – гр. Силистра. За подаването на справките-декларации Ангелов бил упълномощен от подсъдимия /приложено пълномощно в данъчно-ревизионната преписка/.

По този начин били изготвени и подадени в Данъчна служба-Силистра справки-декларации по ЗДДС, както следва:

 

1. За периода 01.12.2000 год. - 31.12.2000 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 12/12.01.2001 год. относно несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществена сделка с „Миса комерс" ЕООД.  Той описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 203/29.12.2000 год. за доставка на тор – 70 тона на стойност 24 290.00 лв. , поради което начислил ДДС в размер на 4 858.00 лв.

2. За периода 01.02.2001 год. – 28.02.2001 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 02/13.03.2001 год. , според която за него възниквало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Дани - Й. Г.“ - гр. Велико Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 36/06.02.2001 год. с предмет транспортна услуга на стойност 16 200.00 лв. , върху която било начислено  ДДС в размер на 3 240.00 лв.

3. За периода 01.04.2001 год. - 30.04.2001 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 04/15.05.2001 год. , според която за него възниквало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Дани - Й. Г.“- гр. Велико Търново. Описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 46/24.04.2001 год. с предмет транспортна услуга на стойност 8 000.00 лв. и начислил  ДДС в размер на 1 600.00 лв.

4. За периода 01.05.2001 год. - 31.05.2001 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 05/13.06.2001 год. според която за него възниквало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Дани - Й. Г.“- гр. В. Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 367/09.05.2001 год. с предмет транспортна услуга на стойност 8 500.00 лв. , върху която начислил ДДС в размер на 1 700.00 лв.

5. За периода 01.06.2001 год. - 30.06.2001 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 06/13.07.2001 год. , за възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Дани -Й. Г.“ - гр. В. Търново. Той описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 409/18.06.2001год. с предмет транспортна услуга на стойност 18 000.00 лв. , върху която начислил и ДДС в размер на 3 600.00 лв.

6. За периода 01.07.2001 год. - 31.07.2001 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 07/13.08.2001 год. , според която за търговеца възниквал право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Дани - Й. Г.“- гр. В. Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчни фактури с № 412/03.07.2001год. с предмет рязане, трупане, товарене и подвоз на дърва на стойност 10 000.00 лв. и ДДС в размер на 2 000.00 лв.; №1351/30.07.2001 год. с предмет транспортни услуги на стойност 4 500.00лв. и  ДДС в размер на 900.00лв. общо претендираното за данъчен кредит ДДС, начислено върху сделките с този доставчик, било в размер на 2900.00лв.

7. За данъчен период месец септември А.Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 5177- 09 /15.10.2001 год. , според която за търговеца възниквало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Валко - В.В." -гр. В.Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 850/26.09.2001 год. с предмет – услуга рязане на дърва на стойност 3 300.00 лв. , върху която било начислено ДДС в размер на 660.00лв.

8. За данъчен период 01.10.2001 год. - 31.10.2001 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 5590-10 /12.11.2001 год. , в която декларирал възникване право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Валко - В.В."-гр. В. Търново. Описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 854/15.10.2001 год. с предмет – транспортна услуга на стойност 16 850,00 лв., върху която било начислено ДДС в размер на 3 370.00 лв.

Освен тази фактура Р. описал в дневника за покупките и включил в справката-декларация за този данъчен период фактури с издател ЕТ „М.Д.Г." - гр. Варна, както следва:

-Фактура № 315/24.10.2001 год. с предмет рязане на дърва на стойност 4 000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 800.00 лв.

- Фактура № 316/26.10.2001 год. с предмет рязане на дърва на стойност 3 600.00 лв. и начислен ДДС в размер на 720.00лв.

- Фактура № 319/29.10.2001 год. с предмет подвоз на дърва на стойност 3 750.00 лв. и начислен ДДС в размер на 750.00лв.

- Фактура № 323/30.10.2001 год. с предмет подвоз на дърва на стойност 3 500.00 лв. и начислен ДДС в размер на 700лв.

Общо включения в декларацията  ДДС за този данъчен период бил в размер на 6340.00лв. – 3370лв. по сделката с ЕТ „Валко - В.В."-гр. В. Търново  и  2970лв. по декларираните сделки с ЕТ „М.Д.Г." - гр. Варна.

9. За данъчен период месец май 2002 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. №3035-05 /12.06.2002 год. относно възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с „Тотал инженеринг" ЕООД- гр. В. Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 356/27.05.2002 год. с предмет – услуга рязане на дървесина на стойност 3 500.00 лв. , върху която начислил ДДС в размер на 700.00лв.

10. За данъчен период 01.06.2002 год. - 30.06.2002 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 3748-06/12.07.2002год. относно възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с „Тотал инженеринг" ЕООД-гр. В. Търново. Той описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 358/06.06.2002 год. с предмет – услуга рязане на дървета на стойност 5000.00 лв. и начислил ДДС в размер на 1000.00лв.

11. За данъчен период 01.07.2002 год. - 31.07.2002 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 4067-07/08.08.2002 год. относно възникнало за търговеца право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Валко - В.В."-гр. В. Търново. Р. описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчни фактури с № 2326/05.07.2002 год., с предмет – транспортна услуга на стойност 17 000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 3400.00лв.;  №2327/23.07.2002 год. с предмет транспортна услуга на стойност 3 000.00лв. и начислен ДДС в размер на 600.00лв.

В справката – декларация за този период подсъдимият посочил и фактура № 362/08.07.2002 год. с издател „Тотал инженеринг" ЕООД- гр.В. Търново с предмет - услуга рязане, трупане, пренасяне и товарене на дърва с данъчна основа - 17 100,00 лв. и ДДС в размер на 4 000,00 лв. Общо начисленото за този данъчен период ДДС по посочените две фактури, издадени от двамата доставчици, било в размер на 7420.00лв.

12. За данъчен период 01.09.2002 год. - 30.09.2002 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 5300-09 /11.10.2002 год. относно възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕТ „Денди - М.М."-гр. В.Търново. Той описал в дневника за покупките и включил в справката-декларация по ДДС данъчна фактура с № 337/13.09.2002 год. с предмет –механизирана услуга по жътва на стойност 13 600.00 лв. , върху която било начислено ДДС в размер на 2720.00 лв.

За същия данъчен период Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." описал в дневника за покупките под № 25 и включил в справката декларация по ДДС и фактура № 1195 / 24.09.2002 год. с издател „Тотал инженеринг" ЕООД- гр. В. Търново с предмет услуга - рязане, трупане и товарене на дърва с данъчна основа 7 000,00 лв. и ДДС в размер на 1 400.00 лв. Общо начисленото за периода ДДС било в размер на 4120.00лв. - по посочените две фактури.

13. За данъчен период 01.12.2002 год. - 31.12.2002 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 208 - 12 /14.01.2003 год. , според която възниквало за търговеца право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕООД „Тотал инженеринг"- гр. В. Търново. Същият описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 1206/10.12.2002 год. с предмет  услуга - рязане и трупане на дървесина на стойност 18 000.00 лв. и с което си действие неправомерно начислил ДДС в размер на 3600.00 лв.

14. За данъчен период 01.01.2003 год. - 31.01.2003 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 868-01/13.02.2003 год. , в която било посочено като възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделки с ЕТ „Денди - М.М."- гр. В. Търново. Р. описал в дневника за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчни фактури както следва:

- Фактура № 345/02.01.2003 год. с предмет механизирана услуга- оран на стойност 4 920.00 лв. и начислен ДДС в размер на 984.00 лв.

- Фактура № 346/06.01.2003 год. с предмет механизирана услуга- оран на стойност 4 950.00 лв. и начислен ДДС в размер на 990.00 лв.

- Фактура № 347/08.01.2003 год. с предмет механизирана услуга- оран на стойност 2800.00 лв. и начислен ДДС в размер на 560.00 лв.

- Фактура № 348/09.01.2003 год. с предмет транспортна услуга на стойност 4950.00 лв. и ДДС в размер на 990.00 лв.

- Фактура № 349/13.01.2003 год. с предмет транспортна услуга на стойност 4950.00 лв. и ДДС в размер на 990.00 лв. или общо начислен по всички фактури с този търговец ДДС в размер на 4514.00 лв.

За същия данъчен период Р. описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС и данъчни фактури по сделки с „Тотал инженеринг“ ЕООД, както следва:

- Фактура № 1211/02.01.2003 год. с предмет услуга –рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4000.00 лв. и ДДС в размер на 800.00 лв.

- Фактура № 1212/08.01.2003 год. с предмет услуга –рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 3800.00 лв. и ДДС в размер на 760.00 лв. Общо начисленото по двете фактури ДДС било в размер на 1560.00лв.

Общо размера на посочения като данъчен кредит ДДС за този данъчен период било на стойност 6074.00лв.  /неправилно посочен в присъдата като 6014лв., която грешка няма как да бъде поправена във въззивното производство доколкото липсва протест, а и сумата от 60лв. е нищожна на фона на крайния финансов резултат , предмет на обвинението/.

15. За данъчен период 01.02.2003 год. - 28.02.2003 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 1576 -02 /13.03.2003 год. относно възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделки с ЕТ „Денди - М.М."- гр. В.Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура № 351/10.02.2003 год. с предмет механизирана услуга - обработка на почвата на стойност  3 000.00 лв. и ДДС в размер на 600,00 лв.

За този данъчен период Р. описал в дневника за покупките и включил в справката-декларация по ДДС и данъчна фактура по сделка с „Тотал инженеринг“ ЕООД-гр.В. Търново № 1219/18.02.2003 год. с предмет услуга - рязане и трупане на дървесина на стойност 4 000,00 лв. и ДДС в размер на 800.00 лв.

Общият размер на начисления ДДС за този данъчен период по посочените фактури , издадени от двамата търговци, бил на стойност 1400.00лв.

16. За данъчен период 01.05.2003 год. - 31.05.2003 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС, вх. № 3305/10.06.2003 год. относно възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС по сделки с „Тотал инженеринг" ЕООД-гр. В.Търново. Описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчни фактури както следва:

- Фактура № 2395/07.05.2003 год. с предмет услуга – рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4 250.00 лв. и начислен ДДС в размер на 850.00 лв.

- Фактура № 2396/12.05.2003 год. с предмет услуга – рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4 250.00 лв. и начислен ДДС в размер на 850.00 лв.

- Фактура № 2397/14.05.2003 год. с предмет услуга – рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4 250.00 лв. и начислен ДДС в размер на 850.00 лв.

- Фактура № 2398/19.05.2003 год. с предмет услуга – рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4 250.00 лв. и начислен ДДС в размер на 850.00 лв.

Общият размер на начисления за посочения данъчен период данък добавена стойност бил 3400.00лв.  - по посочените фактури.

17. За данъчен период 01.07.2003 год. - 31.07.2003 год. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 4884/13.08.2003 год. , в която се твърдяло възникване право на данъчен кредит по ЗДДС по сделка с ЕООД „Тотал инженеринг"- гр. В. Търново. Подсъдимият описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчна фактура с № 2886/03.07.2003 год. с предмет услуга - рязане, трупане и товарене на дървесина на стойност 4900.00 лв. и ДДС в размер на 980.00 лв.

18. За данъчен период 01.08.2003 год. - 31.08.2003 год. подс. Р. в качеството си на представляващ ЕТ „Стрелец - А.Р." подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 5452/11.09.2003 год. относно възникнало за търговеца право на данъчен кредит по ЗДДС по сделки с „Тотал инженеринг" ЕООД- гр. В. Търново. Той описал в дневника си за покупките и включил в справката декларация по ДДС данъчни фактури както следва:

- Фактура № 2889/20.08.2003 год. с предмет услуга – рязане и трупане на дървесина на стойност 4 850.00 лв. и начислен ДДС в размер на 970.00 лв.

- Фактура № 2890/22.08.2003 год. с предмет услуга – рязане, цепене и товарене на дърва на стойност 4 850.00 лв. и начислен ДДС в размер на 970.00 лв.

- Фактура № 2891/25.08.2003 год. с предмет услуга – рязане и трупане на дървесина на стойност 4 850.00 лв. и начислен ДДС в размер на 970.00 лв.

- Фактура № 2893/27.08.2003 год. с предмет услуга – рязане, цепене и товарене на дърва на стойност 4 850.00 лв. и ДДС в размер на на 970.00 лв.

Общият размер на начисления ДДС по тези фактури и за този данъчен период е 3880.00лв.

 

В хода на извършеното ревизионно производство данъчните органи приели, че данъчните фактури не отговарят на изискването на Закона за счетоводството - чл.8, ал.1, т.6, тъй като липсвало натурално изражение на доставките, поради което пък отказали приспадане на данъчния кредит, съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС. Напротив – с данъчно-ревизионния акт на търговеца бил определен данък за внасяне в бюджета.

Въз основа на събраните в хода на наказателното производство /досъдебно и съдебно/ доказателства първоинстанционният съд стигнал до извода, че всички посочени по-напред сделки са фиктивни. Именно този извод на съда се оспорва от страна на защитата в подадената въззивна жалба. Затова и се твърди необоснованост, паралелно с това – нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В този си вид жалбата се явява частично основателна, и то по следните съображения:

 

Съобразно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС / отм. ДВ бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г./ данъчният кредит представлява сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, при наличието на определени условия. Т.е. първото условие за възникването му е получаването на стоки по облагаема сделка, иначе казано – наличието на реално осъществена сделка, по която регистрираното лице реално получава доставка /на стоки или услуги/. С тази първа предпоставка за възникването на данъчен кредит очевидно е бил добре запознат и първоинстанционният съд /макар и изрично да не е упоменал това/, защото е насочил усилията си именно към установяване на този главен факт в настоящия процес – реално ли са осъществени посочените в справките-декларации по ЗДДС от подс.А.Р. сделки , или са привидни, фиктивни. Защото ако те са привидни, то очевидно съзнателно се увеличава размерът на данъчния кредит, което от своя страна води до намаляване размера на дължимия данък по ЗДДС. Което пък представлява избягване плащането на данъчни задължения и покрива обективната страна на престъплението по чл.255 ал.1 НК /в редакцията му , приета с ДВ бр.62/1997г., в сила от 05.11.1997г. и изм. после с ДВ бр.75/2006г. /. Въпреки, че както се спомена съдът е спрял вниманието си на този факт, той не е изложил съображения при налични осъществени плащания по част от сделките защо приема , че те са фиктивни. Липсата на такива и във въззивното решение са дали повод на касационния състав да го отмени и върне за ново разглеждане. Очевидно аргументи следва да бъдат изложени от настоящия състав – съобразно разбиранията му за правото и скромните му възможности. Доколкото във въззивната жалба се твърди , че всички посочени от обвинението сделки са били реални /извършени са от подсъдимия/ , то въззивният съд в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.339 НПК следва да посочи съображенията си защо с присъдата прие, че част от сделките са недействителни, а по друга от тях – призна подсъдимия за виновен, т.е. потвърди атакуваната присъда. По съществото си това означава да се стори нов преглед на характеристиките на инкриминираните сделки.

За периода от 01.12.2000г.  до  31.08.2003г. подс.А.Р. подал общо 18 броя справки-декларации по ЗДДС /съответно за 18 данъчни периода/, в които посочил като облагаеми сделки общо 39 такива – по 39 фактури, които пък посочил в дневника за покупки и вписал в подадените справки-декларации. Тези 39 броя данъчни фактури са издадени от съконтрахентите на Р. по посочените сделки – общо шест търговски дружества : „Миса Комерс“ ЕООД – издадена 1 фактура,  ЕТ„Дани – Й. Г.“ – издадени 6 броя фактури, ЕТ“Валко - В.В.“ – 4 броя фактури , ЕТ“Мария – Д.Г.“ – 4 броя фактури, „Тотал Инженеринг“ ЕООД – 17 броя фактури, и ЕТ“Денди – М.М.“ – 7 броя.

От събраните доказателства по отношение посочените търговски дружества и техните доставки на стоки и услуги на ЕТ„Стрелец-А.Р.“ се установява следното :

 „Миса Комерс“ ЕООД

От „Миса Комерс“ЕООД е издадена една фактура - № 203/29.12.2000 год. Към инкриминираният период дружеството било  регистрирано по ЗДДС. Негов собственик бил свидетелят М.И.А.От показанията му дадени в съдебно заседание и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК се установява, че от няколко години фирмата е закрита и не осъществява никаква дейност. Докато е съществувала, предмета на дейност бил изкупуване на селскостопанска продукция. Айвазов е категоричен, че не се е занимавал с покупка и продажба на тор. Не е продавал тор на ЕТ „Стрелец - А.Р."***. Търговската си дейност упражнявал лично, но не познавал подс. А.Р.. По отношение на предявената му от съда фактура № 203/29.12.2003 год. заявява, че не е издадена от него и не знае за какво става въпрос. В хода на данъчната проверка на „Миса комерс" ЕООД е била извършена насрещна проверка от данъчните органи приключила с протокол № ДП - 19-03-00-0865/18.11.2003 год. от ТП Владиславово при ТДД-гр. Варна,  съгласно който дружеството е било дерегистрирано на основание ч.т.116, ал.2. т.2, б."б", считано от 23.04.2001 год. и представляващият не бил открит на декларирания адрес. В хода на данъчно-ревизионното производство било установено и прието от данъчните органи, че описаната по- горе доставка на стоки  не е осъществена, тъй като не е налице реалност на сделката.

Установява се от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че през данъчен период декември 2001 год. ЕТ „Стрелец - А.Р." е включил в дневника за покупки и съответно в СД по ЗДДС, данъчна фактура  за покупка издадена от „Миса комерс“ЕООД  с предмет доставка на 70 тона тор по която е ползван ДДС с право на пълен данъчен кредит на стойност 4858 лв. Във фактурата е посочен начин на плащане – с платежно нареждане, но не са посочени платежни документи за извършеното плащане. В дневника за покупки на доставчика „Миса комерс“ ЕООД за същия данъчен период не са записани фактури, чийто предмет е покупка на тор.  От постъпилото от НАП писмо се установява, че в периода 2000 – 2003 год. „Миса комерс“ ЕООД няма наети лица по трудово правоотношение. По делото не са представени счетоводни документи и регистри на доставчика , както и записвания по сметка 4532 ДДС от продажби, поради което вещото лице не може да установи дали данъкът отразен във фактурата е начислен от доставчика по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС. Не са били представени документи от които да може да се установи дали към 29.12.2000 год. “Миса комерс“ЕООД е притежавало фактурираните 70 тона тор и съответно да ги е предало на ЕТ „Стрелец – А.Р.“. Липсват и съпътстващи документи – приемо – предавателни протоколи, кантарни бележки, услуги по товаро – разтоварни дейности и др., удостоверяващи реалното извършване на документираната с фактура № 203/29.12.2000 год. стопанска операция по доставка на тор.

От заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ се установява, че в периода 01.01. - 31.01.2001 год. и след това по банковата сметка в СЖ „Експрес банк“ - Варна с титуляр „Миса Комерс“ ЕООД не е постъпвала сума от 29 148 лв. В рамките на наказателното производство въпреки усилията на данъчни органи, разследващи и съд не са събрани доказателства за наличие на платежни документи, удостоверяващи извършени плащания по описаната фактура.

От изложеното е видно, че липсват доказателства, които да удостоверят, че въпросната сделка е действителна. Налага се извода, че тази сделка е привидна, съответно издадената данъчна фактура е с невярно съдържание.

ЕТ „Дани - Й. Г.“ - гр. В Търново

Собственик на ЕТ „Дани - Й. Г.“ бил св. Й. Г.. Към инкриминираният период търговецът бил регистриран по ЗДДС. Издадени са от него на ЕТ“Стрелец-А.Р.“ общо 6 броя фактури : № 36/06.02.2001,  №46/24.04.2001, №367/09.05.2001, №409/18.06.2001, №412/03.07.2001 и №1351/30.07.2001год. От показанията на Г. се установява, че не е имал търговски помещения, персонал, автопарк или капитал, както и офис. Не познава А.Р.. Заявил е, че лично не е извършвал търговска дейност, но е имал  пълномощници,  които не знае каква дейност са развивали. Въпросните фактури са издадени от негово име, но положените върху тях подписи не са негови.

В хода на данъчно ревизионното производство данъчните органи приели, че описаните доставки, по които са издадени посочените фактури, не са осъществени, тъй като не е налице реалност на сделките. Съображенията им за да стигнат до този извод били, че данъчните фактури не отговарят на изискването на Закона за счетоводството- чл.8, ал.1, т.6,  тъй като липсва натурално изражение на доставките. Затова и в крайна сметка приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС.

Налице е по делото договор за извършване на дадена работа, сключен на 04.01.2001г. между „ЕТ“Дани-Й. Г.“ като изпълнител и ЕТ“Стрелец-А.Р.“ като възложител. Договорът е със срок до 31.12.2003г. и с предмет извършване на услуги – рязане, трупане, товарене, разтоварване и сортиране на дървен материал.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че през данъчни периоди февруари 2001, април 2001, май 2001, юни 2001 и юли 2001 год.,  ЕТ „Стрелец – А.Р.“ е включил в дневниците си за продажба и покупки и съответно в справките-декларации по ЗДДС данъчни фактури за покупка, издадени от ЕТ „ Дани  – Й. Г.“ , по които е ползвал ДДС с право на пълен данъчен кредит. Това са фактури № 36/06.02.2001, №46/24.04.2001, №367/09.05.2001, №409/18.06.2001, №412/03.07.2001 и №1351/30.07.2001год. Към всяка фактура е приложен платежен документ – вносна бележка за извършено касово плащане към ЕТ „Дани - Й. Г.“ по сметка на търговеца в ЦКБ АД, офис гр. Дулово. Вещото лице уточнява, че не са представени банкови извлечения от разплащателна сметка на ЕТ „Дани - Й. Г.“ , от които да се установи дали постъпленията отразени в тези бележки действително са постъпили по тази сметка от платец ЕТ „Стрелец – А.Р.“ и дали същите представляват плащания по процесните фактури.

По делото са представени и счетоводни регистри на доставчика по сметка 4552.ДДС от продажби за посочените по – горе данъчни периоди. От анализа на същите вещото лице е усатновило, че ДДС по описаните фактури е отразен по кредита на счетоводната сметка като задължение към бюджета.

Въпреки, че не са били представени банкови извлечения от разплащателна сметка на ЕТ „Дани - Й. Г.“ /поради изтеклия голям период от време не се съхраняват от банките/ , то съдът счита, че по делото са налични достатъчно доказателства, които сочат че постъпилите по тази сметка парични средства са внесени именно от ЕТ „Стрелец – А.Р.“ и представляват плащания по процесните фактури. Общата сума по всички 6 фактури, издадени от ЕТ „Дани - Й. Г.“ е 78 240,00 лева /допълнителна ССЕ и втора допълнителна ССЕ-пред въззивната инстанция табл.2-2. Посочената сума в първата от 66 240 лева се дължи на техническа грешка/, внесени са в банката именно толкова – 78 240лв. , плащанията са извършени след издавана на фактурите, и всяко плащане като стойност отговаря на стойността на фактурата, по която се заплаща.

По делото не са приложени съпътстващи документи - приемо – предавателни протоколи, пътни листи, фактури за гориво, услуги по рязане, трупане, подвоз и товаро – разтоварни дейности. Въпреки това обаче с оглед събраните други доказателства – обяснения на подсъдимия, сключен договор между ЕТ „Дани - Й. Г.“ и ЕТ“Стрелец-А.Р.“  , отразяване в счетоводството на ЕТ“Стрелец-А.Р.“ на фактурите, извършени плащания към ЕТ „Дани - Й. Г.“, покриваща цялата дължима сума по фактурите издадени от този търговец, съдът намира, че не може да се твърди по категоричен начин, че сделките , които шестте броя фактури удостоверят, не са осъществени. Напротив – с голяма доза вероятност може да се твърди точно обратното, а именно – че сделките са действителни. Поради тази причина /невъзможността да се установи по категоричен начин липсата на реални сдлеки/ съдът оправда подс.Р. да е потвърдил неистина в декларациите, в които е включил фактурите издадени от  ЕТ „Дани - Й. Г.“, а оттам и да е избегнал плащането на данъчни задължения. 

 

ЕТ „Валко - В.В."- гр. Велико Търново

Издадени са от този търговец на ЕТ“Стрелец-А.Р.“ общо 4 броя фактури : №850/26.09.2001год., 854/15.10.2001год., 2326/05.07.2002 год. и 2327/23.07.2002 год. за извършени услуги – транспортни услуги и рязане на дървесина, на стойност 40 150лв. , и ДДС 8030в. , или общо 48 180,00 лева.

Данъчните органи са приели , че доставките от ЕТ „Валко - В.В."- гр. В. Търново, за които са издадени посочените фактури, не са осъществени, тъй като не е налице реалност на сделките. Приели се, че данъчните фактури не отговарят на изискването на Закона за счетоводството- чл.8, ал.1, т.6, тъй като липсва натурално изражение на доставките, поради което и на основание чл.64 ал.1 т.6 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС са отказали право на приспадане на данъчен кредит.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява , че през данъчни периода септември 2001, октомври 2001 и юли 2002 год. ЕТ „Стрелец - А.Р." е включил в дневниците си за покупки и съответно в справките-декларации по ЗДДС фактури №850/2001год., №854/2001 год.,  №2326/2002 год.  и №2327/2002 год. , издадени от ЕТ „Валко - В.В."-гр. Велико Търново , по които е ползван пълен данъчен кредит. Към всяка фактура е приложен платежен документ – вносна бележка за извършено касово плащане към ЕТ „Валко - В.В." по сметка в ЦКБ АД. По делото е постъпила изисканата от съда информация по отношение на получените плащания по сметка на посочения доставчик. Представен е  банков регистър – дневна ведомост за извършените счетоводни операции за периода от 01.01.2001 – 31.12.2002 год. От записванията в посочения регистър се установява, че по сметка на ЕТ „Валко - В.В." са постъпили суми в размер на 48 180 лв. При три от случаите когато сумите са внесени на същия ден са изтеглени, като не е посочено основание /таблица 3 от допълнителна ССЕ/.

По делото е била изискана информация по отношение на посочения доставчик. От представените дневници за продажбите и СД по ЗДДС, подадени от ЕТ „Валко - В.В." се установява, че фактурите са включени в дневниците за продажба за съответните периоди, в които са издадени , и като част от останалите фактури за продажба на дружеството  участват в декларираните данни със СД по ЗДДС за съответния период.

Представени са и счетоводни регистри на доставчика по сметка 4532.ДДС от продажби за посочените по- горе данъчни периоди от анализа на които вещото лице е установило, че ДДС по описаните фактури е отразен по кредита на счетоводната сметка като задължение към бюджета.

По делото не са приложени съпътстващи сделките документи - приемо–предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, фактури за гориво, документи. Не са представени банкови извлечения от разплащателната сметка на ЕТ „Валко - В.В.", от които да се установи дали постъпленията отразени в тези бележки действително са постъпили по тази сметка от платец ЕТ „Стрелец - А.Р." и дали същите представляват плащания по процесните фактури. Въпреки тези обстоятелства съдът счита, че предвид размера на внесените в банката суми и времето на тяхното постъпване – след изготвяне на всяка една от фактурите, то тези плащания са относими именно към инкриминираните четири броя фактури. Освен плащанията са налични и други доказателства – обяснения на подсъдимия , осчетоводяване на издадените фактури, които обстоятелства не дават възможност недвусмислено и несъмнено да се заключи, че въпросните сделки между ЕТ „Стрелец - А.Р." и ЕТ „Валко - В.В." /чийто собственик дори не е разпитан/ не са осъществени и са само привидни.

 

ЕТ „М.Д.Г.“ - гр. Варна

От този търговец на ЕТ“Стрелец-А.Р.“ са издадени 4 броя фактури : № 315/24.10.2001 год.,№ 316/26.10.2001 год.,№ 319/29.10.2001 год. и № 323/30.10.2001 год. Те са за извършени услуги – рязане и подвоз на дърва, на стойност 14 850лв. и ДДС 2 970лв. , или общо 17 820лв.

Собственик на този търговец е свидетелката Дафина Димитрова Георгиева. От показанията й, приобщени на основание 281 ал.1 т.5 НПК, става ясно, че свидетелката въобще не знае да има регистрирана фирма ЕТ„Мария – Д.Г.“ на нейно име, като няма никакви документи и печат за такава фирма. Заявява, че преди около 10 години непознат човек й обещал да я наеме на работа, като за целта й взел личната карта. Твърди, че не е осъществявала сделки и не е извършвала доставки на ЕТ „Стрелец – А.Р.“*** год. Не е издавала фактури с номера № 315/24.10.2001 год.,№ 316/26.10.2001 год.,№ 319/29.10.2001 год. и № 323/30.10.2001 год., не е носила дърва на никого и не е получавала пари от такива сделки.

На ЕТ „Мария – Е.Д.“, правоприемник на ЕТ„М.Д.Г."- гр. Варна била извършена насрещна проверка от данъчните органи приключила с протокол № ДП – 19-03-00-864/14.10.2003 год. от ТДД гр. Варна. От него става ясно, че търговецът е бил деригистриран служебно, считано от 19.07.2001 год. Посочените фактури са били издадени след датата на дерегистрацията на ЕТ „Мария – Е.Д.“, поради което са приели, че на основание чл. 64 ал.1  т.2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит  в размер на 2970.00лв. и същият подлежи на внасяне в бюджета.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че през данъчен период октомври 2001 год. ЕТ „Стрелец – А.Р.“ включил в дневника си за покупки и съответно в СД по ЗДДС посочените 4 броя данъчни фактури за покупка издадени от ЕТ „М.Д.Г.“ с предмет рязане и подвоз на дърва, по които е ползван ДДС с право на пълен данъчен кредит. Не са приложени платежни документи за извършени плащания по фактурата. От доказателствата е видно , че ЕТ „Мария - Д.Г.“ е деригистрирано по ЗДСС лице, считано от 19.07.2001 год. Т.е. към датата на издаване на фактурите, не е бил регистриран по ЗДСС и не е имал задължение да съставя и подава данъчни регистри и СД по този закон. Следователно процесните фактури не са били включени в отчетните регистри по ЗДСС – дневник за продажби и СД през данъчния период  за съставяне на фактурите, т.е. данъкът записан във фактурите не е начислен от доставчика по смисъла на ЗДДС.

От постъпилата писмена информация от НАП става ясно, че в процесния период търговецът ЕТ „Мария - Д.Г.“ не е имал наети лица по трудово правоотношение.

По делото не са приложени съпътстващи документи /приемо предавателни протоколи/ удостоверяващи извършването на документираните с фактурите услуги по рязане и подвоз на дърва.

Не са представени счетоводни документи и регистри на ЕТ „Мария - Д.Г.“.

С оглед изложеното категорично може да се заключи, че въпросните четири сделки не са осъществявани, те са само привидни, фиктивни.

 

ЕТ „Денди – М.М.“-гр.Велико Търново

От този „доставчик“ са издадени общо седем фактури : №337/13.09.2002г. , №345/02.01.2003г. , №346/06.01.2003г. , №347/08.01.2003г. , №348/09.01.2003г. ,   №349/13.01.2003г. и №351/10.02.2003г. Те са за извършени услуги – транспортни и различни видове обработка на почвата, на стойност за 39 170,00 лева , и с начислено ДДС 7 834,00 лева , или общо 47 004,00 лева.

В хода на данъчно-ревизионното производство ЕТ „Стрелец - А.Р." е декларирал, че разполага само с фактури, вносни бележки и касови бележки. Данъчните органи са извършили насрещни проверки, приключили с протоколи № 19-03-00/0688/31.10.2003 год.,; № 19-03-00/0688/31.10.2003 год. и № 19-03-00/0688/31.10.2003 год. ЕТ „.Денди - М.М." предоставил копие на фактурите, ведомости за заплати, дневници за продажби и СД, извлечения на оборотни ведомости и счетоводна сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите", сключени договори с ЕТ „Стрелец - А.Р. от 01.07.2002 год., сключен договор с ЕТ „Стрелец - А.Р. от 01.07.2002 год. и сключен договор с ЕТ „Стрелец - А.Р. от 01.07.2002 год. в който не се съдържат количествени и качествени показатели на договорените услуги. Не са събрани доказателства търговецът  “ Денди -М.М." да притежава или да е наемал селскостопански машини за извършване на услугите, предмет на сделките. Липсват доказателства и за наети от него лица, както и за документи за изплатени възнаграждения. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че през данъчни периоди септември 2002год., януари 2003ггод. и февруари 2003 год.  ЕТ „Стрелец – А.Р.“ е включил в дневниците си за покупки и съответно в СД по ЗДДС, посочените по-напред данъчни фактури за покупка, издадени от ЕТ „Денди – М.М.“, по който е ползван данъчен кредит. Във фактурите е посочен начин на плащане - в брой. Не са приложени други платежни документи за извършени плащания по фактурите. По делото не са представени касови книги и регистри за сметка „Каса“ на ЕТ „Денди – М.М.“, от които да може да се установи дали постъпленията, отразени в тези бонове действително са постъпили в касата на доставчика от платец ЕТ „Стрелец – А.Р.“, и дали същите представляват плащания процесните фактури.

По делото са били представени дневници за продажбите и СД по ЗДДС, подадени за съответните данъчни периоди.

Не са били представени движения по счетоводната сметка за трите данъчни периода 09/2002год., 01/2003 год. и 02/2003 год., от анализа на които не може да се установи, че ДДС по описаните в таблицата е отразен по кредита на счетоводната сметка, като задължение към бюджета, съобразно подадените СД по ЗДСС.

Представен е договор за извършване на дадена работа сключен на 01.07.2002 год. между ЕТ „Денди – М.М.“, и ЕТ „Стрелец – А.Р.“. Липсват по делото каквито и да било доказателства за собствени или наети от ЕТ „Денди – М.М.“ активи, които евентуално да са използвани при предоставяне на механизирани услуги по жътва, оран, торене и обработка на почвата. Не са представени  данни за собствени или наети транспортни средства, с които са предоставени транспортните услуги по горепосочените фактури.

По делото не са представени счетоводни документи и регистри на ЕТ „Денди – М.М.“.

Посочените доказателства сочат на липса на реално извършени сделки. Издадените фактури удостоверяват тези събития само привидно.

 

„Тотал инженеринг“ ЕООД

От това дружество са изготвени общо 17 броя фактури /посочени в табл.3.9 от ССЕ – л.95 и сл. от нохд №1350/2014г./.  Всички те са за извършване на услуги в дърводобива – рязане, трупане,товарене на дървесина, цепене и товарене на дърва, на стойност 103 700 лева, и начислен ДДС 20 740 лева, или общо 124 440 лева.

В рамките на данъчното производство дружеството е предоставило на органа по приходите договорите с ЕТ „Стрелец – А.Р.“ , в които договори обаче не се съдържат количествени и качествени показатели. Представени са и  копия от фактури и вносни бележки. Не са представени изисканите от НАП документи: отчет за извършените видове работа, описи и документи за придобиване на активи, машини за рязане на дърва, заповеди за командировки на работници. Поради това и данъчните органи с ДРА са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС и декларираният ДДС като дължим от търговеца бил определен за внасяне.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява , че през данъчни периоди 05/2002, 06/2002, 07/2002, 09/2002,12/2002, 01/2003, 02/2003, 05/2003, 07/2003, 08/2003 год. ЕТ „Стрелец – А.Р.“ включил в дневниците се за покупки, съответно в справките-декларации  по ЗДДС, 17 броя данъчни фактури за покупки, издадени от „Тотал инженеринг“ ЕООД по които е ползван данъчен кредит. В таблица 3.8 от ССЕ /л.94 от нохд/ са посочени начините на плащане, както и платежните документи към съответните фактури. Във връзка с посочените касови бонове и вносни бележки, вещото лице уточнява, че по делото не са представени банкови извлечения от разплащателна сметка на от „Тотал инженеринг“ ЕООД и касови регистри на дружеството от които да се установи дали постъпленията, отразени в тези бележки и бонове действително са постъпили в дружеството от вносител/платец ЕТ „Стрелец – А.Р.“, и дали същите представляват плащания по процесните фактури. Установено е, че към две от фактурите издадени от „Тотал инженеринг“ ЕООД е приложен платежен документ – вносна бележка за извършено касово плащане по сметка на дружеството в ЦКБ АД, офис гр.Дулово. Това са първите две фактури от посочените в таблица 3.8 от ССЕ – фактури №356/27.05.2002г. и №358/06.06.2002г. В рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани допълнителни писмени доказателства по отношение на получени плащания по сметката на посочения доставчик - банков регистър /дневна ведомост за извършените счетоводни операции. От записванията в него вещото лице е установило, че по сметката на „Тотал инженеринг“ ЕООД на два пъти са постъпили суми – 4200лв. на 10.06.2002г. и 20 520лв. на 30.07.2002г., които са били изтеглени още същият ден, като не е било посочено основание /таблица 4 от доп.ССЕ – л.135 и 136 от нохд/. В регистъра е отразено, че тези две суми са били внесени на каса в банката, по сметката на титуляря „Тотал инженеринг“ ЕООД, като не е било посочено основание за постъпване на сумите по сметката и данни за вносител/платец. Въпреки това /както и при предходните плащания при други доставчици/ с оглед другите по делото доказателства следва да се приеме, че плащанията са извършени от ЕТ“Стрелец-А.Р. и то именно по посочените две фактури – доколкото съвпадат напълно сумите, а и са последващи издаването на фактурите като хронология. Плащанията по тези две фактури разколебават силно извода за липсата на сделки по тях, поради което и съдът оправда подсъдимия да е потвърдил неистина в справките декларации  с посочване на точно тези две фактури - №356/27.05.2002г. и №358/06.06.2002г. По останалите фактури липсват доказателства за извършени реални плащания.

По делото са представени счетоводни регистри на доставчика по сметка 4532.ДДС от продажби само за конкретните фактури. Не са представени движения по счетоводната сметка за процесния данъчен период, от анализа на които да може надлежно да се установи, че ДДС по описаните фактури е отразен по кредита на счетоводната сметка като задължение към бюджета, съобразно подадените СД по ЗДСС.

Наличен между доказателствата по делото е договор, сключен на 28.02.2002 год. между двете дружества с предмет рязане, трупане, товарене, разтоварване, сортиране, разкрояване и цепене на дървен материал, на обща стойност 130 000.00лв. Липсват обаче каквито и да било доказателства за собствени или наети от „Тотал инженеринг“ ЕООД активи, които евентуално да са използвани при предоставяне на услугите посочени малко по – горе.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за извършени доставки от страна на „Тотал Инженеринг“ЕООД  - с изключение на тези по посочените вече две фактури , настоящата инстанция счита , че останалите документално оформени 15 сделки за доставка на услуги са напълно фиктивни, неслучили се в обективната действителност.

 

Или в обобщение за всички доставчици :

Наличието на плащания по банков път , преценено ведно с останалите по делото доказателства, силно разколебава тезата за липсата на извършени сделки. Такива плащания са налице по :

- всички шест фактури , издадени от ЕТ“Дани-Й. Г.“ - № 36/06.02.2001,  №46/24.04.2001, №367/09.05.2001, №409/18.06.2001, №412/03.07.2001 и №1351/30.07.2001год., на стойност 65 200 лева , с начислено ДДС 13 040 лева , или общо 78 240 лева.

- всички четири фактури , издадени от ЕТ „Валко - В.В."-гр. Велико Търново - №850/26.09.2001год., 854/15.10.2001год., 2326/05.07.2002 год. и 2327/23.07.2002 год. на стойност 40 150лв. , и начислено ДДС 8030 лв. , или общо 48 180 лева.

- две фактури , издадени от „Тотал инженеринг“ ЕООД -№356/27.05.2002г. и №358/06.06.2002г. , на стойност 20 600лв. , с начислено по тях ДДС в размер на 4120 лв. , или общо 24 270 лв.

След като не се установява по категоричен начин сделките по посочените фактури да са привидни, то очевидно подсъдимият включвайки тези фактури/сделки в дневника си за покупки и справките-декларации по ЗДДС няма как да е потвърдил неистина в тях, съответно не е избегнал и плащане на данъчни задължения в размер на начисленото по тези фактури ДДС – 25 190 лв. Съобразно заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство втора допълнителна ССЕ, ако се приеме, че посочените сделки са реални, то размерът на укритите данъчни задължения от подсъдимия Р. възлиза на 32 282 лв. Поради това и съдът го оправда за разликата над тази сума до 57 472 лв., за която е бил признат за виновен и осъден от окръжния съд, като конкретизира и данъчните периоди и подадените за тях справки-декларации. Тук следва да се отбележи, че разликата между 25 190 и 25 790 /както е в диспозитива на присъдата/ се дължи на 600лв. ДДС по фактура, издадена от ЕТ“Серго-С.Б.“ , включена в експертизата, но невключена в предмета на обвинението. Затова и е била приспадната още от първостепенния съд, който е приел, че размерът на задълженията по ЗДСС на ЕТ „Стрелец – А.Р.“ за инкриминирания период е в размер на 57 472.00 лв. , докато експертизата е посочила сума в размер на 58 072.00 лв.

Именно поради тези съображения жалбата, както се посочи в началото, е частично основателна – по отношение само на посочените фактури. Възраженията по отношение останалите сделки не намират опора в доказателствения материал. Изводите на окръжния съд както по отношение на фактите,       така и по отношение на правото са правилни и обосновани – извън вече посочените сделки. И за настоящата инстанция няма съмнение, че фактурите , издадени от „Миса Комерс“ЕООД , „Тотал Инженеринг“ЕООД /без фактури №356/27.05.2002г. и №358/06.06.2002г./ ,  „ЕТ“Денди-М.М.“ и ЕТ“Мария-Д.Г.“ са с невярно съдържание. Такива са , защото имат за цел да удостоверят като случили се събития, които не са протекли в реалната действителност. А след като са такива , подс.Р. включвайки ги в справките-декларации по ЗДДС потвърждава неистина. И това е с цел да се избегне плащането на данъчни задължения. Т.е. осъществен е съставът на чл.257 ал.1 /отм./вр. чл.255 ал.1 /отм./ от НК – макар и редуциран размерът на укритите данъчни задължения покрива дефиницията на особено големи размери съгласно текста на чл.93 т.14 НК. А че се избягва плащането на данъчни задължения няма съмнение – изкуственото завишаване размера на данъчния кредит за определен данъчен период води до  намаляне на данъчните задължения за същия този период. Защото когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Когато пък за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Затова и целта на подсъдимия Р. е чрез фиктивни „облагаеми“ сделки да увеличи размера на данъчния кредит така щото той да превиши размера на начисления данък. Това той и е сторил, като съобразно разпоредбата на чл. 67 ал.1 ЗДДС е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит – като е осчетоводил и отразил в дневника за покупки и справката-декларация фактурите, привидно удостоверяващи извършване на сделки.

Затова и като е приел, че действията на подсъдимия Р. са обективно и субективно съставомерни /с изключение на вече посочените/ то окръжният съд правилно е приложил закона. Верен по съществото си е и изводаът /а и ответстващ на съдебната практика/, че разпоредбата на чл.257 /отм.ДВ бр.75/2006г./ е по благоприятна за дееца. Съображения защо това е така първостепенният съд е изложил, те се споделят и от настоящия съдебен състав , и повторението им е излишно.

Основателна е жалбата и в частта си по отношение твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Понастоящем наложеното на подсъдимия наказание от две години лишаване свобода следва да бъда намалено – въпреки , че така определено то е на минимално предвидения от закона праг. И следва да бъде намалено не поради корекция размера на предмета на обвинението /като резултат от частичното оправдаване на подсъдимото лице/, което обстоятелство само по себе си не може да бъде прието като изключително смекчаващо вината такова. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме обаче прекомерно големия период от време , изтекъл от довършване на престъплението – 31.08.2003г.,  до момента, за която прекомерна продължителност на наказателното производство подсъдимият няма никаква вина. Неправилно това обстоятелство е отчетено от окръжния съд единствено като смекчаващо. Достатъчно показателен в това отношение е фактът, че абсолютната петнадесетгодишна давност /по чл.81 ал. вр. чл.80 ал.1 т.3 НК/ изтича  след една година и два месеца – на 31.08.2018г. Поради това и съдът измени първоинстанционната присъда като приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК и определи наказание под законовия минимум от две години, а именно – една година лишаване от свобода. Доколкото изпитателния срок е определен в минимално предвидения размер, то той следва да остане в този вид – три години.

В тежест на подсъдимия бяха възложени и сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв., представляващи възнаграждение на вещото лице по назначената допълнителна ССЕ.

 

В останалата си част присъдата като правилна и законосъобразна  бе потвърдена.

 

И по искането за връщане делото за ново разглеждане – както бе упоменато по-напред присъдата в потвърдената си част е правилна и законосъобразна . При нейното постановяване не са допуснати процесуални нарушения. Твърди се от страна на защитата, че от пороци страда обвинителния акт, и те били пренесени и в присъдата. Подобно твърдение не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Както е посочено и в т.4.2 от ТР №2/2002г. чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Поради това в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В настоящия случаи всички тези изисквания са спазени. Прокурорът по делото е приел, че подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Посочил е и формата на изпълнително деяние – чрез потвърждаване на неистина в подавани по ЗДДС справки-декларации. За да обоснове тази своя теза, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил установените в хода на разследване факти, които според него обуславят наличието на посоченото престъпление. Посочен е и механизмът , по който са били осъществени отделните деяния – сключване на фиктивни сделки с  цел завишаване финансовия резултат на ДДС за да бъде приспаднат данъчен кредит. Описани са всички фактури по номера и по издатели, за които прокурорът е преценил , че са с невярно съдържание. Мотивирал се е защо смята , че сделките, посочените във фактурите, не са извършвани. Не на последно място – посочени са времето и мястото на извършване. Т.е. обвинителният акт макар и не прекалено обстоен, съдържа всички законови реквизити, поради което и въззивният съд счита, че той напълно отговаря както на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, така и на тези поставени пред него от ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Поради което и въззивният съд счита, че липсват каквито и да било основания за връщане делото както на прокурора , така и на съда.

При тези съображения съдът постанови въззивната присъда.

 

Председател :                                       Членове :