Р Е Ш Е Н И Е

 

73/29.05.2014

 

град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

    ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор С. Курновска,

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ №52 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 1 по НОХД № 1366/2013г. по описа на същия съд, постановена на 08.01.2014г. е признал подсъдимите Т.С.С., Д.И.С. и В.В.А. за ВИНОВНИ в извършване на деяния по НК, както следва:

- подс. С. за това, че на 08.01.2012г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Д.И.С. отнел чужди движими вещи на обща стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, от владението на Н.Ш.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по  чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание ПЕТ ГОДИНИ  лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в условията на затвор, като го ОПРАВДАЛ да е извършил деянието в съучастие с подс. В.В.А.;

- подс. С. за това, че на 08.01.2012г., в гр. Варна, като непълнолетен, в съучастие, като съизвършител с Т.С.С., отнел чужди движими вещи на обща стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, от владението на Н.Ш.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление  по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.З от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1, вр. чл. 69, ал.1  от НК отложил с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ,  като го ОПРАВДАЛ да е извършил деянието в съучастие с подс. В.В.А.;

- подс. А. в това, че на 08.01.2012г., в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужда движима вещ 100 щатски долара, на стойност 153,09 лв. /сто петдесет и три лева и девет стотинки/, за които знаел, че са придобити от непълнолетния Д.И.С. и Т.С.С. чрез грабеж - престъпление по чл. 215, ал.1 от НК,  поради което и на основание  чл. 54 от НК му наложил ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в условията на затвор, като го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Със същата присъда подс. С. и С. /последният чрез законните му представители/ са осъдени да заплатят солидарно на гр. ищец М., сумата от 782.49лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, като над този размер искът е отхвърлен, като неоснователен. Предявеният гр. иск е отхвърлен изцяло срещу подс. А..

Тримата подс. са осъдени на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените док- ва по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по бланкетни жалби на:

-  подс. С. чрез процесуалния му представител – адв. С. *** с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Молбата е за приложение на чл.55 от НК;

- подс. А. чрез процесуалния му представител – адв. И. ***, в която се акцентира върху завишения размер на наложеното наказание. Молбата е за неговото редуциране.

- подс. С. чрез процесуалния му представител – адв. В. *** с молба за изменение на присъдата в санкционно – осъдителната й част.

 

Тъй като първоинстанционната присъда не е протестирана, същата е влязла в законна сила досежно оправдателните диспозитиви за подс. А., както и в гр. - осъдителната й част.

 

В с.з. пред настоящата инстанция от подсъдимите се явява лично единствено С., представляван от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд, а др. двама подс. редовно призовани – не се явяват, но се представляват от редовно упълномощени отпреди.

Гр. ищец Н.М. редовно призован се явява лично.

Жалбите се поддържат с основно искане за редукция на наложените наказания и за тримата подсъдими, като защитата на подс. С. моли за приложение на чл.55 от НК.

Гр. ищец предоставя решението на съда.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на ВОС да бъде изцяло потвърдена.

В последната си дума, подс.С. заявява, че се е признал за виновен и иска присъдата му да бъде намалена.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивните  жалби са подадени в срок и са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни.

 

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2012г. около 22.00ч., св. М. решил да посети заведение в централната част на гр. Варна. За целта взел чантичката си - „хюмнетка", в която се намирали различни вещи: портмоне от естествена кожа; връзка с 3 броя ключове, 2 броя джобни ножчета, 2бр. ключове за автомобила му, марка „Рено21", 2бр. клиентски карти за „Метро" и „Шел", 2бр. банкови карти, издадени от банка „ДСК", български банкноти, валута –щатски долари и документи /лична карта, СУМПС, контролен талон, 2бр. регистрационни талона за автомобили/. Свидетелят взел със себе си и мобилен телефон, марка „Нокия 2330", с ИМЕИ 359359032947380, с поставена в него СИМ-карта на „Глобул". В заведението М. си поръчал бутилка червено вино и храна. Около 00.20-00.30ч. на 08.01.2012г., свидетелят напуснал заведението и се отправил към дома си. Тъй като бил повлиян от изпития алкохол, вървял криволичейки по тротоара на ул. „Ген. Колев". Необичайното му движение привлякло вниманието на св. К.Б., И. Б. и С. Т.. След около десетина минути тези свидетели видели, че М. се движи в обратна посока - от ул. „Генерал Колев", в посока бул. „Вл. Варненчик", следван от 3 момчета - св.И.С., подс. Д.С. /„Каспъра"/ и В.А./„Декстъра"/. След 00.30ч. на 08.01.2013г. последните решили да отидат до игрална зала „Дум 9", в близост до Централна поща. Докато вървели по ул. „Генерал Колев", в посока на бул. „Вл.Варненчик", тримата младежи забелязали св. М., който вървял „олюлявайки" се. Докато се разминавали, подс. С. забелязал, че М. носи чантичка, което споделил с останалите.  Тогава взели решение да му я вземат, върнали се обратно и започнали да следват М.. В един момент подбутнали св. М., при което той им се развикал. През няколко минути още на два пъти го подбутвали, но тъй като покрай тях преминавали хора и те се отдалечили. Междувременно пристигнал подс. С., облечен в женски дрехи и с  перука от дълга черна коса. Същият редовно „проституирал” в района на ресторант „Рощок” и бил известен на В.А. с името „С.”. С. също видял св.М. и около 00.45 часа решил да му предложи секс услуги, за което се приближил към него и започнал разговор, като на моменти се притискал към тялото му. Св.М. отказал предложението на С. и продължил движението си. Междувременно подс. А. влязъл в магазин „СБА” да си купи цигари. В този момент подс. С. отново приближил М. и го блъснал в дясната част на гърдите, в резултат на което пострадалият паднал на земята и останал без диоптричните си очила. Виждайки действията на подс. С., подс. С. и св.И.С. също тръгнали към св.М. и били до тялото му в момент, когато подс. Т.С. бил прекрачил тялото му и го притискал към земята. Подс. С. започнал да дърпа чантичката от ръцете на М., но той успял да я задържи. Намесил се подс. С., който изтръгнал чантичката и побягнал. Подс. С. успял да вземе мобилния телефон „Нокия 2330" от джоба на М. и побягнал след подс. С., последван и от св.И.С.. В този момент от магазина излязъл подс. А., видял бягащите и с вик  „С., С.” ги последвал. Тези им действия били възприети от св. К. Б., И. Б. и Ст. Т..  Когато се отдалечил от мястото, подс. С. спрял, отворил чантичката на М.. В нея  към него момент освен вещите описани по - горе имало банкноти - 500 лева, банкнота от 100 щ.д. и 1 бр. юбилейна банкнота, с номинал от 20 лева. Подс. С. взел 350лева, като дал на подс. А. банкнотата от 100 долара, а останалата сума пари предал на подс. Д.С., след което изхвърлил чантичката под паркиран автомобил. Подс. С. от своя страна дал 30лева на св.И.С.. Подс. С. тръгнал към мястото, където пострадалия бил паднал. Последният по това време си търсел очилата и помощ му оказвали свидетелките Б., след което си тръгнал. По -късно пострадалият се тъжил в І РУ - МВР Варна. Другите двама подсъдими и св. С., отишли с такси до обменно бюро „Варчев", в района на Червения площад. Там подс. А. обменил банкнотата от 100-те щ.д. за сумата от 148 лева. Тъй като не представил лична карта, операцията по обмяната била регистрирана произволно на името на Д.А..

По-късно подс. А. позвънил на обява за квартира. Намерил такава, представляваща таванско помещение, находящо се в гр. Варна, ул. „ Васил Ставрев", № 22, вх.А, собственост на семейството на св. Н. С.. В. А., заедно със свой познат наричан „К." отишъл да я огледа, като се уговорил с подс. Д. С. и св. С. да ги изчакат в заведение. Малко след това, по предложение на подс. С., двамата със св. С. отишли до мястото където била изхвърлена чантичката на пострадалия. Там подс. С. я намерил разгледал документите и взел от нея ключове. Казал на св. С., че знаел къде се намира адреса, посочен в документите, като му предложил да отидат до там, но св. С. отказал и тръгнал към Автогара- Варна. Подс. С. тръгнал с него. По пътя помолил св. С. да му услужи с личната си карта при закупуване на СИМ-карта на мобилен оператор „Глобул" . С. се съгласил и закупил СИМ-карта на името на св. С., с № 0889355669. Веднага след това подс. С. я поставил в мобилния телефон, взет от пострадалия. Помолил С. да позвъни от своя телефон, с № 0887 929939 на новата СИМ-карта, за да я активират. Съгласно предоставените данни от мобилния оператор прозвъняването между тези два телефонни номера било извършено в 10.32ч на 08.01.2013г., като обслужваща клетка била тази на ул. Струга № 45, Варна. След това, св. С. се прибрал в с. Каменар, а подс. С. отишъл в наетата вече квартира от А. и приятелят му „К.", където оставил ключовете и чантичката на св. М., но без останалите в нея вещи.

Няколко дни по-късно, св. С. узнал от майка си, че полицейски служители са поискали да им покаже таванското им помещение. Тъй като тя нямала ключ, не успяла да им го покаже. Св. С. отишъл до таванската стая и попитал подс. А. защо полицията се интересува от тяхното помещение, като последният му отговорил, че навярно са търсили него, тъй като при полицейска проверка не могъл да се легитимира. Тогава наемодателят забелязал, че квартирата се обитава и от друго лице. Няколко дни след това, св. С. потърсил подс. А. във връзка с неплатени сметки, но телефона му вече бил изключен. Изчакал няколко дни, сменил заключващия механизъм на вратата на помещението, събрал всички налични вещи, принадлежащи на „наемателите" и ги поставил в избеното помещение. Заключил с нов ключ таванското помещение. След известно време бил потърсен от полицейски служители, които задавали въпроси, свързани с наемателите му. Тогава, той обяснил, че е съхранил всички техни вещи, които останали в квартирата и предал същите с протокол за доброволно предаване от 08.02.2012г.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал: изцяло на обясненията подс. В. А. и частично на тези на подс. С. и С.; показанията на постр. Н. М., дадени пред съда и приобщената им част от дадените пред орган да досъдебното производство; на св.С., частично от показанията на св. И.С., К.Б., И.Б.  и С.Т. дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени по същия процесуален ред; писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване, следствени експерименти и др.; заключенията по съдебно – оценителна,  съдебно - психиатрична, техническа и лицево–идентификационна експертизи, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са правилно кредитирани.

Правилно първоинстанционният съд е игнорирал част от обясненията на подс. С., досежно участието му в инкриминираното деяние, като не е дал вяра на обясненията му, че пристигнал по – късно, в етап когато др. двама подс. вече са били започнали изпълнението му. Това твърдение противоречи от една страна на заключенията на СТЕ и лицево – идентификационна експертиза, а от друга на  непротиворечивите показанията на постр. М. и обясненията на др. подсъдими. Правилно ВОС е установил, че именно подс. С. и С. са пряко са участвали в инкриминираното деяние – първият в повалянето на постр. на земята, а двамата в отнемането на вещите му. За тези им действия свидетелстват М., Б., С.Т. и подс. С..

Съдът е дал частичен кредит и на обясненията на подс. С.,  който твърди, че е получил мобилния телефон лично от пострадалия. Правилно тези твърдения са били възприети от съда единствено, като реализиране на законното му право на защита, тъй като в тази им част те изцяло противоречат на показанията на М., Б., С.Т., И.С. и подс. С..

Съвсем резонно съдът е възприел за правдиви обясненията на подс. А., досежно неучастието му в грабежа, но в получаването на сто доларовата банкнота – предмет на престъплението, които кореспондират със съвкупния доказателствен материал по делото.

Достигайки до верни фактически изводи, ВОС е обосновал и правилни правни такива, като е разграничил участието и ролята на всеки едни от подсъдимите в извършеното инкриминирано деяние и е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили следните деяния:  подс. С. – по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; подс. С. –  по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.З от НК; подс. А. – по чл. 215, ал.1 от НК.

Всички деяния са извършени с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици. Към момента на деянието подс. С. е бил непълнолетен, но от изготвената СПЕ се установява, че той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По – тежката правна квалификация „опасен рецидив" за подс. С. се обуславя от обремененото му съдебно минало предвид факта, че е извършил деянието, след като е бил осъждан на два пъти лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и наложените наказания не  са били отлагани по реда на чл.66 от НК.

Индивидуализирайки наказанията за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършено в съучастие от подсъдимите С. /при условията на „опасен рецидив”/ и С., ВОС е определил и справедливи такива за тези подсъдими. В този смисъл не се споделят оплакванията на защитата на подс. С., за необходимостта от приложение на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна нито едно от тях не е изключително по своя характер, за да се определи наказание под законовия минимум. Въпреки това наказателната репресия спрямо този подс. е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства и е на минимума, предвиден в закона, поради което и не следва да се коригира.

По отношение на подс. С. определеното наказание от осем месеца е минимално и съставът на АС-Варна намира, че същото е справедливо. Правилно е преценено, най - вече с оглед личната превенция и предвид чистото съдебно минало на този деец, че същият не следва  да бъде  изолиран от обществото, а с цел да бъде превъзпитаван следва по отношение на него да бъде приложен института на условното осъждане.

Абсолютно справедливо е и определеното наказание от ВОС по отношение деянието „вещно укривателство” за подс. А.. Същото е минимално предвиденото в закона, съобразено и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.  Тъй като подс. е осъждан е излишно да се коментира приложението на института на чл.66 от НК. В този смисъл жалбата на защитата е абсолютно неоснователна, тъй като под този предел съдът не може да определи наказание в настоящия случай.  

ВОС е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанията, взел е предвид степента на обществена опасност на подсъдимите и на извършените деяния, както и съдебното им минало. Наказанията са адекватни на извършеното от подсъдимите.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  присъда № 1 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1366/2013г. по описа на същия съд, постановена на 08.01.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.