М  О  Т  И  В  И   към присъдата по ВНОХД №52 по описа на Варненския апелативен съд за 2015 г., наказателно отделение.

 

 

 

        Предмет на въззивното производство е присъда №1 от 10.01.2014г. постановена по  НОХД №532/2012 г. на Окръжен съд гр.Шумен , с която подсъдимите М.А. и М.Ш. са признати за виновни и осъдени за извършени престъпления наказуеми по чл.252 ал.1, 214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.23 ал.1 НК им е определено общо наказание, съответно :

       на   подс. А. – лишаване от свобода за срок от четири години при общ режим, конфискация на мотопед „Балкан” ДК№ Н0945Р, на сумата 66335,42лв. и 7271,50 евро, като е присъединено и наказанието глоба в размер на 5000лв.,

      -на подс. Ш. – три години лишаване от свобода при общ режим, конфискация на лек автомобил  „БМВ 318И ДК№ Н 0415 АМ, като е присъединено наказанието глоба в размер на 4000лв.

        Двамата подсъдими са признати за невиновни и са оправдани по обвиненията им по чл.252 ал.2 НК, чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 НК, както и по обвинението по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.

          С присъда на АС Варна  №2 от 05.06.2014г. по ВНОХД№55/2014г. присъдата на ОС Шумен е била частично отменена и постановена съответно нова такава.

         С решение № 440 от 19.02.2015г. по касационно дело №1268/2014г. на ВКС е била отменена присъдата на АС Варна  №2 от 05.06.2014г. по ВНОХД№55/2014г., като делото е върнато на ново разглеждане на АС Варна  от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Протеста на прокурор от ОП Шумен  е по отношение наказателно-оправдателната част на присъдата, както и по отношение размера на определените наказания. Излага се също, че има допусната грешка при пресмятанията относно сумите които се конфискуват. Иска се  подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално предявените им обвинения като им бъдат наложени и съответни наказания.

В съдебно заседание прокурора от апелативната прокуратура поддържа протеста, като излага и допълнителни доводи защо следва да бъде уважен.

Жалбата на подсъдимите е по отношение  осъдителната  част на присъдата, като се излага  че същата е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че наложените наказания са явно несправедливи. Иска се постановяване на нова оправдателна присъда, а алтернативно намаляване размера на наложените наказания както и приложение на разпоредбата на чл.66 НК по отношение и на двамата подсъдими.  В допълнителни съображения към жалбата са изложени подробни съждения за  недостатъци на присъдата – неизпълнени указания при първото връщане на делото за ново разглеждане, липса на мотиви, необоснованост, липса на субективна съставомерност, противоречие с материалния закон на присъдата в частта й относно веществените доказателства.

Защитника на подсъдимите - адв. Т. в съдебно заседание излага, че поддържа жалбата срещу постановената осъдителна присъда, като излага и допълнителни подробни съображения защо подсъдимите следва да бъдат оправдани. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото на ШОС, както и за намаляване размера на наложените наказания. 

         В последната си дума подс.А. моли наложеното му наказание да бъде условно, както и изразява съжаление за станалото.  Твърди, че не е добре здравословно и че не е  знаел, че това което върши е престъпление.

         В последната си дума подс.Ш. моли да условно наказание, като също изразява съжаление за станалото.  Твърди, че вече го е страх да говори и с познати хора.         

       Относимите към поведението, респективно отговорността,   на подсъдимия факти накратко са следните:

     Подсъдимите А.  и  Ш. били  баща и син и  живели в гр.Шумен, в едно домакинство с М. А. - съпруга на подсъдимия А. и майка  на подс.Ш.. Двамата подсъдими били пенсионери по болест, като подс.А. бил с основно образование, а подсъдимият Ш. бил със  средно специално образование. И двамата не работели, а получавали пенсии.  Двамата подсъдими решили да увеличат доходите си като предоставят парични суми под формата на заеми на други лица срещу лихва.

    Предвид  социално - икономическата обстановка в страната, имайки предвид и трудностите свързани с отпускане на кредити от банките, двамата подсъдими започнали да дават заеми срещу определена лихва  на свои познати, роднини или съседи, а понякога и на хора които са им представяни от техни доверени лица.  Те давали заеми на лица, за които знаели, че ще им върнат парите и имат имущество, от което биха могли да удовлетворят вземанията си. Предоставяните заеми,  получателите по тях възприемали като услуга и се съгласявали с поставяните от подсъдимите  условия, а именно,  начин на връщане,  срока на връщането, размер на исканата лихва /месечни вноски/, като  подписвали и  записи на заповед, а в един от случаите и била учредена и ипотека. Към тези, които връщали своевременно заемите си, подсъдимите били  коректни, като унищожавали подписаните документи или съответно заличавали вписаната ипотека. По този начин те увеличавали доверието в тях за повторно искане на заеми. Подсъдимият А. дори възприел като система, първоначално да отказва по-голям заем, така че човека да го потърси отново и изпаднал в безизходица да се съгласи на всякакви условия.  Двамата подсъдими били и много упорити и настоятелни към длъжниците си, когато те забавяли месечните плащания.  Те не водели документация със списъци и дължими суми но не пропускали да им се обадят по телефона или да ги посетят лично, когато наближи датата за плащате на вноските по кредитите.

 

По първото обвинение, по чл.252 НК:

Така през периода от м.октомври 2001г.  до  м.декември 2009г. въпреки, че не е имал съответно разрешение, изискващо се по закон за предоставяне на парични заеми /кредити/ на други физически лица, подс. М.А.  давал кредити на свидетели по делото. Той постигал  уговорка за размера на кредита и съответните условия - предоставял пари в брой, срещу задължението на другата страна да връща сумата на вноски при различна месечна лихва. Понякога кредитополучателят издавал в полза на обвиняемия запис на заповед. Плащането на лихвата било на определено число от месеца. При забава на плащането лихвата се капитализирала и преминавала в главницата, като вече се дължала и внасяла лихва върху така увеличената главница. Понякога било договаряно като обезпечение и  ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя.

През 2001 г. св. Ю.М.Ю. разбрал от свой познат, че може да вземе заем от подсъдимия А.. Той отишъл при него и го  помолил да му даде в заем- сумата от    1 000 лева. Обяснил му, че има  бизнес и ще успее да ги върне в скоро време. Подсъдимият се съгласил и му дал заем при  15%  месечна  лихва. Свидетеля  Ю. плащал около четири месеца, като успял да върне заема.  През 2002 г. при същите условия взел още 1 000 лева, а 20 дни по- късно още 2000 лв. и започнал да плаща месечни лихви  /вноски/ в размер на по 450 лева. Уговорката обикновено била да се плащат лихвите ежемесечно, а главницата да се издължи наведнъж накрая.

През 2003 г. свид. Ю. отново имал нужда от пари и поискал от подс. А.  3 000 лева, които също трябвало да върне с лихва. Този заем свидетелят изплащал на различни вноски през големи периоди от време до задържането на подсъдимия по настоящото ДП.  Понякога плащал и  дневна лихва, която също варирала. Този свидетел редовно плащал лихвите докато не затворил заведенията, които стопанисвал, след това изпитвал затруднения и не плащал редовно.  По този начин лихвата се капитализирала.  В един момент, въпреки върнатите суми, в края на 2005г. подс.М.А. поискал свид.Ю. да се задължи отново към него, като издаде в негова полза запис на заповед за 25000 лева.  Св.Ю. подписал заповедта, като мислел че по този начин подс.А. няма толкова често да го притеснява за парични суми.

Свидетеля Ю.Я.  и съпругата му С.Я. били съседи на подсъдимите и ги познавали.  Тези свидетели  имали нужда от финансови средства, като разбрали, че подс. А. дава пари срещу лихва. През м.май 2002г. те поискали от подс.А. заем в размер на       5 000 лв. и той се съгласил да им даде парите, но срещу ипотека върху жилището им - апартамент в гр. Шумен. Помежду им била уговорена лихва, която следвало да се плаща всеки месец , а накрая да се изплати цялата сума от    5 000лв.   През м. май 2002 г. ипотеката била учредена и св. Янакев започнал да изплаща лихвите. Имало случаи, когато семейството закъснявало с вноските, но нямали проблеми с подсъдимия. След връщане на главницата по заема, подс. А. заличил ипотеката.

Свидетелят П.Г.  познавал подсъдимите, защото били съседи. Той често вземал заеми от подс.М.А. - от по 200 - 300 лева, които връщал с лихва, но за него била по-ниска отколкото за останалите, около 6-7%. Уговорката помежду им била да дава на месец лихвата, а главницата да изплати изцяло. Свид.Г. не подписвал документи за тези заеми които получавал или връщал. През 2004 година взел поредния заем от 700 лева този път с 10 % лихва, които успял да върне за няколко месеца.

През пролетта на 2007 г. свидетелят Ю.Р.К. поискал от подсъдимия А. да му даде 50 лева, във връзка с предстоящо пътуване. Обещал да ги върне, когато се прибере - до три дни. Подсъдимият му дал 30 лв. Свидетелят върнал сам парите по-късно същия ден, като му дал 35 лева - с пет лева повече, като по делото  не е установено  дали това е било лихва или за да  почерпи за услугата, която подс.А. му направил.

Свидетелят А.Х.  бил роднина на  подсъдимите. През 2008 г. взел в заем от подс.М.А., а именно сумата от 14 500 лева, с 15% лихва на месец. За този заем подписал запис на заповед.  След  два - три месеца върнал заема, при което записа на заповед бил унищожен.   На 02.06.2009 г. свидетелят взел втори заем от подс.А. в размер на 13 500 лв. Отново подписал запис на заповед, в която било вписано, че дължи парите с 15% месечна лихва.  Три месеца плащал по 2000 лв. лихви, като един път платил сумата в евро — 1000 евро. За платените суми не получавал разписки.  След известно време свид. Х. престанал да плаща лихвите и в края на месец декември подс. М.А. му се обадил, че сумата по заема вече станала 21 000 лв. с главницата.  Свидетелят помолил за някакво намаление, за да може да върне парите, но подсъдимият не се съгласил като казал, че парите не са само негови, а на още четири човека и щял да говори с тях. През месец февруари 2010 г. сумата станала вече 25 000 лв.  Свид. Х. споделил за проблема с баща си свид. Е.Ю., който продал жилището си и му дал 11700лева.   На 02.02.2010 г. подсъдимият отишъл в гр. Варна и получил парите.  На 13.02.2010г.  св.Ю. дал на сина си още 9000 лева, които той предал на подсъдимия А..  Свид. А.Х. саморъчно попълнил запис на заповед за 4 300 лева, като 1 500 лв. трябвало за върне за една седмица. За останалите 3 000 лв. подсъдимият казал, че това са негови пари, за тях не искал лихви и можело да му ги връща по 100 - 200 лв. Тази сума от    4 300 лв. свидетелят не върнал на подсъдимия.

Свидетелят В.М.Р.  работел в гр.Шумен на  строителен обект. През пролетта на 2008 г. непознат мъж го попитал получава ли заплата и има ли нужда от пари. Представил се като “М.”, като му  предложил да му даде 1 000 лева с определена лихва, която сума  да му връща на части, а именно поне по 200 лева на месец. Св. Р. се съгласил и още същата вечер непознат мъж от името на М. му донесъл парите на обекта.  Уговорили се да плаща вноските в дните, когато получава аванс и заплата. Идвали различни хора да вземат парите, първоначално по 200 - 250 лева, а по- късно по 300 лв. за няколко месеца свидетелят изплатил заема.

Свидетелката Ш. Ш. познавала семейството на подсъдимите, като в началото на 2009 г. имала нужда от пари. Свързала се с подс. М.А. и поискала заем от 1 500 лева.  Той се съгласил при условие, че подпише запис на заповед и върне парите с 15% лихва. На 18.02.2009 г. свидетелката получила  сумата  като  трябвало да плаща по 225 лв. месечно лихва, а главницата да заплати наведнъж.  При тези условия  св. Ш. плащала около 11 месеца суми по заема.

Свидетелката Ф.Н.А. познавала подс.М.А. и тъй като знаела, че дава заеми  през месец декември 2009г.  тя се обърнала към него за заем.  На 18.12.2009 г. получила от подсъдимият А. сумата в размер на  2 000 лева, за което подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г.  В началото на м. януари 2010 г. върнала заема.

Подсъдимият М.Ш., също в качеството си на физическо лице, предоставял кредити срещу лихва на различни лица.  Този подсъдим също като баща си  не е имал съответно разрешение, изискващо се по закон за предоставяне на парични заеми /кредити/ на други физически лица, но  давал заеми  на свидетели по делото. Подс.Ш.  постигал устна уговорка за размера на кредита при съответни условия - предоставял парите в брой срещу задължението на другата страна да връща сумата на вноски при различна месечна лихва, а понякога кредитополучателят издавал в полза на подс.Ш.  запис на заповед. Плащането на лихвата било на определено число от месеца. При забава на плащането лихвата се капитализирала и преминавала в главницата, като вече се дължала и внасяла лихва върху така увеличената главница.

Свидетелката А.  Г.а познавала подсъдимите, тъй като били съседи и знаела, че дават заеми срещу лихва. През 2005 година имала нужда от пари и взела кредит - сумата от  200лв. от подс. М.Ш., когото познавала с името М..  Парите трябвало да върне с лихва, но размерът не бил уточнен.  Подписала запис на заповед  но като получател на сумата било вписано друго лице, а не подс. Ш.. За получените и върнати суми не били съставени никакви документи. Свидетелката плащала на месец само лихвата по заема, която с течение на времето била различна, защото не винаги успявала да плати навреме лихвата и главницата се увеличавала. Понякога  плаща и дневна лихва, ако не предостави  вноската на падежа.  През 2008 г., когато разбрала, че задължението й се е увеличило многократно споделила със съпругът си - свид. П.Г., за задължението си към подсъдимия.  Семейството ипотекирало къща и от получения кредит дали 3 900 лева на подсъдимия Ш., за да приключат, според свидетелката с единия заем, а другия така и не бил погасен.

Свид. П.Б.Г. от гр.Шумен, който е съпруг на св.А. Г.а, вземал няколкократно заеми от подс. А., които връщал в рамките на месец, понякога без лихва, понякога с лихва 8%. През 2006 г. взел заем от подс. Ш. в размер на 500 лв. като трябвало да плаща с 15% месечна лихва.  Свидетелят плащал по 75 лв. месечно няколко месеца. Не успявал да даде парите навреме, поради което и дължимата лихва преминавала към главницата и месечната вноска по лихвата се увеличавала. Престанал да плаща пари по заема през 2009 година, но подсъдимият Ш. го търсел по телефона и искал парите си до момента на задържането му по настоящото дело като твърдял, че свидетеля му дължи общо около 2100лв..

През 2007г. свидетелят С.Р. разбрал от  свид. П.Г. , че подс. Ш. дава заеми срещу лихва и поискал да се запознае с него. Подсъдимият отишъл в с. Лозево, където живеел Р. и му обяснил, че трябва да плаща лихва за получения заем. Свидетелят се съгласил и взел заем в размер на 600 лева, за които трябвало да плаща 15% лихва, или по 90 лв. месечно.  Малко по-късно св. Р. взел още 700 лв. при същата лихва. Тогава подписал и  запис на заповед. За двата заема трябвало да плаща общо 195 лева - на 17 число от месеца — по 90 лв. и на 22 число — по 105 лв. Известно време плащал лихвите, после заминал извън страната и заемът не бил изплатен.

Свидетелят В. В. се познавал с подсъдимите, които му били съседи. От подс. А. на няколко пъти вземал заеми, като ги връщал с лихва. През 2007 г. го помолил отново да му даде заем, но подсъдимият му казал, че няма пари и го насочил към сина си. Свидетелят бил вземал заеми и преди от подс. Ш. и знаел, че парите трябва да се връщат с лихва. Подс. М.Ш. му дал 170 лв. за които трябвало да плаща около 30 лева лихва. Свидетелят плащал в началото, след което имал затруднения и престанал да плаща вноските. Неплатените лихви подсъдимият прехвърлял към главницата по заема и дължимата сума по главницата нараствала ежемесечно. Последната сума от 270 лева свидетелят дал на подсъдимия  на 25.02.2010 г.. За заема и за плащането на лихвата от свидетелят В. не били съставяни документи.

  По второто обвинение по чл.214 НК:

 Свид.Е. А. бил съсед на двамата подсъдими и ги познавал, но нямал никакви отношения с тях.  В края на 2009г. подс.  Ш. позвънил на А. и му казал, че дължи пари на баща му М.А.. Свид. А. заявил, че няма никакви задължения към М.А. и няма за какво да се обажда.  Скоро след разговора последния  го посетил в дома му и се развикал, че си иска парите - 300 лв.  Свид. А. му отговорил, че не дължи никакви пари и казал на подсъдимият да си отива, защото ще повика полиция и подс.А. напуснал жилището като се заканил, че ще го оправи. Скоро след това свидетелят посетил клуб на Еврофутбол в квартала, където бил и подс. М.Ш.. Последния  казал на свид. А. да се обади на баща му, но той категорично отказал. Тогава подсъдимия Ш. сам се обадил на баща си и той дошъл веднага. Подс. Ш. и свидетелят излезли пред заведението. Подсъдимият А. слязъл от колата си и се отправил към тях като в ръката си държал бухалка. Приближил се до свидетеля и замахнал да го удари по главата като казал да даде парите, и че иначе ще му строши главата. Подсъдимият Ш. се намесил, възпрял баща си и двамата си тръгнали.  Свид. А. подал оплакване в полицията и на подсъдимия А. бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР.

 И двамата подсъдими били настоятелни, когато свидетелите не връщали заемите защото по различни причини били затруднени с плащането на месечните вноски или с окончателното връщане на взетите в заем пари и си искали парите, като се обаждали по телефона или ги посещавали лично. Понякога викали на висок глас, друг път ги заплашвали, а понякога употребявали и сила.

Свидетеля  Ю. Ю. забавил плащането на лихвите по получения от него кредит, в периода от лятото на 2005г. до края на м.октомври 2005г. поради което и двамата обвиняеми го заплашвали многократно с побои и му нанасяли удари. Свидетеля смятал, че вече е изплатил дълга си в няколкократен размер, а подсъдимите смятали, че той още дължи пари и така го принуждавали да продължи с плащането на неизплатени според тях суми от лихви.   През лятото на 2005г. в гаража си в кв."Б.Българанов" в гр.Шумен  подс. А. нанесъл на свид.Ю. удар с тесла по главата и му причинил разкъсно-контузна рана. Месец по-късно подс. А., до една чешма по пътя за с. Лозево, в лекия си автомобил „Вартбург", нанесъл на св.Ю. удар по главата с лакета на дясната си ръка, а приятел на подс. А., нанесъл на свид.Ю. удар по главата отзад с „чешмеджийски" ключ, и му причинил разкъсно- контузна рана.

 В края на месец октомври 2005г., при уговорена среща на чешмата срещу сградата на „В и К" в гр.Шумен, докато подс.М.А. питал Ю. кога ще му върне парите, подс. М.Ш. нанесъл на Ю. един шамар по лицето, след което двамата подсъдими го съборили на земята и му нанесли множество удари с крака по тялото. Свид. Ю. успял да стане и да избяга до колата си, след което бързо се отдалечил с нея. Свид. Ю. продължил да не плаща исканите от двамата подсъдими суми за лихви и в края на 2005г., подс.М.А. повикал Ю. в дома си, и там в присъствието на подс.М.Ш., поискал от него да се задължи със сумата от 25000лв. Свид.Ю. веднага подписал поднесената Запис на заповед за сумата от 25000 лева, в полза на М.А., като се надявал повече да не го тормозят и да не го бият.  Св.Ю. плащал на подс.А. ежемесечно по 300-350лв. до задържането на обвиняемия на  25.02.2010г.     В резултат на тези плащания, които бил принуден да прави, му е била причинена имотна вреда в размер на 15400 лева.

Свидетелката  Ш. Ш.  плащала редовно задълженията си по получения от подсъдимия М.А. заем, но поради временни затруднения през м.юли 2009г. тя забавила плащането на поредната вноска тъй като не била получила заплатата си за месеца. Тогава подс. А. й се обадил по телефона и я попитал защо не плаща. След като му обяснила, защо не може навреме да плати, подсъдимият А. й казал че ако каже на неговото момче С., който чупи крака, ще отидат веднага на Златни пясъци. Свидетелката запазила самообладание и го запитала дали я плаши, след което той и обяснил, че бил ядосан на друг и си изтървал нервите.  Свидетелката се разплакала и му обяснила, че при първа възможност ще му се издължи. Няколко дни по-късно лично занесла на подс.А. дължимата вноска.

Свидетелката  А. Г.а била  взела кредит от  200 лева от подс.М.Ш., без да сподели за това със съпруга си П.Г.. Тя била притеснителна и лесно се плашела, а освен това се притеснявала от хорското мнение за нея и да не се изложи нещо. Като осъзнал тези обстоятелства, както и факта, че свидетелката е скрила от мъжа си вземането на този заем, подс.М.Ш. я мотивирал да му плати сума многократно надвишаваща получения заем, като ходил във фризьорския салон, включително и докато била с клиенти, звънял й по телефона, като и напомнял за дължимите суми и че е дошла датата на плащане. Освен това я заплашвал, че ще каже на мъжа й, както и че  ще я заведе в работилницата му, и ще му вземе намиращите се там дървообработващи машини. В резултат на това св.Г.а плащала редовно определените от подсъдимия Ш. лихви. За този проблем свид.Г.а споделила със  свид.С.М. от гр.Шумен, който провел разговор с подс.Ш., за да не я тормози повече. Няколко дни след случая в салона на свидетелката  пристигнал подс.М.А. и казал на пострадалата,че е луд, че имал „жълта книжка  и може да я убие, но никой нищо няма да му стори.  Свид. Г.а споделила с мъжа си проблемите, които има с двамата подсъдими, и той дал на подс. А. още 3900 лева,тъй като според обвиняемия освен заплатените до този момент пари - 7000 лева, Г.а му дължала още 3900 лева. По този начин за заем от 200 лева двамата подсъдими  получили от свидетелката Г.а общо сумата от 10 900 лева.

Свид. П.Г.  също бил посещаван и търсен от подс. М.Ш. във връзка с получен от него през 2006г. заем от 500 лева, когато имал здравословни проблеми и бил спрял да плаща месечните вноски. Подс.М.Ш. започнал да го търси непрекъснато по телефона, да го посещава в работилницата му в с.Лозево и да иска парите. Свидетелят не бил заплашван, а само се притеснявал от посещенията доколкото работи с машини и в същото време му се звъни по телефона и го прекъсват. При едно от посещенията си подс.М.Ш. заявил на св.Г., че ако не го уважавал, знаел как да действа.

Свидетелят В. В., който през 2007г. взел от подс.М.Ш. заем от 170 лева, върнал за няколко години сума от 5000лв., но подсъдимият започнал да изнудва свид. В. да продължи да му плаща.  След  като свидетелят не сторил това, подсъдимият го заплашил, че ще го постави в инвалидна количка.   Подсъдимият А. също започнал да тормози св.В., като му звънял всеки ден по телефона и искал В. бързо да събира дължимата сума и ако се налага да заложи жилището си, защото едвам възпирал сина си и да не се случат лоши работи. При получаването на парите не бил съставен документ, като била уговорена лихва от 15 % месечно. Свидетелят В.  плащал известно време само лихвата по заема, но претърпял катастрофа, останал без работа и не могъл да изпълнява задължението си.  Подс. Ш. му се обаждал по телефона, когато наближавало време да се плаща лихвата, казвал, че няма проблеми, когато разбирал, че няма възможност да плати. Прибавял неплатената лихва към главницата и върху нея определял лихва. Размерът на дължимата сума, която свидетелят В. дължал непрекъснато нараствал, като последните вноски които е плащал са били по 460лв.  Той успявал на няколко пъти да даде различни суми на подс. М. Ш. и на баща му, но поради финансови затруднения престанал и започнал да се крие. Подсъдимите го търсели непрестанно по телефона искали срещи е него и му отправяли закани. Подс. Ш. му казвал, че ако не намери парите ще го остави в инвалидна количка. Тези закани свид. В. възприел като заплаха за здравето си, тъй като бил свидетел на нанесен по-рано от страна на подс.М.А. побой на негов познат, който му дължал пари. Подс. А. настоявал да си заложи апартамента и да върне парите, защото едвам удържал синът си да не се случели лоши неща. Поради това свид. В. съобщил в полицията за упражненото спрямо него изнудване. При един от разговорите, на 20.02.2010 година, подс. А. казал, че свидетелят вече им дължи с лихвите 4086лв.                    

  На  23.02.2010 г. подсъдимият поискал сума от 5 000 лева, за да приключат нещата. Крещял на свидетеля, псувал го, обяснявал, че други хора в неговото положение загубили апартаментите си. В разговора се намесвал и синът му. Свидетелят казал, че ще се опита да намери някакви пари и поне да даде 1000 лева. На 25.02.2010 г. последователно се обадили и двамата подсъдими, за да разберат къде се намира в момента В.. Той им обяснил, че търси пари и ще се обади по- късно. След обяд на същия ден, свидетелят изтеглил от банка 270 лева, помолил касиерката да опише банкнотите и отишъл на среща с подс. А., която предварително уговорил, пред старата поликлиника в града. На срещата подс. А. дошъл сам. Свидетелят му дал сумата от 270 лева и в този момент подсъдимият бил задържан от органите на полицията.             

 

Видно от приложения по делото протокол, при извършеното претърсване в ползваните от подс.М.А. гараж и лек автомобил „Фолксваген Венто" с ДК №Н636АН, са намерени и иззети шест броя записи на заповед, издадени от името на лицата С.П.С., Д.С.Д. и В. А. Т., всички от гр.Шумен. От съдържанието на документите е видно, че на 15.11.2000г. Д. се е задължила с два отделни записа на заповед към подс.М.Ш. за сумите от 10 500 лева и 4000 германски марки. В. А. се е задължил към А. на 25.03.2002г. със сумата от 1240 лева, и на 01.05.2002г. със сумата от 1000 лева. С.С. се е задължил към подс.М.Ш. на 04.11.2004г. със сумата от 10 000 лева, и на 01.09.2007г. със сумата 235000 лева.

При извършеното претърсване в ползвания подс.М.А. гараж, са намерени и иззети 294 700 лева, и 29035 евро. В съставения при претърсването протокол подс.М.А. е посочил, че това са негови пари. При претърсване в жилището на подсъдимите на горепосочения адрес в гр.Шумен, в стаята, ползвана от подс.М.Ш. е намерена и иззета парична сума в размер на 8750 лева, поставена в метална кутия. В секцията до същата кутия са намерени и иззети 16 бр. празни бланки за запис на заповед. Присъствалата на претърсването М. А. - съпруга на подс.М.А. и майка на подс.М.Ш., е заявила, че това са семейни пари, въпреки, че тези пари не са представени преди започване на претърсването, при поканата за доброволно предаване на пари и ценности. В хода на разследването са намерени, иззети и приобщени и други непопълнени бланки с реквизити на запис на заповед, както и такива, в които за получател е изписано името на подс.М.А..

От  заключението на назначената съдебно-графическа експертизата е видно авторството на подписите в иззетите по делото записи на заповед от името на лицата Айхан Е. Х., Ш. Х.Ш., Ю. М.Ю., Расим Ибр.Якубов и Фатме Н.Адем. Видно от заключението на експертизата, изследваните документи - записи на заповед са подписани от лицата, от чието име са издадени.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.М.А., е видно, че същият страда от постконтузионен синдром в резултат на понесена в детството му черепно-мозъчна травма, но състоянието му не го лишава от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на петорната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза с участието на психолог по отношение на подс.М.А. същият е с влошено здравословно състояние - има установени редица заболявания и е освидетелстван и от ТЕЛК.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че подс.М.Ш. е освидетелстван от ТЕЛК и има заболяване, което изисква определен хигиенен режим и също е с влошено здравословно състояние.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото е изготвена въз основа на всички свидетелски показания по делото, включително и въз основа на обясненията на подсъдимите и е дала отговор на въпроса какви са заетите и върнати от свидетелите суми на всеки от двамата подсъдими.

 

По отношение деянието по чл.252 НК:

Установява се безспорно от събраните по делото доказателства, че двамата подсъдими са давали заеми на различни лица при определени условия, а именно при заплащане на лихва върху дадените в заем суми.

Обстоятелството, че двамата подсъдими твърдят, че са правили това на добра воля и никога не са искали лихви за така предоставените суми не се приема за истина и от настоящия съдебен състав, като това тяхно твърдение се приема единствено като защитна позиция, която не се подкрепя от събраните по делото доказателство.  Разпитаните по делото  свидетели  са категорични, че винаги, когато са вземали заеми от подсъдимите се е уговаряла лихва, или че тя им е била известна предварително, а именно -15%.  Обстоятелството, че такава не е била вписвана в подписаните от свидетелите записи на заповед не доказва обратното. Свидетелите са категорични, че така договорената лихва се е капитализирала и върху цялата сума се е начислявала нова лихва, като някои от свидетелите са пращали и дневна лихва при забава на плащанията.  Всички свидетели излагат, че т.нар. ”месечна вноска” е представлявала дължимата месечна лихва, а главницата се е изплащала наведнъж накрая.  От тези показанията на свидетелите може да се направи извод както за системността на предоставяните заеми, така и за реализирането на доходи от тях от страна на подсъдимите.

От друга страна за да е налице системност на деянието е необходимо отделните деяния да са най-малко три. В конкретния случай, предвид събраните по делото доказателства  те са повече, както по отношение на първия, така и по отношение на втория подсъдим.

Извършваната от двамата подсъдими дейност  попада изцяло в категорията „банкова дейност” изпълнявана  „по занятие”, като понятието „банково кредитиране” се разглежда в контекста на разпоредбата на  чл.252, ал. 1 НК, като под него следва да се има предвид активността на дееца, реализирала се в системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу получаване на материална облага, осигуряваща му доходи. В този смисъл не е необходимо тези средства да са получени чрез влогонабиране или това да са основните доходи на извършителя.

От събраните по делото доказателства се установява, че двамата подсъдими не са разполагали нито с изискващото се разрешение, съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закон за банките /в сила до 31.12.2006г./, нито с уведомление на БНБ, съгласно чл.З от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009г./, и регистрация в БНБ в съответствие със  ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./

При така приетата за установена фактическа обстановка  с действията си

-подс. А. за времето от м.октомври 2001г. до м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю.И С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; на П.Б.Г. — заем на стойност 700 лева; на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; на В.М.Р. - 1000 лева; на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; на Ф.Н.А. - 2000 лева и на Расим Якубов – 5000лева.  Не се събраха доказателства подс.А. да е давал заем срещу лихва на св.Ю.Р.К..

За да е осъществен състава на чл.252 ал.2 НК е необходимо установяването на извършвана банкова дейност по занятие, системно, без съответно разрешение.  Необходимо е също  да са причинени значителни вреди и да са получени значителни неправомерни доходи. Следва да бъде също така установено, че извършителя е предоставял, без да има право, заеми на повече от три лица, за един сравнително продължителен период от време, срещу възнаграждение /лихва/ и това да е един от начините му да си набавя доходи.

В случая всички тези условия по отношение на подсъдимия  А.   са налични и доказани. Размера на дадените от  него парични средства са значителни, както и причинените вреди също  попадат в категорията на т. нар. значителни – предвид   стойността  на лихвеният процент при който са давани тези заеми.

 Оттук следва и извода за осъществения от подс.А. състав на разпоредбата на ал.2 на чл.252 от НК.   

По отношение на подсъдимия  Ш. по делото са събрани доказателства, че също като баща си за периода  от 2005г. до м.ноември 2007г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като отпуснал заеми срещу лихва: на А.Г.Г. - 200 лева; на П.Б.Г. - 500 лева; на В.В.В. -170 лева; на С.К. Р. – 1300лв.

Предвид размера на даваните от този подсъдим заеми, правилно първоинстанционния съд е приел, че същия е осъществил разпоредбата на ал.1 на чл.252 от НК

За да бъде осъществен състава на чл.252 ал.1 НК е необходимо установяването на извършвана банкова дейност по занятие, системно, без съответно разрешение.  Не е необходимо да са причинени значителни вреди или да са получени значителни неправомерни доходи. Достатъчно е да се установи, че извършителя е предоставял, без да има право, заеми на повече от три лица, за един сравнително продължителен период от време, срещу възнаграждение /лихва/ и това да е един от начините му да си набавя доходи.

В случая всички тези условия по отношение на подсъдимия  Ш.  са налични и доказани.

Показанията на разпитаните по делото свидетели, за които се приема факта на получаване на суми срещу лихва от подсъдимите са последователни и категорични относно  факта на искане и получаване на заеми, определяне на лихвен процент, плащане на „месечни вноски”, капитализиране на лихвата при забава, финално изплащане на главницата.

Така например свидетелите  Ю. и С.Я. заявяват, че са вземали многократно заеми от подс.А., при част от които е била учредена и  договорна ипотека на недвижим техен имот. Твърдят също, че  винаги са вземали заемите с уговорена лихва. Имало е и период когато са били затруднени и тогава са плащали дневна лихва. И двамата свидетели са категорични,  че е имало уговорена лихва и са плащали такава, като единствено не могат да посочат нейния размер с точност.

Съдът няма основание да се съмнява в показанията на тези свидетели относно основните факти и обстоятелства подлежащи на доказване.

Свидетеля П.Г.  заявява, че е вземал няколкократно заеми от подс. А. – малки суми които е връщал безпроблемно в рамките на около месец, винаги с лихва, която в  началото е била 8-10%. Изплащал е първоначално само лихвата, а след това главницата наведнъж.

Свидетеля  А.Х. заявява, че е вземал на два пъти заем от подс. А. – веднъж 14 500лв. и веднъж 13 500лв. По първия заем след два-три месеца му върнал 17 000лв. като месец-два плащал само лихвата, а след това главницата и останалата лихва върнал наведнъж. За втората сума подписал запис на заповед за 15 500лв. като няколко месеца плащал по 2000лв. лихва. Тъй като имал затруднения в плащането, сумата нараснала значително и двамата се  договорили крайната сума, която има да връща да е 25 000лв.  И при двата заема имало уговорена лихва от 15%.

Свидетеля Ведат  Р. заявява, че през пролетта на 2008 г., непознат мъж го попитал дали  има ли нужда от пари, като се представил  като “М.”, а именно това бил подс. М.А., който и му предложил заем в размер на   1 000 лева, които заем  свидетелят  му връщал с 15 % лихва.

Свидетелката Ш.  Ш. в началото на 2009г. взела от подс.А. заем от 1500лева, като подписала запис на заповед и уговорката да върне сумата с начислена върху тази сума лихва от  15%.

Свидетелката Ф.А. през месец декември 2009г.  взела от подсъдимия А. заем в размер на 2000лева,  за което  подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г. с уговорена лихва. В началото на м. януари 2010 г. върнала заема.

Правилно първоинстнационния съд е приел, че свид. А. Г.а  е поискала 300лв., а след това и втори заем от 400лв.  от подс. Ш., за което бил съставен запис на заповед. Първия заем плащала около една година като плащала само лихвите. Месечната вноска – лихва по втория заем била 90лв. При забава на вноските лихвата се капитализирала и след падежа дължала много повече пари. Свидетелката не  конкретизира какви суми е връщала и за колко време, тъй като не водела точна сметка. Имала и други заеми от банки и от други лица. Подс. Ш. посещавал често работното й място за да си търси парите. Когато сумата нараснала казала на съпруга си – П.Г., че дължи пари на подс. Ш.. Тогава свид. Г. изтеглил  кредит от банка  и платили на подс. Ш. сума около 3800-3900лв. Според свидетелката тя е дала около 12 000 лв. и все още заема й не е бил погасен.

Правилно е дадено вяра на  показанията на свидетелката доколкото е установено, че е взела заем и е плащала лихва, която се е капитализирала при неплащане на падежа и доколкото освен единични вноски е платена и сумата от 3800-3900лв. от страна на съпруга й свид. Пл.Г.. Тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин какви суми е връщала на подсъдимите, какъв точно е бил размера на лихвения процент, то и подс. Ш. правилно е признат за виновен от първоинстанционния съд за деяние по чл.252 ал.1 НК, а не по ал.2 на същия текст.

По отношение на свид. Пл.Г. правилно е прието, че е взел от  подс. Ш. заем от 500лв. при 15% лихва, както и че е плащал ежемесечно по 75лв. вноска, което е представлявало лихвата за месеца. След като пропуснал няколко месеца размера на лихвата нараснал до около 240лв.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. за това, че е взел заем от 500лв. и е плащал т.нар.”месечни вноски” представляващи лихва от 15%, която се е капитализирала при забава. Тези показания са последователни и непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства относно маниера на действие на подсъдимите.

По отношение на свидетеля В. В. се доказва безспорно, че през 2007г. е взел от подс.М.Ш. заем от 170 лева с уговорена лихва от 15 % месечно. Свидетелят плащал известно време само лихвата по заема, но имал затруднения , поради което и  не могъл да изпълнява задължението си. Подс.Ш. прибавял  неплатената лихва към главницата и върху нея определял  лихва, като по този начин размерът на дължимата сума от В. непрекъснато нараствал.  Свидетелят успявал на няколко пъти да даде различни суми на подс. Ш. и на баща му, но поради финансови затруднения престанал и започнал да се крие. Подсъдимите го търсели непрестанно и му отправяли закани, като тези закани  свид. В. възприел като заплаха за здравето си. Подс. А. настоявал да си заложи апартамента и да върне парите, защото едвам удържал синът си да не се случели лоши неща. Поради това свид. В. съобщил в полицията за упражненото спрямо него изнудване. При един от разговорите, на 20.02.2010 година, подс. А. казал, че свидетелят вече им дължи с лихвите 4086 лв. На 23.02.2010 г. подсъдимият поискал сума от 5 000 лева, за да приключат нещата. Св.В.  им обяснил, че търси пари и ще се обади по- късно. След обяд на същия ден, свидетелят изтеглил от банка 270 лева, помолил касиерката да опише банкнотите и отишъл на среща с подс. А., която предварително уговорил, пред старата поликлиника в града. На срещата подс. А. отишъл сам. Свидетелят му дал сумата от 270 лева, в този момент този подсъдим бил задържан.

Показанията на свид.В. кореспондират с веществените доказателства, изготвени със специалните разузнавателни средства по делото и ги правят безспорни.

В показанията си свидетелят С.К. Р. обяснява, че през 2007г.  разбрал, че подс. Ш. дава заеми срещу лихва и поискал да се запознае с него. Подсъдимият отишъл в с. Лозево, където живеел Р. и му обяснил, че трябва да плаща лихва за получения заем. Свидетелят се съгласил и взел заем в размер на 600 лева, за които също трябвало да плаща 15% лихва, или по 90 лв. месечно. Малко по-късно св. Р. взел още 700 лв. при същата лихва.

По отношение направеното от защитата на подсъдимите твърдение, че съдът не е обсъдил проведените очни ставки и че те установявали фактическа обстановка различна от приетата  от съда, настоящия съдебен състав счита, че това не е така. Установява се безспорно от показанията на разпитаните свидетели, че винаги заемите са били давани от подсъдимите с уговорка за заплащане на лихва, че са попълвали записи на заповед за това, че не е имало уговорен срок за връщане на заема, като заемателите  са се задължавали да изплащат месечно размера на лихвата, а дължимата главница наведнъж. Тези обстоятелства се установяват и от приложените СРС- в частност и по отношение на св.В..

Относно направените от защитата възражения за различията в показанията на свидетелите относно размера на заетите, дължимите и върнати суми, настоящия съдебен състав намира, че по несъмнен начин са установяват съставомерните признаци на деянието по чл.252 от НК, а именно – нерегламентирана банкова дейност, системно кредитиране, уговаряне на лихви, съответно капитализирането им при забава, а по отношение на подс.А. и да са причинени значителни вреди и да са получени значителни неправомерни доходи.

 Всички свидетели са категорични относно поведението на подсъдимите след като е бил предоставен съответният заем. Големият брой намерени записи на заповед – попълнени и непопълнени, в качеството си на бланки, водят до извод  че предоставянето на заеми е било обичайно занимание на подсъдимите.  Предоставянето на голям брой заеми, част от които и в доста голям размер показва наличието на достатъчен размер „оборотни средства” в семейството на подсъдимите, като в същото време  се има предвид, че и двамата са пенсионери по болест. Извод за „оборотните средства” на подсъдимите може да се направи и от размера на иззетите при обиска суми.

Не е състоятелно твърдението на защитата, че за да е налице деяние по чл.252 НК подсъдимите следва да реализират основните си доходи за препитание от тази дейност. Константна е практиката, че за съставомерността на деянието нямат значение размерът на неправомерните доходи, или отрязъка от време, през който е осъществявана престъпната дейност. За реализация на престъплението от обективна страна е достатъчно системното извършване на поне три еднородни деяния -уговаряне или получаване на лихва от лица, които нямат съответното разрешение  за извършване на банкова дейност.

 Получаването на доход от нерегламентираната банкова дейност сочи на изпълнението й по занятие, въпреки, че тази дейност не е представлявала единствен източник на средства за подсъдимите. Същите са съзнавали, че не разполагат със съответно разрешение да извършват кредитиране на физически лица срещу получаване на доход.

Не е налице и кредитиране по смисъла на чл.240 ЗЗД, тъй като облигационният заем е сделка, при която се предоставят пари или движими вещи за временно ползване със задължение за връщане, като по изключение в договора може да се уговори и лихва.

 Наказателният закон обявява за престъпно не инцидентното сключване на договори по чл. 240 от ЗЗД, а системното, по занятие заемане на парични средства срещу възнаграждение /лихва/. Константно е разбирането в правната теория и в съдебната практика, че дейността по предоставянето на заем на пари срещу възнаграждение с основната цел заемателят да реализира доходи напълно съответства на понятието банково кредитиране, което е поставено под разрешителен режим. Това са класически банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на банките и не могат да се осъществяват от физически лица.

 

По отношение престъплението по чл.214 ал.1 НК:

Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че подсъдимите са извършили  деянието по чл.214 ал.2 т.2 вр. чл.213 а  ал.3 т.2 вр. ал.2 т.4 от НК по отношение на лицата Ю. Ю.,  А. Г.а и В. В., като настоятелно са изисквали от тях  връщане на дължимите според тях суми. Безспорно са установени отправяните закани, заплахи по телефона и лично. Именно  натиска осъществен от страна на  подсъдимите е принудил  свид. В. да подаде оплакване в полицията и съответно да се заложи мероприятие от тяхна страна като при поредното плащане на суми подсъдимите са били задържани.

Чрез своите действия, подсъдимите са извършили заедно  престъплението, като са мотивирали горепосочените свидетели  да им предоставя парични суми против волята си, заплашвали ги, като са искали да им предадат конкретни парични суми.  Използваната от подсъдимите принуда се явява начин и метод за мотивиране и провокиране на пострадалия да направи нещо против волята си.

Така спрямо свидетеля Ю. Ю. настоящата инстанция счита, че са налице  доказателства за оказано физическо въздействие върху него  от страна на подсъдимите. Установява се, че на този свидетел на няколко пъти  са му причинявани телесни увреждания от страна на подс. А..   Веднъж в гаража си подс. А. го е ударил с тесла по главата, друг път му е нанесен удар с водопроводен ключ, както и веднъж двамата  подсъдими го съборили на земята и му нанесли няколко ритника след което свидетелят успял да се измъкне, да се качи в колата си и да избяга.   След тези случаи на насилие свидетеля Ю.  подписал запис на заповед за сумата от 25 000лв. След това плащал когато имал пари различни суми. По този начин на подс.Ю. бил принуден чрез заплашване да извърши нещо против волята си и с това му е била причинена вреда.

По отношение на свид. А. Г.а  настоящия съдебен състав намира, че  са налице доказателства, че двамата подсъдими са отправяли заплахи и под тяхно въздействие свидетелката се е разпоредила против волята си със свое имущество.

Поведението на свидетелката, а именно плашлива и притеснителна е било възприето и използвано от подс.М.Ш. за изнудването. Имайки предвид, че същата се притеснява от хорското мнение и от съпруга си подс.Ш. я посещавал и настоявал  да върне определени от него суми.  Именно личностните  особености на свидетелката е използвал подсъдимия Ш.  за да я притиска и манипулира, като  ходил във фризьорския салон, включително и докато била с клиенти, звънял и, че и  е дошла датата за плащане, както и я  заплашвал, че ще каже на мъжа. В резултат на тези действия  свидетелката се е чувствала застрашена и уплашена и именно затова плащала редовно определените лихви. Тези факти се подкрепят и от показанията на свид.Марински, който провел разговор е подс.М.Ш., за да не я притеснява повече.

Показанията на тази свидетелка са последователни, поради което и настоящия съдебен състав ги кредитира.

През периода от началото на м.декември 2009г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, двамата подсъдими принудили чрез заплашване В.В.В. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 5000 лева, от която получили в резултат на отправените му заплахи сумата от 270 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 270 лева.

От така установеното  може да се направи категоричен извод за извършено деяние по чл.214 НК и от двамата подсъдими.

По отношение на протеста на прокурора, настоящия съдебен състав намери, че в частта относно квалификацията, същия е частично основателен, поради което и наложи на подсъдимия А. наказание по първоначално предявеното обвинение по ал.2 на чл.252  от  НК, както и призна двамата подсъдими по първоначално предявените обвинения по чл.214 от НК .   

По отношение на обвиненията по чл.213 а ал.2 т.1 от НК- същите са влезли в законна сила.

Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав с присъдата си отмени присъдата по НОХД № 532/2012год. на Окръжен съд - Шумен, в частта с която подсъдимите А. и  Ш. са били признати за невинни и оправдани  по внесените обвинения, както следва – подс. А. в извършено престъпление по чл.252, ал.2, подс. А. и подс.Ш. в извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК.

С присъдата си настоящия съдебен състав призна подсъдимия  М.А. за виновен в това, че  за времето от м.октомври 2001 г. до м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю.И С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; на П.Б.Г. - заем на стойност 700 лева; на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; на В.М.Р. - 1000 лева; на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; на Ф.Н.А. -2000 лева и на Р.И.Я. – 5000лв., с което са причинени значителни вреди и получени значителни неправомерни доходи, поради което и на основание чл.252 ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл.55 ал. 1 т. 1 от НК му наложи наказания:

- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,  ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева и  КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама Nе 343317 и № на двигателя 412317956, сумата от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/, като го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по отношение на Ю.Р.К., тъй като не се събраха доказателства да е извършил това деяние и срещу него.

 С присъдата си съдът призна подс.А.  за виновен и в това че за  времето от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен, и В.В.В. от гр. Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи - различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19570 лв. като деянието е извършено от две лица и са причинени значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 214 ал. 2 т. 2 вр. чл. 213 а ал.3 т. 2, вр.ал.2 т. 4 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.55 ал. 1 т. 1  от НК му наложи  наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ и  КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама 343317 и № на двигателя 412317956, и на паричните суми от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/, като го оправда по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по отношение на Ш.Х. Ш..

На  основание чл.23 ал.1 от НК с присъдата си съдът  определи  подс. А. да изтърпи най-тежкото от наложените с настоящата присъда наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години, което наказание  на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъедини  наказанията - КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956,  паричните суми от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/ и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

С присъдата си на основание чл.59 ал.1 и 2 от НК зачете  предварителното задържане на подсъдимия М.  А. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 25.02.2010г. до 28.06.2011г. и по мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 29.06.2011г. до 05.06.2014г.

С присъдата си настоящия съдебен състав призна подсъдимия М.Ш. за виновен в това, че от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш.А. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен и В.В.В. от гр.Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи - различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19 570 лева като деянието е извършено от две лица са причинени значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 214 ал. 2 т. 2 вр. чл. 213 а ал.3 т. 2, вр. ал. 2 т. 4 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1  от НК му наложи наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,   ГЛОБА в размер на 4 000 лв. /четири  хиляди лева/ и  КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010,  като на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по отношение на П.Б.Г.

На основание чл.23 ал.1 от НК с присъдата си съдът  определи подс. Ш. да изтърпи най-тежкото от наложените с настоящата и първоинстанционната присъда наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъедини  наказанията КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010, и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК зачете предварителното задържане на подсъдимия М.  Ш. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 26.02.2010г. до 28.06.2011г. и по мярка за неотклонение, домашен арест”, считано от 29.06.2011г.  до  05.06.2014г.

С  присъдата си на основание чл. 53 ал. 2 б. “Б” от НК отне в полза на държавата сумата от 19 570лв. /деветнадесет хиляди  петстотин и седемдесет лева/, както и отмени постановеното връщане на подс. А. на сумата от   66 335, 42лв. /шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и сумата 7271, 50евро / седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/.

С присъдата си настоящия съдебен състав потвърди  присъдата на първоинстанционния съд  в останалата и част.

 

Съдът прие, че в случая и по отношение на двамата подсъдими са налице изключителни  смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са тежкото им здравословно състояние, отдалечеността на извършените деяния във времето, чистото им до момента съдебно минало, което говори за инцидентност на деянията в живота им.  Предвид на това и наложи и на двамата подсъдими наказания под законово определения минимум, като приложи разпоредбата на  чл.55 ал. 1 т. 1  от НК.

Съдът прие, че по отношение  и на двамата подсъдими са налице материално правните предпоставки на чл.66 от НК.  Подсъдимите  са имали  законосъобразно поведение през целия си живот. Няма основание да се твърди, че поставянето на един  неосъждан човек  в условията на затвора би било закономерно с оглед неговото поправяне и превъзпитание. Поради тази причина съдът отложи така наложените  наказания с изпитателен срок от по пет години по отношение и на двамата подсъдими.

         Определяйки наказания в този вид и размер, съдът прецени, че по този начин по отношение на подсъдимите по най добрият начин ще бъдат изпълнени целите на генералната превенция  визирана в разпоредбата на чл.36 от НК, като същите ще коригират своето поведение в съответствие  с  общоприетото, а от друга страна ще се въздейства коригиращо и предупредително и на другите членове на обществото. 

         По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:



П Р И С Ъ Д А

4

 

02.04.2015 г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на втори април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ

        ЧЛЕНОВЕ: МАРА ХРИСТОВА

        АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

секретар С.Д.

прокурор ИВАН ТОДОРОВ

като разгледа докладваното от съдия САВОВ 

ВНОХД № 52 по описа за 2015 г. 

 

На основание чл.336, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК,

 

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯ присъда № 1 от 10.01.2014 година по НОХД № 532/2012 година на Окръжен съд - Шумен, в частта с която подсъдимите М.Ш.А., ЕГН ********** и  М.М.Ш., ЕГН ********** са били признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по внесените обвинения, както следва – подс. А. в извършено престъпление по чл.252, ал.2, подс. А. и подс.Ш. в извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК, като вместо това

П О С Т А Н О В И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Ш.А. с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес в гр.Шумен, ул."Витоша"№50, вх.2, ет.7, ап.ЗЗ, български гражданин, с основно образование, пенсионер по болест, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че :

1. За времето от м.октомври 2001 г. до м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю.И С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; на П.Б.Г. - заем на стойност 700 лева; на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; на В.М.Р. - 1000 лева; на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; на Ф.Н.А. -2000 лева и на Р.И.Я. – 5000лв., с което са причинени значителни вреди и получени значителни неправомерни доходи, поради което и на основание чл.252 ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл.55 ал. 1 т. 1 от НК му НАЛАГА наказания:

- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,

- ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева и

- КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама Nе 343317 и № на двигателя 412317956, сумата от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/,

като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по отношение на Юри Руменов Киров.

 

2. За времето от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен, и В.В.В. от гр. Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19570 лв. като деянието е извършено от две лица и са причинени значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 214 ал. 2 т. 2 вр. чл. 213 а ал.3 т. 2, вр.ал.2 т. 4 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.55 ал. 1 т. 1  от НК му НАЛАГА наказания

- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,

- ГЛОБА в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/,

- КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама 343317 и № на двигателя 412317956, и на паричните суми от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/,

като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по отношение на Ш.Х. Ш. и по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК определя на подс. А. да изтърпи най-тежкото от наложените с настоящата присъда наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанията - КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, паричните суми от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/ и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия М.Ш.А. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 25.02.2010г. до 28.06.2011г. и по мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 29.06.2011г. до 05.06.2014г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.Ш. с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес в гр. Шумен,ул."Витоша"№ 50, вх.2, ет.7, ап.ЗЗ, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер по болест, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш.А. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен и В.В.В. от гр.Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи - различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19 570 лева като деянието е извършено от две лица са причинени значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 214 ал. 2 т. 2 вр. чл. 213 а ал.3 т. 2, вр. ал. 2 т. 4 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1  от НК му НАЛАГА наказания

- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,

- ГЛОБА в размер на 4 000 лв. /пет хиляди лева/,

- КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010,

като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по отношение на П.Б.Г. и по чл. 20 ал. 2 от НК.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК определя подс. Ш. да изтърпи най-тежкото наложените с настоящата и първоинстанционната присъда наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанията КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010, и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

 

На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия М.М.Ш. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 26.02.2010г. до 28.06.2011г. и по мярка за неотклонение, домашен арест”, считано от 29.06.2011г. до 05.06.2014г.

 

На основание чл. 53 ал. 2 б. “Б” от НК ОТНЕМА в полза на държавата сумата от 19 570лв. /деветнадесет хиляди и петстотин и седемдесет лева/.

 

ОТМЕНЯ постановеното с присъдата връщане на подс. А. на сумата от 66 335, 42лв. /шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и сумата 7271, 50евро / седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.

 


 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Година 2015                                                                                 Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД              Наказателно отделение

На втори април …             Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРА ХРИСТОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор  ИВАН ТОДОРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

ВНОХД №  52  по описа за 2015 година

 

СЪДЪТ, като взе предвид размера и вида на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дейците намира, че спрямо подсъдимите мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.317 вр. чл.309, ал 1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите А. и Ш. - «ПОДПИСКА».

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.