Р Е Ш Е Н И Е

 

261

 

гр.Варна, 25 октомври 2017 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 25 септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

при участието на прокурора АННА ПОМАКОВА и секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 52 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·             въззивна жалба от адв.М.Я. *** - защитник на подсъдимия В.Д.Й., ЕГН **********;

·             въззивна жалба от адв.К.М. *** – защитник на подсъдимия Н.К.Ч., ЕГН **********;

·             въззивна жалба на адв.Т.Я. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Я.А.И.

 против присъда № 98/08.11.2016г., постановена по НОХД № 584/16 г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт В.Д.Й., С.М.Т., С.К.С. и Н.К.Ч. са били признати за виновни (първите трима като съизвършители, а последният като подбудител и помагач), за осъществено на 05.01.2015 г. деяние по смисъла на чл. 199, ал.1, т.1, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 съотв. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК (за Ч.).

ВОС е наложил следните наказания:

На В.Й. – на основание чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор; на осн. чл. 59, ал.1, т.1 от НК е зачел времето през което спрямо подсъдимия е била наложена  мярка за неотклонение - „Задържане под стража", считано от 20.03.2015 г. до 25.03.2016 г.

На С.Т. – на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ години.

На С.С. – на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ години.

На Н.Ч. – на основание чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

И четиримата подсъдими са оправдани по първоначалното обвинение досежно размера на отнетата сума за разликата от 15 240 евро (29 806,39 лв.) до 15 300 евро (29 924.19 лв.).

Била е ангажирана и гражданската отговорност на четиримата подсъдими, като В.Й., С.Т., С.С. и Н.К.Ч. са били осъдени СОЛИДАРНО да заплатят на гр.ищец Я.А.И. ЕГН **********, сумите:

·                    28 945.84 лв. /двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 84 стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на престъплението грабеж,

·                    6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като и двата иска са били отхвърлени до първоначално предявените размери съответно 29 924.19 лв. (за имуществените вреди) и 20 000 лв. (за моралните вреди) като неоснователни.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба на подс.В.Й. се навеждат единствено оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, като се претендира определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В жалбата на подс.Н.Ч. се твърди необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за доказаност на авторството на деянието по несъмнен и категоричен начин. Иска се отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване от въззивната инстанция на нова, с която Н.Ч. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В условията на евентуалност се поддържа искане и за намаляване на размера на наложеното на Ч. наказание.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се иска бланкетно увеличаване на размера на наложените наказания и отмяна на института на условното осъждане. Твърди се и несправедливост на размера на отмерените обезщетения и се иска уважаване на предявените искове в пълния им размер.

В съдебно заседание позицията на подс.Й. претърпя развитие, вследствие на промяна на адвоката, осъществяващ неговата защита. В пренията адв.Вл.К. разви доводи в няколко насоки – необоснованост на обвинението, допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и несправедливост на размера на наложеното наказание. Според защитата не било установено по категоричен начин колко души са участвали в осъществяването на деянието, защото пострадалия бил споделил в показанията си за преминало край дома му черно БМВ. На следващо място се оспорва процесуалната годност на действията, извършени от св.Ст. П., позовавайки се на ограниченията по чл.118 НПК.  Друго значимо твърдение на защитата е за липса на годни доказателства, които да потвърдят направените и от тримата подсъдими самопризнания. Адв.К. твърди, че установените следи на иззетите по делото два чифта ръкавици, също не могат да бъдат стабилна доказателствена основа, тъй като те били иззети от незапазено местопроизшествие и съществувала възможност те да са били подхвърлени. Защита достига до заключение, че и самопризнанията на подсъдимите не били годна доказателствена основа, защото единственото обяснение за тяхното съществуване било, че били плод на договорка с прокуратурата.

Накрая се развива и оплакване за допуснато нарушение по чл.6 ЕКПЧС, тъй като според защитата срокът на наказателното производство – от 2015 до 2017 г. бил неразумно дълъг. Затова защита счита, че на подсъдимия Й. се дължи компенсация чрез намаляване размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, ако въззивната инстанция не върне делото на досъдебното производство за отстраняване на „безобразните” процесуални нарушения.

Защитата на подс.Н.Ч. поддържа жалбата на изнесените в нея основания. Поддържа на първо място искане за оправдаване на подс.Ч. по предявеното му обвинение с аргументи за недостатъчност на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. В условията на евентуалност се поддържа и искане за намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода” и прилагане на чл.66 от НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Я.И. поддържа жалбата си за увеличаване на наложените наказания и отмяна на условното осъждане. Претендира се и заниженост на размера на присъденото обезщетение за претърпените от пострадалия Я.И. неимуществени вреди в резултат на деянието и се иска от въззивната инстанция да измени атакувания съдебен акт и да присъди по-висок размер на обезщетението.

Адв.С. – служ. защитник на подс.С., изразява становище за неоснователност на жалбата на частния обвинител. Намира я за твърде бланкетна и не подкрепена от каквито и да било доводи. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваната присъда.

Адв.А. – защитник на подс.С.Т., също намира оплакванията на частното обвинение за неоснователни, тъй като подс.Т. е съдействал на органите на досъдебното производство от самото начало на процеса, затова и правилно е било отчетено неговото поведение от първата инстанция като смекчаващо отговорността му.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбите за неоснователни, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна, за което са изложени убедителни мотиви. Първата инстанция правилно е отчела смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства при индивидуализацията на наказанията, които представителят на публичното обвинение намира за съответни както на личността на всеки от дейците, така и на стореното от тях.

В последната си дума въззивникът В.Й. изказва молбата си за по-ниско наказание.

Подс.С. в последната си дума заявява съгласието си с изводите на ВОС.

Подс.Т. също декларира, че желае атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е изцяло правилността на присъда 98/08.11.2016г., постановена по НОХД № 584/16 г. по описа на ОC – гр. Варна, както в нейната наказателна, така и в гражданската й част.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като неоснователни по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

През 2014 год. съпрузите Я. и А.И.притежавали къща в гр. Вълчи дол, Варненска обл. Преимуществено обаче те живеели и работели в Полша. В България се завръщали относително рядко, обичайно за значимите празници. Св.Я.И. бил известен сред родствениците си с прякора «Чочко».

На 23.12.2014 г. семейство И. се прибрало в България, за да посрещнат Коледните и Новогодишните празници в гл.Вълчи дол в компанията на близки и роднини. Св. Я.И. носел около 16 000 евро в брой в ръчната си чантичка, която обикновено носел през рамо.

Малка част от тази сума (около 500 евро) той обменил, за да посрещне предстоящите празници, а остатъка заделил с намерение да си закупи нов автомобил, поради което и не внесъл парите в банка. В последствие от тази сума дал 200 евро на дъщеря си, която в началото на м.януари отпътувала за Гърция. Така сумата в брой се редуцирала на 15300 евро, от които 14 800 евро, в банкноти предимно от по 100 евро, били увити в найлонова торбичка и съхранявани в ръчната чантичка на Я.И., а 440 евро били в портфейл, заедно с редица документи в чантата на съпругата му А.И..

През празнични дни св. Я. И. и съпругата му провели срещи със свои близки и познати, в това число и подсъдимия Н.Ч. - племенник на св. г. Ч., чиято съпруга Е.Ч.пък е сестра на св. А.И./съпруга на пострадалия/. Сред близките си Н.Ч. бил известен като «Бисер».

По принцип подс.Ч. ***, но в този период семейството му гостувало в дома на св.г. Ч.. Подс.Н.Ч. познавал и пострадалия и неговата съпруга и често в този период попадал в една компания с тях – било в дома на св.г. Ч., било в заведения в гр.Вълчи дол. На подс.Н. Ч. му направило впечатление, че св.Я.И. се разплащал щедро с банкноти от по 100 евро и демонстрирал добро материално състояние. Подс.Н. Ч. бил наясно, че сем. И. развиват в Полша успешна стопанска дейност. Така у подс.Н.Ч. се зародила идеята да организира отнемането на парите на св. И.. Подс.Ч. решил да привлече други хора за фактическото изпълнение, тъй като се познавал с пострадалия и можел лесно да бъде разпознат.

Първо предложил на своя приятел и кръстник на детето му - подс. С.Т.. Подс.Ч. обяснил на Т., че според него Я.И. носел в себе си не по-малко от 10 000 лева. Осен това споделил, че се обръща именно към него, защото подс.Т. бил едър на ръст, за разлика от Я.И.. Последният бил обиран многократно и можел лесно да бъде сплашен, дори със шамар. Подс.Т. първоначално не приел предложението, но обещал да намери човек, който да изпълни желанието на Ч.. По този повод подс.Т. се обърнал към подс. В.Й., за когото знаел, че обикаля из кафенетата и си търси работа. Подс.Т. организирал среща между двамата в питейно заведение „Бамбу”  в кв. „Младост“ на гр. Варна. След като ги запознал, казал на Ч., че това е човекът, който може да  свърши работа. Подс.Ч. обяснил и на Й., че св. Я.И. се е върнал от Полша, че разполага с голяма сума пари - над 10000лева, която постоянно носи у себе си и която безпроблемно може да му бъде взета, тъй като Я. И. бил слабичък, дребен на ръст, с мустачки. Подс. В.Й. също не приел предложението веднага. В следващите няколко дни тримата подсъдимите провели няколко телефонни разговора. В тях Ч. настоявал Т. да участва. Т. се съгласил и се свързал с Й., в който разговор двамата се договорили да участват в отнемането на парите. Така се стигнало до общото решение да осъществят замисленото на 05.01.2015 г. вечерта, както и да разделят отнетото поравно помежду си. Датата била съобразена с края на Новогодишните празници и опасенията на подс.Ч., че Я.И. ще изхарчи парите. Отделно от това подс.Ч. щял отново да посети гр.Вълчи дол, защото предстояло издаване на документи за самоличност на жена му и детето им.

Сутринта на 05.01.2015г. С.Т. се срещнал и с подс. С.С. и му направил предложение да участва и той в осъществяването на плана. Казал му, че трябвало да влязат в една къща и да вземат пари, като споменал сумата от 10 000 лв. Т. обяснил, че къщата е извън града, в село в окръга на гр. Варна, без да споменава точното населено място. Подс.С. се съгласил да участва, тъй като Т. му обещал 10 процента от сумата, която ще отнемат. След това се разделили с уговорката, да се видят по-късно вечерта до блока, в който живеел подс.Т.. Уговорили подс.Й. да отиде да вземе подс.С. от дома му по тъмно.

Междувременно на 05.01.2015 год., след обяд св. Я.И. пиел кафе в централната част на гр. Вълчи дол в компанията на свои познати, сред които и подс.Н.Ч., пристигнал в града същия ден.

Привечер Антония и Я. И. посетили дома на св. Е.Ч.и г. Ч. в гр. Вълчи дол. Там били още подс. Н.Ч. и неговата съпруга Галя, които гостували в дома на сем. Чакърови с намерението да преспят у тях.

Междувременно в следобедните часове на 05.01.2015 г. подс.В.Й., управлявайки жълт на цвят л.а „Опел Зафира” с peг. № В3588РВ, предоставен му от св.б. Г., посетил строителен хипермаркет „Алати” гр.Варна, от където закупил ръкавици- три чифта марка „Хамми”, един чифт „Финч” и скоч лента. С. от своя страна си приготвил ръкавици и на една шапка, тип скиорска, в която направил прорези за очите.

Привечер Т. и С. ***. При тях дошъл и подс. Й. с л.а „Опел Зафира”. Тогава Й. и С. се запознали. Преди да напуснат гр.Варна от ловно-рибарски магазин закупили две шапки тип маска с прорез за очите и два чифт ръкавици и отпътували към гр.Вълчи дол. От телефона, ползван от подс.Й. - аб.№ 0895099139, подс.Т. разговарял с подс.Ч. - аб.№ 0895871517. Уведомил го, че тръгват към гр.Вълчи дол. По пътя двамата провели още няколко разговора.  При пристигането в гр.Вълчи дол, около 18.57ч., подс.Т. отново се свързал с Ч. и той ги насочил до къщата на сем.И., където в близост да се срещнат.

Няколко минути по-късно тримата подсъдими били на уговореното място, а Ч. дошъл след кратко време. Н.Ч. показал къщата на сем. И., обяснил, че Я.И. е на гости, че парите са в него и че вече се кани да си тръгва. Тогава Ч. казал, че няма да участва в отнемането на парите, а ще се върне при пострадалите, за да не прави впечатление отсъствието му. Тримата подсъдими Й., Т. и С., след като огледали обстановката решили, че е най-добре да изчакат пострадалия в двора. Й. носел у себе си предварително подготвен пластмасов пистолет- играчка. Сложили си маските и ръкавиците, а С. си вдигнал и качулката на якето. С тиксо Й. и Т. си овързали ръкавите на якетата към ръкавиците. С., въпреки че имал ръкавици, не ги ползвал през цялото време.

Около 19,30ч. сем.И. се отправили към дома си в гр.Вълчи дол, ул. „Я. Сакъзов” № 2, който бил в близост до този на сем.Чакърови. Щом влезли в къщата, св. Я.И. се заел да зарежда отоплителната печка в хола, а св. А.И.се отправила към кухненския бокс. Тогава св. И. чул шум откъм входната врата и помолил съпругата си да погледне. В този момент в стаята нахлули един след друг тримата подсъдими - Й., Т. и С.. Първият от тях - В.Й., заредил в движение пистолета-играчка, доближил се до св. И., насочил го към него, изкрещял му да легне на земята, след което и на два пъти го ударил по главата с дръжката на пистолета. Подс.Т. застанал до поваления на земята Я.И., а подс. С. се спуснал към А.И., хванал я изотзад и й́ запушил устата с ръка. Й. и Т. започнали да нанасят удари по тялото на св. И. и да го опипват. Подс. Т. напипал под якето чантичката, в която свидетелят държал парите. Т. дръпнал чантичката от рамото на свидетеля и скъсал презрамката й. След това тримата подсъдими побягнали навън. Пътьом подс. Т. грабнал дамската чанта на св. Иванова, която стояла на масата в кухненския бокс. След около минута св. И. се съвзел, изправил се и излязъл навън. На около 30- 40 метра от дома си той забелязал тримата извършители, които тичали в посока на черен път, разположен край жп линията, и се изгубили в тъмнината, като му направило впечатление, че единият от тях първоначално объркал посоката си на движение. Веднага след това И. подали сигнал за случилото се в полицейския участък. Подсъдимите междувременно се върнали при паркирания автомобил „Опел Зафира”, пребъркали набързо чантичката на св. Я.И. и дамската чанта на съпругата му, взели увитите в торбичката банкноти, а останалите вещи изхвърлили. На поляната край пътя Й. изхвърлил своя чифт ръкавици и анорака си, а Т. – ръкавиците и маската си, след което потеглили обратно към гр.Варна. По пътя подс.Т. разкъсал торбата с парите и ги броил. Казал на другите, че парите са 7500 евро, като предложил на Й. да ги брои, но той отказал. След като пристигнали в града Й. получил 2000 евро, а С. - 1200 евро. Т. отделил и за Ч. 2000 евро, а остатъка от сумата останала за Т.. Няколко дни по-късно Т. дал на Н.Ч. 4000 лева. Всеки от подсъдимите се разпоредил с парите както намери за добре.

На мястото на произшествието бил извършен оглед, в резултат на което било фиксирано мястото на нападението и следи от него. Бил извършен и оглед на мястото в близост до дома на пострадалите, където бил паркиран автомобила, с който се придвижвали подсъдимите. Били фиксирани чрез описване и фотографиране изхвърлените 2 чифта ръкавици с марки съответно „Финч” и „Хамми”, маска, анорак, вещи и документи на св.И., сред които и портфейл. При огледа на портфейла, намерен при втория от посочените огледи, била установена и наличната в него сума от 440 евро, в банкноти по 50 /осем бр./ и 20 /два бр./. Тази сума била върната на пострадалия.

По делото са назначени множество експертизи.

 

ДНК експертиза - 20 /л. 178 д.п / от заключението, на която се установя, че ДНК профилът на В.Д.Й. показва пълно съвпадение с ДНК профила на клетъчния материал по обект №1 (черни текстилни ръкавици) определен в Протокол № 15/ДНК-4 на БНТЛ – Бургас

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен В.Д.Й., е: 1 на 2 414 500 000 000 000 . Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по черните текстилни ръкавици (обект №1 в горепосочената експертиза) произхожда от В.Д.Й.

 

ДНК експертиза - 186 /л. 654 д.п / от заключението, на която се установя, че ДНК профилът на С.М.Т. показва пълно съвпадение с ДНК профила на клетъчния материал по обект №2 (сини ръкавици) и обект №3 (качулка), определен в Протокол № 15/ДНК-4 на БНТЛ - Бургас.

 Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен С.М.Т., е 1 на 567 990 000 000 000 000 000. Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по сините ръкавици (обект №2) и качулката (обект №3) в горепосочената експертиза произхожда от С.М.Т..

 

Видеотехническа и лицево идентификационна експертиза /л.215 д.п./ от заключението на която се установява, че изследваният CD- R носител „Verbatim" съдържа 22бр. файла. Един бр. папка с надпис „ALATI", съдържаща 15бр. фотоснимки записани в JPEG формат и 7бр. видеофайла с №№ / 20150109 093443 с продължителност- 00:00:03ч.; 20150109 093453 с продължителност- 00:01:55ч.; 20150109 093903 с продължителност -00:01:12ч.; 20150109_094936 с продължителност - 00:00:03ч.; 20150109_095043 с продължителност-00:00:56ч.; 20150109 095223 с продължителност - 00:00:12ч. и 20150109 100315 с продължителност - 00:00:16ч./ записани в AVI формат. Файловете са годни за възпроизвеждане, установиха се следи от манипулация/намеса върху записаната информация. От извършения преглед на предоставените за изследване видеофайлове се установи заснето едно лице от видим мъжки пол, пълно телосложение, облечено със синя блуза, сини дънки, черно яке и обуто с черни обувки, да влиза в магазина. След това е заснето да се движи в посока към една от касите, като на снимковия кадър за кратко се вижда изписана дата и час /05.01.2015г. 16:25:32ч./. След достигане до касата, лицето поставя върху плота черен предмет с форма на ръкавици, плаща и се оттегля като напуска магазина. Времето и престоя му на кадрите не може да се установи поради вмешателство в предоставените за изследване видеофайлове. Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на заснетото лице, обработиха се с цел повишаване на информационната им стойност и се подредиха в хронологичен ред. /сн. от 1 до 21 /  Качеството на записа не позволява да се установи начина на пристигане и оттегляне на лицето извън магазина. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия, най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В.Д.Й. ЕГН ***********. Съвпадението на дата и час в копирани във видеофайловете с реалното време и час се установява на място от лицето, копиращо /записващо/ файловете от записващото устройство.

 

Съдебно- техническа експертиза /л.225 д.п./ от заключението на която е видно, че:

1. Моделът на движението на мобилен апарат със СИМ-карта с телефонен номер 0895099139, ползван от подс.Й. по топографска карта на Варненска област за периода от 08:00 часа на 05.01.2015 г. до 00.00 часа на 05.01.2015 г. е следният:

1.1.В 9:36 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово", бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.2.В 9:40 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.3.В 9:53 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.3.В 10:23 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.4.В 10:25 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 403, вх.8, клетка 41651.

1.5.В 10:28 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 213, вх.А, клетка 42251.

1.6.В 11:09 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.7.В 11:39 Мобилният апарат се е намирал близо до Суворово, част 96 Д, клетка 40393.

1.8.В 11:45 Мобилният апарат се е намирал в гр. Вълчи дол близо до ул. „г. Мамарчев" 4, вх. 1, клетка 42631.

1.10.В 12:37 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.11.В 12:40 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. Възраждане, бул. „3-ти март", бл. 15, вх 3 и 4, клетка 41513.

1.12.В 13:35 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. Възраждане, бул. „3-ти март", бл. 15, вх 3 и 4, клетка 41511.

1.13.В 13:42 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. Възраждане, бул. „3-ти март", бл. 15, вх 3 и 4, клетка 41511.

1.14.В 14:38 Мобилният апарат се е намирал близо до ул. „д-р И.  Селимински", бл. 1, вх. А, клетка 41901.

1.15.В 15:30 Мобилният апарат се е намирал близо до ул. „Кракра" 43, клетка 41861.

1.16.В 15:42 Мобилният апарат се е намирал близо до бул. Вл.Варненчик, бл. 54 А, клетка 40094.

1.17.В 16:04 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 213, вх.А, клетка 42251.

1.18.В 16:49 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 223, вх.З, клетка 41073.

1.19.В 16:58 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово", бл. 8, вх.5, клетка 40113.

1.20.В 17:21 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово", бл. 8, вх.5, клетка 40113

1.21.В 17:35 Мобилният апарат се е намирал близо до ул. „Струга" 45, клетка 40061.

1.22.В 17:48 Мобилният апарат се е намирал близо до ул. „Страхил войвода" 5, вх. Б и В, клетка 41832.

1.23.В 18:57 Мобилният апарат се е намирал в гр. Вълчи дол близо до ул. „г. Мамарчев" 4, вх. 1, клетка 42632.

1.24.В 19:01 Мобилният апарат се е намирал в гр. Вълчи дол близо до ул. „г. Мамарчев" 4, вх. 1, клетка 42632.

1.25.В 20:33 Мобилният апарат се е намирал близо до магистрала на север от Повеляново, Девня, клетка 44651.

1.26.В 20:34 Мобилният апарат се е намирал в гр. Аксаково близо до ул. „г. Петлешев" 58, клетка 41192.

1.27.В 22:05 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 223, вх.З, клетка 41072.

1.28.В 22:06 Мобилният апарат се е намирал близо до кв. „Владиславово",, бл. 223, вх.З, клетка 41073.

 

2.        Модел на движението на мобилен апарат със СИМ-карта с телефонен номер 0892960118 по топографска карта на Варненска област за периода от 08:00 часа на 05.01.2015 г. до 00.00 часа
на 05.01.2015 г.

2.1. В 8:47 Мобилният апарат се е намирал във Варна близо до кв. „Вл. Варненчик", бл. 223 , вх. 3, клетка 41072.

2.2.В 12:41 Мобилният апарат се е намирал във Варна близо до кв. „Възраждане", бул. „3-ти март", бл. 15, вх. 3 и 4, клетка 41511.

2.3.В 15:37 Мобилният апарат се е намирал във Варна близо до ул. „Капитан Райчо" 60, клетка 41446.

2.4.В 15:58 Мобилният апарат се е намирал във Варна близо до кв. „Възраждане", бул. „3-ти март", бл. 15, вх. 3 и 4, клетка 41513.

2.5.В 21:35 Мобилният апарат се е намирал във Варна близо до кв. „Вл. Варненчик", бл. 223 , вх. 3, клетка 41075.

3.Ползвателят на СИМ карта с № 0895099139 е посещавал гр. Вълчи дол, обл. Варна на 05.01.2015 г. 2 пъти:

-  в 11:45:02 часа се е намирал в клетка 42631

-  от 18:57:50 до 19:01:36 часа се е намирал в клетка 42632

4. Ползвателят на СИМ карта с № 892960118 не е посещавал гр. Вълчи дол, обл. Варна на 05.01.2015 г

5.Ползвателят на СИМ карти с № 0895099139 и № 892960118 е контактувал СИМ карти находящи се в посочения период в гр. Вълчи дол както следва:

Ползвателят на СИМ карта с № 0895099139 е контактувал със следните номера:

-  в 11:45:02; в 18:57:50 часа и в 19:01:36 часа е контактувал със СИМ карта 359895871517 на ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - ЕГН **********

Ползвателят на СИМ карта с № 892960118 не е контактувал със СИМ карти, находящи се в посочения период в гр. Вълчи дол.

В съдебно заседание заключението пред ВОС вещото лице мотивирано и компетентно е защитило изводите си, отговаряйки на всички поставени от страните и съда въпроси. Затова и първата инстанция правилно е кредитирала заключението с доверие, коментирайки го във взаимовръзка с останалите гласни доказателства и резултатите от видеонаблюдението, с които то се намира в пълно съответствие. Възраженията на защитата на подс.В.Й. за необоснованост на заключението са напълно голословни и не намират подкрепа нито в доказателствата по делото, нито в съдържанието на самото заключение. По поставения от защитата под съмнение въпрос вещото лице в с.з. е дало мотивиран отговор, че абоната започва да се обслужва когато попадне в обсега на  клетка, т.е. се покрива от сигнала идващ от клетъчния приемник и предавател и той продължава да бъде обслужван непрекъснато, като се сканира заради технически и финансови проблеми на оператора до момента, в който излезе от тази клетка. Ако междувременно този абонат е покрит и от втората клетка, но е бил в първата той се обслужва като излезе от първата, веднага от втората. Не се припокриват две клетки, като започнатия разговор се отчита като проведен от първата клетка, независимо че абоната се е движел.

 Съдебно медицинска експертиза /л.237 от д.п./ от заключението на която се установява,че на 05.01.2015год. Я.А.И. е получил разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания по окосмената част на главата, лицето, лявата ушна мида, ожулвания по лицето, кръвонасядане в областта на лявата длан, контузия на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, левия горен крайник и гръдния кош. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Този извод въззивната инстанция прави след собствен анализ на доказателствата по делото. Тук следва да се посочи, че проверяваната присъда на ОС-Варна е постановена след внимателен и задълбочен анализ на цялата доказателствена маса, събрана в проведено първоинстанционно производство, който анализ не страда от пороци или непълноти. Настоящият състав на въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че по съществото си искането на адв.К. за отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото на първата инстанция е мотивирано от становището на защитата за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата на досъдебното производство – при депозиране на самопризнанията на обвиняемите, при допускането като свидетел на Ст. П., при огледите на местопроизшествието и т.н. Тези оплаквания всъщност касаят обосноваността на изводите на първата инстанция и не могат да предизвикат връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не се касае за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Като основен проблем в доказателствената дейност, поставен от защитата на подс. Й., може да се извлече оплакване за липса на достатъчност, достоверност и надеждност на доказателствените източници за ангажиране на наказателната отговорност на подс.В.Й. и Н.Ч.. Настоящата инстанция намира, че по делото са събрани достатъчно годни доказателства, които обезпечават извод за осъществено престъпно поведение от всеки от четиримата подсъдими, за което ще стане реч по-долу.

На първо място това са депозираните, както на досъдебното производство, така и пред първата и пред настоящата въззивна инстанция самопризнания на подсъдимите С., Т. и В.Й.. Това те са сторили доброволно и свободно, подпомагани от професионални защитници още на досъдебното производство. Заявеното от С.Т. и С.С. е било проверено още от органите на досъдебното производство, когато разследващите са установили и иззели като веществени доказателства ръкавици и шапка в близост до дома на пострадалия, върху които впоследствие е установен ДНК материал на тези трима подсъдими. Тези вещи са били намерени заедно с документи и принадлежности именно на пострадалите – Я. и Антония И.. Показанията на частния обвинител Я.И. също установяват обстоятелството, че трима мъже са извършили грабежа в дома му в гр.Вълчи дол. Присъствието и на четиримата подсъдими в гр.Вълчи дол към момента на осъществяване на деянието е установено по безспорен начин, както от данните от мобилните оператори за местонахождението на моб.апарати, ползвани от тях, така и от данните на видеонаблюдението, които пък фиксират присъствието на лекия автомобил „Опел Зафира”. Цялата верига от преки (самопризнанията на подсъдимите, показанията на пострадалите) и косвените такива по убедителен начин разкриват участието на всеки един от подсъдимите в деянието. Въззивната инстанция намира оплакването на защитата за допуснато някакво нарушение при изземването на веществените доказателства – два чифта ръкавици и черна маска за лице с прорези за очите, за неоснователно. Защитата твърди, че след като в протокола е записано, че местопроизшествието не е запазено, то и не могат да се приемат за достоверни добитите при огледа резултати, защото съществувало съмнение, че вещите са били подхвърлени. Огледът е бил извършен на 06.01.2015 г., като неговото начало е било в 12.35ч, т.е. близо 12 часа след извършване на деянието. Обектът на огледа е асфалтов път без изход, разположен на 27.5 м. от дом № 1 на ул. „Ал.Константинов”, гр.Вълчи дол, където са намерени разпилени редица вещи, собственост на Я. и Антония И., отнети при грабежа. Очевидно става въпрос не за местопроизшествие в смисъла на място на извършване на деянието, а на общодостъпно публично ползвано място, където са били намерени вещи и следи, свързани с осъщественото посегателство. Не може да се очаква подобно „местопроизшествие” да е запазено, най-малкото защото то не е било известно, нито на пострадалите, нито на разследващите органи, които биха могли да го запазят, т.е. да ограничат достъпа на хора и природни сили до него. Целта на подобно ограничаване е да се гарантира запазването в максимална степен на възможността за събиране на доказателства, като се ограничи вероятността за тяхното „разпиляване”. Не запазеното местопроизшествие единствено води до вероятностния извод, че не всички следи и вещи, оставени на него, са били установени и фиксирани от разследващите органи. В конкретния случай са били установени множество вещи – мъжка чантичка, тип портмоне, отнета от Я.И., различни лекарства, козметика, документи на името на Антония Янкова Иванова, талон за регистрация на л.а. „Фолксваген Пасат”, собственост на Я.И., талон за технически преглед на същия л.а., монети полски злоти, дамската чанта на А.И., лична карта и СУМПС на Я.И., както и вещи на подсъдимите – два чифта ръкавици, един анорак и черна маска с прорези. Вещите са били фиксирани и чрез фотозаснимане, видно от приложения към огледния протокол фото албум – л.78-79, т.1 от дп. При допълнитен оглед на вещественото доказателство - дамската чанта, извършен на 08.01.2015 г. – л.108 т.1 от дп, е установено и черно кожено портмоне, съдържащо 8 банкноти с номинал от по 50 евро и 2 банкноти с номинал 20 евро или общо 440 евро. Тези действия са били извършени от компетентен орган и при спазване изискванията на НПК в присъствието на поемни лица. Бил е съставен и протокол по реда на НПК, който се ползва с доказателствена сила съобразно чл.131 от НПК, затова и твърденията на защитата на подс.Й. за „подхвърляне” на част от вещите е лишено от всякаква подкрепа. С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че извършеното по съществото си действие по изземване на веществени доказателства по време на огледа не се нуждае и от разрешение или одобрение от съдия, предвидено в чл.161, ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като в конкретния случай не са били осъществени действия, които да засягат права на частноправни субекти и съответно не е имало нужда от предоставяне на гаранции срещу евентуално произволна намеса в правата на гражданите. Съдебната санкция при извършване на претърсване и изземване - предварително разрешение или последващо одобрение, има за цел извършване на съдебен контрол върху законосъобразността на намеса на държавните органи в защитени права на гражданите – най-често неприкосновеността на жилището. В конкретния случай подобна интервенция не е била налице, тъй като вещите са били установени и иззети от обществено място (път и крайпътна територия), а не от имот – частна собственост. Решение № 170 от 19.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 395/2013 г., III н. о. На следващо място действията на органите на досъдебното производство се ползват с презумпция за добросъвестност и за нейното оборване не е достатъчно поставянето й под съмнение, а е необходимо да се ангажират конкретни доказателства, каквито защитата не сочи. Затова въззивната инстанция намира, че при приобщаването като веществени доказателства по делото на оспорените от защитата два чифта ръкавици и черна маска не са били допуснати процесуални нарушения и те могат да бъдат надежден процесуален източник на доказателства по делото.

Не се споделя от въззивната инстанция виждането на защитата за наличие на пречки по смисъла на чл.118 от НПК по отношение на свид.Ст. П..

През 2015 год свид.Ст.П. била служител в Отдел «Криминална полиция», група „Грабежи” при ОД МВР Варна. В това й качество на свидетелката е била възложена оперативна работа, изразяваща се в извършване чрез различни оперативни способи за събиране и проверка на получената в групата информация за осъщественото престъпление. В рамките на тази проверка свидетелката събирала, координирала и анализирала оперативни данни, които докладвала на водещия разследването и на прокурора, като необходим източник на информация за възлагане и извършване на различни процесуално-следствени действия. Самата свидетелка не е разследващ орган по смисъла на НПК, не е имала право и не е извършвала такива действия. В хода на наказателното производство Ст. П. свидетелства именно за извършената от нея дейност, както и за получената информация, впоследствие проверена и закрепена чрез съответните процесуално-следствени действия, регламентирани в НПК (обиск, претърсване и изземване, разпити, огледи, възлагане на експертизи и пр.). Служителите, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 от НПК. Аргумент в подкрепа на тази констатация се извежда и от регламента, даден в чл.118, ал. 1, т. 3 от НПК, според който е допустимо да бъдат свидетели в наказателното производство служители на МВР, на военната полиция и пр., които са "присъствали" при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване, като по този начин законодателят ясно е отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК с оглед конкретно извършваната дейност в рамките на производството. Евентуалната заинтересованост на ангажираните с оперативна работа служители от разкриване на престъплението, подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали такива. Именно извършвайки оперативна работа св. Ст. П. посетила строителните хипермаркети в гр.Варна. Установила, че единственото място, където се предлагат за продажба ръкавици от марките „Финч” и Хамми” е магазин „Алати” Варна. При проверка установила, че продажба на такива вещи е била извършена точно в деня на инкриминираното деяние - 05.01.2015г. След като прегледала записите от охранителните камери, видяла, че инкриминираните ръкавици са закупени от мъж, който управлява жълт на цвят автомобил марка „Опел Зафира”. Тъй като предстояло автоматично изтриване на видео файловете от сървъра на магазин „Алати”, тя направила презапис от монитора със своя мобилен телефон. По-този начин бил установен лекия автомобил, управляван от подс.Й. и неговия собственик - св.Ивелина Славова. По делото били приобщени чрез протокол за доброволно предаване и записи от охранителни камери на подстанция гр.Суворово, чийто подобект е на територията на гр.Вълчи дол. При техния преглед било установено, че към момента на извършване на деянието лек автомобил марка „Опел Зафира”, жълт на цвят, е бил в обхвата на камерите. Последното обстоятелство станало известно на св.Ст. П.. Чрез проследяване и анализиране на комуникациите в района на престъплението било установен абонатния номер собственост на Тефиков и връзката му с подс.Й.. Във връзка с посочените обстоятелства било предприето наблюдаване на Й. и същия бил оприличен от св.Ст. П., като лицето закупил ръкавиците и тиксото от магазин „Алати”.

Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните от Ст. П. показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени източници по делото, каквито са протоколите за оглед, за претърсване и изземване, констатациите и изводите на експертните изследвания на ВД, данните от показанията на свидетелите и пр. (вж. р. № 15/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 19/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 294/2013 г. на ВКС, II НО, р. № 198/2013 г. на ВКС, I НО, р. № 556/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 299/2011 г. на ВКС, II НО, р. 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).

Така че, съдът няма основание да оцени показанията на тази свидетелка изначално като негоден източник на доказателствени факти. Тези показания имат своето значение като средство за разкриване на първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и да заменят първичните, когато те се окажат недостъпни. Всъщност показанията на свид.Ст. П. изобщо не са от ключово значение по делото. Това е така, защото е ирелевантно по делото от къде точно са били закупени ръкавиците от подс.Й. и използвани при осъществяването на деянието – дали от магазин „Алати” Варна или от ловно-рибарски магазин. Факт е, че по намерените на 06.01.2015 г. два чифта ръкавици е установен ДНК материал именно на подс.Й. и подс.Т.. Безспорно е установено по делото, че подс.Й. е ползвал л.а. „Опел Зафира”, както и че този л.а. е бил на територията на гр.Вълчи дол на инкриминираната дата двукратно – по обяд и в късния следобед. Този извод се подкрепя и от справката от мобилните оператори и заключението на СТЕ по тях, от които е видно, че ползвания от подс.Й. телефон по същото време също е бил на територията на гр.Вълчи дол. Тези факти са в корелация и със депозираните още на досъдебното производство самопризнания на подс.С.Т. – на 19.01.2016 г., на 22.01.2016 г. пред орган на досъдебното производство, както и пред съдия на 29.01.2016 г. (т.5, л.634-638); потвърдени са и от обясненията на подс.С., дадени както на досъдебната, така и на съдебната фаза. От самото начало на наказателното производство С.Т. по собствени подбуди последователно разказва за това как е възникнала идеята за осъществяване на деянието, от къде е добита информация, за създадената организация и участващите в нея лица, за тяхната роля. В проведеното пред първата инстанция съдебно следствие и подс.В.Й. е депозирал самопризнания, като единственият значим спорен момент се свежда до точния размер на отнетата сума – дали възлиза на сочените от обвинението 15 300 евро или на 7500 евро. В разпита си пред настоящата въззивна инстанция подс.В.Й., въпреки заявеното от него, че не поддържа изцяло обясненията си, дадени пред ВОС, отново потвърди основните факти от значение за изясняване на делото от фактическа страна – че е участвал в деянието, че е носел пистолет играчка, че е бил заедно с подс.Т. и С., а Н.Ч. е дал информацията и е посочил къщата на пострадалите. Единственият „нов” момент в неговите обяснения е намаляване на размера на отнетата сума на „няма и 5000 евро”. Подс.Й. заяви, че бил подведен от прокурора и затова бил депозирал самопризнания – трябвало да получи условна присъда, а не ефективно наказание. Това негово твърдение въззивната инстанция преценява като неуспешен опит да обясни омаловажаването на стореното от него деяние, за да мотивира отпадане на квалифициращия белег „големи размери”. Напълно нелогично е прокурорът по делото да настоява подс.Й. да признае, че е отнел по-висока сума от действителната, тъй като и твърдяната от подс.Й. стойност отново сочи на осъществен състав на престъпление против собствеността. На следващо място както и първата инстанция правилно е констатирала тезата на подс.Й. се опровергава от неизменните и категорични показания на пострадалия Я.И.. Пострадалият от първия момент на образуваното наказателно производство е твърдял, че отнетата сума е възлизала над 15000 евро, разпределена на две места в найлонов плик – около 15000 евро и 440 евро в портмонето на жена му. Я.И. добросъвестно е разказал пред съда за всички направени от него разходи от момента на влизането му в РБългария до момента на деянието – какви суми е похарчил, за да посрещне Коледните и Новогодишните празници, какви суми е давал на жена си и дъщеря си и т.н. В подкрепа на това си твърдение той е представил пред първата инстанция и банков документ, от който е видно, че действително е разполагал с тази сума – служебна бележка от SG Експресбанк л.135 от НОХД № 584/2016 г. на ВОС. Заявеното от него е подкрепено и от резултатите, добити чрез огледа от 06.01.2015 г., когато е намерена от органите на досъдебното производство чантата на съпругата му с портфейл в нея, съдържащ точно 440 евро. Показанията на Я.И. се потвърждават и от тези на св.А.Иванова и сем.Чакърови, последните от които са разбрали за размера на отнетата сума непосредствено след осъществяването на деянието. Отделно от изложеното и от първата инстанция въззивния съд намира нужно да отбележи, че в подкрепа на твърденията на пострадалия относно размера на отнетото имущество е и заявеното от подс.С. пред ВОС, че уговорката му с Т. и Й. е била той да получи 10 % от отнетата сума. Горното съпоставено с обстоятелството, че С. е получил 1 200 евро – за това и тримата подсъдими са единни в обясненията си, сочи на простия математически извод, че сумата е била значително по-висока и от 7500 и от 5 000 евро. Затова и въззивната инстанция не намира каквито и да било разумни основания да постави под съмнение достоверността на показанията на пострадалия Я.И.. Горното от своя страна мотивира извод за наличието на квалифициращия белег „големи размери“, тъй като и въззивната инстанция се солидаризира и извода на ВОС, че отнетата сума възлиза на 15240 евро с левова равностойност от 29 806,39  лева . С оглед установения в обвързващата съдебна практика критерий отнетото да надхвърля 70 пъти размера на  минималната работна заплата (в случая 360 лв., съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г.) или 25 200 лева, то е налице обективния критерий за квалификация по т.1 на чл.199, ал.1 от НК.

Друго обстоятелство, отречено от подс.Й. и в обясненията му пред въззивната инстанция, е употребата на принуда по отношение на личността на пострадалия Я.И., в частност да му е нанесъл телесни увреждания. Освен изложените от ВОС аргументи за наличие на медицинска документация по делото, която установява противното, то следва да се допълни, че за обективната съставомерност на деянието са достатъчни и само признатите от подс.Й. действия – вербални заплахи, съпроводени с насочване на пистолет, макар и играчка, осъществени съвместно с още двама маскирани мъже, единият от които употребил сила спрямо съпругата на пострадалия. Подс.Й. е съзнавал както собственото си противоправно поведение, така е бил наясно, че в тази си дейност е подпомаган от други двама съизвършители – Т. и С., склонени и подпомогнати от Н.Ч.. Затова и въззивната инстанция след внимателна преценка на обясненията на подс.Й. намира, че те са частично достоверни, а в коментираните по-горе части са израз на неговото право на защита, опровергани обаче от останалите доказателствени източници по делото.

 

По възражението на защитата на подс.Н.Ч. за недоказаност на възведеното срещу него обвинение:

Наказателното производство срещу подс.Ч. е протекло на всички фази задочно, тъй като след неговия разпит като свидетел по досъдебното производство, въпреки усилията и на органите на досъдебното производство и на съда, той не е бил установен на нито един от заявените от него адреси. Издадената от въззивната инстанция ЕЗА също не даде резултат.

Защитата на подс.Ч. не без основания сочи, че за неговата съпричастност към инкриминирата деятелност не са налице изобилни доказателства. Основният поставен от защитата въпрос е дали наличните са достатъчни, за да бъде ангажирана и неговата наказателна отговорност. Според настоящия състав на ВАпС отговорът на така формулирания въпрос е положителен. На първо място основното уличаващо подс.Ч. доказателство са самопризнанията на подс.С.Т., който обстойно обяснява връзките си с подс.Н.Ч., съобщава за  споделената информация, че Я.И. разполага  много пари  (поне 5-10 хил. лева),  че Я.И. е лесна мишена, защото бил дребничък, че бил обиран няколко пъти, че именно Ч. е показал къщата на пострадалия, че ги е направлявал по телефона и т.н. Тази позиция на С.Т. е неизменна и се потвърждава и от обясненията на Й. и С..

При така направената констатация за обясненията на съпроцесниците на подс.Н.Ч., въззивната инстанция намира, че се касае за класически "оговор" спрямо неговото участие в инкриминираното престъпление. Затова ВАпС намира, че е задължен да прецени дали присъдата не почива само на оговора, без да е налице каквото и да е друго доказателство в негова подкрепа, както и дали, ако такива доказателства са били налице, те не са били превратно тълкувани.

Законът не изключва възможността обясненията на един съподсъдим да се ползват при обсъждане на дейността на друг съподсъдим по същото дело. Обясненията на всеки от подсъдимите са доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за определени факти, подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, съдът може да основава изводите си и на тях. В този смисъл и Решение № 411 от 31.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 442/2008 г., III н. о., НК, Решение № 377 от 17.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1239/2015 г., III н. о., НК.

В настоящия случай коментираните обяснения на подс.С.Т. бяха подложени от въззивния съд на задълбочен и подробен анализ, в резултат на който съдът стигна до извода, че са налице достатъчно обективирани по делото основания те да бъдат кредитирани. На първо място за познанството и родовите връзки между Н.Ч. и пострадалите са налице и други гласни доказателства – показанията на свид.Елена Чакърова, г. Ч.. За поведението на подс.Ч. на 05.01.2015 г. са налице и показанията на пострадалия Я.И., А.И., г. Ч. и Елена Чакърова, които са били в една компания непосредствено преди извършването на деянието в дома на г. Ч. в гр.Вълчи дол.

Заявеното от подс.Т. за проведена среща между него, Ч. и Й. *** се подкрепя и от показанията на свид.б. Г. - л.16 от протокол от с.з. от 09.06.2016 г. НОХД № 584/16 г. ВОС, и от обясненията на подс.В.Й., дадени в с.з. на 08.11.2016 г. пред ВОС. Твърденията за проведената телефонна комуникация между подс.Н.Ч. и подс.В.Й. на инкриминираната дата – 05.01.2015 год., се потвърждава и от данните, предоставени от мобилните оператори и интерпретирани от заключението на СТЕ. Затова и въззивната инстанция намира, че е налице верига от гласни, писмени източници, както и заключение по СТЕ и ДНК експертиза, които установяват връзката между подс.Н.Ч. и подсъдимите Й., Т. и С., а именно, че в резултат на предоставената от Ч. информация у тримата е възникнал общ умисъл да осъществят посегателство срещу личността и собствеността на непознатия им Я.И., че при осъществяване на изпълнителното деяние те са били подпомогнати със съвети и разяснения относно навиците на пострадалия, неговата физика, местонахождението на къщата му и придвижването му в деня на деянието отново от Н.Ч..

            Затова и въззивната инстанция намира, че обясненията на подс.С.Т., В.Й. и С.С., дадени в хода на съдебното производство, са годен доказателствен източник, който може да бъде поставен в основата на осъдителните изводи относно авторството на престъплението и по отношение на подс.Н.Ч.. Освен това те се подкрепят и от други доказателства, като по този начин формират единна верига от косвени доказателства, които водят до единствено възможния извод за подбудителска и помагаческа съпричастност на подс.Н.Ч. към инкриминирания грабеж.

Ето защо ВАпС не констатира да е налице каквото и да е процесуално нарушение по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, което да е основание за упражняване на правомощието му за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани. Възражението на защитника на подс.Й., че не били установени лицата, участвали в осъществяването на деянието, е абсолютно голословно. То черпи вдъхновение от споделеното от пострадалия, че докато се е прибирал към дома си забелязал л.а. БМВ с немска регистрация да се движи по пътя без светлини, а не бил видял жълтия „Опел Зафира”, управляван от подс.Й.. За разлика от защитата въззивната инстанция не вижда нищо смущаващо в съобщеното от пострадалия – няма нищо неестествено леки автомобили (било то и с немски регистрационни номера и без светлини) да се движат из населените места в РБ. Освен това пострадалият никога не е твърдял, че от този автомобил са излезли лицата, извършили грабежа в дома му. Подсъдимите Й., Т. и С. към този момент вече са били в двора на пострадалия и са чакали прикрити неговото завръщане, предупредени от подс.Ч.. Лекият автомобил „Опел Зафира” също не се движел из град Вълчи дол в този момент, а е бил скрит и паркиран в близост до мястото, където са били установени изхвърлените след грабежа вещи, фиксирани при огледа от 06.01.2015 г. При така установените фактически обстоятелства ВАпС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимите, не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което те да бъдат оправдани.

 

По отношение справедливостта на наложените наказания:

Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа и наложените на четиримата подсъдими наказания. ОС Варна е изложил убедителни аргументи като е обсъдил обстойно данните за личностите на подсъдимите (тяхното съдебно минало, данните за личностите им, конкретния принос на всеки от тях за настъпването на съставомерния резултат, поведението им в процеса) за да достигне до обоснования извод за високата степен на обществена опасност на личностите на подс.В.Й. и Н.Ч..

Подс.Й. е осъждан с определение по НОХД № 255/2005г на Районен съд Провадия,влязло в сила на  23.06.2005г  за деяние извършено на 16.10.2004 г. в с. Комунари, на основание чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б."Б" от НК му е наложено наказание  ГЛОБА в размер на 500 лева. Последиците от това осъждане са били заличени с настъпилата по чл.86 от НК реабилитация по право.

С Присъда от 27.12.2010г по НОХД № 1017/2010, на Районен съд Добрич, в сила от 12.01.2011г за деяние извършено на 10.10.2009г. в гр. Добрич, на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК на подс.В.Й. е било наложено наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 3 месеца, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Реабилитация по това осъждане не е настъпила.

Ролята на подс.Й. не се свежда до внезапно възникнал умисъл и непосредствено осъществено посегателство. Касае се за добре обмислено и подготвяно престъпление с предварително набавяне на средства за извършване и прикритие на авторството - чужд автомобил, средство наподобяващо истинско оръжие, маски, ръкавици, тиксо, което е следвало да гарантира на дейците, че няма да оставят следи на местопроизшествието. Затова и правилно е била преценена обществената опасност на деянието и на подс.Й. като висока. Същото е относимо и по отношение на подс.Н.Ч., който е основният инициатор за извършване на деянието. Нито един от останалите подсъдими не е познавал пострадалия Я.И., нито пък е имал представа за неговото имотно състояние. Именно в резултат на настоятелната активност на подс.Н.Ч.С.Т. и В.Й. са формирали решение да извършат деянието, като са привлекли и подс.С.. Макар подс.Ч. да е реабилитиран за осъждането си по НОХД № 344/1993г на Военен съд - Варна, с което му е било наложено наказание 3 години и 8 месеца лишаване от свобода (изтърпяно на 01.04.1995 г.) за извършени престъпления по чл. 346, ал.2, б. А и Б и чл.195, ал. 1, т.3, 4 и 5 НК, то правилно е било отчетено от първата инстанция като лоши характеристични данни. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че отмереното на специалния минимум наказание е справедливо. По отношение на Ч. не налице нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство, още по-малко многобройни или изключителни, за да бъде възможно определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, каквато е претенцията на защитата.

Същевременно не може да бъде удовлетворено и искането на защитата на подс.Й. за предоставяне на компенсации поради неразумна продължителност на настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ. На първо място следва да се отбележи, че деянието е извършено на 05.01.2015 г., т.е. преди 2 години и 10 месеца. Делото е с немалка фактическа сложност предвид броя на извършителите и тяхното процесуално поведение – единият от тях се е укрил и се издирва и към настоящия момент. През този период е приключило досъдебното производство, а на съдебната фаза делото двукратно е преминало през първа инстанция, както и през настоящата въззивна инстанция. В хода на цялото производство не се наблюдава неритмичната или несистемна работа на органите на досъдебното производство – напротив своевременно са били извършени нужните процесуално следствени действия по разследването – огледи, претърсвания и изземвания, разпити на свидетели, назначени са множество експертизи. На съдебната фаза отново не се наблюдава каквото и да е забавяне при насрочването и разглеждането на делото. От момента на привличането им като обвиняеми /през 2015 год. – за подс. Й., и през 2016 год. – за останалите подсъдими/ до постановяване на присъдата на ВОС - 08.11.2016г., с която е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, е изтекъл период от време, през който подсъдимите са търпели ограниченията, произтичащи от това процесуално качество, който по никой стандарт не може да бъде определен за дълъг, още по-малко за неразумно дълъг. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство не е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6 §. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Не е налице каквото и да е нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, още по-малко  може да се обсъжда и компенсиране с налагане на наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

Не може да бъде споделено и оплакването на частното обвинение за несправедливост на наложените наказания на всички подсъдими. На първо място е то е бланкетно и не държи сметка за данните относно личностите на четиримата подсъдими. Безспорно деянието е с висока степен на обществена опасност, която обаче е била отчетена от законодателя при определяне на наказанията в санкцията на специалната норма. Т. и С. са с чисто съдебно минало,   чисто съдебно минало, млада възраст, трудова ангажираност, Т. отглежда сам две деца , и двамата са съдействали за разкриване на обективната истина още от досъдебната фаза на процеса. По отношение на тях не е налице нито едно отегчаващо отговорността обстоятелство, нито пък е налице някаква обществена необходимост от изолирането им от обществото и отделянето им от тяхната семейна и работна среда.

Първата инстанция не е допуснала нарушения и при отмерване на дължимите обезщетения за нанесените имуществени вреди на Я.И.. Тя правилно е установила, че от отнетото имущество на обща стойност 15240 евро, частично са били възстановени вреди - сумата от 440 евро, намерени от органите на досъдебното производство и върнати на пострадалите. При това положение на репариране подлежи единствено сумата от 14800 евро, които съгласно фиксирания курс на БНБ /1 евро – 1,9558 лева/ възлизат на 28 945.84 лв. затова и правилно първата инстанция е осъдила да заплатят на гражданския ищец посочената сума в лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението грабеж, ведно с лихвата от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата

По отношение и на претендираните неимуществени вреди ВОС не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно понятие. В конкретния случай на пострадалия са били нанесени леки телесни увреждания, който не са засегнали сериозно неговото здраве и са отшумели за сравнително кратък период от време. Освен  това първата инстанция основателно е приела, че пострадалият е преживял допълнителен страх и стрес в резултат на деянието, които правилно е преценила, че следва да бъдат овъзмездени от сумата 2000  лева за изпитаните болки и страдания и 4000 лева за изпитания страх и стрес. За това и претенцията за 20 000 лева законосъобразно  е била отхвърлена като прекомерно завишена.

 

При служебната проверка въззивната инстанция констатира настъпила законодателна промяна в ЗИНЗС  изм. и доп., ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Съобразно актуалната редакция на чл. 57 (1) ЗИНЗС съдът е оправомощен единствено да определи първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и типа на пенитенциарното заведение, в което да бъде настанен подсъдимия. Това налага присъдата на Варненския окръжен съд да бъде отменена в частта на определяне на мястото на изтърпяване на наложените наказания на подс.Й. и Ч..

 

Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният съд

                       

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда 98/08.11.2016г., постановена по НОХД № 584/16 г. по описа на ОC – гр. Варна, като я ОТМЕНЯ в частта на определяне на типа затворническо заведение за подсъдимите В.Й. и Н.Ч..

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Копие от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2