Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  58/05.04.   Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На девети март                                    Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 522 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 113, постановена на 13.12.2016 г. по НОХД № 1413/16 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият В.В.Ц. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4  вр. чл. 198 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК намалено с една трета и постановено за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим което да бъде изтърпяно в затвор. На основание чл. 59 от НК съдът зачел периодът на задържане и на взета спрямо подс. Ц. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подс. Ц., в която се счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелството, че подсъдимият има психиатрично заболяване, извършил е деянието под въздействието на медикамент. Посочва се, че към момента на постановяване на присъдата подс. Ц. е преосмислил начина си на живот, спрял е употребата на наркотици, изразил е критично отношение към извършеното и дълбоко съжаление. Имал безупречно процесуално поведение, извинил се на пострадалото лице и възстановил напълно щетите. Признал вината си и с това спомогнал за разкриване на обективната истина и бързото приключване на наказателното производство. Иска се намаляване на наказанието към предвидения минимум и последващо прилагане на чл. 58 А от НК с намаляване с една трета. Жалбата се поддържа от служебния защитник в с.з. пред въззивната инстанция и се счита, че целите на наказанието да бъде превъзпитан осъдения са постигнати, доколкото подс. Ц. е спрял употребата на наркотични вещества и има критично отношение.

Представителят на въззивната прокуратура счита наложеното наказание за справедливо спрямо извършеното и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Ц. моли присъдата да бъде намалена и да падне под минимума, като се отчетат смекчаващите отговорността му обстоятелства.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Задължителните указания по т. 8 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСНК, налагат при правилно приложена процедура по чл. 372 ал. 4 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното съставът установи следните значими фактически положения:

Подс.В.Ц. ***, има предходна съдимост, в това число и за извършени грабежи, изтърпявал е наказания лишаване от свобода ефективно. При него е установено психично и поведенческо разстройство, дължащо се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, синдром на зависимост към хероин и етанол.

На 21.09.2016 год., около 13,30 часа В.Ц. бил в центъра на града, където посетил „магазин за 1 лев“, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница № 57. По същото време в магазина работила свид. В.К.. Подсъдимият си закупил слънчеви очила за 2.50 лв., след което започнал да разглежда изложените на щанда портмонета. Когато другите клиенти излезли, подсъдимият се приближил към щанда с едно портмоне. Свид. К. стояла зад щанда, Ц. се пресегнал през щанда и хванал с ръка златния синджир и златното кръстче на врата на свидетелката. Дръпнал златния накит, който се скъсал. Подсъдимият избягал от магазина, качил се на велосипед, който бил оставил пред магазина и се отправил по посока към хотел Черно море. До входната врата на магазина свид. К. намерила мобилен телефон „Самсунг", който подсъдимият изпуснал при бягството си. Свидетелката установила, че част от скъсания синджир останал на врата й, но по-голямата част и кръстчето останали в подсъдимия.

Впоследствие К. се тъжила в Първо РУ при ОД на МВР Варна, като след проведени оперативни мероприятия извършителя на деянието бил установен и задържан. При проведеното процесуално следствено действие разпознаване свид. В.К. разпознала подс.В.Ц..

От заключението на изготвената по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че подсъдимият  не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/. Налице са психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на други психоактиви вещества, синдром на зависимост към хероин и етанол. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението на назначената СОЕ се установява, че общата стойност на инкриминирането вещи е 422.50 лв.

От писмените доказателства по делото се установява, че тази сума била възстановена на пострадалата от бащата на подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия – свидетелски показания на свид. К., М., П., А., протокол за разпознаване, дискове с информация от видеокамери, писмени източници по установяване на действията на подсъдимия преди и след извършване на действията спрямо свид. К., книжа свързани със съдимостта и изтърпяване на предходни наложени наказания.

Проверката на състава установи, че първоинстанционният съд правилно е счел, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия са били правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимия за виновен в това, че на 21.09.2016 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - златен синджир с тегло 4,5 грама 14 карата и златна висулка във форма на кръст с тегло 2 грама 14 карата, на обща стойност 422,50 лв. от владението на В.К. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. I от НК.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от две действия – принуда, изразена като сила и/или заплашване,  и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.

При стриктно отчитане на фактите по делото съставът намира, че субективните представи на подс. Ц. са включвали връзката между преследваната цел - да отнеме вещта, и като средство за това - необходимата и достатъчна сила за издърпване чрез скъсване на накита от врата на свидетелката. Използваната за отнемане физическа активност е била изводима от намерението, обекта и владелеца му – 64г. жена, сама, поставена в момент на изненада. Поведението на подсъдимия преди извършване на деянието – покупката на очилата, избирането на портмоне докато другите клиенти излязат, за да може необезпокоявано да извърши целеното, безспорно завишава степента на обществена опасност на личността на подсъдимия.

Налице е квалифициращият признак по т. 4 на чл. 199 ал. 1 от НК и деянието е извършено при опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. „Б“ от НК. Правилни са съображенията на съда и относно сроковете по чл. 30, в частност ал. 2, от НК.

Правните изводи на ВОС имат опора във фактическите положения по делото и напълно се споделят и от настоящия състав. Признаците на престъпния състав не са оспорвани, не представят сложна конструкция от обективна и субективна страна и не налагат допълнителен анализ.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Счита се от служебния защитник, че съдът не е отдал дължимото значение на съществуващи по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изложени във въззивната жалба. Проверката на въззивната инстанция установи следното:

При определяне на наказанието съставът на ВОС е приложил принципите на законоустановеност и индивидуализация.

Наказанието е определено по чл. 54 от НК, като съдът е изложил съображения по всички оценъчни елементи с правно значение – степен на обществена опасност на деянието, дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия Ц. обстоятелства. Наказанието е определено при превес на смекчаващите в размер с една година над минималния, предвиден в специалната норма. На следващо място е съобразено, че самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законово регламентирано снизхождение към подсъдими, признали фактическите положения по обвинителния акт - по чл. 58 А от НК. Нормата на ал. 1 на същия текст регламентира намаляване на санкцията, определена по чл. 54 от НК, с една трета, довело до редуциране на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до реален за изтърпяване размер от четири години. По този начин постановеното за изтърпяване наказание се явява под минимума на специалната норма – пет години, с което претенциите на защитата и на подсъдимия, заявени и поддържани пред въззивния съд, са постигнати.

Независимо от това, съставът извърши проверка на възраженията срещу оценъчната дейност на ВОС при прилагане на материалния закон:

Установено е по делото, че подсъдимият не страда от психично/психиатрично заболяване. При него е налице синдром на зависимост към наркотични вещества и етанол и разстройство свързано с употребата на психоактивни вещества. Подсъдимият е емоционално лабилен, волево импулсивен, социално дезадаптиран. Последният му прием във Втора психиатрична клиника та МБАЛ „Св. Марина“ на 25.07.2016г. е продължил един ден, тъй като е подписал информирано решение за отказ от лечение. Установено било, че няма изградена мотивация за лечение. Тези характеристики на личността му завишават степента на обществена опасност, доколкото видно от изложението на СПЕ при него е налице нарушаване на социалната адаптация и в определени случаи поведението му може да бъде в грубо противоречие с околната среда.

Тезата на защитника, че целите на наказанието към момента са постигнати, тъй като подсъдимият е преосмислил начина си на живот и е спрял употребата на наркотични вещества, е неубедителна при отчитане на факта, че от момента на извършване на деянието и до настоящия – подсъдимият е в условията на място за лишаване от свобода. Аргументът, че не употребява подобни вещества не може да бъде отнесен към лично решение на подс. Ц., израз на настъпили положителни промени. Към момента на освидетелстване, вещите лица по СПЕ са установили, че поради престоя в затвора физическата му зависимост е преодоляна, но психическата е налице и при първа възможност той подновява употребата на хероин и етанол. Поради изложеното очакваните позитивни промени в нагласите и преодоляване на психическата зависимост на подс. Ц., могат да бъдат гарантирани само чрез продължителен период на изолация от обществото.

От значение за степента на обществена опасност на личността на дееца е фактът, че към момента на извършване на деянието той е разполагал с пари, купил си е очила, в него при задържането му са намерени повече от 350лв., 150лв. от които твърди, че е придобил след продажбата на накита. Независимо от това, е посегнал върху неочакващата подобно нападение възрастна жена.

Възстановяването на материалните щети от бащата на подсъдимия само частично компенсира престъпните последици. От случилото се свид. К. е понесла и други неблагоприятни преживявания, обичайно съпъстващи подобни прояви на упражнена сила.

Поведението на обвиняемия и подсъдимия в хода на наказателното производство е свързано с предоставен от процесуалния закон комплекс от права и задължения, произтичащи от особения му статут. Участието му във воденото производство не може да повлияе върху оценката за проявлението на личността към момента на престъплението и не засяга извода за съответност на наказанието спрямо извършеното, респ. не смекчава или отегчава отговорността.

Депозираното от него самопризнание в хода на досъдебното производство, в разпита на обвиняем от 22.09.16г., започнал в 14.45ч., не би могло да доведе до третирането му като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство. В същия ден – в 11.42ч. той е бил категорично разпознат от свид. К.. Събрани са били сведения от продавачките в съседните магазини. Приобщени са и записи от „Видеонаблюдение“ при Община Варна, които съдържат кадри на отдалечаващия се от мястото на престъплението извършител, с тъмни очила на очите, дрехи съответстващи на описаните и носени от него към момента на разпознаването. От друга страна, съжаление за извършеното е декларирано и може да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство.

Безспорно отегчава отговорността на подсъдимия фактът, че изтърпените ефективни наказания лишаване от свобода, и упражняваната пробационна мярка до 16.10.2015г. по време на изпитателния срок по УПО, не са довели до очакваните положителни промени и осъзнаване на социално правилния модел на живот – категоричен ориентир за следващото се по настоящото дело наказание. За подсъдимия са събрани и негативни характеристични данни.

С оглед на изложеното, проверката на обстоятелствата от значение за отговорността не установи основания за проява на по-голяма снизходителност към подс. Ц.. Смекчаващите обстоятелства са били отчетени от ВОС като значително преобладаващи. Подсъдимият, трайно неповлиян от предходния престой в условията на затвор, се нуждае от изключително внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа и психична зависимост към наркотични вещества, така формираният размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на извършеното, реалната тежест на настъпилите общественоопасни последици, съпоставката на проявата и личността на подс. Ц. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така определеното наказание се постига справедливо отражение спрямо подсъдимия и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

По изложените съображения искането на защитата за намаляване на наказанието на подс. Ц. бе счетено за неоснователно.

 

След постановяване на присъдата и образуването на въззивното производство са изменени правилата на чл. 41 ал. 6 от НК, чл. 57, 59 и 60 от ЗИНЗС, а чл. 61 от ЗИНЗС е отменен. С промените от 07.02.2017г. се преуреждат основанията за първоначално определяне на режима на изпълнение на наказанието лишаване от свобода и отпада правомощието на съда да посочва типа на затворническото заведение.

В конкретното производство законовите изменения запазват определения строг режим за изтърпяване на наказанието от подс. Ц., изискуем и по чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС.

Определеният с присъдата тип на затворническо заведение – затвор, за подсъдимия подлежи на отмяна. 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 от НПК, въззивният съд

р е ш и :

         ИЗМЕНЯ присъда № 113 на Окръжен съд гр. Варна, по НОХД № 1413/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 13.12.2016 г., като

ОТМЕНЯ определения тип на затворническо заведение за изпълнението на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия, и

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

председател :                                   членове :