Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                   № 26/21.02.2017 година, гр.Варна

       

 

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари  две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора ИВАН ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №523/2016г. по  описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №114/13.12.2016 г., постановена по НОХД №1370/2016 г. по описа на ВОС, подсъдимият А.С.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 от НК, защото на 14.03.2016 година в гр.Варна без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с общо тегло 4.31гр на стойност 25.86лв. и и метаамфетамин с общо тегло 0.90гр на стойност 22.50лв.

Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК. След редукцията по чл.58а ал.1 от НК е наложено за изтърпяване наказание от две години лишаване от свобода при строг режим в затвор и глоба в размер на 5000 лева.

На основание чл.68 ал.1 от НК в изпълнение е приведено наказание по НОХД №4263/2014 година –в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнимо също при първоначален строг режим в затвор.

С първоинстанционната присъда е решен въпросът относно веществените доказателства и разноските по делото.

С жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК е релевирано оплакване относно справедливостта на наложеното наказание. Сред аргументите попадат стойността на наркотичните вещества, младата възраст на подсъдимия и трудността доказателственият материал да обоснове специалната цел на престъплението по чл.354а ал.1 от НК. В заключението на жалбата, защитникът на подсъдимия прави искане за изменение на атакуваната присъда чрез намаляване на наказанието до санкционния минимум, след което да се изпълни дължимата от чл.58а ал.1 от НК редукция.

 В пренията пред настоящата инстанция жалбата се поддържа по горните съображения и обосновава допълнително с прекомерността на общото наказание, което подс.А. ще трябва да изтърпи. Пледиращият защитник прави аналогия между санкционната практика на съдилищата при наказване на транспортните престъпления и настоящия казус, като открива несъответствие в тежестта на наказанието на А..

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума подс.А. моли за намаляване на наказанието му.

 Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е процесуално допустима поради подаването й в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от легитимна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.

   Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият А. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

На базата на това самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване, показанията на свидетелите, СПЕ, СОЕ, ФХЕ и писмени доказателства,  първоинстанционният съд обосновано е приел за несъмнено установени следните фактически положения:

На 14.03.2016 г., подс.А. със свои приятели - В.Г. и Н.П. се намирали в циганската махала на гр.Варна. Тримата пътували с управляван от подсъдимия л.а. „Фолксваген" Голф с per № В 0432 КК. В тази махала пушили цигара марихуана. После тръгнали към центъра на гр.Варна, но л.а. бил спрян за проверка от св.М., св.К. и св.М. – полицейски служители в ІV РУП-Варна. Подс.А. бил поканен да отвори багажника. След като излязъл от автомобила той изхвърлил на земята пакетче, увито с метално фолио и съдържащо наркотично вещество. Св. М. видял това и поискал обяснение от подс.А.. Последният отрекъл да е свързан с пакетчето. Впоследствие от крачолите на панталона му изпаднали още две подобни пакетчета. Във В.Г. също били открити наркотици - предмет на престъпление, за което е осъден по реда на глава двадесет и девета от НПК.

Наркотични вещества били предадени с протоколи за доброволно предаване от подс.А. и В.Г..

На 14.03.2016 година било извършено претърсване в дома на подс.А. ***. Намерили се и се иззели наркотици, електронни везни и множество полиетиленови опаковки.

Според заключенията на физико-химическите експертизи,  предадените от подсъдимия и иззетите от дома му вещества са: марихуана с общо нетно тегло 4,31 грама, разпределено в 3 броя пакетчета с нетно тегло - 0,41 грама, 0,18 грама и 3,72 грама и метаамфетамин с общо нетно тегло 0,90 грама, разпределено в 11 броя сребърни сгъвки от алуминиево фолио, пет от които с нетно тегло по 0,08 грама , три - с нетно тегло по 0,10 грама, две - с нетно тегло по 0,09 грама и една - с нетно тегло 0,02 грама.

СОЕ остойностява наркотичните вещества  общо на 48,36 лева.

Заключение на СПЕ изключва синдром на наркотична зависимост у подс.А.. Установена е вредна употреба на канабис и амфетамин, без тя да влияе на вменяемостта.

При възприемането на описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е извършил изискуемата от закона преценка дали направеното от подсъдимия признание на фактическото обвинение се подкрепя от събраните на досъдебното производство годни доказателства /л.27 гръб от НОХД/.

За въззивната инстанция не е налице задължение за анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и обосноваността на извода на първоинстанционния съд относно наличието на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

Настоящия състав, като извърши и собствена преценка на доказателствените материали, събрани в досъдебното производство, намира че крайният извод за обоснованост на признанието на подсъдимия А. направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е правилен. Този извод се налага въз основа на преценка на събраните в досъдебното производство доказателства относно:

- действията на подс. А. по държане на процесните наркотични вещества на инкриминираната дата, основани на  доказателствата в показанията на св.св.М., К., М. /л.л.89, 90, 91 от д.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.26 от д.пр./, протокол за претърсване и изземване /л.35 от д.пр./, фотоалбуми /л.28 и л38 от д.пр./ и протоколи за доброволно предаване /л.144 и л.145 от д.пр./, физико-химични експертизи;

- специалната цел по чл.354а ал.1 от НК  установена също чрез горепосочените доказателствени източници.  Обосноваването на специалната цел се базира на факта на наличните у подсъдимия и  в неговия дом еднообразни пакетчета от алуминиево фолио, съдържащи приблизително еднакво по количество и процентно съдържание на активно действащ компонент метамфетамин. Веществените доказателства - две електронни везни, както и множеството празни полиетиленови пликчета в дома на А. /протокол за претърсване и изземване л.35 от д.пр./ са показателни за престъпната му цел относно разпространение на наркотични вещества, а не държане за лична употреба. Към относимата фактическа база следва да се причислят и показанията на св.Б.А., които съдържат релевантни доказателства във връзка със специална цел на престъплението по чл.354а ал.1 от НК.

Доколкото във въззивната жалба е маркирано оплакване за субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия, настоящият въззивен състав отбелязва, че А. сам се е отказал от правото в открито съдебно заседание, в рамките на състезателен процес, да участва лично при събирането и проверката на доказателствата. В съдебно заседание е признал изцяло посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, включително и факта че наркотичните вещества е държал с цел разпространение. Неговото самопризнание се подкрепя от доказателствени източници, събрани в досъдебното производство, съответно не може да се сподели като основателна тезата за субективна несъставомерност на деянието.

Въз основа на правилно установените факти по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подс.А.А. е извършил престъпление по чл.354а ал.1 от НК, защото на 14.03.2016 година в гр.Варна без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с общо тегло 4.31гр на стойност 25.86лв. и и метаамфетамин с общо тегло 0.90гр на стойност 22.50лв.

От обективна страна, на инкриминираната дата подсъдимият извършил активни действия по  държане с цел разпространение на наркотични вещества. Марихуаната и метаамфетаминът имат наркотично действие, поради което не разполагат с легална употреба, пазар и производство. Тези наркотични вещества са поставени под национална и международна забрана. Марихуаната и метаамфетаминът са фиксирани като наркотични вещества в Списък №1 в издадената на основание чл.3 ал.2 от ЗКНВП Наредба за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Първоинстанционният съд е извел обоснован извод по формата на вина. Действията на подсъдимия сочат на знание на фактическия състав на престъплението от една страна, а от друга – тяхната последователност при извършването им налага заключение за наличие на волевия момент на прекия умисъл.   

 Основното възражение на подсъдимия, поддържано и в съдебното заседание пред АС-Варна, е свързано с наложеното наказание. Аргументите отнесени към извършената от първоинстанционния съд индивидуализация на наказанието се оценяват като неоснователни.

ВОС е приел за релевантни към оценката на обществената опасност на личността на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, критичността, младата му възраст. В негативен аспект са ценени предходните две осъждания на А.. По тях въззивният състав намира за нужно да посочи следното:

 Приблизително две години преди настоящето деяние, подс.А. е извършил престъпление по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК. За престъплението е бил наказан с лишаване от свобода  за срок от единадесет месеца, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Определението по НОХД №4263/2014 година по описа на ВРС е вл.с. на 25.09.2014 година.  В изпитателния срок на осъждането подсъдимият е извършил ново умишлено престъпление на 27.08.2015 година, наказуемо по чл.343В ал.2 от НК. Наказан е с пробация при съдържание на мерките за контрол и въздействие по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК за срок от една година и шест месеца. Определението по НОХД №4346/2015 година на ВРС е влязло в сила на 09.09.2015 година.

Предметното на делото деяние фактически се явява второ по ред умишлено престъпление, извършено от подсъдимия в изпитателния срок на осъждането по НОХД №4263/2014 година. Това деяние е извършено също и в периода на изпълнение на наказание „Пробация“ по НОХД №4346/2015 година, когато върху поведенческите дефицити на подсъдимия се работи чрез специализирана корекционна методика.

В обобщение на изложеното се налага извод за очевидно задълбочаване на престъпните навици на подс.А., което изисква и съответната строгост при отмерването на наказанието.

Обществената опасност на деянието правилно е окачествена като завишена предвид непосредствения обект на престъплението /стр.5 от мотивите/.

При това положение, настоящата инстанция приема за законосъобразно проведена индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, довела до определяне на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства малко над санкционния минимум по чл.354а ал.1 от НК– лишаване от свобода за срок от три години. Допълнително смекчаване на това наказание първо би попаднало в разрез с доказателствената основа по делото и второ, би довело до нарушаване на принципа по чл.35 ал.3 от НК.

Първоинстанционният съд законосъобразно е редуцирал наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като наложил за ефективно изтърпяване на подсъдимия лишаване от свобода за две години.

  Приложението на чл.68 от НК по отношение на отложеното наказание по НОХД №4263/2015 година също е законосъобразно. Разпоредбата императивно разрешава въпроса по ефективното му изтърпяване, защото в изпитателния срок на предходното осъждане подсъдимият е извършил умишлено престъпление по чл.354а ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“.

Първоначалният режим и типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ са определение от ВОС при действието на отменения чл.61 от ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017 година/ и преди изменението в чл.301 ал.1 т.6 от НПК. С оглед настоящата редакция на чл.57 от ЗИНЗС, въззивният съд счита следното:

Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието на подсъдимия се определя от чл.57 ал.1 т.2 б.в от ЗИНЗС. За въззивния състав обаче съществува задължението да обсъди дали не е налице хипотезата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС. Относно степента на обществена опасност на личността на подсъдимия доказателствата по делото позволяват формирането на следните изводи:

Детството на подсъдимия е преминало при трудни семейни условия. След развод на родителите, А. е отглеждан от своите баба и дядо. Употребата на марихуана датира от периода на 14 годишната му възраст. При оповестяване на факта за наркотичната злоупотреба, подсъдимият е бил принуден да напусне дома на отглеждащите го и да остане при майка си и новото й семейство.

Така очертаните посредством заключението на СПЕ трудности в социалната адаптация, се съпровождат със заключение на вещото лице за критичност при подсъдимия, за правилен мисловен процес и емоционална-лабилност.

Тази положителна страна на характера му намира потвърждение в характеристиката по местоживеене /л.181 от д.пр./, според която той не нарушава обществения ред.

Положителни данни за личността на подсъдимия могат да се извлекат и от показанията на св.Б.А. /л.94 от д.пр./, който твърди че А. е предпазлив, не търгува с наркотични вещества активно.

На тази фактическа база, настоящият състав мотивира заключението си, че подс.А. не е с висока обществена опасност, която да изисква изолирането му при строг режим. Макар да се констатира задълбочаване в противоправното поведение,  не може да се отрече че видът на престъпната дейност на подсъдимия не може да се окачестви като такъв с висока степен на обществена опасност. Всичко казано, съвместно с възрастта на подсъдимия – на двадесет и две години, дават основание на настоящият въззивен състав да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, като наказанието от две години лишаване от свобода и приведеното в изпълнение наказание от единадесет месеца лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален общ режим.

Поради последвалата законодателна промяна в чл.301 ал.1 т.6 от НПК, първоинстанционната присъда в частта на определянето на затворническото заведение за изтърпяване на наказанията следва да бъде отменена.

Наложеното наказание „Глоба” в размер на 5000 лева е в санкционния минимум. То е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, не може да бъде допълнително смекчено.

Съдът законосъобразно се е произнесъл по веществените доказателства, отнемайки предмета на престъплението по реда на чл.354а ал.6 от НК, а по отношение на останалите прилагайки чл.53 ал.1 б.а от НК. Направените разноски също законосъобразно са възложени на подсъдимия с оглед  чл.189 ал.3 от НПК.

 При цялостната проверка на присъдата, настоящият възизвен състав не констатира съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, включително при провеждане на съкратеното съдебно следствие, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл. 334 т.3 и чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №114/13.12.2016 г., постановена по НОХД №1370/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС определя общ режим и отменя присъдата в частта, с която е определен типа затворническо заведение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.