Р Е Ш Е Н И Е

 

 

83/12.05.2015г.

 

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и седми април, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                СТАНЧО САВОВ

Секретар Г.Н.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №53/2015г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Силистренският окръжен съд, с присъда №31 по НОХД № 189/2014г. по описа на същия съд, постановена на 19.12.2014г. е признал подсъдимия Д.Г.У. за ВИНОВЕН в това, че през периода 27.04.2011г.-14.04.2012г. в гр.Силистра, в условието на продължавано престъпление, в качеството си на регистриран земеделски производител, избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 9139.25лв, като затаил истина в подадените на основание чл.50 от ЗДДФЛ Годишни данъчни декларации за 2010г. и 2011г., поради което и на основание чл.255, ал.1, т.2 вр.  чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 1000лв/хиляда/лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на ТД на НАП – Варна, като представител на Министъра на финансите, сумата от 9139.25лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е още и на сторените по делото разноски, както и на д.т. върху така уважения гр. иск.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подсъдимия чрез пр. му представител, с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена при съществени пр. нарушения, както и като явно несправедлива.

В допълнително писмено изложение се излагат аргументи в посока недоказаност съставомерността на предявеното обвинение, тъй като не били събрани доказателства за това, че подс. е реализирал доходи, които впоследствие укрил. В тази връзка се оспорват и статистическите данни, ползвани при изготвяне на двете експертизи по делото – Агро-техническа и съдебно–счетоводна. Молбата е за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт.

 

В с.з. пред АС - Варна подсъдимият, редовно призован  се явява и  се  представлява от редовно упълномощени защитници от преди.

Гр. ищец редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от МФ чрез пр. представител, в която се излага становище за неоснователност на въззивната жалба на подс. и с искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира, че по делото е безспорно установено избягването на плащането на данъци в големи размери за две последователни календарни години. Излага становище, че ползваните статистически данни не могат да бъдат определени, като абстрактни, тъй като свидетелстват за състоянието и категорията на земеделските земи, както и за изкупната цена при реализираните продажби на селскостопанските култури.  В тази връзка моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Защитата на подс. подържа така депозираната жалба, с аргументи за липса на доказателства, които да установяват вината на подсъдимия във връзка с възведеното му обвинение. Оспорват се констатациите на ревизиращите органи, както и обосноваността на изготвените впоследствие въз основа на тях експертизи.  Молбата е за оправдателна присъда, а алтернативно за връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд.

В последната си дума подс. У. моли да бъде оневинен.

 

Съставът на АС-Варна, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. У. бил регистриран земеделски производител в ОД „Земеделие” - гр.Силистра и в Националния регистър на земеделските производители. Основната му дейност била отглеждане на зърнени култури, бобови растения и маслодайни семена. В тази връзка подс. У. подавал ежегодно анкетни карти в ОД „Земеделие” и Разплащателна агенция, от където получавал субсидии. Подс.У. бил регистриран и по реда на ДОПК в ТД НАП-гр.Варна, Офис Силистра. С отмяната на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ от 01.01.2010г. доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително едноличните търговци, били изключени от обхвата на необлагаемите доходи, т.е. същите следвало да бъдат облагани с данък.

Подс.У. бил регистриран по ЗДДС на 30.09.2011 г., тъй като на задължителна регистрация подлежали всички данъчно задължени лица с облагаем оборот от 50 000 лева или повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

За периода 2007-2010г. подс.У. не водил счетоводна дейност, не разполагал с първични счетоводни документи за извършените сделки или с документи, доказващи доставката на торове, семена, извършване на обработка на площите и каквито и да други разходи. Липсвали сключени договори с доставчици и клиенти.

През 2010г. подс. У. декларирал, че обработва 112.08ха земеделска земя. В ГДД, подадена по реда на чл.50 ЗДДФЛ, подсъдимият декларирал, че е засял 336 дка с пшеница, от които реализирал среден добив от 250 кг/дка, или общо 84т. Подсъдимият декларирал, че продал пшеницата на цени по 140,48 лева за тон или на обща стойност от 11 800 лева.

Същата година подсъдимият засял и 280дка слънчоглед, от който реализирал по 130кг от декар или общо 36.400т. Слънчогледът бил продаден на цени от по 460 лева за тон или на обща стойност 16 744 лева.

Засети били и 290 дка царевица, от които получил среден добив от 500кг от декар, или общо 145 тона. Реализираната продажба била от по 100 лева за тон, на обща стойност от 14 500 лева.

През 2011г. подс.У. декларирал в ГДД, че обработва 114.09 ха земеделска земя, от които 345.500дка били засети с пшеница, с получен среден добив от 372.445кг от декар, или общо 128.530т. Пшеницата била реализирана на цени от по 300 лева за тон  или обща стойност 38 558 лева.

Декларирал, че е засял и 259.400дка с царевица, от които получил среден добив от 608.327кг от декар, или общо 157.800 тона.

За 2011г. било декларирано и  засаждане на 380дка със  слънчоглед, от които бил получен среден добив от 235кг от декар, или 89.300 тона. Средната цена на тон която била декларирана била 460лв за тон на обща стойност от 41 078 лева.

 

Гореизложената фактическа обстановка СОС е установил на база на събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на същите – най-вече на депозираните пред него гласни доказателства /вкл. обяснения на подсъдимия/, съпоставяйки ги с показанията на свидетелите и със заключенията по изготвените Агротехническа и Съдебно-счетоводна експертизи,  както и с др. писмени доказателства. На базата на цялостна и съвкупна преценка на всички доказателства е направил правилен извод от фактическа страна.

От заключението на изготвената и приобщена от съда Агротехническа експертиза, се установяват съществени  разлики в размера на засетите площи със съответните култури, средния добив, продаденото количество и реализираната продажна цена от подс.  Във връзка с тези констатации е назначена впоследствие и съдебно счетоводна експертиза, приобщена от съда, от заключението на която се установяват разлики в количествата и стойностите на реализираната от подсъдимия селскостопанска продукция, респ. в декларираните от него и действително получените приходи. С оглед на заключенията на ВЛ по двете експертизи, се установява данъчно задължение на подс.У. в размер на 9 139.25 лева.

Съставът на ВАС прецени като неоснователен довода на защитата на подс., че не са събрани категорични доказателства, водещи до несъмнен извод досежно размера на невнесения от него данък, респ. за установяването на размера на данъчните задължения в особено големи размери: събраните писмени и гласни доказателства в тази насока, установеното от ВЛ М. непосредствено чрез посещението и оглед на земите, обработвани от подс., както и при съпоставка с данните от Национална Агенция по зърно – по области и общини, водят до еднозначния извод за това, че подс. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 9139.25лв, като е затаил истина в подадените на основание чл.50 от ЗДДФЛ Годишни данъчни декларации за 2010г. и 2011г.

Не може да се сподели и аргумента на защитата, че ползваните статистически данни, на базата на които са стъпили описаните по – горе експертизи са абстрактни. ВАС не намери опора в това твърдение, поради следните обстоятелства: самите данни не са някакъв аритметичен произвол; по своята същност те са обективни критерии на Националната Агенция по зърно и то за съответната област и община, съотнесени към реализирания добив; следва да се отбележи, че дори тези използвани данни на практика са усреднени, като се има предвид установената висока категория на земите, респ. реализираната продукция. Именно липсата на първични документи и счетоводна документация налага да се вземат предвид визираните данни за процесните години, тъй като същите са средни нива, утвърдени от съответната институция. Към всичко това следва да се прибавят и свидетелските показания, които разкриват доброто състояние на земеделските земи, в противовес на изтъкнатия от защитата на подс. аргумент за погинали селскостопански култури през инкриминирания период, за което не са ангажирани никакви доказателства.

По отношение на приложените и ангажирани доказателства от защитата на подс., касаещи РА № Р-19-1304159-091-01/22.10.2014г. на ТД на НАП – Варна , обявен за нищожен с решение на ВАдм.С, следва да се има предвид ТР №1/07.05.2009г. на ВКС, а именно че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.255 от НК и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. В тази връзка резултатите от данъчното производство не обвързват нито първоинстанционния съд, нито настоящата инстанция, а показанията на свидетелите М.К. и В. следва да се третират единствено като доказателствени източници досежно констатираните несъответствия между декларираното от подсъдимия в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и реално получената от него продукция.

По делото безспорно се установява, че е налице невярно деклариране от страна на подс. в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ досежно получения среден добив и действително реализираните приходи от дейността му, като земеделски производител. Същият е декларирал неверни обстоятелства относно реалния размер на придобитите доходи от реализирана селскостопанска продукция за стопанските години 2010г. и 2011г., като по този начин е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери. Дължимата от подс. У. сума за данъчен период от 01.01.210г. - 31.12.2010г. е в размер на 3 588.44 лева, а за данъчен период 01.01.2011г. -31.12.2011г. - 5 550.81 лева или данък по ЗДДФЛ в общ размер от 9 139.25 лева. Сумата покрива понятието „данъци в големи размери”, визирано в нормата на чл.94 т.14 от НК. Деянията са извършени от подс. в две последователни години, като от обективна и субективна страна имат връзка по между си и съставляват  единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

 

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.

Съдът е  съобразил степента на обществена опасност на деянието, както и с тази на дееца – ниска. Правилно е отчел, че за деянието по чл.255 ал.1 от НК следва да се определи минимално наказание, съобразено с чистото съдебно минало на дееца, добросъвестно му процесуално поведение и трудовата му ангажираност.

ВАС намира, че така определеното наказание на подсъдимия в размер на една година „лишаване от свобода” и глоба в минималния предвиден от закона размер е адекватно и справедливо и не следва да бъде коригирано. Настоящият състав споделя и друг извод на СОС, а именно, че наказанието си подсъдимият не следва да търпи ефективно, предвид чистото му съдебно минало, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложено същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 НК.

По отношение на предявения граждански иск:

ВАС прецени, че същият е безспорно доказан по основание и размер. Вследствие на недекларираните от подсъдимия данъчни задължения в размер на 9139.25лв,  Държавата в лицето на МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер, поради което правилно същият е бил осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на СОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбата на подс. е неоснователна, поради което и на основание чл.338 от НПК присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 31 на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 189/2014г. по описа на същия съд, постановена на 19.12.2014г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.