Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Номер 84/14.05.       Година  2015                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шестнадесети април          Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Ангелина Лазарова

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 54 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 6/04.02.2015 г. по НОХД № 351/14 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият М.Б.Т. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, б.„б”, пр.2, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за шест години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 26.07.2014 г. по пътя гр.Разград – с.Гецово, при управление без правоспособност на лек автомобил  „Фолксваген”, с рег. № Р 8610 РК, в пияно състояние, е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДП, както и чл.5, чл.22 и чл.26, ал.1 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на И. З.Х. и А.А.К., като случаят е особено тежък.

 

Въззивното производство е по жалба лично от подсъдимия, с която се оспорват квалификацията на случая като особено тежък и размера на наказанието, както и по жалби от адвокатите Е. *** и Х.Х.,***, повереници на частните обвинители Х. и З. Х. и Н. и А. Кадовлуеви, които молят за увеличаване на наказанието.

В съдебно заседание подсъдимият се представлява от адвокат К.С.,***, който поддържа жалбата и счита, че наказанието на подсъдимият следва да бъде индивидуализирано в границите на първото предложение по чл.343, ал.3, б.”б” НК – от три до десет години, поверениците на частните обвинители поддържат тезата, че справедливостта налага завишаване на наказанието по размер, а представителят на въззивната прокуратура намира ревизирания съдебен акт за правилен и предлага да бъде потвърден.  

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

 

Подсъдимият М. ***, Разградско, не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, но можел да кара кола. Баща му имал автомобил „Фолксваген“, per. № Р 8610 РК, с който вечерта на 25.07.2014 г. той отишъл в питейно заведение в селото. Там били приятелите му А.К. и И. Х., които предложили заедно да отидат в друго заведение, в гр.Разград. Подсъдимият първоначално им отказал и до около 01:30 часа останал в заведението в с. Езерче, където пиел бира, но след това решил да се присъедини към тях. Отпътувал към града с колата и ги намерил в бар „Сохо”, където продължил да пие уиски и бира. Тръгнали си тримата заедно, около 04:30 часа, отново с автомобила, управляван от подсъдимия Т.. А.К. седял отпред, а И. Х. бил на задната седалка.

В условията на нощна видимост и сух асфалтов път, на прав участък между гр.Разград и с.Гецово, подсъдимият поддържал скорост между 70 и 80 км/час. Той забелязал, че на седалката до него К. спи и се обърнал да погледне Х., при което изгубил контрол над автомобила и излязъл от пътя в дясно по банкета. В опит да се върне на платното, подсъдимият извил волана рязко на ляво, преминал неконтролируемо диагонално през пътя и се спуснал по левия скат, където се ударил дясно странично в крайпътно дърво.

От удара спътниците му получили тежки травми и изпаднали в безсъзнание. Подсъдимият успял да извади тялото на К. и го положил на банкета, след което излязъл на пътя и започнал да вика за помощ. Спрели преминаващи автомобили, чиито водачи сигнализирали полицейските и здравните органи, но отзовалият се на мястото медицински екип само констатирал смъртта на К. и Х..

Съгласно химическото изследване на кръвта, концентрацията на алкохол при подсъдимия е била 2.36 промила към часа на вземане на пробата и 2.44 промила към момента на произшествието. Тази концентрация отговаряла на средна степен на алкохолно опиване, характеризираща се със значителни нарушения на мисловната дейност, координацията на движенията, съобразителността и вниманието, както същевременно и със силно забавени реакции на употребилото алкохол лице.

Съгласно автотехническата експертиза, основната причина за настъпилото ПТП е загубата на контрол върху управлението на автомобила, обусловени от отклоняване на вниманието в конкретните условия на намалена нощна видимост и алкохолното опиянение на водача, а за избягването му е било напълно достатъчно той единствено да контролира движението в рамките на пътното платно.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на фактите безспорно позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343, ал.3, б.„б”, пр.2 от НК, с оглед признаците пияно състояние, смърт на повече от едно лице, липса на необходимата правоспособност и особено тежък случай.

 

Защитата неоснователно оспорва приложението на материалния закон и в частност възприетата правна квалификация на случая като особено тежък. Съгласно нормата на чл.93, т.8 от НК и съдебната практика, тежък случай на престъплението се преценява с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца, като тези две групи обстоятелства се преценяват не изолирано, а във взаимовръзка.

В случая чистото съдебно минало, младата възраст и спортните постижения и награди на дееца не са достатъчни, за да го характеризират еднозначно и дефинитивно като лице с ниска лична обществена опасност, която да изключи квалификацията на престъплението като представляващо особено тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК. Той не е завършил средното си образование и не полага труд, а като непълнолетен е извършил престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административното наказание „обществено порицание”. Още едва петнадесет годишен, той е бил санкциониран по административен ред за това, че управлява МПС без необходимата правоспособност и при допуснати други нарушения на правила за движението по пътищата. В конкретиката на казуса, въпреки забраната от страна на баща му, възползвайки се от неговото отсъствие, той взема автомобила му, като без никаква необходимост и със съзнанието, че ще употреби алкохол, отива с него в близкото заведение. Впоследствие подсъдимият е тръгнал и за града с колата, съзнавайки липсата си на умения, доколкото е установено, че междувременно е бил започнал обучение за водач, но не е издържал още вътрешния изпит. По делото от показанията на множество независими свидетели се установява, че след деянието подсъдимият е продължил да управлява различни МПС – леки автомобили, мотопед, мотоциклет, което е довело и до замяна на определената му първоначално мярка за неотклонение „гаранция” с „домашен арест”.

По отношение на изключително високата степен на обществена опасност на деянието страните не спорят, и такава също несъмнено е налице, предвид наличието на едновременно три квалифициращи признака – пияно състояние, липса на правоспособност и настъпилата смърт на две лица, които, заедно с изложените по-горе обстоятелства по отношение личността на дееца, мотивират категорично заключение за тежест на инкриминираното поведение, надхвърлящо параметрите на типичното общественоопасно деяние, визирано с разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК, като престъпление от този вид.    

В пределите на служебната въззивна проверка се констатира неправилност при приложението на материалния закон в частта на вменените нарушения на правила за движението по пътищата, която може да бъде отстранена чрез изменение на присъдата с приложение на закон за същото наказуемо престъпление. Противно на възприетото в мотивите, не всяко от цитираните с обвинителния акт нарушения по ЗДП и ППЗДП се намира в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, или по-точно установената и безспорна по делото причина за настъпването му се открива в една единствена от визираните норми, а именно тази по чл.20, ал.1 от ЗДП. Наличното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП се поглъща от признака на престъплението като извършено в пияно състояние, доказателствата по делото не сочат подсъдимият да се е движел с несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДП скорост, като експертизата дори изрично е посочила, че не е било необходимо намаляване на скоростта, а всички правила, уредени в чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДП, както и в чл.5, чл.22 и чл.26, ал.1 от ППЗДП, се обхващат от квалифициращия признак управление на МПС без необходимата правоспособност.

 

При индивидуализацията на конкретното наказание в границите на санкцията по приложимата правна норма – от пет до петнадесет години, определеният размер от девет години се разполага над минималния, към средния размер /който е десет години, противно на разбирането на защитата/. Това решение на окръжния съд покрива изискването по чл.35, ал.3 от НК и не се налага наказанието да бъде изменяно, защото то е справедливо с оглед съотношението на значимите обстоятелства – от една страна чистото съдебно минало, младата възраст и поведението на подсъдимия веднага след деянието, а от друга значимостта на вредните последици, доколкото пострадалите са също две млади момчета, едното от които изявен спортист от националния отбор по борба на България, ученик на Спортното училище в Русе, и също така степента на алкохолната концентрация, която, извън квалифициращия признак „пияно състояние”, има своята самостоятелна тежест предвид установеното ниво от 2.44 промила.  

По изложените съображения липсват основания да бъде уважено както искането на частните обвинители за завишаване на наказанието, тъй като обстоятелствата, на които те се позовават, са послужили на съда да възприеме квалификацията „особено тежък случай” със съответстващите й завишени граници на санкцията, така и искането на защитата за неговото намаляване, тъй като изложените в подкрепа аргументи не са игнорирани, а се вземат предвид и влияят при определяне степента на отговорността чрез наложеното конкретно наказание от девет години, което е под средния размер.  

 

 С оглед на така установеното при проверката, се налага обжалваната присъда да бъде изменена само в частта, с която подсъдимият Т. неправилно е осъден за извършени нарушения на правилата за движение по чл.чл.5, ал.3, т.1, 20, ал.2, 150 и 150а, ал.1 ЗДП, както и по чл.чл.5, 22 и чл.26, ал.1 ППЗДП, а в останалата си част следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 6/04.02.2015 г. по НОХД № 351/14 г. на Окръжен съд Разград, като приема, че подсъдимият М.Б.Т. е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б.„б”, пр.2 от НК поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП и го ОПРАВДАВА за първоначалното обвинение за нарушения по чл.чл. 5, ал.3, т.1, 20, ал.2, 150 и 150а, ал.1 от ЗДП, както и по чл.чл.5, 22 и чл.26, ал.1 от ППЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: