МОТИВИ към присъдата по внохд № 55/20014г. ВАС

 

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Шуменския окръжен прокурор и жалба на М.Ш.А. и М.М.Ш., чрез защитникът им адв. П., против присъдата на Шуменския окръжен съд постановена по нохд № 532/12г. по описа на същия съд на 10.01.14г., с която подсъдимите М.А. и М.Ш. са признати за виновни и осъдени за деяния по чл.252 ал.1, 214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.23 ал.1 НК им е определено общо наказание – на подс. А. – лишаване от свобода за срок от четири години при общ режим, конфискация на мотопед „Балкан” ДК№ Н0945Р, на сумата 66335,42лв. и 7271,50 евро, като е присъединено и наказанието глоба в размер на 5000лв., на подс. Ш. – три години лишаване от свобода при общ режим, конфискация на л.е. „БМВ 318И ДК№ Н 0415 АМ, като е присъединено наказанието глоба в размер на 4000лв. Подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани по обвиненията им по чл.252 ал.2 НК, чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 НК, както и по обвинението по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.

Протестът е по отношение наказателно-оправдателната част на присъдата, както и по отношение размера на определените наказания като се поддържа оплакване за явна несправедливост. Твърди се, че има допусната грешка при пресмятанията като е останала една сума от 19 570лв., по която съдът не се е произнесъл. Прави се искане подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално възведените им обвинения като им се определи справедливо наказание. В допълнението към протеста и в с.з. същия не се поддържа по отношение обвинението по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.

Жалбата на подсъдимите е в наказателно-осъдителната част. Твърди се, че същата е постановена при допуснати съществени нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за постановяване на нова оправдателна присъда или да се намали размера на наложените наказания като се приложи разпоредбата на чл.66 НК. В допълнителните съображения към жалбата са изложени подробни съображения за твърдяните недостатъци на присъдата – неизпълнени указания при първото връщане на делото за ново разглеждане, липса на мотиви, необоснованост, липса на субективна съставомерност, противоречие с материалния закон на присъдата в частта й относно веществените доказателства, отнети на основание чл.53 НК.

Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста с изключение на частта по отношение престъплението по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК. и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимите.

 Защитата на подсъдимите излага съображения за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде оставена в сила в тази й част. Поддържа жалбата си така както е изложена.

Въззивният протест и жалба са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 10.01.2014г. по нохд №532/2012г. Шуменския окръжен съд е признал подсъдимите: М.Ш.А.  за виновен в това, че : 1. за времето от м.октомври 2001г. до м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгласно чл.1 ап.4 т.1 от Закон за банките /в сила до 31.12.2006г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл.З от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.За. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю. и С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; на П.Б.Г. - заем на стойност 700 лева; на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; на В.М.Р. - 1000 лева; на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; на Ф. Н.А. -2000 лева, поради което и на основание чл.252 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода както и конфискация на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв и 7271,50евро, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по отношение на Ю.Р.К., Р.И.Я., както и във връзка с обвинението за значителни вреди и значителни неправомерни доходи по чл.252 ал.2 от НК. 2. Признал е същия подсъдим, за виновен в това, че за времето от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен, и В.В.В. от гр. Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19570 лв., а именно: през периода от м.февруари 2006г. до есента на 2008г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш., принудил чрез заплашване А.Г.Г. от гр. Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 10900 лева, от която получил от съпруга й П.Б.Г. от гр.Шумен в резултат на отправените й заплахи сумата 3900 лева, и с това причинил имотна вреда в размер на 3900 лева; през периода от лятото на 2005г. до края на м.декември 2005г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш., принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да му предаде противно на волята си парична сума в размер на 25000 лева,от която получил от Ю.Ю. в резултат на упражнената сила и отправените му заплахи сумата 15400 лева., и с това му причинил имотна вреда в размер на 15400 лева; през периода от началото на м.декември 2009г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш., принудил чрез заплашване В.В.В. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 5000 лева, от която получил от В.В. в резултат на отправените му заплахи сумата от 270 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 270 лева; като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.214 ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК, вр.чл.213а ал.2 т.4 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК и му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., конфискация на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв и 7271,50евро, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по чл.214 ал.2 т.2 вр. чл.213а ал.З т.2 от НК както и по отношение на Ш.Х. Ш..

Признал е подсъдимия А. за невиновен в, че за времето от края на м.декември 2009г. до края на м.януари 201 Ог. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със сина си М.М.Ш. ***,с цел да принуди Е.В.А. да поеме имуществено задължение в размер на 300 лева, го заплашил с насилие и друго противозаконно действие с тежки последици за него, като деянието е придружено и със заплаха за убийство, извършено е от две лица и е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.213а ал.2 т.1 предл.първо и т.4, вр. ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.18, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

На основание чл.23 ал.1 от НК му е определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим и конфискация на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв и 7271,50евро и на основание чл.23 ал.З НК е присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 5000лв.

Подсъдимия М.М.Ш. за виновен в това, че: 1. за времето от 2005г. до м.ноември 2007г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгласно чл. 1 ал.4 т. 1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./ и уведомяване на БНБ, съгласно чл.З от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009г./, като отпуснал заеми срещу лихва: на А.Г.Г. - 200 лева; на П.Б.Г. - 500 лева; на В.В.В. - 170 лева; на С.К.Р. - 1300 лева, поради което и на основание по чл.252 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода и конфискация на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за значителни вреди и значителни неправомерни доходи по чл.252 ал.2 от НК. 2. от лятото на 2005г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, сам като извършител и в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А. ***, с цел да набави за себе си и за съизвършителя М.Ш.А. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен, и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен и В.В.В. от гр.Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи - различни суми пари, и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 19570 лева, а именно: през периода от неустановена дата през лятото на 2005г. до края на м.декември 2005г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А., принудил чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 25000 лв., от която получил от Ю.Ю. в резултат на упражнената сила и отправените му заплахи сумата 15400 лева, и с това му причинил имотна вреда в размерна 15400 лева; през периода от неустановена дата през м.февруари 2006г. до есента на 2008г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А.,принудил чрез заплашване А.Г.Г. от гр. Шумен да се разпореди със свои движими вещи -да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 10900 лева, от която получил от съпруга й П.Б.Г. от гр.Шумен в резултат на отправените й заплахи сумата 3900 лева, й с това й причинил имотна вреда в размер на 3900 лева; през периода от началото на м.декември 2009г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А.,принудил чрез заплашване В.В.В. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 5000 лева, от която получил от В.В. в резултат на отправените му заплахи сумата от 270 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 270 лева; като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.214 ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК, вр.чл.213а ал.2 т.4 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв. , като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по чл.214 ал.2 т.2 вр. чл.213а ал.З т.2 от НК и по отношение на П.Б.Г..

Признал е подсъдимия Ш. за невиновен в това, за времето от края на м.декември 2009г. до края на м.януари 2010г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с баща си М.Ш.А. ***, с цел да принуди Е.В.А. да поеме имуществено задължение в размер на 300 лева, го заплашил с насилие и друго противозаконно действие с тежки последици за него, като деянието е придружено и със заплаха за убийство, извършено е от две лица и е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.213а ал.2 т.1 предл.първо, и т.4, вр.ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК, и вр. чл. 18 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

На основание чл.23 ал.1 от НК е определил на подс. Ш.  едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години което да изтърпи при общ първоначален режим, и конфискация на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010, и на основание чл.23 ал.З от НК е присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 4000лв.

Зачел е предварителното задържане по мярка за неотклонение на подс. А. задържане под стража от 25.02.2010г. до 28.06.2011г. и домашен арест от 29.06.2011г.  и на подс. Ш. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 26.02.2010г. до 28.06.2011г. и по мярка занеотклонение „домашен арест”, считано от 29.06.2011г.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства като на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК е отнел в полза на държавата следните веществени доказателства: мобилен телефон „Нокиа" със сиво - черен панел, с 1МЕ1 352906024843866, със СИМ - карта на „Глобул"; палка с надпис „МВР"; дървена бухалка с дължина 49 см и диаметър в най-широката част 45мм; черна гумена палка с дължина 40см и диаметър околоЗОмм; нож с дървена дръжка с обща дължина 20.8см и дължина на острието 11см, поставен в хартиена кания, както и свидетелство за регистрация част I № 001002906 за л.а „БМВ 3181" с per. №Н 0415 АМ и на основание чл. 53 ал.2 б.”б” от НК е отнел в полза на държавата сумата от 19 570лв./деветнадесет хиляди и петстотин и седемдесет лева/. Разпоредил е да се върнат на М.А.А. с ЕГН **********, сумите от 132 670,84лв./сто тридисет и две хиляди шестотин и седемдесет лева и 84 стотинки/, 14 543 евро/четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и три евро/ и 50054.80 / петдесет хиляди и петдесет и четири и 80/стари турски лири. Произнесъл се е и по останалите веществени доказателства, осъдил е подсъдимите да заплатят съответните такси и направените по делото разноски.

Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция след отменително решение на ВАС, с което предходната присъда №6/09.05.12г. по нохд № 123/11г. е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на ШОС със задължителни указания най-вече по мотивировката на отделните деяния.

При настоящото разглеждане на делото от въззивната инстанция отново се констатираха недостатъци в изложените мотиви, липса на конкретика кои факти и обстоятелства с кои доказателства се установяват, защо и кои гласни доказателства се дава вяра и на кои не. Поради забраната на чл.335 ал.3 НПК въззивната инстанция не може да върне делото поради липса на мотиви повторно и следва да изложи свои такива по съществото на делото.

За да стигне до така описания резултат ШОС е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите М.Ш.А. и М.М.Ш. са баща и син и в периода 2001г. - 2010г. са живели в гр.Шумен, в едно домакинство с М.А. - съпруга на подсъдимия А. и пълнолетната им дъщеря.   Подсъдимите са пенсионери по болест във връзка с различни заболявания. Подс.А. бил с основно образование, занимавал се с електротехника, от дълги години бил пенсионер по болест. Подсъдимият М.М. бил със завършено средно специално образование и не работел. Двамата получавали пенсии, но решили да увеличат доходите си като предоставят парични суми под формата на заеми на други лица срещу лихва. Възползвайки се от социално - икономическата обстановка в страната в този период, обстоятелството, че все повече хора оставали без работа и средства за препитание, както и трудностите свързани с отпускане на кредити от банките, двамата подсъдими започнали да дават заеми на свои познати, роднини или съседи, а понякога и на хора които са им представяни от техни доверени лица. „Отпускали заеми” на лица, за които знаели, че ще им върнат парите и имат имущество, от което биха могли да удовлетворят вземанията си. Предоставяните заеми, заемателите възприемали като услуга и се съгласявали с всички поставяни условия – начин на връщане на заема, липсата на конкретен срок, размер на исканата лихва /месечни вноски/, подписвали записи на заповед, а в един от случаите и била учредена ипотека. Към тези, които връщали своевременно заемите си, подсъдимите били изключително коректни като унищожавали подписаните документи, заличавали ипотека. Това още повече увеличавало доверието в тях за повторно искане на заеми. Подсъдимият А. дори възприел като своя система, първоначално да отказва по-голям заем, така че човека да го потърси отново и изпаднал в безизходица да се съгласи на всякакви условия. Подсъдимите били и много упорити и настоятелни към длъжниците си, когато те забавяли плащанията /месечните вноски/. Не водели документация със списъци и дължими суми /някои от разпитаните свидетели сочат наличие на тефтер със записани суми и срокове, но такъв не е установен в хода на разследването/ но не пропускали да им се обадят по телефона или да ги посетят лично, когато наближи датата за плащате на вноските по кредитите.

По първото обвинение, по чл.252 НК: Така през периода от м.октомври 2001г. до м.декември 2009г. въпреки, че не е имал съответно разрешение, изискващо се по закон за предоставяне на парични заеми /кредити/ на други физически лица, подс. М. А. е давал кредити на свидетели по делото, които в съответния момент били изпаднали в затруднено финансово положение. Той постигал устна уговорка за размера на кредита при съответни условия - предоставял парите в брой срещу задължението на другата страна да връща сумата на вноски при различна месечна лихва, а понякога кредитополучателят издавал в полза на обвиняемия запис на заповед. Плащането на лихвата било на определено число от месеца. При забава на плащането лихвата се капитализирала и преминавала в главницата, като вече се дължала и внасяла лихва върху така увеличената главница. Понякога била договоряна и ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя.

През 2001 г. свидетелят Ю.М.Ю. разбрал от свой познат, че може да вземе заем от подсъдимия А. и го помолил да ги запознае. Поискал от подсъдимия 1 000 лева, обяснил му, че има добър бизнес и ще успее да ги върне в скоро време. Подсъдимият се съгласил и му дал заем при 15% месечна лихва. Ю. плащал около четири месеца като успял да върне заема. През 2002 г. при същите условия взел още 1 000 лева, а 20 дни по- късно още 2000 лв. и започнал да плаща месечни лихви /вноски/в размер на 450 лева. Уговорката обикновено била да се плащат лихвите ежемесечно, а главницата да се издължи наведнъж накрая.

През 2003 г. свид. Ю. отново имал нужда от пари и поискал от подс. А. около 3 000 лева, които също трябвало да върне с лихва. Този заем свидетелят изплащал на различни вноски през големи периоди от време до задържането на подсъдимия. Заявява, че е имало случай да заплаща дневна лихва, която също варирала. Редовно плащал лихвите докато не затворил заведенията, които стопанисвал, след това изпитвал затруднения и не плащал редовно. По този начин лихвата се капитализирала. В един момент, въпреки върнатите суми, в края на 2005г. подс.М.А. поискал свид.Ю. да се задължи отново към него, като издаде в негова полза запис на заповед за 25000 лева. Ю. подписал заповедта, с надеждата, че няма толкова често да го притесняват за сумите.

Св.Ю. Д.Я. от гр.Шумен и съпругата му С.Хр.Я. били съседи на подсъдимите и ги познавали. Я. имали нужда от финансови средства, а от познати разбрали, че подс. А. дава пари срещу лихва. През м.май 2002г. те поискали от подс.М.А. заем в размер на 5 000 лв. и той се съгласил да им даде парите, но срещу ипотека върху жилището им - апартамент в гр. Шумен. Помежду им била уговорена лихва, като всеки месец следвало да се заплаща лихвата, а накрая да се изплати цялата сума от 5 000 лв. През м. май 2002 г. ипотеката била учредена и св. Я. започнал да изплаща лихвите. Имало случаи, когато семейството закъснявало с вноските, но нямали проблеми с подсъдимия. След връщане на главницата по заема, подс. А. заличил ипотеката.

Свидетелят П.Б.Г. се познавал с подсъдимите, защото били съседи и поддържал приятелски отношения с тях. Той често вземал заеми от подс.М.А. - от по 200 - 300 лева, които връщал с лихва, но за него била по- ниска отколкото за останалите, около 6-7%. Уговорката помежду им била да дава на месец лихвата, а главницата да изплати изцяло. Свид.Г. не подписвал разписки или запис на заповед, когато получавал или връщал пари. През 2004 година взел поредния заем от 700 лева този път с 10 % лихва, които успял да върне за няколко месеца.

През пролетта на 2007 г. свидетелят Ю.Р.К. поискал от подсъдимия А. да му даде 50 лева, във връзка с предстоящо пътуване. Обещал да ги върне, когато се прибере - до три дни. Подсъдимият му дал 30 лв. Свидетелят върнал сам парите по-късно същия ден, като му дал 35 лева - с пет лева повече, като не уточнява дали това е било лихва или за да се почерпи за услугата, която му направил.

Свидетелят А.Е.Х. от гр.Варна бил родственик на подсъдимите. През 2008 г. взел в заем от М.А. 14 500 лева, с 15% лихва на месец. За този заем подписал запис на заповед, когато след два - три месеца върнал заема документът бил унищожен. На 02.06.2009 г. свидетелят взел втори заем от А. в размер на 13 500 лв. Подписал запис на заповед, в която било вписано, че дължи парите с 15% месечна лихва. Три месеца плащал по 2000 лв. лихви, като един път платил сумата в евро — 1000 евро. За платените суми не получавал разписки. Двамата се срещали на посочени от подсъдимият места на кръстовища или бензиностанции в близост до гр. Шумен. След известно време свид. Х. престанал да плаща лихвите и в края на месец декември подс. М.А. му се обадил, че сумата по заема вече станала 21 000 лв. с главницата. Свидетелят помолил за някакво намаление, за да може да върне парите, но подсъдимият не се съгласил като казал, че парите не са само негови, а на още четири човека и щял да говори с тях. През месец февруари 2010 г. сумата станала вече 25 000 лв. Свид. Х. споделил за проблема с баща си свид. Е.Ю., който продал жилището си и му дал 11 700 лева. На 02.02.2010 г. подсъдимият отишъл в гр. Варна и получил парите. На 13.02.2010 г. Ю. дал на сина си още 9000 лева, които той предал на подсъдимия. Свид. А.Х.саморъчно попълнил запис на заповед за 4 300 лева, като 1 500 лв. трябвало за върне за една седмица. За останалите 3 000 лв. подсъдимият казал, че това са негови пари, за тях не искал лихви и можело да му ги връща по 100 - 200 лв. Тази сума от 4 300 лв. свидетелят не върнал на подсъдимия.

Свидетелят В.М.Р. работел на строителен обект в центъра на гр. Шумен. През пролетта на 2008 г. непознат мъж го попитал получава ли заплата и има ли нужда от пари. Представил се като “М.”, предложил да му даде 1 000 лева, които да му връща поне по 200 лева на месец. Св. Р. се съгласил и още същата вечер непознат мъж от името на М. му донесъл парите на обекта. Уговорили се да плаща вноските в дните, когато получава аванс и заплата. Идвали различни хора да вземат парите, първоначално по 200 - 250 лева, а по- късно по 300 лв. за няколко месеца свидетелят изплатил заема.

Свидетелката Ш.Х. Ш. познавала семейството на подсъдимите. В началото на 2009 г. имала нужда от пари, свързала се с подс. М.А. и поискала заем от 1 500 лева. Той се съгласил при условие, че подпише запис на заповед и върне парите с 15% лихва. На 18.02.2009 г. свидетелката получила сумата като трябвало да плаща по 225 лв. месечно лихва, а главницата да заплати наведнъж. Св. Ш. плащала около 11 месеца различни суми.

Свидетелката Ф. Н.А. познавала подс.М.А. и тъй като знаела, че дава заеми, когато през месец декември 2009г. имала нужда от пари, тя се обърнала към него. Така на 18.12.2009 г. получила от подсъдимият А. заем в размер на 2 000 лева, за което подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г. В началото на м. януари 2010 г. върнала заема. Твърди, че не е плащала лихви, сама си е попълнила записа на заповед, която е останала у нея.

Подсъдимият М.Ш. - син на подс.М.А., също в качеството си на физическо лице, предоставял кредити срещу лихва на различни лица в периода от 2005г. до м. ноември 2007г.. Подсъдимият не е имал съответно разрешение, изискващо се по закон за предоставяне на парични заеми /кредити/ на други физически лица, но е давал кредити на свидетели по делото, които в съответния момент били изпаднали в затруднено финансово положение. Подс.М.А. постигал устна уговорка за размера на кредита при съответни условия - предоставял парите в брой срещу задължението на другата страна да връща сумата на вноски при различна месечна лихва, а понякога кредитополучателят издавал в полза на обвиняемия запис на заповед. Плащането на лихвата било на определено число от месеца. При забава на плащането лихвата се капитализирала и преминавала в главницата, като вече се дължала и внасяла лихва върху така увеличената главница.

Така свидетелката А.Г.Г. познавала подсъдимите, тъй като били съседи и знаела, че дават заеми срещу лихва. През 2005 година имала нужда от пари и на взела кредит от 200лв./Настоящата инстанция намира, че има доказателства тя да  е взела на два пъти заем в размер на 300лв. и на 400лв., като не може да уточни кога точно са вземани заемите, но така или иначе повдигнатото обвинение в обв. акт е за сума от 200лв./ от подс. М.Ш., когото познавала с името М.. Парите трябвало да върне с лихва, но размерът не бил уточнен. Подписала запис на заповед но като получател на сумата било вписано друго лице, а не подс. Ш.. За получените и върнати суми не били съставени никакви документи. Свидетелката плащала на месец само лихвата по заема, която с течение на времето била различна, защото не винаги успявала да плати навреме лихвата и главницата се увеличавала. Случвало се да плаща и дневна лихва, ако не предостави вноската на падежа. Двата заема се погасявали поотделно, а не с една вноска. През 2008 г., когато разбрала, че задължението й се е увеличило многократно споделила със съпругът си - свид. П.Г., за задължението си към подсъдимия. Семейството ипотекирало къща и от получения кредит дали 3 900 лева на подсъдимия, за да приключат, според свидетелката с единия заем, а другия така и не бил погасен.

Свид. П.Б.Г. от гр.Шумен, който е съпруг на св.А. Г., вземал неколкократно заеми от подс. А., които връщал в рамките на месец, понякога без лихва, понякога с лихва 8%. През 2006 г. взел заем от подс. Ш. в размер на 500 лв. като трябвало да плаща с 15% месечна лихва. Свидетелят плащал по 75 лв. месечно няколко месеца. Впоследствие не успявал да даде парите навреме и дължимата лихва преминавала към главницата и месечната вноска по лихвата се увеличавала. Престанал да плаща пари по заема през 2009 година, но подсъдимият Ш. го търсел по телефона и искал парите си до момента на задържането му по настоящото дело като твърдял, че свидетеля му дължи общо около 2100лв..

През 2007 г. свидетелят С.К.Р. имал финансови затруднения и се нуждаел от пари. От свид. П.Г. разбрал, че поде. Ш. дава заеми срещу лихва и поискал да се запознае с него. Подсъдимият отишъл в с. Лозево, където живеел Р. и му обяснил, че трябва да плаща лихва за получения заем. Свидетелят се съгласил и взел заем в размер на 600 лева, за които трябвало да плаща 15% лихва, или по 90 лв. месечно. Малко по-късно св. Р. взел още 700 лв. при същата лихва. Тогава подписал запис на заповед. За двата заема трябвало да плаща общо 195 лева - на 17 число от месеца — по 90 лв. и на 22 число — по 105 лв. Известно време плащал лихвите, после заминал извън страната и заемът не бил изплатен.

Свидетелят В.В.В. се познавал с подсъдимите, които му били съседи, а и ползвал услугите на поде. А., когато имал нужда от електротехник и на няколко пъти вземал заеми от него, като ги връщал с лихва. През 2007 г. го помолил отново да му даде заем, но подсъдимият му казал, че няма пари и го насочил към сина си. Свидетелят бил вземал заеми и преди от подс. Ш. и знаел, че парите трябва да се връщат с лихва. Подс. М.Ш. му дал 170 лв. за които трябвало да плаща около 30 лева лихва. Свидетелят плащал в началото, след което имал затруднения и престанал да плаща вноските. Неплатените лихви подсъдимият прехвърлял към главницата по заема и дължимата сума по главницата нараствала ежемесечно. Последната сума от 270 лева свидетелят дал на подсъдимия М. А. на 25.02.2010 г.. За заема и за плащането на лихвата от свидетелят В. не били съставяни документи.

По второто обвинение по чл.214 НК:

 Свид.Е.В.А. от гр.Шумен познавал двамата подсъдими М.Ш.А. и сина му М.М.Ш.,***, но нямал никакви отношения с тях. В края на 2009г. поде. М.Ш. позвънил на А. и му казал, че дължи пари на баща му М.А.. Свид. А. заявил, че няма никакви задължения към М.А. и няма за какво да се обажда, но скоро след разговора същият го посетил в дома му и се развикал, че си иска парите - 300 лв. Свид. А. му отговорил, че не дължи никакви пари и казал на подсъдимият да си отива, защото ще повика полиция и А. напуснал жилището като се заканил, че ще го оправи. Скоро след това свидетелят посетил клуб на Еврофутбол в квартала, където бил и подс. М.Ш.. Подсъдимият казал на свид. А. да се обади на баща му, но той категорично отказал. Тогава подсъдимият сам се обадил на баща си и той дошъл веднага. Подс.Ш. и свидетелят излезли пред заведението. Подсъдимият А. слязъл от колата си и се отправил към тях като в ръката си държал бухалка. Приближил се до свидетеля и замахнал да го удари по главата като казал да даде парите, че ще му строши главата. Подсъдимият Ш. се намесил, възпрял баща си и двамата си тръгнали. Свид. А. подал оплакване в полицията и на подсъдимия А. бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР.

 И двамата подсъдими били настоятелни, когато свидетелите не връщали заемите защото по различни причини били затруднени с плащането на месечните вноски или с окончателното връщане на взетите в заем пари и си искали парите, като се обаждали по телефона или ги посещавали лично. Понякога викали на висок глас, друг път ги заплашвали, а понякога употребявали и сила.

По отношение на постр. Ю. Ю. съдът е приел, че тъй като той забавил плащането на лихвите по получения от него последен кредит, в периода от лятото на 2005г. до края на м.октомври 2005г. двамата обвиняеми го заплашвали многократно с побои и му нанасяли удари. Свидетеля смятал, че вече е изплатил дълга си в неколкократен размер, а подсъдимите смятали, че той още дължи пари и така го принуждавали да продължи с плащането на неизплатени според тях суми от лихви. През лятото на 2005г. в гаража си в кв."Б.Българанов" подс. А. нанесъл на свид.Ю. удар с тесла по главата и му причинил разкъсно-контузна рана. Месец по-късно подс. А., до една чешма по пътя за с. Лозево, в лекия си автомобил „Вартбург", нанесъл на св.Ю. удар по главата с лакета на дясната си ръка, а приятел на поде. А., нанесъл на свид.Ю. удар по главата отзад с „чешмеджийски" ключ, и му причинил разкъсно- контузна рана. В края на месец октомври 2005г., при уговорена среща на чешмата срещу сградата на „В и К" в гр.Шумен, докато подс.М.А. питал Ю. кога ще му върне парите, подс. М.Ш. нанесъл на Ю. един шамар по лицето, след което двамата подсъдими го съборили на земята и му нанесли множество удари с крака по тялото. Свид. Ю. успял да стане и да избяга до колата си, след което бързо се отдалечил с нея. Свид. Ю. продължил да не плаща исканите от двамата подсъдими суми за лихви и в края на 2005г., подс.М.А. повикал Ю. в дома си, и там в присъствието на поде.М.Ш., поискал от него да се задължи със сумата от 25000лв. Свид.Ю. веднага подписал поднесената Запис на заповед за сумата от 25000 лева, в полза на М.А., като се надявал повече да него тормозят и да не го бият. Св.Ю. плащал на А. ежемесечно по 300-350лв. до задържането на обвиняемия на 25.02.2010г.. В резултат на тези плащания, които бил принуден да прави, му е била причинена имотна вреда в размер на 15400 лева.

За свид. Шерифе Ш., съдът е приел, че плащала редовно задълженията си по получения от поде М.А. заем, но поради временни затруднения през м.юли 2009г. тя забавила плащането на поредната вноска тъй като  не била получила заплатата си за месеца. Подс. А. й се обадил по телефона и я попитал защо не плаща. След като му обяснила, защо не може навреме да плати, подсъдимият А. й казал че ако каже на неговото момче Синан, който чупи крака, ще отидат веднага на Златни пясъци. Свидетелката запазила самообладание и го запитала дали я плаши, след което той и обяснил, че бил ядосан на друг и си изтървал нервите. Свидетелката се разплакала и му обяснила, че при първа възможност ще му се издължи. Няколко дни по-късно се върнала в града и лично занесла на подс.М.А. дължимата вноска.

За свид.А. Г., окръжният съд е приел, че взела кредит от 200 лева от подс.М.Ш.,/според въззивната инстанция – на два пъти 300 и 400лв./ без да сподели за това със съпруга си П.Г.. Тя била притеснителна и лесно се плашела, а освен това се притеснявала от хорското мнение за нея и да не се изложи нещо. Като осъзнал тези обстоятелства, както и факта, свидетелката е скрила от мъжа си вземането на този заем, подс.М.Ш. я мотивирал да му плати сума многократно надвишаваща получения заем, като ходил във фризьорския салон, включително и докато била с клиенти, звънял й и й напомнял за дължимите суми и че е дошла датата, а освен това я заплашвал, че ще каже на мъжа й и ще я заведе в работилницата му, и ще му вземе намиращите се там дървообработващи машини. В резултат на това потърпевшата плащала редовно непосилните за нея лихви. За този проблем свид.Г. споделила на свид.С.М. от гр.Шумен, който провел разговор с подс.М.Ш., за да не я тормози повече. Няколко дни след случая в салона пристигнал подс.М.А. и казал на пострадалата,че е луд, че имал „жълта книжка1 и може да я убие, но никой нищо няма да му стори. Свид. Г. споделила с мъжа си проблемите, които има с двамата подсъдими, и той дал на подс. А. още 3900 лева ,тъй като според обвиняемия освен заплатените до този момент пари - 7000 лева, Г. му дължала още 3900 лева. По този начин за заем от 200 лева двамата обвиняеми получили от Г. общо 10 900 лева.

За свид. П.Г. - съпруг на свид. А. Г., първата инстанция е приела, че също бил посещаван и търсен от поде. М.Ш. във връзка с получен от него през 2006г. заем от 500 лева, когато си счупил ръката и спрял да плаща месечните вноски. Подс.М.Ш. започнал да го търси непрекъснато по телефона, да го посещава работилницата му в с.Лозево и да иска парите. Свидетелят не бил заплашван, а само се притеснявал от посещенията доколкото работи с машини и в същото време му се звъни по телефона и го прекъсват. При едно от посещенията си подс.М.Ш. заявил на св.Г., че ако не го уважавал, знаел как да действа.

Свидетелят В.В., който през 2007г. взел от подс.М.Ш. заем от 170 лева, върнал за няколко години сума от 5000лв., но подсъдимият започнал да изнудва свид. В. да продължи да му плаща, и след като свидетелят не сторил това, подсъдимият го заплашил, че ще го постави в инвалидна количка. Подсъдимият А. също започнал да тормози пострадалия, като му звънял всеки ден по телефона и искал В. бързо да събира дължимата сума и ако се налага да заложи жилището си, защото едвам възпирал сина си подс. Ш. да не се случат лоши работи. При получаването на парите не бил съставен документ, била уговорена лихва от 15 % месечно. Свидетелят плащал известно време само лихвата по заема, но претърпял катастрофа, останал без работа и не могъл да изпълнява задължението си. Подс. Ш. му се обаждал по телефона, когато наближавало време да се плаща лихвата, казвал, че няма проблеми, когато разбирал , че няма възможност да плати. Прибавял неплатената лихва към главницата и върху нея определял лихва. Размерът на дължимата сума, която свидетелят В. дължал непрекъснато нараствал, като твърди, че последните вноски които е плащал са били по 460лв. Той успявал на няколко пъти да даде различни суми на подс. М. Ш. и на баща му, но поради финансови затруднения престанал и започнал да се крие. Подсъдимите го търсели непрестанно по телефона искали срещи е него и му отправяли закани. Подс. Ш. му казвал, че ако не намери парите ще го остави в инвалидна количка. Тези закани свид. В. възприел като заплаха за здравето си, тъй като бил свидетел на нанесен по-рано от страна на подс.М.А. побой на негов познат, който му дължал пари. Подс. А. настоявал да си заложи апартамента и да върне парите, защото едвам удържал синът си да не се случели лоши неща. Поради това свид. В. съобщил в полицията за упражненото спрямо него изнудване. При един от разговорите, на 20.02.2010 година, поде. А. казал, че свидетелят вече им дължи е лихвите 4086 лв. /4442лв. според свидетеля/. На 23.02.2010 г. подсъдимият поискал сума от 5 000 лева, за да приключат нещата. Крещял на свидетеля, псувал го, обяснявал че други хора в неговото положение загубили апартаментите си. В разговора се намесвал и синът му. Свидетелят казал, че ще се опита да намери някакви пари и поне да даде 1000 лева. На 25.02.2010 г. последователно се обадили и двамата подсъдими, за да разберат къде се намира в момента В.. Той им обяснил, че търси пари и ще се обади по- късно. След обяд на същия ден, свидетелят изтеглил от банка 270 лева, помолил касиерката да опише банкнотите и отишъл на среща с подс. А., която предварително уговорил, пред старата поликлиника в града. На срещата подс. А. дошъл сам. Свидетелят му дал сумата от 270 лева и в този момент подсъдимият бил задържан.         

При извършеното претърсване в ползваните от подс.М.А. гараж и лек автомобил „Фолксваген Венто" с ДК №Н636АН, са намерени и иззети шест броя записи на заповед, издадени от името на лицата С.П.С., Д.С.Д. и В. А. Т., всички от гр.Шумен. От съдържанието на документите е видно, че на 15.11.2000г. Д. се е задължила с два отделни записа на заповед към подс.М.Ш. за сумите от 10 500 лева и 4000 германски марки. В. А. се е задължил към А. на 25.03.2002г. със сумата от 1240 лева, и на 01.05.2002г. със сумата от 1000 лева. С.С. се е задължил към подс.М.Ш. на 04.11.2004г. със сумата от 10 000 лева, и на 01.09.2007г. със сумата 235000 лева.

При извършеното претърсване в ползвания подс.М.А. гараж, са намерени и иззети 294700 лева, и 29035 евро на стойност 56787,52 лева. В съставения при претърсването протокол подс.М.А. е посочил, че това са негови пари. При претърсване в жилището на подсъдимите на горепосочения адрес в гр.Шумен, в стаята, ползвана от подс.М.Ш. е намерена и иззета парична сума в размер на 8750 лева, поставена в метална кутия. В секцията до същата кутия са намерени и иззети 16 бр. празни бланки за запис на заповед. Присъствувалата на претърсването Медиха А. - съпруга на подс.М.А. и майка на подс.М.Ш., е заявила, че това са семейни пари, въпреки, че тези пари не са представени преди започване на претърсването, при поканата за доброволно предаване на пари и ценности. В хода на разследването са намерени, иззети и приобщени и други непопълнени бланки с реквизити на запис на заповед, както и такива, в които за получател е изписано името на подс.М.А..

От заключението на назначената съдебно-графическа експертизата е видно авторството на подписите в иззетите по делото записи на заповед от името на лицата А.Е. Х., Ш. Х.Ш., Ю. М.Ю., Р. И. Я. и Ф. Н.А.. Видно от заключението на експертизата, изследваните документи - записи на заповед са подписани от лицата, от чието име са издадени.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.М.А., е видно, че същият страда от постконтузионен синдром в резултат на понесена в детството му черепно-мозъчна травма, но състоянието му не го лишава от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на петорната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза с участието на психолог по отношение на подс.М.А. същият е с влошено здравословно състояние - има установени редица заболявания и е освидетелстван и от ТЕЛК.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че подс.М.Ш. е освидетелстван от ТЕЛК и има заболяване, което изисква определен хигиенен режим и също е с влошено здравословно състояние.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото е изготвена въз основа на всички свидетелски показания по делото, включително и въз основа на обясненията на подсъдимите и е дала отговор на въпроса какви са заетите и върнати от свидетелите суми на всеки от двамата подсъдими.

По отношение деянието по чл.213а ал.2 т.1пр.1и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК : Обвинението е за изнудване на свид.Е.В.А., осъществено в съучастие от двамата подсъдими, приключило във фазата на опит по независещи от тях причини. Правилно и обосновано съдът е приел в мотивите си, че  е невъзможен опит към такова деяние, защото заплаха или е отправена или не. Практиката на ВКС в този смисъл е константна.Така, в P. 222-10-III се посочва, че престъплението по чл. 213а НК е на формално извършване. Изпълнението на заканата, с някоя от формите на принуда, не е задължителен елемент при осъществяване състава на престъплението, достатъчно е заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел - разпореждането от пострадалия със своя вещ, право или поемането на имуществено задължение. Деянието по чл. 213а НК е съставомерно независимо дали поетото имуществено задължение от пострадалия, в резултат на упражнената спрямо него заплаха от дееца, е действително дължимо, или не. Според P. 389-12-П, за реализиране на законовия състав е достатъчно отправяне на заплаха от страна на дееца, насочена към мотивиране на пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Изпълнителното деяние е осъществено само с факта на заплахата, без да е необходимо заплашеният реално да е предприел исканото от дееца поведение. В P. 13-04-1 е посочено, че за осъществяване на престъплението по чл. 213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на деец. По настоящото дело обаче обвинението възведено с обвинителния акт по този текст е за опит, а не за довършено престъпление, за каквото съдът да би могъл да го признае за виновен с присъдата. Не се изисква заплахата да е предизвикала основателен страх у заплашения от осъществяването й и не предвижда наказуемост за приготовление към такова деяние. От друга страна от доказателствата по делото не се установява двамата подсъдими да са действали в съучастие като съизвършители, тъй като подс. Ш. с действията си е прекратил скарването между баща си и свидетеля, както е посочено в обвинителния акт - възпрял баща си и двамата си заминали. Установено е, че подс. А. е отправял заплахи към свидетеля и при посещението си в домът му и при срещата пред клуба, но обвинението срещу него е за деяние останало недовършено по независещи от дееца причини. За разлика от престъплението по чл. 214 НК, това - по чл. 213а НК, е формално престъпление, тъй като в закона не съществува изискване пострадалият да е предприел изискваното от  него поведение. В доктрината се възприема, че независимо че не е изрично посочено в нормата на чл. 213а НК, особен признак от обективната страна на деянието е волята на жертвата, която не желае да се разпорежда с вещ или със свое право или да поема имуществено задължение и това е така, защото ако пострадалият е съгласен с искането на дееца, няма да има нужда от заплашване /С./. Поради това и правилно съдът е оправдал и двамата подсъдими по обвинението по чл.213а вр. чл.18 от НК, тъй като такова е невъзможно в правния мир, а не може за първи път да признае подсъдим за виновен за довършено престъпление с присъдата, при положение, че възведеното и поддържано обвинение от прокурора е за опит.

По отношение деянието по чл.252 НК:

Безспорно е установено по делото, че двамата подсъдими са давали заеми на познати и непознати. Самите те никога не са отричали този факт, но заявяват, че са правили това на добра воля, „да направят добро” и никога не са искали лихви за така предоставените суми. Правилно тезата на подсъдимите е била възприета от окръжния съд като защитна и неподкрепена от останалите събрани по делото доказателства. Разпитаните свидетели, с малки изключения – свид. Ф. А., са категорични, че винаги се е уговаряла лихва, или че тя им е била известна предварително /”то се знае, че лихвата е 15%”/. Обстоятелството, че такава не е била вписвана в подписаните от свидетелите записи на заповед не доказва обратното. Свидетелите са категорични, че лихвата се е капитализирала и върху цялата сума се е начислявала нова лихва, а някои от свидетелите са пращали и дневна лихва, ако забавят месечната вноска. Всички свидетели са единодушни, че т.нар. ”месечна вноска” е представлявала дължимата месечна лихва, а главницата се е изплащала наведнъж. Фактът, че разпитаните свидетели не си спомнят точно заетите суми, или дължимите вноски, или конкретните дати на вземане и изплащане на заемите не прави техните показания необективни. От тези показания може да се направи извод както за системността на предоставяните заеми, така и за реализирането на доходи от тях от страна на подсъдимите.

За да е налице системност на деянието е необходимо отделните деяния да са най-малко три. В конкретния случай те са повече, както по отношение на единия, така и по отношение на втория подсъдим. Това обстоятелство се установява освен от показанията на свидетелите, така и от обясненията на подсъдимите и от веществените доказателства – записи на заповед /попълнени и непопълнени/, договорна ипотека.

Дейността на двамата подсъдими попада изцяло в категорията „банкова дейност” изпълнявана  „по занятие”. В съдебната практика  понятието „банково кредитиране” се разглежда в контекста на нормата на чл.252, ал. 1 НК, като под него следва да се има предвид активността на дееца, реализирала се в системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу получаване на материална облага, осигуряваща му доходи. В този смисъл не е необходимо тези средства да са получени чрез влогонабиране или това да са основните доходи на извършителя. Няма спор, че двамата подсъдими не са разполагали нито с изискващото се разрешение, съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закон за банките /в сила до 31.12.2006г./нито с уведомление на БНБ, съгласно чл.З от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.За. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./

І.Така с действията си подс. А. за времето от м.октомври 2001г. до м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки отпуснал 1.обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю. и С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: 2.на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; 3.на П.Б.Г. — заем на стойност 700 лева; 4.на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; 5.на В.М.Р. - 1000 лева; 6.на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; 7.на Ф. Н.А. -2000 лева., а подс. Ш. от 2005г. до м.ноември 2007г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като отпуснал заеми срещу лихва: 1.на А.Г.Г. - 200 лева; 2.на П.Б.Г. - 500 лева; 3.на В.В.В. -170 лева; 4.на С.К.Р. – 1300лв.

Настоящата инстанция приема, че показанията на тези свидетели относно факта на искане и получаване на заеми, определяне на лихвен процент, плащане на „месечни вноски”, капитализиране на лихвата при забава, финално изплащане на главницата са обективни, последователни и безпротиворечиви. Обстоятелството, че при повторното разглеждане на делото са четени показанията им от досъдебното производство и при първоначалното разглеждане на делото не изключва тяхната достоверност. Нормално е да не си спомнят точно кога са поискали заемите, точно каква им е била „месечната вноска”, колко време са изплащали и какви суми финално са платили, при положение че никога не са били съставяни никакви документи – разписки от подсъдимите за върнатите суми, нито свидетелите сами са си водели някаква отчетност. Поради това и съдът е преквалифицирал деянията по ал.1 на чл.252 НК. По основните факти обаче техните показания не се различават.

Така свид. Ю. Ю., разпитан пред съда и при съпоставянето в очна ставка с подс. М. Ахмедов е категоричен, че е вземал на няколко пъти заем от подс. А. – 1000лв., 2000лв., 3000лв. като всеки път е уговаряна лихва от 15% или дневна лихва. Изплащал е заемите обикновено в срок от един месец, а ако не успее е заплащал само лихвата като месечна вноска. До м.март2006г., когато затворил стопанисваните от него кафенета изплащал редовно заемите, но след това спрял поради липса на средства. Категоричен е, че не е вземал сума от 25 000лв. в заем, а е подписал запис на заповед за тази сума, тъй като е имал стари задължения – натрупани лихви. / свид. Ю. л.532 делото: ”Няма такъв вариант, той/подс. А./ да даде 25 хиляди лева без нищо – това е невъзможно! Как даваш тъй без лихва пари, пък целия град знае, че си лихвар”/. По отношение на този свидетел защитата, в допълнителните съображения към жалбата заявява, че той бил ”измамник и архимошеник” и поради това не следвало да се дава вяра на неговите показания. Такъв аргумент е най-малкото некоректен. Показанията на този свидетел не са единични и изолирани. В такъв смисъл са и показанията на свидетели, невключени в обвинението, които също са вземали заеми от подсъдимите и са ги връщали безпроблемно, но със съответната лихва. За съставомерността на деянието по чл.252 ал.1 НК е необходимо установяването на извършвана банкова дейност по занятие, системно, без съответно разрешение. Не е необходимо да са причинени значителни вреди или да са получени значителни неправомерни доходи. Достатъчно е да се установи, че извършителя е предоставял, без да има право, заеми на повече от три лица, за един сравнително продължителен период от време, срещу възнаграждение /лихва/ и това да е един от начините му /дори не и основен/ да си набавя доходи. Всички други елементи – размер на лихвата, размер на получените доходи е пр. са елементи от състава на ал.2 на чл.252 НК.

В този смисъл и показанията на свид. Ю. не са в противоречие с останалите свидетелски показания и не са единични. Няма основание съдът да се съмнява в основните части на тези показания.

Свид. Ю. и С. Я. заявяват, че са вземали многократно заеми от подс. А., но в по-нисък размер и веднъж в размер на 5000лв./6000лв./, при който е била учредена договорна ипотека. Винаги са вземали заемите с уговорена лихва, като не могат да си спомнят размера й. Не могат да кажат дали като съседи, тяхната лихва е била „преференциална”, но винаги е имало такава. При заема срещу ипотека заявяват, че са заплащали „месечни вноски” равностойни на лихвата , а главницата са изплатили наведнъж накрая. Имало е период когато са били затруднени и тогава са плащали дневна лихва. / свид. Я., л.143 от делото: „Спомням си, че върнахме всичко, че имаше дневна лихва, че тази лихва доста ни озори, доста пари се бяха събрали тогава, тази дневна лихва която ни налагаше…. събраха се много повече пари отколкото трябваше да върнем и ни беше голям проблем докато ги съберем”/. След финализиране на заема ипотеката е била заличена. По отношение на тези свидетели защитата заявява в допълнителните съображения към жалбата, че те не можели с категоричност да си спомнят дали е имало уговорено и дали е плащана лихва и в какъв размер. Напротив и двамата свидетели са категорични, при всичките си разпити, че заема е предоставен в инкриминирания период, че е имало уговорена лихва и са плащали такава, като единствено не могат да посочат нейния размер с точност /поради това и деянието е преквалифицирано по ал.1 на чл.252 НК/.

Отново съдът няма основание да се съмнява в показанията на тези свидетели относно основните факти и обстоятелства подлежащи на доказване.

По отношение на свид. П.Г., същия заявява, че е вземал неколкократно заеми от подс. А. – малки суми които е връщал безпроблемно в рамките на около месец, винаги с лихва и тя в началото е била 8-10%. Това е било в началото на инкриминирания период. Свидетелят не може да конкретизира нито размера на заема нито изплатената от него сума, но е категоричен, че винаги е плащал лихва. Изплащал първоначално само лихвата, а след това главницата наведнъж. Свидетелят заявява, че поддържа показанията си дадени на досъдебното производство, тъй като са били най-близки във времето до инкриминираното деяние. От своя страна подс. А. заявява, че свид. Г. веднъж му е поискал 400лв. в заем за да изпълни някаква поръчка. Върнал му същата сума от 400лв.

Свид. А.Е.Х. заявява, че е вземал на два пъти заем от подс. А. – веднъж 14 500лв. и веднъж 13 500лв. По първия заем след два-три месеца му върнал 17 000лв. като месец-два плащал само лихвата, а след това главницата и останалата лихва върнал „накуп”. За втората сума подписал запис на заповед за 15 500лв. като няколко месеца плащал по 2000лв. лихва. Тъй като имал затруднения в плащането, сумата нараснала значително. Свидетеля се обадил на подс. А. и се договорили крайната сума, която има да връща да е 25 000лв. В кратък срок на два пъти свид. Хасан върнал 11 700лв. и 9 000лв., а за останалата сума от 4 300лв. попълнил нова запис на заповед като връщал сумата когато и колкото имал възможност. На въпроса защо се е обърнал към него за пари, свидетелят отговаря, че дочул че подс. А. дава пари с лихва и тъй като имал нужда се обърнал към него. И при двата заема имало уговорена лихва от 15%. Не си спомня конкретните дати, но бил изплатил първия заем, когато взел втория през 2009г. За да върне сумите се наложило съпругата му да тегли от банка заем от 23 000лв. от които даб на подс. А. 17 500лв., а баща му, свид. Е. Ю., му дал част от сумата получена от продажба на апартамент – 11 700лв. и 9 000лв. по втория заем. Подсъдимият не отрича да е дал такива заеми на свидетеля, но отрича те да са били връщани с лихва.

Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал и тези показания на свид. Х. тъй като са безпротиворечиви и последователни и кореспондират с очертаната обща картина на начина на действие на подс. А..

 Свид. В.М.Р. заявява, че докато  работел на строителен обект в центъра на гр. Шумен  през пролетта на 2008 г., непознат мъж го попитал дали получава  заплатата си и има ли нужда от пари. Представил се като “М.”,/подс. М.А./ като сам предложил да му даде 1 000 лева, които свидетелят да му връща поне по 200 лева на месец. Св. Р. се съгласил и същата вечер, непознат мъж от името на „М.” му донесъл парите на обекта. Твърди, че трябвало да плаща вноските в дните, когато получава аванс и заплата. Различни хора идвали да вземат парите, първоначално по 200 - 250 лева, а по- късно по 300 лв. като за няколко месеца свидетелят изплатил заема при месечна лихва от 15%.

Съдът е дал вяра на тези показания на свидетеля тъй като те също са последователни и непротиворечиви. Свид. Р. не е познавал подсъдимия, не е знаел нищо за него. Последния сам е предложил да му предостави заем при съответните условия. Няма никаква причина свидетелят да твърди нещо невярно по отношение действията на подс. А..

 Свидетелката Ш.Х. Ш. от своя страна пък познавала доста добре семейството на подсъдимите. Знаела с какво се занимават и тъй като в началото на 2009 г. имала нужда от пари, се свързала  с подс. М.А. и поискала заем от 1 500 лева. Той се съгласил при условие, че подпише запис на заповед и върне парите с 15% лихва. На 18.02.2009 г. получила сумата. Трябвало да плаща по 225 лв. месечно лихва, а главницата да заплати наведнъж. Св. Ш. плащала около 11 месеца различни суми като според нея е върнала около 4 000лв. общо. От своя страна подс. А. твърди, че е дал 1500лв. в заем, от които свидетелката на няколко пъти върнала около 900лв. и оставало да му дължи 600лв.

Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Ш.. Тя е достатъчно конкретна в показанията си. Посочва времето и мястото на предоставяне на заема, конкретните условия, при които е бил отпуснат. Описаният начин на получаване и връщане на заема не се различават по нищо от обичайният начин на действие на подсъдимите.

Свидетелката Ф. Н.А. познавала подс.М.А. /стар комшия/ и тъй като знаела, че дава заеми, когато през месец декември 2009г. имала нужда от пари, тя се обърнала към него. Така на 18.12.2009 г. получила от подсъдимият А. заем в размер на 2 000 лева, за което подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г. В началото на м. януари 2010 г. върнала заема. В последния си разпит на 28.02.13г. в с.з. пред първата инстанция е заявила, че не е дължала лихви, а сумата е върнала преди падежа посочен в записа на заповед.

Съдът е кредитирал първоначалните показания на свидетелката, тъй като те са били дадени най-близко във времето, а последните й показания са  продиктувани, явно, най-вече от близкото познанство и близки съседски отношения със семейството на подсъдимите. В последния си разпит свидетелката е демонстрирала нежеланието си да обяснява за пореден път вземането на заем.

ІІ. По отношение на подс. М.Ш.: Същия за времето от 2005г. дом.ноември 2007г.е извършвал банкова дейност по занятие, без съответно разрешение като е предоставил заеми срещу лихва на А. Г. – 200лв. на П.Г. – 500лв., на В.В. – 170лв. и на С. Р. -1300лв.

За този заем на свид. А. Г. се установява от нейните показания, че е поискала 300лв., а след това и втори заем от 400лв./по обв. акт – 200лв./ от подс. Ш., за което бил съставен запис на заповед. Първия заем плащала около една година като плащала само лихвите. Месечната вноска – лихва по втория заем била 90лв. Ако забавела вноската лихвата се капитализирала и на следващия ден след падежа според нея дължала много повече. Свидетелката не може да конкретизира какви суми е връщала и за колко време, тъй като не си водела сметка. Имала и други заеми от банки и от други лица. Подс. Ш. посещавал често работното й място /фризьорски салон/ за да си търси парите. Плащала тези пари на подс. Ш. тъй като се притеснявала да не се разбере, че му дължи пари. Едва когато сумата нараснала казала на съпруга си – П.Г., че дължи пари на подс. Ш.. Тогава свид. Г. изтеглил ипотечен кредит от „Първа инвестиционна банка” и платили на подс. Ш. сума около 3800-3900лв. Според свидетелката тя е дала около 12 000 лв. и все още заема й не е бил погасен.

Съдът  кредитира показанията на свидетелката доколкото е установено, че е взела заем и е плащала лихва, която се е капитализирала при неплащане на падежа и доколкото освен единични вноски е платена и сумата от 3800-3900лв. от страна на съпруга й свид. Пл.Г.. Тъй като не може да се установи по безспорен и категоричен начин какви суми е връщала на подсъдимите, какъв точно е бил размера на лихвения процент, то и подс. Ш. е признат за виновен за деяние по чл.252 ал.1 НК, а не по ал.2 на същия текст.

Предмет на обвинението е и взетия от свид. Пл.Г. от подс. Ш. заем от 500лв. при 15% лихва „преди да си срежа ръката”. Заявява, че е плащал ежемесечно по 75лв. вноска, което е представлявало лихвата за месеца. /свид. Г. л.117 гърба от делото: ”явно само лихви съм плащал, защото накрая ми каза, че съм му дължал 2100лв. Това беше предната седмица преди да ги хванат”/. Не е имало уговорен срок за плащане на заема. Изплащал лихвата докато си контузил ръката при работа. След като пропуснал няколко месеца размера на лихвата нараснал до около 240лв. От своя страна подс. Ш. твърди, че е дал 500лв. в заем на свидетеля и е получил от тях 225лв.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. за това, че е взел заем от 500лв. и е плащал т.нар.”месечни вноски” представляващи лихва от 15%, която се е капитализирала при забава. Тези показания са последователни и непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства относно маниера на действие на подсъдимите.

Свидетелят В.В., обяснява в показанията си, че през 2007г. взел от подс.М.Ш. заем от 170 лева. При получаването на парите не бил съставен документ, била уговорена лихва от 15 % месечно. Свидетелят плащал известно време само лихвата по заема, но претърпял катастрофа, останал без работа и не могъл да изпълнява задължението си. Подс. Ш. му се обаждал по телефона, когато наближавало време да се плаща лихвата, казвал, че няма проблеми, когато разбирал , че няма възможност да плати. Прибавял неплатената лихва към главницата и върху нея определял лихва. Размерът на дължимата сума, която свидетелят В. дължал непрекъснато нараствал. Когато сумата нараснала до около 4000лв подсъдимият започнал да го търси ежедневно по телефона, да  го заплашва, че ще го постави в инвалидна количка. Подсъдимият А. също започнал да тормози пострадалия, като му звънял всеки ден по телефона и искал В. бързо да събира дължимата сума и ако се налага да заложи жилището си, защото едвам възпирал сина си, подс. Ш., да не се случат лоши работи. Свидетелят успявал на няколко пъти да даде различни суми на подс. М. Ш. и на баща му, но поради финансови затруднения престанал и започнал да се крие. Подсъдимите го търсели непрестанно по телефона искали срещи е него и му отправяли закани. Тези закани свид. В. възприел като заплаха за здравето си, тъй като бил свидетел на нанесен по-рано от страна на подс.М.А. побой на негов познат, който му дължал пари. Подс. А. настоявал да си заложи апартамента и да върне парите, защото едвам удържал синът си да не се случели лоши неща. Поради това свид. В. съобщил в полицията за упражненото спрямо него изнудване. При един от разговорите, на 20.02.2010 година, подс. А. казал, че свидетелят вече им дължи с лихвите 4086 лв. На 23.02.2010 г. подсъдимият поискал сума от 5 000 лева, за да приключат нещата. Крещял на свидетеля, псувал го, обяснявал че други хора в неговото положение загубили апартаментите си. В разговора се намесвал и синът му. Свидетелят казал, че ще се опита да намери някакви пари и поне да даде 1000 лева. На 25.02.2010 г. последователно се обадили и двамата подсъдими, за да разберат къде се намира в момента В.. Той им обяснил, че търси пари и ще се обади по- късно. След обяд на същия ден, свидетелят изтеглил от банка 270 лева, помолил касиерката да опише банкнотите и отишъл на среща с поде. А., която предварително уговорил, пред старата поликлиника в града. На срещата поде. А. дошъл сам. Свидетелят му дал сумата от 270 лева, в този момент подсъдимия бил задържан.

Показанията на свид.В. кореспондират с веществените доказателства, изготвени със специалните разузнавателни средства по делото и ги правят безспорни, поради което и правилно съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че през пролетта на 2007 г. взел от подс. М.Ш. заем в размер на 170 лв., че е бил заплашван и от двамата подсъдими след като изпаднал в затруднение да плаща, че исканата от него сума била 3000лв. и че сумата, която е върнал е 270лв. като тези показания частично се потвърждават и от обясненията на подсъдимите.

В показанията си свидетелят С.К.Р. обяснява, че през 2007 г.  имал финансови затруднения и се нуждаел от пари. От свид. П.Г. разбрал, че подс. Ш. дава заеми срещу лихва и поискал да се запознае с него. Подсъдимият отишъл в с. Лозево, където живеел Р. и му обяснил, че трябва да плаща лихва за получения заем. Свидетелят се съгласил и взел заем в размер на 600 лева, за които също трябвало да плаща 15% лихва, или по 90 лв. месечно. Малко по-късно св. Р. взел още 700 лв. при същата лихва. Тогава подписал запис на заповед. За двата заема трябвало да плаща общо 195 лева - на 17 число от месеца — по 90 лв. и на 22 число — по 105 лв. Известно време плащал лихвите, после заминал извън страната и заемът не бил изплатен.

По отношение на този свидетел същия не е могло да бъде намерен и разпитан в с.з. поради което са четени показанията му от досъдебното производство и при първото разглеждане на делото. Съдът е ценил тези показания като непротиворечиви и последователни. Настоящата инстанция също ги кредитира по отношение фактите, че същия е вземал заеми от подс. Ш., била е уговорена месечна лихва в размер на 15%, че свидетеля е плащал лихвата в продължение на месеци, но тъй като е заминал в чужбина главницата не е била изплатена.

По отношение на ССЕ настоящата инстанция счита, че тя не представлява в същността си експертиза, а по-скоро обобщаване на свидетелските показания по отношение предоставените и платени заеми, за които обстоятелства не се изискват някакви специални знания.

Защитата на подсъдимите прави твърдение, че съдът не е обсъдил проведените очни ставки и че те установявали различна картина, от тази възприета от съда. Това не е така. В извършените очни ставки подсъдимите са поддържали своята позиция, че са давали „приятелски заеми”, а свидетелите макар да не са можели да посочат конкретни дати на получаване и връщане на заемите, конкретния лихвен процент, конкретните вноски са категорични, че винаги заемите са били давани от подсъдимите с уговорка за заплащане на лихва, че са попълвали записи на заповед за това, че не е имало уговорен срок за връщане на заема, като са се задължавали да изплащат месечно размера на лихвата, а дължимата главница наведнъж, че някои от свидетелите са вземали неколкократно заеми и са търсели подсъдимите, тъй като са знаели, че те дават заеми срещу лихва.

Защитата се е опитала да дискредитира свидетелите Ю. и В. чрез разпита на група свидетели, целейки да докаже, че двамата са „известни шуменски измамници, архимошеници” и пр. Дали моралното им поведение е било укоримо или не е без значение, тъй като категорично се установява, че те са вземали заеми, плащали са лихви в един продължителен период от време и това особено по отношение на свид. В. е установено и от приложените СРС.

Основните възражения на защитата, изложени в допълнителните съображения към жалбата са относно различията в показанията на свидетелите относно размера на заетите, дължимите и върнати суми. От тях се прави извод, че показанията им не следва да бъдат кредитирани изцяло, а напротив – тъй като обясненията на подсъдимите били непротиворечиви то следва да се кредитират безпрекословно. Вече бяха изложени съображения в кои части и защо се кредитиран показанията на свидетелите. Още веднъж следва да се отбележи, че съдът е приел, че не е налице престъпление по чл.252 ал.2 НК, а такова по чл.252 ал.1 НК именно защото не може да се определи размера на причинените вреди, съответно неправомерни доходи. По несъмнен начин са установени съставомерните признаци на деянието по чл.252 ал.1 НК – нерегламентирана банкова дейност, системно кредитиране, уговаряне на лихви, съответно капитализирането им при забава. Подсъдимите отричат единствено уговарянето и получаването на лихви и това е тяхна защитна позиция.

Не е вярно и твърдението, че не били събрани никакви доказателства относно субективната страна на деянието. Всички свидетелски показания са категорични и единодушни относно поведението на подсъдимите след като е бил предоставен съответният заем. Големият брой намерени записи на заповед – попълнени и непопълнени, в качеството си на бланки, говорят недвусмислено, че предоставянето на заеми е било обичайни занимание на подсъдимите. Предоставянето на голям брой заеми, част от които и в доста голям размер показва наличието на достатъчен размер „оборотни средства” в семейството на подсъдимите, като се има предвид, че и двамата са пенсионери по болест. Въпреки, че има данни подс.А. да се е занимавал със занаятчийска дейност едва ли приходите от нея са му давали възможност да предоставя безвъзмездни заеми в размери около и над 10-15 хил. лева. Извод за „оборотните средства” на подсъдимите може да се направи и от размера на иззетите при обиска суми.

Не е състоятелно твърдението на защитата, че за да е налице деяние по чл.252 НК подсъдимите следва да реализират основните си доходи за препитание от тази дейност. Константна е практиката, че за съставомерността на деянието нямат значение размерът на неправомерните доходи, или отрязъка от време, през който е осъществявана престъпната дейност. За реализация на престъплението от обективна страна е достатъчно системното извършване на поне три еднородни деяния (уговаряне или получаване на лихва) от лица, които нямат съответното разрешение (лиценз или регистрация) за извършване на банкова дейност (р. № 110 от 10.06.2013 г. по н. д. 46/13 г. на ВКС на РБ, III н. о.). Получаването на доход от нерегламентираната банкова дейност сочи на изпълнението й по занятие, въпреки, че тази дейност не е представлявала единствен източник на средства за подсъдимите. Същите са съзнавали, че не разполагат със съответно разрешение да извършват кредитиране на физически лица срещу получаване на доход.

Не е налице и кредитиране по смисъла на чл.240 ЗЗД.  Облигационният заем е сделка, при която се предоставят пари или движими вещи за временно ползване със задължение за връщане, като по изключение в договора може да се уговори и лихва. Наказателният закон обявява за престъпно не инцидентното сключване на договори по чл. 240 от ЗЗД, а системното, по занятие заемане на парични средства срещу възнаграждение /лихва/. Константно е разбирането в правната теория и в съдебната практика, че дейността по предоставянето назаем на пари срещу възнаграждение с основната цел заемателят да реализира доходи напълно съответства на понятието банково кредитиране, което е поставено под разрешителен режим. Това са класически банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на банките /съгл. ЗБ и действащия ЗКИ/ и не могат да се осъществяват от физически лица.

По отношение престъплението по чл.214 ал.1 НК:

Настоящата инстанция намира за безспорно установено само деянието по отношение на свид. В.В.. Безспорно е установено, че подсъдимите настоятелно са изисквали от него връщане на дължимите според тях суми. Безспорно са установени отправяните закани, заплахи по телефона и лице в лице. Постоянният натиск от страна на подсъдимите е накарал свид. В. да подаде оплакване в полицията и съответно да се заложи мероприятие от тяхна страна като при поредното плащане на суми подсъдимите са били задържани.

Чрез своите действия, подсъдимите са извършили престъплението изнудване, при условията на чл.213а ал.1 т.4 НК, като са мотивирали свидетеля да им предоставя парични суми против волята си, заплашвали са го, като са искали да им предаде конкретни парични суми. Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на изнудването, съществува функционална връзка, тъй като използваната от подсъдимите принуда се явява начин, метод за мотивиране и провокиране на пострадалия да направи нещо против волята си.

Така през периода от началото на м.декември 2009г. до 25.02.2010г. в гр.Шумен, двамата подсъдими принудили чрез заплашване В.В.В. от гр.Шумен да се разпореди със свои движими вещи - да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 5000 лева, от която получили в резултат на отправените му заплахи сумата от 270 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 270 лева.

Неправилно окръжният съд е приел, че деянието е извършено при условията на чл.20 ал.2 НК, тъй като е налице квалифициращ елемент по чл.213а ал.1 т.4 НК – деяние извършено от две или повече лица.

По отношение на свид. Ю. Ю. настоящата инстанция счита, че не са налице убедителни доказателства за оказано физическо въздействие върху този свидетел от страна на подсъдимите. Свидетелят твърди, че на три пъти са му причинявани телесни увреждания от страна на подс. А.. Заявява, че веднъж в гаража си подс. А. го е ударил с тесла по главата. Няма никакви други доказателства за причинени подобни увреждания – медицинско свидетелство, направено оплакване и пр. Освен това не е установено в резултат на това действие свидетеля да е бил принуден да предаде някакви суми на подсъдимия. Сам свид. Ю. в показанията си в с.з. от 26.03.13г./л.128 гърба и л.129/ заявява, че като отворил кафенетата му трябвали пари и взел пари от подс. А., плащал е редовно лихвата. След като затворил заведенията престанал да плаща и тогава подсъдимия започнал да го тормози. След нанесения удар с брадва обаче пак не е плащал нищо. След известно време намерил пари от други лица и му платил няколко вноски. При втория описан случай заявява, че двамата подсъдими го извикали една вечер, той се качил в тяхната кола и тръгнали по пътя за с.Лозево, по пътя си говорели какво е станало с парите и подс. А. го ударил с лакът в лицето, а подс. Ш. го ударил с водопроводен ключ по главата, след това го пуснали да си ходи. Не твърди, че в резултат на този побой е платил някакви суми на двамата подсъдими, а и не представя никакви други доказателства за телесни увреждания. За третия инцидент твърди, че е бил извикан от подс. А. да се разбере с „бат Б.” на когото били заетите от него пари. Тогава двамата подсъдими го съборили на земята и му нанесли няколко ритника. Свидетелят успял да се измъкне, да се качи в колата си и да замине. Не твърди, че в резултат на тези действия е бил принуден да заплаща пари на подсъдимите. След тези „случки” твърди, че е подписал доброволно, без каквато и да е принуда запис на заповед за сумата от 25 000лв. След това плащал когато имал пари различни суми.

Настоящата инстанция счита, че не са налице убедителни доказателства двамата подсъдими чрез сила или заплашване да са принудили свид. Ю. да извърши нещо против волята си и с това да му е причинена вреда.

По отношение на свид. А. Г. също не са налице убедителни доказателства двамата подсъдими да са отправяли заплахи и под тяхно въздействие свидетелката да се е разпоредила против волята си със свое имущество. За да ги признае за виновни по това обвинение съдът е приел, че срамежливото и притеснително поведение на свидетелката, е било възприето и използвано от подс.М.Ш. за изнудването. От нейните показанията  и от тези на съпруга и съдът е приел за безспорно установено, че свидетелката е притеснителна и лесно плашлива, а освен това се притеснявала от хорското мнение за нея и да не се изложи нещо и че съобразявайки тези обстоятелства и факта, че свидетелката е скрила от мъжа си и заема и връщането, подс.М.Ш. я притеснявал, посещавайки я и настоявайки да върне определени от него суми. Именно личностовите особености на свидетелката е използвал подсъдимия за да притиска и манипулира свидетелката Г., като ходил във фризьорския салон, включително и докато била с клиенти, звънял й и й напомнял за дължимите суми и че е дошла датата, а освен това я заплашвал, че ще каже на мъжа й и ще я заведе в работилницата му, и ще му вземе намиращите се там дървообработващи машини. Въз основа на това съдът е приел за безспорно установено, че свидетелката се е чувствала застрашена и уплашена и именно затова плащала редовно непосилните за нея лихви. Тези факти се подкрепяли и от показанията на свид.Марински, който провел разговор е подс.М.Ш., за да не я притеснява повече.

Показанията на свидетелката съвсем не са последователни в този аспект. Тя заявява, че не е казала на съпруга си за взетия заем, че е заплащала ежемесечно дължимите вноски без възражения, така както е било уговорено. Едва когато изпаднала в затруднение подсъдимите започнали да й се обаждат и да й напомнят, че падежа е настъпил. Тези действия едва ли биха могли да се приемат като заплаха. Свидетелката твърди, че подс. А. й казал, че трябва да си плаща заема иначе „ще събере всички на една маса”, което тя тълкувала, че подсъдимият  е имал намерение да съобщи че е взела заем на цялото й семейство. Това е факт и също не би могло да се третира като заплаха. В крайна сметна тя сама е съобщила на съпруга си, че дължи пари. Последния теглил ипотечен кредит и дал на подс. А. 3900лв. По този начин не може да се приеме, че свидетелката в резултат на отправени заплахи се е разпоредила със свое имущество. По отношение на твърдението, че подс. А. заплашвал, че ако свид. Г. не  върне заема ще продаде машините му, същия заявява, че сам е предложил ако не може да върне своевременно заема да продаде машините си, но до такова разпореждане въобще не се е стигнало. /л.118 делото/

Свидетелката Г. е непоследователна и в твърденията, че се е притеснявала „от публичност”, обществеността да не научи, че дължи суми на подсъдимите, а от друга страна признава, че е имала множество кредити както от банкови, така и от небанкови институции и от частни лица, дължала наеми за ползваното от нея помещение, за режийни разноски и пр. Заявява, че въпреки че е познавала полицаи, прокурори, адвокати, нейни клиенти, не е споделила с никой от тях притесненията си /”По това време им плащах на тях, защото се притеснявах от тази публичност”/л.122 гърба от делото/. Свид. Г. заявява и че след като е помолила свид. Марински да разговаря с подсъдимите, подс Ш. й казал, че няма никакви претенции към нея. Последната сума била 40лв., която дала на подс. А. 5-6 месеца преди да бъде задържан.

От така установеното не може да се направи категоричен извод за извършено деяние по чл.214 НК от двамата подсъдими.

В този смисъл и жалбата е основателна по отношение на тези двама свидетели.

По отношение на протеста: Същия се поддържа по отношение обвиненията по чл.252 ал.2 пр.1 и 2 вр.ал.1 НК и по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.3 т.2 и ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК.

Както вече беше посочено не може по категоричен начин да се установи каква точно имотна облага е получена по размер от двамата подсъдими за да се твърди, че тя е в значителен размер. Размерът на иззетите от гаража на подс. А. суми сами по себе си не обосновават обвинение по чл.252 ал.2 НК. Разпитаните свидетели не са категорични точно какви суми са връщали по взетите заеми, тъй като нито един от тях не си е водил някаква сметка. Изслушаната ССЕ, както вече беше посочено не представлява нищо друго освен систематизиране на посочени от свидетелите суми. Тъй като не може да се установи каква част от намерените суми или целите суми са предмет на престъпление, то не са били и отнети на основание чл.53 ал.2 б.”б” НК.

Същото се отнася и до квалификацията по чл.214 ал.2 НК. Настоящата инстанция след като прие, че не е доказано обвинението и по отношение на свидетелите Ю. и Г. оправда подсъдимите по тези обвинения и съответно размера на причинената щета по това деяние остава в размер на 270лв. само по отношение на свид. В.. В резултат на това и с присъдата си въззивната инстанция постанови връщане на останалата сума от 19 300лв., отнета на основание чл.53 ал.2 б.”б” НК.

Що се касае до другата сума от 19 570лв., за която съдът в мотивите си е заявил, че няма да се произнесе, тъй като евентуално би подлежала на връщане на пострадалите, настоящата инстанция ще се произнесе с отделно определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.

По отношение определените наказания за деянията по чл.252 ал.1 НК, настоящата инстанция счита, че те са справедливи. Определени са при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства около минималния предвиден в закона размер. Съдът е наложил и комулативно предвидената конфискация до ½ от имуществото на подсъдимите. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за да се премине към приложение на чл.55 ал.1 НК. Определени в този си вид и размер наказанията виха въздействали възпиращо и възпитаващо както на подсъдимите така и на останалите членове на обществото. Поради това и присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.

С оглед приетото от ВАС по отношение обвинението по чл.214 ал.1 НК по отношение определените наказания, намира че наложеното по този текст наказание следва да бъде изменено по отношение на двамата подсъдими като се намали до минималния предвиден в закона размер за подс. А. от 4г. лишаване от свобода на 2г. лишаване от свобода и наложеното наказание глоба от 5000лв. на 4000лв. и за подс. Ш. – от 3г. лишаване от свобода – на 2г. лишаване от свобода. Счита че не следва да налага и предвидената алтернативно конфискация до ½ от имуществото, а именно на мотопед „Балкан” както и сумата от 66 335,42лв. и 7 271,50 евро, собственост на подс. М.А..

Обжалваната присъда следва да се измени и в частта, с която на подсъдимия М.А., на основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание като определи такова в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим както и глоба в размер на 4000лв.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.336 т.3 и чл.338 НПК въззивният съд отмени присъдата на Шуменския окръжен съд от 10.01.2014г. постановена по нохд № 532/2012 по описа на същия съд като постанови нова в наказателно-осъдителната й част по отношение деянията чл.214 ал.1 т.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК по отношение постр. Ю. Ю. и А. Г., измени същата по отношение размера на наложените наказания на двамата подсъдими и в частта относно наложената конфискация за деянията по чл.214 ал.1 НК, както и по приложението на чл.23 ал.1 НК, като в останалата част потвърди същата присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                       2.

 


П Р И С Ъ Д А

2

 

05.06.2014 г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на пети юни две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор  ИВАН ТОДОРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от  съдия ЛОЛОВА.

ВНОХД № 55 по описа за 2014 година

 

 

На основание чл.336 ал.1 т.3, чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 НПК

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ОТМЕНЯВА присъда № 1 на ШОС от 10.01.2014г. постановена по НОХД № 532/12г. В ЧАСТТА, с която подсъдимите М.Ш.А. и М.М.Ш. са признати за виновни за  деяние по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК по отношение на пострадалите Ю.М.Ю. и А.Г.Г. и вместо нея  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимите М.Ш.А. и М.М.Ш. за НЕВИННИ в това за времето от лятото на 2005г. до есента на 2008г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, с цел да си набавят имотна облага, да са принудили чрез сила и заплашване Ю.М.Ю. от гр.Шумен и чрез заплашване А.Г.Г. от гр.Шумен, да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи – парични суми и с това да са им причинили имотна вреда в размер на 15 400лв. за Ю. и 3 900лв. за Г. и на основание чл.304 НПК ги ОПРАВДАВА  по това им обвинение, както и да са извършили деянието по чл.214, ал.1, т.1 от НК, по отношение на пострадалия Велко Василев Велчев в съучастие при условията на чл.20, ал.2 от НК.

ИЗМЕНЯВА същата присъда в наказателно осъдителната част по отношение деянието по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 от НК като НАМАЛЯВА определените на подсъдимите наказания  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 5000лв. за подсъдимия М.А. – на  лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и глоба в размер на 4000лв. и  лишаване от свобода за срок от ТРИ години за подсъдимия М.Ш. – на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ОТМЕНЯВА наложената конфискация на основание чл. 214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК на мотопед Балкан – 50, с рег.№ Н 0945 П, рама № 343317 и двигател № 412317956, както и на сумата 66 335.42 лв. и 7 271.50 евро на подс. М.А..

ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта с която на подсъдимия М.А., на основание чл.23 ал.1 и 3 НК, е определено общо наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при ОБЩ режим и глоба в размер на 5000 лв. като определя на същия общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при ОБЩ режим и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

            ИЗМЕНЯВА присъдата в частта, с която на основание чл.53, ал.2 б.”б” е отнета в полза на държавата от двамата подсъдими сумата от 19 570 лв., предмет на престъплението по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, като отнема в полза на държавата сумата от 270 лв., като останалата част от сумата – 19 300 лв. следва да се върне на подсъдимите.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ:

 


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Година 2014                                                                                Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД         Наказателно отделение

На пети юни                           Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор  ИВАН ТОДОРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от  съдия ЛОЛОВА.

ВНОХД № 55 по описа за 2014 година

 

 

СЪДЪТ, като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дейците намира, че спрямо подсъдимите мярката за неотклонение следва да се измени, поради което и на основание чл.309, ал.2 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ взетите мерки за неотклонение от „ДОМАШЕН АРЕСТ” по отношение на подсъдимите М.Ш.А., ЕГН ********** и М.М.Ш., ЕГН ********** в „ПОДПИСКА”

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.