РЕШЕНИЕ

 

63/31.03. Година 2016 Град Варна

 

Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На десети март, две хиляди и щестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                        Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №55 по описа на съда за 2016 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.2 от НПК. Оплакването е срещу присъда №5/11.01.2016 година по НОХД №1651/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна, с която М.Б.М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, защото на 22.06.2014 година  по пътя с.Бърдарево – с.Солник, обл.Варна, при управление на МПС – л.а. ВАЗ с ДК№В 4765 СР, нарушил правилата за движение – чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП, като по непредпазливост причинил смъртта на С.Я.К..

С първоинстанционната присъда на подс.М. е наложено наказание от една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решен е въпроса с разноските по делото.

В подадения срещу първоинстанционната присъда протест се развиват съображения относно неправилното приложение на материалния закон, касаещ наказанието по чл.37 т.7 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста.

Защитникът на подсъдимия отчита, че приложените на закона е задължително. Пледира за постановяването на справедлив съдебен акт.

В последната си дума подсъдимият се присъединява към становището на защитника му.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл. 371 т.2 НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел накратко, че на 22.06.2014 година около 08.00часа подс.М. управлявал л.а. „ВАЗ” с ДКХ В 4765 СР. Движил се  по пътя от с.Бърдарево към с.Солник, Варненска област със скорост около 77.4км/ч.

Пътят след с.Бърдарево бил с асфалтовобетонно покритие, с ширина 6.2 метра и надлъжен наклон от 2%. Наклонът се спускал спрямо посоката на движение на подсъдимия. Видимостта се ограничавала от характеристиката на пътния участък – хоризонтална лява крива с наклон.

В същото време и в посоката на движение на подсъдимия, близо до средата на пътното платно вървял пострадалия С.Я.. Той забелязал идващия срещу него л.а. „Сузуки Витара”, като реагирал навлизайки в лентата за движение на подсъдимия. Последното наложило аварийно спиране от М., в хода на което настъпил удар между предната лява странична част на л.а. и пешеходеца. Пострадалият паднал на пътното платно в крайната му дясна част по посока на движението на М..

Подсъдимият съобщил за инцидента на тел.112 и предприел необходимото да осигури безопасността на движението в зоната на ПТП-то.

Пострадалият Я. бил транспортиран до МБАЛ „Св.Анна”- Варна. Въпреки проведеното лечение  той починал на 24.06.2014 година.

 Причината за смъртта на С.Я. е установена посредством заключението на СМЕ /л.85 от д.пр./.  Леталният изход се дължи на двустранна огнищна гнойнохеморогична бронхопневмония, възникнала като усложнение на комбинираната травма глава, гърди, крайници. Налице е връзка между получените увреждания на 22.06.2014 година в резултат на ПТП-то, установени чрез СМЕ /л.40 от д.пр./ и смъртния резултат на 24.06.2014 година.

Чрез заключението на АТЕ /л.52 от д.р./ се установява скоростта на движение на л.а.”ВАЗ”, управляван от подсъдимия непосредствено преди да се задейства спирачната система – около 77.44км/ч. Опасната зона за спиране е остойностена на 61.3 метра, като подсъдимият имал възможност да възприеме пешеходеца и разположението му на пътното платно на разстояние не по-малко от 80.40 метра.

 Горните факти, освен признати от М.М., почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на М. по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Обосноваността на самопризнанието следва от наличната доказателствена съвкупност в досъдебното производство, очертана чрез  протокол за оглед на местопроизшествие /л.20/, фотоалбум /л.23/, показания на св.К. /л.33/, показания на св.С. /л.34/, показания на св.Стоянов /л.37/,  показания на св.Атанасов /л.83/,заключения на СМЕ /л.40/, СМЕ /л.85/ и заключение на АТЕ /л.47/.

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло. На процесната дата подс.М. като водач е нарушил задължението си по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП. Избраното от него поведение не е предпоставяло изискваната от закона предпазливост към уязвимите участници в движението. Пострадалият Я. попада в категорията на последните. Чрез показанията на св.Стоянов /племенник/ е установено тежкото здравословно състояние на последния, резултат от ментални заболявания и слухови проблеми. В идентична насока  са показанията на св.св.К. и С.. Чрез тях се установяват обичайни параметри в поведението на пострадалия – лекувал се от психично заболяване, не чувал, обикалял по пътищата...

На процесната дата подс.М. не съобразил скоростта на движението си с релефа на местността и с конкретните условия на видимост. Същите имат специфични показатели – наклон в посока на движение на подсъдимия, крива на пътя с пряк ефект – ограничаване на видимостта. В този смисъл скоростта на движение, избрана от подс.М. не е била адекватна на конкретните пътни условия така, че да му позволи да спре пред всяка предвидимо препятствие.

Изводът относно нарушението на двете материалноправни норми от специалния ЗДП почива на коментираните по-горе гласни доказателствени източници, с които фактически и логически кореспондират протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение на АТЕ.

Заключението на СМЕ /л.40/ установява, множество травматични увреждани по пострадалия и механизма на причиняване. Тяхното усложняване според заключението на втората СМЕ /л.85/ е причината за развитието на двустранна бронхопневмония, респективно за смъртта на пострадалия Я.. Изложеното прави извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат доказателствено обоснован.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.

Пред настоящата инстанция авторството и съставомерността на престъплението не се оспорват. Претендира се неправилно приложение на материалния закон относно наказанието по чл.37 т.7 от НК. При преценка на основателността на протеста, въззивният съд установи:

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия М. в хипотезата на чл.55 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина. Към тях следва да се прибавят действията на подсъдимия след ПТП-то, безусловно навременни за безопасността на движението в неспецифичната пътна обстановка. Посочените обстоятелства са вярно каталогизирани и оценени от първоинстанционния съд  на плоскостта на правилата за индивидуализация на наказанието. Към тях следва да се добави моралната укоримост на престъплението, към която имат отношение подбудите и други субективни характеристики на деянието. Касае се за непредпазливо престъпление. Същото не се дължи на грубо нарушение на специални правила за поведение от страна на М.. Вярно е, че нарушенията на чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП са част от необходимите условия за настъпване на съставомерния резултат. В обективирането на последния обаче съществен принос има и пострадалия Я.. Той се движил на забранено място за пешеходци – извън населено място, около средата на пътното платно. Пострадалият имал ограничение в рефлексите по обективни причини, с което създавал реална непредвидимост на действията си. Така на процесната дата  след като възприел насрещно движещия се лек автомобил направил опит да се самозапази, но реакцията му създала опасност за движението  и на практика се явява самостоятелно условие за възникването на процесното ПТП.

Горните съждения дават основание на настоящият въззивен състав да сподели извода на първоинстанционния съд относно наличната висока степен на съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалия и наличието на предпоставки за прилагането на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Наказанието на подсъдимия е определено под специалния минимум на чл.343 ал.1 б.в от НК, т.к. наложено и в размер от две години би било несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца. Първоинстанционният съд е обсъдил защо е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, а не тази на чл.58а от НК. Математическата пропорция е вярна в случай на индивидуализация на наказанието в специалния минимум и редукцията му с 1/3. Ако така бе постъпил първоинстанционния съд, то би се стигнало до налагане на по-високо по размер наказание на М., отколкото настоящето в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Въззивната инстанция намира наложеното наказание за справедливо, съобразно чл.35 ал.3 и чл.36 от НК.

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Освен добрата публична биография – не е осъждан, работи, следва да се отчете и поведението му в рамките на възникналото ПТП. Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на М..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на шест месеца. Определяйки в по-нисък размер наказанието спрямо размера на лишаването от свобода, съдът е нарушил материалния закон.   Когато се налага наказание лишаване от права по чл. 37 т.7 от НК, заедно с наказание лишаване от свобода срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаване от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

 В протеста прокурорът препраща по индивидуализация на кумулативното наказание към първоинстанционната си пледоария. Според съдържанието й, справедливо би било лишаване на подсъдимия от права по чл.37 т.7 от НК за срок от една година /л.22 гръб от НОХД/. Наказанието по чл.37 т.7 от НК е определено от първоинстанционния съд при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, идентични с тези от значение за наказанието лишаване от свобода.При липсата на негативна характеристика следва извода, че действително справедливо би било наказание лишаване от право за управление на МПС в идентичния размер с лишаването от свобода, т.е. за срок от една години. Последното е предпоставка за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда по реда на  чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

            Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал.2 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда №5/11.01.2016 година по НОХД №1651/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна в частта относно наложеното на М.Б.М. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ като го увеличава по размер - от шест месеца на една година.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                          2.